О
П Р Е
Д Е Л
Е Н И Е
Номер , град Варна
Варненски Апелативен съд, Търговско отделение, в закрито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНУХИ АРАКЕЛЯН ЧЛЕНОВЕ: АНЕТА БРАТАНОВА
МАГДАЛЕНА
НЕДЕВА
като разгледа докладваното от съдия А.Братанова в.т.дело
номер 615/2016 год., за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано e по въззивна жалба на КООПЕРАЦИЯ
ТРУДОВО-ПРОИЗВОДИТЕЛНА КООПЕРАЦИЯ МИР гр. Разград, с вх. № 6658/21.10.2016г., по вх.рег. на
ВАпС срещу решение № 593/17.06.2016г., постановено по т.д. № 72/2015год. по
описа на ОС – Разград в частта, в която
страната е осъдена да заплати на „Микро – 67” АД суми, заплатени по обявения
за нищожен договор в частта за продажба на масивна производствена сграда на два етажа с идентификатор 61710.501.26.6,
гр.Разград, на основание чл. 34 ЗЗД за разликата от 22 725, 03 лева до
65 965, 69 лева., вкл. е признато на основание чл. 90 ЗЗД правото на
задържане до заплащане на дължимите суми.
Обсъждайки
основателността на претенцията с правно основание чл. 34 ЗЗД РОС се е позовал на частично погасяване на
задължението за заплащане на продажната цена с прихващане по протокол от
18.11.2010 год. с насрещно вземане, произтичащо от договор за наем. Приел е че
представената по делото фактура № 2790/18.11.2010 год. обективира валидно
възникнало насрещно задължение на ТПК „Мир“ в размер на 45 466, 13 лева,
съставляващо дължими наемни вноски. На посоченото основание, РОС е приел, че
„Микро – 67“ АД е изпълнил задължението си за плащане по договора за продажба и с частта, с която е
прихванато задължението му в размер на 45 466, 13 лева. Прихваната сума
подлежи на връщане по реда на чл. 34 ЗЗД.
В хода на
първоинстанционното производство, ищецът ТПК „МИР“ е навел възражения за
несъществуване на вземане с произход договор за наем. Идентични възражения се
поддържат и пред въззивната инстанция. Претендира се спиране на съдебното
производство поради наличие на преюдициален спор – предмет на гр.д.№ 182/17
год., образувано пред РС – Разград с предмет прогласяване на привидността,
алтернативно – на нищожността на договор за наем, на основание чл. 17 и чл. 26 ЗЗД. Претендира се спиране при условията на чл. 229, ал.1, т.4 ГПК.
За да се произнесе по
направеното искане с правно основание чл. 229, ал.1, т.4 ГПК, съдът намира
следното:
Висящият съдебен спор
пред РС – Разград има обуславящо значение за съществуването на дълг, произтичащ
от наличието на наемно правоотношение между страните, респ. за погасителния
ефект на осъщественото прихващане по протокол от 18.11.2010 год. Липсата на вземане на купувача - наемодател
изключва действието на осъщественото между него и продавача – наемател
прихващане. Прихващането с несъществуващо вземане не може да произведе правни
последици. Липсата на активно вземане на ответника като участник в прихващането
на насрещно негово задължение за заплащане на продажната цена, осуетява
погасителното действие на компенсационното изявление по чл. 104, ал.2 ЗЗД.
С
оглед на изложеното, висящият съдебен спор има обуславящо значение за надлежно
погасяване на част от задължението за заплащане на продажната цена по
процесната сделка, респ. за основателността на разглежданата претенция с правно
основание чл. 34 ЗЗД. Същият е основан на пороци, свързани с приложението на
императивнпи законови разпоредби, чието навеждане в процеса не е ограничено от
процесуални преклузии.
Наличието на
преюдициален съдебен спор съставлява отрицателна процесуална предпоставка,
осуетяваща упражняването на правото на иск. За наличието на същата съдът следи
служебно, респ. е длъжен да спре производството, независимо от фазата, в която
се намира.
С оглед на изложеното, съдът
О П Р Е Д Е
Л И:
СПИРА производството
по в.т.д.№ 615/16 год. по описа на АС – Варна до приключване на гр.д.№ 182/17
год. по описа на РС – Разград.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО
подлежи на обжалване в едноседмичен срок от връчването му на страните пред ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: