О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Номер:17 07.02.2019 година Град Разград
В ИМЕТО НА НАРОДА
Разградският административен съд, в закритото заседание на седми
февруари през две хиляди и деветнадесетата
година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ ДАМЯНОВА
При секретаря
В присъствието на
прокурора
Като разгледа докладваното от съдията административно дело № 230 по
описа за 2018, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявено е оспорване с правно основание
чл.40, ал.2 от ЗДОИ.
Постъпила е жалба от В. Л. Н. от село В. против
мълчалив отказ на директора на ОУ „Христо Ботев“ село Китанчево, община Исперих за предоставяне на обществена
информация. Жалбата е подадена чрез административния орган, а към нея е
приложена и административната преписка.
След преценка на изложеното в жалбата и
представената административна преписка съдът констатира, следното:
На 31.10.2018г.
жалбоподателят депозирал в учебното
заведение заявление за достъп до обществена информация. В предвидения от чл.28,
ал.1 от ЗДОИ срок административният
орган не се е произнесъл по искането за
предоставяне на информация.
След
получаването на жалбата против мълчаливия отказ за предоставяне на обществена информация, на жалбоподателя
е предоставена поисканата обществена
информация относно лицата, заемащи педагогически длъжности. Информацията е
предоставена на заявителя по електронен
път на посочения от него електронен адрес.
Административният орган се е възползвал от
правото си да издаде искания административен акт съобразно чл.156, ал.1 предл.
последно от АПК. Ето защо съдът намира,
че в такъв случай за жалбоподателя липсва правен интерес от водене на
настоящото производство. Ето защо и на основание чл. 159, т.4 във връзка с чл.156, ал.1 от АПК подадената жалба следва да се остави без
разглеждане, а производството по делото следва да бъде прекратено.
Съобразно направеното с жалбата искане и по аргумент от чл.143, ал.2 от АПК, на
жалбоподателя следва да се присъдят разноските, за които са налице доказателства за извършването им. Съобразно представената
разписка жалбоподателят е заплатил 10
лева държавна такса, които следва да се възстановят от бюджета на органа.
Останалите претендирани
по списъка разноски- адвокатско възнаграждение, данък добавена стойност и пощенски разходи, не следва да се
присъждат. Съобразно правилата на АПК и ГПК разноските за направените от
страните разходи по водене на делото, които съгласно разпоредбата на чл. 71,
ал. 1 ГПК са държавни такси и разходи за производството. В този смисъл пощенските разходи, банковите такси и
дължимите данъци не представляват съдебни разноски по смисъла на закона и не следва да се присъждат.
Разноските за правна защита са разходи за
производството и включват възнаграждението за един адвокат- чл.143, ал. 1 АПК. Съдебни
разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат само когато страната е
заплатила възнаграждението. В договора следва да е вписан начина на плащане.
Ако плащането е по банков път, задължително се представят доказателства за
това, а ако е в брой, то тогава вписването за направеното плащане в договора за
правна помощ е достатъчно и има характера на разписка. В конкретния случай в представения договор за правна защита и
съдействие е посочено единствено: “ІІІ.
Договорено възнаграждение- 500 лева
съгласно Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните адвокатски възнаграждения, при
условията на чл.38, ал.1, т.2 от Закона
за адвокатурата“.
Липсват доказателства това уговорено
възнаграждение да е заплатено, поради което такова не следва да се присъжда.
Мотивиран така, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА
производството по административно дело № 230/2018г. по описа на
Разградския административен съд на основание чл.159, т.4 от АПК.
ОСЪЖДА
ОУ „Христо Ботев“ село Китанчево, община
Исперих да заплати на В. Л. Н. от село В., ул.“******“ № **, 10 (десет) лева за
разноски по производството.
Определението може да се обжалва с частна
жалба в седмодневен срок от съобщаването му на страните пред Върховния
административен съд на Република България.
Съдия:/п/