№. 702 / 11..11..2019 г..
Р Е Ш Е Н И Е
гр.. М. 11..11..2019г..
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД- гр.. М. Първи граждански състав, в открито заседание на девети октомври през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЯНА МИХАЙЛОВА
при секретаря Татяна И.., като разгледа докладваното от съдия Михайлова гр.. д.. №. 2993 по описа за 2018г.., за да се произнесе взе предвид следното:
Ищецът О..И..Б.. xxx предявява срещу ответника А..Б..И.. xxx осъдителен иск с правно основание чл..59 от ЗЗД вр.. с чл..73 от ЗС..
Поддържа, че е собственик на тавански етаж от жилищна сграда с идентификатор 48489..29..214..1, изградена в имот с идентификатор 48489..29..214 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.. М. одобрена със Заповед №. РД-18-29/05..04..2006г.. на Изпълнителния директор на АК, с административен адрес: гр.. М. у..И. №. 8., включващ самостоятелно жилище от 53,60 кв.. метра, състоящо се от две стаи, кухненски бокс, коридор, баня с тоалетна, при граници: отгоре - подпокривно пространство, отдолу – самостоятелен обект с идентификатор 48489..29..214..1..2, от изток - дворно място, от запад - подпокривно пространство, а извън самостоятелното жилище подпокривно пространство..
За правото на собственост върху описаният недвижим имот, ищцата твърди, че придобила чрез договор за покупко-продажба от 11..06..2012г.. с дядо си Борис И.. Ангелов, обективиран в нотариален акт №. 139, том ІV, рег..№. 6191, дело №. 361 от 2012г.. на нотариус №. 601 Росен Петров..
Поддържа, че през м..11..2012г.. владението върху описаният недвижим имот неправомерно и без нейно знание било отнето от ответника, който считайки се за собственик по силата на договор за покупко-продажба от 16..11..2012г.. с О.. П.. Найденова, обективиран в нотариален акт №. 75, том V, рег.. №. 4026, дело №. 349 от 2012г.. на нотариус №. 579 Яна Яворова започнал да го владее.. След няколко безуспешни опита за доброволно уреждане на възникналия спор между двамата, ищцата решава да потърси защита на правата си пред съда, като предявява ревандикационен иск срещу ответника за възстановяване на отнетото й владение.. Производството по предявения иск приключва с решение №. 205 от 19..01..2018г.. по гр.. дело №. 896/2017г.. по описа на ВКС, ГК, І ГО, с което ВКС потвърждава решение от 17..11..2016г.. по в..гр.. дело №. 250/2016г.. по описа на ОС- Монтана в частта, с която след частична отмяна на решение от 13..06..2016г.. по гр.. дело №. 2301/2015г.. по описа на РС-М. предявеният от О..И..Б.. против А..Б..И.. иск с правно основание чл.. 108 ЗС е уважен за идеална част от спорния недвижим имот, представляващ тавански етаж от жилищна сграда с идентификатор 48489..29..214..1, изградена в имот с идентификатор 48489..29..214 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.. М. с административен адрес: гр.. М. у.. И. №.8., включващ самостоятелно жилище от 53,60 кв.. метра, състоящо се от две стаи, кухненски бокс, коридор, баня с тоалетна, при граници: отгоре - подпокривно пространство, отдолу – самостоятелен обект с идентификатор 48489..29..214..1..2, от изток - дворно място, от запад - подпокривно пространство, а извън самостоятелното жилище – подпокривно пространство.. Със същото решение поддържа, че ВКС отменя решение от 17..11..2016г.. по в..гр.. дело №. 250/2016г.. по описа на ОС-Монтана в частта, с която е потвърдено решение от 13..06..2016г.. по гр.. дело №. 2301/2015г.. по описа на РС-Монтана в частта, с която е отхвърлен предявеният от О..И..Б.. против А..Б..И.. иск с правно основание чл.. 108 ЗС за останалите ¾ идеални части от процесния недвижим имот и вместо него постановява, че признава за установено по предявения от О..И..Б.. против А..Б..И.. иск с правно основание чл.. 108 ЗС, че О..И..Б.. е собственик на ¾ идеални части от спорния недвижим имот, и осъжда А..Б..И.. да предаде на О..И..Б.. владението върху ¾ идеални части от него..
Сочи, че въз основа на посочените по-горе решения се снабдила с изпълнителен лист от 23..12..2016г.., издаден от ОС-Монтана по в..гр.. дело №.250/2016г.. по описа на същия съд и изпълнителен лист №. 153 от 02..02..2018г.., издаден от РС-Монтана по гр.. дело №. 2301/2015г.. по описа на същия съд.. Поради липсата на доброволно предаване на владението, пристъпва към принудително отнемане, като за целта образува изп.. дело №. 45/2018г.. по описа на ЧСИ Ани В.., като с протокол от 19..04..2018г.. е въведена във владение на таванския етаж..
Тъй като ответникът е владял без основание собственият на ищцата тавански етаж до извършване на въвода във владение, твърди, че същият й дължи обезщетение за лишаване от ползване, което претендира за периода от 30..11..2013г.. до 19..04..2018г.. Според ищцата месечният пазарен наем за процесният период е бил в размер на 180 лева, от където е формиран и общия размер на претенцията..
Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да й заплати сумата от 9 468 лева обезщетение за лишаване от ползване на тавански етаж от жилищна сграда с идентификатор 48489..29..214..1, изградена в имот с идентификатор 48489..29..214 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.. М. с административен адрес: гр.. М. у.. И. №. 8., включващ самостоятелно жилище от 53,60 кв.. метра, състоящо се от две стаи, кухненски бокс, коридор, баня с тоалетна, при граници: отгоре - подпокривно пространство, отдолу - самостоятелен обект с идентификатор 48489..29..214..1..2, от изток - дворно място, от запад - подпокривно пространство, а извън самостоятелното жилище - подпокривно пространство, за периода от 30..11..2013г.. до 19..04..2018г.., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното й погасяване и разноските по делото.. Прилага писмени доказателства и прави искания за допускане на допълнителни доказателства.. По същество поддържа предявения иск и моли да бъде уважен изцяло, като основателен и доказан и бъдат присъдени разноските по делото.. Подробни доводи и съображения излага в писмена защита..
Ответникът А..Б..И.. в срока по чл..131, ал..1 от ГПК, представя писмен отговор и взема становище по предявения иск, като поддържа, че оспорва правото на ищцата да претендира и да получи обезщетение за неползване на процесния имот.. Оспорва също твърдението на ищцата за осъществяваното от него недобросъвестно владение против нея, а също и размера на претенцията.. Поддържа, че сумата от 180 лева на месец не съответства на състоянието на обекта и на пазарните условия.. Заявява искания за допълнителни гласни доказателства.. По същество поддържа, че ищцата не успяла да докаже фактите, които в своята съвкупност биха довели до уважаване на предявения иск по чл..59, ал..1 ЗЗД във вр.. с чл..73 от ЗС, а именно, че е собственик на процесния имот, че за периода, за който претендира обезщетението, ответникът е владял обекта, както и за размера на пропуснатата полза.. Подробни доводи и съображения развива в писмена защита.. Моли съда да постанови решение, с което отхвърли изцяло предявените искове и му присъди сторените по делото разноски, съгл.. приложен списък..
Доказателствата са писмени и гласни.. Изслушано е заключение на съдебно-техническа и оценъчна експертиза..
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства във връзка със становищата на страните и съобразно чл.. 235 от ГПК, приема следното:
Ответникът А..Б..И.. с Решение от 17..11..2016г.. по в..гр.. дело №. 250/2016 г.. по описа на ОС-Монтана и Решение №. 205 от 19..01..2018г.. по гр.. дело №. 896/2017 г.., І ГО на ВКС, по предявен от ищцата О..И..Б.. ревандикационен иск по чл..108 ЗС за връщане на отнетото й владение върху процесния имот, е осъден с влезлите в законна сила решения да предаде на О..И..Б.. владението на имота, а именно: тавански етаж от жилищна сграда с идентификатор 48489..29..214..1, изградена в имот с идентификатор 48489..29..214 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.. М. с административен адрес: гр.. М. у.. И. №.8., включващ самостоятелно жилище от 53,60 кв.. метра, състоящо се от две стаи, кухненски бокс, коридор, баня с тоалетна, при граници: отгоре - подпокривно пространство, отдолу – самостоятелен обект с идентификатор 48489..29..214..1..2, от изток - дворно място, от запад - подпокривно пространство, от север – улица и от юг- стълбище, а извън самостоятелното жилище – подпокривно складово пространство..
Със същото решение О..И..Б.. е призната за собственик на описания по-горе недвижим имот.. Решението на ВКС е в законна сила от 19..01..2018г..
Въз основа на така постановените решения и издадените в нейна полза два броя изпълнителни листове, ищцата пристъпва към принудително изпълнение като с протокол за принудителен въвод във владение от 19..04..2018 г.. по изп.. дело №. 45/2018г.. по описа на ЧСИ Ани В.. е въведена във владение на имота..
Ответникът с отговора на исковата молба не оспорва, че до извършване на въвода от съдебния изпълнител, както и в периода преди предявяване на ревандикационния иск, по който са постановени цитираните съдебни решения, процесният недвижим имот се е намирал в негово владение, считайки се за собственик по силата на договор за покупко-продажба от 16..11..2012г.. с О.. П.. Найденова, която сделка е обективирана в нотариален акт №. 75, том V, рег..№. 4026, дело №. 349 от 2012г.. на нотариус под №. 579 на Нотариалната камара Яна Яворова, с район на действие РС-Монтана..
Безспорно се установи, че ответникът е владял имота за периода от 30..11..2013г.. до 09..12..2015г.., датата, на която е предявен иска за ревандикация на имота, както и за периода от 19..01..2018г.., датата на влизане в сила решението на ВКС, до 19..04..2018г.., на която е извършен въвод във владение от ЧСИ..
През посочените по-горе периоди именно ответникът е владял имота, като фактически е ограничил достъпа на трети лица, включително и на ищцата, поставяйки входна врата на подхода от към стълбищната клетка, която е държал заключена.. Освен това е демонстрирал чрез действията си, че отблъсква владелческите претенции на ищцата, което е дало повод за отправяне на нотариална покана рег.. №. 621 от 16..07..2013г.. на нотариус Бисерка Петров л.. 83 и л..84, подаването на жалба от ищцата до РП-гр..Монтана на 26..11..2012г.., л..80 от делото и до кмета на Община Монтана на 13..09..2013г.., л..85 от делото..
В подкрепа на горното обстоятелство са и показанията на свидетелите И..Б..И.. и В..И..Б.., които съдът кредитира като ясни, точни, безпротиворечиви и кореспондиращи с обстоятелствата по делото и с останалите доказателства.. Св.. В..Б.., заявява, че е видял как лично ответникът монтира и заключва вратата на таванския етаж и как лично е препятствал достъпа на ищцата, включително и чрез заплашване и употреба на сила..
В същата насока са и твърденията на свид..И..Б.., който поддържа, че откакто се направил ремонта на четвъртия етаж, което било някъде 2009-2010г.., тогава ответника А..И.. заключил четвъртия етаж и оттогава те нямат достъп..
Фактът, че до извършване на въвода във владение, ответникът се е намирал във владение на имота се потвърждава и от показанията на всички разпитани по делото свидетели, които в тази си част съдът ги кредитира..
Свидетелите Р..А.. и С..Р.., допуснати по молба на ответника, близки и съседи, потвърждават, че на четвъртия етаж имало вещи на О.. П.. и дъщеря й С.. но ключът за него стоял у ответника А..Б.. и друг нямал достъп до етажа..
В подкрепа на горните твърдения свидетелства и свид..Б..М..Б.., която живее на семейни начала с ответника и разпитана заявява, че са имали ключ от вратата на четвъртия етаж, тъй като там имало вещи на О.. П....
Вземането по чл..73, ал..1 ЗС на собственика срещу недобросъвестния владелец за обезщетение за ползите, от които е бил лишен, се основава на принципа на неоснователното обогатяване.. За уважаване на тази претенция е необходимо ищецът да докаже, че е собственик на вещта, че за периода, за който се търси обезщетението, ответникът е упражнявал фактическа власт върху нея, както и размерът на пропусната полза..
Влязлото в сила решение, с което е уважен иск по чл..108 ЗС и ответникът е осъден да предаде владението, не освобождава ищеца, претендиращ от ответника по ревандикацията обезщетение по чл..73, ал..1 ЗС за период след влизане на решението в сила, от тежестта да докаже, че и след този момент имотът е бил във владение на ответника..
В горния смисъл е задължителната практика на ВКС, постановена по реда на чл..290 ГПК - Решение №.9 от 24..06..2013г.. І ГО на ВКС, Решение №.84/ 04..09..2012г.., ІІ ТО..
От събраните по делото писмени и гласни доказателства се установиха по несъмнен начин елементите покриващи фактическия състав на чл..73, ал..1 ЗС..
На първо място ищецът О..И..Б.. се легитимира като собственик на процесния недвижим имот с постановеното решение по иск с правно основание чл..108 ЗС, №. 205 от 19..01..2018г.. на ВКС по гр..дело №. 896/2017г.. І ГО, с което е уважен предявения от нея иск против ответника А..Б..И.. и е призната за собственик, а ответника е осъден да й предаде владението върху имота.. Решението е влязло в сила и съобразно пределите му, е между същите страни, за същото искане и на същото основание.. Влязлото в сила съдебно решение, съобразно с чл..297 ГПК, е задължително за съда, който го е постановил..
Ответникът оспорва постановеното решение на ВКС по иска с правно основание чл..108 ЗС, като поддържа, че е нищожно, поради което не следва да се взема в предвид при решаване на настоящия правен спор.. На първо място съдът не следи служебно за нищожност на съдебни актове постановени в производства по преюдициални спорове, а само в случаите на направени възражения.. Такова възражение за нищожност на решение №.205 от 19..01..2018г.. на ВКС, постановено по иска с правно основание чл..108 ЗС, ответникът не е заявил в отговора на исковата молба.. Възражение за нищожност ответникът поддържа едва с писмената защита, за която е даден срок по чл..149, ал..3 ГПК, което възражение се явява недопустимо и не следва да бъде разглеждано по същество..
Съгласно практиката на ВКС, включително и решения по чл..290 ГПК, когато предмет на иска е защита на правото на собственост с иск по чл..108 ЗС и в случай, че този иск бъде уважен, обективните предели на силата на пресъдено нещо ще се разпрострат върху факта на владението, което означава, че след като съдът е признал със сила на пресъдено нещо, че ответникът е владял процесния имот от завеждане на иска по чл..108 ЗС срещу него до влизане в сила на решението, с което искът е уважен, този въпрос не подлежи на пререшаване и съдът следва да зачете задължителната сила на влязлото в законна сила решение..
С оглед на което за периода от 09..12..2015г.. до 19..01..2018г.. безспорно е установено, че ответникът е владял процесния имот..
Както се посочи по-горе в настоящите мотиви, съгласно задължителната практика, постановена по чл..290 ГПК, намерила израз в редица решения на ВКС, ищецът успя да докаже, че и след влизане на решението в сила, с което е уважен иска за ревандикация по чл..108 ЗС, както и преди предявяване на иска, т..е.. за периода за който претендира обезщетение, а именно от 30..11..2013г.. до 19..04..2018г.., имотът се е намирал във владение на ответника А..Б..И....
След влизане на решението на ВКС в сила, на 19..01..2018г.., поради липсата на доброволно предаване на владението ищцата О..И..Б.. след като се снабдява с изпълнителен лист, подава молба и е образувано изп..дело №. №.45/2018г.. на ЧСИ Ани В.., по което с протокол от 19..04..2018г.. е въведена във владение на процесния тавански етаж..
Владението като фактическо състояние според легалната дефиниция на чл..68 ЗС представлява упражняване на фактическа власт върху вещ, която владелецът държи лично или чрез другиго, като своя..
В конкретния случай упражняването на фактическа власт върху таванския етаж се състои в поставянето на входна врата, която да ограничава достъпа до този етаж, като в този смисъл е ирелевантно за настоящия спор кой и какви вещи е държал в помещенията на таванския етаж, кой друг освен ответника е имал достъп до него, правени ли са или не строително-монтажни работи по обособените помещения след монтирането на входната врата..
Така както собственикът не е длъжен да упражнява собственическите си правомощия, включително да си служи с вещта си и да извлича облаги от нея, така и владелецът не е длъжен да си служи с владяната вещ и да я ползва по предназначение, за да се счита, че упражнява владение върху нея.. В производството по иска по чл.. 108 ЗС ответникът не е твърдял и не е доказвал, че не владее имота, нито че го владее за друго лице.. Самия факт, че същият се легитимира като собственик с документ за собственост е достатъчен, за да се приеме за доказано, че след изповядване на сделката между ответника и майка му О.. П.. Найденова, при която е прехвърлено правото на собственост върху третия жилищен етаж от същата сграда, заедно с правото на собственост върху таванския етаж, последният е преминал във владение на ответника..
Възражението и твърденията на ответника, че не е владял имота или че го владял за друг са недоказани, предвид, че има обективни данни за обратното.. За отговорността по чл.. 73 ЗС е без правно значение в чия полза е упражняването владението върху чуждия имот, тъй като лицето, фактически упражняващо владението се е обогатило без основание спрямо собственика, спестявайки наем, който би плащал за ползването на имота..
Отделно от горното, ответникът не успя да докаже в процеса, че е владял имота за трето лице.. По делото няма каквито и да било обективни данни, от които да се направи този извод.. Обстоятелството, че е допускал майка си О.. П.. в имота, както и че е позволил трети лица да държат вещите си в имота, не променя по никакъв начин извода, че именно ответникът е владял този имот така, както е приел и съда в производството по иска с правно основание чл.. 108 ЗС..
Действията по съхраняване на собствени вещи на О.. П.. Найденова в двете помещения, обособени в общото таванско пространство, не налагат извод за упражнявана фактическа власт върху таванския етаж с намерение за своене (в този смисъл са мотивите на ВКС в Решение №. 205 от 19..01..2018г.. по гр.. дело №. 896/2017 г..).. Също така нямат правно значение и мотивите/целта, с която ответникът е упражнявал владение върху имота - дали за да живее самият той, неговата майка или сестра, тъй като това е свързано с начина на ползване на имота, а не с упражняваното върху имота владение..
Доказа се от фактическа страна и твърдението, че ответникът е бил недобросъвестен владелец.. Това е безспорно за периода след 09..12..2015г.., когато е предявен иска по чл.. 108 ЗС срещу ответника, с което разпоредбата на чл.. 71 ЗС свърза отпадане на добросъвестността на владелеца, поради смущаване на упражняваното от него владение.. Установеното от ответника владение върху процесния имот обаче е било изначално недобросъвестно, тъй като същият е знаел, че праводателят му не е собственик.. Доколкото добросъвестността в хипотезата на чл.. 70 ЗС се свързва със знанието или незнанието на определен факт, по аналогия в случая, следва да се приложи разпоредбата на чл..135, ал.. 2 ЗЗД, която е обща за гражданското право и въвежда принципното правило на оборимата презумпция за знание, когато се договаря между съпрузи, низходящи, възходящи, братя и сестри.. Ответникът е низходящ на праводателя си и се предполага, че е знаел, че праводателят му не е придобил правото на собственост върху прехвърленият трети жилищен етаж, заедно с таванския етаж с договора за покупко-продажба от 16..11..2012г.. Ответникът е знаел, защото видно от представените и приети като доказателства по делото удостоверения за настоящ и постоянен адрес, ответникът живее в прехвърленият му недвижим имот считано от м..07..1999г.. и не е могъл да не знае, че за този етаж никой не притежава документ за собственост, както и че майка му О.., която е живяла и работила в Италия от 2005г.. не е владяла таванския етаж, до който достъпът е бил свободен до момента на поставяне на входна врата.. Не е могъл да не знае и, че към 16..11..2012г.., когато О.. П.. се е снабдила с констативен нотариален акт за собственост по давностно владение, в нейна полза не е бил изтекъл десетгодишния давностен срок по чл.. 79, ал.. 1 ЗС, така както е приел ВКС в мотивите към Решение №. 205 от 19..01..2018г.. по гр.. дело 896/2017г..
От показанията на свидетеля И..Б..И.., брат на ответника се установи, че ответникът е знаел от баща им, който им е показвал документите си за собственост, че третият етаж и таванският етаж са строени без документи и следователно таванският етаж като принадлежаща част към сградата до преустройството му, е бил съсобствен между съсобствениците на сградата, а след ремонта на покрива и обосяването на жилищни помещения в него, по силата на приращението е станал собственост на собствениците на земята.. Тези правни последици са настъпили по силата на закона, поради което ответникът не е бил добросъвестен към момента на установяване на владението си върху таванския етаж, поради и което дължи обезщетение за лишаване от ползване на собственика за периода от 30..11..2013г.. до 19..04..2018г..
Относно размера на претенцията, съдът намира следното:
По делото е допусната и изпълнена съдебно-оценъчна експертиза от вещото лице В..Р.., която е оспорена от ответника в частта относно наемната цена и нейния размер..
Съдът е длъжен да обсъди изводите в заключението на експерта заедно с останалите събрани доказателства и да изложи своите мотиви дали го възприема или не го кредитира..
Установи се от съдебно-оценителна експертиза, че за процесния период от общо 4 години, 4 месеца и 19 дни, размерът на наема за процесният тавански етаж възлиза на общо от 9 474..00 лева..
Съдът намира, че заключението на вещото лице следва да бъде възприето изцяло като обективно, обосновано и компетентно изготвено, тъй като както поясни и експерта по време на разпита му, и както това е посочено и в констативната част на експертизата, определеният среден пазарен наем за процесния имот от 350..00 лева е редуциран с 60%, поради обстоятелството, че етажът е на груб строеж и за ползването му за жилищни нужди е необходимо извършването на довършителни работи.. По делото не е спорно, че част от таванския етаж е обособен за жилище с площ от 53..60 кв.. м.. и вещото лице е извършило сравняване на наемни цени за такъв вид имоти, тоест за жилищни имоти..
Вещото лице пояснява в съдебно заседание, че етажът не е захранен с ток и вода, но това обстоятелство е без значение, тъй като вещото лице е установило, че има изградена ел.. инсталация и В и К на тапа.. Няма доказателства, че през процесния период тези инсталации не са били захранени съответно с ток и вода, но дори и да не са били, във всеки един момент е можело да бъдат захранени, за да се ползват по предназначение..
В хипотезата на чл..73, ал..1 ЗС обезщетение се дължи за ползите, от които недобросъвестния владелец е лишил собственика и се присъжда за периода на неоснователното ползване на вещта..
По делото се установи по несъмнен и безспорен начин, че ответникът като недобросъвестен владелец за периода от 30..11..2013г.. до 19..04..2018г.. дължи обезщетение на ищцата за неоснователното ползване на процесния тавански етаж в претендирания размер от 9 468..00 лева, поради което предявения иск за заплащане на обезщетение за неоснователно ползване следва да бъде уважен изцяло, като основателен и доказан..
С оглед изхода на спора и на основание чл.. 78, ал.. 1 ГПК следва да бъдат присъдени разноските в производството, като ответникът да заплати на ищцата направените такива по представения списък по чл.. 80 ГПК, л..132 от делото, в общ размер от 1 410..72 лева..
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА А..Б..И.. ЕГН xxxxxxxxxx,xxx да заплати на О..И..Б.. ЕГН xxxxxxxxxx xxx сумата от 9 468..00 лева, представляваща обезщетение за лишаване от ползване на тавански етаж от жилищна сграда с идентификатор 48489..29..214..1, изградена в имот с идентификатор 48489..29..214 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.. М. одобрена със Заповед №.РД-18-29/05..04..2006г.. на Изпълнителния директор на АК, с административен адрес: гр.. М. у.. И. №. 8., включващ самостоятелно жилище от 53,60 кв.. метра, състоящо се от две стаи, кухненски бокс, коридор, баня с тоалетна, при граници: отгоре - подпокривно пространство, отдолу - самостоятелен обект с идентификатор 48489..29..214..1..2, от изток - дворно място, от запад - подпокривно пространство, а извън самостоятелното жилище - подпокривно пространство, за периода от 30..11..2013г.. до 19..04..2018г.., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба, 29..11..2018г.. до окончателното й погасяване, както и сумата от 1 410..72 лева, представляваща разноски в производството..
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд-Монтана в двуседмичен от връчването му на страните..
РАЙОНЕН СЪДИЯ: