ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ …
гр. Перник/05.04.2019
г.
ПЕРНИШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданска
колегия, I състав, в закрито
заседание на пети април две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕНА ДАСКАЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: РЕНИ КОВАЧКА
мл. съдия КРИСТИНА КОСТАДИНОВА
като разгледа докладваното от мл.
съдия Костадинова в. гр. д. № 209 по
описа на ОС-Перник за 2019 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258
и сл. от ГПК
С Решение №
44/11.01.2019 г., постановено по гр.д. № 160/2018 г. по описа на Районен съд –
гр. Т., първоинстанционният съд е уважил претенцията на М.И.Т., с ЕГН: **********
с правно основание по чл. 422 вр. с чл. 415 от ГПК против П.Г.А., с ЕГН: **********
като е признал за установено, че ответникът дължи на ищцата сумата от 236.62
лева, представляваща незаплатена наемна цена по договор за наем на земеделска
земя от 22.07.2016 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното плащане.
Със същото
решение и предвид изхода на делото първоинстанционният съд е осъдил П.Г.А.
да заплати на ищцата сумата от 300 лева – разноски за адвокатски хонорар и
сумата от 50 лева – разноски за държавни такси в производството по ч.гр.д. № 130/2018 г. по
описа на РС – гр. Т. и в производството по гр.д. № 160/2018 г.
по описа на същия съд.
С
определение № 45/12.02.2019 г. първоинстанционният съд е изменил Решение №
44/11.01.2019 г. по гр.д. № 160/2018 г. по описа на РС – гр. Т. като е
постановил разноските за адвокатски хонорар в размер на 300 лева, присъдени на М.И.Т.,
да бъдат заплатени от ответника П.Г.А. на адв. В. Л. К., доколкото последният е
представлявал ищцата при условията на чл. 38, ал. 1, т. 3, предл. 2-ро от
ЗА.
Производството
пред настоящата съдебна инстанция е образувано по повод подадена от П.Г.А. въззивна
жалба с вх. № 133/01.02.2019 г., с която първоинстанционното решение се оспорва
изцяло. Излагат се съображения, че същото е незаконосъобразно и неправилно.
Твърди се, че първоинстанционният съд е достигнал до погрешен извод, че
уговорената по представения договор за наем наемна цена възлизала на 236.62
лева, доколкото липсвали доказателства въз основа на които да се приеме, че
такава била действителната обща воля на страните. Акцентира се върху
обстоятелството, че записаната по договора наемна цена е в размер на 20 лева.
На следващо място се твърди, че ищцата въобще не е изпълнила задълженията си по
договора за наем, доколкото не е осигурила на наемателя ответник ползването на
наетата вещ, тъй като за процесния период земите, предмет на договора, са били
обработвани от друго лице. На последно място се навеждат доводи, че сключеният
между страните договор не отговарял на изискванията на чл. 3, ал. 1 от Закона
за арендата в земеделието, доколкото не бил сключен в изискуемата форма –
писмена с нотариална заверка на подписите. По тези съображения се иска
първоинстанционното решение да бъде отменено като вместо него бъде постановено
друго, с което предявеният иск да бъде отхвърлен. Не
се представят и не се сочи необходимост от събирането на нови доказателства.
В
законоустановения срок по чл. 263, ал. 1 ГПК от насрещната страна – М.И.Т. е
постъпил писмен отговор с вх. № 300/26.02.2019 г., с който въззивната жалба се
оспорва като неоснователна. Излагат се съображения за
правилност и обоснованост на атакуваното съдебно решение. Твърди се, че правилно
районният съд е достигнал до извод, че действителната воля на страните по
процесния договор за наем е била да уговорят наемна цена от 20 лева на декар, а
не общо 20 лева за всички земеделски земи, предмет на сделката. На следващо
място се оспорва твърдението на жалбоподателя, че не му е било осигурено
ползването на последните, като в тази връзка се акцентира върху
обстоятелството, че същият бил вписал процесния договор съответно бил получил
субсидия за обработката на земите. На последно място се акцентира върху
обстоятелството, че сключеният между страните договор бил валиден, доколкото
макар да не бил сключен по реда на Закона за арендата в земеделието притежавал
всички характеристики на договора за наем. С тези аргументи се иска
първоинстанционното решение да бъде потвърдено. Не се представят и не се сочи
необходимост от събирането на нови доказателства.
По
делото е постъпила и частна жалба с вх. № 294/26.02.2019 г., депозирана от М.И.Т.
срещу определение № 45/12.02.2019 г., с което Решение № 44/11.01.2019 г. по
гр.д. № 160/2018 г. по описа на РС – гр. Т., е изменено в частта за разноските.
Излагат се подробни доводи, че претендираното от адв. Крумовски възнаграждение
от 300 лева въобще не му се дължи, доколкото последният не е изпълнил
задължението си да защитава ищцата. В тази връзка се твърди, че същата е била
принудена да се защитава сама, след като адвокатът й не се е явил в последното съдебно
заседание, в което и делото е обявено за решаване, като ищцата дори сама била
изготвила писмената си защита. С тези аргументи се иска обжалваното определение
да бъде отменено като Решение № 44/11.01.2019 г. бъде потвърдено в частта за
разноските. Не се правят доказателствени искания.
Срещу
подадената частна жалба в законоустановения срок по чл. 276, ал. 1 от ГПК от
адв. В. К. е депозиран писмен отговор с вх. № 456/28.03.2019 г. (с п.к.
26.03.2019 г.), в който същата се оспорва изцяло. Излагат се подробни доводи,
че обжалваното определение е правилно и законосъобразно. Акцентира се върху
обстоятелството, че когато адвокат е представлявал своя клиент безплатно при
условията на чл. 38 от ЗА при благоприятен изход на спора за доверителя му,
дължимото адвокатско възнаграждение се присъжда в тежест на насрещната страна,
но директно в полза на адвоката. В тази връзка е цитирана многобройна съдебна
практика. Иска се обжалваното определение да бъде потвърдено. Не се правят
доказателствени искания. Претендират се разноски в производството по обжалване
на атакуваното определение.
При
извършената по реда на чл. 267, ал. 1, изр. първо ГПК служебна проверка, съдът
установява, че жалбата с вх. №
133/01.02.2019 г. е допустима (по
съдържание е въззивна жалба, подадена против подлежащ на въззивно обжалване
съдебен акт, в срока по чл. 259 ГПК, от процесуално легитимирана страна, имаща
правен интерес от обжалването) и е съобразена с изискванията за
редовност по чл. 260 и 261 ГПК.
Във въззивната жалба и отговора страните не са
се позовали и не са направили обосновано и конкретно оплакване за допуснати от
първата инстанция нарушения, изразяващо се в неизготвен, непълен или неточен
доклад, неразпределена доказателствена тежест и недаване на указания по реда на
чл. 146, ал. 2 ГПК, поради което за въззивния съд не възниква задължение да се
произнесе служебно, тъй като за допуснати от първата инстанция процесуални
нарушения във връзка с доклада на делото въззивният съд не следи служебно – чл.
269, изр. 2 ГПК /т. 1 и т. 2 от ТР № 1 от 9.12.2013 г. по тълк. дело № 1/2013
г. на ОСГТК на ВКС/.
С въззивната жалба и отговора страните не са поискали събиране на нови
доказателства във въззивното производство за факти, които са от значение за
спора и представляват нововъзникнали или новооткрити обстоятелства по смисъла
на чл. 266, ал. 2 ГПК, или такива, за чието доказване не е било допуснато от
първоинстанционния съд събирането на доказателства поради процесуални нарушения
във връзка с неправилно тълкуване и прилагане на процесуална норма по допускане
на доказателства по смисъла на чл. 266, ал. 3 ГПК, поради което за въззивния
съд не възниква задължение да се произнесе служебно с определението по чл. 267 ГПК.
Частна жалба с вх. № 294/26.02.2019 г. също е допустима
– подадена е в законоустановения срок по чл. 275, ал. 1 от ГПК като същата е
депозирана срещу подлежащ на обжалване съдебна акт от страна по делото, имаща
правен интерес от обжалване, и за разглеждането й е внесена дължимата държавна
такса.
Предвид
изложеното Пернишкият ОС,
О П Р Е Д Е
Л И:
ДОКЛАДВА делото, съобразно мотивната част на
определението.
ПРИКАНВА страните към сключване на съдебна
спогодба, към медиация или извънсъдебно доброволно уреждане на спора.
РАЗЯСНЯВА на страните, че при желание да
използват медиация, могат да се обърнат към Център по медиация или медиатор от
Единния регистър на медиаторите към Министерство на правосъдието: http://mediator.mjs.bg/
като медиацията е платена услуга.
НАСРОЧВА делото за
разглеждане в открито съдебно заседание на 25.04.2019
г. от 09,35 ч., за която дата и час страните да бъдат призовани.
Препис
от определението да се изпрати на страните.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.