и за да се произнесе, взе предвид следното: С присъда № 600/14.11.2005 год., постановена по Н.О.Х.Дело № 651/2005 год., Кърджалийският районен съд е признал подсъдимия Алдин Ремзи Али от гр.Кърджали, за виновен в това, че на 08.03.2005 год. в гр.Кърджали, чрез използване на техническо средство - ножовка, кирка и лопата, отнел чужда движима вещ - стоманена тръба Ф-100 мм, L - 2.5м., на стойност 8.73 лв. от владението на БТК АД, „ТРД" – Кърджали, без съгласието на съответното длъжностно лице - Найден Костов Найденов от гр.Кърджали и с намерение противозаконно да я присвои, поради което и на основание чл.195, ал.1, т.4 във вр. с чл.194, ал.1 във вр. с чл.54 от НК го е осъдил на наказание "лишаване от свобода" за срок от 1 година, при първоначален "строг" режим на изтърпяване, на основание чл.47 от ЗИН. С присъдата е признал подсъдимия Алдин Ремзи Али за виновен и в това, че на 08.03.2005 год. в гр.Кърджали, противозаконно повредил чужда движима веща - телефонна линия „Кърджали - Енчец -Боровица", собственост на БТК АД, „ТРД" - Кърджали, на стойност 423.24 лв., като деянието е свързано с повреждане на елементи от далекосъобщителната мрежа, поради което и на основание чл.216 ал.5, алт.З, във вр. с ал.1, алт.2, във вр. с чл.54 от НК го е осъдил на наказание "лишаване от свобода" за срок от 1 година, при първоначален "строг" режим на изтърпяване, на основание чл.47 от ЗИН. На основание чл.23, ал.1 от НК съдът е наложил на подс.Али общо наказание измежду двете, а именно: "лишаване от свобода" за срок от 1 година, при първоначален "строг" режим на изтърпяване, на основание чл.47 от ЗИН. Осъдил е подсъдимия да заплати направените по делото разноски за възнаграждения на назначения му служебен защитник и вещото лице; както и е отнел в полза на държавата веществените доказателства -1бр.кирка,1бр. лопата, 1бр. ножовка и метална тръба. Недоволен от така постановената присъда е останал подсъдимия Алдин Ремзи Али от гр.Кърджали, който чрез защитника си я обжалва като неправилна и незаконосъобразна, а наложеното наказание счита за явно несправедливо. Моли обжалваната присъда да бъде отменена. В съдебно заседание, чрез защитника си развива съображения за несъответствие на тежестта на престъплението с наложеното наказание, като моли да не бъде налагано наказание на подсъдимия, което да бъде изтърпяно ефективно. Не сочи нови доказателства. Прокурорът от Окръжна прокуратура - Кърджали изразява становище, че жалбата е неоснователна, като присъдата на първоинстанционния съд е правилна и законосъобразна, а наложеното му наказание – справедливо, тъй като съответствува на степента на обществената опасност на деянието и на дееца. Моли първоинстанционната присъда да бъде потвърдена. Не сочи нови доказателства. Окръжният съд, като извърши проверка изцяло на обжалваната присъда, с оглед правилността на същата и доводите на жалбодателя, наведени в жалбата, на основание чл. 312 и сл. от НПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното: Жалбата е частично основателна. Първоинстанционният съд е положил необходимите усилия за цялостното изясняване на обстоятелствата по повдигнатото обвинение, събрал е необходимите и посочени от страните доказателства, като не се налага извършването на процесуално-следствени действия в тази връзка от въззивната инстанция. От събраните по делото доказателства се установява следната фактическа обстановка: Подсъдимият Алдин Ремзи Али от гр.Кърджали е без образование, не работи, женен е, баща на две малолетни деца. Живеел в лоши битови условия, като за да се сдобие със средства за препитание често събирал метални отпадъци, които предавал в пунктовете за изкупуване на вторични суровини в гр.Кърджали. На 08.03.2005 год. сутринта подс.Али излязъл от дома си с намерение да събере отпадъчно желязо, което впоследствие да предаде в пункт за изкупуване на вторични суровини, като за целта взел със себе си метална количка, кирка, лопата и ножовка. Обиколил из околностите на кв.Боровец, след което се насочил към намиращото се в близост дере. Там видял част от метална тръба с димаметър Ф - 100мм., разположена напречно на дерето, в която били положени телефонни кабели, обслужващи абонатите на БТК в селата Енчец, Боровица и Крайно село, част от телефонната линия “Кърджали – Енчец – Боровица”, собственост на “БТК” АД, ТРД - Кърджали. Подсъдимият решил да отреже тръбата и да я предаде за отпадъци. За целта разкопал с лопатата около видимите краищатÓ на тръбата и след това с помощта на ножовката отрязъл единия й край. Независимо от обстоятелството, че забелязал намиращите се там кабели, подсъдимият не преустановил действията си и пресякъл кабела с помощта на кирката. След това отрязъл и другия край на тръбата, натоварил я на количката и по-късно заедно с другите събрани от него метални отпадъци я предал на свидетелите Мария Чепишева и Янко Боянов, работещи на изкупвателен пункт за метални отпадъци към „Мик -22" ЕООД - гр.София, като за предадените отпадъци Алдин Ремзи получил сумата от 21.75 лв. Вследствие на прерязването на телефонния кабел били прекъснати телефонните връзки на абонатите по линията “Кърджали - Енчец - Боровица”. Повредата била открита от служители на БТК, ТРД –Кърджали, между които и св.Манол Манолов и св.Найден Найденов и на следващия ден - 09.03.2005 год., телефонните връзки били възстановени. От действията на подсъдимия телефонната линия “Кърджали - Енчец – Боровица” била прекъсната за 16 часа и 30 минути, като без връзка останали 375 бр. телефонни абонати. От заключението на вещото лице Вълчо Димитров по назначените на досъдебното производство 2 бр. съдебно-оценителни експертизи, и от показанията му в съдебно заседание, се установява, че стойността на отнетата метална тръба Ф - 100 мм, с дължина 2.5 м, възлиза на 8.73 лв.; а стойността на нанесената повреда на телефонната линия “Кърджали - Енчец –Боровица” е в размер на 423.24 лв., представляващи стойността на разходите за възстановяване й. Посочената фактическа обстановка се установява от събраните по делото доказателства – обясненията на подс.Али, показанията на св. Манолов, Найденов, Чепишева и Боянов, от писмените заключения на вещото лице Димитров по назначените на досъдебното производство съдебно-оценителни експертизи и показанията му в съдебно заседание, както и от останалите писмени доказателства по делото, приети от първоинстанционния съд. При така установената по безспорен начин фактическа обстановка, първоинстанционният съд е приел, че подс.Али е осъществил от обективна и субективна страна престъпните състави, както следва: на чл. 195 ал.1 т.4, във вр. с чл.194 ал.1 от НК; и на чл.216 ал.5, предл.3-то, във вр. с ал.1, предл.2-ро от НК. По факта на отнемането от подсъдимия на движимата вещ, посочена по-горе – метална тръба Ф-100, с дължина 2.5 метра, от владението на “БТК” АД, ТРД - Кърджали, без съгласието на съответните длъжностни лица и с намерение да я присвои, впрочем, не е имало спор пред първоинстанционният съд, като оплаквания в тази насока не се правят и пред настоящата инстанция. Оплакванията на жалбодателя по отношение на това престъпление се свеждат до наличието на маловажен случай, с оглед стойността на инкриминираната вещ, респ. с явната несправедливост на наложеното му за това престъпление наказание.По отношение на престъплението по чл. 216 ал.5, във вр. с ал.1 от НК оплакванията на жалбодателя касаят формата на вината – че не е искал или допускал повреждането на телефонната линия, тъй като мислел, че тръбата е изоставена. С оглед така установената фактическа обстановка – отнемането от подсъдимия на чужда движима вещ, от владението на “БТК” АД, ТРД - Кърджали, без съгласие на съответните длъжностни лица и с намерение противозаконно да я присвои /като установяването на своя трайна фактическа власт върху отнетата вещ, с намерение да я присвои, е видно от последващото поведение на подсъдимия/, направените въз основа на нея правни изводи от първоинстанционния съд за осъществяване на деянието по възведеното на подсъдимия обвинение по чл. 195 ал.1 т.4, във вр. с чл. 194 ал.1 от НК от обективна и субективна страна от подсъдимия, в т.ч. и относно авторството на деянието и формата на вината, са обосновани и законосъобразни, вкл. и по отношение на квалифициращото деянието обстоятелство – извършването му чрез използуване на техническо средство – лопата, ножовка, кирка и количка, без които осъществяването на деянието би било невъзможно или значително затруднено. Такива са и изводите на първоинстанционния съд относно осъществяването от подсъдимия на престъплението по чл. 216 ал.5, предл.3-то във вр. с ал.1 от НК – повреждане на чужда движима вещ /в случая телефонна линия, собственост на “БТК” АД/, като деянието е свързано с повреждане на елементи от далекосъобщителната мрежа /в конкретния случай – прекъсване на телефонен кабел/. За да направи тези изводи, първоинстанционният съд е извършил задълбочен анализ на всички събрани по делото доказателства, като е посочил кои обстоятелства приема за установени и въз основа на кои доказателства, отчел е противоречията в доказателствените материали, като е посочил кои от тях кредитира и кои отхвърля, и защо, излагайки подробни и убедителни съображения в тази връзка, които се споделят напълно от настоящата инстанция и не е необходимо да бъдат преповтаряни. Правилно първоинстанционния съд не е кредитирал обясненията на подс.Али в частта им, с която същият установява, че смятал тръбата за изоставена и нямал представа, че в нея има положен телефонен кабел, като за да направи извода, че обясненията на подсъдимия в тази им част представляват защитна версия, е съобразил начина на извършване на деянията – първо разкопаване с лопатата около краищата на тръбата в дерето /при което е разбрал, че тръбата е с голяма дължина/, разрязване на тръбата с ножовка, виждайки, че вътре има положен непрекъснат кабел, и прекъсване на кабела с помощта на кирката, като съдът е изложил подробни съображения в тази връзка, които настоящата инстанция намира за логични, правилни и обосновани и които кредитира изцяло. Обосновани и законосъобразни са и изводите на първоинстанционния съд относно субективната страна на извършените от подс.Али деяния: за осъществяване на престъплението по чл. 195 ал.1 т.4, във вр. с чл. 194 от НК при форма на вината – пряк умисъл; а за престъплението по чл. 216 ал.5, във вр. с ал.1 от НК – при евентуален умисъл, като подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е общественоопасните последици и е допускал настъпването им, съгласявайки се с това. Съобразен с материалния закон е и извода на първоинстанционния съд – че в случая подсъдимия е осъществил при условията на реална съвкупност съставите на две отделни престъпления – кражба и противозаконно повреждане на чужда движима вещ, свързано с повреждане на елементи от далекосъобщителната мрежа, изхождайки от обстоятелството, че откраднатата тръба не е съществен елемент от далекосъобщителната мрежа и отнемането й само по себе си няма отношение към повреждането на телефонната линия. При налагане на наказанията за извършените от подсъдимия престъпления, обаче, първоинстанционния съд не е извършил в пълна мяра преценка и съпоставяне на смекчаващите и отегчаващи отговорността му обстоятелства, поради което наложените наказания, респ. определеното по реда на чл. 23 от НК общо такова на подсъдимия, не съответствуват на тежестта на извършеното престъпление и са явно несправедливи. В тази връзка, освен отчетените ниска степен на обществена опасност на престъплението по чл.195 ал.1 т.4, във вр. с чл. 194 ал.1 от НК /с оглед ниския престъпен резултат – 8.73 лв./ и средна степен на обществена опасност на деянието по чл. 216 ал.5, във вр. с ал.1 от НК /която съдът е определил като такава, предвид нарушаването на междуселищни телефонни връзки, довело до прекъсване на телефонните връзки на значителен брой абонати/, съдът е отчел тежкото материално състояние на подсъдимия, добрите му характеристични данни, съдействието му за разкриване на обективната истина, направените самопризнания, критичното му отношение към извършеното, тежкото му семейно положение като смекчаващи отговорността му обстоятелства, а като отегчаващо такова – обремененото съдебно минало на подсъдимия. Всъщност, стойността на предмета на посегателство за престъплението на чл.195 ал.1 т.4, във вр. с чл. 194 ал.1 от НК - 8.73 лв., представлява само по себе си изключително смекчаващо отговорността на подсъдимия обстоятелство за това престъпление, което наред с причините и мотивите за извършване на инкриминираните деяния – липсата на средства за препитание на семейството на подсъдимия, заради което същият се принуждава да събира метални отпадъци, които да предава срещу заплащане, за да изпълнява и семейните си задължения, свързани с издръжката и грижите по отглеждане и възпитание на двете му малолетни деца, и с оглед останалите възприети от първоинстанционния съд смекчаващи и отегчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства, дават основание да се направи извода, че по отношение на престъплението по чл. 195 ал.1 т.4, във вр. с чл. 194 ал.1 от НК са налице изключително и многобройни смекчаващи отговорността на подсъдимия Али обстоятелства, при които и най-лекото предвидено в закона за това престъпление наказание би се оказало несъразмерно тежко, т.е. че са налице условията на чл. 55 ал.1 т.1 от НК, при които следва на подсъдимия да бъде определено наказание под най-ниския предел, предвиден в закона; а по отношение на престъплението по чл. 216 ал.5, във вр. с ал.1 от НК /с оглед на по-тежките вредни последици/ следва наказанието на подсъдимия да бъде определено при превес на смекчаващите отговорността му обстоятелства, значително под средния размер на предвиденото в закона за това престъпление. Ето защо, следва обжалваната присъда да бъде изменена в частите й, както следва: в частта й, с която за извършеното от подсъдимия престъпление по чл. 195 ал.1 т.4, във вр. с чл. 194 от НК му е наложено наказание “лишаване от свобода” за срок от 1 година, при първоначален “строг” режим на изтърпяване, на основание чл. 47 ЗИН, като при приложението на чл. 55 ал.1 т.1 от НК следва така наложеното му наказание да бъде намалено на 4 месеца „лишаване от свобода”; както и в частта й, с която за извършеното от подсъдимия престъпление по чл. 216 ал.5, във вр. с ал.1 от НК му е наложено наказание “лишаване от свобода” за срок от 1 година, при първоначален “строг” режим на изтърпяване, на основание чл. 47 ЗИН, като следва така наложеното му наказание да бъде намалено на 6 месеца „лишаване от свобода”. Необходима последица от намаляването на наложените на подсъдимия наказания за престъпленията, в извършването на които е признат за виновен, е изменението на обжалваната присъда и в частта й, с която на основание чл. 23 ал.1 от НК на подс.Али е определено едно общо наказание измежду наложените му такива с присъдата за отделните престъпления, а именно: “лишаване от свобода” за срок от 1 година, при първоначален “строг” режим на изтърпяване, на основание чл. 47 от ЗИН, като така определеното му общо наказание следва да бъде намалено до размера на по-тежкото от двете - “лишаване от свобода” за срок от 6 месеца. Настоящата инстанция намира, че така намалените наказания на подсъдимия, респ. определеното му общо такова, са в състояние да постигнат изцяло целите на наказанието, визирани в разпоредбата на чл. 36 от НК. В тази връзка, и с оглед изложеното по-горе в мотивите относно квалификация на деянията и обремененото съдебно минало на подс.Али, представляващо пречка за приложението на института на условното осъждане по чл. 66 от НК, съдът намира за неоснователно искането на защитата му да му бъде наложено наказание, което да не бъде изтърпяно ефективно от подсъдимия. Това е така и още поради обстоятелството, че за престъплението по чл. 195 ал.1 т.4, във вр. с чл. 194 ал.1 от НК дори и при приложението на разпоредбите на чл.55 от НК, съдът може само да наложи наказание „лишаване от свобода” под минималния предвиден в закона размер, но не и да замени наказанието „лишаване от свобода” с друго по вид, по-леко наказание. В останалата й част, извън посочените наложителни изменения в частите й относно намаляването на наложените на подсъдимия наказания за отделните престъпления, респ. относно определянето на общо наказание по реда на чл. 23 ал.1 от НК, обжалваната присъда е правилна, обоснована и законосъобразна, като при постановяването на присъдата не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, т.е. не са налице основания за нейното отменяване или изменяване, поради което следва същата да бъде потвърдена в тази й част. Водим от изложеното, и на основание чл. 332 т.3, във вр. с чл.335 ал.1 т.1 и чл. 332 т.6, във вр. с чл. 336 от НПК , Окръжният съд
Р Е Ш И :
ИЗМЕНЯВА присъда № 600/14.11.2005 год. по Н.о.х.дело № 651/2005 год. по описа на Кърджалийския районен съд, както следва: В ЧАСТТА, с която за извършено престъпление по чл. 195 ал.1 т.4, във вр. с чл.194 ал.1 от НК, на Алдин Ремзи Али от гр.Кърджали, с ЕГН **********, е наложено наказание “лишаване от свобода” за срок от 1 /една/ година, при първоначален “строг” режим на изтърпяване на наказанието, като на основание чл. 55 ал.1 т.1 от НКНАМАЛЯВА наложеното наказание на “лишаване от свобода” за срок от 4 /четири/ месеца; В ЧАСТТА, с която за извършено престъпление по чл. 216 ал.5, във вр. с ал.1 от НК, на Алдин Ремзи Али от гр.Кърджали, с ЕГН **********, е наложено наказание “лишаване от свобода” за срок от 1 /една/ година, при първоначален “строг” режим на изтърпяване на наказанието, като НАМАЛЯВА наложеното наказание на “лишаване от свобода” за срок от 6 /шест/ месеца; както и В ЧАСТТА, с която на основание чл. 23 ал.1 от НК на Алдин Ремзи Али от гр.Кърджали, с ЕГН **********, е определено едно общо наказание, а именно: “лишаване от свобода” за срок от 1 /една/ година, при първоначален “строг” режим на изтърпяване на наказанието, кат¯ НАМАЛЯВА определеното общо наказание на “лишаване от свобода” за срок от 6 /шест/ месеца. ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й част. Решението подлежи на касационно обжалване или протестиране в 15-дневен срок от съобщението за изготвянето му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2. |