№ 14820
гр. София, 19.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 40 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ИВ. ПОПОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ Гражданско
дело № 20221110124601 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба на /фирма/ срещу А. И. Д., с която са
предявени по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове за установяване дължимостта на вземанията,
за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.
гр. д. № 71902/2021г. на СРС, 40-ти състав, а именно: 2 385,48лв. - цена на доставена от
дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2018г. до 30.04.2020г., ведно със
законната лихва от 15.12.2021г. до изплащане на вземането; 273,78лв. -мораторна лихва
върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2019г. до 23.11.2021г.; 19,84лв. -
цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.09.2019г. до
30.04.2020г., ведно със законната лихва от 15.12.2021 г. до изплащане на вземането; и
3,39лв. - мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от
31.10.2019г. до 23.11.2021г.
Ищецът твърди, че между него и ответника е възникнало облигационно
правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия при общи условия, чиито
клаузи са обвързали абонатите на топлопреносното предприятие без да е необходимо
изричното им приемане. Поддържа, че е доставил до процесния имот, находящ се в
/населено място/, аб. № **********, топлинна енергия на претендираната стойност, която не
е заплатена. Посочва, че ответника дължа и заплащане на цената за извършване на услугата
дялово разпределение в етажната собственост, както и лихва за забава върху главните
вземания.
Съобразно изложеното, моли за уважаване на предявените искове.
Ответникът е подал отговор на исковата молба в законоустановения срок, с който
признава изцяло дължимостта на сумите. Прави искане за спиране на производството, тъй
като между страните е сключенo извънсъдебно споразумение за разсроченото им заплащане.
С молба от 27.09.2022г. ищецът признава за сключеното на 25.08.2022г.
споразумение между страните, като твърди, че първите две дължими вноски по него са
заплатени. С молба от 13.12.2022г. уточнява, че ответникът е извършил плащания по
споразумението, което се установява и от представените от ответника фискални бонове, с
които са заплатени съдебните разноски от 146,21лв. и част от мораторната лихва в размер от
1
186,87лв. Остават дължими 2405,32лв. – главници, 90,30лв. – мораторна лихва и законната
лихва в размер на 169,04лв.
Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност и обсъди доводите на страните, намира следното:
Предявени са за разглеждане по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК положителни
установителни искове с правно основание с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл.
86, ал. 1 ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 237 ГПК, ако ответникът признае иска, по искане на
ищеца съдът прекратява съдебното дирене и се произнася с решение съобразно признанието.
В мотивите е достатъчно да се укаже, че то се основава на признанието на иска.
В случая съдът намира, че са налице предпоставките за постановяване на решение
при признание на иска. Ответникът с отговора на исковата молба признава дължимостта на
процесните суми. Признатото право не противоречи на закона или на добрите нрави, а
страната разполага с възможността да се разпорежда с признатото право. По арг. от чл. 237,
ал. 2 ГПК мотиви по съществото на спора не следва да се излагат.
На основание чл. 235, ал. 3 ГПК обаче извършените от ответника плащания в хода на
производството следва да бъдат съобразени. Видно от молбата на ищеца от 13.12.2022г. и
представените от ответника фискални бонове, с плащанията са погасени 146,21лв. разноски
и 186,87лв. мораторна лихва, като остават дължими 2385,48лв. – главница за топлинна
енергия, 19,84лв. – главница за дялово разпределение, 90,30лв. – мораторна лихва върху
главницата за топлинна енергия и законна лихва върху главниците до датата на
споразумението – 25.08.2022г. в размер от 169,04лв. За тези суми и до този размер следва да
бъдат уважени исковете.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК
искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД от
/фирма/, ЕИК: ************, със седалище и адрес на управление /населено място/, срещу
А. И. Д., ЕГН: **********, с адрес: /населено място/, че ответникът дължи на ищеца
следните суми, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр.
д. № 71902/2021г. на СРС, 40-ти състав, а именно: 2 385,48лв. - цена на доставена от
дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2018г. до 30.04.2020г. за имот, находящ
се в /населено място/, аб. № **********, 90,30лв. -мораторна лихва върху главницата за
топлинна енергия за периода от 15.09.2019г. до 23.11.2021г.; 19,84лв. - цена на извършена
услуга за дялово разпределение за периода от 01.09.2019г. до 30.04.2020г., ведно със
законната лихва върху главниците от 15.12.2021г. до 25.08.2022г. в размер от 169,04лв.,
като ОТХВЪРЛЯ иска за мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за
разликата над уважения размер от 90,30лв. до пълния предявен от 273,78лв. и изцяло иска за
мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение в размер от 3,93лв. за периода
31.10.2019г.-23.11.2021г. поради извършено в хода на процеса плащане.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице – помагач на страната на
ищеца - /фирма/.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2