Решение по в. гр. дело №8045/2025 на Софийски градски съд

Номер на акта: 5283
Дата: 14 август 2025 г. (в сила от 14 август 2025 г.)
Съдия: Цветомила Данова
Дело: 20251100508045
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 15 юли 2025 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 5283
гр. София, 14.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО III ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на единадесети август през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Любомир Луканов
Членове:Клаудия Р. Митова

Цветомила Данова
при участието на секретаря Ирина Ст. Василева
като разгледа докладваното от Цветомила Данова Въззивно гражданско дело
№ 20251100508045 по описа за 2025 година
Производството е по реда на Част втора, Дял втори, Глава двадесета от
Гражданския процесуален кодекс (ГПК), вр. с чл. 17, ал. 5 от Закона за защита
от домашното насилие (ЗЗДН).
Образувано е по въззивна жалба с вх. № 129860/11.04.2025 г. по регистъра
на СРС, депозирана от Ц. М. Л. чрез надлежно упълномощения адв. Ю. И. Д. –
САК срещу Решение № 5623/31.03.2025 год. постановено по гр.д. №
44821/2024 год. по описа на СРС, ГО, 83 състав, с което е издадена заповед за
защита на В. Н. И., като е задължил на основание чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗЗДН Ц. М.
Л. да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо В. Н. И..
Във въззивната жалба са развити оплаквания за неправилност и
необоснованост на обжалвания съдебен акт. Поддържа се, че районният съд
въз основа на неправилен и непълен анализ на събраните по делото
доказателства е достигнал до погрешни фактически и правни изводи. Отправя
искане за отмяна на обжалваното съдебно решение, като се приеме, че
молбата депозирана от В. Н. И. е изцяло неоснователна.
В открито съдебно заседание въззивницата се явява лично, като чрез
процесуалният представител по пълномощие поддържа въззивната жалба по
изложените в нея съображения. Претендира разноски и за двете съдебни
инстанции, представя списък по чл. 80 ГПК. Депозира писмени бележки по
същество на спора.
В законоустановения тридневен срок по чл. 17, ал. 3 ЗЗДН е постъпил
отговор на въззивната жалба от В. Н. И. чрез адв. В. В. – САК, с който се
оспорва изложените във въззивната жалба доводи и се поддържа становище за
1
правилност на решението, поради което моли то да бъде потвърдено.
В открито съдебно заседание въззиваемата страна се явява лично,
представлява се от адв. В., която оспорва жалбата, като неоснователна. В хода
на устните състезания пледира за отхвърляне на жалбата и потвърждаване на
обжалваното решение. Претендира разноски съгласно представен списък по
чл. 80 от ГПК.
Във въззивното производство не са събрани нови доказателства.
Софийски градски съд, в настоящия си състав, участвал в заседанието, в
което е завършено разглеждането на делото, като обсъди събраните по делото
доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на
чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 17, ал. 1 от ЗЗДН от ответната
страна в първоинстанционното производство, имаща правен интерес от
обжалването, и е насочена срещу подлежащ на въззивно обжалване по силата
на чл. 258 от ГПК, във вр. с чл. 17 от ЗЗДН, валиден и допустим съдебен акт.
По изложените съображения съдът приема, че въззивната жалба е редовна и
допустима, поради което следва да се разгледа по същество.
Съгласно нормата на чл. 269 от ГПК, приложима в настоящото
производство по препращащата разпоредба на § 1 от Заключителните
разпоредби на ЗЗДН, въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Първоинстанционното решение е валидно, тъй като не е постановено в
нарушение на правни норми, които регламентират условията за валидност на
решенията - постановено е от съд с правораздавателна власт по спора, в
законен състав, в необходимата форма и с определеното съдържание.
Решението е и допустимо, тъй като са били налице положителните
предпоставки и са липсвали отрицателните за предявяване на молбата за
защита, а съдът се е произнесъл именно по молбата с която е бил сезиран,
поради което няма произнасяне в повече от поисканото.
Въззивният съдебен състав, като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на
обжалвания съдебен акт, прие следното:
Делото пред първата инстанция е образувано по молба от 30.07.2024г.,
както и допълнителни такива от 09.08.2024г. и 27.08.2024г., подадени от В. Н.
И., ЕГН **********, за защита от домашно насилие, респективно за издаване
на заповед за защита по ЗЗДН, в нейна полза, срещу Ц. М. Л., ЕГН
**********, за осъществен от страна на последната акт на домашно насилие
на 24.06.2024г., а именно: на процесната дата около 11:35 часа в ж.к. Красно
село, в близост до бл.189, до игрището и паркинга, Ц. Л. хванала насилствено
В. И. за ръката и я заплашила с думите: “Няма да те оставя на мира,
мръсница“.
Молбата за защита до районния съд е депозирана в преклузивният срок по
чл.10, ал.1 ЗЗДН от пострадалото лице в лично качество, поради което е
налице валидно сезиране на СРС от процесуално легитимирана страна.
Първата молба е депозирана на 30.07.2024г., а допълнителните такива на
2
09.08.2024г. и 27.08.2024г., с твърдения за извършен акт на домашно насилие
на 24.06.2024 г., т.е. в предвидения преклузивен срок по чл. 10, ал. 1 ЗЗДН. Не
е спорно между страните, че ответната страна Ц. Л. е съпруга на брата на
бащата на молителката, тоест е нейна леля, съгласно представените
удостоверения за наследници и родствени връзки. Следователно е налице
хипотезата на чл. 3, т. 7 от ЗЗДН.
По отношение на твърденията в молба за извършен акт на насилие на
01.12.2023 год., то настоящият въззивен съдебен състав следва да посочи, че в
нормата на чл. 10, ал. 1 от ЗЗДН законодателят е посочил сроковете в които
могат да бъдат подадени молбите за защита от пострадалото от домашно
насилие лице. Според ал. 1 молбата се подава в срок до три месеца от акта на
домашно насилие, освен ако това е обективно невъзможно, но не по-късно от
шест месеца.
С ал. 2 е въведена законова презумпция, че срокът по ал. 1 не се смята за
пропуснат, когато молбата до съда е подадена чрез общината, кметството или
органите на Министерството на вътрешните работи. Видно от вх. регистър на
СРС, първата молбата за защита на В. Н. И. е подадена в съда на 30.07.2024г. а
по делото не се установява същата да е депозирана чрез общината, кметството
или органите на Министерството на вътрешните работи. Следва, че срокът по
чл. 10, ал. 1 от ЗЗДН е изтекъл на 01.03.2024г. по отношение на възможността
за търсене на защита от акт на насилие с твърдение същият да е извършен на
01.12.2023 год.
По делото е издадена Заповед за незабавна защита № 311/28.08.2024 год.,
по силата на която Ц. М. Л. е задължена да се въздържа от извършване на
домашно насилие по отношение на В. Н. И..
Ответницата е оспорила твърденията в подадената молба за наличие на
домашно насилие. Посочила е, че между страните има конфликт по повод общ
недвижим имот.
С Решение № 5623/31.03.2025 год. постановено по гр.д. № 44821/2024 год.
по описа на СРС, ГО, 83 състав е уважена подадената от В. Н. И. молба и е
издадена заповед за защита, като основание чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗЗДН, първият съд
е задължил Ц. М. Л. да се въздържа от извършване на домашно насилие по
отношение на молителката.
Разпределил е отговорността за разноски.
Доводите във въззивната жалба касаят неправилна преценка на събраните
доказателства от първоинстанционния съд, респ. неправилни изводи въз
основа на доказателствата по делото.
Съгласно разпоредбата на чл.13, ал.2, т.3 ЗЗДН декларацията по чл.9, ал.3
ЗЗДН е доказателствено средство в производството наред с други, предвидени
в ГПК (ал. 1 на нормата) и тези, посочени в т.1 и т.2 на ал. 2 на същата. При
липсата на други доказателства, съдът издава заповед за защита само на
основание приложената декларация.
По делото са представени декларации по смисъла на чл. 9, ал. 3 ЗЗДН,
касаещи акта на домашно насилие, без обаче той да е конкретизиран по време,
място и начин на извършване. Разпоредбата на чл. 9, ал. 3 ЗЗДН предвижда
правна възможност на молителя заедно с молбата за защита да депозира
3
декларация с описание на акта на домашно насилие, която може да бъде
доказателствено средство съгласно чл. 13, ал. 2, т. 3 ЗЗДН. За да бъде тя обаче
годен източник на информация, декларацията трябва да индивидуализира акта
на насилие по начина, по който той е описан в молбата за защита, както и да
съдържа пълно, точно и ясно описание на акта на домашно насилие по време,
начин, място на извършване, извършител и пр. В процесния случай
описанието на акта на домашно насилие, който се твърди да е извършен на
24.06.2024 год., в депозираната на 30.07.2024г. молба , както и допълнителни
такива от 09.08.2024г. и 27.08.2024г. не е идентичен с депозираните към тези
молби декларации, тъй като в тях се съдържат несъответствия по отношение
на изречените думи и изрази от страна на ответната страна, както и
конкретното място, на което твърди, че се е случил инцидента.
За да бъде годно доказателствено средство, декларацията по смисъла на
чл. 9, ал. 3 ЗЗДН е необходимо да съдържа ясно, точно и недвусмислено
посочване на твърдените обстоятелства, конкретизирани по време, място и
начин на извършване, без същите да се извеждат от съвкупен прочит с
останалите доказателства по делото. Приложените по делото декларации не
отговарят на тези изисквания, поради което не могат да бъдат годен източник
на информация. По изложените съображения настоящият съдебен състав не
кредитира приложените по делото декларации по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН.
В съдебно заседание пред първия съд са събрани гласни доказателствени
средства чрез разпита на свидетелите - А.Л.М. – приятел на молителката,
както и Ц.Л. – съпруг на ответницата и чичо на молителката.
В своя разпит свидетелят М. е посочил, че с молителката В. са в
приятелски отношения, тъй като са съседи. Споделя за случай през юни месец,
когато В. му е разказала, че докато е изхвърляла боклука е била нападната от
Ц., която я хванала за ръката и попитала „какви ги пишеш в МВР“. Споделя, че
знае за влошените между страните отношения по повод имотен спор. Всичко
това му е било споделено от молителката на пазара „Красно село“ следобедно
време, понеже било много горещо, а самата молителка била изплашена.
Тези показания не носят конкретна информация, относно времето и
мястото на процесното деяние. В показанията си свидетелят М. преразказва
споделеното му от молителката, но той не е бил очевидец на процесното
деяние. В показанията на свидетелят не се съдържа конкретика за деня, в който
е видял молителката В. и описва нейното състояние, нито за деня, в който
твърди да знае от молителката, че е извършен акт на насилие спрямо нея. По
изложените съображения, настоящият съдебен състав няма да кредитира с
доверие показанията на посочения свидетел, тъй като не съдържат данни
релевантни към предмета на доказване в настоящото производство.
Разпитан пред съда, свидетелят Ц.Л. е посочил, че конфликтите между
него и молителката, която му е племенница, започват след смъртта на
неговият брат. Споделя за случай на 24 юни 2024 год., когато с жена му са
отишли до пазара в Красно село, където случайно срещнали В., която ги
попитала „докога ще ме тормозите и тук ли намерихте място да ме
преследвате“ след което си тръгнала. В това време жена му Ц. е слизала от
колата и не е имало контакт между двете жени. Споделя за наследствен на
семейството имот, по повод на който имат разногласия. Твърди, че случайната
4
срещата между тях и В. е била далеч от дома й, тъй като молителката живее в
близост до пазара, но те се срещнали на поне 100 метра от пазара, тъй като
свидетелят и ответницата отивали до аграрната аптека. Споделя, че
молителката е подавала жалби и срещу него.
Действително, свидетелят Ц.Л. се намира в близка родствена връзка със
страните по делото, но това обстоятелство само по себе си не е основание за
дискредитиране на неговите показания, а единствено за преценката им с оглед
всички данни по делото, предвид възможната заинтересованост (чл.172 ГПК),
като законът и съдебната практика приемат за необходимо същите да бъдат
преценявани с оглед всички други доказателства по делото (в същия смисъл е
решение № 457 от 06.08.2010 г. по гр. д. № 477/2009 г. на ВКС, ГК, І ГО и мн.
др.). Съдът кредитира показанията на този свидетел, като обективни, логични
и последователни.
По делото не са събрани други доказателства, установяващи сочения акт
на домашно насилие.
Въззивният съд, като прецени приетите относими доказателства по
делото и обсъди доводите на страните по реда на въззивното производство,
прие за установено следното:
Наведените доводи за неправилност на обжалваното решение са
основателни.
Съгласно чл. 2 ЗЗДН домашно насилие е всеки акт на физическо,
сексуално, психическо или икономическо насилие, както и опитът за такова
насилие, принудително ограничаване на личния живот, личната свобода и
личните права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка,
които са били или са в семейна връзка или във фактическо съпружеско
съжителство или в интимна връзка.
При разглеждане на предявения спор следва да се прецени дали са
събрани доказателства, установяващи извършване от страна на Ц. М. Л. на
твърдения акт на домашно насилие, а също и дали този акт съставляват акт на
физическо и психическо насилие съобразно така посочената дефиниция.
В хода на производството не се събраха доказателства, от които да може
да се установи, че на 24.06.2024 год. около 11:35 часа в ж.к. Красно село, в
близост до бл.189, до игрището и паркинга, Ц. Л. хванала насилствено В. И. за
ръката и я заплашила с думите: “Няма да те оставя на мира, мръсница“.
Следва да се отбележи, че производството по ЗЗДН е силно рестриктивно
и с него съдът дава незабавна защита в случаи, при които е налице реална
опасност от вече извършено или предстоящо домашно насилие, както и че
това производство потенциално може да доведе до силно ограничаване
правата и законните интереси на страните, поради което съдът следва да
подхожда изключително внимателно при преценка на твърденията и на
събраните доказателства, а също и че процесът, не следва да се използва за
разрешаване на междуличностни и имотни конфликти.
Поради несъвпадане на крайните изводите на двете съдебни инстанции,
обжалваното съдебно решение следва да бъде отменено, тъй като не се
доказва в производството твърденият акт на домашно насилие.
Съгласно нормата на чл. 17, ал. 6 от ЗЗДН настоящият съдебен акт е
5
окончателен и не подлежи на касационно обжалване.
По разноските съдът приема следното:
Разноски във въззивното производство са претендирани своевременно и
от двете страни, поради което съдът дължи произнасяне.
С оглед изхода на делото право на разноски, както пред районния, така и
пред въззивния съд има ответната страна по молбата за защита, въззивник в
настоящото производство.
Пред районния съд ответникът е претендирал разноски в размер на 600
лева за адвокатско възнаграждение. По делото са представени доказателства
за действително направени разноски – договор за правна защита и съдействие
от 26.09.2024 год., в който е посочено, че сумата в размер на 600 лева е
платена изцяло в брой.
Пред въззивния съд въззивникът е претендирал разноски в размер на
1200 лева за адвокатско възнаграждение. По делото са представени
доказателства за действително направени разноски – договор за правна защита
и съдействие от 08.04.2025 год., в който е посочено, че сумата в размер на 1200
лева е платена в брой.
По делото не е направено възражение за прекомерност на основание чл.
78, ал. 5 ГПК.
Поради изложеното, така направените разноски в общ размер от 1800
лева следва да бъдат възложени в тежест на въззиваемата страна В. Н. И..
В тежест на въззиваемата страна В. Н. И. следва да се възложат и
разноските за държавна такса в размер на 12,50 лева, вносима по сметка на
СГС, за разглеждане на въззивната жалба, както и в размер на 25 лева,
вносима по сметка на СРС, за първоинстанционното производство.

Така мотивиран, Софийски градски съд, Гражданско отделение, III
въззивен брачен състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ съдебно Решение № 5623/31.03.2025 год. постановено по
гр.д. № 44821/2024 год. по описа на СРС, ГО, 83 състав и вместо него
ПОСТАНОВЯВА:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на В. Н. И., ЕГН ********** за
издаване на заповед за съдебна защита срещу Ц. М. Л., ЕГН **********, за
осъществен акт на домашно насилие на 24.06.2024 г. и ОТКАЗВА ДА
ИЗДАДЕ ЗАПОВЕД ЗА СЪДЕБНА ЗАЩИТА, с която на Ц. М. Л., ЕГН
********** да бъдат наложени мерките по чл.5, ал.1 от Закона за защита от
домашно насилие.
ОСЪЖДА на основание чл. 11, ал. 3 ЗЗДН В. Н. И., ЕГН ********** да
заплати на Ц. М. Л., ЕГН **********, сумата в размер на 1800,00 лв.,
представляваща разноски пред районния и въззивния съд.
ОСЪЖДА на основание чл. 11, ал. 3 ЗЗДН В. Н. И., ЕГН **********, да
6
заплати държавна такса в размер на 25 лв. по сметка на Софийски районен
съд.
ОСЪЖДА на основание чл. 11, ал. 3 ЗЗДН В. Н. И., ЕГН **********, да
заплати държавна такса в размер на 12,50 лв. по сметка на Софийски градски
съд.
Препис от решението да се изпрати на РУ – СДВР по местоживеене на
страните, за сведение.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7