Р
Е Ш Е Н И Е
№ 757
гр.
В., 29.02.2016г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, XХ състав, в открито съдебно заседание, проведено на първи февруари две хиляди
и шестнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДЕСИСЛАВА ЖЕКОВА
при
участието на секретаря А.Д.,
като разгледа докладваното от съдията гр.д.
№13398 по
описа за 2015 година на Варненския районен съд, ХХ състав, за
да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството по
делото е образувано по предявени в условията на обективно кумулативно
съединяване от С.Г.Х., ЕГН ********** с адрес ***, чрез процесуален представител – адв. Л.П., срещу Й.Д.Х., ЕГН ********** с
адрес *** искове с правно основание
чл.49, ал.3, чл.53, чл.56 и чл.59 СК за развод
поради разстройство на сключения между
страните граждански брак на *г. по вина на
ответника, предоставяне упражняването на родителските права по отношение на роденото
по време на брака дете П.Й.Х. на
майката, определяне местоживеенето на детето при нея, определяне режим на личен
контакт на бащата с детето, осъждане на бащата да заплаща месечна издръжка в
полза на детето в размер на 150лв., считано от датата на подаване на исковата
молба, до настъпване на обстоятелства, водещи до изменението й или
прекратяването й, предоставяне на съпругата ползването на семейното жилище, находящо се в гр. В. ул. Д.В. **, както и да бъде постановено след
развода съпругата да носи предбрачното си фамилно име
– Зл. В открито съдебно заседание ищцата увеличава размера на претендираната издръжка на 200лв. и уточнява, че не
претендира предоставяне ползването на жилището, което се е ползвало от
семейството
под наем, тъй като същото е напуснато и от двамата
съпрузи.
Твърди се в
исковата молба, че страните имат родено едно дете от брака, което не е
навършило пълнолетие. Ищцата счита, че понастоящем бракът между страните е
лишен от всякакъв смисъл, като между съпрузите липсва емоционална връзка, обич
и комуникация. От около два месеца преди подаване на исковата молба съпрузите
са фактически разделени, като ищцата живее в семейното жилище, а ответникът на
квартира. Сочи се, че от самото начало на брачните отношения ищцата била
игнорирана и незачитана. Върху нея бил упражняван психически и емоционален
тормоз. Била ограничавана да общува с приятелите си, наричана с обидни думи,
което я наранявало и правело непълноценна личност. Излага се, че майката към
момента полага приоритетно грижи за детето, което е изключително привързано към
нея, като майката разполага и с помощта на своите родители. Моли се за
уважаване на предявените искове по тези съображения и присъждане на сторените
по делото разноски.
В срока по чл.131 ГПК не е депозиран писмен отговор от
ответника. В открито съдебно заседание ответникът не се явява.
Дирекция „Социално подпомагане“ – В., конституирана по
реда на чл.15 ЗЗакрДет в открито съдебно заседание,
счита, че родителските права над роденото от брака дете следва да бъдат
предоставени на майката, като на бащата бъде определен подходящ режим на лични
отношения.
След
съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки
становището на страните, съдът приема за установено
следното от фактическа страна:
Видно от
приетото на л.5 удостоверение, Й.Д.Х. и С.Г. Зл. са сключили граждански брак в гр. В. с акт за гр. брак номер *г.
Съобразно
прието на л.6 удостоверение за раждане, страните са родители на детето П.Й.Х.,
родена на ***г.
Приобщен по
делото е фиш за работна заплата на С.Г.Х. /л.19/, от който се установява, че същата е получила месечно
трудово възнаграждение за м.декември 2015г. в размер от 601.59лв. от Медицински
университет – В., М.-д.ц.
Издадена е в
полза на С.Г.Х.
заповед за незабавна защита по гр.д. №*г. по описа на ВРС, XXXV състав от *г., с която е задължен ответникът да се въздържа от извършване на
домашно насилие спрямо С.Х..
Ангажирани
са от ищцата гласни доказателства чрез разпит на свидетелите Л.Д.Д. и Г.Г.Д.
Първата свидетелка излага, че страните са във фактическа раздяла от *г. С. й е споделяла неведнъж да е извършвано физическо, психическо и
емоционално насилие. Свидетелката всеки ден е виждала семейството. Й. започнал
да се държи агресивно, обиждал я, наричайки я „мърша, овца, тъпа“. Стигало се
до скандали пред свидетелката. Ограничавал контактите й с приятели. С. основно гледа детето, не го спира да вижда баща си след раздялата. В
момента в жилището на С. детето си има стая с всичко необходимо. С. обмисляла
тази раздяла от доста време и Й. не я спрял. Не са се събирали отново.
Свидетелят Г.Д. твърди,
че страните са разделени от м. септември 2015г. През първата година всичко в
семейството им си било нормално. Впоследствие Й. често избухвал, обиждал я пред
останалите. Наричал я „боклук“ и „мърша“, заплашвал я, че ще я удари. Правел го
след като пийне. Тя се опитвала да тушира нещата, държала се мило, но той в
един момент ставал неконтролируем. С. никога не го нападала, не се опитвала да го злепостави. Преди да се
разделят живеели на квартира. Сега С. има нова квартира на ул. „Ж.“. Последно свидетелят знае, че Й. имал магазин за хранителни стоки в
кв. „Мл.“.
Въз
основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки становището на страните, съдът достигна до следните
правни изводи:
По иска
с правно основание чл.49, ал.1
СК:
От доказателствата по делото е видно, и съдът приема за установено, че брачните отношения между съпрузите са дълбоко и непоправимо разстроени. Анализът на
описаната по-горе фактическа обстановка сочи, че съпрузите не живеят заедно, а
преди раздялата напрежението в отношенията им е било ежедневие. Помежду им е изчезнало взаимното доверие и уважение, лишили са се от чувство за близост, общност и единство, както и желание за полагане на общи грижи за семейството и дома.
Предвид всичко изложено, съдът намира, че запазването на брака би било вредно за обществото и самите съпрузи, между които не съществува физическа и духовна близост, изчезнали са чувствата
на обич, взаимност и привързаност, поради което бракът им следва
да бъде прекратен, на основание чл.49, ал.1 СК.
По отношение вината:
Законовата уредба не дефинира
понятието ”вина за дълбокото и непоправимо разстройство на брака”. Същността на това понятие следва да се разбира като неизпълнение на поетите брачни задължения за взаимност,
съвместно живеене на съпрузите и грижи за семейството. В тази насока, за да се произнесе по въпроса за вината, съдът съобрази следното:
Установи се безспорно
по делото от ангажираните гласни доказателства чрез разпит на допуснатите
свидетели, чиито показания съдът кредитира изцяло като последователни, безпротиворечиви и базирани на непосредствени впечатления,
че по време на съвместното съжителство на съпрузите, ответникът е имал
агресивно поведение към съпругата си – избухвал е, обиждал я е пред семейни
приятели, като тези прояви не са били по изключение. В този смисъл съдът
достига до извод, че съпругът не е спазвал задължението си за взаимно уважение
и разбирателство в отношенията със съпругата си.
По изложените съображения и доколкото ответникът не оспори
наведените брачни провинения, съдът намира, че вина за настъпилото дълбоко и
непоправимо разстройство на брака има съпругът.
По отношение фамилното име на
съпругата след прекратяване на брака:
Съобразно чл.53 СК, след развода съпругът може да
възстанови фамилното си име преди този брак. В този смисъл и при отправяне на
изрично искане от съпругата, следва да бъде постановено след развода тя да носи
предбрачното си фамилно име Златкова.
Относно упражняването на родителските права, местоживеенето на детето,
режима на лични отношения и издръжката на детето:
Установи се по
делото, че детето П.Й.Х. след раздялата на родителите се отглежда предимно от майка си. Становището
на Дирекция „Социално подпомагане“ е, че в интерес на детето е родителските
права да се упражняват от майката, поради което и съдът намира, че
упражняването на правата следва да бъде предоставено на майката С.Г.Х., като бъде определено и местоживеенето на детето при майката в гр. В..
Не се твърди и
установява бащата да има неподходящо поведение спрямо детето. След раздялата
между родителите детето следва да запази пълноценна връзка и да има вниманието
и грижата и на двамата родители. Съобразявайки посоченото, както и възрастта на
детето П.Х., настоящият съдебен състав намира, че предложеният от майката режим на
лични отношения на бащата с детето в исковата молба е достатъчно разширен, за
да предостави пълноценно време, което детето да прекарва със своя баща.
Същевременно, така предложеният режим е и подходящ с оглед предстоящите
ангажименти на детето към училище. С оглед на това, съдът намира, че следва по
силата на съдебното решение да определи режим на лични отношения на бащата Й.Д.Х.
с детето П.Х., като бащата има право да взема детето всяка втора и четвърта седмица от
месеца от 10:00 часа в събота до 16:00 часа в неделя с преспиване, както и един
месец през лятото, когато майката не ползва платен годишен отпуск.
Съгласно чл.143, ал.1 и 2 СК, родителите
дължат издръжка на своите ненавършили
пълнолетие деца независимо дали са работоспособни и дали могат да
се издържат от имуществото си. Размерът на
дължимата издръжка следва да бъде
определен съобразно нуждите на детето
и възможностите на родителите. Основните фактори, които обуславят нуждите на издържания, са неговата възраст,
социални и културни потребности, здравословно състояние, разходи за облекло, храна,
обучение.
В конкретната
хипотеза, детето е на пет години, предстои да започне
предучилищна и училище, като не се установява по делото да има нужди,
надхвърлящи нормалните за възрастта.
Като взе предвид възрастта, обичайните нужди на детето от храна, облекло, учебни пособия и средства за посрещане на разходи за
заболявания, съпътстващи израстването, нормативно
регламентирания минимален размер на издръжката,
обществено-икономическите условия в страната и безусловността
на задължението на бащата да заплаща издръжка, съдът намира, че размерът на необходимата
месечна издръжка за детето, който следва да бъде заплащан от бащата е в рамките
на претендираните 200лв. За да определи този размер,
съдът съобразява, че доходът на майката е около средния за страната, като с
оглед предоставяне упражняването на родителските права, нейн
е ангажиментът да посреща извънредните разходи, възникващи в ежедневието за
детето. Също така, от показанията на свидетеля Димов са налице данни бащата да
реализира доход от притежаван от него магазин. Наред с това, ответникът не
наведе възражения в рамките на производството срещу размера на отправената
претенция за издръжка.
Издръжката в размер от 200лв. следва да бъде присъдена считано
от датата на подаване на исковата молба, с падеж пето число на месеца,
за който се дължи, ведно
със законната лихва за всяка
закъсняла вноска, до настъпване на
законно основание за нейното изменение или прекратяване.
По
отношение ползването на семейното жилище:
Съобразно чл. 56,
ал.1, изр. 2 СК, съдът следва служебно да се произнесе за ползването на семейното жилище. В
конкретния случай обаче, семейното жилище по смисъла на пар.1
ДР на СК не е било собствено на съпрузите и към момента на разглеждане на
делото е напуснато и от двамата съпрузи, като детето се отглежда в жилище, в
което майката се е установила след фактическата раздяла на съпрузите. Поради
това и не следва по силата на настоящото решение, жилището, което се е ползвало
като семейно, да се предоставя за ползване на някой от съпрузите.
По отношение на разноските:
С оглед изхода на
спора, на основание чл.329, ал.1 ГПК,
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата сторените по делото
разноски в общ размер от 825лв., от които 25лв. за заплатена държавна такса и 800лв.
адвокатско възнаграждение.
Дължащият издръжка
родител следва да бъде осъден да заплати по сметка на Варненски районен съд
държавна такса в размер на 288лв. на основание чл.1 от Тарифата за държавните
такси, които се събират от съдилищата по ГПК.
Предвид изхода от спора
и на основание чл.6, т.2 от Тарифата
за държавните такси, които се
събират от съдилищата по ГПК, съдът определя окончателна държавна такса в размер на 50лв., която следва да
се внесе от ответника съобразно
чл.329, ал.1 ГПК.
Водим
от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРЕКРАТЯВА гражданския брак между С.Г.Х., ЕГН ********** с адрес *** и
Й.Д.Х., ЕГН ********** с адрес ***, сключен на *г. с акт за гр. брак №*, съставен от длъжностното лице по гражданското
състояние в гр. В., поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство, на основание чл.49, ал.1 СК.
ОБЯВЯВА, че вина за разстройството на брачните отношения
има съпругът Й.Д.Х., ЕГН **********, на
основание чл.49, ал.3 СК.
ПОСТАНОВЯВА след развода съпругата да носи предбрачното
си фамилно име Зл.
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права по отношение
на детето П.Й.Х., ЕГН **********
на неговата майка – С. Г.Х., ЕГН **********, като определя и местоживеенето на детето да е при майката С.Г.Х., ЕГН ********** ***.
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения на бащата Й.Д.Х., ЕГН ********** с адрес *** с детето П. Й.Х., ЕГН **********,
както следва: бащата има възможност да вижда и
взема детето всяка втора и четвърта седмица от месеца от 10:00 часа в събота до
16:00 часа в неделя с преспиване, както и един месец през лятото, когато
майката не ползва платен годишен отпуск.
ОСЪЖДА Й.Д.Х., ЕГН ********** с адрес *** да заплаща в полза на детето П.Й. Х., ЕГН **********, чрез неговата майка и законен
представител – С.Г.Х., ЕГН ********** месечна издръжка в размер на 200лв.
/двеста лева/, считано от датата на подаване на исковата молба – 29.10.2015г., с падеж пето число на
месеца, за който се дължи,
ведно със законната лихва за всяка закъсняла
вноска, до настъпване на законно
основание за нейното
изменение или прекратяване.
ОСЪЖДА Й.Д.Х.,
ЕГН ********** с адрес *** да заплати
на С.Г.Х., ЕГН ********** с адрес ***
сумата от 825лв. /осемстотин
двадесет и пет лева/, представляваща сторени по делото разноски за заплатена
държавна такса и адвокатско възнаграждение, на осн.
чл.329, ал.1 ГПК, вр. с чл.78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА
Й.Д.Х., ЕГН **********
с адрес *** да заплати по сметка на Варненски
районен съд държавна такса в размер на
338лв. /триста тридесет и осем лева/, на основание чл.1 и чл.6, т.2 от Тарифата за държавните такси,
които се събират от съдилищата по ГПК.
Решението
подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: