№ 393
гр. Пазарджик , 22.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, X НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на двадесет и шести април, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Таня Петкова
при участието на секретаря Соня Захариева
като разгледа докладваното от Таня Петкова Административно наказателно
дело № 20205220201698 по описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от ВЛ. ИВ. З., с ЕГН- **********, с адрес **********,
против Наказателно постановление № 36-0000587 от 13.10.2020 г., издадено от
Директор на РД „Автомобилна администрация“- Пловдив, с което за нарушение на
чл.27 §2 изр.1 предл.2 от Регламент (ЕС) № 165/2014 г. на основание чл.93в ал.5 от
Закон за автомобилните превози (ЗАвПр) е наложена глоба в размер на 1 500 лева.
В бланкетната жалба се правят оплаквания за незаконосъобразност на НП,
издадено при допуснати нарушения на процесуалния и материалния закон, поради
което се иска неговата отмяна.
В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован, не се явява, не изпраща
и процесуален представител. По делото е постъпила писмена защита по същество, в
която се излагат доводи за основателност на жалбата и се иска уважаването й и отмяна
на НП. Не се претендират разноски.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща законов или процесуален
представител. От същата е депозирано писмено становище по същество, в което са
изложени аргументи за законосъобразност на НП, като се иска неговото
1
потвърждаване. Не се прави искане да присъждане на разноски, като се възразява за
прекомерност на евентуално претендиран адвокатски хонорар.
Районният съд провери основателността на жалбата и изложеното в нея,
преценявайки становищата на страните, съобразявайки закона, по вътрешно убеждение
и като обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства, при съблюдаване
разпоредбата на чл.63 от ЗАНН, прие за установено от фактическа страна следното:
Жалбоподателят е санкциониран с НП, за това че на 25.09.2020 г., около 11,00
часа, на път ІІ-37, на пътен възел с. Сарая, с посока на движение към АМ Тракия, в
качеството си на водач е управлявал влекач „***“ с рег. № *** от категория N3 и
прикачено полуремарке „Шмитц СО1“ с рег. № *** и двете собственост на „И. Т.“
ЕООД, извършвайки международен превоз на товари от Р България за Република
Италия, със заверено копие № 1359300 за международен автомобилен превоз на
товари, като е използвал чужда дигитална карта на В. Т. № 000000003UC2000 в
дигитален тахограф Continental Automotive тип 1381.**********, серия № **********,
което било установено при дигитална разпечатка от 2.09.2020 г. в 08,04 часа (UTС)
време.
Всичко това съставлявало нарушение на чл.27 §2 еизр.1 предл.2 от Регламент
)ЕС) № 165/2014 г., поради което св. А.И.- инспектор в РД „АА“- Пловдив съставил
срещу жалбоподателя АУАН с бл. № 275926/25.09.2020 г. в негово присъствие след
което му бил предявен и връчен срещу подпис. В акта водачът записал
собственоръчно, че нямал възражения срещу направените констатации.
В срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН не постъпили и писмени възражения срещу
издадения АУАН, въз основа на който на 13.10.2020 г. било издадено обжалваното
НП, което било връчено лично на санкционираното лице на 23.10.2020 г. ,видно от
разписка към същото. Жалбата против НП е подадена лично от санкционирания чрез
АНО до РС- Пловдив чрез куриер на 30.10.2020 г., видно от товарителница на л.33.
Жалбата е изпратена по компетентност от РС- Пловдив в ПзРС, поради което е
процесуално ДОПУСТИМА като подадена в срок и от лице, активнолегитимирано да
инициира съдебен контрол за законосъобразност на НП.
Гореописаната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на събраните по
делото писмени доказателства и от показанията на актосъставителя- св. А.И.. Съдът
кредитира изцяло събраните писмени и гласни доказателства, които по съществото си
са достоверни и непротиворечиви, като по категоричен начин очертават гореописаната
фактическа обстановка.
При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът приема, че
2
жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА, по следните съображения:
При извършената цялостна проверка по реда на служебното начало, съдът
намира, че правилно са приложени процесуалния и материалния закони. АУАН и НП
са съставени от компетентни органи в кръга на правомощията им по закон и в
предвидените от закона срокове. АУАН е съставен от инспектор към РД „АА“-
Пловдив и несъмнено в рамките на своите правомощия, които има заемайки
длъжността „инспектор“, а именно извършване на проверки на пътя и в предприятията
при осъществяване на контролните функции на ИА „АА“, възложени с различни
закони, единият от които е ЗАвПр, като също така пряко задължение на инспекторите е
и съставяне на АУАН.
Според чл.92 ал.2 от ЗАвПр НП се издават от министъра на Т.порта,
информационните технологии и съобщенията или от определени от него длъжностни
лица, с изключение на наказателните постановления по чл.93а и чл.96 ал. 4, които се
издават от председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор
или от определени от него длъжностни лица. Видно от Заповед № РД-08-30/24.01.2020
г. (приложена по преписката) на Министъра на Т.порта, информационните технологии
и съобщенията, в т.6 сред определените да съставят НП по ЗАвПр е и Директор на РД
„АА“. В изпълнение на своите правомощия, посочени в цитираната заповед,Иво
Цакански в качеството си на Директор на РД „АА“- Пловдив е съставил обжалваното
НП. Следва да се посочи и това, че освен материална актосъставителят и издателя на
НП имат и териториална компетентност, с оглед местоизвършването на вмененото
нарушение.
Проведеното против жалбоподателя административнонаказателно производство
е започнало със съставяне на АУАН в съответствие с разпоредбите на ЗАНН- в
присъствието на нарушителя и свидетел. Надлежно е бил предявен и връчен. В това
производство при съставяне на акта и издаване на процесното НП са спазени
изискванията, визирани в разпоредбите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Вмененото във вина
на въззивника нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в
какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Налице е съответствие между
словесното и цифровото описание на нарушението. В детайли- в АУАН и в НП са
посочени датата (25.09.2020 г.), място на извършване на нарушението (път ІІ-37, пътен
възел с. Сарая в посока към АМ Тракия), както и какви са действията на нарушителя
изпълващи състава на нарушението. Последното е изчерпателно описано, като са
посочени и обстоятелствата, при които е осъществено. Дадена е и правната им
квалификация. НП е връчено лично на нарушителя.
Правилно и законосъобразно АНО е приел, че е реализирано описаното по-горе
3
нарушение и правилно е определил правната квалификация на нарушението.
Изложената в НП фактическа обстановка, кореспондираща с констатациите,
съдържащи се в АУАН, съдът прие за установена и изведе въз основа на показанията
на св. И.- актосъставител, депозирани при разпита му в съдебно заседание. Съдът
напълно кредитира показанията на този свидетел като последователни и
непротиворечиви. Независимо че той се намира в служебна връзка с АНО, то това
автоматично не го прави заинтересован от изхода на делото, т.к. няма никакъв личен
мотив да приписва на жалбоподателя поведение или деяние, което обективно да не е
имал. Отделно от това показанията на св. И. се потвърждават и от приетите по делото
писмени доказателства, основното от които дигитална разпечатка от 25.09.2020 г.
Последните потвърждават установеното обстоятелство, че жалбоподателят З. е
управлявал процесното МПС на посочената дата и място в НП, като е използвал чужда
дигитална карта (на лицето В. Т.) в инсталирания в ПС дигитален тахограф. Самият
жалбоподател не отрича това обстоятелство, като дори не е възразил при предявяване
на АУАН. Независимо, че той не е длъжен да се брани веднага срещу вмененото му
нарушение, когато е имал тази възможност и писмено е заявил, че няма възражение
срещу констатациите на контролния орган, то това е първата индиция, че той е
осъществил нарушението, в което е обвинен.
Разпоредбата на чл.27 §2 изр.1 предл.2 от Регламент (ЕС) № 165/2014 на
Европейския парламент и на Съвета, гласи, че даден водач може да е титуляр на не
повече от една валидна карта на водача и има право да използва само своята собствена
персонализирана карта на водача.
Според санкционната разпоредба на чл.93в ал.5 от ЗАвПр, в случаите когато
водач използва карта на водача, издадена на друго лице, се наказва с глоба 1 500 лева.
Както се посочи по-горе, в конкретния случай жалбоподателят е имал
качеството на водач на МПС, което обстоятелство е безспорно установено и не се
отрича от него самия. Категорично се установи, че той не е използвал своята
персонализирана карта на водача в монтирания в МПС дигитален тахограф, докато е
извършвал съответния международен превоз. Сам в становището си жалбоподателят не
отрича това обстоятелство, като е посочил причина за това си действие, липсата на
място където да реализира своята дневна почивка, което наложило използването на
чуждата карта. Тоест той безспорно е нарушил забраната да не използва карта на
водача, издадена на друго лице.
Твърдението на жалбоподателя, че не могъл да намери място за почивка, затова
продължил да изпълнява превоза с чуждата карта, на първо място са голословни и
непотвърдени от нито едно от доказателствата по делото, още повече че те са и
4
житейски абсурдни. Очевидно е, а и в този смисъл са показанията на св. И., че водачът
е ползвал чуждата дигитална карта, докато се движи в страната, за да може да
продължи курса си зад граница, използвайки вече своята карта на водач, като по този
начин пести време и не допуска надвишаване на часовете за работа.
Въпреки, че възражение в тази насока липсва, съдът за пълнота намира, че
следва да отбележи, че не е необходимо АНО „да свърже” нарушената разпоредба на
Регламент (ЕС) № 165/2014 с правна норма от вътрешното българско законодателство,
доколкото Регламентите имат пряко приложение на територията на Република
България и не е необходим някакъв изричен акт на законодателната или
изпълнителната власт, с който да бъдат Т.понирани съответните разпоредби от
Регламента в правния мир на страната.
Съдът не споделя и другото направено от жалбоподателя възражение, а именно
че случаят бил маловажен. Съдът счита обаче, че в случая е неприложима разпоредбата
на чл.28 бук. „а“ от ЗАНН. За степента на обществената опасност на конкретното
нарушение следва да се изхожда от значимостта на засяганите обществени интереси
при извършване на подобно нарушение. В случая високата тежест на нарушението се
изразява в осуетяване възможността на проверяващите инспектори от ИА
„Автомобилна администрация” да извършват контролна проверка на дейността на
водача на МПС, касаеща контрол на местонахождение, спазване на работно време и
време за почивки. Това пък несъмнено застрашава безопасността на движение и
превоза на товари, още повече като се има предвид продължителния период на
шофиране с чужда дигитална карта. Всичко това изключва възможността АНО, а и
съдът да прояви снизхождение в конкретния случай. Очевидно е, че водачът е
извършвал управление на процесното МПС в продължение на повече часове,
отколкото е допустимо да управлява, без да има прекъсване с ползване на почивка.
Използвайки чуждата карта, той създава невярна представа за контролния орган
относно спазването на часовете за работа и почивка, а това пък пряко рефлектира
върху безопасността на движението. На всички тези обстоятелства противостои
единствено обстоятелството, че нарушението е извършено за първи път, доколкото
АНО не е ангажирал доказателства в противната насока. Това обстоятелство обаче не
може да се приеме за изключително такова, което да омаловажава случая, тъй като ако
се приеме, че във всички случаи при извършване на нарушение за първи път, не следва
нарушителя да бъде санкциониран, би довело изначална липса на извършване на
нарушение, което е недопустимо.
Наложеното административно наказание, а именно глоба в размер на 1 500 лева
е строго фиксирано като размер в разпоредбата на чл.93в ал.17 т.2 от ЗАвПр и не може
да бъде намалявано или увеличавано, като АНО изцяло се е съобразил с него, поради
5
което и съдът приема, че наказанието е правилно и коректно индивидуализирано като
вид и размер.
Така мотивиран и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, Районен съд Пазарджик в
настоящия състав,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 36-0000587 от 13.10.2020 г.,
издадено от Директор на РД „Автомобилна администрация“- Пловдив, с което ВЛ. ИВ.
З., с ЕГН- **********, с адрес **********, за нарушение на чл.27 §2 изр.1 предл.2 от
Регламент (ЕС) № 165/2014 г. на основание чл.93в ал.5 от Закон за автомобилните
превози (ЗАвПр) е наложена глоба в размер на 1 500 лева, като законосъобразно.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщението за
изготвянето му пред Административен съд- Пазарджик.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
6