Р Е Ш Е Н И Е
№3283/31.8.2016г.
Гр.Варна 31.08.2016
год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, XLІІ СЪСТАВ, в публично съдебно заседание
проведено двадесет и четвърти август през две хиляди и шестнадесета година, в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МОНИКА
ЖЕКОВА
при секретаря Д.Д., като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 3179 по описа за
Производството по делото е
образувано по искова молба с регистрационен входящ номер 15124/23.03.2016 г.,
депозирана от С.Я.К. ЕГН **********,*** в качеството й на майка и
законен представител на детето С. С. Д., ЕГН **********, род. на *** год. в
гр.Варна, чрез адвокат Д. Т. Г. – Д. от ВАК със съдебен адрес *** против С.Р.Д.,
ЕГН ********** с адрес ***.
С исковата молба, ищцата е
отправила ИСКАНЕ до ВРС да бъде постановено съдебно Решение, по силата
на което ответникът да бъде осъден да заплаща ИЗДРЪЖКА за малолетната
дъщеря С. С. Д., ЕГН********** род. на *** г., чрез майката и законен
представител на детето С.Я.К. ЕГН **********, в размер на 200.00 лева (двеста
лева ) месечно, считано от датата на завеждане на исковата молба в
съда – 23.03.2016 г. ведно със законната лихва върху главното
задължение – върху всяка просрочена месечна вноска, до окончателното
изплащане на сумите, до настъпване на причини обуславящи тяхното изменение или
прекратяване, на основание чл. 143,ал.2 СК, вр. чл. 86, ал.1 ЗЗД както и
ответникът да бъде осъден да
заплати на основание чл.149 СК за една година назад (
считано от датата на предявяване на исковата молба в съда - 23.03.2016
г.) месечна
ИЗДРЪЖКА за малолетното дете в размер на 2 400.00 лева (две
хиляди и четиристотин лева ).
Исковата молба ищцовата
страна гради на следните твърдяни факти и обстоятелства а именно :
Сочи се ,че С.К. живяла на
семейни начала с ответника по иска от началото на 2012 година до 2015 година,
като от съвместното съжителстване на партньорите се родило детето С. С. Д.,
родена на *** ***,което било видно и от приложеното към исковата молба
удостоверение за раждане издадено въз основа на акт за раждане № */* год.
от Община Варна , ІV район „*. Твърди се ,че ответникът напуснал майката и
детето, след тригодишно съвместно съжителство а след раздялата рядко посещавал
и виждал детето си, за много кратко време. До момента на предявяване на иска,
твърди С.К., ответникът и баща на детето не бил поел никаква отговорност за
отглеждането на малолетното момиче, не бил заплащал издръжка за детето, нито
полагал каквито и да грижи за същото .
Видно от исковата молба С.К.
релевира, че се намира в трудово правоотношение с работодателя „ * „ ООД ,ЕИК *
и получавала трудово възнаграждение в размер на 700.00 лева ,като самата тя и
дъщеря й С., както и другата дъщеря Т. ( родена на ***г.) , както и майката и
брата и сестрата на С.К. *** .
На следващо място в
исковата молба С.К. навежда твърдения затова, че детето С. страда от чести
заболявания на горните дихателни пътища, за което се нуждаело от допълнителни
средства за закупуване на лекарства. С. посещавала детска ясла № * ” *
„ – Гр.Варна и като дете на нейната възраст имала нужда от храна, облекло , и
пр.,които ежедневни разходи майката трудно успявала да задоволи
сама.Средствата, с които разполагала майката на детето, се релевира в исковата
молба, били крайно недостатъчни за да водят и тя и децата й нормален живот .За
отглеждането на двете си деца, сочи още в исковата молба, С.К. майката на С. се
грижела сама, като при нужда й била оказвана помощ от страна на нейната майка
й, на брат й и на сестра и а по отношение на ответника и баща на детето С., С.К.
твърди, че същият е трудоспособен, работи, от което се предполагало, че
реализирал доходи поне над средната работна заплата за страната и следвало също
да участва в издръжката на малолетното момиче.Доколко било известно на С.К.
бащата на детето С. нямал други алиментни задължения, длъжен бил и следвало да
участва в издръжката на малолетното момиче.
Предвид изложеното по-горе
ищцата е сезирала РС Варна с предявените в условията на обективно , кумулативно
съединяване искове с правно основание чл.143, ал.2 вр. с чл. 86, ал.1 ЗЗД и чл.
149 СК.
В срока по чл.131 ГПК е
депозиран отговор на искова молба от назначеният особен процесуален
представител на ответника адвокат от АК Варна – Д.Д..Ответникът намира предявените
искове за допустими.Ответникът чрез особеният му представител счита, че всеки
от двата предявени иска са завишен по размер,като се желае отхвърляне на
първият иск с правно основание чл.143, ал.2 СК вр. с чл. 86, ал.1 ЗЗД за
разликата над минималния размер и ако
искът с правно основание чл.149 СК се окаже основателен, ответникът
застъпва становище,че и този иск следва да бъде отхвърлен за разликата над
минималния размер.
По същество ответникът
сочи, че претенцията следва да бъде съобразена с нормата на чл. 142 , ал.2 СК –
т.е.1/4 от МРЗ за страната , т.е.
считано от 1.1.2016 г. по 105 лева.
Основателността и размера
на исковите претенции се оспорват с отговора на искова молба,като процесуалният
представител на ответника навежда възражения затова,че претендираният размер на
издръжка не е съобразен с нуждата на детето ,нито с възможностите на ответника
.
В проведеното по делото открито
съдебно заседание ищцата по делото,чрез процесуалният си представител адв.Д.Г.
– Д. желае съдът да уважи обективно кумулативно съединените искове в пълнота , като изразява становище за
основателност и доказаност . Желае се съдът да присъди в полза на ищцовата
страна разноските по делото, за което е представен и приобщен по делото
неоспорен от ответната страна списък по чл. 80 ГПК .
В същото открито
заседание,ответникът представляван от назначеният му особен представител
адвокат Д. изразява становище за неоснователност на предявените искове над
размера от ¼от минималната работна заплата за страната съгласно нормата
на чл.142 , ал.2 СК , в който смисъл желае съдът да постанови Решение.
Дирекция социално подпомагане–Варна, не изпраща представител за
откритото заседание, но са депозирали МОЛБА (писмено становище) от 25 юли
СЪДЪТ, след като взе предвид представените
по делото доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази
становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните
отношения, намира за установено следното от фактическа страна:
От приобщеното по делото на лист седми (ангажирано
със сезиращата съда искова молба) заверено за вярност с оригинала копие на
удостоверение за раждане № * безспорно се установява, че детето С. С. Д. с ЕГН ********** е родено на *** ***, от майка С.Я.К. с ЕГН ********** и
баща С.Р.Д. с ЕГН ********** , за което е издадено удостоверение за раждане № */* на
Община Варна.
В подкрепа на твърденията си за необходимост от
отделяне на средства за поддържане на добро здраве на малолетното дете по
делото от страна на ищцата са представени следните писмени доказателства :
Приобщено е на лист пети по делото заверено за
вярност с оригинала копие на медицинско направление номер 11 от дата 22 февруари 2016г. издадено от лекуващия лекар -доктор К. З. при „ * „ ЕООД, неоспорено от ответника. Видно от
отразеното в направлението, лекуващият малолетното дете лекар е вписал, че се
касае за „дете, често боледуващо от инфекции на горните дихателни пътища”.
Представено и приобщено по делото е удостоверение,
издадено от Детска Ясла номер * „ * „ ( лист осми от делото ) от оригинала на
което се констатира , че детето С. Д. е постъпило в детската ясла на * * *
година, като всеки месец майката на детето плаща постоянна такса ( без посочен
размер ).
Ищцовата страна е ангажирала писмени доказателства и
в подкрепа на твърденията си за размера на трудовите доходи , получавани от
майката на детето чиято издръжка се желае да бъде заплащана от ответника ,
както и за размера на разходите, които майката извършва за заплащане на наем за
жилището ,в което отглежда детето.
Видно от приобщеното на лист девети по делото
заверено за вярност с оригинала копие на договор за наем, на деветнадесети май,
през две хиляди и петнадесета година майката на детето С. Д. –С.К. е наела
недвижим имот, находящ се в гр.Варна, улица „* представляващ апартамент номер 4
състоящ се от четири стаи за срок от една година, считано от 19.05.2015 година.
Съгласно постигнатите договорености между наемател и наемодател , майката на
детето С. е поела задължението да заплаща наемна вноска в полза на наемодателя
в размер на 420.00 лева месечно за ползваното жилище, с падеж между първо и
шесто число на текущия месец.
От приложеното на лист шести по делото заверено за
вярност с оригинала копие на допълнително споразумение номер 6 от дата
1.12.2015 г. към трудов договор 12 , безспорно се установява и изяснява по делото
, че майката на малолетното момиче - С.Я.К. престира труд при работодателя „ *
„ ООД Варна, заема длъжността „ Обслужващ бюфет, лавка „ с осемчасово работно
време и основно месечно трудово възнаграждение от 700 лева .
Извън посочените по-горе доказателства ищцовата
страна не е ангажирала други .
С оглед установяване на регистрираните трудови
доходи на ответника по делото е приобщена справка от НАП Варна, приложена на
листи 51 и 52 по делото .От отразеното в
цитираната справка безспорно се
констатира ,че считано от дата седми април
От същата справка на НАП Варна ( л.52) се
установява,че ответникът има регистрирани в НАП още три предходни договора а
именно :За периода от 12.3.2015 до 4.6.2015 г. е работил при * с основна заплата от 360 лева ; за периода от
9.10.2014 до 9.11.2014 г. е работил при * с основна заплата от 270 лева и за
периода от 9.11.2007 до 10.4.2009 е работил при * с основна заплата от 210 лева
.
Предвид така установеното
от фактическа страна, СЪДЪТ възприе следните изводи от правна страна:
За успешното провеждане на предявените обективно, кумулативно
съединени искове и с правно основание чл.143 и чл.149 СК в тежест на ищцата бе да установи по пътя на пълното и главно
доказване, че ответникът е родител на детето С. Д.; нуждата от получаване на издръжка в
претендирания размер, материалната възможност на ответника да дава претедирания
размер на издръжка.
Съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 2 от СК родителите дължат издръжка
на своите ненавършили пълнолетие деца независимо дали са трудоспособни и
дали могат да се издържат от имуществото си. Задължението на родителя за
издръжка към непълнолетното му дете е безусловно. Нуждите на лицата, които
имат право на издръжка, се определят от обикновените условия на техния живот,
като се вземат предвид възрастта, образованието, здравословното им състояние и
всички други обстоятелства, които са от значение за всеки конкретен случай,
като не следва да се присъжда издръжка в размери, стимулиращи към обществено
непозволен начин на живот, лукс и даващи възможност сумите да се използват
извън целите на издръжката (така т. 4 от ППВС № 5/1970г.).
Конкретният размер на издръжката се определя от нуждите на детето
и възможностите на родителите, които я дължат - чл. 142, ал. 1 от СК. Възможностите на лицата,
които дължат издръжка се определят от техните доходи, имотното им състояние
и квалификация ,съгласно дадените указания с т. 5 от ППВС № 5/1970г.
Според т. 6 от цитирания тълкувателен
акт, двамата родители дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца
съобразно с възможностите на всеки от тях поотделно, като се вземат предвид и
грижите на родителя, при който се отглежда детето. Пояснено е, че усилията,
които се полагат в този случай от родителя по повод ангажираността му във
връзка с отглеждането на детето, следва да се вземат под внимание при
определяне размера на издръжката, която този родител дължи. Под понятието
възможност на родителя се разбира материалното му положение, движимо и
недвижимо имущество, различните видове доходи, които той реализира, неговата възраст
и трудоспособност, както и квалификацията му, като тази възможност се преценява
към момента на постановяване на Решението.
Същевременно минималният
размер на издръжката на едно дете съгласно чл. 142, ал. 2 от СК, е равна на една
четвърт от размера на МРЗ - т.е. към момента минималният размер на дължима
от родител към непълнолетно дете издръжка е равен на 105.00лева.(т.к.
с ПМС,считано от началото на
Правото на детето да
получи издръжка от своите родители, както се посочи по-горе, е безусловно. При
новата нормативна уредба съдът не е обвързан от определени максимални размери и
с оглед на конкретните доказателства по всяко дело за издръжка може да определи
издръжка, която е в интерес на детето и съответства на доходите на родителя.
В случая ответникът е баща на детето С. , за което страните не
спорят, че е родено от съвместното съжителство на С.К. и С.Д. на * година и че е записано на детска
ясла.
Детето към момента вече е навършило три години на * г. и макар и да няма данни
по делото, вероятно му престои да бъде записано и на детска градина а по –късно
и задължително ще следва да посещава училище .
Видно от доказателствата по делото – няма събрани данни за размера
на необходимите средства за заплащане на таксата дължима за посещение на детето
в детска ясла нито данни детето да е било хоспитализирано или данни за
необходимите лекарствени средства и тяхната цена за лечение на респираторните
заболявания от които момичето страда .
Събрани са данни за разхода на майката на детето от 420 лева
месечно за заплащане на наем за жилището в което живее и за трудовия й месечен
доход – основно месечно трудово възнаграждение от 700 лева. Или ако се
пресметне задължителния разход на майката на детето от основното й трудово
възнаграждение се получава разлика от 280 лева която следва да бъде отчетено че
не може да се приеме като точен размер на средствата които остават на майката
на детето за покриване на месечните й нужди и на двете й деца за живеене ,тъй
като посоченият размер на трудово възнаграждение е основно трудово
възнаграждение .
От друга страна по делото е видно ,че ответникът не престира труд считано от 07.04.2016 г. и липсват данни
същият да се намира в ТПО .
Липсват и доказателства за материалното положение на ответника и
баща на детето а фактът че не е бил открит и на адреса, на който има данни да е
регистриран е довел и до назначаване на особен представител на ответника .
При така установеното по делото съдът счита, че детето С. неминуемо
има нужда от средства за издръжка за закупуване на храна ; облекло ; заплащане
на такси за ясла ( а по –късно и за детска градина и разходи свързани с училище
) вкл. и лекарства .
Изхождайки от възприетия размер на минималните средства,
необходими за покриване на минимални жизнени потребности от храна и нехранителни
стоки и услуги на едно лице към настоящия момент, съдът намира, че средствата,
необходими за средномесечната издръжка на детето са в размер на около 300 лева .
По
делото няма ангажирани доказателства, от които да се установи, че детето се
нуждае от допълнителни средства за издръжка, извън обичайните такива за дете на
неговата възраст, нито наличие на специфични нужди, които да налагат
необходимост от допълнителни средства. Индиции за необходимостта от средства за
поддържане на добро здравословно състояние на детето се съдържат единствено и
само в издаденото през настоящата година медицинско направление от което е
видно,че детето често боледува от заболявания на дихателните пътища, без да е
ясно какви диагнози са поставяни на момчето, колко пъти е било и в кой период
от време е било под лекарско наблюдение , каква терапия е била назначена на
малолетното а още по-малко какви средства са отделяни за лекуването му. Липсват
представени по делото и относимите към установяване на размера на разходите за
лечение на детето копия на амбулаторни листи , епикризи , касови бонове,
рецепти и други които биха били дали възможност на съда да прецени разходите
нужди за лечението на детето С. .Едновременно с това са ангажирани
доказателства затова,че малолетното момиче от * * * година е постъпило на
детска ясла ,без да е ясно дали здравословното състояние на детето му е
позволявало регулярно да посещава детското заведение и каква такса се заплаща .
Установено
е по делото, че майката и детето живеят в нает по наем имот а средствата
получавани от майката ежемесечно от трудово възнаграждение са над минималния
размер на работна заплата за страната.
За
разлика от ответника, по делото става ясно, че родителят който се грижи сам за
момичето С. е именно неговата майка, доколкото тези твърдения залегнали в
исковата молба не са оспорени .
Следва
да се посочи, че по делото не са събрани гласни доказателства в подкрепа на твърденията
на ищцата, че сама отглежда две деца .В тази връзка е видно, че от служебната
справка НБДН се доказват твърденията на ищцата, че ответникът е баща на детето С.,
но данни затова кога е родена другата дъщеря на С.К. липсват.От същата справка
( л.17, 18 ) се изяснява и установява, че ответникът няма деца към които да има
алиментни задължения.
Не
на последно по степен на важност, по делото не са ангажирани доказателства, от
които е видно,че ответникът не е в добро здраве или че е нетрудоспособен , но
не се и установява и доказва престира ли работна сила и какво възнаграждение
получава същият тъй като от 07.04.2016 г. ответникът няма регистрирани по
надлежния ред трудови доходи .
Предвид
обстоятелството, че бащата на детето е в трудоспособна възраст (роден е на *** година) съдът намира, че при
полагане на дължимата грижа ,същият би могъл да реализират доходи, в размер по -
висок и от установената за страната средна работна заплата. Съдът отчита и
факта, че майката на детето С. освен, че единствена от двамата родители го
отглежда, се намира във финансово състояние, което е свързано с трудности при
оглеждането на детето без финансовата помощ на бащата.
Правно
релевантно в случая за преценка на доказаността на предявените два обективно кумулативно
съединени иска е установеното по делото въз основа на извършената служебна
справка НБДН, че ответникът по делото е баща само на детето С. .
Отчитайки
горните факти и липсата на каквито и да е данни за трудовата ангажираност на
ответника и материалното му състояние, съдът прави извод,че предявените искове
за присъждане на издръжка в полза на детето С. Д. макар и доказани по основание
са изключително завишени по размер.
За
да обоснове горният извод, съдът отича факта, че ако бащата на детето С. Д. бъде
осъден да заплаща за детето С. издръжка от по 200 лева месечно, считано от
1.1.2016 г. и 2 400 лева за изминал едногодишен период, считано от датата на
предявяване на иска , при липса на данни по делото за доходи и имущество от
които ответникът да са издръжка,тези размери на издръжка биха били особено
затруднение за ответника .
С
оглед горното съдът намира, че размера на предявените два обективно кумулативно
съединени искове като частично доказани следва да бъдат уважени съобразно
установения критерий - една четвърт от минималната работна заплата. По-висок
размер на претендираната издръжка, който да може да бъде заплащан от ответника
и по двата иска не би следвало да се присъди, въз основа на събраните по делото
само писмени доказателства , тъй като липсват доказателства въз основа на които
съдът да обоснове правно релеватния извод за доказаност на исковете в
претендираните размери. Исковете безспорно съдът намира за основателни , но
единствено размерът им следва да бъде съобразен със събрания доказателствен
материал, поради което съдът и определя размерите на претендираната издръжка
въз основа на визирания по-горе критерий една четвърт от минималната работна
заплата .
По
отношения на предявения първи иск съдът присъжда размер на издръжка от 105 лева
, считано от датата на предявяване на исковата молба – т.е. ¼ от МРЗ за
страната ( размер установен с ПМС от 1.1.2016 г.).
По
отношение на иска за издръжка за една година назад или за периода от 23.03.2016
г. до 23.03.2015 г. съдът изхожда от същият критерий като за м. януари и
февруари
За
изминалия период от време от 23 март 2015 година до 31 декември
Като
отчете горните обстоятелства и съобрази безусловния характер на задължението на
родителя за издръжка към ненавършилото му пълнолетие дете, съдът намира, че от
сума близка до 300 лева месечно е сума минимално необходима за издръжката на
детето С.. Този размер на месечна издръжка е равен и на определеният за
страната ни праг на бедност за
По предявеният иск с правно основание
чл. 143,ал.2 СК съдът присъжда законната лихва на осн. чл. 86, ал. ЗЗД , считано от датата на предявяване на
иска, без да посочва размер на законната лихва, тъй като обективно не би могъл
да бъде определен размер на бъдещо изпълняемо парично задължение .
По предявеният иск с правно
основание чл. 149 СК съдът изчислявайки размера на общо дължимата се
издръжка за 1 година назад възлизаща на 1 170,48 лева, считано от датата
на предявяване на исковата молба т.е. от 23 март
Или искът с правно основание чл.143 СК вр. с чл. 86 ал.1 ЗЗД следва да бъде уважен за сума от 105 лева месечна
издръжка ведно с дължимата се законна лихва и отхвърлен за разликата от 105
лв. до 200 лева като недоказан по размер.Искът с правно осн.чл.149 СК следва да бъде уважен за сумата от 1 170, 48 лв. и отхвърлен за
разликата от присъдения размер до предявения от 2400 лв.като недоказан .
При този изход на спора съдът дължи
произнасяне и по искането на ищцата за присъждане на разноски по делото
съгласно разпоредбата на чл. 78, ал.1 ГПК .
Видно от списъка за разноски, приложен
на лист 54 –ти по делото претендиран е един разход от 400 лева за процесуално
представителство по делото, като към списъка е приложен и писмен договор за
правна защита и съдействие с номер **********, имащ характера на разписка и
удостоверяващ факта на заплащане на договорения адвокатски хонорар в брой .От
самия договор за правна защита и съдействие не се установява дали хонорара е
договорен и платен по единия или и по двата иска , поради което настоящият
състав приема, че хонорара е платен за защита по делото и по двата иска по
равно.
При така уважените искове в посочения
размер съдът определя дължимият се размер на адвокатски хонорар в полза на
ищцата съобразно уважената част на исковете.Първият иск е предявен за 200 лева
а уважен за 105 лева .Вторият иск е предявен за 2 400 лева а уважен за
1 170,48 лева . Или по първия иск разноските, които се дължат в полза на
ищцата следва да са равни на 0,53 % а по втория иск на 0,49 % . При така
посоченото и след като съдът е приел, че хонорарът е по двата иска
заплатен,намира за резонно разноските да бъдат изчислени като процент от по 200
лева заплатен хонорар по всеки от двата иска .Т.е. по първия иск в полза на
ищцата следва да се присъди сума от 106 лева а по втория 98 лева или общо 204
лева – адвокатски хонорар .
По отношение на размера на дължимото се
адвокатско възнаграждение за особен представител на ответника, настоящият
състав следва да се произнесе след представяне на отчет от страна на адв.Д..
С оглед изхода на спора ответникът по
иска следва да бъде осъден да заплати дължимите се държавни такси по уважените
размери на двата иска в полза на държавата и съгласно нормата на чл. 78, ал. 6 ГПК .
Водим
от гореизложеното и на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, ответникът следва да
бъде осъден да заплати дължимата по делото държавна такса, определена по реда
на Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по реда на ГПК
– чл.1 и чл. 7 , т.2 възлизаща на 4 % върху тригодишните платежи на присъдената
с решението издръжка по иска с правно осн. чл.143,ал.2 СК а именно 151,20
лева, както и по втория иск с правно осн.чл. 149 СК - 4% върху 1 170, 48 лв.= 46,82
лв.– или дължимата се д.т. по двата иска
възлиза на общо 198,02 лева, както и
5 лв. за служебно издаване на изпълнителен лист .
Съгласно
императивната разпоредба на чл. 242,ал.1 ГПК съдът следва да постанови предварително
изпълнение на Решението.
Мотивиран от така
изложените съображения, Варненски районен съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА С.Р.Д., ЕГН ********** с адрес *** ДА ЗАПЛАЩА за детето С. С. Д., ЕГН **********, род. на *** год.чрез неговата майка и законен представител С.Я.К. ЕГН **********,*** ежемесечна ИЗДРЪЖКА в размер на 105.00 лева (сто и пет лева),считано от момента на завеждане на исковата
молба в съда –23.03.2016г.- ведно със законната лихва върху главното задължение –
върху всяка просрочена месечна вноска, до окончателното изплащане на
сумите, до настъпване на причини обуславящи тяхното изменение или прекратяване,
на основание чл. 143,ал.2 СК, вр. чл. 86, ал.1 ЗЗД ,КАТО ОТХВЪРЛЯ ЧАСТИЧНО ИСКА в частта за разликата
над присъдения размер от 105.00 лева ( сто и пет лева ) до
претендирания размер от 200 лева (двеста лева) , като недоказан по размер.
ОСЪЖДА С.Р.Д., ЕГН ********** с адрес *** ДА ЗАПЛАТИ за детето С. С. Д., ЕГН **********, род. на *** год.чрез неговата майка и законен представител С.Я.К. ЕГН **********,*** ежемесечна ИЗДРЪЖКА за изминал едногодишен период считано от
23.03.2015 г. до 23.03.2016 г. ( датата на предявяване на исковата молба в съда
) в размер на ОБЩО СУМАТА от 1 170, 48 (хиляда сто и седемдесет
лева и четиридесет и осем стотинки ) - представляваща сбора от
главници за посочения едногодишен период, на основание чл. 149 СК КАТО ОТХВЪРЛЯ ЧАСТИЧНО ИСКА за
разликата от присъдения размер от общо 1 170,48 лева до
претендирания размер от 2 400.00 лева ( две хиляди и четиристотин лева )
като недоказан по размер .
ОСЪЖДА С.Р.Д., ЕГН ********** с адрес *** да
ЗАПЛАТИ в полза на ДЪРЖАВАТА, към бюджета на
съдебната власт по сметка на Районен съд гр.Варна сумата от общо 198,02
лева( сто деветдесет и осем лева и две стотинки )- представляваща дължима държавна такса по предявените искове върху уважените размери, както и сумата
от 5.00 лева ( пет лева ) за служебно издаване на изпълнителен лист, на
основание чл. 78, ал. 6 от ГПК.
ОСЪЖДА С.Р.Д., ЕГН ********** с адрес *** да ЗАПЛАТИ на С.Я.К. ЕГН **********,*** СУМАТА от общо 204.00 лева ( двеста и четири лева
)- сторените
от ищцата разноски за процесуално представителство по делото съобразно
уважените размери на предявените искове ,пред настоящата инстанция, за защита
от един адвокат, на основание чл. 78, ал.1 ГПК .
ПОСТАНОВЯВА предварително
изпълнение на Решението, на основание чл. 242, ал. 1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с
въззивна жалба пред Варненски окръжен съд в ДВУСЕДМИЧЕН СРОК, считано от датата на обявяването му – 31.08.2016 год.
ПРЕПИС от настоящето решение да се връчи на страните заедно със съобщението
за постановяването му, на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: