№ 16221
гр. София, 29.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 182 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:МИХАЕЛА КАСАБОВА-
ХРАНОВА
при участието на секретаря ВИКТОРИЯ С. И. ДОКОВА
като разгледа докладваното от МИХАЕЛА КАСАБОВА-ХРАНОВА
Гражданско дело № 20241110161525 по описа за 2024 година
Образувано е по искова молба на В. Й. И. срещу „...“ ЕООД с която е предявен
иск с правно основание чл. 439 ГПК за признаване на установено в отношенията
между страните, че ищецът не дължи на ответника сумата от 4830,74 лв.,
представляваща главница, ведно със законната лихва от 25.01.2013 г. до изплащане на
вземането, сумата от 2411,11 лв. – изискуема редовна лихва за периода 05.08.2009 г. –
29.11.2012 г., сумата от 601,23 лв. – наказателна лихва в периода 07.09.2009 г. до
24.01.2013 г., сумата от 531,86 лв. – разноски по де делото, за които суми е издаден
изпълнителен лист от 08.02.2013 г. по ч.гр.д. № 3350/2012 г. по описа на СРС.
В исковата молба се твърди, че за процесните суми в полза на праводателя на
ответното дружество „....“ ЕАД е издаден процесният изпълнителен лист, въз основа
на който било образувано изп. дело № 816/2013 г. по описа на ЧСИ К. П., с район на
действия СГС. Твърди се след 09.03.2015 г. да не са извършвани изпълнителни
действия, поради което правото на принудително изпълнение по отношение на
посочените вземания било погасено по давност. След конституирането на ответника
като взискател, се сочи последният да не е искал извършването на изпълнителни
действия повече от пет години, поради което и ЧСИ е прекратил производството на
основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. Излага съображения за наличието на правен интерес
от предявяване на иска в това число и доколкото вземанията да са подадени като
просрочени, видно от справка в ЦКР. Моли за уважаване на иска. Претендира
разноски.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК ответникът „...“ ЕООД е подал писмен
отговор на исковата молба, с който излага становище за недопустимост на иска над
сумата от 4830,74 лв. за главница, поради липса на правен интерес, тъй като счита, че с
погасяване на главното задължение се погасява и акцесорното такова. Не оспорва, че
за събиране на вземанията по изпълнителния лист е образувано изп. дело №
20138520400816 по описа на ЧСИ К. П., прекратено с постановление от 23.07.2020 г. на
основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. Не оспорва, че по делото не са предприемани
изпълнителни действия. Сочи, че между страните липсва правен спор, поради което за
ищеца не е налице и правен интерес от водене на делото. Намира, че позоваването на
1
справка от ЦКР при БНБ относно подадени данни за кредитната задлъжнялост на
ищцата, включваща и процесните вземания не е достатъчно да обуслови правен
интерес от предявяване на иска. В случай, че съдът приеме предявения иск за
допустим, заявява, че признава иска, доколкото възможността за принудително
изпълнение досежно вземането е погасена по давност. Искането към съда е за
уважаване на предявения иск, както и разноските да се възложат в тежест на ищеца,
доколкото ответникът не е дал повод за завеждане на делото, тъй като не е
предприемал каквито и да е действия за принудително събиране на задълженията,
както и с оглед признанието на иска.
Съдът, като обсъди доказателствата, достигна до следните фактически и
правни изводи:
Предявен е за разглеждане отрицателен установителен иск с правно основание
чл. 439 вр. чл. 124, ал. 1 ГПК.
На основание чл. 154, ал. 1 ГПК в тежест на ищеца по иска с правно основание
чл. 439 ГПК е да установи, че ответникът претендира от него заплащането на сумите
по процесния изпълнителен лист.
При доказване на това обстоятелство, в тежест на ответника е да установи, че
има подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника, както и наличие на
обстоятелства, които са основание за спиране или прекъсване на погасителната
давност за вземането.
Преценката дали е налице правен интерес у ищеца, съдът следва да извършва
служебно, която преценка е конкретна и се извежда от фактическите твърдения и
правни доводи в исковата молба, с оглед засегнатите от възникналия правен спор
права и от характера на спорното право.
Съдът намира, че предявеният иск е допустим, доколкото длъжникът - ищец има
правен интерес от установяване, че не дължи изпълнение на погасено по давност
вземане, за което е налице изпълнително основание, въз основа на което е издаден
изпълнителен лист и при прекратено изпълнително производство - на осн. чл. 433, ал.
1, т. 8 ГПК (в този смисъл решение№ 60282/19.01.2022 г. по гр. д. № 903/2021 г. на
ВКС, III г.о., Решение № 50041/10.05.2023 г. по т. д. № 20/2022 г. на ВКС, I т. о., ТК и
др.). А дали вземането е погасено по давност, в това число и досежно акцесорното
такова, е въпрос по основателността на иска. Поради горното съдът приема, че ищцата
има правен интерес да предяви настоящия иск.
С доклада по делото, приет за окончателен в проведеното съдебно заседание на
04.06.2025 г., съдът на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК е отделил за безспорни и
ненуждаещи се от доказване между страните всички факти и обстоятелства (с оглед
признанието на иска на ответника).
В мотивите на т. 10 на ТР № 2 от 26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК
е прието, че кредиторът трябва да поддържа със свои действия висящността на
изпълнителния процес, внасяйки съответните такси и разноски за извършването на
изпълнителните действия, изграждащи посочения от него изпълнителен способ, както
и като иска повтаряне на неуспешните изпълнителни действия и прилагането на нови
изпълнителни способи. Следователно и неуспешните изпълнителни действия, т.е
действия, които не са довели до реално събиране на имущество на длъжника, също
представляват предприемане на действия по принудително изпълнение, които
прекъсват давността на основание чл. 116, б. "б" ЗЗД. Дали вземането, върху което се
налага запор, действително съществува и може да бъде събрано не са обстоятелства,
които водят до невалидност на процесуалните действия на кредитора, а само до
тяхната безрезултатност. Те не са правно нищо, а демонстрират ясната воля на
кредитора вземането да бъде събрано и действия в тази посока, които прекъсват
давността (така изрично Определение № 95/10.02.2022 г. по гр. д. № 3033/2021 г. на
ВКС, III г. о.).
2
Взискателят трябва да поддържа със свои действия висящността на
изпълнителния процес като внася съответните такси и разноски за извършването на
изпълнителните действия, изграждащи посочения от него изпълнителен способ
(извършване на опис и оценка, предаване на описаното имущество на пазач, отваряне
на помещения и изнасяне на вещите на длъжника и др.), както и като иска повтаряне
на неуспешните изпълнителни действия и прилагането на нови изпълнителни способи.
Същинско действие за принудително изпълнение обаче може да предприеме само
съдебният изпълнител (или друг орган на принудително изпълнение - публичен
изпълнител, синдик, съд по несъстоятелността) и то прекъсва давността, но давността е
свързана с поведението на кредитора - тя не се влияе от поведението на други лица.
Затова ако искането от кредитора е направено своевременно, но изпълнителното
действие не е предприето от надлежния орган, по причина, която не зависи от волята
на кредитора, давността се счита прекъсната със самото искане, дори то да е било
нередовно, ако нередовността е изправена надлежно по указание на органа на
изпълнителното производство. Давността не се прекъсва веднъж с искането и още
веднъж с предприемането на действието. Прекъсването е едно - с предприемането на
действието, но се счита да е настъпило с обратна сила, ако след поискването давността
е изтекла. (в този смисъл Решение № 127/12.07.2022 г. по гр. д. № 2884/2021 г. на ВКС,
ІІІ г. о.). След това тя се прекъсва последователно във времето, когато
осъществяването на способа става чрез отделни процесуални действия: запор или
възбрана, опис, оценка, насрочване на проданта, разгласяване, приемане на
наддавателни предложения, провеждане на наддаване и т. н. до влизането в сила на
постановлението за възлагане. Следователно всяко искане на взискателя, както и всяко
предприемане по инициатива на частния съдебен изпълнител, на когото е възложено
изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ, прекъсват
давността, дори когато изпълнителното действие е неуспешно проведено не по вина на
взискателя.
Според Тълкувателно решение № 3/2020г. на ОСГТК на ВКС погасителната давност
не тече докато трае изпълнителният процес относно вземането по изпълнителни дела,
образувани до приемането на 26.06.2015 г. на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по
т.д. № 2/2013 г., ОСГТК, ВКС. От мотивите на тълкувателното решение, както и от
възприетата формулировка „докато трае изпълнителният процес“ е напълно ясно, че
преди 26.06.2015г. давност не тече само за вземанията по висящите изпълнителни дела, а не
и по прекратените. До тази дата се прилага ППВС № 3/1980г., което предвижда спиране на
давността само докато изпълнителното производство е висящо. От 26.06.2015г. започва да
тече давността само по висящите към този момент изпълнителни дела.
От приобщеното по делото копие от изп. дело № 20138520400816 по описа на
ЧСИ К. П. се установява, че по искане на праводателя на ответника „....“ ЕАД е
образувано процесното изпълнително дело въз основа на издадения на 08.02.2013 г.
изпълнителен лист по ч.гр.д. № 3350/2012 г. по описа на СРС. Същият, ведно с ПДИ е
връчен лично на ищцата на 25.02.2013 г., като не се установява да е подадено
възражение по чл. 414 ГПК, поради което и издадената заповед за незабавно
изпълнение е стабилизирана и е влязла в сила на 26.03.2013 г. Последното, не се
оспорва от страните, а и се установява и от предприетите по изпълнителното дело
действия.
Страните не спорят, а и от приложеното изпълнително дело се установява, че
последното изпълнително действие е от 30.09.2015 г., когато въз основа на молба от
същата дата ответникът е конституиран като взискател по образуваното изпълнително
дело на основание прехвърляне на вземанията на „....“ ЕАД от В. И. в полза на „...“
ЕООД.
С постановление от 23.07.2020 г. ЧСИ Попов прекратява изп. дело №
20138520400816 на основание чл. 438, ал. 1, т. 8 ГПК, доколкото взискателят не е
поискал повече от две години извършването на изпълнителни действия. Същото е
връчено на взискателя на 21.09.2020 г.
3
С оглед на гореизложеното, приетите за безспорни факти, както и константната
съдебна практика настоящият съдебен състав намира, че предявеният от ищцата иск
следва да бъде уважен. Безспорно е, че последното изпълнително действие, годно да
прекъсне теченето на давността е от 30.09.2015 г., от която дата започва да тече нова
давност, като същата е 5-години с оглед възприетото в съдебната практика разрешение в
Решение № 118/7.07.2022 г. по гр. д. № 4063/2021 г. на ВКС, III г. о., което настоящият
съдебен състав изцяло споделя, изискването по чл. 117, ал. 2 ЗЗД за пет годишен срок
на новата давност, която тече от прекъсването на давността, се прилага както когато
вземането е установено с влязло в сила съдебно решение, така и с влязла в сила
заповед за изпълнение. В тази връзка съдът съобразява и последвалото спиране на
теченето на давността поради обявеното извънредно положение в РБ със Закона за
мерките и действията по време на извънредното положение за периода от 13.03.2020 г.
до 20.05.2020 г., т.е. за 69 дни. Ето защо същата е изтекла на 09.12.2020 г.,
междувременно съдебният изпълнител е прекратил и изпълнителното дело на основание чл.
438, ал. 1, т. 8 ГПК.
По изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че към датата
на предявяване на исковата молба в съда е изтекла предвидената в закона 5-годишна
погасителна давност за погасяване на правото на принудително изпълнение за
вземанията, обективирани в процесния изпълнителен лист от 08.02.2013 г. по ч.гр.д. №
3350/2012 г. по описа на СРС. Ето защо предявеният отрицателен установителен иск е
основателен и следва да бъде уважен.
По разноските:
Ответникът поддържа, че с поведението си не е дал повод за завеждане на
делото, като е признал предявения иск, поради което приложение следва да намери чл.
78, ал. 2 ГПК.
За възлагане на разноските, сторени от ищеца, водещо значение се отдава на
активното поведение на ответника като кредитор, на съдебните, а в някои случаи и на
извънсъдебните мерки, които е предприел, докато установено и продължаващо
бездействие на кредитор след като давността е изтекла обуславя обратния резултат
(определение № 474/2019 г. по ч. гр. д № 3063/2019 г. на IV г. о., определение №
534/6.12.2019 г. по ч. гр. д. № 4484/2019 г. на ВКС, III г. о. и др.).
Константна е съдебната практика, че при липса на извънсъдебна покана до
длъжника да плати, дори със заплаха да бъдат предприети съдебни мерки, не е повод
за предявяването на иск за несъществуване на вземането и не влече отговорност за
разноски при признание на иска до изтичането на срока за отговор на исковата молба;
но влече отговорност за вреди при отправянето на последващи покани, след като
длъжникът се е позовал на давност. (в този смисъл определение № 75/21.04.2017 г. по
ч. гр. д. № 1371/2017 г. на ВКС, І г. о., определение № 95/22.02.2018 г. по ч. гр. д. №
510/2018 г. на ВКС, ІV г. о., определение № 318/25.07.2018 г. по ч. гр. д. № 2828/2018 г.
на ВКС, ІII г. о., определение № 420/16.11.2018 г. по ч. гр. д. № 3300/2018 г. на ВКС, III
г. о.; определение № 468/18.12.2018 г. по ч. гр. д. № 4586/2018 г. на ВКС, III г. о. и др.).
Доколкото давността не се прилага служебно, не може да се очаква кредиторът
да я прилага автоматично в отношенията със своите контрахенти. В този смисъл,
отговорност за съдебните разноски в процес, предмет на който е несъществуването на
погасено по давност вземане, би възникнала за кредитора - ответник само, ако той
предприеме действия за принудително събиране на погасеното по давност вземане,
респ. оспори предявения основателен иск. В случая на първо място ответникът излага
твърдения за недопустимост на производството над сумата от 4830,74 лв., доколкото с
погасяване на главното вземане се погасяват и акцесорните такива. На следващо място
от ангажираните по делото писмени доказателства се установява, че ответникът като
частен правоприемник на „....“ ЕАД разполага с изпълнителен титул за вземанията си.
Ето защо разноските по делото следва да бъдат възложени в тежест на ответника,
доколкото предпоставките на разпоредба на чл. 78, ал. 2 ГПК не са налице.
4
Ищецът претендира разноски за държавна такса в размер на 335 лв., както и
адвокатско възнаграждение в размер на 2000 лв., заплатено в брой, съгласно
приложения договор от 13.06.2024 г. Ответното дружество своевременно е релевирало
възражение за прекомерност. При преценка на размера на адвокатското
възнаграждение настоящият състав съобразява решението на СЕС от 25.01.2024 г.
по дело С-438/2022 г., както и дадените в определение № 4888 от 29.10.2024 по ч. гр. д.
№ 3551/2024 г., І г. о. разрешения, че при произнасяне по искане по чл. 78, ал. 5 ГПК за
намаляване на адвокатско възнаграждение поради прекомерност, българският съд не е
обвързан от приетите в Наредба № 1 от 2004 г. размери на адвокатските
възнаграждения. При определяне на дължимото адвокатско възнаграждение съдът
следва да вземе предвид не само величината на защитавания интерес (цената на иска),
но и обема и сложността на извършената дейност от адвоката, както и дали тази
дейност изисква висока компетентност и знания с оглед фактическата и правна
сложност на конкретното дело. Ето защо в настоящия случай, съобразявайки, горните
критерии, ниската на правна и фактическа сложност на делото, отчитайки, срочността
на неговото разглеждане в едно съдебно заседание без събиране на доказателство,
настоящият състав намира възражението за основателно, поради което уговореното и
заплатено адвокатско възнаграждение следва да бъде редуцирано до 400 лв., т.е. на
ищеца следва да се присъдят разноски в общ размер от 735 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от В. Й. И., ЕГН **********,
срещу „...“ ЕООД, ЕИК *****, иск с правно основание чл. 439 ГПК, че В. Й. И. не
дължи на „...“ ЕООД сумата от 4830,74 лв., представляваща главница, ведно със
законната лихва от 25.01.2013 г. до изплащане на вземането, сумата от 2411,11 лв. –
изискуема редовна лихва за периода 05.08.2009 г. – 29.11.2012 г., сумата от 601,23 лв. –
наказателна лихва в периода 07.09.2009 г. до 24.01.2013 г., сумата от 531,86 лв. –
разноски по де делото, за които суми е издаден изпълнителен лист от 08.02.2013 г. по
ч.гр.д. № 3350/2012 г. по описа на СРС, вземанията по който се твърди да са
прехвърлени на ответника с договор за цесия и е образувано изпълнително дело №
20138520400816 по описа на ЧСИ К. П., рег. № 852, с район на действие СГС, поради
погасено по давност право на принудително изпълнение.
ОСЪЖДА „...“ ЕООД, ЕИК *****, да заплати на В. Й. И., ЕГН ********** на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 735 лв. – разноски в настоящото производство.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5