РЕШЕНИЕ
№ 347
гр. Велико Търново, 24.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на
дванадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Георги Драгoстинов
Членове:Любка Милкова
Илина Гачева
при участието на секретаря Красимира Г. Илиева
като разгледа докладваното от Георги Драгoстинов Въззивно гражданско
дело № 20224100500076 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение от 22.11.2021 година, постановено по гр.дело № 832 по описа на В.
районен съд за 2021 година, предявеният от „Д.“-ООД, гр. В. Т., против „А. С. Т.“-ЕООД,
гр. В. Т., иск за сумата от 14 400 лв., част от платено развален договор за изработка
възнаграждение, и за законна лихва върху вземането е отхвърлен като неоснователен. В
полза на ответното дружество са присъдени разноски.
Решението е обжалвано от „Д.“-ООД, гр. В. Т., с искане за отмяната му
вцялост и постановяване на ново, уважаващо претенциите според заявеното.
Ответникът по жалбата - „А. С. Т.“ ЕООД, гр. В. Т. - излага доводи за
безпорочност на решението в атакуваната част. Претендира разноски за
второинстанционното производство.
Съдът, като разгледа жалбата и обсъди доводите на страните по реда на чл.
271 от ГПК, приема:
По реда на чл. 422 от ГПК е предявен е иск с правно основание чл. 79, ал. 1,
предложение първо във връзка с чл. 55, ал.1, предложение трето във връзка с чл. 87, ал. 1 и 2
и чл. 266, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите.
Ищцовата страна - „Д.“ ООД, гр. В. Т. - излага в исковата си молба, че
възложил на ответника да проектира заведение за хранене с паркинг и картинг писта в
1
поземлен имот 074014 в землището на село Л., В., като авансово му заплатил част от
уговореното възнаграждение. Ответникът не изпълнил задължението си. По реда на
настоящото производство се търси авансово платената сума от 14 400 лв., законна лихва и
разноски.
Ответната страна - „А. С. Т.“ ЕООД, гр. В. Т. - признава сключването на
описания в исковата молба договор и получаване на сумата от 14 400 лв., като част от
възнаграждението за уговорената работа. Оспорва иска с възражение ищецът да не изпълнил
задълженията си да представи необходимата за проектиране документация. Въз основа на
устните указания на управителя на ищцовото дружество бил изготвен идеен проект, след
уточняването на който ищецът направил второ плащане. По-натътъшното проектиране
изисквало документи за собственост върху терена и ред строителни книжа, които ищецът не
предоставил. Малко по-късно ищецът уведомил ответника да не се занимава повече с
проектиране. Претендира разноски.
Съдът обсъди доводите на страните и като прецени събраните по делото
доказателства по реда на чл. 235, ал. 2 и 3 от ГПК, приема:
Не се спори, установено е от обясненията на страните и приложения договор,
че страните са постигнали съгласие срещу възнаграждение ответникът да изготви проект на
заведение за хранене с паркинг и картинг писта в поземлен имот 074014 в землището на
село Л., В., съгласно техническо задание, означено като приложение № 1 към договора –
договор от 21.04.2017 година на лист 6 и следващите от преписката по
първоинстанционното дело.
Няма спор, че проектирането не е приключило. За целта е било нужно ищецът
да предостави документи с изходни данни. Това той не е сторил, а е поискал прекратяване
на договора – обясненията на управителя на ищцовото дружество Д. К., дадени по реда на
чл. 176 от ГПК, в съдебното заседание на 20.09.2021 година.
Фактите налагат извод за неоснователност на предявения иск.
По делото е доказано съглашение между страните за изработване на проект
срещу заплащане – договор за изработка по смисъла на чл. 258 от сл. от ЗЗД.
Процесната част от уговореното възнаграждение е платена на основание този
договор и в казуса не подлежи на връщане.Това би могло да стане при разваляне или
прекратяване на договора. По делото не е установен нито един от посочените
правопогасяващи факти.
Прекратяването изисква съгласие на страните, щом договорната връзка не е
изчерпана с изпълнение, последваща обективна невъзможност за изпълнение или някой от
останалите уредени от закона погасителни способи.
Развалянето, което ищецът твърди да е направил, изисква изправност на
страната, титуляр на правото на разваляне, и неизпълнение на насрещната по договора
страна по причина, за която отговаря. По делото не е спорно, че проектирането не е
приключило, заради неизпълнение на задълженията на възложителя-ищец и затова, че не е
2
оказал нужното съдействие за стартиране на проектирането. Затова първата от посочените
предпоставки на правото на разваляне – изправностна страната, в казуса липсва и това право
следва да бъде отречено на ищеца. Изявлението му по цитираната в исковата молба
нотариална покана няма за ефект разваляне, договорът е продължил да съществува, а това
дава право на ответника-изпълнител да задържи исковата сума. Предпоставките по чл. 55,
ал. 1, предложение трето от ГПК не са налице и искът следва да бъде отхвърлен.
Доводите на ищеца-жалбоподател са неоснователни.
Те не държат сметка за очертаната по-горе структура на законовата
регламентация на правото на разваляне, заради което самостоятелни съображения по
неоснователността им съдът не излага.
Вън от горното, ответникът има право да задържи исковата сума и затова, че
страните се договорили поетапно изпълнение на проектирането и поетапното му заплащане.
Платеното от ищеца равни на уговорките по чл. 8, ал. 4 от договора: няма спор, че идеен
проект ответникът е изготвил, документите за този проект са в кориците на делото, а според
цитирания текст на договора ищецът дължи за него общо 60% от договореното
възнаграждение – чл. 8, ал. 4, т. 1 и 2 от договора. Процесното вземане равни на около 36
процента от общо уговореното. Работата по идейния проект е приета по смисъла на чл. 264
от ЗЗД, защото въз основа на този проект е направено последващо плащане. Както е
изтъкнал първостепенният съд, такова плащане няма логика ако извършената работа не е
приета.
Изходът на спора и правилото на чл. 78, ал. 3 от ГПК сочат, че въззиваемият
има право на разноски, по делото доказани като сума от 970 лв., възнаграждение за един
адвокат за второинстанционното производство. Следва да се присъдят с решението по
делото.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
Потвърждава, по реда на чл. 271 от ГПК, решението от 22.11.2021 година, постановено по
гр.дело № 832 по описа на В. районен съд за 2021 година.
Осъжда „Д.“ ООД, гр. В. Т., ЕИК: ........, да заплати на „А. С. Т." ЕООД, гр. В. Т., ЕИК: ........,
сумата от 970 (деветстотин и седемдесет лева) лв., разноски за второинстанционното
производство, на основание чл. 78, ал.3 от ГПК.
Решението не подлежи на обжалване.
3
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4