№ 152
гр. Варна, 16.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 34 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Магдалена Давидова Янева
при участието на секретаря Светлана Ст. Г.ева
като разгледа докладваното от Магдалена Давидова Янева Гражданско дело
№ 20223110102393 по описа за 2022 година
Предявени са в условията на обективно кумулативно съединяване искове с правно
основание чл. 432, ал. 1 КЗ.
В исковата молба ищцата Е. Б. твърди, че на 27.08.2020г., заедно с Д. Д. и М.Б. се
прибирали от плаж с управлявания от последната автомобил марка „Фиат“, рег. № В 2867
РА. Около 11:30ч. пристигнали на спирка „Стадиона“. При спиране на автомобила ищцата
отворила вратата и започнала да слиза. Когато била стъпила на асфалта с единия крак,
водачът на лекия автомобил внезапно тръгнал, докато другият крак на Б. все още бил в
превозното средство. Паднала на асфалта и изпитала силна болка в таза и крака. В резултат
на произшествието твърди, че счупила крака си, като поставената й диагноза била
„Множествени счупвания на подбедрицата, закрито в ляво“. Това наложило оперативна
намеса. Твърди, че от травмата ищцата търпи все още силни болки и не може да се движи
самостоятелно без помощни средства. Наред с това е претърпяла и имуществени вреди,
изразяващи се в сторени разходи за платени медицински изделия за оперативната намеса в
размер на 850 лева и 660 лева, както и такива за закупени медикаменти, както следва: 28.32
лева за Ендотелон и Аксеф; 12.91 лева за допелхерц и нилексфи; 3.86 лева за марлени
компреси; 253.56 лева – флекси и супер калций на прах с обогена формула; 7.39 лева –
допълхерц актив; 300 лева – промовиа; 54 лева – уред за движение; 80 лева – хирургична
обработка на рана; 289.80 лева – калций, магнезий и флекси; 27.74 лева – диклоневровит и
загряващ гел; 253.56 лева – флекси и супек калций; 300 лева – промивки; 7.39 лева –
допелхерц актив магнезий; 55 лева – УНП; 19.38 лева – алгасан гел и допел актив; 29.95 лева
– колаген комплекс и 24.29 лева – калцикон; 40 лева – такса за контролен преглед на
19.11.2020г. Твърди, че на 26.01.2022г. получила писмо от ответното дружество, с което е
1
отказано изплащане на застрахователно обезщетение за търпените от ищцата вреди
вследствие на пътнотранспортното произшествие, поради което и сезира съда с искане за
осъждане на „ДЗИ-Общо застраховане” ЕАД да заплати на Б. сумата в размер на 1 лев –
частичен иск от 3 257.15 лева за претърпени имуществени вреди и 1 лев – частичен иск от
50 000 лева за претърпени неимуществени вреди в резултат на горното пътнотранспортно
произшествие. Претендира и законната лихва върху обезщетението от датата на
пътнотранспортното произшествие до окончателното му заплащане, както и сторените по
делото разноски.
В срока по чл. 131 ГПК, ответното дружество „ДЗИ-Общо застраховане” ЕАД,
депозира отговор на исковата молба, в който изразява становище за неоснователност на
иска. Не оспорва наличието на застрахователен договор, оформен в застрахователна полица
№ BG/06/120000016783 от 09.12.2019г. по риска „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите за лек автомобил „Фиат Пунто“, рег. № В 2867 РА, собственост на М. Б..
Не оспорва и че ищцата е депозирала претенция пред застрахователя, по която дружеството
е отказало да изплати застрахователно обезщетение. Оспорва, че на 27.08.2020г. е настъпило
пътнотранспортно произшествие, като твърди, че ищцата е получила описаните в исковата
молба травматични увреждания като следствие от собственото си поведение, като при
слизане от лекия автомобил същата е стъпила на левия си крак върху неравна повърхност,
при което се е получило счупване на нивото на глезената става. Оспорва автомобилът да е
тръгнал внезапно, когато ищцата при слизането си от автомобила е била на асфалта с единия
си крак, а другият се е пускал, тъй като е бил все още в превозното средство. В този смисъл
поддържа, че механизмът на травматичното увреждане на лявата подбедрица на Б. не е
свързан с виновно или противоправно поведение водача на лекия автомобил. Оспорва
размера на претенциите, като поддържа, че този за неимуществени вреди е завишен, не е
съобразен с обществения критерий за справедливост и обстоятелствата, при които е
настъпило пътнотранспортното произшествие, с вида, степента и характера на
уврежданията, продължителността на оздравителния процес, възрастта на ищцата, а така
също и с оглед икономическата обстановка в страната. Твърди на следващо място, че
уврежданията на ищцата се дължат на общото й здравословно състояние и на заболяванията,
от които същата е страдала преди момента на събитието. Що се отнася до имуществените
вреди, като твърди извършените разходи за лечение и възстановяване не са предписани от
медицинско лице, не се намират в пряка причинна връзка с проведеното лечение. Прави
възражение за съпричиняване на вредоносния резултат. Моли за отхвърляне на исковете,
ведно с присъждане на сторените по делото разноски.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът приема за установено от
фактическа страна следното:
С изготвения по делото доклад между страните е прието за безспорно и ненуждаещо
се от доказване, че между собственика на лек автомобил „Фиат Пунто“, рег. № В 2867 РА и
ответното дружество е сключена застраховка „Гражданска отговорност” на
автомобилистите, валидна към 27.08.2020г.
2
На 21.12.2021г. Е. Б. е депозирала пред застрахователя молба за изплащане на
обезщетение за неимуществени и имуществени вреди вследствие на пътнотранспортно
произшествие съобразно констативен протокол за ПТП с пострадало лице № 318 (л. 13-14).
Видно от приложеното на л. 12 от делото писмо изх. № 92-1022 от 25.01.2022г., че със
същото ответното дружество е отказало изплащане на застрахователно обезщетение за
претърпени от Е. Б. имуществени и неимуществени вреди с аргумент, че уврежданията не са
резултат на виновно и противоправно действие на застрахования.
Приобщени към делото са и материалите по ДП № 94/2021г. по описа на Сектор РТП
ОД на МВР – Варна, образувано по жалба на Е. Б., депозирана на 22.12.2020г. в Районна
прокуратура – Варна. В жалбата си ищцата е посочила, че около 11:30ч. на 27.08.2020г.,
управляваният от М.Б. автомобил спрял на спирка „Стадиона“, при което Б. си отворила
вратата и е започнала да слиза първо с единия крак и после с другия. Когато била стъпала на
асфалта с единия си крак, водачът на лекия автомобил внезапно тръгнал и другият крак на
Б. се е посукал, тъй като бил все още в автомобила. Паднала на асфалта и изпитала силна
болка в таза и крака.
При разпита на 23.04.2021г. в хода на досъдебното производство, Е. Б. е посочила, че
след като автомобилът спрял, тя си отворила вратата, с десния крак била стъпала на
платното за движение, а левият – бил автомобила. Изведнъж, като че ли автомобилът леко
мръднал напред, като след това не си спомня нищо.
В рамките на досъдебното производство е приобщена и медицинската документация
във връзка с процесното увреждане (л. 99-123 от досъдебното производство). От същата се
установява, че ищцата е заведена в МБАЛ „Света Анна-Варна“ от екип на Център за спешна
медицинска помощ, като в изготвения Фиш за спешна медицинска помощ №
32 400/27.08.2020г. (л. 106 от досъдебното производство) в анамнезата е посочено, че
травмата е получена при слизане от лек автомобил. В епикризата, издадена от МБАЛ „Света
Анна-Варна“ след проведеното в периода от 27.08.2020г. до 02.09.2020г. лечение, е
посочено, че при снемане на анамнезата Е. Б. е посочила, че на 27.08.2020г. е паднала и
получила травма в областта на лявата подбедрица. Оплакала се е от болки и оток в същата,
както и че е в невъзможност да извършва активни движения. Ищцата е приета за оперативно
лечение, като поставената диагноза е множество счупвания на подбедрицата, закрито в ляво.
В рамките на досъдебното производство, въз основа на жалбата на Е. Б., е съставен и
констативен протокол за ПТП с пострадало лице № 318 от 20.03.2021г.
С постановление от 28.09.2021г. на прокурор от РП-Варна е прекратено
наказателното производство по ДП № 94/2021г. по описа на РТП – ОД МВР – Варна, пр.пр.
№ 17850/2020г. по описа на РП-Варна (л. 44-47 от делото).
Приобщени към доказателствения материал по делото са представени от ищцата
фискални бонове за закупени медикаменти, както следва: на 16.10.2020г. на стойност 253.56
лева за флекси и супер калций на прах (л. 7 и идентично такова на л. 21); на 21.10.2020г. на
стойност 29.95 лева за колаген комплекс (л. 17); на 22.10.2020г. на стойност 24.29 лева за
3
калцикинон (л. 17); на 14.11.2020г. на стойност 7.39 лева за магнезий (л. 9 и идентично
такова на л. 15); на 19.11.2020г. на стойност 300 лева за промовиа (л. 8 и идентични такива
на л. 11 и 20); на 20.12.2020г. на стойност 27.74 лева за диклоневровит и загряващ гел (л.
10); на 29.06.2021г. на стойност 289.80 лева за обогатен калций, флекси и физи магнезий (л.
6).
Представени са и амбулаторни листи за извършени прегледи на ищцата на
06.10.2020г., 13.10.2020г., 22.10.2020г., 14.01.2021г., 22.04.2021г., 28.09.2021г., 30.09.2021г.,
13.10.2021г., 18.10.2021г., 11.11.2021г., 12.11.2021г., 25.11.2021г., 29.11.2021г., 10.12.2021г.,
30.12.2021г.
По делото е допусната съдебно-медицинска експертиза (л. 118-121). Вещото лице д-р
Д. Г. сочи, че от инцидента от 27.08.2020г., ищцата Е. Б., в процеса на слизане от лекия
автомобил, фрактурира кости от лявата подбедрица, като травмата се изразява в счупване в
долния отдел на двете кости от подбедрицата на три места – двустранно странично на
малкия и големия пищял и задния ръб на големия пищял. Посочено е, че подобна фрактура,
едновременно на три места, включва в своя механизъм на получаване няколко вида
екстремни индиректни въздействия – огъване, ротация и натиск, които са придружени от
допълнителна инерционна сила. В съдебно заседание на 17.10.2022г., вещото лице
разяснява, че при травма като процесната има три отделни механизма на въздействие –
изкривяване на ходилото навън, след това завъртане на надлъжната ос на самия крайник и
притискане от силно разгъване на ходилото. Тези фрактури вещото лице сочи, че се срещат
при спортни травми и при пътнотранспортни произшествия, в които случаи има
допълнителна сила – придадена от инерцията на тялото или външна сила.
Възстановяването на целостта на костите при подобни счупвания, експертът сочи да
налага оперативна интервенция, в случая с имплантация на допълнителни метални синтезни
уреди и в трите локуса на счупване. В тази случаи функцията на крайника започва да се
възвръща след период от около 3-4 месеца. Продължителността на болковия синдром е
различен, като в първите един-два месеца се налага прием на болкоуспокояващи
медикаменти.
Вещото лице сочи, че към изготвяне на експертизата, възстановителния процес,
свързан със зарастване на фрактурираните кости и възвръщане на функциите на крайника е
приключил. Налични са обаче остатъчни ограничения в пълния обем на движение в областта
на лявата глезенна става, което обуславя накуцваща походка и необходимост от помощно
средство при придвижване, както и осъществяване на някои основни позиции като клякане
и стоене само на засегнатия крак. Налице е и принудително положение на крайника с леко
отведено навън ходило, както и слабо изкривяване в надлъжната ос на костните структури
на крайника. В резултат на оперативната намеса, двустранно на глезена са налични и
линейни белези, които са различими по цвят от околната кожа, които са завършили своя
процес на развитие и ще останат в този си вид.
Що се отнася до метелните синтезни уреди, вещото лице сочи, че отстраняването им
следва да бъде осъществено оперативно, като възстановителния процес след това ще е в
4
период на месец. След отстраняването на имплантите, според експерта, може да се очаква
леко разгръщане в обема на движенията, но не е изключено остатъчните затруднения в
ходенето да продължат. В съдебно заседание на 17.10.2022г., вещото лице разяснява, че
екстракцията на имплантите е препоръчителна, но е въпрос на избор. В процесния случай
металните остесинтеза до известна степен ограничава движението поради това, че дразни
меките тъкъни и се очаква след отстраняването им малко да се отпусне движението, но няма
гаранция дали то ще е такова както преди.
Описаните медикаменти в исковата молба, консумативи и манипулации имат
отношение към травмата и могат да бъдат включени като елементи от възстановителния
процес. Вещото лице д-р Г. сочи, че липсва проведено измерване на костната плътност, но
от приложените рентгенографии може да се изключи наличието на напреднала остеопороза,
както и остеофитни разраствания.
Допусната по делото е и съдебно-автотехническа експертиза (л. 123-125), според
заключението по която, реалният и възможен механизъм на получаване на травматичното
увреждане по глезена на ищцата е пряк механичен контакт на лявото й стъпало под ъгъл
спрямо неравен терен. Експертът сочи, че разтърсване, подскачане, мръдване на автомобила
може да доведе до минимално физическо преместване на купето, което не може да
предизвика такова сериозно усукване на стъпалото, че да доведе до множество фрактури.
Съобразно описанието на положението на тялото непосредствено след травмата, описано в
показанията на Д. Д., предполага, че при слизане от автомобила Е. Б. се е обърнала на около
120 градуса спрямо надлъжната ос на автомобила и при получаване на травмата, вследствие
на силната болка, губи равновесие и пада назад по гръб.
С оглед предприетото оспорване на заключението по съдебно-автотехническа
експертиза е допусната повторна тричленна такава (л. 145-148). В заключението си вещите
лица сочат, че травмата на левия глезен се е получила при слизане от автомобила, при което
ищцата е стъпила първо на десния си крак и при преместване на тежестта на левия се е
получило счупването. Вещите лица се приели, че при спиране на автомобила, разстоянието
до бордюра е около 30-50 см, като при слизането от задна дясна врата, пострадалата най-
напред стъпва с десен крак, след това прави с левия крак крачка едновременно със завъртане
на цялото тяло надясно, която крачка е била достатъчна, за да попадне лявото ходило върху
бордюра и да доведе до травмата. Описаният начин на слизане е свързан с факта, че задните
врати не се отварят до 90 градуса, а по-малко, което винаги налага извиване на тялото назад.
При слизането от автомобила ищцата е била обърната надясно и назад спрямо посоката на
лекия автомобил, пада назад по гръб и десният крак попада пред задно дясно колело.
Фактът, че кракът не е прегазен от колелото, показва, че в момента на падането лекият
автомобил е бил застанал в покой след „придърпването“ или че изобщо не се е предвижвал.
Ако се приеме, че лекият автомобил е потеглил, при което ищцата пада и извиква, а водачът
чува извикването и спира, то автомобилът би се придвижил с 60см, при което задната дясна
гума би преминала през крака на пострадалата. „Придърпването“ би могло да се получи при
потрепване на левия крак, който е поставен на съединителя, при което десният е на
5
спирачката и автомобилът е на първа предавка. Това действие може да бъде предизвикано
неволно, при неочакван шум или друга притеснителна ситуация. При натисната спирачка с
десния крак на това „придърпване“ или потрепване не може да представлява значително
преместване на автомобила.
Вещите лица в съдебно заседание поддържат заключението си като са категорични в
извода си, че в случая не може да се говори за потегляне на автомобила, тъй като ако е
имало такова, то колелото му би преминало през крака на ищцата. Излагат, че по делото
няма данни, за да бъде направено обосновано предположение, че т.нар. придърпване е
причинило травмите.
В хода на производството са събрани и гласни доказателства чрез разпит на
свидетелите Димитра Т. Д. и М. Р. Б..
От показанията и на двете свидетелки се установява, че на 27.08.2020г. те и ищцата
били на плаж. Тръгнали си заедно с автомобила на свидетелката Б., като свидетелката Д.
седнала на предната дясна седалка, а ищцата – зад нея, на задната дясна седалка. Малко
преди спирка „Стадиона“, до последното дърво преди спирката, свидетелката Б. спряла
автомобила в автобусната лента, в близост до тротоара. Ищцата си отворила вратата, за да
слезе. В този момент, според свидетелката Д., автомобилът силно се разтресъл, получила се
някаква инерция и чула силен вик, като разпознала гласа на ищцата. Слязла от автомобила и
видяла, че ищцата е паднала по гръб, почти по диагонал, с глава към предната врата, десен
крак от вътрешната страна на задната дясна гума, а левият - вдигнат, свит в коляното,
рутиран и извит в особена поза. Изплашила се автомобилът да не направи още един ход,
поради това изтеглила изпод автомобила. Тогава извикала свидетелката Божинов да й
помогне, като заедно пренесли ищцата до дървото. Свидетелката излага, че помолила две
жени да извикат Бърза помощ. Дошла обаче полиция, а една по-късно и бърза помощ.
Според свидетелката Б., ищцата тръгнала да слиза от автомобила и след като чула
хлопване и предполагайки, че е от вратата, се приготвила да потегли, включвайки на първа
предавка. Погледнала в лявото огледало, за да прецени движението и в този момент
свидетелката Д. се развикала, от което Б. се стреснала и автомобилът се разтресъл и
изключил. Както свидетелката Д., така и Б. слезли от автомобила, за да видят какво става.
Свидетелката излага, че видяла ищцата седнала на автомобила, с крака към задната му част
и гръб към предната. Заедно със свидетелката Д. отнесли ищцата до дървото и я сложили да
легне. Дошла бърза помощ и чак след като тръгнали видяла, че има полицаи. Последните я
разпитали и си тръгнали.
Изслушани в хода на производството са и обясненията на ищцата, дадени по реда на
чл. 176 ГПК, като същата заявява, че на 27.08.2020г. е предприела слизане от процесния
автомобил, който е бил с включен двигател, Отворила си вратата, направила опит да слезе,
но само стъпила с десния крак на асфалта, далеч от тротоара, като левият останал в
автомобила, който тръгнал, докато тя с една ръка държала вратата.
Предвид така установеното от фактическа страна се налагат следните правни
6
изводи:
За основателното провеждане на иска в тежест на ищеца е да установи по пътя на
пълното и главно доказване, наличието на валидно застрахователно правоотношение,
породено от договор за застраховка „Гражданска отговорност”, настъпило застрахователно
събитие, причинено от застрахования делинквент, претърпени вреди и причинна връзка
между вредите и застрахователното събитие.
В настоящия случай между страните е прието за безспорно установено и ненуждаещо
се от доказване наличието на валиден застрахователен договор по застраховка „Гражданска
отговорност” със собственика на лек автомобил марка „Фиат“, рег. № В 2867 РА и ответното
дружество, валидна към 27.08.2020г.
Безспорно е и че на 27.08.2020г. ищцата е претърпяла фрактура на лявата
подбедрица. Спорният по делото факт е дали това телесно увреждане е пряк и
непосредствен резултат от застрахователно събитие свързано с притажаването и/или
използването на моторното превозно средство и в този смисъл възникнало ли е задължени
на застрахователя да обезщети вредите от това събитие.
В случая, в исковата молба ищцата е твърдяла, че след като предприела слизане от
процесния автомобил и единият й крак бил стъпил на асфалта, водачът на лекият автомобил
внезапно тръгнал, в резултат на което крайникът, находящ се все още в превозното средство,
се посукал; ищцата паднала на асфалта и изпитала силни болки в таза и крака. Анализът на
събрания по делото доказателствен материал и в частност събраните гласни доказателства
не установява автомобилът да потеглил, като съобразно заключението на тричленната
съдебно-автотехническа експертиза, ако такова потегляне и да е имало, то десният крайник
на Б. би попаднал под задното дясно колело, данни за което по делото липсват. В
показанията си свидетелите сочат единствено, че автомобилът се разтресъл, каквито обаче
твърдения не са въведени от ищцата и сочи на механизъм различен от твърдяния.
Независимо от това следва да се посочи, че по делото не се установи по несъмнен начин, че
това „разтрисане“ е довело до получаване на уврежданията. Показанията на свидетелите
относно момента на разтрисането са диаметрално противоположни – така според
свидетелката Д. едновременно с разтрисането се чул и вик на ищцата, а според свидетелката
Божилова, автомобилът се разтресъл след като последната се стреснала от вика на
свидетелката Д., която пък сочи, че извикала на Божилова едва след като слязла от
автомобила и видяла ищцата паднала. Нещо повече, нито една от двете свидетелки не е
възприела начина на получаване на уврежданията, доколкото и двете се били на предните
седалки и с гръб към слизащата от автомобила Е. Б.. Категорични са и вещите лица по двете
допуснати съдебно-автотехнически експертизи, че възможният и вероятен начин на
получаване на увреждането е стъпване върху неравна повърхност и пренасяне на тежестта
върху левия крак. Аргумент за обратния извод не е заключението на вещото лице по
съдебно-медицинската експертиза и в частност разясненията дадени в о.с.з., че за да се
получи такава травма е необходима задължително и допълнителна сила, доколкото
допълнително предадена инерция на тялото може да бъде и гравитацията.
7
В обобщение, съдът намира, че ищцата не съумя да установи факта на настъпило
застрахователно събитие и в частност причинените й увреждания да са резултат от действия
на водача на застрахованото превозно средство. Предявените искове като недоказани следва
да бъдат отхвърлени.
С оглед изгода на спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, и направеното от ответното
дружество искане, ищцата Е. Б. следва да бъде осъдена да заплати на „ДЗИ-Общо
застраховане” ЕАД сторените пред настоящата инстанция разноски, в случая за депозити за
вещи лица по съдебно-автотехническата експертиза в размер на 250 лева, по съдебно-
медицинската експертиза в размер на 250 лева и адвокатско възнаграждение в размер на
2130 лева. В полза на ответника не следва да се присъждат разноски за свидетел, доколкото
такива на последните не изплащани.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Е. Ц. Б., ЕГН **********, от гр. *****, срещу „ДЗИ-
Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София,
бул. „Витоша“, № 89Б, искове за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата от 1.00
лев, част от претенция, цялата в размер на 50 000.00 лева, претендирана като обезщетение за
причинени неимуществени вреди – болки и страдания, вследствие на получени телесни
увреждания „множествени счупвания на подбедрицата, закрито в ляво“, претърпени в
резултат на пътнотранспортно произшествие от 27.08.2020г., около 11:30ч., в гр. Варна, до
спирка „Стадиона“, причинено от водача на лек автомобил „Фиат“, рег. № В 2867 РА,
отговорността на който е поета от ответното дружество със сключена застраховка
„Гражданска отговорност“, ведно със законната лихва от дата на увреждането – 27.08.2020г.
до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 1.00 лев, част от
претенция, цялата в размер на 3 257.15 лева, претендирана като обезщетение за
имуществени вреди, изразяваща се в направени разходи във връзка с лечението на горното
увреждане, настъпило от посоченото пътнотранспортно произшествие, на основание чл. 432,
ал. 1 КЗ.
ОСЪЖДА Е. Ц. Б., ЕГН **********, от гр. *****, да заплати на „ДЗИ-Общо
застраховане“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул.
„Витоша“, № 89Б, сумата от 2630.00 лева (две хиляди шестстотин и тридесет лева),
представляваща сторените разноски пред Районен съд - Варна, на основание чл. 78, ал. 1
ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Варненски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването на препис на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
8