№ 21353
гр. София, 27.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 179 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ГЕРГАНА ИВ. КРАТУНКОВА
при участието на секретаря РАЛИЦА ЕМ. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА ИВ. КРАТУНКОВА Гражданско
дело № 20221110162446 по описа за 2022 година
Предявен е иск с правно основание чл. 134 ЗЗД, във вр. с чл. 30 ЗН от „Ф....“ ООД, в
качеството му на процесуален субституиент на М. Г. Г., срещу К. Г. Г., за възстановяване на
запазена част от наследството на Ц.К.Г., починала на 30.01.2020 г., като се намали дарение,
обективирано в Нотариален акт за дарение, вписан в ИР при АВ като акт № 21, том 66, с вх.
№ 25785 от 17.06.2010 г. и дв. вх. peг. № 25704, до размера на запазената част на М. Г. Г. от
наследството.
В исковата молба се твърди, че на 24.01.2011 г. между „Ф....“ ООД и „Г...“ ООД е
сключен договор за покупко-продажба на комбинирани фуражи, като за доставените фуражи
били издаден фактури. Поради неизпълнение на задълженията от страна на „Г...“ ООД за
плащане на издадените фактури, на 28.02.2013 г. между страните била сключена спогодба,
като М. Г. Г., П.Д.Г. и Ц.П.Г. се задължили към „Ф....“ ООД за плащане на задълженията по
спогодбата като поръчители. Поради неизпълнение на задълженията по спогодбата било
образувано т.д. 1177/2014 г. по описа на ОС Варна, като с влязло в сила решение по същото
№ 1108 от 25.11.2014 г. и издаден въз основа на решението, изпълнителен лист от
06.02.2015 г., посоченото дружество – „Г...“ ООД и поръчителите М. Г. Г., П.Д.Г. и Ц.П.Г.,
били осъдени да заплатят солидарно следните суми: 411 624,88 лева – главница по договор
за спогодба от 28.02.2013 г., ведно със законната лихва, считано от дата на завеждане на
иска до изплащане на задължението; 30 199,76 лева, представляваща сбор от възникнали
след спогодбата задължения за доставени комбинирани фуражи по Договор от 24.01.2011 г.,
обективирани в три броя фактури; 60 000 лева, представляваща неустойка по чл. 7 от
Спогодба от 28.02.2013 г., ведно със законната лихва от завеждане на иска 01.07.2014 г. до
изплащане на задължението; 20 373,78 лева, представляваща сторени по делото разноски.
Поддържа, че въз основа на издадения изпълнителен лист, срещу длъжниците, е образувано
1
изпълнително дело № 198/2015 г. по описа на ЧСИ Румяна Тодорова, с рег. № 717 и с район
на действие ОС Варна, впоследствие преместено при ЧСИ Стоян Якимов, с рег. № 884 и с
район на действие СГС и заведено под № 3047/2019 г. Сочи, че на 17.06.2010 г. с
Нотариален акт за дарение, вписан в ИР при АВ като акт № 21, том 66, с вх. № 25785 от
17.06.2010 г. и дв. вх. peг. № 25704, М. Г. Г. и Ц.К.Г., са дарили притежаваните от тях 5/6
ид.ч. от следния недвижим имот: СОС с кадастрален идентификатор ..........., представляващ
Апартамент № 5, находящ се в гр. София, СО - район Искър, ж.к. Д.., бл. 157, вх. А, ет. 2, със
застроена площ от 65,66 кв.м., състоящ се от две стаи, кухня и обслужващи помещения, при
съседи: ап. № 4 - М. Д., ап. №6 - С., коридор и стълбище, градина-парк, ап. №8 - Ц., an. № 2-
Колев, заедно с избено помещение № 5, с площ от 3,65 кв.м., при съседи: коридор и вход,
мазе от вх. Б, мазе № 3 на Вълев, Мазе № 6 на С., ведно с 3,931 % идеални части от общите
части на сградата и от правото на строеж върху мястото. Твърди, че на 30.01.2020 г. майката
на М. Г. Г. и на ответника К. Г. Г. – Ц.К.Г. е починала и е оставила за наследници - М. Г. Г. и
К. Г. Г.. Аргументира, че съгласно чл. чл. 28, ал 1 ЗН, когато наследодателят остави
низходящи, родители или съпруг, той не може със завещателни разпореждания или чрез
дарение да накърнява онова, което съставлява тяхна запазена част от наследството. С
направеното дарение /посочено по-горе/ твърди, че запазената част на М. Г., наследник със
запазена част, е била накърнена. Съгласно чл. 29, ал. 1 ЗН запазената част на М. Г. твърди,
че е 1/3 ид.ч., поради което счита, че за нея е възникнало право по чл. 30 от ЗН да иска
възстановяването й чрез намаляване на дарението. Излага, че макар упражняването на това
право да зависи от личното усмотрение на наследника с право на запазена част, когато са
налице кредитори и бездействието на длъжниците заплашва тяхното удовлетворяване,
законът им дава възможност да упражнят правото на своя длъжник. Твърди, че М. Г. не
разполага с друго секвестируемо недвижимо имущество, което да обезпечи вземането на
„Ф....“ ООД, поради което аргументира, че е налице правен интерес да упражни това право
вместо М. Г., на основание чл. 134 ЗЗД. Аргументира, че съгласно чл. 29, ал. 1 ЗН, размерът
на запазената част при две деца е 2/3 идеални части от наследството или в случая запазената
част на М. сочи, че е 1/3. Доколкото наследодателката е притежавала 4/6 ид. ч. от
апартамента /или 2/3 ид. части от апартамента/, то при оспорване на дарението,
наследницата М. твърди, че би придобила 1/3 ид. ч., от което следвало, че размерът на
запазената й част е 1/3 ид. ч. от апартамента, до която счита, че следва да бъде намалено
дарението. Поддържа, че от дарението се е облагодетелствал ответникът. Сочи, че съгласно
чл. 36, ал. 1 ЗН „Когато предмет на завета или дарението е недвижим имот и отделянето на
част от него, за да се допълни запазената част на наследника, не може да стане удобно, в
случай че стойността на завещания или подарения имот, пресметната съгласно чл. 31,
надвишава с повече от 1/4 разполагаемата част, имотът остава изцяло в наследството, а
заветникът или надареният получават стойността на разполагаемата част." В настоящия
случай твърди, че Ц., дарявайки всички притежавани от нея 4/6 ид. част на своя син
/настоящ ответник/, е надвишила с повече от ¼ разполагаемата част, която е 1/3 ид. ч. от
имота, тъй като стойността на дарените от Цветана 2/3 ид. ч. надвишавала с повече от ¼
разполагаемата част от 1/3. Ищецът в обобщение сочи, че в качеството си на кредитор на М.
2
Г., има правен интерес да поиска намаляване на дарението, направено от наследодателката
на М. Г., а именно – Ц. в полза на К. Г. /настоящ ответник/ и да иска възстановяване на
запазената част на М. Г., доколкото М. Г. бездействала и не упражнявала правото си, с което
бездействие заплашвала удовлетворението на „Ф....“ ООД като кредитор, т.к. дружеството
не можело да се удовлетвори от имуществото на М.. Моли съда да намали дарението,
направено от Ц. в полза на К. Г. до размера на разполагаемата част от 1/3 ид.ч. от процесния
апартамент, както и да постанови възстановяване на запазената част на М. Г. в размер на 1/3
ид.ч. от имота. При уважаване на иска прави искане на основание чл. 36, ал. 1 ЗН имотът да
остане в наследството, а ответникът да получи стойността на разполагаемата част.
Претендира разноски.
Доколкото искът е предявен от „Ф....“ ООД в качеството му на процесуален
субституент на М. Г. Г., то последната е конституирана като съищец в производството с
определение №2435 от 19.01.2023 г.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който
предявеният иск се оспорва като недопустим и неоснователен. Ответникът излага
съображения в насока, че искът е недопустим, т.к. в случая се касаело за права,
упражняването на които зависи изцяло от личната преценка на носителя им. Поддържа, че
към момента на смъртта на Ц., последната е притежавала и други имущества, находящи се
на територията на с. Бързия, общ. Берковица, обл. Монтана – УПИ с идентификатор .......... с
площ 694 кв.м.; жилище с идентификатор ...........1 с площ от 195.00 кв.м.; земеделски имоти
в землището на с. Бързия. Оспорва дареният имот да е единствен и да няма друго
имущество, което да покрие евентуално „запазената част“ от наследствената маса. С оглед
последното развива съображения в насока, че следва да се образува обща наследствена маса.
Излага подробни твърдения в насока, че запазената част на М. Г. е 2/9 от цялата
наследствена маса, а не само от процесния апартамент /предмет на договора за дарение/.
Ответникът твърди, че е собственик на процесния апартамент /предмет на договора за
дарение/, като сочи, че е придобил собствеността върху 1/6 ид.ч. на основание наследяване
и върху 5/6 ид.ч. на основание дарение, като излага също и че към момента на завеждане на
исковата молба владее имота и счита също, че го е придобил на основание давностно
владение, като приложимата давност аргументира, че е 5 годишната. Моли за отхвърляне на
предявения иск. Претендира разноски.
В съдебно заседание ищцовото дружество се представлява от процесуален
представител, който поддържа предявения иск и излага подробни съображения за
основателността му.
Съищецът М. Г. заявява, че не оспорва направеното дарение и желае то да бъде
запазено.
Ответникът К. Горанов се представлява от процесуален представител, който дава
становище за недопустимост на предявения иск, при условията на евентуалност заявява, че
същият е неоснователен.
3
Съдът, като анализира и прецени доказателствата по делото поотделно и в
тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Не е спорно между страните, че с Нотариален акт за дарение, вписан в ИР при АВ като
акт № 21, том 66, с вх. № 25785 от 17.06.2010 г. и дв. вх. peг. № 25704 на 17.06.2010г., М. Г.
Г. и Ц.К.Г., са дарили притежаваните от тях 5/6 ид.ч. от следния недвижим имот: СОС с
кадастрален идентификатор ..........., представляващ Апартамент № 5, находящ се в гр.
София, СО - район Искър, ж.к. Д.., бл. 157, вх. А, ет. 2, със застроена площ от 65,66 кв.м.,
състоящ се от две стаи, кухня и обслужващи помещения, при съседи: ап. № 4 - М. Д., ап. №6
- С., коридор и стълбище, градина-парк, ап. №8 - Ц., an. № 2- Колев, заедно с избено
помещение № 5, с площ от 3,65 кв.м., при съседи: коридор и вход, мазе от вх. Б, мазе № 3 на
Вълев, Мазе № 6 на С., ведно с 3,931 % идеални части от общите части на сградата и от
правото на строеж върху мястото.
Видно от представеното по делото Удостоверение за наследници на Ц.К.Г. починала
на 30.01.2020г., че след смъртта си тя е оставила за свои наследници М. Г. Г. и К. Г. Г..
Установява се от представения по делото Изпълнителен лист №70 издаден по
ТД№1177/2014г. по описа на Окръжен съд Варна, че „Г...“ ООД и поръчителите М. Г. Г.,
П.Д.Г. и Ц.П.Г., били осъдени да заплатят солидарно следните суми: 411 624,88 лева –
главница по договор за спогодба от 28.02.2013 г., ведно със законната лихва, считано от дата
на завеждане на иска до изплащане на задължението; 30 199,76 лева, представляваща сбор
от възникнали след спогодбата задължения за доставени комбинирани фуражи по Договор
от 24.01.2011 г., обективирани в три броя фактури; 60 000 лева, представляваща неустойка
по чл. 7 от Спогодба от 28.02.2013 г., ведно със законната лихва от завеждане на иска
01.07.2014 г. до изплащане на задължението; 20 373,78 лева, представляваща сторени по
делото разноски.
Установява се по делото от представените от ответната страна писмени
доказателства, че Ц. притежава идеални части от следните имоти:
4/6 идеални части от Жилище с идентификатор ...........1 с площ от 195 кв. м. находящ
се в с. Бързия, общ. Берковица, обл. Монтана към 30.01.2020г.;
4/6 идеални части от УПИ с идентификатор .........., с площ от 694 кв.м., находящ се в с.
Бързия, общ. Берковица, обл. Монтана към 30.01.2020г.;
1/6 идеална част от Нива от 1, 083 дка - имот № 078012, находяща се в землището на с.
Бързия, ЕКАТТЕ 07510, общ. Берковица, обл. Монтана.
1/6 идеална част от Ливада от 1, 690 дка - имот № 088029, находяща се в землището на
с. Бързия, ЕКАТТЕ 07510, общ. Берковица, обл. Монтана.
1/6 идеална част от Нива от 1, 100 дка - имот № 089066, находяща се в землището на с.
Бързия, ЕКАТТЕ 07510, общ. Берковица, обл. Монтана.
1/6 идеална част от Нива от 1, 267 дка - имот № 089074, находяща се в землището на с.
Бързия, ЕКАТТЕ 07510, общ. Берковица, обл. Монтана.
1/6 идеална част от Ливада от 6, 000 дка - имот № 105001, находяща се в землището на
с. Бързия, ЕКАТТЕ 07510, общ. Берковица, обл. Монтана.
1/6 идеална част от Нива от 1, 000 дка - имот № 003007, находяща се в землището на с.
Бързия, ЕКАТТЕ 07510, общ. Берковица, обл. Монтана.
4
1/6 идеална част от Ливада от 0, 400 дка - имот № 007038, находяща се в землището на
с. Бързия, ЕКАТТЕ 07510, общ. Берковица, обл. Монтана.
1/6 идеална част от Нива от 0, 600 дка - имот № 012064, находяща се в землището на с.
Бързия, ЕКАТТЕ 07510, общ. Берковица, обл. Монтана.
1/6 идеална част от Имот № 201003 от 15, 000 дка - залесена горска територия,
находяща се в землището на с. Бързия, ЕКАТТЕ 07510, местност
Гълъбова ливада, общ. Берковица, обл. Монтана.
1/6 идеална част от Бързия, ЕКАТТЕ 07510, местност Гълъбова ливада, общ.
Берковица, обл. Монтана.
1/6 идеална част от Имот № 200008 от 6, 004 дка - залесена горска територия,
находяща се в землището на с. Бързия, ЕКАТТЕ 07510, местност Гълъбова ливада,
общ. Берковица, обл. Монтана.
1/4 идеална част от Лозе от 0, 972 дка - имот 078020, находящо се в землището на с.
Бързия, ЕКАТТЕ 07510, общ. Берковица, обл. Монтана.
1/4 идеална част от Ливада от 0, 200 дка - имот № 007037, находяща се в землището на
с. Бързия, ЕКАТТЕ 07510, общ. Берковица, обл. Монтана.
1/4 идеална част от Зеленчукова градина от 0,035 дка - имот № 030081, находяща се в
землището на с. Бързия, ЕКАТТЕ 07510, общ. Берковица, обл. Монтана.
Установява се от разпита на свидетеля Е. Маджунов, че ответникът К. Г. е живял в
процесния имот и не му е известно други лица да го ползват и обитават.
По делото е приета съдебно-техническа и оценителна експертиза от заключението
на която се установява, че стойността на средната пазарна цена на недвижимият имот с
кадастрален идентификатор ..........., представляваш Апартамент №5, находящ се в гр. София,
СО - район „Искър“, ж.к. „Д..“, бл. 157, вх. А, ет. 2, със застроена площ от 65,66 кв. м.„ към
30.01.2020г. е била в размер на 131200,00лв., Средната пазарна цена на Земеделските земи в
землището на с. Бързия, община Берковица, област Монтана към месец Януари 2020г. е в
размер кръгло на 24996,00лв. (Двадесет и четири хиляди деветстотин деветдесет и шест
лв.).Средната пазарна цена на поземления имот с построената в него жилищна сграда в с.
Бързия, област Монтана, определена по двата метода на оценка към м. 01. 2020г. е в размер
на 68125,00лв.
По делото е изслушана и допълнителна СТОЕ, от заключението на която се
установява, каква е стойността на недвижимите имоти към датата на изтовяне на
експретизата. Средната пазарна цена на СОС с кадастрален идентификатор ...........,
представляващ Апартамент №5, гр. София, СО - район „Искър“, ж.к. „Д..“, бл. 157, вх. А, ет.
2. със застроена площ от 65,66 кв. м.„ към месец 11. 2023г. е 216480,00лв. Средната пазарна
цена на Земеделските земи и земи в Горски територии в землището на с. Бързия, област
Монтана към месец Ноември - Декември 2023г., възлиза на 50983,00лв. Средната пазарна
цена на поземления имот с построената в него жилищна сграда в с. Бързия, област Монтана,
определена по двата метода на оценка към м. Ноември-Декември 2023г. е в размер кръгло
на 100611,00лв.
Съдът дава вяра на заключението на вещото лице, както по основната, така и по
допълнителната експертиза, като задълбочено и компетентно изготвено, поради което ще
цени същото при формиране на правните си изводи по същество на спора.
При така установеното, се налагат следните правни изводи:
По отношение на допустимостта на предявения иск съдът намира следното:
Разпоредбата на чл.134, ал.1 ЗЗД предвижда възможността на кредитора да упражни
имуществените права на своя длъжник, когато неговото бездействие заплашва
5
удовлетворяването на кредитора, освен ако се касае за права, упражняването на които зависи
от чисто личната преценка на длъжника. Когато се извършва преценка дали определено
право на длъжника може да бъде упражнено по реда на чл.134 ЗЗД винаги се държи сметка
за обстоятелството, че обезпечителната същност на правото по чл.134 ЗЗД стеснява
значително кръга на правата, които кредиторът може да упражнява, като според съдебната
практика, кредиторът може да се намесва само с оглед запазването на наличното имущество
на длъжника, а не с оглед на неговото увеличение.
Доктрината и съдебната практика са последователни, че при предявяване на иск по
чл.134 ЗЗД, ищецът трябва да установи, че е кредитор и правния си интерес от водене на
иска. За редовността на исковата молба по чл.134 ЗЗД е достатъчно ищецът да излага
твърдения за качеството си на кредитор, което подлежи на доказване в производството.
Правният интерес на кредитора да предяви иск по чл.134 ЗЗД обаче е предпоставка,
обуславяща самата му процесуална допустимост, а не такава по съществото на спора.
Успешното упражняване на чуждото имуществено право по реда на чл.134 ЗЗД
предпоставя не само доказване по несъмнен начин на качеството кредитор у ищеца, но и
това, че неговият длъжник има имуществено право към трето лице, но бездейства, не го
реализира и така уврежда интересите на своя кредитор, като застрашава възможността му да
удовлетвори своето вземане. основната предпоставка за упражняване на имуществените
права на длъжника по реда на чл.134 ЗЗД е неговото бездействие да заплашва
удовлетворението на кредитора. Съобразявайки именно това обстоятелство, Пленумът на
ВС в т.3, б.“в“ на ППВС № 7/1973 г. приема за допустимо, ако наследник не упражни
правото си да иска намаление на завещанията или на даренията и това заплашва
удовлетворението на кредиторите му, кредиторът да може да упражни правото на своя
длъжник в отношенията с останалите сънаследници, което съответства на разрешението,
дадено в чл.56 ЗН, според което кредиторите на лицето, което се е отказало от наследство,
могат да искат унищожението на отказа в своя полза, доколкото не могат да се удовлетворят
от имуществото му. Правото на отказ от наследство е също в зависимост от личната
преценка на наследника, но законът въпреки това създава иск в полза на кредиторите за
унищожаване на отказа при посочената предпоставка. Бездействието да се упражни правото
на възстановяване на запазена част по своите последици за кредитора не се отличава от
отказа от наследство, поради което следва да му се признае възможността да упражни това
право на своя длъжник. В доктрината и практиката е несъмнено разбирането, че правото на
възстановяване на запазена част е имуществено, поради което то преминава в полза на
наследниците, които са легитимирани да упражнят правото на своя наследодател. На това
право кореспондира задължението на облагодетелстваното от безвъзмездното разпореждане
(завещание или дарение) лице да претърпи правната промяна от уважаването на иска по чл.
30, ал. 1 ЗН. Това задължение също е имуществено и е установено от Закона без оглед
личността на облагодетелстваното лице.
С оглед горната констатация и доколкото е безспорно установено, че ищецът има
правен интерес от воденето на настоящия процес, доколкото е кредитор на наследник с
6
право на запазена част, съдът приема, че искът е допустим.
По основателността:
Не е спорно между страните, че с Нотариален акт за дарение, вписан в ИР при АВ като
акт № 21, том 66, с вх. № 25785 от 17.06.2010 г. и peг.№ № 25704 на 17.06.2010г. Ц. е
дарила на ответника К. Г. притежаваните от нея 4/6 идеални части от процесния имот.
Съгласно т. 3, б. "в" ППВС №7/73 г., Решение № 159 от 17. 02. 2021 г. на ВКС по гр.
д. № 759/2020 г., IV г. о., ГК и др., ако наследник не упражни правото си да иска намаление
на завещанията или на даренията и това заплашва удовлетворението на кредиторите му,
кредиторът може да упражни правото на своя длъжник в отношенията с останалите
сънаследници, т. е. искът по чл. 134 ЗЗД вр. чл. 30 ЗН е допустим. Съгласно чл. 134, ал.
2 ЗЗД, съдът е конституирал служебно като ищец и носителя на спорното право – М.. Г.,
чието право по чл. 30 ЗН упражнява ищецът при условията на чл. 26, ал. 2 ГПК, т. е. при
процесуална субституция във формата на процесуалното застъпничество. Съгласно чл. 30,
ал. 1 от ЗН, наследник с право на запазена част, който не може да получи пълния размер на
тази част поради завещания или дарения, може да иска намалението им до размера,
необходим за допълване на неговата запазена част, след като прихване направените в негова
полза завети и дарения с изключение на обичайните дарове.
При предявен иск за възстановяване на запазена част от наследството по реда на чл.
30 ЗН, и двете спорещи страни следва да установят всички елементи, формиращи
наследствената маса по чл. 31 ЗН: имотите, които са принадлежали на наследодателя в
момента на смъртта му; задълженията на наследството; увеличението на наследството
по чл. 12, ал. 2 ЗН; извършените от наследодателя дарения.
За уважаване на конститутивния иск по чл. 30 ЗН за възстановяване на накърнена
запазена част от наследството, като се намали завещателно разпореждане, е необходимо да
бъдат налице следните предпоставки: наследодателят да е оставил наследници със запазена
част към момента на откриване на наследството; право на запазена част от наследството,
независимо от нейния размер; накърняване на запазената част в резултат на безвъзмездно
разпореждане приживе от наследодателя посредством завещания или дарения; приемането
на наследството по опис в случай, че наследникът иска да реализира правото на
възстановяване на запазена част от наследството спрямо лица, които не са наследници по
закон. Тази последна предпоставка в настоящия случай е неприложима, тъй като ищците
целят да реализират правото си по чл.30, ал.1 от ЗН спрямо лице, което е наследник по закон
- призован към наследяване – син.
Извън случаите на универсално завещание, размерът на запазената част се установява
по правилата на чл.31 ЗН, като наследството се възстановява такова, каквото би било като
имущество и стойност в деня на смъртта на наследодателя, ако последният не беше
направил безвъзмездни разпореждания. За образуването на наследствената маса е без правно
значение чия собственост са завещаните или подарените имущества към момента на
разглеждане на спора, както и дали същите съществуват понастоящем.
7
Завещателните разпореждания, които се отнасят до определено имущество са частни и
придават качеството заветник /или кредитор на наследството/ на лицето, в полза на което са
направени. Това лице по волята на наследодателя има правото да получи посоченото в
завещателното разпореждане конкретно имущество и за да бъде редуцирано това негово
право по реда на чл.30 ЗН е необходимо разполагаемата част на наследодателя и запазената
част на наследника по чл.28, ал.1 ЗН да бъдат определени по предвидения в чл.31 ЗН ред,
т.е. необходимо е да се образува маса от всички имоти, които са принадлежали на
наследодателя към момента на смъртта му, да се установят задълженията и увеличението на
наследството по чл.12, ал.2 ЗН.
В настоящия случай следва да се образува наследствена маса.
Ако наследодателят е извършил дарения, без значение дали е оставил завещание или
не, за да се определи накърнена ли е запазената част, според чл. 31 ЗН към чистата стойност
на наследството се прибавят даренията, с изключение на обичайните такива, според тяхното
положение по време на подаряването и според стойността им по време на откриване на
наследството за недвижимите имоти и по време на подаряването за движимостите, като под
”прибавяне на даренията”, се разбира прибавяне на стойността на подареното към
стойността на наследството. След като по този ред се определи каква стойността на масата
по чл. 31 ЗН и от нея се определя и каква е стойността,която наследникът трябва да получи
като запазена част от наследството-паричната стойност на запазената му част и едва когато
тя бъде определена да се види дали запазената част е накърнена. Затова е необходимо да се
види дали има в наследството свободни /незавещани/ имоти в достатъчен размер, за да се
попълнят от тях запазените части на наследниците.За определяне на разполагаемата част и
размера на запазената част се образува наследствена маса само при завети и дарения.
Тази маса следва да се образува от всички имущества, които са принадлежали на
наследодателя към момента на откриване на наследството - момента на смъртта на
наследодателя съгласно чл.1 от ЗН, като се извадят задълженията на наследството,
включително и увеличението на наследството по чл.12, ал.2 от ЗН. Към тази маса следва да
се прибавят и даренията, с изключение на обичайните такива, според тяхното положение по
време на подаряването и според стойността им по време на откриването на наследството - за
недвижимите имоти, и по време на подаряването - за движимите вещи. При образуване на
масата по чл.31 от ЗН се прибавя и обикновената покъщнина по чл.12, ал.1 от ЗН, без
значение дали същата следва да се постави в дял на наследника, който е живял с
наследодателя и се е грижил за него (в този смисъл решение № 367/13.03.1984 г. по гр. д. №
2511/1983 г. на ВС, I ГО). Вещите от обикновената покъщнина са принадлежали на
наследодателя към момента на смъртта му, поради което са част от неговото наследство -
видно и от изричния текст на чл.12, ал.1 от ЗН, и при липса на изрична разпоредба в
обратния смисъл те на общо основание се включват в масата по чл.31 от ЗН.
В случая от представените от ответницата писмени доказателства се установява, че
наследодателят Ц.Г. към момента на смъртта си е притежавала идеални части от земеделски
земи, описани по горе на стойност 4263,57лв., както и идеални части от поземлен имот и
8
сграда, находящи се в с. Бързия на стойност 45416лв.
По делото не са ангажирани доказателства, наследодателят Ц.Г. към момента на
смъртта си да е притежавала друго имущество или да е имала имуществени задължения към
трети лица. На основание чл.31, изр. второ от ЗН към наследствената маса на наследодателя
Ц.Г. следва да се прибави и процесното дарение в размер на 87466,67лв. каквато е
стойността му към момента на откриване на наследството.
Следователно стойността на наследствената маса на общия наследодател Ц.,
определена съгласно чл.31 от ЗН възлиза на 137146,24лв. Нейни наследници по закон са
ответникът К. Г. и съищцата М. Г.- Запазената част на наследниците по закон на Ц., която
не е оставила след своята смърт преживял съпруг, при две деца, какъвто е случаят, е в
размер общо на 2/3 или по 1/3 за всяко от децата й, а разполагаемата част от наследството е
в размер на 1/3 - арг. от чл.29, ал.1 във връзка с чл.5, ал.1 от ЗН.
Стойността на запазената част общо за наследниците по закон на наследодателя Ц. е
90350,82 лева, а за всеки от тях съобразно с обема на наследствените им права е 45715,41
лева. Стойността на разполагаемата част е 45715,41 лева.
Стойността на останалото притежавано от Ц. имущество т.е чистият актив е в размер
на 49679,57 лв. Възприето е в съдебната практика, че запазената част не може да се
възстанови от чистия актив на наследството - Решение № 69/1.04.2016 г. по гр.д. №
5266/2015 г., I г.о. Наследникът с право на запазена част може да я допълни от останалото
неразпоредено от наследодателя имущество само ако припадащата му се по правилата на
чл.5-10 ЗН част от това имущество съответства стойностно или надвишава стойността на
запазената му част от наследството, определена по правилата на чл.29 ЗН от формираната
по чл.31 ЗН наследствена маса. Стойността на запазената част не може да бъде допълнена от
останалото в наследството /като неразпоредено/ имущество, което по правилата на чл.5-10
ЗН се припада на останалите наследници по закон и представлява тяхно лично имущество,
придобито чрез наследяване по закон, т.е. на основание, чиито правни последици законът не
допуска да бъдат редуцирани за разлика от наследяването по завещание. Правото на
собственост върху съответната част от неразпореденото от наследодателя имущество се
придобива от призованите към наследяване лица от момента на откриване на наследството
/при липса на спор, че наследството е било прието/ и тази част не може да бъде променяна
освен при отказ от наследство, извършен от призовано към наследяване лице от същия ред
или коляно в наследяването, който съгласно чл.53 ЗН уголемява дяловете на останалите
наследници. Законът предвижда възможност за възстановяване /допълване/ на запазената
част чрез намаляване на извършени от наследодателя завещателни разпореждания и
дарения, но не и чрез намаляване на дела от неразпореденото имущество, който заветникът
или надарения е придобил чрез наследяване по закон.
Тъй като към момента на откриване на наследството, при отчитане на действието на
разпоредбите на чл.5-10 ЗН, наследодателят не е притежавал имущество на стойност,
достатъчна за покриване на размера на запазената част на съищеца М.. Г., то следва да се
приеме, че искът по чл.30, ал.1 от ЗН е основателен, като бъде извършено възстановяване на
9
запазената част на съищцата Г., възлизащо на 1/3 чрез намаляване на извършеното в полза
на ответника – К. Г. дарение до размера, необходим за допълване на запазената част на
ищеца – 20875,62лева/137146,24лева.
Предвид основателността на претенцията по чл.30 ЗН следва да се прецени действието
на възстановяването на накърнената запазена част съобразно разпоредбата на чл.36 ЗН,
уреждаща последиците на това възстановяване при завет или дарение на недвижим имот,
като нейното прилагане при наличието на изискуемите предпоставки се явява законна
последица от уважаването на иска по чл.30 ЗН без да е необходимо това да е изрично
поискано и е част от процедурата по възстановяване, без прилагането на която същата не би
била законосъобразно завършена - така решение № 599/17.11.2003 г. по гр. д. № 240/2003 г.
на ВКС, I г. о.
Искът за възстановяване на накърнена запазена част от наследството е конститутивен
и съответно с влизането му в сила настъпва и промяната в отношенията между страните -
облагодетелстваният от завещанието или дарението губи права над частта, с която е
накърнена запазената част на ищеца. Това, с което е надвишена разполагаемата част следва
да се върне в наследството за разпределение между наследниците, като връщането се
осъществява в натура или в пари - в различните хипотези на чл.36 ЗН.
Съгласно чл.36, ал.1 ЗН, когато предмет на дарението е недвижим имот и отделянето
на част от него, за да се допълни запазената част на наследника, не може да стане удобно, в
случай че стойността на дарения имот, пресметната съгласно чл.31, надвишава с повече от
1/4 разполагаемата част, имотът остава изцяло в наследството, а надареният получават
стойността на разполагаемата част, а ако не е надвишена 1/4, надареният може да задържи
целия имот и да възмезди наследника с пари според цената по време на намаляването.
Посоченият начин на съпоставката между стойността на дарения имот, от една страна,
и разполагаемата част - от друга, се извършва при положение, че всички наследници с право
на запазена част са поискали нейното възстановяване. Доколкото в случая се касае за
единствен наследник по закон, който разполага с това право, което е упражнено от негов
кредитор и надареният е наследник със запазена част, съдът следва да изследва и посочените
в специалната разпоредба на чл.36, ал.2 от ЗН предпоставки, и ако те не са налице, то
дареният имот следва да бъде върнат изцяло в наследството.
В конкретния казус по отношение на дарението в полза на ответника е приложима
разпоредбата на чл.36, ал.2 ЗН, според която когато дареният е наследник със запазена част,
той може да задържи целия дарен имот само ако стойността му не надвишава
разполагаемата част и неговата запазена част взети заедно, тъй като извършената по тези
правила съпоставка показва, че стойността на дарения от наследодателя недвижим имот в
размер на 87466,67 лв. не надвишава стойността на запазената част на наследника –
ответник К. Г. и разполагаемата част на наследодателя Ц., доколкото тя възлиза на
91430,82лв. В тази хипотеза ответникът има право да задържи имота, като възмезди
наследника с пари според цената по време на намалението. Съгласно СТЕ, , цената на целия
10
имот към датата на изготвяне на експертизата e 216480лв., поради което стойността на
подареното имущество в обем от 4/6 ид. ч. е 144 320 лв. При стойност на дарената част от
имота към датата на откриване на наследството от 87467 лв.(4/6 ид.ч. от 131200 лв.) и
акърнена част на М. Г. в размер на 20875,62 лв., то сумата с която следва да бъде възмездна
по правилото на чл. 36, ал. 2 ЗН се равнява на 34444,64 лв. (144320*20875,62/87467).
Относно разноските по производството:
Ищецът претендира разноски за за производството в общ размер на 4629 лв., от които
80 лв. - за държавната такса по исковата молба и 3300 лв. – адвокатски хонорар, 34 лв. такса
вписване на исковата молба, 15лв. – такси за съдебни удостоверения, 1300лв. – депозит
СОЕ. При своевременно релевираното възражение за прекомерност на адвокатския хонорар,
съдът намира, че с оглед фактическата и правна сложност на делото, броя проведени
заседания и предприетите процесуални действия от страна на процесуалния представител на
ищеца, адвокатският хонорар не подлежи на намаляване, поради което ответникът дължи
разноски за производството в пълен размер.
Така мотивиран съдът
РЕШИ:
ВЪЗСТАНОВЯВА на основание чл.134, ал.1 ЗЗД вр. чл.30, ал.1 във вр. с чл.29,
ал.1 от ЗН по иск на Ф......“ ООД, ЕИК ........ действащ на основание чл.26, ал.2 от ГПК като
процесуален субституент от името на М. Г. Г., с ЕГН......... ЗАПАЗЕНАТА ЧАСТ на М. Г. Г.,
с ЕГН......... , от наследството на Ц.К.Г., с ЕГН .........., като НАМАЛЯВА със сумата от
20875,62лева дарственото разпореждане , извършено от наследодателя Ц.К.Г., с ЕГН ..........,
в полза на сина й К. Г. Г., ЕГН: ********** и обективирано в нотариален акт №
12/17.06.2010г., том II, рег. №19963, нот. д. № 210/2010 г., на 4/6 от следния недвижим имот:
СОС с кадастрален идентификатор ..........., представляващ Апартамент № 5, находящ се в гр.
София, СО - район Искър, ж.к. Д.., бл. 157, вх. А, ет. 2, със застроена площ от 65,66 кв.м.,
състоящ се от две стаи, кухня и обслужващи помещения, при съседи: ап. № 4 - М. Д., ап. №6
- С., коридор и стълбище, градина-парк, ап. №8 - Ц., an. № 2- Колев, заедно с избено
помещение № 5, с площ от 3,65 кв.м., при съседи: коридор и вход, мазе от вх. Б, мазе № 3 на
Вълев, Мазе № 6 на С., ведно с 3,931 % идеални части от общите части на сградата и от
правото на строеж върху мястото и ПОСТАНОВЯВА на основание чл.36, ал.2 от ЗН К. Г.
Г., ЕГН: ********** да задържи целия описан по-горе дарен недвижим имот.
ОСЪЖДА К. Г. Г., ЕГН: **********, да заплати на основание чл.36, ал.1 и 2 от ЗН на
М. Г. Г., с ЕГН......... , сумата 34444,64 лв., представляваща парична равностойност на
превишението на запазената и част от наследството на Ц.К.Г., с ЕГН .......... към момента на
намаляване на дарението.
ОСЪЖДА К. Г. Г., ЕГН: ********** да заплати на Ф......“ ООД, ЕИК ........ сумата от
4629лв. разноски за производството.
11
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
12