Р е ш
е н и е
№
625/17.10.2019г.
гр. Пазарджик
в
името на народа
Административен съд –
Пазарджик, ІV-ти състав, в открито съдебно заседание на
седемнадесети септември, две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАСКО НАНЕВ
при секретаря Димитрина
Георгиева, като разгледа докладваното от съдия Нанев административно дело №
629, по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
118 от КСО.
Делото е образувано по жалба на
„Гео Виажен“ ЕООД, със седалище гр. П., против
Решение № 1012-12-693#1/13.05.2019 г., издадено от директора на ТП на НОИ гр.
Пазарджик.
С обжалваното решение са
потвърдени Задължителни предписания № ЗД-1-12-00548257 от 28.03.2018 г. на
старши инспектор по осигуряването Р. С., с които „Гео Виажен“ ЕООД гр. П., ЕИК
*********, е задължено да заличи данните, подадени с декларация обр. № 1 „Данни
за осигуреното лице“ за И. Г. С. за м. септември 2018 г. и за М. А. П. – за м.
май 2018 г. и м. юни 2018 г.
В жалбата се развиват съображения за незаконосъобразност на обжалваното
решение. Иска се от съда да отмени същото. Претендира сторените по делото
разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят не се представлява. В представени по
делото писмени бележки, процесуалният представител адв. Х. поддържа жалбата.
Ответникът по жалбата –
директорът на ТП на НОИ Пазарджик, заявява, чрез процесуалния си представител –
юрк. С., становище за неоснователност на жалбата, като иска от съда да потвърди
обжалваното решение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след като се запозна с
жалбата, със становищата на страните, с преписката и обжалвания административен
акт, намира следното:
Издадени са задължителни
предписания на 28.03.2019 г. от контролния орган на ТП на НОИ гр. Пазарджик,
във връзка с извършена проверка по разходите на държавно обществено осигуряване
на търговското дружество „Гео Виажен“ ЕООД гр. П. по повод подадения заявления
от И. Г. С. и М. А. П. за отпускане на парични обезщетения за безработица след
упражнявана трудова дейност в държава – членка на ЕС, сключване и прекратяване
на трудов договор с кратка продължителност. При проверката е установено, че И.
Г. С. е назначен от осигурителя на пълно работно време 8 часа, считано от
19.09.2018 г., на основание чл. 68, ал. 1, т. 2 от КТ, на длъжност „шофьор на
лекотоварен автомобил“ и с основно месечно възнаграждение в размер на 510 лева.
По данни от представената ведомост за работни заплати и присъствена форма 76,
за м. септември 2018 г. С. е отработил 7 работни дни и му е начислено трудово
възнаграждение в размер на 198,33 лева. В длъжностната характеристика на
„шофьор на лекотоварен автомобил“ е записано, че работникът осъществява
дейността си по превозване на хора, стоки и материали, само след получаване на
заверен пътен лист (т. 3). В т. 4 е посочено, че работникът описва в пътния
лист данните за извършените курсове и се отчита ежемесечно за средствата,
изразходвани за гориво, смазочни материали и други консумативи за автомобила. В
хода на проверката не са били представени пътни листове или други писмени
документи, доказващи извършваната от С. трудова дейност.
Установено е също, че М. А. П.
е също назначен, на основание чл. 68, ал. 1, т. 2 от КТ, считано от 22.05.2018
г., на пълно работно време на длъжност „шофьор на лекотоварен автомобил“, също
с основно месечно възнаграждение в размер на 510 лева. От представените
ведомости за работни заплати и присъствена форма 76 е установено, че П. е
отработил през м. май 2018 г. 7 дни и му е начислено възнаграждение в размер на
578,50 лева, а през м. юни е отработил 6 дни и му е начислено трудово
възнаграждение в размер на 545,71 лева. В длъжностната характеристика на П. е
определено, че работникът осъществява дейността си по превозване на хора, стоки
и материали, само след получаване на заверен пътен лист (т. 3). В т. 4 е
посочено, че работникът описва в пътния лист данните за извършените курсове и
се отчита ежемесечно за средствата, изразходвани за гориво, смазочни материали
и други консумативи за автомобила. В хода на проверката не са били представени
пътни листове или други писмени документи, доказващи извършваната от П. трудова
дейност.
Въз основа на установеното
контролният орган на ТП на НОИ гр. Пазарджик е направил категоричен извод, че
С. и П. не са упражнявали трудова дейност при осигурителя „Гео Виажен“ ЕООД гр.
П. и за същото не е възникнало основание за осигуряване по реда на чл. 10 от КСО. Контролният орган на ТП на НОИ гр. Пазарджик е предписал осигурителят „Гео
Виажен“ ЕООД да заличи данните в Регистъра на осигурените лица (РОЛ) с
декларация обр. 1 на И. Г. С. за м. септември 2018 г. и М. А. П. за м. май и м.
юни 2018 г. Поставен е срок 14 работни дни от получаването на предписанията.
Жалбоподателят е предупреден, че при неизпълнение на предписанията ще бъде
съставен АУАН по реда на чл. 350, ал. 1, във връзка с чл. 349 и чл. 349а от КСО
и ще бъде наложена глоба или имуществена санкция.
Разпореждането е било обжалвано
пред директора на ТП на НОИ гр. Пазарджик. В обжалваното решение, постановено
по жалбата, административният орган е развил следните мотиви. С разпоредбата на
чл. 54л от КСО е регламентирано, че отпускането, изчисляването, изменянето,
отказването, спирането, прекратяването, възобновяването и възстановяването на
паричните обезщетения за безработица се извършват въз основа на данните по чл.
5, ал. 4, т. 1 от същия кодекс и на данните, декларирани в подадените от лицата
документи за отпускане на обезщетения, при условия и по ред, определени с акт
на Министерския съвет. При извършената проверка е установено, че лицата реално
не са упражнявали труда дейност, за която подлежат на осигуряване по реда на
чл. 4 и във връзка с чл. 10 от КСО. Към датата на съставяне на задължителните предписания
не са налични други документи, доказващи обратното. Към жалбата не са
представени нови доказателства, които да опровергаят направените от контролния
орган констатации, че Спасов и Панайотов не са упражнявали трудова дейност при
осигурителя „Гео Виажен“ ЕООД.
Съгласно разпоредбите на чл. 5,
ал. 4 от КСО, осигурители, осигурителните каси, самоосигуряващите се лица и
работодателите периодично представят в НАП данни за: осигурителния доход,
осигурителните вноски за държавно и обществено осигуряване, здравното
осигуряване, допълнителното задължително пенсионно осигуряване, вноски за фонд
„Гарантирани вземания на работниците и служителите“, дните в осигуряване и
облагаемия доход по ЗДДФЛ – поотделно за всяко лице, подлежащо на осигуряване.
В ал. 6 е регламентирано, че съдържанието, сроковете, начинът и редът за
подаване и съхраняване на декларациите по ал. 4 се определят от наредба,
издадена от министъра на финансите, съгласувано с Управителния съвет на НОИ.
Данните по ал. 4 се използват за изчисляване и отпускане на пенсиите, паричните
обезщетения и помощите. След като при извършена проверка на осигурителя не е
доказана упражнявана трудова дейност от страна на С. и П., то тези лица нямат
качеството на осигурено лице и съответно жалбоподателят няма качеството на
осигурител за тези лица, респ. няма основание за подаване на данни по чл. 5,
ал. 4, т. 1 от КСО с декларация обр. 1 „Данни на осигурено лице“ по реда на
Наредба № Н-8/29.12.2005 г. за тях. Затова контролният орган правилно е приел,
че следва да бъдат заличени подадените от „Гео Виажен“ ЕООД по реда на чл. 5,
ал. 4, т. 1 от КСО данни за С. и П..
С оглед така установената
фактическа обстановка, съдът прави следните изводи:
Жалбата е процесуално
допустима, като подадена в срок от лице, което има правен интерес от
оспорването.
Разгледана по същество същата
се явява неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл. 4,
ал. 1, т. 1 от КСО, задължително осигурени за общо заболяване и майчинство,
инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, трудова злополука и
професионална болест и безработица по този кодекс са работниците и служители,
независимо от характера на работата, от начина на заплащането и от източника на
финансиране, с изключение на лицата по чл. 4а, ал. 1. Член 10 от КСО предписва,
че осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват
трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 и за които са внесени или дължими
осигурителни вноски и продължават до прекратяването й. От изложеното следва, че
осигуряването не възниква от деня, когато е подписан трудовият договор, а
възниква от деня, в който лицата реално започват да упражняват трудовата
дейност по чл. 4. Правилно административният орган е приел, че след като реално
не е започвала трудовата дейност и не е извършвана такава, то не е възникнало и
осигуряването, от което следва, че за работодателя не е имало задължение да
внася осигурителни вноски. Член 108, ал. 1, т. 3 от КСО дава правомощия на
контролните органи на НОИ, при изпълнение на служебните си задължения, да дават
задължителни предписания за спазване на разпоредбите по държавното обществено
осигуряване и дейността, възложена на НОИ, като тези задължителни предписания
могат да се обжалват по реда на Глава VІІІ от същия кодекс. Потвърдените с
обжалваното решение предписания са дадени именно при изпълнение на тези
правомощия на контролните органи.
Безспорно контролният орган е
констатирал нарушение на разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от КСО – приел е, че не
е възникнало осигуряване, тъй като лицата не са упражнявали трудова дейност. Тези
констатации не са оборени както в производството по административно обжалване,
така също и в съдебното производство. Не са сочени никакви доказателства в тази
насока, а именно, че С. и П. са упражнявали трудова дейност.
Оспореното решение е постановено
от компетентен орган, в рамките на неговите правомощия, при спазване на
материалноправните разпоредби на закона и не са допуснати нарушения на
административнопроизводствените правила при издаването му.
С оглед изхода на делото,
искането на процесуалния представител на ответника за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение е основателно, поради което жалбоподателят ще
следва да бъде осъден да заплати в полза на ТП на НОИ – Пазарджик
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева.
Воден от горното и на основание
чл. 172, ал. 2, предл. последно от АПК, Административен съд – Пазарджик, IV-ти състав,
Р Е Ш И:
Отхвърля жалбата на „Гео Виажен“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
.П., ул. „Г. К.“ № .., против Решение № 1012-12-693#1/13.05.2019 г., издадено
от директора на ТП на НОИ гр. Пазарджик.
ОСЪЖДА „Гео Виажен“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
П., ул. „Г. К.“ № ..,
да заплати в полза на ТП на НОИ – Пазарджик юрисконсултско възнаграждение в
размер на 100 (сто) лева.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния
административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му.
Съдия:/П/
РЕШЕНИЕ
№ 6404 от 29.08.2020 г. на ВАС София, Шесто отд. по адм. д. № 14619/2019 г.
- ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 625 от 17.10.2019 год. постановено по адм. д. № 629
по описа за 2019 год. на Административен съд-Пазарджик.
ОСЪЖДА "Гео Виажен" ЕООД ЕИК ********* представлявано от управителя
К. Г. да заплати на Териториалното поделение на Националния осигурителен
институт Пазарджик разноски представляващи юрисконсултско възнаграждение в
размер на 200 /двеста/лева.
Решението е окончателно.