№ 668
гр. София, 20.07.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито
заседание на двадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Николай Джурковски
Членове:Александър Желязков
Емилия Колева
като разгледа докладваното от Николай Джурковски Въззивно частно
наказателно дело № 20221000600714 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.440 ал. 2 във вр. с глава 22 от НПК.
С протоколно определение от 29.06.2022 г. на СГС-НО, 28-ми състав, постановено по НЧД
№ 2379/2022 г. по описа на същия съд, е оставена без уважение молбата на осъдения В. Ц.
В. за предсрочно условно освобождаване от изтърпяване на остатъка от наказанието,
наложено му по НОХД № 2032/2016 г. по описа на СГС.
Срещу така постановеното определение в законоустановения срок е постъпила жалба от
адвокат С. К. от САК, служебен защитник на осъдения В. Ц. В. в това производство, с
оплаквания, че същото е постановено в нарушение на производствените правила, на
материални закони, както и че е необосновано. Твърди се, че СГС неправилно е приел
аргументите на прокурора и на представителя на началника на затвора, че В. не се поправя и
че е необходимо да продължи да изтърпява наказанието си в затвора. Заявява се оплакване,
че градският съд неправилно е отчел превес на отрицателните прояви на В.В. над
положителните, поради което е направил необоснован извод, че осъденият не показва с
поведението си, че се поправя. Подалият жалбата защитник счита, че положителните прояви
на В.В. показват, че се поправя и че е извлякъл поуки от престоя си в затвора. Моли да бъде
отменено първоинстанционното определение и да бъде постановено ново такова, с което да
бъде прието, че осъденият се поправя и че с оглед на това следва да бъде освободен условно
предсрочно.
Апелативен съд-София, след като обсъди доводите в жалбата и в съответствие с
разпоредбите на чл. 345 НПК провери изцяло правилността на атакуваното определение,
намира, че същото е законосъобразно и обосновано, поради което следва да бъде
потвърдено.
По отношение на осъдения В. Ц. В. е приведено в изпълнение и в момента той изтърпява
1
наказание „лишаване от свобода“ за срок от 5 години, наложено му по НОХД № 2032/2016 г.
по описа на СГC за извършено престъпление по чл. 129 ал.2 пр.2 алт. 2 вр. ал.1 от НК.
Началото на изтърпяването на това наказание е 08.09.2020 г.
Към датата 29.06.2022 г. лишеният от свобода В. Ц. В. е изтърпял фактически 4 години и 29
дни; от работа е изтърпял 06 месеца и 23 дни, или всичко е изтърпял 4 години, 7 месеца и 22
дни, като неизтърпеният остатък от наказанието е 4 месеца и 8 дни.
Обсъждайки наличието на законоустановените предпоставки за постановяването на условно
предсрочно освобождаване от изтърпяване на останалата част от търпяното в момента
наказание лишаване от свобода, СГС правилно и обосновано е приел, че доколкото
осъденият В. е изтърпял фактически повече от 1/2 от наложеното му наказание за
престъпление, което не представлява опасен рецидив, то е налице формалната предпоставка
на чл. 70 ал.1 т.1 от НК, изискваща периодът на фактическото изтърпяване на наказанието
лишаване от свобода да не е по-малък от 1/2 от размера на наложеното наказание.
Същевременно първостепенният съд е счел, че от доказателствата по делото не се
установява да е изпълнена другата законоустановена предпоставка, за да бъде постановено
условно предсрочно освобождаване, а именно – наличието на доказателства за поправянето
на осъдения в такава степен, за да бъде прието, че не е необходимо изтърпяване и на
остатъка от наказанието. В тази връзка градският съд е приел, че макар и да са установени
положителни тенденции в поведението на осъдения по време на изтърпяване на наказанието
лишаване от свобода, са налице данни, които сочат, че поправянето му не е в достатъчна
степен. Като такива данни СГС, на първо място, е посочил обстоятелството, че въпреки
изтърпяната част от наказанието не е констатирано снижение на първоначалните средни
стойности на риска от рецидив – 63 т., и, на следващо място, че осъденият В. неколкократно
е наказван за различни нарушения на реда в местата за лишаване от свобода, като
последното такова наказание е от края на месец март 2022 г. и е съвсем актуално.
Въззивният съд напълно споделя решаващия извод на СГС за отсъствието на
законоустановената предпоставка, касаеща поправянето на осъдения. Този извод е надлежно
аргументиран и по съществото си е правилен и обоснован, тъй като се основава на
приложените по делото доказателства и на установените чрез тях фактически положения.
Така, въз основа на данните по делото обосновано и законосъобразно е прието, че тази втора
предпоставка все още не е изпълнена. Изследването на цялостното поведение на осъдения
В.В. при изтърпяването на процесното наказание лишаване от свобода /за срок от 5 години/
води до еднозначен и недвусмислен извод, че към момента същият въобще не е дал
доказателства за поправянето си, да не говорим за достатъчно убедителни такива, доколкото
по делото не са налице данни за трайна, необратима и устойчива положителна промяна в
нагласите му за водене на законосъобразен начин на живот; доколкото в поведението му не
са утвърдени модели, адекватни на обществените очаквания, и все още не е постигнато в
необходимата степен преосмисляне на човешките ценности и приоритети; и доколкото
корекционният процес по отношение на него следва да продължи в насока коренна промяна
на нагласите и поведението му, а именно – към зачитане и спазване на законовия ред и на
2
установените в обществото правила на поведение. А всичко това предполага да бъде
продължено изтърпяването на наказанието.
В този смисъл е изразеното становище в приобщения по делото доклад на ИСДВР при ЗОЗТ
„***“ - затвора *** по повод подадената от осъдения В.В. молба за условно предсрочно
освобождаване. От този доклад се установява, че л.св. В. е постъпил в ЗОЗТ„***” на
26.06.2020 г. след превод от затвора – ***; че е трудно съвместим с останалите лишени от
свобода в общността; че след период на системно извършване на дисциплинарни нарушения
последно е бил преразпределен в Корпуса в 4-та група на 12.04.2022 г.; че е посещавал
учебни занятия в 3-ти клас през учебната 2021/2022 г.; че е награждаван с „писмена
похвала”; че към датата на изготвяне на доклада е наказван многократно - със заповед №
56/29.03.2022 г. на основание чл. 101,т.2 от ЗИНЗС с „извънредно дежурство по поддържане
на чистотата и хигиената за срок от седем дни”, със заповед № 51/02.04.2021 г. на основание
чл. 101 т.4 от ЗИНЗС със ”забрана за участие в колективни мероприятия в и извън местата за
лишаване от свобода за срок от 3 месеца” и със заповед № 125/24.09.2020 г. на основание
чл.101,т. 1 от ЗИНЗС с „писмено предупреждение“; че предходно е наказван на територията
на Затвора *** още 3 пъти; че поведението му в цялост не е в унисон с наложените му
режимни ограничени по ЗИНЗС и че продължава да изтърпява наказанието си в условията
на първоначален строг режим.
В приобщения актуален доклад на ИСДВР е посочено също, че при първоначално
изготвената оценка на риска от рецидив на входа са били констатирани средни стойности –
63 т.; че включените в плана на присъдата проблемни зони са отношение към извършеното
правонарушение, начин на живот и обкръжение, обучение и образование, умения за
мислене; че са били установени сериозни дефицити в зоните -„Отношение към
правонарушението“ /не приема вината за извършеното правонарушение, не разбира
мотивите за криминалното си поведение, счита присъдата за несправедлива, не изказва
съжаление за нанесените щети, като са налице и утвърдени криминални нагласи/;
-„Образование и обучение“ /неграмотен и без професионална квалификация/; - „Начин на
живот и обкръжение” /склонен към безразсъдно и рисково поведение, в обичайните си
дейности е ориентиран към извършване на правонарушения/; - „Умения за мислене”
/поведението му е импулсивно, с преобладаваща неспособност да разпознава и дефинира
правилно съпътстващите го проблеми, неспособен да ги разрешава със законосъобразни
средства, не декларира дългосрочни цели, с нисък хоризонт на очакванията и без ясна визия
за собствените си способности/. Във връзка с гореизложеното относно дефицитните зони в
доклада е отбелязано, че л.св. В. не разполага със стратегия за преодоляването им в цялост;
че на този етап от изтърпяване на наказанието не са фиксирани положителни тенденции в
развитието му; че ангажираността му в учебния процес е основно, за да намалява размера на
остатъка от наказанието, че през свободното си време е инертен, потопен в обичайните
дейности на местната субкултура, етнически изолиран в собствения си кръг; че рискът от
рецидив остава в границите на първоначалните си средни стойности-63 т., рискът от
сериозни вреди за обществото остава среден и потенциален след освобождаването му от
3
местата за лишаване от свобода, а рискът за самия л.св.В. също остава среден предвид
наличната му криминализация, като за останалите в общността лишени от свобода, както и
за служители рискът от вреди е нисък.
В обобщение становището в доклада относно прогнозата за личността на осъдения В. е, че
провежданата корекционна дейност с него не отчита съществен и дори минимален
положителен резултат; че самият лишен от свобода разполага с доста ограничени собствени
ресурси за успешна ресоциализация; че продължава да изтърпява наказанието си при строг
режим, от което следва и липсата на предпоставки за прекатегоризация в ОТ; както и че
целите на наказанието по чл. 36 от НК спрямо лишения от свобода В. Ц. В. не са постигнати
към настоящия момент, поради което не може да следва извод за недопускане на рецидив.
В приложения по делото препланиран план на присъдата, изготвен на датата 01.12.2021 г.,
са поставени цели и задачи в дефицитните зони „Умения за мислене“ и „Трудова заетост“,
като за провеждането и изпълнението на тези цели и задачи е предвидена продължителност
1 година, като към момента този срок не е изтекъл. В препланирания план на присъдата е
препоръчано повишено внимание относно поведението на л.св. В.В. и е указано да се
докладва във всеки един установен случай на участие на В. в нерегламентирани дейности с
други лишени от свобода.
Така, след цялостен анализ на затворническото досие на л.св. В. Ц. В. и на останалите
приложени доказателствени материали се установява, че не са налице доказателства, сочещи
на трайни и необратими положителни промени в мисленето и поведението му, годни да
обосноват извод, че при него съществува личностна готовност за законосъобразен живот в
условията на свобода. В частност данни за неговото поправяне не се съдържат нито в
затворническото му досие, нито в постъпилите становища и оценки на затворническата
администрация - становището на началника на затвора ***, доклада на ИСДВР Затвора ***
ЗОЗТ „***“ и препланирания план на присъдата - според които провежданата до момента
корекционна дейност с него не отчита дори минимален положителен резултат и че с оглед
на това за постигане целите на наказанието е необходимо продължаване на корекционната
работа с осъденото лице. Следва да се подчертае, че именно работещите в затворническата
администрация осъществяват прякото наблюдение и непосредствения контакт с осъденото
лице, и то не инцидентно, а за един по-продължителен период от време, какъвто се явява
изтърпяната част на наказанието. Като тези служители на практика не констатират
позитивна корекция в поведението му /съгласно цитираните документи и в частност
съгласно доклада на ИСДВР/ и обективно са преценили, че работата по поправянето на
осъденото лице следва да продължи.
Така, съобразно заложените в плана на присъдата и в препланирания план за изпълнение на
присъдата цели и задачи, над които е следвало и следва да се работи с лишения от свобода
В.В. до края на престоя му в местата за лишаване от свобода, корекционната работа с него е
наложително да продължи в насока промяна на нагласите му, подобряване уменията за
мислене; промяна в начина на живот и обкръжение; и изграждането на трудови навици. Т.е.,
без съмнение корекционната дейност спрямо осъдения В. следва да продължи за постигане
4
преосмисляне на човешките ценности и приоритети и утвърждаване в поведението му на
модели, адекватни на обществените очаквания, и в частност за изграждане на социално
приемливи модели на поведение и законосъобразен начин на живот.
Предвид горните констатации се налага извода, че по отношение на поправителния ефект
корекционното и възпитателното въздействие спрямо осъдения В. не следва да бъде
преустановявано, доколкото не са постигнати целите и задачите на индивидуалния план за
изпълнение на наказанието, свързани с промяна на поведението и мисленето на лишения от
свобода. Запазването на дефицитни зони у молителя, свързани най-вече с нагласите му и в
частност с уменията му за мислене, разпознаването на проблемите и изграждането на
трудови навици означава, че не е постигната съществена положителна промяна във
формирането на стереотип на мислене и поведение за водене на законосъобразен начин на
живот извън пределите на местата за лишаване от свобода. Следователно липсата на
положителни промени в личността и поведението на л. св. В. Ц. В. категорично не може да
обоснове извод за достатъчна степен на завършеност на процеса на поправяне при него, а с
оглед на това не може да обоснове и извод, че по-нататъшният му престой в мястото за
лишаване от свобода се явява безпредметен и нецелесъобразен.
За целите на условното предсрочно освобождаване е необходимо да се представят
достатъчно убедителни доказателства за настъпилото необратимо поправително въздействие
на наказанието спрямо личността на извършителя на престъпление и това да не е формално,
а да има своите действителни и трайни прояви и измерения. В настоящия случай такива
доказателства категорично липсват и не са представени. При това положение апелативният
съд приема, че от наличните по делото доказателства не може да се заключи, че
поправителният и коригиращ процес по отношение на осъдения В. е необратимо завършил в
степен, достатъчна за постигане целите на наказанието.
Съобразно установените по делото обстоятелства относно поведението на осъдения в
местата за лишаване от свобода по време на изтърпяване на процесното наказание
въззивният съд намира за напълно обоснован решаващият извод на първостепенния съд, че
осъденият не се е поправил, респ. че поправянето му не е в такава степен, за да се приеме, че
не е необходимо изтърпяването на остатъка от наказанието, независимо от неговия малък
размер. С оглед на това САС също счита, че към момента лишеният от свобода В. не е дал
доказателства за превъзпитанието и поправянето си по смисъла на чл. 439а от НПК, за да се
приеме наличието и на другата предпоставка на чл. 70 от НК за постановяване на условното
му предсрочно освобождаване от изтърпяване на неизтърпяната част от наложеното му и
търпяно в момента наказание лишаване от свобода.
Предвид така изложеното въззивната инстанция намира, че атакуваното определение
на СГС е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от горните съображения и на основание чл.440, ал.2 от НПК Апелативен
съд-София
ОПРЕДЕЛИ:
5
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение от 29.06.2022 г. на СГС-НО, 28-ми състав,
постановено по НЧД № 2379/2022 г. по описа на същия съд, с което е оставена без уважение
молбата на осъдения В. Ц. В. за предсрочно условно освобождаване от изтърпяване на
остатъка от наказанието, наложено му по НОХД № 2032/2016 г. по описа на СГС.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6