РЕШЕНИЕ
№ 194
гр. гр. Хасково, 04.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, VІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на петнадесети март през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:ХРИСТИНА З. ЖИСОВА
при участието на секретаря Михаела Кр. Стойчева
като разгледа докладваното от ХРИСТИНА З. ЖИСОВА Гражданско дело №
20225640102185 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба от „Уникредит Булбанк“АД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление гр.София, район Възраждане, пл.“*****,
чрез адв. И. С. И. – АК Стара Загора, против М. Г., ЕГН **********, с адрес: гр.Хасково, ул.
„*****, с която са предявени при условията на обективно кумулативно съединение
осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл.430 ал.1 и ал.2 ТЗ и чл. 86,
ал. 1 ЗЗД.
Ищецът твърди, че на 23.03.2020 г. в гр.Свиленград, между него и ответника в
качеството му на кредитополучател, бил сключен Договор № CCIR-476-00029-2020 за
Кредитна карта за физически лица (договора за кредит), по силата на който ищецът
предоставил на ответника банков кредит под формата на кредитен лимит с разрешен размер
от 500,00 лева, ползван чрез кредитна карта MasterCard Standard, при месечен лихвен
процент в размер на 1% съгласно чл.2.1 от договора. В чл.3.1 от същия било предвидено
заплащането на минимална месечна погасителна вноска (МПВ), представляваща сума, равна
на 3% от кредитния лимит - в размер на 15,00 лева, изискуема и дължима съгласно чл.3.1.2
от договора за кредит до 15-то число на текущия месец. Договорът за кредит бил сключен
със срок на действие до 28.02.2022 г., съгласно чл. 3.5 от договора, до която дата
кредитополучателят следвало да издължи всички усвоени суми по кредита. Тъй като до
изтичане на крайния срок на действие на договора - 28.02.2022 г. кредитополучателят не
изпълнил задължението си, претендирано с настоящата искова молба, същото станало
изцяло изискуемо на 01.03.2022 г.
1
Посочва се, че към датата на подаване на исковата молба задълженията по договора
за кредит не били погасени от ответника, поради което за ищеца бил налице правен интерес
от предявяване на настоящите искове за осъждането му да заплати произтичащите от
неизпълнението на задълженията му по договора за кредит суми, както следва: сумата в
размер на 499,25 лева - главница, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване
на настоящата искова молба в съда до окончателното й изплащане, сумата в размер на 9,87
лева - дължими възнаградителни лихви за периода от 16.06.2020г. до 28.02.2022г. и сумата в
размер на 112,00 лева - дължими лихви за забава за периода от 01.03.2022г. до 24.08.2022г.
Предвид изложеното се иска от съда да постанови решение, с което да осъди
ответника в качеството му на кредитополучател по Договор №CCIR-476-00029-2020 за
Кредитна карта за физически лица от 23.03.2020г., да заплати на ищеца сумата в общ размер
на 621,12 лева, от които: 499,25 лева - главница по договора за кредит, 9,87 лева - дължими
възнаградителни лихви за периода от 16.06.2020г. до 28.02.2022г., 112,00 лева - дължими
лихви за забава за периода от 01.03.2022г. до 24.08.2022г.; ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на искова молба - 25.08.2022г. до окончателното
изплащане на сумата.
Претендират се и направените деловодни разноски в настоящото производство, за
което се представя списък по чл.80 ГПК.
Ответникът, призован при условията на чл.47 ал.6, вр. ал.5 ГПК, не представя отговор
на исковата молба по чл.131 от ГПК в законоустановения едномесечен срок. Такъв отговор
представя назначения му на същото основание особен представител, в указания му срок.
Същият оспорва предявените искове както по основание така и по размер. Поддържа, че
липсвало надлежно уведомяване на ответника за настъпила предсрочна изискуемост на
кредита. В тази връзка се посочва, че правото да се обяви кредита за предсрочно изискуем
представлявало субективно право, установено в полза на кредитора, като обявяването на
предсрочната изискуемост предполагало изявление на кредитора, че ще счита целия кредит
и непогасения остатък за предсрочно изискуеми, включително и за вноските с не настъпил
падеж, които към момента на изявлението не били изискуеми. Според възприетото в т.18 от
TP №4/18.06.2014г. на ВКС по т. д. №4/2013г. становище, постигнатата в договора
предварителна уговорка, че при неплащане на определен брой вноски или при други
обстоятелства кредитът става предсрочно изискуем и без да уведомява длъжника
кредиторът може да събере вземането си, не пораждала действие, ако липсвало изрично
изявление на Банката, че упражнява правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем,
което да е достигнало до длъжника.
Твърди, че ответникът не бил търсен на адрес и не му били връчени съдебните книжа.
Уведомлението до същия можело да се приеме за редовно връчено и с получаване от длъжника на
издадената заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК, както и с получаване от ответника в
исковото производство на препис от исковата молба, по която е образувано делото, каквито
хипотези в случая обаче не били налице. Не можело да се приеме също, че му е било редовно
връчено уведомление за получаване на препис от исковата молба, тъй като такъв бил връчен на
2
особения му представител по реда на чл. 47, ал. 6 от ГПК, в каквато насока била и практиката на
ВКС /напр. Решение № 148/02.12.2016г., постановено по ТД № 2072/2015г. на ВКС/.
Поддържа се, че в процесният случай, нормата на чл.47, ал. 1 ГПК не била спазена и
ответникът не бил надлежно уведомен за въпросната изискуемост. Лаконично било посочено, че
главницата по договора ставала дължима и върху нея се начислявала санкционна лихва, но не били
посочени елементите на вземането на кредитора - предсрочно изискуемата главница, падежирала
лихва, такси и т. н, което правело претенцията изцяло неоснователна, доколкото адресатът на
поканата нямало как да изпълни задължение без то да е конкретизирано. И в двата случая банката
не сочела доказателства, което налагало извода, че не била изпълнила задълженията си по чл.60
ЗКИ, да обяви кредита за предсрочно изискуем.
На следващо място се възразява, че от ищеца се претендирало заплащане на разноски по
делото, без да се пояснява основанието за тяхното начисляване, какво всъщност представляват и
как е формиран размерът им. Съгласно чл.10а, ал.2 от ЗПК, според който „Кредиторът не може да
изисква заплащане на такси и комисионни действия, свързани с усвояване и управление на
кредита“, разходите за изискуем кредит били свързани именно с усвояването и управлението на
кредита и не следвало да бъдат събирани от кредитора. В този смисъл ответникът поддържа
нищожност на клаузата за начисляване на такива разходи по смисъла на чл.146, ал.1 вр. ал.2 от
ЗЗП, тъй същата била неравноправна и не била уговорена индивидуално, а била изготвена
предварително и поради това потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието й,
още повече че ставало въпрос за типов договор при общи условия.
Предвид изложеното, се иска съдът да постанови решение, с което да отхвърли
изцяло исковите претенции като неоснователни и недоказани.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност,
както и доводите на страните, съобразно изискванията на чл. 235, ал. 2, вр. чл. 12 ГПК,
приема за установено от фактическа страна следното:
Видно от Договор № CCIR-476-00029-2020 за Кредитна карта за физически лица е, че
същият е сключен на 23.03.2020 г. между ищеца, като кредитор, и ответника, като
кредитополучател и оправомощен държател на основна карта. Договорът е подписан от
кредитополучателя и от представител на кредитора, което обстоятелство не се оспорва от
ответника. Предмет на този договор е предоставяне на банков кредит под формата на
кредитен лимит с разрешен размер от 500,00 лева, ползван чрез кредитна карта MasterCard
Standard.
В раздел I, т.3 от договора е предвидено, че условията за ползване са от картова
сметка № *******, както и от сметка с право на директен дебит в полза на банката
(предварително заявена в искането), а именно: № ******. Съгласно чл.3.1 от договора е
предвидено погасяването на усвоения кредит да се извършва чрез заплащането на
минимална месечна погасителна вноска (МПВ), представляваща сума, равна на 3% от
кредитния лимит - в размер на 15,00 лева, дължима съгласно чл.3.1.2 от договора за кредит
от 1-во до 15-то число на календарния месец, следващ периода за клиентски плащания
(ПКП). По силата на същия договор кредитополучателят се задължава да ползва и върне
предоставения кредит, ведно с начислените лихви, такси, комисионни и други разходи, в
3
предвидените в договора за кредит срокове, с краен срок за издължаване (погасяване) на
кредита - до 28.02.2022 г., определен съгласно чл.3.5 от договора за кредит. За усвоената
сума (ползваната част от кредитния лимит, в т.ч. надвишен кредитен лимит)
кредитолучателят следва да заплаща на Банката ежемесечно лихва за усвоената сума,
начислявана ежедневно (договорна възнаградителна лихва) - чл.7.1 от договора, определена
като месечен лихвен процент за всеки отделен месец през срока на действие на договора в
размер на 1.00% (един процент) – чл.2.1. Ако до датата на издължаване кредитополучателят
е погасил в пълен размер ползваната сума за предходния ПКП, той заплаща лихвата за
усвоената сума за транзакции, представляващи теглене на пари в брой, като дължимите
лихви се капитализират, т. е. със сумата на дължимата лихва се намалява размерът на
кредитния лимит. Ако на датата на издължаване, кредитополучателят не е погасил в пълен
размер ползваната част от кредитния лимит, дължи лихва върху целия дълг.
В чл.9.1 от Договора е предвидено, че от датата на сключване на договора до момента
на пълното погасяване на всички дължими суми и реализиране правата на банката и
кореспондиращите им задължения на кредитополучателя, последният се задължава да се
съобразява, спазва дадените и правомощия и изпълнява стриктно установеното в договора и
ОУ. Кредитополучателят и поръчителите са длъжни да осигуряват всеки месец достатъчно
средства по посочената картова или сметка за директен дебит /служебно събиране за
покриване на МПВ/МДС/, а според чл.10.1.1 - поетите от банката ангажименти за
предоставяне на кредитен лимит отпадат, а дългът по ползвания кредитен лимит, в това
число и надвишен кредитен лимит, ведно с лихвите и други разноски, става по преценка на
Банката предсрочно изцяло или частично изискуем и дължим, в случай че
кредитополучателят е нарушил което и да е от условията по Общите условия или
конкретния договор.
Съгласно чл.11.2, прекратяването на договора на каквото и да е основание не
освобождава кредитополучателя от задължението да изплати всички дължими на банката
такси и комисионни, доколкото такива са дължими, и погаси всичките си задължения към
нея, основани на Договора ведно със следващите се лихви.
Не се спори, а и от приложения по делото Договор № CPIR-476-00029-2020, се
установява, че наред с договора за кредитна карта, на същата дата – 23.03.2020 година,
между страните е сключен и договор за предоставяне на платежни услуги чрез използване
на банкови кредитни карти като електронни платежни инструменти, по силата на който
банката открива на името, на риск, отговорност и за сметка на оправомощения държател
картова сметка и му издава една основна карта /и при поискване от последния една или две
допълнителни кредитни карти/, с персонален идентификационен номер /ПИН/. За вид на
кредитната карта е посочена MasterCard Standard.
Като писмени доказателства са приложени и Формуляр за предоставяне на
информация относно кредитен лимит по кредитна карта за физически лица, както и
Протокол за получаване на банкова карта, подписан на 23.03.2020г. от ответника.
Прието като доказателство е и Извлечение от счетоводни книги за кредитополучател
4
М. Г. от 25.08.2022г., издадено от „УниКредит Булбанк“ АД гр. София.
От заключението на назначената съдебно-счетоводна експертиза, което съдът
кредитира напълно като компетентно, обективно, а и неоспорено от страните, се установява,
че във връзка с усвояването на лимита по кредитна карта с № на пластика ******, с титуляр
М. Г. по Договор № CCIR-476-00029-2020 за кредитна карта на ФЛ от 23.03.2020г. с
разрешен лимит от 500,00 лв. са извършени усвоявания на общо 526,79 лв., в т.ч. 17 лв. са
платени такси като кредитната карта не е револвирана. По отношение на погасяването на
лимита са внесени суми за погасяване на кредитното задължение общо в размер на 48,63 лв.
по дати и суми представени подробно в констативната част на заключението. От внесените
суми кредиторът е погасил: 27,54 лв. главница; 21,09 лв. начислена редовна възнаградителна
лихва и просрочена лихва. В заключението е посочено, че след 15.10.2020г., в счетоводната
система на кредитора (ищеца) няма данни и записи за постъпили суми за погасяване на
задължението.
Вещото лице е изчислило размера на задълженията по Договора за кредит към две
дати. Така към 01.03.2022 г. – датата, следваща тази на крайния срок на договора същото
възлиза на: главница от 499,25 лв.; дължими лихви по договора в размер на 92,57 лв.,
включващи и сумата от 9,87 лв. частично непогасени падежирали лихви. Към датата на
депозиране на исковата молба 26.08.2022 г. задълженията за изчислени на 499,25 лв. за
главница; 122,70 лв. дължими лихви, в това число и 9,87 лв. частично непогасени
падежирали лихви и 111,83 лв. начислени лихви за забава – наказателни лихви. Размерът на
законната лихва върху главницата към датата на изготвяне на заключението – 08.02.2022 г.
вещото лице е изчислило на 23,40 лв., считано от 26.08.2022г.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни
изводи:
Предявени са при условията на обективно кумулативно съединение осъдителни
искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл.430 ал.1 и ал.2 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД,
които са процесуално допустими.
Разгледани по същество, същите се явяват изцяло основателни, като съображенията за
това са следните:
За да бъдат уважени предявените по делото искове е необходимо в условията на
пълно и главно доказване ищецът да установи наличието на валидно облигационно
отношение между страните по договора за кредит, усвояването на кредита от ответника,
настъпилата изискуемост на вземанията по кредита и размера на претендираните отделни
вземания.
Липсва спор по делото, а и от събраните писмени доказателства по несъмнен начин
се установява, че между страните е бил сключен валиден договор за потребителски кредит
по смисъла на чл. 9 ЗПК. Ищецът е изправна страна по договора, доколкото е изпълнил
задължението си да предостави на ответника уговорените в договора платежни операции,
чрез издадената карта – Договор № CPIR-476-00029-2020 за предоставяне на платежни
5
услуги чрез използване на банкови кредитни карти като електронни платежни инструменти
и Протокол за получаване на банкова карта, подписан на 23.03.2020г. Без съмнение
горепосочените договори (Договор № CCIR-476-00029-2020 за Кредитна карта за физически
лица от 09.03.2018г. и Договор № CPIR-476-00029-2020) са били сключени между страните
по делото. Видно е от съдържанието им, че и двата договора са подписани от ответника, а и
също така в нарочен протокол той е удостоверил с подписа си, че получава конкретна
банкова карта. Истинността на изявленията си ответникът не е оспорил, нито относно
автентичността им, нито във връзка с тяхното съдържание. Също така е категорично
доказано, че последният е усвоявал суми от кредитния лимит, както и е погасявал суми към
банката, което обстоятелство също е доказателство за наличието на на договорните
отношения между страните. От заключението по назначената съдебно-счетоводна
експертиза безспорно се установява, че от 25.03.2020 година ответникът чрез извършването
на транзакции с предоставената му карта, изразяващи се в тегления на пари в брой от АТМ
устройства и най-вече покупки чрез ПОС терминал е усвоявал предоставения му кредитен
лимит, като общата усвоена сума е в размер на 509,79 лева. Начислени са и такси в размер
на 17 лв. Усвояването на суми по кредита е породило задължението на ответника до 15-то
число на месеца, следващ периода на клиентски плащания да погаси изцяло задължението за
изтеклия отчетен период или най-малко минимална погасителна вноска в размер на 15.00
лева. Съгласно заключението на ССчЕ към датата на датата на депозиране на исковата молба
в съда – 26.08.2022 година непогасената сума за главница по договора е в размер на 499,25
лева.
Във връзка и с възраженията на особения представител на ответника, следва да се
отбележи, че представения по делото Договор № CCIR-476-00029-2020 за Кредитна карта за
физически лица от 23.03.2020г. е сключен в предвидената в чл. 10, ал. 1 ЗПК писмена
форма, при ясно постигнато съгласие относно всички негови съществени елементи. Налага
се извода, че са изпълнени изискванията на ЗПК, поради което и съдът намира за
неоснователни възраженията на ответника за несъответствие на конкретни договорни клаузи
с предвидените в ЗПК императивни правни норми – чл.10а, ал.2 ЗПК, съответно и не може
да бъде споделена тезата за недействителността им.
Основният според въпрос по делото касае твърденията на особения представител на
ответника, че доколкото същият не е бил уведомен надлежно за упражненото от кредитора
право да направи кредитът предсрочно изискуем, то и не дължи търсените суми.
Настоящият съдебен състав намира това възражение за изцяло неоснователно, доколкото и
както бе посочено вече, съгласно чл. 3.5 от договора крайният срок за изплащане на всички
задължения по кредита и за ползване на разрешения кредитен лимит е определен по
съгласие на страните до 28.02.2022г., тоест фиксиран е краен срок за изпълнение на
задълженията предвид обстоятелството, че кредитът не е бил револвиран. Освен това, от
характера на самото съглашение следва, че в случая няма договорен план за плащане на
главница, тоест по време на действие на договора до посочената крайна дата вноски за
главница не се дължат, а лихва се начислява върху усвоеният и непогасен размер на
6
главница за конкретния месец. От заключението на назначената по делото ССчЕ се
установява, че договорната/възнаградителна лихва и суми за главница са погасени частично
от страна на длъжника по време на действие на договора, а ищецът в случая не се позовава
на настъпила предсрочна изискуемост, за да се обсъждат последиците от това и да се
установява в действителност дали ищецът е упражнил надлежно правото си да обяви
кредита за предсрочно изискуем и бил ли е ответникът уведомен за това.
Поради неизпълнение на задължението на ответника да погаси до датата на падежа и
в съответствие с договора пълния размер на задълженията си по картата, банката е
начислила лихва върху усвоените и непогасени суми в размер на 1% месечно /чл. 2. 1 от
договора/. Видно от заключението по изготвената съдебно-счетоводна експертиза
ответникът е правил частични погашения по кредита чрез внасяне на суми, но същите не са
достатъчни за покриване на усвоената сума по главницата, съответно и за договорната
лихва. От заключението на вещото лице се установява, че размерът на дължимата
възнаградителна лихва възлиза на сумата от 9,87 лв. към 01.03.2022 г.
По гореизложените съображения, следва да се приеме, че ответникът дължи на ищеца
вземания за непогасена по договора главница, както и за възнаградителна лихва в посочения
период от 16.06.2020 г. до 28.02.2022 г. Относно претендиранияте им размер, съдът
съобрази и неоспореното заключение на изготвената съдебно-счетоводна експертиза. От
него става ясно, че непогасените при кредитора вземания са както следва: за главница –
499,25 лева, за договорни лихви – 9,87 лева, така както са претедирани в исковата молба.
Следва съобразно петитума на исковата молба да се уважи и искането за законна
лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска – 25.08.2022 г., до
окончателното й изплащане.
Във връзка с претенцията за заплащане на сумата от 112,00 лева като дължима лихва
за забава за периода от 01.03.2022 г. до 24.08.2022 г. върху просрочените плащания, съдът
отново съобрази заключението на назначената ССчЕ, според което същата възлиза на 112,83
лв., но за периода до 26.08.2022 г., тоест вещото лице е направило своите изчисления като е
включило 2 дни повече. С оглед принципа на диспозитивното начало в процеса и в
контекста на чл. 6, ал.2 ГПК, и този иск следва да бъде уважен в пълния му предявен размер.
В обобщение, настоящият съдебен състав приема, че съществуват задълженията на
ответника, произтичащи от сключения в качеството му на кредитополучател Договор
№CCIR-476-00029-2020 за Кредитна карта за физически лица от 23.03.2020г. като следва да
бъде постановено решение, с което ответникът бъде осъден да заплати на ищеца следните
суми: 499,25 лева – главница, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата
на подаване на искова молба - 25.08.2022г. до окончателното й изплащане; 9,87 лева -
възнаградителна лихви за периода от 16.06.2020г. до 28.02.2022г.; 112,00 лева - лихва за
забава за периода от 01.03.2022г. до 24.08.2022г.;
С оглед изхода на настоящото производство и че ищецът претендира разноски, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, единствено на същия следва да се присъдят такива в размер
7
общо 1132,00 лв., от които 150,00 лева за платена държавна такса, 432,00 лева за адвокатско
възнаграждение, 250,00 лева за възнаграждение за вещо лице и 300,00 лева за
възнаграждение за назначения особен представител на ответника, съобразно ангажираните
доказателства за извършването им и представения списък по чл. 80 ГПК.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА М. Г., ЕГН **********, с адрес: гр.Хасково, ул. „*****, на основание чл.
79, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл.430 ал.1 и ал.2 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, ДА ЗАПЛАТИ на „Уникредит
Булбанк“АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр.София, район
Възраждане, пл.“******, сума в общ размер от 621,12 лева, включваща както следва: 499,25
лева – главница, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване
на искова молба - 25.08.2022г. до окончателното й изплащане; 9,87 лева - възнаградителна
лихва за периода от 16.06.2020г. до 28.02.2022г.; 112,00 лева - лихва за забава за периода от
01.03.2022г. до 24.08.2022г., дължими по сключен помежду им на 23.03.2020г. Договор
№CCIR-476-00029-2020 за Кредитна карта за физически лица.
ОСЪЖДА М. Г., ЕГН **********, с адрес: гр.Хасково, ул. „*****, на основание чл.
78, ал. 1 ГПК, да заплати на „Уникредит Булбанк“АД, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление гр.София, район Възраждане, пл.“*****, сумата от 1132,00 лева,
представляваща направени разноски по делото.
Посочената от ищеца, на основание чл. 127, ал. 4 ГПК, банкова сметка по която да се
преведат присъдените суми е: IBAN: *******, BIC: ******, „УниКредит Булбанк“ АД.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Хасково в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
/п/ не се чете.
Съдия при Районен съд – Хасково: Вярно с оригинала!
Секретар: Г.С.
8