ПРОТОКОЛ
№ 79
гр. Пловдив, 19.04.2023 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на деветнадесети април през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Вера Ив. Иванова
Членове:Катя Ст. Пенчева
Тодор Илк. Хаджиев
при участието на секретаря Мила Д. Тошева
и прокурора Атанас Г. Янков
Сложи за разглеждане докладваното от Тодор Илк. Хаджиев Въззивно
гражданско дело № 20235000500158 по описа за 2023 година.
На именното повикване в 14:00 часа се явиха:
Жалбоподателят М. А. К. редовно призован, не се явява. За него се
явява адв. М. А. редовно упълномощена.
За жалбоподателя П.Р.Б. редовно призован, се представлява от
прокурор А. Я. – прокурор от Апелативна прокуратура Пловдив.
Адв.А.: Да се даде ход на делото.
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.
Съдът счита, че няма процесуална пречка да бъде даден ход на делото,
поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
Адв.А.: Поддържам жалбата. Нямам доказателствени искания. Само сме
приложили едно извлечение от сайта на БНБ, като искам само да направя
едно уточнение, на стр. 2 от въззивната жалба в скоби е записано 3500 турски
лири делено на 0,254, а трябва да се чете умножено по 0,254. Това е допусната
грешка.
1
ПРОКУРОРЪТ: Поддържам жалбата единствено по отношение на
оспорването на размера на присъдените неимуществени вреди. По отношение
на имуществените вреди не поддържам жалбата и ще изложа съображения по
същество.
На основание чл. 268, ал. 1 ГПК съдът ДОКЛАДВА делото.
С решение № 5/12.01.2023 г. по гр.д. № 508/2022 г. на Окръжен съд Х.,
П.Р.Б. е осъдена да заплати на М. А. К. обезщетение за неимуществени вреди,
претърпени в резултат на незаконно повдигнатото му обвинение по ДП
№**/2020 г. по описа на ТО „МРР Южна морска“ в размер на 10 000 лв., като
предявеният иск до пълния предявен размер от 50 000 лв. е отхвърлен. С
решението П.Р.Б. е осъдена да заплати на ищеца и сумата от 11 100 лв.,
представляваща обезщетение за имуществени вреди от незаконното
обвинение по посоченото досъдебно производство.
Недоволна от така постановеното решение е останала П.Р.Б., която го
обжалва изцяло с доводи за прекомерност на определеното обезщетение за
неимуществени вреди, като излага доводи и за недължимост на
обезщетението за имуществени вреди.
Предвид изложеното се иска да бъде постановено решение, с което да се
отмени решението, вместо което се постанови ново, с което да се намА.
присъденото обезщетение за неимуществени вреди, както и да се отхвърли
предявеният иск за имуществени вреди в размер на 2 000 лв., представляващи
платен наем за 10 месеца, 4 500 лв. платено трудово възнаграждение и 3 600
лв. издръжка на семейството.
По отношение на въззивната жалба е постъпил е отговор от ищеца чрез
неговия пълномощник, с който оспорва същата.
Недоволен от така постановеното решение е останал и ищеца М. А. К.,
който го обжалва в частта, досежно обезщетението за имуществени вреди, с
която искът е отхвърлен до пълния предявен размер от 11 893.20 лв., както и в
частта, в която претенцията за неимуществени вреди е отхвърлена до пълния
предявен размер от 50 000 лв.
Излагат се съображения за незаконосъобразност на обжалваното
решение, поради това че обезщетението за неимуществени вреди е
определено в нарушение на изискванията за справедливост в чл. 52 ЗЗД, като
2
не е съобразено с претърпените от ищеца болки и страдания от повдигнатото
му незаконно обвинение. Излагат се и съображения по отношение на
неправилно определяне на обезщетението за имуществени вреди и в частност
относно получаваната от М. К. сума за издръжка в размер на 3 500 турски
лири месечно, която неправилно е изчислена в български лева в размер на 360
лв.
Предвид изложеното иска да се отмени обжалваното решение, вместо
което да се постанови ново, с което да се уважи изцяло предявения иск за
неимуществени вреди, както и в пълен размер претендирани за имуществени
вреди.
Адв. А.: Не оспорваме доклада. Същият може да се обяви за
окончателен. Поддържаме въззивната жалба. Нямаме доказателствени
искания. Оспорваме въззивната жалба на прокуратурата. Поддържаме
изложените в отговора аргументи срещу същата. Представям списък на
разноските, съобразно наредбата за минималните възнаграждения.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам доказателствени искания. Нямам претенции по
отношение на доклада. Правя възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение.
С оглед липса на заявени доказателствени искания от страните, съдът
намира, че делото е изяснено от фактическа страна и следва да бъде даден ход
по същество и затова
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЛАГА представения списък на разноските по чл. 80 ГПК.
ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО ДИРЕНЕ.
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ.
Адв.А.: Уважаеми апелативни съдии, моля да уважите въззивната жалба
и да постановите решение, с което да отмените решението на
първоинстанционния съд в обжалваната част и да уважите в цялост
предявените искове за съответно неимуществени и имуществени вреди.
Подробни съображения сме изложили във въззивната жалба. Моля също така
да оставите без уважение въззивната жалба на прокуратурата по съображения,
подробно изложени в отговора към същата и съобразно постановеното от Вас
решение, да присъдите сторените по делото разноски.
3
ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми апелативни съдии, ще започна с пояснение
защо оспорвам изводите на съда относно размера на присъденото от него
обезщетение за имуществени вреди. Обичайната логика и правната връзка
между фактите сочи, че когато едно лице чужд гражданин му бъде забранено
да напуска не неговата държава, в която се намира, то същото се нуждае,
както от място за преживяване, така и от средства, които да помогнат за
неговото преживяване в страната. При условие, че е установено и че това
лице е единственият източник на доходи по отношение на неговото
семейство, следва и другата правна връзка, че действително това семейство
има нужда от друг източник на доходи, за да преживява. От страна на
ищцовата страна бяха представени в определен обем доказателства, сочещи за
страничен източник на средства, както и за ползване на чуждо жилище,
свързано с разноски, които следва да бъдат в крайна сметка поети от ищеца.
Тези факти не бяха оспорени, а и няма как да бъдат оспорени от страна на
ответника в това производство, поради което и не считам, че следва да бъде
поддържана жалбата на първоинстанционния прокурор в тази й част.
Що се касае до размера на присъденото обезщетение за неимуществени
вреди аз считам, че той не съответства на критерия за справедливост, като е
малко завишен. В тази връзка ще започна с това, че очевидно за ищеца не му
е чуждо да извършва транспортна дейност в чужда страна, поради което
естеството на това занимание обикновено предполага и отдалечаване от
членовете на неговото семейство за определени времеви отрязъци, поради
което и емоционалния дискомфорт от дистанцирането, което е получено,
вследствие на наложената забрана за напускане на пределите на България не е
в толкова висока степен.
На следващо място, моля да отчетете, че съдът неправилно е изчислил
периода, през който ищецът е бил лишен от възможност да контактува със
семейството си във връзка с наложената му ограничителна мярка. В съдебния
акт е прието, че се касае за 9 месеца. Всъщност, времето от привличането
като обвиняем до прекратяването на ДП е по-малко от 8 месеца и като се
приспадне и времето, през което му е било разрешено да напусне пределите
на страната за около 20 дни, то от 9 месеца реалният времеви отрязък е 7
месеца, което определено в светлината на този обем, през който е действала
тази ограничителна мярка не е период, който следва да бъде неглижиран. Ще
4
Ви моля също така да отчетете нещо, на което не е акцентирано от страна на
първата инстанция, а именно, че производството е приключило на досъдебна
фаза, т.е. с липсата на внасяне на обвинителен акт и развиващо се съдебно
производство, очевидно психическият емоционален натиск върху
обвиняемия, понастоящем ищец е значително по-нисък.
Отделно от това, очевидно е, че наказателното производство е
приключило за много кратък период от време и по отношение на ищеца е
действала сравнително лека мярка за неотклонение и то с поносим размер на
гаранцията. След подписката гаранцията е най-леката мярка за неотклонение.
С оглед на казаното до тук и аз считам, че с пропускането на тези
допълнителни фактори, които отбелязах пред вас, обосновава определяне на
размер за обезщетение за неимуществени вреди, несъответстващ на
критериите за справедливост. Становището ми като представител на
прокуратурата е, че размерът на обезщетението за неимуществени вреди
следва да бъде в рамките между 6 000 лв. и 8 000 лв., за да постигне целите,
за които е предназначен и да се препятства неоснователно обогатяване.
Естеството на настоящото производство, неговата тежест и неособено
големия обем от продължителност не предполагат и размера на
претендираните разноски.
Адв. А. /реплика/: По повод изложеното от прокуратурата: на първо
място споделените нови аргументи са извън срока за излагане във въззивната
жалба, но ако съдът прецени, че същите са допустими и следва да бъдат
обсъдени в съдебния акт, то намирам за необходимо да взема становище по
тях. Действително, клиентът ми е международен шофьор и не рядко
изпълнява и курсове в чужбина, но не бива да се приема, че това е основание
за намаляване на, т.е. липсва такъв емоционален дискомфорт или поне не е
същият в степен такава, каквато е описана в съдебния акт. Напротив, следва
да се прави разграничение между това дА. лицето упражнява своите трудови
правомощия извън страната или същото е задържано извън страната във
връзка с повдигнато срещу него обвинение за извършено от него тежко
престъпление. На следващо място неправилно е твърдението, че
първоинстанционният съд неправилно е определил и периода на
ограничителната мярка забрана за напускане на страната ще кажа, че ако
производството е прекратено 9 месеца след неговото образуване, то моля да
5
имате предвид, че с постановлението за прекратяване на същото прокурорът е
пропуснал да се произнесе и да отмени съответно тази ограничителна мярка
забрана за напускане на страната, което наложи допълнително с молба
същият да бъде сезиран и това стана почти месец по-късно след самото
прекратяване. Така че намирам и тези доводи на прокуратурата за
неоснователни. Освен това намирам, че в своето решение пък съдът изобщо
не е обсъдил тежестта на престъплението, в което доверителят ми е обвинен,
а именно че същото е тежко и се предвижда наказание лишаване от свобода
от три до десет години и глоба до 20 000 лв. до 100 000 лв., каквито
възможности на първо място той няма как да плати и на второ място това
няма как да не се отрази на неговото психическо състояние.
По отношение на останА.те аргументи няма нужда да губя процесуално
време на състава, подборно са изложени във въззивната жалба, поради което
изцяло я поддържам. В тази връзка Ви моля да оставите без уважение
въззивната жалба отново и намирам, че така постановения размер за
неимуществени вреди е в занижен, но не справедлив размер и намирам, че
същият трябва да бъде завишен. Дори и да не е в размера претендиран в
исковата молба, то така постановения е изключително занижен и
несправедлив предвид обвинението, повдигнато срещу доверителя ми.
Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
Обявява устните състезания за приключили.
Съдът обяви дата за постановяване на решението 19.05.2023 г.
Протоколът се изготви в съдебно заседание.
Заседанието се закри в 14.20 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
6