Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 260009 24.02.2021 година град Търговище
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Районен съд - Търговище единадесети състав
На единадесети февруари две хиляди двадесет и първа година
В публично съдебно заседание в състав:
Съдия:Йоханна Антонова
Секретар:Ивалина Станкова
Като разгледа докладваното от съдията гр.д.№ 1592 по описа на Районен съд – Търговище за 2018г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по предявен иск с
правно основание чл. 221,ал.2 от КТ и чл. 86,ал.1 от ЗЗД.
Настоящото гр.д.№ 1592/2018г. по описа на РСТ първоначално е образувано по искова молба ( и уточняваща такава) от „ВИЛОКС ГРУП“ ЕООД, ЕИК ********* гр.София, представлявано от Ж.К. и С.Б., действащи чрез а..Н.Н. -САК, съдебен адрес ***, с която против ответника М.Е.С. *** са предявени като частични три обективно съединени иска, а именно-два иска за обезщетение за причинени имуществени вреди от ответницата, в качеството й на ръководител, първият в размер на 2 500лв. от обща сума в размер на 22 000лв. и вторият за 2 300лв. от обща сума в размер на 13 000лв., както и частичен иск за обезщетение за неспазено предизвестие в размер на 200лв. от обща сума в размер на 2 581,74лв., уточнен по размер от 2 581,74лв. в срока по чл. 129,ал.2 от ГПК; претендират се законната лихва и разноските по делото.С определение № 1528/24.10.2018г., постановено по делото, съдът е отделил за разглеждане в отделно производство исковете, касаещи имуществени вреди, а производството по останалия за разглеждане по настоящото дело иск е спряно, на осн. чл.229,ал.1,т.4 от ГПК до решаване на спора по гр.д.№ 1273/2018г. по описа на РСТ с влязъл в сила съдебен акт, като с определение № 134/15.01.2021г., постановено по делото, производството е възобновено на осн. чл. 230,ал.1 от ГПК.
Ищецът „ВИЛОКС ГРУП“ ЕООД, ЕИК ********* гр.София, представлявано от Ж.К. и С.Б., действащи чрез а..Н.Н. -САК, съдебен адрес ***, твърди в исковата молба, че между него и ответника М.Е.С. *** Л. Ц. Л.от гр.Търговище, е съществувало валидно трудово правоотношение по силата на трудов договор № 1140/06.10.2016г., последно изменен с допълнително споразумение № 1/28.02.2018г., по силата на който ответницата е работела на длъжност „регионален мениджър”.Излага, че този трудов договор е прекратен със заповед на работодателя № 442/04.07.2018г., считано от 11.07.2018г.(на която дата заповедта е връчена лично на ответницата), с която на същата е наложено наказание „дисциплинарно уволнение по чл. 188,т.3 от КТ за извършени нарушения по чл. 190,ал.1,т.2 и чл. 190,ал.1,т.4,пр. първо от КТ. Излага се още, че по повод дисциплинарното уволнение на ответницата, същото е оспорено от нея и е образувано гр.д.№ 1273/2018г. по описа на РСТ. С оглед на изложеното, ищецът счита, че за него е налице правен интерес от предявяване на настоящия иск за заплащане на обезщетение при прекратяване на трудовото правоотношение в размер на 2 581,74лв., претендира законната лихва от датата на исковата молба-05.09.2018г. и разноските по делото. В съдебно заседание искът се поддържа от процесуалния представител на ищеца а.. Ж.Ж., преупълномощен от а.. В.К.-САК, който пледира за уважаването му, ведно със законната лихва от датата на исковата молба, претендира разноските по делото.
В срока и по реда на чл. 131 от ГПК, в писмен отговор от а.. К.П.-ТАК, назначен от съда особен процесуален представител на ответницата, е изразено становище за допустимост и основателност на предявения иск, по довод от обвързващата страните сила на пресъдено нещо, формирана с влязлото в сила решение по гр.д.№ 1273/2018г. по описа на РСТ. В съдебно заседание а..К.П.-ТАК поддържа изложеното становище в писмения отговор, като пледира за постановяване на решение съобразно доказателствата по делото.
След преценка на доказателствата по делото и като съобрази доводите и исканията на страните, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
От представените писмени доказателства по делото се установява, че между страните е съществувало трудово правоотношение по силата на трудов договор № 1140/06.10.2016г., изменен с допълнително споразумение № 1/28.02.2018г., по силата на който ответницата е работела на длъжност „регионален мениджър”.От Заповед на работодателя № 442/04.07.2018г. се установява, че на ответницата е наложено наказание „дисциплинарно уволнение“ по чл. 188,т.3 от КТ за извършени нарушения по чл. 190,ал.1,т.2 и чл. 190,ал.1,т.4,пр. първо от КТ, като видно от отразеното в заповедта, същата е връчена на ответницата лично на 11.07.2018г., от която дата трудовото правоотношение е прекратено. Видно от приложеното по делото гр.д.№ 1273/2018г. по описа на ТРС, настоящата ответница е оспорила законосъобразността на уволнението, като образуваното в тази връзка съдебно производство по посоченото гр.д. е приключило с влязъл в сила съдебен акт на 06.01.2020г., след като постановеното решение № 589/26.11.2018г. по гр.д.№ 1273/2018г. по описа на РСТ е потвърдено с решение № 19/27.02.2019г., постановено по в.гр.д.№ 32/2019г. по описа на ОС Търговище, недопуснато до касационно обжалване с определение № 5/06.01.2020г., постановено по гр.д.№ 1860/2019г. по описа на ВКС, ІІІ г.о. От заключението по назначената СИЕ, неоспорено от страните, което съдът кредитира изцяло като безпристрастно и отговарящо на поставените задачи се установява, че размерът на брутното трудово възнаграждение на ответницата за последния цял отработен месец юни 2018г. е в размер на 2 581,74лв.
При така установеното от фактическа
страна, съдът достига до следните правни изводи:Претенцията на ищеца е за заплащане
на обезщетение поради дисциплинарното уволнение на ответницата, обуславящо
правна квалификация по чл. 221,ал.2 от КТ, съобразно която разпоредба, при дисциплинарно уволнение работникът
или служителят дължи на работодателя обезщетение в размер на брутното си
трудово възнаграждение за срока на предизвестието - при безсрочно трудово
правоотношение, и в размер на действителните вреди - при срочно трудово
правоотношение.Безспорно установено по делото е обстоятелството, че трудовото
правоотношение на ответницата е прекратено с дисциплинарно уволнение, извършено
със Заповед на работодателя № 442/04.07.2018г., с която на ответницата е
наложено наказание „дисциплинарно
уволнение по чл. 188,т.3 от КТ за извършени нарушения по чл. 190,ал.1,т.2 и чл.
190,ал.1,т.4,пр. първо от КТ.Безспорно установено е също, че настоящата
ответница е предявила иск за признаване на посоченото уволнение за
незаконосъобразно, но същият е отхвърлен с влязъл в сила съдебен акт, считано
от 06.01.2020г., поради което уволнителната заповед е стабилизирана и за
работодателя е възникнало право да претендира обезщетение при уволнение по чл.
221,ал.2 от КТ, обуславящо извод, че предявеният иск е доказан по основание.Относно
размера на претенцията, от заключението по назначената СИЕ съдът приема за
установено, че дължимото обезщетение е в размер на едномесечното брутно трудово
възнаграждение на ответницата в размер на 2 581,74лв., респ. претенцията е
доказана и по размер, поради което
предявения иск следва да бъде уважен изцяло, като основателен и доказан в
предявения размер от 2 581,74лв., ведно със законната лихва от датата на
исковата молба-05.09.2018г., до окончателното изплащане на задължението, на осн. чл. 221,ал.2
от КТ и чл. 86,ал.1 от ЗЗД.
С оглед изхода от спора, ответницата следва да заплати на ищеца разноските по делото, които, съобразно представения списък по чл. 80 от ГПК са в размер на 600лв. платено а.. възнаграждение, депозит за вещо лице в размер на 100лв., депозит за назначаване на особен представител на ответницата в размер на 300лв. и държавна такса в размер на 50лв., или общо 1050лв., на осн. чл. 78,ал.1 от ГПК.
Мотивиран от изложеното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА
М.Е.С. с ЕГН ********** ***, да заплати на „ВИЛОКС ГРУП“ ЕООД, ЕИК *********
гр.София, представлявано от Ж.К. и С.Б., съдебен
адрес *** 581,74лв., представляваща обезщетение при прекратяване на
трудовото правоотношение между страните, извършено със Заповед на работодателя
№ 442/04.07.2018г., с която на ответницата е наложено наказание „дисциплинарно уволнение по чл.
188,т.3 от КТ за извършени нарушения по чл. 190,ал.1,т.2 и чл. 190,ал.1,т.4,пр.
първо от КТ, ведно със законната лихва от датата на исковата молба-05.09.2018г.,
до окончателното изплащане на задължението, на осн. чл.
221,ал.2 от КТ и чл. 86,ал.1 от ЗЗД.
ОСЪЖДА Е.С. с ЕГН ********** ***, да заплати на „ВИЛОКС ГРУП“
ЕООД, ЕИК ********* гр.София, представлявано от Ж.К. и С.Б., съдебен адрес ***, разноските по делото
в размер на 1050лв., на осн. чл. 78,ал.1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщението пред Окръжен съд - Търговище.
Съдия: