№ 7907
гр. София, 11.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 120 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ВЕНЕТА СТ. ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря КАМЕЛИЯ АНЧ. КОСТАДИНОВА
като разгледа докладваното от ВЕНЕТА СТ. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело
№ 20211110138469 по описа за 2021 година
Предявени са от “.” ЕАД, ЕИК ., представлявано от . – Изпълнителен директор, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б срещу Н. АС. Н., ЕГН
**********, с адрес ГР.СОФИЯ, УЛ.КОНСТАНТИН ИГНАТОВ, № 8, ВХ. 1, ЕТ. 4,
АПАРТАМЕНТ, със съдебен адрес: гр. София, бул. Княз Дондуков № 54, иск с правна
квалификация чл.422 от ГПК във връзка с чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД, вр. с чл.150 от ЗЕ - за
признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца
сумата от 3541,70 лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия
за периода от 1.5.2017 г. до 30.4.2019 г., ведно със законна лихва от 29.1.2021 г. до
изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 354,04 лв. за периода от 15.9.2018 г.
до 18.1.2021 г., сумата от 4,96 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово
разпределение за периода от 1.3.2019 г. до 30.4.2019 г., ведно със законна лихва от 29.1.2021
г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на ,8 лв. за периода от 1.5.2019 г.
до 18.1.2021 г.
Ищецът твърди, че ответникът е клиент на топлинна енергия за битови нужди за
процесния топлоснабдяем имот, находящ се в ГР. СОФИЯ, УЛ.КОНСТАНТИН ИГНАТОВ,
№ 8, ВХ. 1, ЕТ. 4, АПАРТАМЕНТ, аб.№ 218955, но не е изпълнил задължението си да
заплати доставената в имота топлинна енергия за битови нужди в процесния период. Моли
за присъждане на разноски.
Ответникът е подал в срока по чл. 131 от ГПК отговор на исковата молба, като
оспорва иска като неоснователен. Твърди, че не е ползвател на топлинна енергия по силата
на публично известни общи условия, публикувани във вестник „Монитор“ от 10.07.2016 г.,
тъй като влизали в противоречие с нормата на чл. 147а от Закона за защита на
потребителите. Прави възражение за погасяване на сумите по давност. Сочи, че е заплатил
1
сумата от 1216.49 лв. в периода 30.08.2019 г. до 30.12.2020 г. Моли съда да отхвърли
исковата претенция.
Третото лице-помагач „.“ ЕООД не оспорва иска, представя писмени доказателства.
Съдът, като прецени относимите доказателства и доводите на страните, приема
за установено от фактическа и правна страна следното:
Видно от приложеното ч.гр.д. № 5792/2021 г. по описа на СРС, 120 състав, ищецът е
депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК на 29.01.2021
г., като искането му е било уважено и е издадена заповед по чл.410 от ГПК. В законовия
срок длъжникът е подал възражение, че не дължи вземането, твърдейки, че е заплатил сума
в общ размер на 1216.49 лв. през периода 30.08.2019 г. – 31.12.2020 г. Оспорва останалата
сума, претендирана от него, поради неправилно изчисление. Съдът е дал указания на ищеца
по реда на чл.415 от ГПК, което обуславя правния интерес от водене на настоящото
производство.
От депозираните по делото писмени доказателства се установява, че с Нотариален
акт за дарение на недвижим имот № 8, том I, рег. № 580, дело № 7 от 22.03.2012 г. Светла
Асенова Н. дарила на ответника Н. АС. Н. собствения си недвижим имот, представляващ
Апартамент, находящ се в гр. София, кв. Дървеница, ул. Константин Игнатов № 8, вход
единствен, на 4 етаж.
От изслушаната по делото съдебно-техническа експертиза се установява, че в
сградата, където се намира процесният имот, количеството топлинна енергия за абонатната
станция на адреса се измерва и отчита, съгласно Закона за енергетиката от средство за
търговско измерване общ топломер, монтиран в абонатната станция, който се отчита от
служители на ищцовото дружество всеки месец по електронен път. Съществува договор за
услугата дялово разпределение, сключен между Етажната собственост и фирма „.“ ЕООД
/ТЛП/. През процесния период фирмата за дялово разпределение е отчитала уредите в имота
и са попълнени документи за главен отчет, подписани от потребител. Отчетите са коректно
отразени в изравнителните сметки. В процесния имот е имало монтирани 5 броя
отоплителни тела и толкова топлоразпределители с дистанционен отчет. Налична била и
щранг-лира за отопление на банята, за която се изчислява служебна топлинна енергия,
отдадена отщранга, съгласно НТ. Топлата вода, ползвана в имота, се отчита чрез водомер за
топла вода. Дължимата сума за отопление възлиза на 3637.95 лв., а за топла вода –
929.05 лв., или общо 4567.00 лв. за целия процесен период. Своевременно са извършвани и
метрологични проверки на топломера в абонатната станция. Изводите на вещото лице
кореспондират и с документите, предоставени от третото лице-помагач.
По делото е изслушана Съдебно-счетоводна експертиза, която съдът приема като
компетентно изготвена и обективна. Счетоводната експертиза е установила, че сумата не е
погасена. Дължимата главница възлиза на 3541.70 лв., такса за дялово разпределение в
размер на 4.96 лв., а лихвите – общо 354.04 лв. Вещото лице е установило, че след
погасяване от страна на ответника на суми за периода месец май 2017 г. до месец април
2
2018 година, дължимата сума е останала в размер на 834.87 лв. за този период. За периода от
месец януари 2018 г. до месец април 2019 г. дължимата главница възлиза на 2801.04 лв.,
таксата за дялово разпределение е 4.96 лв., а законната лихва върху двете възлиза на 260.63
лв.
При така установените факти, съдът счита, че исковите претенции се явяват доказани
до размера, установен от вещите лица. Неоснователни са доводите за противоречие между
публично известните Общи условия, публикувани във вестник „Монитор“ на 10.07.2016 г. с
чл. 147а от Закона за защита на потребителите, респективно недоказаност на качеството на
ползвател на топлинна енергия на ответника. Цитираната норма предвижда договорите,
сключени при общи условия, но не и тези, които са при публично известни Общи условия,
одобрени от Държавна институция, каквито са Общите условия на ищеца, одобрени от
ДКЕВР. В случая не е налице противоречие, а съгласно Закона за енергетиката, всички
собственици, титуляри на вещно право на ползване в сграда в режим на етажна собственост,
се явяват потребители на топлинна енергия. В този смисъл е и безпротиворечивата съдебна
практика, в това число и на ВКС.
С оглед установеността на вземанията спрямо ответника, следва да се извърши
проверка по наведеното възражение за изтекла погасителна давност спрямо част от
вземанията. Тъй като производството е установително и е образувано по реда на чл. 422 от
ГПК, същото се явява продължение на заповедното производство и давността се спира от
датата на предявяване на заявлението по чл. 410 от ГПК пред съда. Тази дата в конкретния
случай е 29.01.2021 г. Като се има предвид, че всяко процесно вземане на ищцовото
дружество става изискуемо 45 дни след неговото публикуване, както и че има характер на
периодично вземане и се погасява с тригодишна давност, погасени биха били всички
вземания, станали изискуеми преди 14 ноември 2017 г. В настоящия случай се претендират
суми за периода от месец май 2017 г. до месец април 2019 г., поради което погасени се
явяват всички вземания от 01.05.2017 г. до 14.11.2018 г., включително, за главници или сума
в общ размер на 647.87 лв., както и лихви в общ размер на 63.73 лв. Така, непогасени от
изтекла давност и дължими от ответника остават главница за потребена топлинна енергия в
размер на 2893.83 лв., такса за дялово разпределение в размер на 4.96 лв., лихви върху
главницата за топлинна енергия в размер на 290.31 лв. и лихва върху таксата за дялово
разпределение от 0.80 лв. В тези размери следва исковете да се уважат срещу ответника, а в
останалата част като погасени по давност, да се отхвърлят. Сумите, които ответникът е
погасил са погасили вземания, които са покрити с давност, съгласно заключението на
вещото лице по ССЕ.
По разноските: При този изход от спора, ищецът има право на разноски, съразмерно
на уважената част от исковете. Ищецът е направил разноски за държавна такса в размер на
78.03 лв. и за юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лв. в заповедното
производство, както и 78.03 лв. за държавна такса, 400 лв. за депозити за вещи лица и 100
лв. за юрисконсултско възнаграждение в исковото производство, или общо сума в размер на
706.06 лв. за двете производства. Съразмерно на уважената част от исковете му се следва
3
сумата от 677.28 лв. Ответникът не е направил искане за присъждане на разноски и не е
ангажирал доказателства за извършени такива, поради което съдът не му присъжда
разноски.
Предвид изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА за установено в отношенията между страните “.” ЕАД, ЕИК ., представлявано от .
– Изпълнителен директор, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец“ №
23Б и Н. АС. Н., ЕГН **********, с адрес ГР.СОФИЯ, УЛ.КОНСТАНТИН ИГНАТОВ, № 8,
ВХ. 1, ЕТ. 4, АПАРТАМЕНТ, със съдебен адрес: гр. София, бул. Княз Дондуков № 54, по
предявените искове с правна квалификация чл.422 от ГПК във връзка с чл.79, ал.1, пр.1 от
ЗЗД, вр. с чл.150 от ЗЕ, че ответникът Н. АС. Н., ЕГН **********, дължи на ищеца “.” ЕАД,
ЕИК ., за главница за потребена топлинна енергия, отдадена за сградната инсталация и
подгряване на топла вода сума в размер на 2893.83 лв. (две хиляди осемстотин деветдесет и
три лева и осемдесет и три стотинки), такса за дялово разпределение в размер на 4.96 лв.
(четири лева и деветдесет и шест стотинки), ведно със законна лихва върху главниците за
периода от 29.01.2021 г. до изплащане на вземането, лихви върху главницата за топлинна
енергия в размер на 290.31 лв. (двеста и деветдесет лева и тридесет и една стотинки) и лихва
върху таксата за дялово разпределение от 0.80 лв. (осемдесет стотинки), като отхвърля
исковете за главницата за доставена топлинна енергия над уважения размер и до пълния
такъв от 3541,70 лева, за мораторна лихва в размер над уважения и до пълния размер от
354,04 лева, поради погасяването им чрез изтекла погасителна давност по чл. 111, б. „в“ от
ЗЗД.
ОСЪЖДА Н. АС. Н., ЕГН **********, с адрес ГР.СОФИЯ, УЛ.КОНСТАНТИН
ИГНАТОВ, № 8, ВХ. 1, ЕТ. 4, АПАРТАМЕНТ, да заплати на “.” ЕАД, ЕИК .,
представлявано от . – Изпълнителен директор, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. „Ястребец“ № 23Б сумата от 677.28 лв. (шестстотин седемдесет и седем лева и
двадесет и осем стотинки) за разноски в исковото и заповедното производство, съразмерно
на уважената част от исковете, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на „.“ ЕООД като трето лице-помагач
на страната на ищеца.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните и третото лице-помагач.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4