РЕШЕНИЕ
№160
гр.Добрич, 08.07.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН
СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ в публично заседание на седемнадесети юни през 2020г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ДИАНА
ДЯКОВА
ЧЛЕНОВЕ:1.Г.
ЖЕЧЕВА
2.ЖЕЧКА МАРГЕНОВА
при секретаря РУМЯНА РАДЕВА в
присъствието на прокурора………………………, като разгледа докладваното от окръжния
съдия Ж.МАРГЕНОВА в.гр.дело №319 по описа за 2020г., и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е образувано по реда на глава ХХ от ГПК по въззивна
жалба вх.№25968/16.12.2020г. от „Водоснабдяване и канализация Добрич“ АД
гр.Добрич, бул.“Трети Март“№59, ЕИК ***, представлявано от изп.директор инж.С.К.,
срещу решението №1326/04.12.2019г. по гр.д.№4922/2018г. на ДРС, с което
се ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО уволнението и се ОТМЕНЯ
уволнителна заповед №ЛС-05-1788 от 26.11.2018г. на Изп.директор
на „Водоснабдяване и канализация Добрич” АД , с която е прекратено трудовото правоотношение
между С.Р.С. ЕГН ********** *** и „Водоснабдяване и канализация Добрич” АД
ЕИК *** гр.Добрич , бул.’Трети март” №59
на основание 330, ал.2 , т.6 от КТ, и се ВЪЗСТАНОВЯВА
С.Р.С. ЕГН ********** *** на
длъжността , заемана преди незаконното уволнение – „Инспектор услуги” в отдел
„Приходи” във „Водоснабдяване и канализация Добрич” АД ЕИК *** гр.Добрич ,
бул.’Трети март” №59; като се ОСЪЖДА
„Водоснабдяване и канализация Добрич” АД ЕИК *** гр.Добрич , бул.’Трети
март” № 59 ДА ЗАПЛАТИ на С.Р.С. ЕГН ********** *** сторените разноски по гр.дело N 4922/2018г. в размер на 1000
лв./ хиляда лева/- адвокатско възнаграждение.
Съединена
за общо разглеждане е частна жалба вх.№1088/20.02.2020г. от „Водоснабдяване и
канализация Добрич“ АД гр.Добрич, срещу определение по чл.248 от ГПК
№452/07.02.2020г., с което се отхвърля молбата му за изменение на решението в
частта за разноските.
С въззивната
жалба се иска отмяна на обжалваното решение
във всичките му части като неправилно поради неправилно прилагане на
закона и в противоречие с действителното правно положение, и постановяване на
ново за отхвърляне изцяло на предявените срещу дружеството искове, с доводи по
същество на спора, идентични на изложените в отговора на исковата молба,
свеждащи се до установено с докладна записка от 24.10.2018г. на Р.Г.-началник
отдел „приходи“ дисциплинарно нарушение , извършвано от ищеца продължителен
период от време, изразяващо се в неспазване на предварително зададените от
прекия ръководител на ищеца обекти за проверка и реално посетени други
места, спазване на процедурата по
налагане на дисциплинарно наказание с поискване на обяснения, които не дали
яснота какво е правил ищеца в работно време на обекти, за които видно от
докладната записка нямал поставени задачи.
С частната жалба се иска отмяна
на определението по чл.248 от ГПК като неправилно и незаконосъобразно , с
доводи, свеждащи се до заявено на провелото се на 22.11.2019г. съдебно
заседание възражение за прекомерност, което в разрез с нормите на ГПК и Наредба
№1/2004г. неоснователно не било уважено.
В писмения отговор на въззивната жалба ищецът изразява становище за
неоснователността и, с доводи за липсата на конкретни твърдения относно
неправилността на решението, чието потвърждаване иска.
В писмения отговор на частната жалба оспорва
наличието на основание за преценка относно размера на платеното възнаграждение,
тъй като ответникът не е изпратил представител на публичното заседание,
проведено на 22.11.2019г. и не е направил възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение.
Жалбите са депозирани в срока по
чл.259, ал.1 от ГПК във вр.чл.315 ал.2 от ГПК, и във вр.чл.248, ал.3 от ГПК /решението обявено на 04.12.2019г., въззивната
жалбата е депозирана на 16.12.2019г., определението по чл.248 от ГПК е съобщено
на 10.02.2020г., частната жалба е изпратена пощата на 19.02.2020г./., от
страна-ответник в първоинстанционното производство с право и интерес да
обжалват неизгодното за нея решение.
По повод жалбите Добричкият
окръжен съд разгледа съдържащите се в тях оплаквания, становището на противната
страна и с оглед на тях и събраните по делото доказателства, в рамките на
правомощията си по чл.269 от ГПК провери обжалваното решение и основателността
на исковете, като приема за установено следното: :
Атакуваното решение е постановено
по предявени от С.Р.С. ЕГН ********** *** и „Водоснабдяване и канализация Добрич” АД
ЕИК *** гр.Добрич , *, искове по чл.344, ал.1, т.1 и т.2 от КТ за отмяна като незаконосъобразна на
заповед №ЛС-05-1788/26.11.2018г. на изпълнителния директор на
ответното дружество за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл.330, ал.2,т.6 от КТ поради наложено
дисциплинарно наказание по чл.188, т.3 от КТ.
Според твърденията в исковата
молба, правото си на отмяна на заповедта за прекратяване на трудовото
правоотношение ищеца извежда от липсата на упражнено от работодателя право на дисциплинарно
уволнение в съответствие с разписаните правила и процедури. Конкретно излага,
че от заповедта не било ясно какви са нарушенията и кога са извършени. Цитирали
се множество адреси, част от които били улици и квартали без конкретизация,
дори и села. Не били посочени часовете. Никога при поставяне на конкретна
задача не бил посочван точният маршрут, по който да се движи. Работодателят не
спазил изискването на КТ да събере всички доказателства и прецени дали има
нарушение или не. В дадените от него обяснения споменал имената и на други ръководители,
освен Р.Г., но от тях не била събрана информация за това на кои адреси са изпращали ищеца , за да
свърши дадена работа. Работата му била да извършва проверки по сигнали и жалби,
подадени от служители на дружеството и от граждани, за извършени нарушения при
отчитане и ползване на ВиК-услуги. Твърди и, че при
прекратяване на трудовия договор работодателя не изискал разрешение от
Инспекцията по труда съгласно чл.333, ал.1, т.4 от КТ, необходимо , тъй като
към момента на връчване на заповедта ползвал отпуск по болест. Уволнението му
било извършен поради лични причини. Само в рамките на един месец му били
наложени наказания „забележка“, „ предупреждение за уволнение“ и „уволнение“
след много години работа в ответното
дружество и то без никакви нарушения се оказал най-некомпетентния и лош служител.
В писмения отговор на исковата
молба ответникът е изразил становище за законосъобразно упражнено право на
уволнение при спазване на процесуалните правила. Изискани били обяснения по
чл.193 от КТ и дадени от ищеца пред субекта на дисциплинарна власт. Наказанието
било наложени в следствие докладна записка с вх.№ВиК-5125/24.10.2018г. от Р.Г.-началник
отдел „Приходи“. Обясненията на ищеца не дали яснота какво е правил в работно
време на обекти, за които видно от докладната записка нямал поставени задачи.
Не отговаряло на истината твърдението, че наложеното наказание е поради някакви
лични причини.
С атакуваното решение предявените
искове по чл.344, ал.1 т.1 и 2 от КТ, предмет на въззивно
обжалване, са уважени по съображения на районния съд за липса на успешно
проведено доказване на наличието на основание за уволнение.
Във въззивната жалба
няма оплаквания във връзка с установените от районния съд фактическите
обстоятелства относно възникването и съществуването между страните на трудово
правоотношение за неопределено време, по силата на което ищецът е заемал
длъжността на „инспектор услуги“в отдел „Приходи“ в ответното дружество.
Трудовото правоотношение между страните
е прекратено със заповед №ЛС-05-1788/26.11.2018г. на изпълнителния директор
/компетентността на органа, издал обжалваната заповед, е
безспорна/ на основание чл.330, ал.2, т.6
от КТ, т.е. поради наложено дисциплинарно наказание „уволнение“. Като
конкретни причини за налагане на наказанието е посочено, че в периода
01.10.2018г.-22.10.2018г. не е спазил нарежданията на прекия ръководител и се е
отклонявал от изпълнение на служебните си задължения като за посочения период е
посещавал адреси в гр.Добрич, които не са му разпределени за деня от началник
отдел „приходи“. В заповедта са посочени конкретно посетените от ищеца адреси
по дати от периода, отразено е и, че нарушението е констатирано от Р.Г.-началник
отдел „Приходи“ по докладна записка с вх.№ВиК-5125/24.10.2018г., за която е
отразено, че е неразделна част от уволнителната заповед. Като източник на
мотиви за налагане на дисциплинарното наказание докладната заповед съдържа
идентични данни относно посетените от ищеца в конкретните дни от периода
01.10.2018г-22.10.2018г. адреси, с уточнението, че данните са взети от GPS-контрол на служебен автомобил „Дачия
Докер“ТХ2406ХТ. В този смисъл обосновката на работодателя за конкретните факти,
поради които е издадена заповедта за уволнение е идентична на данните от
документа/докладната записка/към която препраща.
Дисциплинарното уволнение е
едновременно дисциплинарно наказание и акт на прекратяване на трудовото
правоотношение едностранно без предизвестие от работодателя, независимо от
волята на работника или служителя. Дисциплинарното наказание се счита наложено
от деня на връчване на заповедта/чл.195 ал.3 КТ/, в случая това е датата
26.11.2018г., който факт не е и спорен между страните. В исковата молба са
наведени фактически твърдения, че към момента на връчване на уволнителната
заповед ищецът е ползвал разрешен от компетентния здравен орган отпуск при
временна неработоспособност. Представеният болничен лист №Е20180788722, издаден
на 26.11.2018г. за периода 26.11.2018г.- 02.12.2018г. удостоверява твърдяното
обстоятелство- разрешен отпуск при временна неработоспособност.
Предварителната закрила при уволнение по
чл.333 от КТ е свързана с посочените в закона основания за прекратяване на
трудовото правоотношение, сред които и това по чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ. Когато
дисциплинарно уволняваният е от категорията на работниците и служителите, ползващи
закрилата по 333, ал. 1, т.4 от КТ, работодателят е длъжен да изпълни
изискванията за предварителната закрила- да получи предварително разрешение на
инспекцията по труда. Предварителната закрила се отнася към момента на връчване
на заповедта за уволнение. Работодателят не може да уволни дисциплинарно работник
или служител, който към този момент е започнал ползването на разрешен му отпуск
/така решение № 122/10.04.2014 г. на ВКС по гр.д. № 4477/2013 г., IV г.о.,
решение № 182/ 18.07.2012 г. на ВКС по гр.д. № 1220/2011 г., III г.о./.
Работникът или служителят, обаче, следва да е уведомил работодателя за
разрешения му отпуск и да е показал ясно, че е започнал ползването на отпуска,
като не се явява на работа, за да изпълнява служебните си задължения /така
решение № 94/04.07.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1185/2011 г., III г. о., решение
№ 567/ 13.10.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1130/2009 г., III г.о., решение №
155/20.04.2015 г. на ВКС по гр. д. № 6897/2014 г., IV г. о./. Предварителната
закрила е приложима в случаите, когато служителят е започнал ползването на
разрешения отпуск. Ако служителят се е явил на работа и не е съобщил за
разрешения отпуск по болест, работодателят няма задължение да вземе
предварително разрешение за уволнението/ така решение № 155/20.04.2015 г. на
ВКС по гр.д. № 6897/2014 г., IV г.о., решение № 567/13.10.2010 г. на ВКС по гр.
д. № 1130/2009 г., III г.о./.
В процесния
случай, по данни от болничния лист, отпускът е разрешен на 26.11.2018 г. за
периода 26.11.2018г.- 02.12.2018г. Заповедта за прекратяване на трудовото
правоотношение е връчена лично на ищеца на 26.11.2018г., в предприятието,
според обясненията на процесуалния му представител, когато отишъл да си занесе
болничния лист. Липсва спор, че преди връчване на заповедта работодателят не е
изискал и получил предварително разрешение на инспекцията по труда. При
твърдения на ищеца, претендиращ приложимостта на предварителната закрила по
чл.333, ал.1, т.4 от КТ, да се е явил в предприятието на 26.11.2018г.за да
представи болничния лист, в негова тежест е да докаже осъществяването на този
факт преди връчване на заповедта, т.е., че преди връчване на заповедта работодателят
е бил уведомен за започналото от ищеца ползване на разрешения му отпуск, при
което е бил длъжен да изиска и получи предварително разрешение на инспекцията
по труда, каквото доказване не е проведено от ищеца.
В тежест на работодателят, като носител на
субективното право да налага дисциплинарно наказание, е да докаже при оспорване,
че го е упражнил законосъобразно, вкл. че е извършено дисциплинарно нарушение,
както и че неговите действия във връзка с налагането на наказанието са
съобразени с процесуално и материално - правните норми.
Не е спорно, ищеца признава, че
са му искани обяснения във връзка с вменените му нарушения. Към исковата молба е
приложено адресирано до него искане изх.№ВиК-5487/16.11.2018г. за даване на
обяснения за несъответстващо по данните от GPS- контрола движение на
автомобила, с който ищеца изпълнява трудовите си задължения, със зададените
задачи от прекия му ръководител за конкретни дати в периода
01.10.2018г.-22.10.2018г. Приложени са и
адресирани до работодателя обяснения вх.№ВиК-5487/19.11.2018г., които съдържат
обстоятелства във връзка с констатираното с GPS-контрола движение на автомобила, преценено от работодателя като
несъответно на възложените в конкретните дни задачи. Нарушенията за които са
поискани писмени обяснения са идентични на нарушенията, посочени в процесната заповед
като фактическо основание на дисциплинарното уволнение.
Съгласно
чл. 195, ал. 1 КТ в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание се
посочва нарушителят, нарушението и кога е извършено, наказанието и законовия
текст, въз основа на който то се налага. Това не означава, че тя трябва да
съдържа всички обективни и субективни елементи на изпълнителното деяние, деня и
часа на осъществяването им, кои задължения по длъжностната характеристика не са
изпълнени, кои разпоредби на вътрешния трудов ред са нарушени и какво дисциплинарно
нарушение според класификацията в чл. 187 КТ е извършено/така решение № 152 от
8.12.2017 г. на ВКС по гр. д. № 677/2017 г., III г. о., ГК/. Изискването на
закона за мотивиране се счита изпълнено ако нарушението на трудовата дисциплина
е посочено по начин, даващ възможност на служителя да разбера кое конкретно
негово деяние е в разрез с трудовата дисциплина и да се защити, какъвто е
настоящия случай.
При така установеното се налага
извод, че няма нарушения на
дисциплинарната процедура и на предхождащите уволнението изисквания към
работодателя, поради което атакуваната заповед е формално законосъобразна. Това
обуславя разглеждането на нейната законосъобразност по същество, което налага
проверка на наличието на твърдяното от
ответника нарушение на трудовата дисциплина, преценка на тежестта му и
съпоставка с наложеното наказание, представляващо и основание за прекратяване
на трудовото правоотношене.
Ответникът, в чиято тежест е да докаже
извършването на нарушенията на трудовата дисциплина, не е ангажирал доказателства ,въз основа на
които да се установи какви задачи, от кого и как са били възложени на ищеца за
всеки от посочените в заповедта дни от периода 01.10.2018г.-22.10.2018г., за да
се изведе извод, че наказания служител не е имал трудово поведение, адекватно на
изискуемото, респ.отклонил се е от възложените му за съответния ден от прекия
ръководител задължения като вместо разпоредените му
за посещение адреси, в разрез с трудова
дисциплина, е посетил други.
Следователно
предявеният иск с правно основание чл.344,ал.1,т.1 КТ за признаване уволнението
за незаконно и за неговата отмяна е основателен и следва да се уважи. Основателен
е и иска с правно основание чл.344,ал.1,т.2 КТ – за възстановяване на ищеца на
длъжността, заемана преди уволнението. Крайният извод на настоящата инстанция
съвпада с този на въззивният съд поради което
обжалваното решение, с което исковете с правно основание чл.344,ал.1,т.1 и т.2 от КТ са уважени, следва да се потвърди.
Следва да се потвърди и
обжалваното определение по чл.248 от ГПК №452/07.02.2020г.с което е отказано
изменение на решението в частта на разноските- присъденото в полза на ищеца
адвокатско възнаграждение. Разпределянето на отговорността за
разноските, сторени от страните в първоинстанционното производство, настоящата
инстанция намира за съответно на правилата по чл.78 от ГПК- съобразно изхода от
спора и при липса на основание за преценка относно размера на удостоверения от
ищеца разход за адвокатско възнаграждение от 1000лева предвид липсата на
упражнено в срок право на възражение по чл.78, ал.5 от ГПК от страна на
ответника. Нито с отговора на исковата молба, нито в открито съдебно
заседание/ответникът не е изпратил представител за участие в единственото
проведено открито съдебно заседание на 22.11.2019г./ или с нарочна молба до
приключването му, ответникът е заявил възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК, по повод на което да се
извърши преценка за прекомерност на платеното от ищеца адвокатско
възнаграждение с
оглед фактическата и правна сложност на делото. Възражението по чл. 78, ал. 5 от ГПК за
прекомерност на
заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение за защита в първоинстанционното производство
е следвало да се направи в срок до приключване на устните състезания в първа инстанция.
След като липсва упражнено в срок право на възражение по чл.78, ал.5 от ГПК за
прекомерност на размера на заплатеното от ищеца в първоинстанционното
производство адвокатско възнаграждение, недопустимо е да се намалява същото.
На основание чл.78, ал.3 от ГПК, съобразно изхода
от спора пред въззивната инстанция, право на разноски
има въззиваемата страна, удостоверила извършването на
разходи за адвокатско възнаграждение/договор на л.194 от в.гр.д.№92/2020г.на
ДОС, копие от същия на л.104 от настоящото/ в размер на 610лева за защита по въззивната жалба ,които следва да и се присъдят изцяло
предвид липсата на упражнено право на възражение по чл.78, ал.5 от ГПК от въззивника в срок до приключване на устните състезания във въззивната инстанция.
Въззиваемата страна е удостоверила и разходи в размер на 300лева адвокатско
възнаграждение за защита по частната жалба срещу определението по чл.248 от ГПК/договор
на л.125 от делото/, които не и се следват, защото в производство за изменение или допълване на
решението в частта за разноските, разноски не се дължат. По начало отговорността за
разноски по делото е правото на страната, в чиято полза е решено делото, да
иска и задължението на другата страна да плати направените от първата разноски.
В производство по чл. 248 ГПК се изменя или допълва решението в частта за
разноските при направено от страната искане и неговият изход не обосновава
отговорност за разноски като санкция за неоснователно предизвикан правен спор.
В този смисъл е и
установената съдебна практика /определение № 25/28.01.2013 год. по ч.гр.д.№
25/2012 год. на ВКС,ІІ г.о.;определение № 300/2012 год. по ч. гр. д. № 245/2012
год. на ВКС, IV г. о./.
С оглед гореизложените съображения, съдът
Р Е Ш
И:
ПОТВЪРЖДАВА решението
№1326/04.12.2019г. по гр.д.№4922/2018г. на Добрички районен съд.
ПОТВЪРЖДАВА определение №452/07.02.2020г.
гр.д.№4922/2018г. на
Добрички районен съд.
ОСЪЖДА „Водоснабдяване и канализация
Добрич” АД, гр.Добрич, бул.“Трети
Март“№59, ЕИК ***, представлявано от изп.директор
инж.С.К., да заплати на С.Р.С. ЕГН **********
***, съдебно-деловодни разноски за въззиваната
инстанция в размер на общо 610лева адвокатско възнаграждение за защита по въззивната жалба.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния
касационен съд при условията на чл.280 от ГПК в едномесечен срок от връчването
му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.