Р Е Ш Е Н И Е
№15
гр.Силистра
18.05.2020г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Силистренски окръжен съд
наказателна колегия в съдебно заседание на двадесет и четвърти април март през
две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЛЮДМИЛ ХЪРВАТЕВ
1.ПЛАМЕН НЕДЕЛЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ:
2.ДОБРИНКА СТОЕВА
при участието на секретаря ЕЛИ
НИКОЛОВА и в присъствието на прокурора
ГАЛИНА ВЪЛЧЕВА, като разгледа докладваното от съдия ХЪРВАТЕВ ВЧНД №73 по
описа за 2020 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.431,
ал.2, вр.с чл.334 НПК.
С определение №104 от 30.03.2020г.,
постановено по ЧНД №123/2020г., Силистренски районен съд е наложел принудителна
медицинска мярка по чл.89, б.“а“ от НК-предаване на лицето Д.К.Д. на неговите
родители К.Д. И. и В.Х.И., които са поели задължение за лекуването му под
наблюдение на психо-неврологически диспансер, за срок от шест месеца.
Недоволен от така постановеното
определение е останал процесуалният представител на Д.Д., който го счита за
незаконосъобразно. В жалбата се излагат доводи за недопустимост на
производството, предвид приключилото в предходен момент на принудително лечение
на Д. по реда на ЗЗ, и постигнатите вследствие на това резултати. Сочи се също
така и готовността на родителите на предложения, доброволно да осъществяват необходимите
грижи за сина си, без това да е обвързано като задължение.
В съдебно заседание пред въззивната
инстанция, Д.К.Д. редовно уведомен, не се явява, за него се явява адв.Н., който
поддържа подадената жалба. Адв.Н. ***, Д. е извършил и други четири деяния,
които той с оглед на здравословното си състояние не е в състояние да извърши,
а е използван единствено, като
инструмент от други хора. Поради това, адв.Н. иска от въззивната инстанция да
уважи жалбата, и да отмени първоинстанционния съдебен акт като
незаконосъобразен.
Представителят на Окръжна
прокуратура-Силистра счита определението на СсРС за правилно и законосъобразно.
Прокурорът изтъква обстоятелството, че Д. многократно е лекуван по повод
извършени от него противообществени деяния, и счита, че е необходимо
продължително лечение за да се постигне траен здравословен ефект, като противодействие на неправомерното му
поведение.
Силистренски окръжен съд като
съобрази доводите изложени в жалбата, становището на страните и доказателствата
по делото, установи следното:
Първоинстанционният съд е приел от
фактическа страна, че по делото са налице безспорни доказателства досежно това,
че спрямо Д.К.Д. е налице влязъл в сила прекратителен прокурорски акт, на
осн.чл.24, ал.1, т.1, предл.второ от НПК. Този акт е вследствие проведено
досъдебно производство по отношение на Д. за извършено от него престъпление по
чл.354а, ал.1 НК, и установените категорични данни относно здравословното му
състояние, определящи го като наказателнонеотговорно лице, по смисъла на чл.33 НК.
Предвид на това е и внесеното
предложение от РП-Силистра за приложение на процедурата по чл.89 и сл. от НК.
От установената по делото
фактология, почиваща на събраните непротиворечиви доказателства, въззивната
инстанция счита, че са налице материалноправните предпоставки за налагане на
принудителна медицинска мярка по чл.89 НК по отношение на Д., и същевременно не
може да се направи извод за промяна на основанията, обусловили вземането
конкретно на мярката по чл.89, б.“а“ от НК.
Предвид на това, жалбата е
неоснователна.
От събраната в досъдебното
производство доказателствена съвкупност е несъмнено установено, че Д. е
извършил общественоопасно деяние-престъпление по чл.354а, ал.1 НК, което
предвижда наказание лишаване от свобода за срок от две до осем години. Възраженията
на защитата на Д. досежно обвързаността му с престъплението, са били предмет на
анализ, както от органите на досъдебното производство, така и от съдебните
инстанции, поради което въззивния съд не намира за уместно допълнителното им
обсъждане.
По делото е установено също така
безспорно /съгласно заключението на назначената СПЕ/, че посоченото деяние е
извършено от Д. в състояние на невменяемост, поради което и наказателното
производство срещу него е прекратено предвид предпоставките по чл.24, ал.1,
т.1, предл.2 от НПК, вр.с чл.33 НК.
Действително, законодателят не е
въздигнал като задължителна процедурата по чл.89 НК в случай на установяване на
тези предпоставки, но основателността и ефективността на приложението на тези
мерки, следва да се преценява с оглед обстоятелствата и особеностите, свързани
със здравословното състояние на лицето и неговото поведение. Поради спецификата
на проблематиката, е необходимо именно изслушването на лица притежаващи
специални знания в тази област. Изготвената от д-р Т. СПЕ от една страна,
потвърждава поставената на Д. диагноза-Органично разстройство на личността, и
от друга, с оглед моментното състояние на Д. приема, че лечението му може да
продължи в домашни условия под контрола на близките му. Това становище налага
два извода, че е задължително продължаването на лечението, и че то следва да
бъде контролирано, а не оставено на волята единствено на лекувания.
Именно това е мотивирало
първоинстанционния съд да приеме решението за налагането на ПММ.
Извода за контролирано лечение на Д.
се налага и от предоставените от защитата му данни, че спрямо него има и други
досъдебни производства за извършени от него деяния, при които според адв.Н.,
трети лица са използвали Д. като „инструмент“, т.е. налице е посредствено
извършителство. Ако бъдат установени подобни зависимости, то тогава може да се
приеме, че Д. е лесно манипулируем, и е напълно възможно, под нечие въздействие
да преустанови лечението си, ако то не е контролирано от близките му. Освен
това, родителите му са дали съгласие синът им да се лекува под тяхно
наблюдение, което изисква и съответния лекарски контрол от здравно заведение,
като задължителен елемент от конкретната ПММ. Въз основа на данните за
личността на Д. и историята на заболяването му, е определен и срок от шест
месеца като необходим за постигането на ефект при лечението му. Не на последно
място следва да се посочи, че целта на подобни мерки е не само да се помогне на
лице с подобен здравословен проблем, но и да се предпази обществото от
евентуални негови противообществени прояви.
Предвид на това, въззивната
инстанция не намира основания за отмяна или изменение на атакувания
първоинстанционен съдебен акт, и определената най-лека форма на лечение за
конкретния срок, ще са най-адекватната гаранция за реализиране на заложените от
закона цели.
С оглед на гореизложеното,
въззивната инстанция намира определението на Силистренски районен съд за
обосновано и законосъобразно, и като такова не може да не го потвърди.
Водейки се от тези си съображения,
Окръжния съд
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА определение №104 от
30.03.2020г. постановено по ЧНД №123/2020г. на Силистренски районен съд.
Решението не подлежи на обжалване.
1.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
2.