П Р И С Ъ Д А

 

 

№                                            25.09.2009 година                гр. Бургас

 

В   И М Е Т О   НА   Н А Р О Д А

 

РАЙОНЕН СЪД                                            НАКАЗАТЕЛНА КОЛЕГИЯ

на двадесет и пети септември                                                2009 година

В публично съдебно заседание в следния състав:

 

                                                                    Председател: Диана Ганева

                                                                   Съдебни заседатели: 

                                                                            

Секретар: Мария Милева

Прокурор: Д М

като разгледа докладваното от съдия Ганева

НОХД № 2213 по описа за 2009 година

 

П Р И С Ъ Д И:

 

ПРИЗНАВА подсъдимия С.И.И.–***, живущ ***, българин, български гражданин,  неженен, неосъждан, с основно образование, безработен, с ЕГН ********** за ВИНОВЕН в това, че на 16.01.2009г. в землището на с.Равна Гора, обл.Бургаска, без редовно писмено позволително отсякъл от държавния горски фонд, стопанисван от ДЛС Ропотамо, в местността „Каеджика”  и  извозил до дома си в селото 1.5 куб.м. дъбови дърва за огрев на стойност 60 лева-маловажен случай – престъпление по чл. 235, ал. 6, вр. ал. 1 от НК, поради което и на основание чл.78а от НК го ОСВОБОЖДАВА от НАКАЗАТЕЛНА ОТГОВОРНОСТ и му НАЛАГА административно наказание ГЛОБА в размер на 500 лв.

ОСЪЖДА подсъдимия С.И.И., ЕГН **********с посочена по-горе самоличност, на осн. чл. 189, ал. 3 НПК да заплати на Държавата сумата от 45 /четиридесет  и пет/ лв., представляващи направените в хода на наказателното производство съдебно-деловодни разноски (за съдебно-оценъчна експертиза).

Присъдата може да се обжалва и протестира пред БОС в 15-дневен срок от днес.

 

 

                                                                            СЪДИЯ:

 

 

 

 

М О Т И В И                                            НОХДело № 2213/2009г.

 

 

Производството по делото е образувано по повод на обвинителен акт на Районна прокуратура гр. Бургас срещу  С.И. ***, с обвинение в това, че  на 16.01.2009г. в землището на с.Равна Гора, обл.Бургаска, без редовно писмено позволително отсякъл от държавния горски фонд , стопанисван от ДЛС Ропотамо, в местността „Каеджика”  и  извозил до дома си в селото 1.5 куб.м. дъбови дърва за огрев на стойност 60 лева-маловажен случай – престъпление по чл. 235, ал. 6, вр. ал. 1 от НК.

Предвид наличието на основания за провеждане на съкратено съдебно следствие, беше проведено предварително изслушване на страните, като производството се разгледа и реши по реда на глава двадесет и седма от НПК. С протоколно определение от 25.09.2009г., на основание чл.372, ал.4 от НПК, съдът обяви, че при постановяване на присъдата ще полза самопризнанието на подсъдимия, без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.

Прокурорът по време на съдебните прения поддържа обвинението, така както е повдигнато с обвинителния акт, като счита, че фактическата обстановка и правната квалификация на деянието са доказани по несъмнен начин от събраните по делото доказателства. Относно определяне вида и размера на наказанието, прокурорът пледира подсъдимия, с оглед възстановяване на щетите към датата на съдебното заседание, да бъде признат за виновен.  На основание чл.78а, ал.1 от НК да бъде освободен от наказателна отговорност с налагане на  административно наказание глоба в минимален размер.

Защитникът на подсъдимия, в лицето на адв.Д. , не оспорва фактическата обстановка и правната квалификация на деянието по обвинителния акт . Относно определяне вида и размера на наказанието, защитникът пледира с оглед възстановяване на щетите  от подсъдимия, на основание чл.78а, ал.1 от НК  да бъде освободен от наказателна отговорност , като му бъде наложено административно наказание глоба в минимален размер.

Подсъдимият се признава за  виновен и признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт. Дава съгласие да не се събират доказателства по тези факти. В защитната си реч, по време на съдебните прения заявява, че се присъединява към казаното от защитника му и изразява съгласие с предложеното наказание.

След преценка на самопризнанията на подсъдимия, събраните по делото доказателства и изложените факти в обстоятелствената част на обвинителния акт, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

          Подсъдимият имал нужда от дърва. На 16.01.2009г. отишъл в местността „Каежика” в землището на с.Равна Гора, област Бургаска. Без да притежава редовно писмено позволително с помощта на бичкия и брадвичка отсякъл 1.5 куб.м. дъбови дърва за огрев, намиращите в същата местност . Натоварил дървата на каруца и ги извозил до дома си в селото.  По това време горските стражари Станислав Дичев и Огнян Петков били на работа и правели обход . Пред дома на И. установили,че каруцата е натоварена с дърва без необходимата маркировка. Дървата били оставени за отговорно пазене на съпругата на И. - Златка Иванова. По-късно с оглед нуждите си подсъдимият нарязъл дървата и ги изгорил.

Според назначените експертиза стойността на отнетите дърва към датата на деянието възлиза на 60 лева.

Горната фактическа обстановка се установява от обясненията на подсъдимия, дадени при разследването, свидетелските показания и писмените доказателства по делото.

С оглед на горната фактическа обстановка съдът счита за доказано по безспорен и категоричен начин от обективна и от субективна страна, че подсъдимия е извършил престъплението,  в което е обвинен.

Деянието е извършено при пряк умисъл като форма на вината-подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е настъпването на общественоопасните последици и е искал тяхното настъпване.

Във връзка с изложеното съдът призна подсъдимия С.И.И.  за виновен в повдигнатото му обвинение.

При определяне вида и размера на наказанието  за подсъдимия, съдът взе предвид пълните самопризнания по фактическата обстановка, направени от подсъдимия при разследването и в съдебно заседание, изразеното съжаление за извършеното,  сравнително младата му възраст, тежкото му имотно състояние, причините за извършване на деянието, основна от които липсата на средства. 

Съдът счита, че в случая са налице кумулативно предвидените условия на чл. 78а, ал. 1 от НК - за престъплението по чл. 235, ал.6, вр.ал.1 от НК се предвижда наказание лишаване от свобода до една години или пробация , или глоба от сто до триста лева и същото е умишлено; подсъдимият не е осъждан за престъпление от общ характер, не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на раздел ІV, глава осма от НК и причинените с престъплението имуществени вреди са възстановени към датата на съдебното заседание. Предвид на това съдът намира, че на основание чл. 78а, ал. 1 НК подсъдимият следва да бъде освободен от наказателна отговорност, като му бъде наложено административно наказание – глоба. При определяне размера на наказанието глоба, съдът отчете ниската степен на обществена опасност на подсъдимият, който е в млада възраст - на 28 години, с чисто съдебно минало, направените от него самопризнания и изразеното съжаление за извършеното. Тези обстоятелства съдът преценя като смекчаващи вината и отговорността. С оглед на изложеното съдът прецени, че е налице превес на смекчаващите вината и отговорността обстоятелства, поради което и глобата следва да бъде определена в минималния предвиден от закона размер, а именно 500 лева.

С така определеното и наложено  наказание настоящият състав счита, че в максимална степен ще бъдат постигнати целите на наказанието, визирани в чл.36 от НК и подсъдимия ще се поправи и превъзпита.

Като причини за извършване на деянието следва да се приемат ниската правна култура на подсъдимия, тежките икономически условия, свързани с безработицата в страната и липсата на средства.

Накрая съдът се занима с разноските по делото, които възложи в тежест на подсъдимия.

Мотивиран от горното, съдът постанови присъдата.

 

                                                          РАЙОНЕН СЪДИЯ: