№ 418
гр. Пловдив , 15.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на девети април, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Момчил А. Найденов
при участието на секретаря Илияна Й. Йорданова
като разгледа докладваното от Момчил А. Найденов Административно
наказателно дело № 20215330200951 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Н. К. Б. ЕГН:**********, с адрес – ***, срещу
електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с
автоматизирано техническо средство серия К № 4098416 на ОДМВР –
гр.Пловдив, с който на основание чл.189, ал.4, във връзка с чл.182, ал.1, т.3 от
Закона за движението по пътищата и е наложена глоба в размер на 100лв. /сто
лева/, за извършено нарушение на чл.21, ал.1 от Закона за движението по
пътищата /ЗДвП/.
В жалбата се сочи, че е електронният фиш е изцяло неоснователен
поради груби нарушения на административнопроизводствените правила и на
материалния закон. Сочи, че не е приложено копие от снимката на
автомобила, в който смисъл излага становище, че същата играе роля на
АУАН, а електронния фиш – на наказателно постановление, като сочи за
аргумент чл.189, ал.1 от ЗАНН. На следващо място посочва, че в електронния
фиш са посочени, но не са представени доказателства, че на посоченото място
е имало поставен знак В-26. Също посочва и Тълкувателно решение № 1 от
26.02.2014г. по тълкувателно дело № 1/2013г. на ВАС, съгласно което
установяването и заснемането на нарушението следва да бъде извършено със
1
стационарно техническо средство, а в случая последното е сторено с мобилно
такова. Предлага електронния фиш да бъде отменен.
Въззиваемата страна - ОДМВР – гр.Пловдив, не изпраща представител,
в писмено становище оспорва жалбата, сочи че електронният фиш е правилен
и законосъобразен. Поддържа, че при издаване на електронния фиш са
спазени изискванията, залегнали в чл.189, ал.4 от ЗДвП, която норма е
специална спрямо тези ЗАНН, касаещи реквизитите на наказателното
постановление. Още сочи, че по смисъла на ЗДвП „автоматизирани
технически средства и системи“, установяващи нарушението могат да бъдат
както стационарни, така и мобилни, както и че техническото средство, с което
е фиксирано нарушението е годно за употреба и от одобрен тип, а в
изпълнение чл.165, ал.2, т.6 от ЗДвП службите по контрол имат право да
установяват нарушения на правилата за движение с използването на такива
технически средства или системи. Предлага жалбата да бъде оставена без
уважение, а електронния фиш да бъде потвърден, както и да бъде присъдено
юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно
и в тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното:
По допустимостта на жалбата:
Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН и съдът намери
същата подадена в преклузивния срок по чл.189, ал.8 от ЗДвП, предвид
следното:
Съгласно чл.189, ал.8 от ЗДвП - Електронният фиш подлежи на
обжалване по реда на Закона за административните нарушения и наказания.
Жалбата срещу електронния фиш се подава в 14-дневен срок от получаването
му, а когато е направено възражение по ал.6 - в 14-дневен срок от
съобщаването на отказа за анулиране на фиша.
В случая, електронният фиш е връчен на 20.11.2020г., видно от
приложеното известие за доставяне, а жалбата е подадена до РС-Пловдив на
25.11.2020г. съгласно отразения входящ номер, няма данни да е направено
възражение по реда на чл.189, ал.6 от ЗДвП срещу електронния фиш.
2
Жалбата също така е подадена от легитимиран субект /срещу който е
издадено атакуваното НП/, при наличие на правен интерес от обжалване и
пред компетентния съд /по местоизвършване на твърдяното нарушение/,
поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество се явява НЕОСНОВАТЕЛНА.
Установява се, че обжалваният електронен фиш представлява писмен
текст, отпечатан на обикновен бял лист хартия, формат А4, без подпис и
печат. Същият е бил връчен на жалбоподателя, съгласно приложената по
делото разписка. Видно от приложените в административно наказателната
преписка материали на ОД на МВР Пловдив, отдел „Охранителна полиция“,
сектор „Пътна полиция“, няма данни жалбоподателят да се е възползвал от
правото си на възражения по фиша на основание чл. 189 ал. 6 от ЗДВП, като
същият е бил обжалван в срока по чл. 189, ал. 8 от ЗДвП – чрез наказващия
орган пред съответния местно компетентен съд – Районен съд – Пловдив с
жалба.
От фактическа страна е установено, че на 21.10.2020г., в 23:10 часа, в
град Пловдив, на бул.„Асеновградско шосе“ срещу № 1, с автоматизирано
техническо средство – мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на
правилата за движение ARH CAM S1 с № 11743са било заснето движение на
лек автомобил марка „Мерцедес Б 200“ с регистрационен номер „***“ с
измерена скорост от 72 км./ч., същата – над максимално разрешената за
движение 50 км./ч., като превишението било в размер на 22 км/ч..
Въз основа на заснемането била изведена разпечатка на клип, в която
бил вписан регистрационния номер на автомобила, движение с установена
скорост от 75 км./ч. – превишение с 28 км/ч. Като дата и час на нарушението
били изведени показанията за дата 21.10.2020г. и час - 23:10:24ч., като място
на нарушението били отразени географски координати.
В описателната част на така съставения фиш са били възпроизведени
данни, идентични с посочените в изведената разпечатка на клип, с корекция
възможната грешка на техническото средство – толеранс на измерената
скорост от минус 3 км/ч. в полза на нарушителя, като бил добавен
административния адрес на мястото на нарушението, а като нарушител било
3
вписано името на жалбоподателя Н. К. Б..
Изложената фактическа обстановка се приема за установена въз основа
на описаните по-горе писмени доказателства, включително и въз основа на
снимков материал от заснетия клип с техническо средство радар - веществено
доказателство по смисъла на чл.189, ал.15 от Закона за движението по
пътищата, както и представения протокол по чл.10 от Наредба № 8121з-532
от 29.10.2017г. на Министъра на вътрешните работи – относно начина на
установяване на нарушението.
Член 21, ал.1 от ЗДвП предвижда, че при избиране скоростта на
движение на водача на пътно превозно средство е забранено да превишава
посочените в същата разпоредба стойности на скоростта в километри в час. В
случа нарушението е извършено в населено място, а именно - гр.Пловдив, на
бул.„Асеновградско шосе“ срещу № 1, като съгласно същата разпоредба е
забранено превишаването на стойност на скоростта от 50 км./ч за МПС.
Съгласно разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП, при нарушение,
установено и заснето с техническо средство, в отсъствието на контролен
орган и на нарушител се издава електронен фиш за налагане на глоба в
размер, определен за съответното нарушение. Електронният фиш съдържа
данни за: териториалната структура на Министерството на вътрешните
работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата,
точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на
моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано
превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби,
размера на глобата, срока, сметката или мястото на доброволното й
заплащане. Образецът на електронния фиш се утвърждава от министъра на
вътрешните работи.
Съгласно чл.182, ал.1, т.3 от ЗДвП, водач, който превиши разрешената
скорост в населено място, се наказва – за превишаване от 21 km/h до 30 km/h -
с глоба в размер на 100 лв.
Така издадения електронният фиш съдържа необходимите реквизити.
Нарушението е установено с одобрен тип средство за измерване,
съгласно Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126,
4
прието по делото като писмено доказателство.
Съгласно Протокол № 65-С-ИСИС от 28.09.2020г. за лабораторна
проверка на Българския институт по метрология, мобилна система за
видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение ARH CAM S1 с №
11743са е преминала проверка в лабораторни условия за точността на
измерване.
Представен е протокол по чл.10 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г.
на Министъра на вътрешните работи, от дата 21.10.2020г. от който е видно
начина на разполагане на техническото средство, както и че посоката
движение на контролираните МПС е от изток на запад.
Собствеността върху МПС, с което било извършено нарушението, а
именно – лек автомобил марка „Мерцедес Б 200“ с регистрационен номер
„***“ се установява от приложена справка база данни КАТ от която е видно,
че последното е собственост на Н. К. Б..
В случая няма данни, нито жалбоподателя твърди, че се е възползвал от
правото си по чл.189, ал.5 от ЗДвП, във вр. с чл.188, ал.2 от ЗДвП да посочи
лицето, управлявало лек автомобил марка лек автомобил марка Мерцедес Б
200“ с регистрационен номер „***“ към момента на нарушението –
21.10.2020г..
Съдът намери на неоснователно възражението на жалбоподателя, че не
е приложено копие от снимката на автомобила, в който смисъл излага
становище, че същата играе роля на АУАН, а електронния фиш – на
наказателно постановление, като сочи за аргумент чл.189, ал.1 от ЗАНН.
Същата снимка е приложена по административната преписка. При това, не
съществува задължение копие от въпросната снимка, както и което и да е
друго доказателство, приложено по административната преписка, да бъде
връчвано на жалбоподателя, заедно с преписа от електронния фиш, а същите
подлежат на разглеждане и коментар от съда в хода на настоящото
производство.
В тази връзка още следва да се отбележи, че предлаганата аналогия, а
именно – че снимката играе роля на АУАН, а електронния фиш – на
5
наказателно постановление е изцяло неоснователна. Предвид самата природа
на електронния фиш, която се изразява в това, че законодателят е решил да
придаде определено правно значение на показанията на едно автоматизирано
техническо средство, то издаването на същия няма никаква връзка с
производството по съставяне на АУАН и издаване на наказателно
постановление, за да съществува подобна аналогия. Що се отнася до
разпоредбата чл.189, ал.11 от ЗДвП - последната предвижда, че влезлият в
сила електронен фиш се смята за влязло в сила наказателно постановление, с
което „приравнява“ електронния фиш на наказателно постановление
единствено с оглед начина на изпълнение наложеното наказание, но по
никакъв начин не осъществява препращане към реда за издаване на
наказателното постановление.
На следващо място съдът намери за неоснователно и възражението, че в
електронния фиш са посочени, но не са представени доказателства, че на
посоченото място е имало поставен знак „В-26“. Никъде в електронния фиш
не съществува твърдение за ограничение на скоростта, въведено с пътен знак
„В-26“, напротив – указано е нарушение на чл.21, ал.1 от Закона за
движението по пътищата, която разпоредба сочи ограничение скоростта на
движение в населеното място, а не на чл.21. ал.2 от Закона за движението по
пътищата – която е свързана с ограничение, въведено с пътен знак.
Съдът намери за неоснователно и възражението, свързано с
Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014г. по тълкувателно дело № 1/2013г.
на ВАС, съгласно което установяването и заснемането на нарушението следва
да бъде извършено със стационарно техническо средство, а в случая
последното е сторено с мобилно такова. Последното тълкувателно решение е
загубило значение предвид изменението на ЗДвП с ДВ бр. 19 от 2015 г., с
което § 6, т.65, бук.„б“ от Допълнителните разпоредби на ЗДвП изрично е
предвидила, че „Автоматизирани технически средства и системи“ могат да
бъдат и мобилни такива.
С оглед изхода на спора, на основание чл.63, ал.3 от ЗАНН, вр. чл.144
от АПК, вр. чл.78, ал.1 от ГПК, съдът следва да присъди разноски на
въззиваемата страна, както искане е сторено от същата, чрез процесуални и
представител. Съгласно чл. 63, ал. 5 ЗАНН в полза на юридически лица се
6
присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били
защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не
може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по
реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Последната разпоредба от своя
страна при определянето на максималния размер на възнаграждението
препраща към Наредба за заплащането на правната помощ (Обн. ДВ бр. 5 от
17.01.2006 г.). Съгласно чл. 27е от Наредбата възнаграждението за защита в
производства по ЗАНН е от 80 до 120 лева. Във въззивното производство
наказващият орган е защитаван от юрисконсулт, който е изготвил писмено
становище. Съдът намира, че делото не разкрива нито фактическа, нито
правна сложност, за разглеждането е в рамките на едно съдебно заседание с
кратка продължителност, както и процесуалното представителство се
изразява единствено в депозиране на писмено становище, без явяване поред
съда. Поради което съдът намира, че справедливият размер на
възнаграждението за защита от юрисконсулт е 80 лева, който съответства на
минималния размер, предвиден в чл. 27е от Наредбата за заплащането на
правната помощ.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1, изр. първо, пред. първо от
ЗАНН съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА електронен фиш за налагане на глоба за нарушение,
установено с автоматизирано техническо средство серия К № 4098416 на
ОДМВР – гр.Пловдив, с който на Н. К. Б. ЕГН:**********, с адрес – *** на
основание чл.189, ал.4, във връзка с чл.182, ал.1, т.3 от Закона за движението
по пътищата и е наложена глоба в размер на 100лв. /сто лева/, за извършено
нарушение на чл.21, ал.1 от Закона за движението по пътищата.
ОСЪЖДА Н. К. Б. ЕГН:********** ДА ЗАПЛАТИ на ОД МВР -
Пловдив сумата от 80,00 (осемдесет) лева, представляваща разноски по
делото за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване в 14 дневен срок от получаване на
съобщението от страните, че същото е изготвено и обявено, пред
Административен съд – гр.Пловдив, на основанията, предвидени в
7
Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета от
Административнопроцесуалния кодекс.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
8