Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Георги Драгостинов | |
за да се произнесе, съобрази: Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК. С решение от 04.2009 година, постановено по гр. дело № по описа на Великотърновски районен съд за 2008 година, А. Никифоро К., едноличен търговец с фирма на търговското предприятие „Анна – Анна К.”, гр. В.Т. е осъдена да заплати на Националната З. К., гр. С. сумата от 690 лв., неустойка по договор № от 29.03.2006 година и заповед № РД- от 03.07.2006 година, ведно със законната лихва върху вземането, считано от 17.10.2008 година насетне и сумата от 330 лв., разноски по делото. Решението е обжалвано от А. Н. К. с искане за отмяната му и постановяване на ново, отхвърлящо предявените искове. Позовава се на необоснованост на атакуваното решение и на противоречието му с материалния закон. Необосновано съдът приел, че исковата сума не е удържана от жалбоподателката. В тази насока доказателствените задачи били на ищцовата страна. Ответникът по жалбата – Националната З. К., гр. С. - e изложил доводи за безпорочност на атакуваното решение. Съдът, като разгледа жалбата и обсъди доводите на страните по реда на чл. 271 от ГПК, приема: Предявен е иск с правно основание чл. 92 от Закона за задълженията и договорите. Ищцовата страна - Националната З. К., гр. С. – излага в исковата си молба, че с ответницата са в договорни отношения по повод отпускане на лекарства и медикаменти, заплащани напълно или частично от касата, по договор от 29.03.2006 година. Със заповед на Директора на Районната З. К., на ответната страна била наложена санкция, неустойка – в размер на сумите, присъдени с първостепенното решение. В процесната част заповедта била потвърдена по реда на административното съдебно обжалване. Със заповед на Министъра на здравеопазването от 2007 година разрешението за аптечна дейност на ответната страна било прекратено, а това водело, според договорните клаузи между страните, до прекратяване на сключения договор. Тъй като при прекратен договор за ищцовата страна не съществувала възможността дължимата неустойка да бъде удържана, по реда на настоящото производство се търси присъждането й в размер на сумата от 690 лв., ведно със законната лихва от предявяване на иска насетне и разноските по делото. Ответната страна - А. Н. К., едноличен търговец с фирма на търговското предприятие „А.– А. К.”, гр. В.Т. – оспорва иска с доводи да е недопустим, по причина, че договорът между страните е прекратен. Оспорва дължимостта на вземането с възражение, че сумата е удържана. По-късно в производството се позовава и на плащане. Съдът обсъди доводите на страните и като прецеди по реда на чл. 235, ал. 2 от ГПК събраните по делото доказателства, приема: Не се спори,установява се от обясненията на страните и приложения договор от 29.03.2006 година, че са били в договорни отношения по повод извършвана от ответницата аптечна дейност и състоящи се в отпускане на лекарства и медикаменти, заплащани напълно или частично от Националната З. К.. Със заповед № РД- от 03.07.2006 година на директора на Районната З. К., гр. В.Т. е наложена санкция по точки 2 -6 от същата на стойност исковата сума – цитираната заповед, приложена по делото. Не се спори, видно е от приложените две решения на Великотърновски окръжен съд и Върховен административен съд, че заповедта в процесната й част е потвърдена, а жалбата на ответницата против нея – отхвърлена. Липсват доказателства за прихващане на сумата по заповедта, както и за плащането й. Изложената фактическа обстановка, от съда възприета за безспорна, налага извод за доказаност на иска по основание и основателността му в търсения размер. По безспорен начин по делото са установени договорните клаузи, регламентиращи възникването и стойността на неустоечното вземане, реда и правомерността на предприетата му реализация. В този смисъл претенцията е доказана по основание. Искът е доказан в търсения размер, предвид диспозитивната част за заповедта на Директора на Районната З. К. и съдебния й контрол. Затова искът следва да се уважи, според заявеното ведно със законните последици от това – присъждане на лихви и разноски. Доводите и възраженията на ответната страна са неоснователни. Прекратяването на какъвто и да било договор не влияе на допустимостта на иска за присъждане на вземания по него. Дали тези вземания са дължими или не, е въпрос по същество на спора. Голословно и недоказано е твърдението за извършена компенсация на дължимата сума, от ответницата наречено „удържане”: доказателства в подобна насока по делото не се събраха. Недоказано е и възражението за плащане. Не може да бъде споделен доводът, че ищцовата страна е тази, която трябва да установи, че исковата сума не е удържана. Касае се за факт, който би довел до погасяване на вземането. Затова и в задачите на ответницата–длъжник за исковата сума е да докаже сочения от нея погасителен способ. Без правна стойност е дали и кога договорът между страните е прекратен, анексиран ли е и в сила ли е в момента. Дължимостта на исковата сума произтича не от съдбата на договора, а от фактите, позволяващи санкциониране от страна на Здравноосигурителната К., по делото установени с влезлите в сила съдебни решения в производството по съдебен контрол на заповедта от 2006 година. Изходът на спора и правилото на чл. 78, ал. 1 от ГПК сочат, че на ищцовата страна се дължат направените по делото разноски. За инстанциите до момента те са доказани като сума от 55 лв. и следва да се присъдят с настоящото решение. По изложените съображения съдът Р Е Ш И: Потвърждава, по реда на чл. 271 от ГПК, решението от 29.04.2009 година, постановено по гр. дело № по описа на Великотърновски районен съд за 2008 година. Осъжда А. Н. К., едноличен търговец с фирма на търговското предприятие „А. – А. К.”, гр. В.Т. да заплати на Националната З. К., гр. С. сумата от 55 /петдесет и пет лева/ лв., разноски по второинстанционното и касационното производство, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК. Решението не подлежи на обжалване. Председател: Членове: |