№ 1654
гр. София, 31.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и втори март през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Татяна Димитрова
Членове:Михаил Малчев
Калина В. Станчева
при участието на секретаря Алина К. Тодорова
като разгледа докладваното от Михаил Малчев Въззивно гражданско дело №
20221100500394 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 - чл. 273 ГПК.
С решение № 20212183 от 16.11.2021 г., постановено по гр. д. № 31878/2020 г. на
Софийски районен съд, 26 състав, е отхвърлен предявения от „К.Б." ЕООД, ЕИК 8*******,
срещу М. Й. И., ЕГН **********, иск за заплащане на сумата от 350.00 лв., представляваща
главница по Договор за кредит № **********/20.11.2015 г., сключен между „4Ф." ЕООД и
ответника, ведно със законната лихва за периода от 20.07.2020 г. до окончателното
изплащане на вземането.
Решението е обжалвано от ищеца в първоинстанционното производство - „К.Б."
ЕООД, действащ чрез процесуалния си представител. Изложените доводи във въззивната
жалба са за неправилност на решението. Поддържа се, че въз основа на неправилна преценка
на събраните доказателства, районният съд е необосновано е заключил, че не е постигнато
между страните съгласие за сключване по електронен път на договор за потребителски
кредит от разстояние № **********/20.11.2015 г. Излагат се подробни съображения за
неправилност на решението в тази насока. Моли решението да бъде отменено, като
предявеният иск бъде уважен изцяло и да се присъдят сторените пред двете съдебни
инстанции съдебни разноски.
Ответникът по въззивната жалба - М. Й. И., действащ чрез процесуалния си
представител, е депозирал в законовоустановения срок отговор на въззивна жалба. В него се
излагат съображения за правилност и законосъобразност на решението на районния съд.
Претендира присъждане на сторените във въззивното производство разноски на основание
чл. 38, ал. 2 ЗА в полза на адв. К. А. С. от САК за предоставената му безплатна адвокатска
защита.
Софийски градски съд, действащ като въззивна инстанция, намира следното по
предмета на въззивното производство:
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо, налице е постановен
1
диспозитив в съответствие с мотивите на решението.
При произнасянето си по правилността на решението съгласно чл. 269, изр. второ
ГПК и задължителните указания, дадени с т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по т. д. № 1/2013 г. на
ОСГТК на ВКС, въззивният съд е ограничен до релевираните във въззивната жалба
оплаквания за допуснати нарушения на процесуалните правила при приемане за установени
на относими към спора факти и на приложимите материално правните норми, както и до
проверка правилното прилагане на релевантни към казуса императивни материално правни
норми, дори ако тяхното нарушение не е въведено като основание за обжалване.
В случая с въззивната жалба е направено оплакване относно фактите и приложимото
право, което очертава обхвата на въззивната проверка за правилност.
Не се установи при въззивната проверка нарушение на императивни материално
правни норми. Първоинстанционният съд е изложил фактически констатации и правни
изводи, основани на приетите по делото доказателства, които въззивният съд споделя и на
основание чл. 272 ГПК, препраща към тях, без да е необходимо да ги повтаря. Относно
правилността на първоинстанционното решение въззивният съд намира наведените с
въззивната жалба доводи за неоснователни.
За да постанови съдебното решение, първоинстанционният съд е приел, че са
недоказани твърденията на ищеца за постигнато между страните съгласие по сключването
на договор за потребителски кредит от разстояние № **********/20.11.2015 г. с изложеното
в исковата молба и съдържащо се в приложените разпечатки на хартиен носител
съдържание. Районният съд е съобразил, че по делото не са представени доказателства,
които да установяват, че М. Й. И. е авторът на представената електронна заявка по смисъла
на чл. 4 ЗЕДЕУУ и че доставчикът на Ф.овата услуга от разстояние го е уведомил
своевременно за всички условия на договора за предоставяне на Ф.ови услуги от разстояние,
съответно, че му е предоставил информацията по чл. 8 и чл. 9 ЗПФУР, съгласно
изискванията на чл. 10 от същия закон.
Изложените правни аргументи от районния съд, въз основа на които е отхвърлил иска
са законосъобразни, обосновани са при правилно прилагане на закона и след анализ на
събраните по делото доказателства. Поради това настоящият състав счита, че постановеното
решение е правилно и следва да се потвърди изцяло.
Неоснователни са възраженията на въззивника за неправилна преценка на районния
съд относно изискванията за сключването на процесния договор от разстояние. Твърденията
за спазване на всички изисквания, предвидени в ЗПК, ЗПФУР и ЗЕДЕУУ по отношение на
сключването на договора са неоснователни и недоказани. В разглеждания случай не е
доказана идентичност на съдържащата се в хартиените разпечатки информация с тази,
съдържаща се в паметта на компютъра на кредитора, в който би трябвало да се съхранява
тази информация, както и съответствието на съдържанието на представените хартиени
копия със съдържанието на съдържащите се на магнитния носител документи. Не е
установено също, чрез кои електронни адреси е разменена информацията, съответно, че
посочените в електронните документи IP - адреси на страните и по-конкретно електронния
адрес на адресата на тази информация е на длъжника. Въззивният съд констатира, че не са
представени и доказателства за предоставянето на кредитополучателя на Общите условия
на „4Ф." ЕООД, приложими към договорите за предоставяне на кредит. Съгласно чл. 18, ал.
1 ЗПФУР, при договори за предоставяне на Ф.ови услуги от разстояние доставчикът е
длъжен да докаже, че е изпълнил задълженията си за предоставяне на информация на
потребителя; спазил сроковете по чл. 12, ал. 1 или 2; получил е съгласието на потребителя за
сключване на договора и, ако е необходимо, за неговото изпълнение през периода, през
който потребителят има право да се откаже от сключения договор. Несъстоятелно в тази
насока е позоваването на въззивника на платежния документ за получена сумата чрез
платежната услуга EasyPay. От процесния платежен документ не става ясно основанието за
извършеното плащане, респективно не доказва наличието на задължение за М. Й. И. да
върне сумата при условията на описания в исковата молба договор за кредит. След като
2
процесният договор е сключен по електронен ред, то за доказване на извършените изявления
по него е приложим ЗЕДЕУУ. За по-голяма ясно следва да бъде изтъкнато и че въззивният
съд установява недействителност на процесния договор за потребителски кредит от
разстояние на основание чл. 22 ЗПК, тъй като в неговото съдържание липсват данни,
каквито се изискват съгласно чл. 11, ал. 1, т. 7, т. 10 и т. 20 ЗПК.
Крайните изводи на двете съдебни инстанции съвпадат. Първоинстанционното
решение на основание чл. 271, ал. 1, изр. 1, пр. 1 ГПК следва да се потвърди изцяло.
Въззиваемият на основание чл. 78, ал. 3 ГПК вр. с чл. 273 ГПК има право на съдебни
разноски за въззивната инстанция. Присъждането на такива е поискано с нарочена молба на
основание чл. 38, ал. 2 ЗА за предоставената безплатна правна защита. Въззивният съд
счита, че следва да присъди възнаграждение в размер на 300 лева в полза на адв. К. А. С. от
САК за осъщественото безплатно процесуално представителство, доколкото са налице
предпоставките на чл. 38, ал. 2 ЗА в разглеждания случай.
Воден от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20212183 от 16.11.2021 г., постановено по гр. д. №
31878/2020 г. на Софийски районен съд, 26 състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК вр. с чл. 273 ГПК и чл. 38, ал. 2 ЗА „К.Б."
ЕООД, ЕИК 8*******, да заплати на адвокат К. А. С. от САК сумата от 300 лева,
представляваща адвокатско възнаграждение за предоставена безплатна защита на
въззиваемия във въззивното производство.
РЕШЕНИЕТО е окончателно съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3