Решение по дело №259/2019 на Окръжен съд - Добрич

                               

                  

                                                     Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

                                                              №153

                                             гр. Добрич, 24.06.2019г.

 

                               В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

 

Добричкият окръжен съд                                     гражданско отделение

На двадесет и девети май                                     година 2019

В публичното съдебно заседание в следния състав:

 

                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛАТЕЯ Х.

                                        ЧЛЕНОВЕ: ДЕСИСЛАВА НИКОЛОВА

                                                            ГАЛИНА ЖЕЧЕВА

 

 

Секретар Павлина П.

разгледа докладваното от съдията Г.Х.

въззивно гражданско дело           номер 259         по описа за 2019 година

и, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на глава ХХ от ГПК и е образувано по въззивна жалба на И.Г.М. ***, чрез упълномощения адвокат, срещу решение №293/08.03.2019г. по гр.д.№240/2018г. на Добричкия районен съд, с което са отхвърлени предявените от въззивника срещу М.Й.П. и К.Г.С.,***, искове за осъждане на ответниците да заплатят на ищеца сумата 6 417.07 лева - обезщетение за претърпените от него имуществени вреди, нанесени на собствения му лек автомобил „***” с рег. № *9**и сумата 1 000 лева – обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди, изразяващи се в преживени уплаха и стрес, както и невъзможност да ползва личния си автомобил - всички вреди причинени от извършен на 20.12.2017г. опит за самоубийство от непълнолетния син на ответниците М. М. П., законната лихва върху тези суми, считано от 20.12.2017г. до окончателното им изплащане, както и въззивникът е осъден за разноски в полза на другата страна.

В жалбата се възразява срещу приетото от първоинстанционния съд, че ответниците били в обективна невъзможност по смисъла на чл.48 ал.3 от ЗЗД да предотвратят настъпването на вредите, по съображения, че такова възражение не било надлежно въведено ответниците. Възразява се и, че в отклонение на правилата за доказателствената тежест е прието, че, щом като ищецът не е твърдял и доказал занемарен от ответниците родителски дълг, то такова занемаряване не е налице. Изложени са доводи за неправилна преценка на доказателствата по делото, довели до необоснования извод на първоинстанционния съд за липса на признаци, че синът на ответниците ще извърши опита за самоубийство, причинил повредите по автомобила на ищеца. Във връзка с вредите е посочено, че автомобилът има емоционална стойност за въззивника, който поради това държи неговото поправяне, независимо дали след това той би могъл да се ползва по предназначение.

Жалбата е редовна, подадена е в срок и е допустима.

В писмен отговор и в съдебно заседание въззиваемите К.Г.С. и М.Й.П. оспорват жалбата като неоснователна и молят за потвърждаване решението на районния съд.

Съдът обсъди съображенията на страните и въз основа на събраните по делото доказателства намира за установено следното:

Обжалваното първоинстанционно решение е постановено по предявените от И.Г.М. срещу М.Й.П. и К.Г.С. искове по чл.48 от ЗЗД.

В исковата молба е посочено, че на 20.12.2017г. непълнолетният син на ответниците М. М. П., с когото същите живеят в едно жилище, направил опит за самоубийство, като скочил от осмия етаж на жилищната сграда, в която се намира домът им. Паднал върху собствения на ищеца лек автомобил „***” с рег.№ ***,  който бил паркиран пред блока. Ударът при падането нанесъл повреди по автомобила /описани/; както и ищецът преживял уплаха и стрес, причинено му било неудобство от невъзможността да ползва автомобила си. Като родители на М. М. П., ответниците били длъжни да осъществяват надзор върху детето си и да го възпитават по начин да не причинява вреди на трети лица, което, като се има предвид случилото се, те не били изпълнили.

При тези твърдения се иска ответниците да бъдат осъдени да заплатят на ищеца обезщетения за причинените му имуществени и неимуществени вреди. С първоначалната искова молба претенцията за обезщетение за имуществени вреди е заявена в размер на 5000 лева, като по реда на чл.214 ал.1 от ГПК същата е увеличена на 6 417.07 лева /л.98/. Претенцията за обезщетение за неимуществени вреди е в размер на 1 000 лева.

Претендирана е и законната лихва върху главните парични задължения, считано от датата на увреждането до окончателното им погасяване.

В срока по чл.131 ГПК ответниците не са представили отговор и не са заявили възражения по предявените срещу тях искове. В съдебно заседание са поддържали становище, че не носят отговорност за вредите на ищеца, защото извършеният от сина им опит за самоубийство не е противоправно деяние, синът им поради психични проблеми не бил в състояние да осмисли и волево да ръководи постъпките си, а самите ответници не били в състояние да предотвратят вредите, причинени на ищеца.

Не е спорно между страните, а и от събраните писмени доказателства по делото се установява, че ответниците М.Й.П. и К.Г.С. са родители на М. М. П.,  роден на ***г. Семейството живее заедно, като домът им се намира на осмия етаж на жилищен блок. На 27.12.2007г., докато ответниците били на работа, синът им скочил през прозореца на жилището, с което направил опит да се самоубие. Паднал  върху паркирания пред блока лек автомобил „***” с рег.№***, собственост на ищеца И.Г.М..

От удара автомобилът бил повреден. По делото е изготвена автотехническа експертиза, като вещото лице в заключенията си е конкретизирало повредите по автомобила, както следва: предно панорамно стъкло, капак преден, калник преден ляв, калник преден десен, врата предна дясна, стъкло врата предна дясна, огледало дясно странично к-т, колонка предна дясна, облицовка вътрешна колонка предна лява, таван на купето, облицовка вътрешна таван, огледало вътрешно, колонка средна дясна, облицовка вътрешна колонка средна дясна, врата задна дясна, праг десен, греда над десни врати, колонка задна дясна, рамка десни врати, под на купето, възстановяване лаковото покритие по повредените детайли на купето. От първоначалното заключение и от обясненото в съдебно заседание от вещото лице се установява, ударът е нанесен в дясната част на купето, то е силно деформирано и изцяло е нарушена геометрията му. Касае се за автомобил е със самоносеща конструкция, без рама, като двигателят е окачен към купето, което носи всички детайли на автомобила. Купето не може да бъде възстановено, поради което автомобилът също няма как да бъде възстановен с оглед експлоатацията му, без това да коства значителни средства.

Така, съгласно второто заключение на вещото лице, за отстраняване на повредите чрез ремонтиране са необходими 11 794.31 лева – за нови части вместо изцяло унищожените, за материали за отремонтиране на частите, за които това е възможно и за труд. Същевременно, съгласно първото заключение на вещото лице, пазарната стойност на автомобила към датата на повреждането му е била в размер на 3 000 лева /при отчитане на марката, модела, годината на производство и състоянието му към онзи момент/.

От показанията на ангажираните от ищеца свидетели, се установява, че, когато синът на ответниците паднал, ищецът бил в непосредствена близост до автомобила си. Бил много стресиран и разстроен от случилото се. Автомобилът бил необходим на ищеца, за да посрещне на следващия ден семейството на сина си /в гр.Плевен - свидетелят Ася Василева, на летището – свидетелят Господин Маринов/. Според първия свидетел, автомобилът бил необходим на ищеца и в работата му.

Съгласно представената по делото справка, на 17.01.2018г. ищецът придобил друг автомобил.

Ангажираните от ответниците свидетели са дали показания, от които се установява, че семейството е задружно и отговорно. Усилията на двамата родители са насочени към отглеждането и възпитанието на сина им. Майката е „отговорен, топъл и сърдечен човек”, двамата са грижовни родители. Синът им е „изключително възпитано и рядко отговорно дете“, не е конфликтен и не е създавал проблеми.

Според свидетелката Н.Й.Н., синът на ответниците вероятно е преживял депресивен епизод, поради което не е могъл да контролира поведението си и е направил опит да се самоубие. Според нея, не може да се говори за липса на възпитание, тъй като невъзпитаните хора са агресивни към другите, а не – към себе си. Синът на ответниците изпитвал чувство за вина от това, което е причинил на родителите си, тъй като те се срамували от стореното от него.

Следва да се има предвид, че свидетелката Н.Й.Н. работи като психолог в училището, в което се обучава синът на ответниците и изнесеното от нея съставлява по-скоро професионално мнение, формирано при работата й с момчето след случилото се, а не показания за възприети от свидетеля конкретни, релевантни за спора факти от преди и към момента на събитието.

Така изложената фактическа обстановка налага извода, че са налице предпоставките по чл.48 ал.1 от ЗЗД за ангажиране отговорността на ответниците, чийто непълнолетен син, като е скочил от осмия етаж на жилищния блок и е паднал върху автомобила на ищеца, е причинил вреди на последния.

За настоящия спор е без значение причината, поради която синът на ответниците е извършил горното, дали е съзнавал извършваното и евентуалните му последици, дали е можел да ръководи действията си. Доводите в тази връзка на ответниците са ирелевантни, защото отговорността на родителите по чл.48 ал.1 от ЗЗД не е гаранционно-обезпечителна /за виновно противоправно деяние на тяхното дете/, а личната им отговорност за тяхното противоправно поведение, изразяващо се в неупражнен родителски контрол и недостатъчно възпитание на детето.

Родителите се освобождават от отговорност единствено в хипотезата на чл.48 ал.3 от ЗЗД – ако не са били в състояние да предотвратят настъпването на вредите. В настоящия спор в срока по чл.131 от ГПК ответниците не са въвели възражение за наличието на обстоятелства, освобождаващи ги от отговорност и изключващи правото на обезщетение на ищеца за вредите, които тяхното дете му е причинило.

Независимо от последното, въззивният съд намира за необходимо да отбележи, че такива обстоятелства не са налице и обратно приетото в обжалваното решение е неправилно. Разпоредбата на чл.48 ал.3 от ЗЗД има предвид обективна невъзможност родителят да възпитава и контролира детето си - принципно и изобщо е изключена всяка възможност за възпитание и контрол от страна на родителя. Не съставлява такава обективна невъзможност фактът, че в настоящия спор инцидентът се е случил докато детето на ответниците е било само вкъщи, а те са били на работа и в конкретния момент не са можели да го контролират. Това е така, защото случилото се показва, че във времето преди него родителите не са изпълнили в пълнота задълженията си. Несъмнено е, с оглед гласните доказателства, че ответниците са добри и грижовни родители, но, въпреки това, те са пропуснали нещо във възпитанието, наблюдението, контрола над детето си, щом като то е извършило горното. Важни са не намеренията и субективните усещания на родителите в процеса на възпитание и контрол над децата, а крайният резултат от същия.

С оглед изложеното, в настоящия спор няма основание за прилагане на чл.48 ал.3 от ЗЗД и в съответствие с чл.48 ал.1 във вр. с чл.53 от ЗЗД ответниците дължат солидарно да обезщетят ищеца за вредите, които тяхното дете му е причинило.

На първо място – имуществени вреди, изразяващи се в нанесените множество повреди по автомобила на ищеца.  Както се установи по-горе, стойността на ремонта за отстраняване на повредите значително надхвърля стойността на самия автомобил към датата на увреждането му. Това е така, включително при отчитане, че претенцията за ремонт на автомобила е за 6 417.07 лева, което е по-малко от необходимото според вещото лице, но което надхвърля действителната стойност на автомобила от 3 000 лева два пъти. Според съда обезщетението не може да надхвърля стойността на повредената вещ. Целта на обезщетението за имуществени вреди е имущественото състояния на увредения да се възстанови в положението, в което би било, ако не бе извършено увреждането. В случая то означава ищецът да има автомобил на стойност 3 000 лева и то може да се постигне със закупуването на автомобил от същия вид и качество. Възстановяването на автомобила при необходимите за това значително повече от стойността му средства е неоправдано. Доводът на ищеца, че автомобилът имал емоционална стойност за него и затова иска възстановяването му, е въведен за първи път във въззивната инстанция, твърдяната емоционална стойност на автомобила е недоказана, а и емоционалната стойност е неотносима към имуществените вреди. При положение, че е повреден автомобил на стойност 3 000 лева, да се присъди на ищеца повече от два пъти по-голяма от това сума за ремонт е необосновано и би било предпоставка за неоснователно обогатяване.

По тези съображения съдът счита, че искът за обезщетение за имуществените вреди е основателен до размера от 3 000 лева, в който следва да бъде удовлетворен след частична отмяна на първоинстанционното решение. Над този размер претенцията на обезщетение за имуществени вреди е неоснователна и решението на районния съд за отхвърлянето й следва да бъде потвърдено.

Относно неимуществените вреди – житейски обосновано е ищецът да е изпитал уплаха и стрес при случилото се, на което е присъствал. Житейски обосновано е и да е изпаднал в неудобство, като автомобилът му е бил така повреден и не е можел да го ползва. Няма данни обаче уплахата и стресът да са били продължителни /и при предявяване на исковата молба, според твърдяното в нея/. Неудобството от липсата на автомобил е преодоляно със закупуването на нов, месец след случилото се. Междувременно в рамките на месеца, в който ищецът не е разполагал с автомобил, единственото, за което автомобилът му е бил непременно нужен е да превози близките си от друго населено място. Едната свидетелка е посочила, че автомобилът му е бил необходим и за работа, но самият ищец няма такова твърдение.

Като се имат предвид изложените съображения и разпоредбата на чл.52 от ЗЗД, следва че справедливото обезщетение за неимуществените вреди на ищеца е в рамките на 100 лева. До този размер предявеният от него иск е основателен и следва да се удовлетвори след отмяна на първоинстанционното решение. За разликата до пълния предявен размер за обезщетение за неимуществени вреди искът е неоснователен и отхвърлителното решение на районния съд следва да се потвърди.

В съответствие с крайния резултат от спора и на осн.чл.78 ал.1 и 3 от ГПК всяка от страните има право на съразмерна част от разходите, които е сторила за водене на делото във всяка инстанция.

Така, за първоинстанционното производство ищецът има право да получи от ответниците сума 364.33 лева, която следва да му се присъди. Ответниците за първата инстанция имат право на разноски от ищеца в размер на 398.70 лева. До този осъдителното решение на районния съд за разноски следва да се потвърди, а над нето следва да се отмени.

За въззивното производство ответниците не са сторили разноски; тези на ищеца се свеждат до платената от него държавна такса за обжалване, от която ищецът има право да получи от ответниците сумата 62 лева.

Водим от горното, съдът

Р  Е  Ш  И  :

 

ОТМЕНЯ решение №293/08.03.2019г. по гр.д.№240/2018г. на Добричкия районен съд в частите, в които са отхвърлени предявените от И.Г.М. срещу М.Й.П. и К.Г.С. искове за осъждане на ответниците, да заплатят на ищеца сумата 3 000 лева, съставляваща обезщетение за имуществени вреди на собствения му лек автомобил „***” с рег.№*9**и сумата 100 лева, съставляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в уплаха, стрес и невъзможност да ищецът да ползва личния си автомобил - всички вреди причинени от извършен на 20.12.2017г. опит за самоубийство от непълнолетния син на ответниците М. М. П., както и в частта на присъдените на ответниците разноски за размера над 398.70 лева.

ОСЪЖДА М.Й.П. с ЕГН ********** и К.Г.С. с ЕГН **********,***, да заплатят на И.Г.М. с ЕГН ********** ***, сумата 3 000 лева – обезщетение за имуществените вреди, изразяващи се в повреждане на собствения на ищеца лек автомобил „***” с рег.№***, причинени на 20.12.2017г. от непълнолетния син на ответниците, ведно със законната лихва върху главното парично задължение, считано от датата на увреждането до окончателното му погасяване.

ОСЪЖДА М.Й.П. с ЕГН ********** и К.Г.С. с ЕГН **********,***, да заплатят на И.Г.М. с ЕГН ********** ***, сумата 100 лева – обезщетение за неимуществените вреди, изразяващи се стрес, уплаха и невъзможност ищецът да ползва автомобила си „***” с рег.№***, причинени на 20.12.2017г. от непълнолетния син на ответниците, ведно със законната лихва върху главното парично задължение, считано от датата на увреждането до окончателното му погасяване.

ПОТВЪРЖДАВА решение №293/08.03.2019г. по гр.д.№240/2018г. на Добричкия районен съд В ОСТАНАЛИТЕ ЧАСТИ.

ОСЪЖДА М.Й.П. с ЕГН ********** и К.Г.С. с ЕГН **********,***, да заплатят на И.Г.М. с ЕГН ********** ***, сумата 364.33 лева и сумата 62 лева – съразмерни части от разноските на ищеца за първата и за въззивната инстнация.

Решението подлежи на обжалване пред ВКС при условията на чл.280 ал.1 и 2 от ГПК в месечен срок от връчването му на страните.

 

        ПРЕДСЕДАТЕЛ:                     ЧЛЕНОВЕ: 1.          2.