`

Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е

 

№15

 

гр.Силистра 18.05.2020г.

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Силистренски окръжен съд наказателна колегия в съдебно заседание на двадесет и четвърти април март през две хиляди и двадесета година в състав:

 

                              ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЛЮДМИЛ ХЪРВАТЕВ

 

                                                                1.ПЛАМЕН НЕДЕЛЧЕВ

                                       ЧЛЕНОВЕ:

                                                          2.ДОБРИНКА СТОЕВА

 

при участието на секретаря ЕЛИ НИКОЛОВА и в присъствието на прокурора  ГАЛИНА ВЪЛЧЕВА, като разгледа докладваното от съдия ХЪРВАТЕВ ВЧНД №73 по описа за 2020 година за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.431, ал.2, вр.с чл.334 НПК.

С определение №104 от 30.03.2020г., постановено по ЧНД №123/2020г., Силистренски районен съд е наложел принудителна медицинска мярка по чл.89, б.“а“ от НК-предаване на лицето Д.К.Д. на неговите родители К.Д. И. и В.Х.И., които са поели задължение за лекуването му под наблюдение на психо-неврологически диспансер, за срок от шест месеца.

Недоволен от така постановеното определение е останал процесуалният представител на Д.Д., който го счита за незаконосъобразно. В жалбата се излагат доводи за недопустимост на производството, предвид приключилото в предходен момент на принудително лечение на Д. по реда на ЗЗ, и постигнатите вследствие на това резултати. Сочи се също така и готовността на родителите на предложения, доброволно да осъществяват необходимите грижи за сина си, без това да е обвързано като задължение.

В съдебно заседание пред въззивната инстанция, Д.К.Д. редовно уведомен, не се явява, за него се явява адв.Н., който поддържа подадената жалба. Адв.Н. ***, Д. е извършил и други четири деяния, които той с оглед на здравословното си състояние не е в състояние да извърши, а  е използван единствено, като инструмент от други хора. Поради това, адв.Н. иска от въззивната инстанция да уважи жалбата, и да отмени първоинстанционния съдебен акт като незаконосъобразен.

Представителят на Окръжна прокуратура-Силистра счита определението на СсРС за правилно и законосъобразно. Прокурорът изтъква обстоятелството, че Д. многократно е лекуван по повод извършени от него противообществени деяния, и счита, че е необходимо продължително лечение за да се постигне траен здравословен ефект, като  противодействие на неправомерното му поведение.

Силистренски окръжен съд като съобрази доводите изложени в жалбата, становището на страните и доказателствата по делото, установи следното:

Първоинстанционният съд е приел от фактическа страна, че по делото са налице безспорни доказателства досежно това, че спрямо Д.К.Д. е налице влязъл в сила прекратителен прокурорски акт, на осн.чл.24, ал.1, т.1, предл.второ от НПК. Този акт е вследствие проведено досъдебно производство по отношение на Д. за извършено от него престъпление по чл.354а, ал.1 НК, и установените категорични данни относно здравословното му състояние, определящи го като наказателнонеотговорно лице, по смисъла на чл.33 НК.

Предвид на това е и внесеното предложение от РП-Силистра за приложение на процедурата по чл.89 и сл. от НК.

От установената по делото фактология, почиваща на събраните непротиворечиви доказателства, въззивната инстанция счита, че са налице материалноправните предпоставки за налагане на принудителна медицинска мярка по чл.89 НК по отношение на Д., и същевременно не може да се направи извод за промяна на основанията, обусловили вземането конкретно на мярката по чл.89, б.“а“ от НК.

Предвид на това, жалбата е неоснователна.

От събраната в досъдебното производство доказателствена съвкупност е несъмнено установено, че Д. е извършил общественоопасно деяние-престъпление по чл.354а, ал.1 НК, което предвижда наказание лишаване от свобода за срок от две до осем години. Възраженията на защитата на Д. досежно обвързаността му с престъплението, са били предмет на анализ, както от органите на досъдебното производство, така и от съдебните инстанции, поради което въззивния съд не намира за уместно допълнителното им обсъждане.

По делото е установено също така безспорно /съгласно заключението на назначената СПЕ/, че посоченото деяние е извършено от Д. в състояние на невменяемост, поради което и наказателното производство срещу него е прекратено предвид предпоставките по чл.24, ал.1, т.1, предл.2 от НПК, вр.с чл.33 НК.

Действително, законодателят не е въздигнал като задължителна процедурата по чл.89 НК в случай на установяване на тези предпоставки, но основателността и ефективността на приложението на тези мерки, следва да се преценява с оглед обстоятелствата и особеностите, свързани със здравословното състояние на лицето и неговото поведение. Поради спецификата на проблематиката, е необходимо именно изслушването на лица притежаващи специални знания в тази област. Изготвената от д-р Т. СПЕ от една страна, потвърждава поставената на Д. диагноза-Органично разстройство на личността, и от друга, с оглед моментното състояние на Д. приема, че лечението му може да продължи в домашни условия под контрола на близките му. Това становище налага два извода, че е задължително продължаването на лечението, и че то следва да бъде контролирано, а не оставено на волята единствено на лекувания.

Именно това е мотивирало първоинстанционния съд да приеме решението за налагането на ПММ.

Извода за контролирано лечение на Д. се налага и от предоставените от защитата му данни, че спрямо него има и други досъдебни производства за извършени от него деяния, при които според адв.Н., трети лица са използвали Д. като „инструмент“, т.е. налице е посредствено извършителство. Ако бъдат установени подобни зависимости, то тогава може да се приеме, че Д. е лесно манипулируем, и е напълно възможно, под нечие въздействие да преустанови лечението си, ако то не е контролирано от близките му. Освен това, родителите му са дали съгласие синът им да се лекува под тяхно наблюдение, което изисква и съответния лекарски контрол от здравно заведение, като задължителен елемент от конкретната ПММ. Въз основа на данните за личността на Д. и историята на заболяването му, е определен и срок от шест месеца като необходим за постигането на ефект при лечението му. Не на последно място следва да се посочи, че целта на подобни мерки е не само да се помогне на лице с подобен здравословен проблем, но и да се предпази обществото от евентуални негови противообществени прояви.

Предвид на това, въззивната инстанция не намира основания за отмяна или изменение на атакувания първоинстанционен съдебен акт, и определената най-лека форма на лечение за конкретния срок, ще са най-адекватната гаранция за реализиране на заложените от закона цели.

С оглед на гореизложеното, въззивната инстанция намира определението на Силистренски районен съд за обосновано и законосъобразно, и като такова не може да не го потвърди.

Водейки се от тези си съображения, Окръжния съд

 

 

                        Р    Е    Ш    И:

 

ПОТВЪРЖДАВА определение №104 от 30.03.2020г. постановено по ЧНД №123/2020г. на Силистренски районен съд.

Решението не подлежи на обжалване.

 

 

                                                                                                     1.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                       ЧЛЕНОВЕ:

                                                                                                      2.