Р Е Ш Е Н И Е №
14.05.2021г., град Средец
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СРЕДЕЦ, IІ граждански
състав, след проведено открито съдебно заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и първа година, в следния състав:
Районен съдия: Сирануш Артинян
При участието на секретаря Маринка
Маринчева, като разгледа докладваното от съдията Артинян гр.дело № 594 по описа
на съда за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба, подадена
от „ЮБЦ“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, р-н
Триадица, бул.“България“, № 81, вх.В, ет.8, представлявано от управителя Ю.Б.Ц.,
чрез адв.В.Г., против Р.Р.С., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: ***.
Ищецът твърди, че въз основа на подадено
заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410
от ГПК против Р.Р.С. било образувано ч.гр.д.№ 416/2020г., по описа на Районен
съд – Средец. Сочи, че в рамките на предвидения от законодателя срок било
постъпило възражение от страна на длъжника срещу издадената заповед за
изпълнение на парично задължение, предвид което предявява иск за установяване
съществуването и изискуемостта на вземането против ответницата.
Дружеството ищец излага, че предявява
процесната искова претенция против С. въз основа на договор за цесия от дата 01.10.2019г.
с прехвърлител на вземанията „С.Г.Груп“ ООД, ЕИК *********, което дружество от
своя страна било цесионер и собственик
на вземания по договор за цесия от 16.10.2018г. с прехвърлител на вземанията
„Българска телекомуникационна компания“ ЕАД. Релевира, че мобилният оператор с
търговска марка „БТК“ ЕАД прехвърлило вземанията спрямо физически и юридически
лица, подробно описани в Приложение № 1 от договора. Твърди се, че въз основа
на договора с мобилния оператор, ответникът ползвал предоставените от
дружеството мобилни услуги, като потреблението било фактурирано под клиентски
номер на абоната 1130818. Между кредиторът „Българска телекомуникационна
компания“ ЕАД, ЕИК ********* и Р.Р.С. бил сключен Договор за електронни
съобщителни услуги с клиентски номер 1130818 от дата 29.12.2016г., за ползване
на далекосъобщителна услуга за мобилен номер **********. На дата 27.03.2017г.
абонатът сключил договор за предоставяне и ползване на далекосъобщителна услуга
за мобилен номер **********. С договор от 07.04.2017г. абонатът добавил за
ползване далекосъобщителна услуга за мобилен номер **********. Излага се, че с
допълнително споразумение от 11.04.2017г. абонатът преуредил и подновил
условията за ползване на мобилните номера, съответно за мобилен номер
**********, избрал тарифен план VIVACOM Smart XS с месечна
абонамента такса 13,99 лева, за мобилен номер ********** избрал тарифен
план VIVACOM i-Traffic L с месечна абонаментна такса 19,99 лева, за мобилен
номер ********** избрал тарифен планVIVACOM
Smart S
с месечна абонаментна такса 17,99 лева. Твърди се, че срокът на договора бил 24
месеца – т.е. до 11.04.2019г. С договор от 04.05.2017г. абонатът добавил за
ползване към същия клиентски номер 1130818 мобилен номер ********** с избран
тарифен план Smart M с месечна абонаментна такса 15,99 лева,
за срок от 24 месеца, изтичащ на дата 04.05.2019г.
Въз основа на сключените договори за
предоставяне на електронни съобщителни услуги с индивидуален клиентски номер
1130818 от дата 29.12.2016г., 27.03.2017г., 07.04.2017г., 11.04.2017г.,
04.05.2017г. между ответника Р.Р.С. и „Българска телекомуникационна компания“
ЕАД били издадени фактури за периода от 01.05.2017г. до 01.08.2017г. на
стойност 369,90 лева за незаплатени далекосъобщителни услуги, за които не се
отнасяла настоящата претенция. Твърди се, че абонатът бил потребил и не бил заплатил
мобилни услуги на обща стойност 369,90 лева, фактурирани за четири
последователни отчетни месеца – за месец май 2017, месец юни 2017г., месец юли
2017г. и месец август 2017г., като към всяка от фактурите имало приложено
извлечение - детайлизирана справка от
потреблението на ползвания номер.
Ищецът релевира, че незаплащането в срок
на издадените от оператора на абоната фактури за ползваните мобилни услуги
обусловило правото на БТК да прекрати едностранно индивидуалния договор на
абоната. След едностранното прекратяване на индивидуалните договори на
ответника, мобилният оператор издал по клиентски номер 1130818 на дата
01.09.2017г. крайна фактура № **********, като в същата била начислена и
неустойка за предсрочно прекратяване на договора за електронни съобщителни
услуги в размер на 334,07 лева, от които за ищеца представлявала интерес сумата
до размера на 203,88 лева, като била включена в потребените мобилни услуги от
предходните два отчетни периода. Твърди се, че датата на деактивация на
процесния абонамент била 03.08.2017г. като същата се генерирала автоматично по
вградената електронна система на Оператора при нерегистрирано плащане и
наличието на незаплатени суми след изтичането на предвидените в месечните
фактури срокове за заплащане и съобразно уговорения краен срок на действие на
ползвания абонамент. Така абонатът бил в неизпълнение на договорите си,
заведени под клиентски номер 130818, като същият не спазил крайният срок за
ползване на абонаментните VIVACOM
i-Traffic L,
VIVACOM Smart XS, Smart M, VIVACOM Smart XS. Сочи се че неизпълнението на ответника
било обусловило правото на мобилния оператор да ангажира договорната
отговорност на абоната, съгласно изричната клауза, съдържаща се в т.2 от
Договора. Неизпълнението на задължението на абоната длъжник обусловило правото
на мобилния оператор „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД да прекрати
предсрочно договора на дата 03.08.2017г.
Относно уведомяването на длъжника за
сключените цесии, ищецът твърди, че съобразно чл.6, ал.2 от договора за цесия
от дата 01.10.2019г., считано от подписването му, „ЮБЦ“ ЕООД имал качеството
освен на цесионер и на пълномощник на цедента във връзка с уведомяването на
длъжниците за извършеното прехвърляне на вземания. Към исковата молба било
приложено уведомление за двете цесии, подписано от законния представител на
„С.Г.Груп“ ООД, което дружество уведомява длъжника от името на мобилния
оператор за цесията от 16.10.2018г. и от свое име, в качеството си на цедент от
01.10.2019г. Счита, че връчването на исковата молба на длъжника, към която били
приложени и документи, удостоверяващи прехвърлянето на вземането от цедента на
цесионера било надлежно уведомяване на длъжника за цесията по чл.99, ал.4 от ЗЗД.
Отправя искане да се постанови решение,
с което да се признае за установено по отношение на ответника Р.Р.С., че има
съществуващо вземане към ищеца „ЮБЦ“ ЕООД в размер на 203,88 лева,
представляващо неустойка за предсрочно прекратяване на договори с клиентски
номер 1130818, сключени между ответника и мобилния оператор „Българска
телекомуникационна компания“ ЕАД, за което била издадена фактура №
**********/01.09.2017г. за периода от 01.08.2017г. до 31.08.2017г. Претендира и
сторените разноски в заповедното и настоящото исково производство.
В хода на проведените открити съдебни
заседания ищецът не се представлява, но е представена молба – становище от адв.В.Г.,
която релевира подробни съображения относно основателността на исковата
претенция и отправя искане за нейното уважаване. Претендира разноски.
В законоустановения срок по чл.131, ал.1
от ГПК е ангажиран отговор на исковата молба от ответника Р.Р.С., чрез особения
представител адв.Д.М.. В подадения отговор се заявява, че предявеният иск е
недопустим, а по същество неоснователен и недоказан. Особеният представител
счита, че ответницата С. не била в облигационни отношения с ищеца, както и че
не била уведомена от мобилния оператор, че има вземания от нея, както за
първоначалната, така и за последващата цесия. Твърди, че от ищеца и свързаните
с него търговски дружества били представени само изходящи от тях и обслужващи
техния интерес частни документи без достоверна дата. Оспорва се твърдението, че
били издадени фактури, тъй като представените като доказателства месечни сметки
не отговаряли на изискванията на Закона за счетоводството и счетоводните
стандарти, като в тях не били предадени функции свързани с получаване на стоки
и услуги. От друга страна липсвало първичен счетоводен документ, в който да е
посочена конкретна сума предмет на исковата претенция. Твърди се, че не била
доказана вината на ответницата за прекратения договор с мобилния оператор, като
същият не бил уведомил абоната, че упражнява правото си на едностранно
прекратяване на договора, не бил изпратил покана за доброволно плащане до
ответницата и не бил предприел действия за събиране от него на твърдяната като
дължима сума.
Отделно от това особеният представител
намира, че се касаело за икономически неравноправни субекти, единият от който
имал възможност да влияе върху волята на другия, в резултат на което клаузата
за неустойка била едностранна и не била уговорена индивидуално, а предварително
под формата на стандартизирани типови договори и бланки, изготвени от
оператора. В тази връзка релевира, че се касаело за неравноправност –
независимо от обстоятелството неустоечна клауза имало само за едната страна,
дори при виновно поведение на другата, а икономически по – слабата страна можела
да се освободи от плащането на неустойка по договора само при спазването на
някакъв неизвестен за нея ред, който не било ясно дали въобще съществува.
Твърди се, че процесната неустойка била нищожна, тъй като противоречала на
добрите нрави и нарушавала принципа на справедливост, както и на раздел I, т.5, изр.второ от ОУ. Също така неустойката не
изпълнявала никоя от трите функции, а била насочена към неоснователно
обогатяване, защото операторът не бил предоставил услугата предмет на договора
и въпреки това искал да получи плащане в
размер, който би получил ако е предоставил услугата. Излага се, че
противоречието между клаузата за неустойка и добрите нрави била налице още при
сключването на договора и в тази част той не бил породил правно действие. Счита
се, че неустойката била нищожна и на основание чл.164 във вр. с чл.143 от ЗПП,
като договорът бил невалиден и общите условия не обвързвали потребителя, тъй
като бил сключен в нарушение на чл.147а от ЗПП. Отправя искане за отхвърляне на
исковата претенция.
В проведеното открито съдебно заседание
по делото ответницата не се явява, но се представлява от особения представител
адв.Д.М.. Завява, че поддържа отговора на исковата молба, както и че ищецът не
бил доказал исковата претенция.
Районен съд – Средец, като прецени събраните по делото
доказателства и доводите на страните, съобразно нормата на чл.235, ал.2 от ГПК,
намира за установено следното от фактическа страна:
От представения по делото Договор от 26.12.2016г.,
сключен между “Българска телекомуникационна компания“ ЕАД и Р.Р.С., по
клиентски номер 1130818, става ясно, че между страните по сделката е уговорен
тарифен план Vivacom i-Traffic L за телефонен номер 877726579, като месечният абонамент е на
стойност 19,99 лева, а
срокът на договора е 24 месеца. Видно от договор от 27.03.2017г., сключен между
“Българска телекомуникационна компания“ ЕАД и Р.Р.С., по клиентски номер
1130818, става ясно, че между страните по сделката е уговорен тарифен план Vivacom Smart ХS за
телефонен номер *********, като месечният абонамент е на стойност 13,99 лева, а
срокът на договора е 24 месеца. Представения е по делото Договор от
07.04.2017г., сключен между “Българска телекомуникационна компания“ ЕАД и Р.Р.С.,
става ясно, че между страните по сделката е уговорен тарифен план Vivacom Smart S за
телефонен номер 882014035, като месечният абонамент е на стойност 17,99 лева, а
срокът на договора е 24 месеца.
С Договор от 11.04.2017г., сключен между “Българска
телекомуникационна компания“ ЕАД и Р.Р.С., по клиентски номер 1130818, са
предоговорени условията по горните три договора от 26.12.2016г., 27.03.2017г. и
07.04.2017г. и между страните по сделката са уговорени следните тарифни
планове: Vivacom Smart XS за телефонен
номер *********, като месечния абонамент е на
стойност 13,99 лева; Vivacom i-Traffic L за телефонен номер *********, като
месечния абонамент е на стойност 19,99
лева; Vivacom Smart S за
телефонен номер 882014035, като месечният абонамент е на стойност 17,99 лева, а
срокът на договора е 24 месеца.
От представения по делото Договор от 04.05.2017г.,
сключен между “Българска телекомуникационна компания“ ЕАД и Р.Р.С., по
клиентски номер 1130818, става ясно, че между страните по сделката е уговорен
тарифен план Smart M за
телефонен номер *********, като месечният абонамент е на стойност 15,99 лева, а
срокът на договора е 24 месеца. Към всеки един от договорите е приложена
декларация от С., в която е заявила, че е получила Общите условия на „БТК“ ЕАД,
като препис от същите е приобщен и в доказателствената съвкупност по
делото.
Видно от представената месечна сметка № **********,
издадена на 01.06.2017г., мобилният оператор е начислил за плащане сумата от
347,53 лева, като в нея е отразена подробна справка за потребените мобилни
услуги и дължимите абонаменти Vivacom i-Traffic L за телефонен номер *********, Vivacom Smart S за телефонен
номер 882014035, Smart M за
телефонен номер *********, Vivacom Smart XS за телефонен номер ********* за
периода от 01.06.2017г. до 30.06.2017г. С месечна сметка № **********, издадена
на 01.07.2017г. мобилният оператор е начислил на С. както сумата от предходната
сметка от 01.06.2017г., както и още 57,40 лева за потребени мобилни услуги и абонаменти по горепосочените тарифни
планове, като същите подробно са изброени в този документ като вид и стойност. С
месечна сметка № **********, издадена на 01.09.2017г. на ищцата отново са
начислени задължения за предходен период, както и неустойка за тарифен план Smart M, Vivacom Smart S, Vivacom Smart XS и Vivacom
i-Traffic L.
С Договор № ********* от 16.10.2018г. за прехвърляне
на вземания сключен между „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД и
„С.Г.Груп“ ООД, първото дружество е прехвърлило на второто процесното вземане. С
Потвърждение на основание чл.99, ал.3 от ЗЗД мобилният оператор е посочил, че
вземането спрямо Р.Р.С. в размер на 203,88 лева е прехвърлено на „С.Г.Груп“ ООД
с договор за прехвърляне на вземания от 16.10.2018г. С Договор за прехвърляне
на вземания /цесия/ от 01.10.2019г.
„С.Г.Груп“ ООД е прехвърлило на ищеца „ЮБЦ“ ЕООД претендираното в
настоящото дело вземане, като същото е индивидуализирано и в представеното
Извлечение от 11.11.2020г. към приложение към договора за цесия. В
доказателствената съвкупност е приобщено и уведомление за цесия от „БТК“ ЕАД
адресирано до ответницата, с която е уведомена, че единствен титуляр на
вземането е ищеца, както и пълномощно, с което мобилния оператор упълномощава
„С.Г.Груп“ ООД да уведоми лицата, чиито задължения са предмет на договора за
цесия от 16.10.2018г., както и да упълномощава трети лица с правата по това
пълномощно.
При така установената фактическа
обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
Предявени са искове по чл.422 от ГПК във вр. с чл.415,
ал.1, т.2 от ГПК с материално правно основание чл.92 от ЗЗД във вр. с чл.99 от ЗЗД.
Видно от приложеното ч.гр.д.№ 416/2020г., по описа на
Районен съд - Средец, се установява, че
по заявление на „ЮБЦ“ ЕООД е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение № 217/04.09.2020г. по чл.410 от ГПК срещу длъжника Р.Р.С., за
вземанията, предмет на настоящия иск. Тъй като заповедта е приета за редовно
връчена при условията на чл.47, ал.5 от ГПК, на основание чл.415, ал.1, т.2 от ГПК е указано на заявителя да предяви иск за установяване на претендираната в
заповедното производство сума в едномесечен срок от съобщаването. Искът е
предявен в рамките на преклузивния срок по чл.415, ал.4 от ГПК по отношение на цялото
вземане, предмет на заповедта за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК. Предвид това е налице правен интерес от предявения в настоящото производство иск по
чл.422 от ГПК, което от своя страна определя неговата допустимост.
Основателността на исковата претенция е обусловена от
установяването при условията на пълно и главно доказване на следните
материалноправни прeдпоставки: 1. наличие на валидно възникване на
твърдяното облигационно правоотношение; 2. че неустойката е уговорена
между страните и е валидна; 3. че са налице,
предпоставките, обуславящи дължимостта на неустойката; 4. че задълженията от
страна на лицето, което я претендира са изпълнени или е налице готовност за изпълнение
и 5. че задължението на лицето, от което се претендира неустойката не е
изпълнено.
В настоящото производство се установи
наличието на облигационно отношение по Договори за предоставяне на мобилни
услуги между „БТК“ ЕАД и Р.С. по клиентски номер 1130818 по следните тарифни
планове: Vivacom Smart XS за телефонен
номер *********, като месечния абонамент е на
стойност 13,99 лева; Vivacom i-Traffic L за телефонен номер *********, като
месечния абонамент е на стойност 19,99
лева; Vivacom Smart S за
телефонен номер 882014035, като месечният абонамент е на стойност 17,99 лева, а
срокът на договора е 24 месеца и Smart M за
телефонен номер *********, като месечният абонамент е на стойност 15,99 лева, а
срокът на договора е 24 месеца. Изводът за договорната обвързаност се обуславя
от наличието на волеизявление за съгласие с така сключените сделки между
представител на мобилния оператор и ответницата, изразяващо се в положените от
тях подписи.
В договорите за предоставяне на мобилни услуги е
уговорено между страните, че ако споразумението бъде прекратено преди
изтичането на договорения срок по искане или по вина на абоната, включително
при неплащане на дължимите суми, че абонатът дължи на „БТК“ ЕАД неустойка равна
на оставащите до края на срока, но не повече от трикратния им размер, месечни
абонаменти за услугите на срочен абонамент, за които договорът се прекратява. Съобразно
чл.25 от Общите условия абонатът заплаща еднократно цената за първоначално
свързване с мрежата, ежемесечно цена за месечен абонамент за поддържане на
достъп до мрежата и ежемесечно стойността на проведените разговори и други
услуги, посочени в ценовата листа на БТК и ползвани през предходния месец или
периоди. В чл.35 от Общите условия е предвидено, че заплащането на услугите се
извършва въз основа на месечни сметки, изготвени от БТК както следва: сметките
се издават на името на абоната и се изпращат на адреса, определен в
индивидуалния договор и/или електронен адрес изрично посочен от Абоната чрез
други средства за комуникация, посочени в Общите условия или в индивидуалния
договор, като неполучаването на сметките за дължимите суми не освобождава
абоната от задължението за плащане в определения срок.
Съдът намира, че представените по делото месечни
сметки, в които са обективирани вземания за мобилни услуги и месечни
абонаменти, не установяват, че мобилния
оператор е доставил въпросните услуги и
достъп до мобилната мрежа на потребителя. Въпросните сметки, в които е посочена
и детайлна информация към тях, са частни свидетелстващи документи, изготвени от
„БТК“ ЕАД и удостоверяващи изгодни за него факти, от които ищецът, позовавайки
се и на договора за цесия, иска да черпи права. Същите не носят подписа на
ответницата, а по делото не са ангажирани други доказателства за извършена
доставка и потребление от ответницата на услуги, поради неизпълнението на които
е начислена претендираната в настоящото производство неустойка. Предвид това в
настоящото производство не се установи неизпълнение от страна на С. по
сключените с нея и „БТК“ ЕАД договори за мобилни услуги, както и тяхното
прекратяване, поради наличие на виновно поведение от страна на абоната. Ето
защо е недоказано съществуването на вземането на „БТК“ ЕАД към С. за
претендираната неустойка в заявлението по чл.410 от ГПК и в исковата молба.
Съдът намира за недоказано и твърдението на ищеца, че
вземането на „БТК“ ЕАД против ответницата за неустойка в размер на 203,88 лева,
е било прехвърлено от „БТК“ ЕАД на „С.Г.Груп“ ООД, а в последствие от
„С.Г.Груп“ ООД на ищеца „ЮБЦ“ ООД. От приобщения в доказателствената съвкупност
в настоящото производство Договор за прехвърляне на вземания /цесия/ от
16.10.2018г., „БТК“ ЕАД е прехвърлило на „С.Г.Груп“ ООД вземанията, посочени в
Приложение № 1, ведно с привилегиите, обезпеченията и другите им
принадлежности, включително и изтеклите лихви ако има такива. По делото не е
представено описаното в Договора за цесия Приложение № 1, поради което не може
и да се установи по делото дали вземането на „БТК“ ЕАД против ответницата за
претендираната неустойка, е било предмет на този договор, т.е. дали е било
прехвърлено от „БТК“ ЕАД на „С.Г.Груп“ ООД. При липсата на доказателства за
прехвърляне на вземането против С. от „БТК“ ЕАД на „С.Г.Груп“ ООД, не може да
се направи извод дали “ЮБЦ“ ЕООД е надлежен кредитор на ответницата. Също така
представеното по делото Потвърждение по чл.99, ал.3 от ЗЗД от „БТК“ ЕАД, в
което е посочено, че „С.Г.Груп“ ООД има правата на кредитор по отношение на
вземането в размер на 203,88 лева спрямо Р.Р.С., перхвърлено с договор за цесия
от 16.10.2018г., не е посочено кое е лицето, положило подпис за „БТК“ ЕАД. В
тази връзка не може да се направи преценка дали това волеизявление произтича от
упълномощен представител на дружеството мобилен оператор. Ето защо с въпросното
потвърждение също не доказва, че „БТК“ ЕАД е прехвърлило вземането в размер на
203,88 лева на „С.Г.Груп“ ООД. Не доказва прехвърлянето на процесното вземане и
извлечението от Приложение № 1 към договора за цесия от 01.10.2019г., тъй като
това приложение няма нищо общо с първоначалния договор за цесия от 16.10.2018г.
Също така изпращането на уведомление за цесия до ответницата С. за
прехвърлянето на вземането на „БТК“ ЕАД към С. на „С.Г.Груп“ ООД с договора за
цесия от 16.10.2018г. не установява включването на вземането на „БТК“ ЕАД към
ответника в Приложение № 1, съответно и прехвърлянето на това вземане от „БТК“
ЕАД на цесионера „С.Г.Груп“ ООД. А също така по делото няма и доказателства
както за датата на изпращане, така и за връчване на това уведомление на
длъжника.
При липсата на доказано прехвърляне на вземането на
„БТК“ ЕАД към ответницата С. на „С.Г.Груп“ ООД, не може да се направи извод и
за прехвърляне на вземане на „С.Г.Груп“ ООД към ответницата на „ЮБЦ“ ЕООД с
Договора за прехвърляне на вземане от 01.10.2019г., независимо от посочване
името на ответницата в извлечението от Приложение № 1 към Договора за
прехвърляне на вземане от 01.10.2019г.
С оглед гореизложеното, съдът намира, че предявеният
иск е неоснователен и недоказан и следва да бъде изцяло отхвърлен.
Относно
разноските:
При този изход на спора на
основание чл.78, ал.3 от ГПК на разноски има право ответницата, но на нея не
следва да се присъждат, тъй като не са направени от нейна страна такива.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения иск за
признаване за установено по отношение на Р.Р.С.,
ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: ***, че дължи на „ЮБЦ“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.София, р-н Триадица,
бул.“България“, № 81, вх.В, ет.8, представлявано от управителя Ю.Б.Ц., чрез
адв.В.Г., сумата от 203,88 лева /двеста и три лева и осемдесет и осем
стотинки/, представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договори с клиентски
номер 1130818, сключени между ответника Р.Р.С. и мобилния оператор „Българска
телекомуникационна компания“ ЕАД, начислена с издадена фактура №
**********/01.09.2017г. за периода от 01.08.2017г. до 31.08.2017г., за която сума е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 217/04.09.2020г.
по ч.гр.д.№ 416/2020г., по описа на Районен съд – Средец, II гр.състав.
Решението
може да бъде обжалвано от страните в двуседмичен срок от съобщаването му с въззивна
жалба пред Окръжен съд – Бургас.
Районен съдия:……………….....