№ 2675
гр. София, 07.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-18 СЪСТАВ, в публично заседание
на единадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Петър В. Боснешки
при участието на секретаря Ели Й. Гигова
като разгледа докладваното от Петър В. Боснешки Гражданско дело №
20231100102008 по описа за 2023 година
Производството е образувано въз основа на искова молба от „А.Б.” ЕООД, с
ЕИК:*******, със седалище и адрес на управление: Област Благоевград, Община: Г., с. Г.,
2960, ул. *******, представлявано от управителя Р.С.Р., срещу Г. А. В., с ЕГН:********** и
адрес:гр.София,ул.“*******, с която са предявени обективно съединени искове с правно
основание чл.327 ТЗ, вр. чл.79, ал.1, вр.чл.86 ЗЗД, с които се иска осъждане на ответника да
заплати на ищеца сумата от общо 51 210 лв. (петдесет и една хиляди, двеста и десет лева), от
които сумата от 39 250 лв. (тридесет и девет хиляди, двеста и петдесет лева),
представляваща главница по договор за продажба на стоки от 02.07.2019г., във връзка с
който е издадена фактура с № **********/02.07.2019г. и писмено потвърждение от
28.08.20219 г. за извършена вътреобщностна доставка на същите на територията на
Република Гърция, сумата от 11 960 лв. (единадесет хиляди, деветстотин и шестдесет лева),
представляваща законна лихва за забава върху просрочената продажна цена за периода от
20.02.2020г. до 20.02.2023г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на
завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.
Ищецът твърди, че на 02.07.2019г. между страните по делото е сключен неформален
договор за покупко- продажба на следните стоки:
- 60 броя шезлонги с шалтета с единична цена 160 лв./бр. на обща стойност 9 600 лв.;
- 30 броя плажни чадъри с единична цена 85 лв. на обща стойност 2 550 лв.;
- 110 кв.м. пътеки с единична цена от 60 лв./кв.м. на обща стойност 6 600 лв.;
- 1 брой алуминиева будка - 5 кв.м. на стойност 10 000 лв.;
1
- 2 броя витрини и един брой кафе машина на обща стойност 10 500 лв.
Във връзка с така сключения договор за продажба ищецът, в качеството си на
продавач е издал на ответника, фактура за извършената вътреобщностна доставка (ВОД) по
смисъла на чл. 7, ал. 1 ЗДДС с № **********/02.07.2019г. на обща стойност 39 250,00 лв.
(тридесет и девет хиляди, двеста и петдесет лева). Стоките, предмет на договора за
продажба от 02.07.2019 г., са доставени на 28.08.2019г. от „А.Б.” ЕООД до търговски обект
на купувача - плажно заведение в Паралия Офронио, Република Гърция и са предадени на
ответника, като посоченото обстоятелство е удостоверено с писмено потвърждение от
28.08.2019г., подписано от получателя и удостоверяващо ВОД.
Ищецът твърди, че въпреки опитите за доброволно уреждане на спора, процесните суми все
още не са заплатени от ответника.
В законоустановения срок ответникът Г. А. В. е подал отговор, с който е оспорил
производството по делото като недопустимо. Ответникът оспорва исковете, както и
обстоятелствата, на които същите се основават, поради което и иска отхвърлянето им като
неоснователни. Ответникът твърди между страните няма сключван договор за продажба на
процесните стоки. Ответникът твърди, че през 2019г. тогавашният управител на ищцовото
дружество С.А. му е предоставил материали с цел изработка на процесните вещи.
Ответникът лично ги е изработил и сглобил в Република Гърция с оглед осъществяване на
съвместен бизнес.
Още същата година обаче, по преценка бизнесът със заведението не потръгва, като
„съдружието“ се разваля. По изрично искане на А. част от ползваното за обекта оборудване
е било натоварено и преместено от представители на „Аркин“ в друго заведение, намиращо
се също в Република Гърция, а останалата част доверителят ми е лично е разглобил,
натоварил и превозил обратно до склада на „Аркин“, намиращ се в гр. София, ул. „*******.
Ответникът твърди, че не е закупувал плажно оборудване от „А.Б.“ ЕООД.
Оборудването, което лично той е сглобил е върнал, поради което не дължи заплащане на
неговата стойност. Впоследствие А. е прехвърлил всички притежавани от него
дружествени дялове от капитала на „А.Б.” ЕООД на Р.С.Р..
След като прецени събраните по делото доказателства по реда на
чл.235 ГПК, Софийски градски съд приема за установено от фактическа
и правна страна следното:
По допустимостта:
Съдът намира, че така предявените искове са допустими, поради което и следва да се
произнесе по съществото на делото.
По основателността:
За да бъдат уважени процесните искове с правно основание чл.327 ТЗ, вр. чл.79, ал.1,
вр.чл.86 ЗЗД ищецът следва да установи при условията на пълно и главно доказване
2
кумулативното наличие на следните предпоставки:
1.наличие на валидно облигационно правоотношение по договор за покупко-
продажба на процесните стоки от 02.07.2019г., сключен между страните по делото
2.изпълнение на задълженията на ищеца по договора, а именно прехвърляне на
собствеността и предаване на владението върху процесните стоки
3.неизпълнение от ответника на задълженията по процесния договор
По делото е приета като доказателство фактура с № **********/02.07.2019г.,
издадена от ищеца, за осъществена вътреобщностна доставка от ищеца в полза на ответника
Г. В., с посочен адрес в Република Гърция, за доставени стоки на обща стойност 20068,21
евро или 39250лв. /л.10 от делото/.
По делото е приета като доказателство и писмено потвърждение от получателя на
стоки, удостоверяващо ВОД /л.11 от делото./ на следните стоки:
-60 броя шезлонги с шалтета с единична цена 160 лв./бр. на обща стойност 9600лв.;
-30 броя плажни чадъри с единична цена 85 лв. на обща стойност 2 550 лв.;
-110 кв.м. пътеки с единична цена от 60 лв./кв.м. на обща стойност 6 600 лв.;
-1 брой алуминиева будка - 5 кв.м. на стойност 10 000 лв.;
-2 броя витрини и един брой кафе машина на обща стойност 10 500 лв.
Същото писмено потвърждение е подписано от Г. В., в качеството му на собственик/
упълномощен представител на фирма „Т.А.G.“. Ответникът е оспорил да е подписвал
процесното потвърждение, но същото възражение е останало недоказано, предвид
заличената съдебно- почеркова експертиза.
От заключението по съдебно- икономическата експертиза на в.л.И. Д., неоспорено от
страните, е видно, че процесната фактура с № **********/02.07.2019г. е надлежно
осчетоводена в регистрите на ищцовото дружество и е декларирана в подадените за
м.08.2019г. справка - декларация по ЗДДС и VIES декларация. Незаплатеното задължение
по партидата на ответника в счетоводството на “А.Б.” ЕООД е на стойност 39 250 лв.
Изчислената законна лихва върху сумата, за периода 20.02.2020 г. - 20.02.2023 г., е в размер
на 12 040,17 лв.
За придобиването на продадените стоки от дружеството ищец са предоставени
справки и документи описани в констативната част.
В проверените дневници покупки и продажби предоставени от НАП, за периода
07.2019г. - 07.2023 г. на “А.Б.” ЕООД, не се констатират издадени кредитни известия или
други анулиращи документи във връзка с процесната фактура.
Видно от писмо от НАП от 15.03.2024г. /лист 191 от делото/ при извършена справка в
ИС на VIES на НАП за периода юли- декември 2019г. не са установени декларирани данни
за придобиване на стоки от страна на Г. В., доставчик на които да е ищецът “А.Б.” ЕООД.
От показанията на свидетеля М.Л.В. се установява, че същият по възлагане на „А.Б.“
3
ЕООД и с осигурени от същия материали, включително дървен такъв, е произвел в
складовата си база в гр. Костенец шезлонгите с масички към тях, чадърите и пътеките.
Същите са доставени до заведение в Офринио, Република Гърция. Процесните шезлонги са
прекарани от България до Гърция разглобени с цел оптимизиране на транспорта и са
сглобени лично от свидетеля В. на място, като за същото му е помагал и ответника по
делото.
Видно от показанията на свидетелите Х.Р. - служител (сервитьор) в процесното
заведение в Гърция; Д.И.К. / тъст на ответника/ и Д.А. процесните вещи са били
транспортирани до заведение, находящо се в Офринио, Република Гърция, през лятото на
2019г., което е функционирало през летния сезон, който свършва през септември. След края
на сезона заведението не е отваряло. През 2020г. стоките са транспортирани обратно с ТИР
до България и доставени до склад на ответника, находящ се в кв.“Бъкстон“.
Договорът за търговска продажба е абсолютна търговска сделка по смисъла на чл. 1,
ал. 1, т. 1 ТЗ. По аргумент от ТР № 3/23.02.2022 г. по т.д. № 3/2019 г. на ОСГТК на ВКС
дело с предмет вземане по търговска продажба не губи търговския си характер дори в
случаите когато купувач по същата сделка е физическо лице- потребител.
Съгласно постоянната съдебна практика, намерила израз и в решение №
20/25.03.2013 г. по т.д. № 206/2012 г. на ВКС, I т.о., договорът за търговска продажба на
движими вещи съгласно чл. 318, ал. 1 ТЗ е консенсуален. Сключването му предпоставя
постигане на съгласие между страните - продавач и купувач, относно съществените
елементи от съдържанието на сделката, а такива са вещта (стоката), обект на продажба, и
цената. С постигането на съгласие за продавача възниква задължението да заплати
уговорената цена. Поради консенсуалния характер на сделката предаването на вещта и
плащането на цената не са елемент от фактическия състав на търговската продажба, а са
относими към изпълнението на произтичащите от договора задължения. По искане на
купувача, продавачът е длъжен да издаде фактура, а по съгласие на страните - и други
документи (чл. 321 ТЗ). В този смисъл, сключването на сделката може да бъде удостоверено
със съставянето на отделни от фактурата диспозитивни документи, материализиращи
насрещните волеизявления на страните, които се явяват първични доказателства (складови
разписки, товарителници, пътни листове и др.), или такова удостоверяващо действие може
да има самата фактура, съставляваща вторично доказателство.
Съгласно постоянната съдебна практика на ВКС, намерила израз в решение № 218 от
6.01.2017г. по т. д. № 3572/2015 г., I т. о., ТК, решение № 46/27.03.2009г. по т. д. № 546/2008
г., II т. о.; решение № 71/22.06.2009 г. по т. д. № 11/2009 г.; решение № 62/25.06.2009 г. по т.
д. № № 546/2008 г.; решение № 42/19.04.2010 г. по т. д. № 593/2009 г. на II т. о.; решение №
96/26.11.2009 г. по т. д. № 380/2009 г., I т. о.; решение № 166/26.10.2010 г. по т. д. №
991/2009 г., II т. о.; решение № 109/07.09.2011 г. по т. д № 465/2010 г., II т. о. реш. №
103/11.07.2014 г. по т. д. № 2334/13 г. на II т. о. и др. фактурата може да бъде кредитирана
като доказателство, установяващо договор за търговска продажба на стоки в случаите,
когато съдържа всички необходими елементи от съдържанието на сделката - вид на стоката,
4
стойност, начин на плащане, имената на лицата, положили подписи за продавач и купувач,
време и място на съставянето й, като вписването й в дневниците за продажби и покупки на
продавача и купувача, както и отразяването на стойността й в справките декларации по
ЗДДС и ползването на данъчен кредит, представляват признание за възникването и
изпълнението на продажбеното правоотношение, по повод на което фактурата е била
съставена. Съгласно приетото в решение № 67/31.07.2015 г. по т. д. № 631/14 г. на II т. о.
първичните счетоводни документи се преценяват от съда според тяхната редовност и във
връзка с всички доказателства по делото, а когато фактурата е подписана от лице без
представителна власт или не е подписана изобщо и не е отразена в счетоводните регистри
на двете страни, не е вписана в дневниците за покупки и продажби и справките - декларации
по ЗДДС, не е ползван данъчен кредит по нея - тогава тази фактура сама по себе си не може
да установи нито сключване на договор за търговска продажба, нито получаването на
стоката.
В процесния случай няма писмен договор между страните по делото за извършване
на продажба на процесните стоки. Процесната фактура е издадена от ищеца, за осъществена
вътреобщностна доставка от ищеца в полза на ответника Г. В.. Същата фактура не съдържа
нито вид на продаваните стоки, нито техния брой по артикули, а само общата стойност на
доставените стоки в размер на 20068,21 евро.
Ищецът е издал процесната фактура и я е осчетоводил надлежно. Ответникът не е
осчетоводил процесната фактура. Няма спор по делото, че по процесната фактура не е
извършвано плащане.
Писменото потвърждение за ВОД /л.11 от делото./ е подписано от Г. В., в качеството
му на собственик/ упълномощен представител на фирма „Т.А.G.“. Следователно съдът
намира, че писменото потвърждение е направено от юридическо лице, което се явява трето
за делото лице, а не ответника. Съдебната практика е последователна, че дори в случаите
когато ЮЛ е еднолична собственост на дадено физическо лице, то ФЛ-едноличен
собственик на капитала и ЮЛ са отделни и самостоятелни правни субекти. Съдът намира за
нужно да отбележи, че процесните искове са предявени срещу ответника, в качеството му на
физическо лице.
Предвид гореизложеното и при тълкуване в съвкупност на горепосочените факти и
обстоятелства съдът намира, че ищецът не е доказал при условията на пълно и главно
доказване, че между страните по делото е сключен неформален договор от 02.07.2019г. за
покупко- продажба на процесните стоки. Поради това и главният иск следва да бъде
отхвърлен като неоснователен. Като неоснователни следва да бъдат отхвърлени и
акцесорните претенции за лихви.
По разноските:
С оглед изхода на делото на ответника следва да бъдат присъдени и направените по
делото разноски по списъка по чл.80 ГПК. Същият е доказал разноски в общ размер на
5522,50лв. за адвокатско възнаграждение, експертизи и преводи, които и следва да му бъдат
5
присъдени.
Предвид гореизложеното съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ, предявените от „А.Б.” ЕООД, с
ЕИК:*******, със седалище и адрес на управление: Област Благоевград, Община: Г., с. Г.,
2960, ул. *******, представлявано от управителя Р.С.Р., срещу Г. А. В., с ЕГН:********** и
адрес:гр.София,ул.“*******, искове с правно основание чл.327 ТЗ, вр. чл.79, ал.1, вр.чл.86
ЗЗД, с които се иска осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от общо 51 210 лв.
(петдесет и една хиляди, двеста и десет лева), от които сумата от 39 250 лв. (тридесет и
девет хиляди, двеста и петдесет лева), представляваща главница по договор за продажба на
стоки от 02.07.2019г., във връзка с който е издадена фактура с № **********/02.07.2019г. и
писмено потвърждение от 28.08.20219г. за извършена вътреобщностна доставка на същите
на територията на Република Гърция, сумата от 11 960 лв. (единадесет хиляди, деветстотин
и шестдесет лева), представляваща законна лихва за забава върху просрочената продажна
цена за периода от 20.02.2020г. до 20.02.2023г., ведно със законната лихва върху главницата
от датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА „А.Б.” ЕООД, с ЕИК:*******, със седалище и адрес на управление: Област
Благоевград, Община: Г., с. Г., 2960, ул. *******, представлявано от управителя Р.С.Р., да
заплати на Г. А. В., с ЕГН:********** и адрес:гр.София,ул.“*******, на основание чл.78,
ал.3 ГПК, сумата от 5522,50лв., представляваща направени по делото разноски за
адвокатско възнаграждение, експертизи и преводи.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Апелативен съд- гр.София в двуседмичен
срок от връчване на препис от решението на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
6