№ 24772
гр. София, 15.06.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в закрито заседание на
петнадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ИВЕТА В. И.А
като разгледа докладваното от ИВЕТА В. И.А Гражданско дело №
20241110117770 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 129, ал. 3 ГПК
Производството по делото е образувано по искова молба, допълнена с молба от
02.04.2024 г., подадени от „.................“ АД срещу наследниците на лицето Д. Р. Я., с ЕГН:
********** с предявени осъдителни искови претенции за заплащане на следните суми:
4 220,93 лева, представляваща неизплатена главница по договор за потребителски кредит №
FL .............. от 25.11.2021 г., сумата от 218,28 лева, представляваща договорна лихва, сумата
от 69 лева, представляваща договорни такси, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на исковата молба – 28.03.2024 г. до окончателното плащане.
При служебно извършената проверка за допустимостта и редовността на исковата
молба, съдът е констатирал, че същата е нередовна, поради което и на основание чл. 129, ал.
2 ГПК с разпореждане от 12.04.2024 г. на ищеца са дадени указания за отстраняване на
допуснатите нередовности в двуседмичен срок от съобщението, като: 1). посочи
ответниците по делото – чрез три имена и адреси, както и каква част /като идеална част и
като конкретни суми/ от процесните вземания претендира от всеки един от ответниците /в
случай, че са повече от едно лице/; 2). посочи общия размер на дължимата по договора
възнаградителна лихва, както и периода – начален и краен момент, за който се претендира
вземането в размер на сумата от 218,28 лева, представляваща неизплатената договорна
лихва; 3). уточни характера на вземането в размер на сумата от 69 лева, представляваща
договорни такси – за предоставянето на каква услуга във връзка с процесния договор за
дължими тези такси, дали се касае за еднократно начислена сума или за дължима за
определен период, в който случай последният да бъде посочен с начален и краен момент; 4).
уточни дали основава претенциите си на настъпила предсрочна изискуемост на кредита, в
който случай да посочи дали последната е била доведена до знанието на длъжника
извънсъдебно или се позовава на такава с исковата молба и 5). представи доказателство за
внесена по сметка на Софийски районен съд държавна такса за разглеждане на исковите
претенции в размер на сумата от 183,69 лева. С разпореждането ищцовото дружество е
предупредено за неблагоприятните правни последици от неизпълнение в цялост и в срок на
дадените указания – връщане на исковата молба и прекратяване на производството по
делото. С разпореждането, с оглед необходимостта от надлежна индивидуализация на
ответната страна по делото, съдът е уважил предявеното от ищеца при условията на
евентуалност искане и е постановил в полза на „.................“ АД, с ЕИК: ..............., да се
1
издаде съдебно удостоверение, при внасяне на дължимата държавна такса, което да му
послужи пред Столична община, район Люлин и по силата на което да се снабди с
удостоверение за наследници на лицето Д. Р. Я., с ЕГН: **********. Въз основа на това, по
делото е издадено съдебно удостоверение с изх. № 37308/12.04.2024 г., което е налично в
кориците по делото.
Препис от разпореждането с указанията е връчен на ищеца на 13.05.2024 г. на
посочения в исковата молба съдебен адрес, чрез пълномощника му адв. Г. И., като в
указания му двуседмичен срок, изтекъл на 27.05.2024 г., а и към настоящия момент по
делото не е депозирана молба в изпълнение на дадените указания.
Съгласно разпоредбите на чл. 127, ал. 1, т. 2, т. 4 и т. 5 ГПК задължителна част от
съдържанието на исковата молба са: посочване на името и адреса на ответника;
изложението на обстоятелствата, на които се основава искът, както и в какво се състои
искането, като петитумът (искането към съда) следва да съответства на изложените в
обстоятелствената част на исковата молба фактически твърдения относно спорното
материално право, основанието и размера му, а задължително приложение към същата –
доказателство за внесена държавна такса – арг. чл. 73, ал. 3 ГПК. За редовността на исковата
молба и за допустимостта на предявените със същата искания съдът следи служебно, но
само въз основа на изложените от ищцовата страна твърдения, без на този етап да изследва
приложените към същата доказателства. Именно твърденията на ищеца очертават предмета
на търсената от него защита, а оттук и предмета на доказване по делото и на произнасяне от
съда с крайния съдебен акт – арг. чл. 236, ал. 1, т. 5 ГПК.
В процесния случай от страна на ищеца не е посочена надлежно ответната страна по
делото – лицето/лицата, срещу което предявява осъдителните претенции чрез имената и
адресите на същото, респ. чрез посочване на каква конкретно част от вземанията се
претендира от всеки – в случай на повече от едно лице (предвид предявяване на исковете
срещу наследници на починало лице), въпреки че по делото е издадено съдебно
удостоверение в полза на ищцовото дружество за снабдяване с необходимата информация за
това, респ. е даден по-дълъг срок за изпълнение на указанията, при съобразяване на това
обстоятелство. Не е внесена и дължимата държавна такса, определена по реда на чл. 72, ал.
1, вр. чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК и чл. 1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от
съдилищата по ГПК като 4 % от общия материален интерес по делото, определен от
стойността на претендираните парични вземания. Останало е и неизяснено обстоятелството
дали търговската банка претендира вземанията като изискуеми такива въз основа на обявена
предсрочна изискуемост, предвид изложените твърдения за изпращане на такова
уведомление до длъжника, но и за нередовното му връчване, предвид смъртта на последния.
Въпреки дадената възможност за това, от страна на ищеца, в указания срок, не е депозирана
молба в изпълнение на указанията, което обуславя връщане на исковата молба и
прекратяване на производството по делото – арг. чл. 129, ал. 3 ГПК, за които
неблагоприятни правни последици ищецът е бил предупреден с разпореждането от
12.04.2024 г.
Самостоятелно основание за това по отношение на претенцията за договорна –
възнаградителна лихва в размер от 218,28 лева е и непосочване на периода на вземането, а
по отношение на претенцията за договорни такси в размер от 69 лева – непосочването на
характера на тези такси – за предоставянето на каква услуга са дължими същите, при което е
налице ненадлежна индивидуализация на тази част от притезанията.
Мотивиран от горното и на основание чл. 129, ал. 3, вр. ал. 2 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
2
ОПРЕДЕЛИ:
ВРЪЩА искова молба с вх. № 103401/28.03.2024 г., допълнена с молба с вх. №
107404/02.04.2024 г., подадена от „.................“ АД, с ЕИК: ..............., със седалище и адрес на
управление: ...................., срещу наследниците на Д. Р. Я. и ПРЕКРАТЯВА производството
по настоящото гр. дело № 17770/2024 г. по описа на Софийски районен съд, I-во ГО, 51-ви
състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба, пред Софийски градски
съд, в едноседмичен срок от съобщението до ищеца.
ПРЕПИС от определението да се изпрати на ищеца.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3