Р Е Ш Е
Н И Е
№ 40
град Шумен, 12.04.2018 г.
Шуменският
окръжен съд, в публично съдебно заседание на четиринадесети март две хиляди осемнадесета година в състав:
Окръжен съдия: Йордан Димов
при секретаря Т. Кавърджикова като разгледа докладваното от окръжния съдия т. д. №26 по описа за 2017 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Настоящото дело е образувано по искова молба подадена от „Юнивърс – юнит” ЕООД, ЕИК-*********, гр. Шумен, ул. „...” №10, представлявано от управителя И.В.В.против „Хаппи ландс” ООД, ЕИК-*********, със седалище и адрес на управление след 27.03.2017 г. – гр. Варна, ул. „...” №12, а към момента на подаване на ИМ – 07.02.2017 г. със седалище и адрес на управление в гр. Шумен, ул. „...” №5, ап.2. В обстоятелствената част се сочи, че управителят на дружеството ищец на 07.03.2016г. получил предложение да закупи стоте дружествени дяла на ответното дружество на обща стойност от 5000 лв. твърди, че при проверка на същата дата в ТР се установявало, че като едноличен собственик на капитала на „Хаппи ландс” ЕООД (към този момент еднолично дружество) бил вписан И.С.С., ЕГН-**********. На следващият ден – 08.03.2016 г. поради съмнения относно собствеността на дружеството управителят на ищеца направил проверка в канцеларията на нотариуса извършил нотариална заверка на последният договор, по силата на който се прехвърляла собствеността на дружеството ответник. Става въпрос за договор №11797/25.09.2014 г. нотариално заверен в кантората на нотариус с №212 а Нотариалната камара и район на действие – района на РС – гр. Варна, по силата на който дружествените дялове били продадени от И.И.Г., ЕГН-**********, а купувач е горепосоченият И.С.С.. Това изключило за представителя на дружеството – ищец каквото и да е съмнение относно собствеността на ответното дружество. Ето защо на 08.03.2016 г. ищцовото дружество придобило всичките 100 дружествени дяла от капитала на дружеството ответник по силата на договор №1618/08.03.2016 г., с нотариална заверка на Нотариус с №196 на НК. На 09.03.2016 г. ищецът заявил за вписване обстоятелството за нов собственик на капитала със заявление №2016039155303. Вписванетопо заявлението било спряно по силата на Решение №818/11.03.2016 по т.д. №311/2016 г. на ВОС, на основание чл.19, ал.5 от ЗТР, във вр. с чл.536 от ГПК до приключване с влязъл в сила съдебен акт по гр.д. №2694/2016г. по описа на ВРС, както и по силата на Решение №819/11.03.2016 г. по т.д. №310/2016 г. на ВОС до приключване с влязъл в сила съдебен акт по т.д. №1851/2015 г. по описа на ВОС. Твърди, че към 07.02.2017 г. решенията по гр.д. №2694/2016г. по описа на ВРС и по т.д. №1851/2015 г. по описа на ВОС са влезли в законна сила. По силата на обезпечителна заповед издадена на 10.03.2016 г. по т.д. №1851/2015 г. по описа на ВОС е бил вписан на 11.03.2016 г. запора на дружествените дялове на ответника. Сочи, че договорът за продажба на дяловете от собствеността на дружеството ответник предхожда запорът върху същите с три дни. Намира, че дружеството ищец се явява трето добросъвестно лице по смисъла на чл.10, ал.1 от ЗТР. Твърди, че с решението по т.д. №1851/2015 г. ВОС е признал за несъществуващи действията по вписване с рег. №20140925183024, поправено със заявление от. 29.09.2014 г. и заявление №20140929160017, вписано под №20141001110602, с които е отразена продажбата на 100 дружествени дяла, всеки с номинална стойност от 50 лв. (общо на стойност 5000 лв.) от капитала на дружеството ответник - „Хаппи ландс” ЕООД от И.И.Г.на И.С.С., с което решение за основателни са признати исковете на Х.В.В., ЕГН-********** и С.М., гражданин на Република Кипър, роден на *** г. с паспорт №С174427/20.04.2010 г. Твърди, че публикуваното в ТР на 11.05.2016 г. Решение №267/21.04.2016 г. по т.д. №1851/2015 г. на ВОС е породило предвидените в чл.30 от ЗТР последици и е довело до заличаване на И.С.С. като собственик на капитала на дружеството ответник и вписването на Х.В.В. и С.М. като собственици на дружеството съответно с 5 и 95 дружествени дяла. Сочи, че договорът по силата на който дружеството ищец в производството е придобило капитала на дружеството ответник е вписан 44 дни преди да бъде постановено Решение №267/21.04.2016 г. по т.д. №1851/2015 г. на ВОС. С оглед на така описаната фактическа обстановка моли да бъде обявено за несъществуващо вписаното обстоятелство на основание чл.29 от ЗТР като собственици на капитала на„Хаппи ландс” ЕООД на лицата Х.В.В. и С.М..
От страна на дружеството ответник е депозиран писмен отговор на исковата молба. В него се сочи, че искът е местно неподсъден на ОС Шумен, тъй като към момента на подаването на отговора налице е процедура за промяна на седалището и адреса на дружеството ответник – гр. Варна, ул.”...” №12. В тази връзка моли производството да бъде препратено по подсъдност на ОС Варна. Твърди, че така депозираната ИМ е недопустима. Сочи, че ищецът цели да бъдат заличени като собственици на капитала Х.В.В. и С.М., но това било признато със съдебното решение по т.д. №1851/2015 г. на ВОС. Намира, че подобен иск може да бъде заведен само при оспорване на вписани обстоятелства извършени от длъжностни лица на АВп, по подадени от търговеца, по неговата партида, заявления. Намира, че това би дало възможност да се пререши спор, който вече е бил решен от съд. Във връзка с основателността на иска ответника сочи, че е налице ВЗС Решение по гр.д. №3174/2016г. на ВРС, с което е прогласена нищожността на договор за покупко-продажба на дружествени дялове от 15.09.2014 г. със страни С.М. и И.И.Г.с предмет на продажба 95 дружествени дяла на „Хаппи ландс” ЕООД (на стойност 4750 лв.), договор вписан от нотариус с №018 на НК. Налице е производство по гр.д. №2964/2016 г. по описа на ВРС, с което се иска прогласяване на нищожността на договор по чл.129 от ТЗ от 25.09.2014 г., сключен между Х.В.В. и И.И.Г.с предмет продажба на 5 дяла от капитала на дружеството ответник (на стойност 250 лв.). твърди, че в срока за отговор на ИМ ответникът И.И.Г.е депозирал признание на иска. Сочи, че е висящо и производство по гр.д. №6063/2016 г. на ВРС за прогласяване на нищожността на последващ договор сключен на 08.03.2016 г. Моли претенцията на ищеца да бъде отхвърлена като недопустима. Ако бъде приета за допустима да бъде постановено решение, с което искът да бъде отхвърлен като неоснователен. Моли да бъдат присъдени направените от ответника разноски в производството.
От страна на ищеца не е била подавана допълнителна искова молба.
В съдебно заседание страните не изпращат представители.
Исковата молба, отговаря на законовите изисквания и е процесуално допустима.
Разгледана по същество същата е основателна.
В настоящото производство е предявен иск за установяване на несъществуване на вписано в търговския регистър обстоятелство по смисъла на чл.29, ал.1, предл.3 от ЗТР. По своята характеристика това е един установителен иск, чието правилно провеждане ще доведе до последствието по чл.30 от ЗТР, а именно ще бъде заличено извършеното в ТР вписване. Тук доказателствената тежест е общата – лицето което твърди определени обстоятелства или пък черпи благоприятни правни последици от тях следва да ги докаже. В настоящото производство с оглед твърденията за нищожност на договор за прехвърляне на дружество поради неспазена законова форма, както и поради липса на правна воля от страна на ищеца същите следва да бъдат установени от него. Ответникът е свободен да доказва факти и обстоятелства, които са в противоречие с тезата на ищеца.
От справка извършена към настоящият момент в електронният вариант на Търговският регистър (ТР) може да се установи, че общият капитал на ответното дружество - „Хаппи ландс” ООД е в размер на 5000 лв., от които дялове на стойност 4750 лв. е записан като собствен на кипърският гражданин С.М., а дялове за останалите 250 лв. е записан на името Х.В.В.. Тези обстоятелства са вписани на 11.05.2016 г. по делото освен това се установява, че по силата на Решение №4837/20.12.2016 г. по гр. д. №3174/2016 г. по описа на Районен съд – Варна. Проследяване на историята на направените вписвания по отношение собствеността върху дяловете в дружеството показва, че тези лица са били собственици на капитала при посочените квоти от първоначалното вписване на дружеството в ТР на 07.05.2009 г. Видно е, че е имало друго вписване с дата 19.09.2014 г., срещу което личи отбелязване – „заличено обстоятелство”.
Твърденията в исковата молба, че собствеността върху дяловете в дружеството е била прехвърлена от първоначалните собственици на И.И.Г., от негова страна пък на И.С.С., а от последният с описаната в исковата молба сделка от 09.03.2016 г. собствеността върху дяловете е била прехвърлена на настоящият ищец не се установява от данни в ТР, но може да се проследи от данни по делото. Такъв е договорът за покупко-продажаба на дружествени дялове от 25.09.2014 г., копие от който придружава ИМ, копие от Договор за покупко-продажба на дружествени дялове от 08.03.2016 г. Подобни обстоятелства се установяват и от мотивите на приетите в рамките на производството като доказателства – Решение №267/21.04.2016 г. по т. д. №1851/2015 г. по описа на ВОС, Решение №4837/20.12.2016 г. по гр. д. №********* г. по описа на ВРС, Решение №4710/13.12.2016 г. по гр. д. №2964/2016 г. по описа на ВРС, както и данни за движението на последните две дела изискани служебно от съда.
С оглед твърденията на страните не е спорно, че дружеството е било регистрирано първоначално, като собственост на съдружниците Х.В.В. и С.М.. Спори се обаче относно обстоятелството кой е собственик на дяловете на дружеството към момента, като за да обоснове претенцията си по чл.29 от ЗТР ищецът твърди, че той е собственик, като е придобил правата си от надлежен праводател-собственик, а лицата Х.В.В. и С.М. не са такива.
Предвид така установената фактическа обстановка и твърдения на страните съдът съобрази следното и направи следните правни изводи: Претенцията заведена от „Юнивърс – юнит” ЕООД не е недопустима, каквото твърдение има направено в отговора на ИМ от ответното дружество. Там неясно е посочено, че претенцията за обявяване на несъществуващото обстоятелство, че Х.В.В. и С.М. не са собственици е недопустима поради обстоятелството, че искът по чл.29 от ЗТР е способ за оспорване на вписвания извършени от длъжностни лица на АВп, въз основа на подадени от търговеца, по партидата на същият заявление по образец на АВп. По-надолу е записано, че подобна претенция е недопустима, тъй като би пререшила спор, по който вече се е произнесъл съд или отмяна на постановено влязло в сила съдебно решение. Така направените възражения по допустимостта са несъстоятелни, тъй като в текста на чл.29 от ЗТР не е специфицирано на база на какво се извършва вписването, а само се изисква вписаното обстоятелство да е несъществуващо. Произнасянето по реда на чл.29 от ЗТР в рамките на друг спор между други страни също не представлява пречка за разглеждане на настоящото производство по същество, тъй като ищецът се легитимира с договор, за който твърди, че е прехвърлил в неговият патримониум собствеността на всички дялове в дружеството. Единственото ограничение, което е поставено пред завеждане на иск по чл.29 от ЗТР е наличие на правен интерес, който ищецът обосновава с твърдението си, че е собственик на дружествените дялове, а това не са вписаните в търговският регистър лица. Това твърдение би следвало да е достатъчно за обосноваване на правният интерес, а дали той е наистина собственик или не е въпрос на доказване по съществото на производството. (Следва да се има предвид, че макар и невписана прехвърлената собственост върху дялове на дружеството в собственост на ищеца - „Юнивърс – юнит” ЕООД в ТР, чл.15 от ТЗ уреждащ продажбата на търговско дружество не предвижда като част от фактическият състав по прехвърлянето и вписването, а само сключването на договор с нотариална заверка на подписите.) Същевременно спора, за който твърди, че е решен от съд с влязло в сила решение и е постановено друго решение, което постановява вписването по чл.30 от ЗТР в ТР на обстоятелството, че Х.В.В. и С.М. са собственици на дяловете на дружеството ответник е воден между други страни има различни субективни предели и именно поради това не се ползва със сила на пресъдено нещо (СПН) между настоящите страни. Ответник по същият този спор – по което е прознесено Решение №4837/20.12.2016 г. по гр. д. №3174/2016 г. по описа на Районен съд – Варна е ответника и в настоящото производство - „Хаппи ландс” ООД, но тук е неприложима нормата на чл.226, ал.3 от ГПК, тъй като това дружество не е праводател на „Юнивърс – юнит” ЕООД.
От представените доказателства е видно, че настоящият казус е обвързан с установяване на обстоятелството собственици ли са на дружествените дялове Х.В.В. и С.М.. С влязло в сила съдебно решение №4837/20.12.2016 г. по гр. д. №********* г. по описа на ВРС е прогласено, че договорът от 15.09.2014 г., с който С.М. прехвърля 95 дяла от капитал на дружеството ответник на И.И.Г.е нищожен. С влязло в сила съдебно решение №4710/13.12.2016 г. по гр. д. №2964/2016 г. по описа на ВРС е прогласено, че договорът с предмет покупко-продажба на 5 дяла от капитала на „Хаппи ландс” ООД, собственост на Х.В.В. също е нищожен. Така се установява, че лицата С.М. и Х.В.В. не са прехвърлили собствеността върху дружеството на лицето И.И.Г., ЕГН-**********. Ето защо предвид данните по делото съдът приема, че същите са собственици на капитала на дружеството ответник. Съответно въз основа на принципа Nemo dat quod non habet (никой не може да прехвърли права, които не притежава) със сделката от 25.09.2014 г. И.И.Г., ЕГН-********** не е могъл да прехвърли собственост върху дяловете на дружеството ответник на следващият приобретател И.С.С., ЕГН-**********, както и последният не е могъл да направи собственик на дружеството и ищеца в настоящото производство „Юнивърс – юнит” ЕООД с прехвърлителната сделка от 08.03.2016 г. В това отношение основното възражение от ИМ е, че извършената проверка от страна на ищеца в ТР преди извършване на сделката е констатирала, че И.С.С., ЕГН-********** е собственик и това обстоятелство следва да е меродавно предвид нормата на чл.10 от ЗТР, че трети добросъвестни лица могат да се позоват на вписването, дори то да не съществува. Както бе посочено по-горе обаче вписването на прехвърлителната сделка не е част от фактическият състав при придобиване на собственост върху дружество(чл.15 от ЗТР), ето защо дори нормата на чл.10 от ЗТР също не може да направи собственик ищеца, независимо, че същият в настоящото производство твърди, че е нямало как да узнае, че праводателят му не е бил собственик. Ищецът е свободен да води иск за вреди срещу недобросъвестните си праводатели.
Предвид изложеното заведеният се явява неоснователен и недоказан и като такъв следва да бъде отхвърлен.
Ответникът е
направил искане за присъждане на направени в производството разноски, но няма
данни за такива.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ искът на „Юнивърс – юнит” ЕООД, ЕИК-*********, гр. Шумен, ул. „...” №10, представлявано от управителя И.В.В.с правно основание чл.29, ал.1 от ЗТР да бъде признато за установено по отношение на „Хаппи ландс” ООД, ЕИК-*********, със седалище и адрес на управление след 27.03.2017 г. – гр. Варна, ул. „...” №12, а към момента на подаване на ИМ – 07.02.2017 г. със седалище и адрес на управление в гр. Шумен, ул. „...” №5, ап.2, че несъществуващо на вписаното обстоятелство по партидата на ответника, че Х.В.В., ЕГН-********** и С.М., гражданин на Република Кипър, роден на *** г. с паспорт №С174427/20.04.2010 г. са собственици на капитала на дружеството.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на страните чрез Шуменски ОС пред Апелативен съд гр. Варна.
Окръжен съдия: