№ 1586
гр. София, 01.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 63 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:СВЕТОСЛАВ АТ. ПИРОНЕВ
при участието на секретаря ГАЛИНА ЦВ. ГОРАНОВА ШИПОВАЦ
като разгледа докладваното от СВЕТОСЛАВ АТ. ПИРОНЕВ Гражданско
дело № 20211110158295 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба на ЗАД „......“ срещу ЗАД „........“ АД.
Ищецът твърди, че на 29.06.2017г., в гр. Бургас, на паркинг в ж.к. „............“, водачът на
МПС марка „Ивеко“, модел „3511 Дейли“, с рег. № ........ при паркиране ударил МПС марка
„Киа“, модел „Рио“, с рег. № ............ в резултат на което били причинени имуществени
вреди на МПС. Посочва, че за МПС марка „Киа“, модел „Рио“, с рег. № ............ имало
сключена валидна застраховка „Каско“ при ищеца. За настъпилите вреди при ищеца имало
образувана щета № 0300/17/020/500752, по която заплатил 2489,45 лв. за отстраняване на
повредите по увредения автомобил. Твърди, че водачът на МПС „Ивеко 3511 Дейли“, с рег.
№ ........ е бил застрахован по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“ при ЗАД „........“. Поддържа, че е изпратил от него регресна покана до
ответника (в качеството му на застраховател по застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилиситите“), с която претендира сумата в размер на 2514,45 лв. (от която 2489,45 –
изплатено обезщетение и 25,00 лв. – ликвидационни разноски). Твърди, че ответникът е
заплатил доброволно на 22.11.2017 г. сума в размер на 1792,04 лв., при което е останала
непогасена разликата от 722,41 лв., която се претендира в настоящото производство. Моли
ответникът да бъде осъден да заплати посочената сума, както и мораторна лихва в размер на
280,00 лв. за периода 22.11.2017 г. (датата на частичното плащане) до предявяване на
исковата претенция – 12.10.2021г.
Ответникът ЗАД „........“ АД е депозирал отговор на исковата молба по реда на чл. 131
ГПК, с който оспорва предявените искове по основание и по размер. Оспорва механизма на
настъпване на ПТП, описан в исковата молба и в двустранния констативен протокол,
приложен към нея. Оспорва вината на застрахования при ответника водач на МПС марка
„Ивеко“, модел „3511 Дейли“, с рег. № ......... Възразява срещу размера на претендираните
1
вреди, в т.ч. ликвидационните разноски. Навежда твърдения, че не всички увреждания, за
които се претендира обезщетение са вследствие на процесното ПТП. Признава, че е
заплатил обезщетение в размер на 1792,04 лв. в полза на ишцовото дружество. Моли за
отхвърляне на предявените искове.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, намира следното:
Искът за осъждане на ответника да заплати описаната по-горе сума е с правно основание чл.
411 КЗ, а искът за мораторна лихва е по чл. 86 ЗЗД.
За възникване на регресното вземане по иска с правно основание чл. 411 КЗ е необходимо
да се установят следните факти: наличието на сключен договор за имуществено
застраховане между ищеца и водача на увредения автомобил, в срока на застрахователното
покритие, на който е настъпило описаното в исковата молба застрахователно събитие,
причинено от противоправно действие на водача на МПС, застраховано по застраховка
„Гражданска отговорност“ при ответника, със срок на валидно застрахователно покритие
към датата на ПТП, както и това, че в резултат на същото събитие са настъпили
имуществени вреди в претендирания размер. По иска за мораторна лихва е в тежест на
ищеца да докаже наличието на главно задължение и изпадане на длъжника в забава.
При установяване на горните обстоятелства е в тежест на ответника да докаже погасяване на
задълженията си към ищеца.
В случая от приложените застрахователни полици (л. 8 и л. 45) е видно, че при ищеца е
имало сключена имуществена застраховка „Каско“ относно процесното МПС марка „Киа“,
модел „Рио“, с рег. № ............, а при ответника – застраховка „Гражданска отговорност“
относно МПС марка „Ивеко“, модел „3511 Дейли“, с рег. № .........
От представения по делото двустранен протокол за ПТП, както и от неоспореното от
страните заключение на САТЕ се установява, че на 29.06.2017г., около 10:00 часа, при
навлизане в междублоков паркинг в ж.к. „............“, между ул. „Струма“ и ул. „Стара
планина“ водачът на МПС марка „Ивеко“, модел „3511 Дейли“, с рег. № ........ реализира
ПТП с паркираното МПС марка „Киа“, модел „Рио“, с рег. № ............, като от техническа
гледна точка причината за настъпване на ПТП е неосигуряването от водача на МПС марка
„Ивеко“ на достатъчна странична дистанция с паркираното МПС марка „Киа“. Съгласно
заключението щетите по увреденото МПС са причинени в резултат на настъпилото събитие.
Стойността на вредите, претърпени в резултат на процесното ПТП, следва да се определи
съобразно действителната стойност на вредата към момента на настъпване на
застрахователното събитие. Действителната стойност на вредата е пазарната стойност, на
която може да бъде закупено същото имущество към момента на настъпване на вредата или
пазарната стойност на ремонта за отстраняване на настъпилата вреда. Изключение от
принципа, че размерът на обезщетението се определя по средни пазарни цени е предвидено
в чл. 17, ал. 1 от Методиката към Наредба № 24/08.03.2006г. за задължителното застраховане
по отношение на задължението на застрахователя по застраховка „Гражданска
2
отговорност“. Съгласно цитираната норма действителната стойност на вредите е в размер на
стойността на ремонта съгласно издадената и изплатена фактура, в случаите когато
фактурата е издадена от официален вносител и то за МПС със срок на експлоатация до 3
години. Същото правило се отнася и до нормовремената и стойността на сервизния час (чл.
19, ал. 1 от Методиката). В същия смисъл е и практиката на въззивната инстанция (вж. напр.
Решение № 442 от 18.01.2019 г. на СГС по в. гр. д. № 1053/2018 г., ІІ-Д с-в, Решение № 469
от 22.01.2018 г. на СГС по в. гр. д. № 11675/2017 г., IV-Г с-в, Решение № 3145 от 18.04.2016
г. на СГС по в. гр. д. № 11658/2015 г. IV-Г с-в, Решение № 1308 от 12.02.2016 г. на СГС по
в. гр. д. № 9781/2015 г. ІІ-г с-в и мн. др.). Посоченото изключение намира приложение и в
случаите, когато към датата на ПТП увреденият автомобил е бил в гаранционен срок, след
като отстраняването на вредите в оторизиран сервиз е от значение за запазване на правата по
гаранцията (в този смисъл Решение № 159 от 28.01.2022 г. на СГС по в. гр. д. № 9193/2021
г., III-б с-в).
В настоящия случай с изрично определение на съда от 08.02.2022г. е отделено за безспорно
и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че към датата на ПТП процесният
автомобил марка „Киа“, модел „Рио“, с рег. № ............ е бил в срок на гаранция, като
отстраняването на вредите е извършено в оторизиран сервиз на марката, за което ищецът е
заплатил сумата от 2489,45 лв.
В резултат на извършеното плащане, на основание чл. 411 КЗ, в полза на ищеца е
възникнало регресно вземане срещу застрахователя по застраховка „Гражданска
отговорност“ на виновния водач за сумата от 2504,45 лв. (от които 2489,45 лв. – изплатено
застрахователно обезщетение и 15,00 лв. – ликвидационни разноски за определянето му,
чиито размер съдът възприема съобразно неоспорената САТЕ).
От отделените за безспорни между страните обстоятелства е видно, че ответникът е погасил
сумата от 1792,04 лв., поради което следва да се приеме, че непогасеният остатък се равнява
на 712,41 лв.
Ето защо, предявеният иск за главница следва да се уважи като основателен за сумата от
712,41 лв., като се отхвърли за разликата до пълния предявен размер от 722,41 лв.
Предвид акцесорния характер на претенцията, частично основателен е и искът за мораторна
лихва, който следва да се уважи до сумата от 80,51 лв. (определена по реда на чл. 162 ГПК)
за периода от 22.11.2017 г. до 12.10.2021г., като се отхвърли за разликата над тази сума до
пълния предявен размер от 280 лв. Следва да се уважи претенцията за законна лихва върху
уважената главница за периода от предявяване на исковата молба до окончателното
изплащане на вземането.
При този изход на спора, ищецът има право на разноски съобразно уважената част от
иска, а ответникът – съобразно отхвърлената. Следователно в полза на ищеца следва се
присъдят следните разноски, а именно: 79,10 лв. – държавна такса, 197,75 лв. – разноски за
експертиза и 284,76 лв. – адвокатско възнаграждение (определено след намаляване поради
прекомерност на адвокатското възнаграждение до сумата от 360 лв., който размер
3
съответства на фактическата и правна сложност на делото), а в полза на ответника следните
суми: 20,89 лв. – разноски за експертиза и 20,89 лв. – юрисконсултско възнаграждение.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА ЗАД „........“ АД, с ЕИК ...., със седалище и адрес на управление гр. София,
район Триадица, пл. „.........“ № 5 да заплати на ЗАД „......“ АД, с ЕИК .........., със седалище и
адрес на управление гр. София, бул. „.......“ № 59 следните суми: 712,41 ЛЕВА - непогасен
остатък от регресна претенция по чл. 411 КЗ за изплатено от ЗАД „......“ АД застрахователно
обезщетение за вреди на МПС марка „Киа“, модел „Рио“, с рег. № ............, причинени от
ПТП, настъпило на 29.06.2017г., в гр. Бургас, на паркинг в ж.к. „............“ и ликвидационни
разноски за определянето му, ведно със законната лихва за периода от датата на подаване на
исковата молба – 12.10.2021. до изплащане на вземането и 80,51 ЛЕВА – мораторна лихва
за периода от 22.11.2017 г. до 12.10.2021г., КАТО ОТХВЪРЛЯ предявените искове за
главница за разликата над уважения размер от 712,41 лв. до пълния предявен размер от
722,41 лв. и за мораторна лихва за разликата над уважения размер от 80,51 лв. до пълния
предявен размер от 280 лв.
ОСЪЖДА ЗАД „........“ АД, с ЕИК ...., със седалище и адрес на управление гр. София,
район Триадица, пл. „.........“ № 5 да заплати на ЗАД „......“ АД, с ЕИК .........., със седалище и
адрес на управление гр. София, бул. „.......“ № 59 сторените по делото разноски, както
следва: 79,10 ЛЕВА – държавна такса, 197,75 ЛЕВА – разноски за експертиза и 284,76 лева
– адвокатско възнаграждение,
ОСЪЖДА ЗАД „......“ АД, с ЕИК .........., със седалище и адрес на управление гр.
София, бул. „.......“ № 59 да заплати на ЗАД „........“ АД, с ЕИК ...., със седалище и адрес на
управление гр. София, район Триадица, пл. „.........“ № 5 сторените по делото разноски, както
следва: 20,89 ЛЕВА – разноски за експертиза и 20,89 ЛЕВА – юрисконсултско
възнаграждение.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски градски съд, чрез
Софийски районен съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Преписи от решението да се връчат на страните.
Районен съдия:
4
РЕШИ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5