Р Е Ш
Е Н И Е
№
гр. Варна, 06.03.2020г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ГР. ВАРНА, в
открито съдебно заседание проведено на четвърти февруари две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТЪР МИХОВ
при участието на
секретаря Нина Атанасова, като разгледа докладваното от съдия Димитър Михов
административно дело № 472 по описа на съда за 2019г. и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда
на чл.107 във връзка с чл.144 и чл.156 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК)
във връзка с чл. 4, ал.1 и чл.9б от Закона за местните данъци и такси ЗМДТ).
Образувано е по жалба вх. №
3096/19.02.2019г. на „КТМ Гард“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление гр. Варна, ул.“Гавраил Кръстевич“ № 16, ет.3, ап.11, представлявано
от Ж.И.Ж., чрез адвокат И.З. против Акт за установяване на задължения по
декларация № МД-АУ-676/04.02.2016г., издаден от М И , старши инспектор „КРД“ при Дирекция
“Местни данъци” към Община гр. Варна, на основание чл.107, ал.3 от ДОПК,
съгласно подадени декларации по чл.14 от ЗМДТ в частта, с която на
жалбоподателя са установени задължения за данък върху недвижими имоти (ДНИ) и
такса за битови отпадъци (ТБО) за период от 01.01.2012г. до 31.12.2015г., както
и лихви за просрочие към тях, изчислени до 04.02.2016г. относно описаните в
констатациите на обжалвания акт недвижими имоти.
Жалбоподателят изтъква, че срещу Акт за установяване
на задължения по декларация № МД-АУ-676/04.02.2016г. е депозирал жалба вх. №
МД-Т-18003085ВН/10.05.2018г. С Решение № МД-РШ-037/20.06.2018г. на Директора на
Дирекция „Местни данъци“ при Община Варна, жалбата е била оставена без
разглеждане. Решението е оспорено пред Административен съд гр. Варна. С Определение
№ 11758/10.12.2018г., постановено по административно дело № 2935/2018г., състав
на Административен съд гр. Варна е отменил Решение № МД-РШ-037/20.06.2018г. на
Директора на Дирекция „Местни данъци“ при Община Варна, и е върнал преписката
на административния орган за произнасяне по жалбата. Жалбоподателят счита, че
предвид липсата на произнасяне в срока по чл.155, ал.1 от ДОПК е налице
потвърждение на обжалвания акт в хипотезата на чл.156, ал.4 от ДОПК.
В жалбата се поддържат оплаквания за нищожност,
незаконосъобразност на обжалвания административен акт в обжалваната му част. В
подкрепа на това жалбоподателят изтъква, че АУЗД е издаден от некомпетентен
орган, при неспазване на установената форма и административнопроизводствените
правила. Счита, че същият е издаден в противоречие на материалноправни
разпоредби и не съответства на целта на закона. Твърди се с жалбата, че
оспореният АУЗД не му е съобщаван и връчван. Формулирано е искане съдът да
обяви за нищожен оспореният административен акт, а в условията на евентуалност
да го отмени като неправилен и незаконосъборазен, както и да прекрати
образуваното изпълнително дело във връзка със събирането на посочените в АУЗД
суми. Претендира присъждане на направените по делото разноски.
Ответникът по жалбата чрез процесуалния
си представител главен юрисконсулт И , оспорва жалбата. Счита издаденият АУЗД
за правилен и законосъобразен. Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Административен съд - Варна, след като прецени
събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна
следното:
Предмет на жалбата е акт за установяване на публично
общинско вземане, издаден по реда на чл.107, ал.3 от ДОПК.
В случая с Акт за установяване на задължения
(АУЗ) по чл. 107, ал.3 от ДОПК, № МД-АУ-676/04.02.2016г., издаден от М И , старши инспектор „КРД“ при Дирекция
“Местни данъци” към Община гр.Варна, на основание чл.107, ал.3 от ДОПК,
съгласно подадени декларации по чл.14 от ЗМДТ са установени задължения за данък
върху недвижими имоти (ДНИ) и такса за битови отпадъци (ТБО) на
дружеството-жалбоподател в общ размер на 1748,31 лева, от които ДНИ и ТБО в
размер на 1527,81 лева и лихва за просрочие в размер на 220,50 лева.
Оспореният акт е издаден от компетентно длъжностно
лице, в кръга на неговите правомощия, в изискуемата се писмена форма, при
липсата на допуснати съществени нарушения на административно производствените
правила и при правилно приложение на материалния закон. С оглед на това съдът
намира, че обжалваният административен акт не страда от пороци, водещи до
неговата нищожност.
Според чл.107, ал.3 от ДОПК акт може да се издаде по
искане на лицето или органът по приходите следва служебно да издаде акт за
установяване на задълженията по декларация, при установяване на несъответствие
между декларираните данни и данните, получени от трети лица и организации, след
като е изчерпан редът по чл.103, както и когато не е подадена декларация или
задължението не е платено в срок и не е извършена ревизия. В настоящия случай
са налице предпоставките за служебно издаване на акт, поради това, че „КТМ
Гард“ ЕООД, ЕИК *** не е заплатило задълженията си за ДНИ и ТБО за периода
2012г. – 2015г. за притежаваните/декларирани недвижими имоти на територията на
Община Варна.
За да издаде обжалвания акт, административният орган е
констатирал следното:
С декларация вх. № ДК14015999/21.08.2012г. /партиден №
***0001/ по реда на чл.14 от ЗМДТ,
дружеството декларира собственост върху недвижим имот находящ се в гр. Варна,
район „Одесос“, ул.“Георги Бенковски“ № 83, ет.13, ап.61, представляващ
апартамент № 61 с идентификатор № ***, находящ се в гр.Варна, ул.“Георги
Бенковски“ № 83, с площ 93,76 кв.м., съобразно представения нотариален акт №
105, том ІІ, рег. № 6455, дело № 241/26.06.2012г.
С декларация вх. №ДК 14020891/13.11.2014г. /партиден №
***0002/ по реда на чл.14 от ЗМДТ,
дружеството декларира собственост върху недвижим имот, представляващ поземлен
имот с кадастрален идентификатор 10135.2573.281, находящ се съгласно кадастралната
карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-92 от 14.10.2008г.
от Изпълнителния директор на АГКК, последно изменени със Заповед №
КД-14-03-2036 от 06.08.2013г. на Началника на СГКК гр. Варна – в гр.Варна,
община Варна, област Варна, район „Приморски“, к.к.“Чайка“, а съгласно акт за
собственост – в местност „Баба Алино“, с площ от 7 043 кв.м., с трайно
предназначение – урбанизирана територия, с начин на трайно ползване – за друг
вид застрояване, предвид нотариален акт № 98, том ІV, рег. № 9510, дело №
360/18.09.2014г.
С молба с.д. № 10863/08.07.2019г. представени от
жалбоподателя и приобщени по делото са: 1. Решение № 801/01.11.2016г. по т.д. №
102/2015г. на Окръжен съд гр. Варна, т.о., Решение № 155/06.07.2017г. по в.т.д.
№ 264/2017г. на Апелативен съд гр. Варна, т.о. и Определение № 286/04.06.2018г.
по к.т.д. № 2835/2017г. на ВКС.
2. Решение № 1393/16.10.2014г. по гр. д. № 442/2011г.
на Окръжен съд гр. Варна, гр.о., Решение № 88/05.06.2015г. по в.гр.д. №
179/2015г. на Апелативен съд гр. Варна и Определение № 46/12.01.2016г. по
к.гр.д. № 5870/2015г. От приложените съдебни актове се установява, че Договор
за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в нотариален акт № 98, том
ІV, рег. № 9510, дело № 360/18.09.2014г. е прогласен за нищожен. С Решение №
1393/16.10.2014г., постановено по гр.д. № 442/2011г. по описа на Окръжен съд
гр. Варна, образувано по мотивирано искане на Комисията за отнемане на
незаконно придобито имущество, недвижим имот с идентификатор № *** е отнет в
полза на държавата.
По
делото са приобщени ч.адм.д. №
2935/2018г. по описа на Административен съд гр. Варна, копие на
административната преписка, представените с молба с.д. № 10863/08.07.2019г. от
жалбоподателя писмени доказателства, представените от ответника доказателства с
писмо с.д. 11248/15.07.2019г.
При така установената фактическа
обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е допустима, като подадена в
срок и от легитимирано да обжалва административния акт лице.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Съдът намира за неоснователни направените с жалбата
възражения.
Данъка върху недвижимия имот и задълженията за ТБО
представляват публични общински вземания, както изрично е регламентирано в
чл.162, ал.2, т.1 и т.3 от ДОПК. Съгласно разпоредбата на чл.166 от ДОПК
установяването на публичните вземания се извършва по реда и от органа,
определен в съответния закон. Относно данъка върху недвижимите имоти и
вземанията за местни такси, редът за установяването им е предвиден в чл.4 и чл.9б от ЗМДТ, съгласно който
установяването, обезпечаването и събирането на местните такси по този закон се
извършват по реда на чл.4, ал.1-5 от ЗМДТ. Съгласно чл.4, ал.1-5 от ЗМДТ,
установяването, обезпечаването и събирането на местните данъци се извършват от
служители на общинската администрация по реда на ДОПК, като обжалването на
свързаните с тях актове се извършва по същия ред. В производствата по ал.1
служителите на общинската администрация имат правата и задълженията на органи по
приходите, а в производствата по обезпечаване на данъчните задължения на
публични изпълнители /чл.4, ал.3 от ЗМДТ/. Съгласно чл. 11 от ЗМДТ, данъчно
задължени лица са собствениците на облагаеми с данък недвижими имоти.
Относно декларираната собственост с декларация вх. №
ДК14015999/21.08.2012г. /партиден № ***0001/: Установените задължения са за
период 2012г. – 2015г. С представеното по делото Решение № 1393/16.10.2014г. по
гр.д. № 442/2011г. по описа на Окръжен съд гр. Варна недвижим имот с идентификатор
№ *** е отнет в полза на държавата. Решението е потвърдено с Решение №
88/05.06.2015г. постановено по в.гр.дело № 179/2015г. С Определение № 46/12.01.2016г., постановено по гр.д. №
5870/2015г. състав на Върховния касационен съд не е допуснал до касационно
обжалване въззивното решение № 88/05.06.2015г. Лицето придобило право на
собственост или ограничено вещно право върху недвижим имот има задължението
установено със закона, да подаде декларация. Т.е. правната връзка за данъчни
цели между обекта на облагане и субекта се установява въз основа на
декларирането от съответния правен субект. Съгласно разпоредбата на чл.16, ал.1
от ЗМДТ при промяна на някое обстоятелство, което има значение за определяне на
данъка, данъчно задължените лица уведомяват общината по местонахождението на
имота по реда и в срока по чл.14, ал.1. Деклариране относно настъпили нови
обстоятелства не е направено от жалбоподателя. При това положение и предвид
доказателствата по делото, както и съобразно разпоредбата на чл.11 от ЗМДТ, за
посочения период жалбоподателя се явява собственик на декларирания недвижим
имот находящ се в гр. Варна, район „Одесос“, ул.“Георги Бенковски“ № 83, ет.13,
ап.61, представляващ апартамент № 61 с идентификатор № *** и нему принадлежи
задължението за заплащане на дължимите ТБО и ДНИ. Задължението е изчислено по
данните от декларацията по чл.14 от ЗМДТ, в която собственика е посочил
параметрите на имота, адрес, както и че е собственик на имота. Задължението в
случая се обосновава именно от декларираните от жалбоподателя данни. С оглед на
това, жалбата в тази част се явява неоснователна.
Относно декларираната собственост с декларация вх. №
ДК 14020891/13.11.2014г. /партиден № ***0002/: Установените задължения са за
2015г. С представеното по делото Решение № 801/01.11.2016г. по т.д. №
102/2015г. на Окръжен съд гр. Варна, т.о., е обявена нищожността на договора за
покупко-продажба на недвижим имот обективиран в нотариален акт № 98, дело №
360/18.09.2014г. С Решение № 155/06.07.2017г., постановено по в.т.д. №
264/2017г. състав на Апелативен съд гр.Варна е потвърдил Решение №
801/01.11.2016г. С Определение № 286/04.06.2018г. по т.д. № 2835/2017г. по
описа на ВКС, въззивното решение не е допуснато до касационно обжалване. С
оглед доказателствата по делото съдът счита, че задължен субект за процесния
имот е дружеството-жалбоподател, поради това, че същото се е легитимирало като
собственик и е имало качеството на задължен субект. Правото на собственост за
данъчни цели се доказва с декларация по чл.14. Съгласно тази разпоредба лицето,
което счита, че е придобило право на собственост или ограничено вещно право
върху недвижим имот има задължението да подаде декларация. Релевантен за
данъчните цели е фактът на деклариране на правото на собственост. Установено по
делото е, че „КТМ Гард“ ЕООД е декларирало процесния имот по реда на чл.14 от ЗМДТ. Настъпили нови обстоятелства не са били декларирани. При положение, че
„КТМ Гард“ ЕООД не е декларирало, че не е собственик, независимо от действието
на съдебното решение, за целите на данъчното облагане, дружеството-жалбоподател
продължава да фигурира като задължено лице, тъй като общозадължителното
действие на съдебното решение не задължава данъчната администрация служебно да
промени задължения субект. Няма спор, че влязлото в сила съдебно решение е
задължително за съда, който го е постановил, и за всички съдилища, учреждения и
общини в Република България. За да бъде обаче задължително или за да се
съобразят с него, страната, която се ползва от решението, респ. тази, която
търпи промяна в правната сфера следва да подаде декларация по чл.14 от ЗМДТ.
Съгласно разпоредбата на чл.16, ал.1 от ЗМДТ при промяна на някое
обстоятелство, което има значение за определяне на данъка, данъчно задължените
лица уведомяват общината по местонахождението на имота по реда и в срока по
чл.14, ал.1. В случая такова уведомяване не е направено. Следва за пълнота да
се посочи още, че единствено когато „КТМ Гард“ ЕООД установи пред данъчната
администрация чрез декларация и представени необходимите доказателства, че не е
собственик, то тогава ще престане да има качеството на задължено лице за
данъчни цели. В допълнение предвид представените доказателства, към датата на
издаване на административния акт, не е било налице влязло в сила съдебно
решение относно процесния имот, респ. обявяване за нищожен на договора за
покупко-продажба. Следователно жалбата и в тази част се явява неоснователна.
От изложеното следва извода, че обжалваният Акт за
установяване на задължения по декларация № МД-АУ-676/04.02.2016г., издаден на
основание чл.107, ал.3 от ДОПК, съгласно подадени декларации по чл.14 от ЗМДТ, с
който на „КТМ Гард“ ЕООД, ЕИК *** са установени задължения за данък върху
недвижими имоти (ДНИ) и такса за битови отпадъци (ТБО) за период от
01.01.2012г. до 31.12.2015г. в общ размер на 1527,81 лева, както и лихви за просрочие
към тях в размер на 220,50 лева, изчислени до 04.02.2016г. относно описаните в
констатациите на обжалвания акт недвижими имоти по партиди № ***0001 и ***0002
е законосъобразен, а депозираната срещу него жалба – неоснователна и като
такава следва да бъде отхвърлена.
Предвид изхода на спора, основателно и своевременно
направено се явява искането на процесуалния представител на ответника за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Жалбоподателят следва да бъде
осъден да заплати на ответника сумата в размер на 100 /сто/ лева, съставляваща
юрисконсултско възнаграждение.
Водим от горното и на основание чл.
172, ал. 2 от АПК, Административен съд гр.Варна, пети състав
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „КТМ Гард“ ЕООД,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул.“Гавраил Кръстевич“ №
16, ет.3, ап.11, представлявано от Ж.И.Ж. против Акт за установяване на
задължения по декларация № МД-АУ-676/04.02.2016г., издаден от М И , старши инспектор „КРД“ при Дирекция
“Местни данъци” към Община гр. Варна, на основание чл.107, ал.3 от ДОПК,
съгласно подадени декларации по чл.14 от ЗМДТ в частта, с която на
жалбоподателя са установени задължения за данък върху недвижими имоти (ДНИ) и
такса за битови отпадъци (ТБО) за период от 01.01.2012г. до 31.12.2015г. в общ
размер на 1527,81 лева, както и лихви за просрочие към тях в общ размер на
220,50 лева, изчислени до 04.02.2016г. относно описаните в констатациите на
обжалвания акт недвижими имоти по партиди № ***0001 и ***0002.
ОСЪЖДА „КТМ Гард“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес
на управление гр. Варна, ул.“Гавраил Кръстевич“ № 16, ет.3, ап.11,
представлявано от Ж.И.Ж. *** сумата в размер на 100 /сто/ лева, съставляваща
юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред
Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
Съдия: