ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 255
гр. Благоевград, 27.02.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми
февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Николай Грънчаров
Членове:Владимир Ковачев
Вили Дацов
като разгледа докладваното от Вили Дацов Въззивно гражданско дело №
20241200501233 по описа за 2024 година
Подготвително заседание по чл. 267, ал. 1 ГПК.
Производството е образувано е по въззивна жалба, подадена от А. С. С.,
ЕГН **********, чрез адв. А. Б., срещу Решение № 481 от 17.06.2024 г. по гр.
д. № 2477/2023 г. на Районен съд Благоевград. С обжалвания съдебен акт
съдът е отхвърлил искове на А. С., които тя е предявила срещу Р. С. С., ЕГН
********** и Д. А. С., ЕГН **********, да се прогласи нищожността поради
заобикаляне на закона, противоречие с добрите нрави и привидност на
договор за продажба, обективиран в нотариален акт № *** г. на Нотариус К.
Т., вписана под № 242 в регистъра на Нотариалната камара, с район на
действие - Районен съд - Благоевград, сключена между С. А. С., като продавач,
от една страна, и Р. С. С. и Д. А. С., като купувачи, от друга страна, за
продажбата на недвижим имот, представляващ самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 04279.626.42.7.3, град Благоевград, община Благоевград,
област Благоевград, по кадастралната карта и кадастралните регистри,
одобрени със Заповед РД-18-32/10.05.2006 г. на Изпълнителния директор на
АК, с последно изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри,
зА.гащо самостоятелния обект от дата 14.11.2019 г., с адрес на обекта: ***;
самостоятелният обект се намира на етаж 2, в сграда с идентификатор
04279.626.42.7, с предназначение на сградата - жилищна, многофамилна;
сградата е разположена в поземлен имот с идентификатор 04279.626.42,
предназначение на самостоятелния обект - жилище, апартамент - в жилищна
или вилна сграда, или в сграда със смесено предназначение, брой нива на
обекта - 1, посочена площ - 95.98 кв. м., прилежащи части - мазе № 3, както и
3.8497% идеални части от правото на строеж върху мястото; ниво - 1; съседни
самостоятелни обекти в сградата – на същия етаж: 04279.626.42.7.4, под
обекта: 04279.626.42.7.1, над обекта: 04279.626.42.7.5. С решението ищцата е
осъдена да заплати на Д. С. 700 лв., представляващи разноски за адвокат.
С исковата молба се иска проглА.ване нищожността на договор за
1
продажба на недвижим имот, като са предявени искове с правна квалификация
чл. 26, ал. 1, предл. 2, чл. 26, ал. 1, предл. 3, чл. 26, ал. 2 вр. чл. 17 ЗЗД.
Отправя се и иск по чл. 30 ЗН за възстановяване на запазена част, с който се
иска да се намали дарението и да се възстанови запазената част в размер на 1/3
идеални части от недвижимия имот.
С определение № 1465 от 30.12.2024 г. по в.гр.д. № 1233/2024 г. на ОС
Благоевград са оставени без движение исковата молба и въззивната жалба и е
указано на А. С. С.: да довнесе държавна такса в размер на 53,67 лв. по
сметката на ОС Благоевград и държавна такса в размер на 107,33 лв. по
сметката на РС Благоевград; да уточни дали предявява иска по чл. 26, ал. 2 вр.
чл. 17 ЗЗД в условията на алтернативност или на евентуалност, като ако го
предявява в условията на алтернативност следва да обоснове правния си
интерес от предявяването на иск с такъв петитум, а ако го предявява в
условията на евентуалност, ясно да посочи кой е главният иск и кое е
условието, при което желае съдът да разгледа евентуалния иск – уважаването
или отхвърлянето на главния иск; да уточни дали предявява иска по чл. 30 ЗН
в условията на кумулативност или на евентуалност, като ако този иск е
предявен евентуално, ясно да се посочи кой е главният иск и кое е условието,
при което иска съдът да разгледа евентуалния иск по чл. 30 ЗН – уважаването
или отхвърлянето на главния иск.
В изпълнение на дадените указания А. С. е депозирала молба с вх. №
2329/12.02.2025 г., подадена по имейл на 11.02.2025 г. – в срок. Към нея са
представени 2 бр. платежни нареждания, от които е видно, че са изпълнени
указанията за заплащането на дължимите държавни такси. С молбата ищцата
уточнява, че: искът по чл. 26, ал. 2 вр. чл. 17 от ЗЗД е предявен в условията на
евентуалност; искът по чл. 30 от ЗН е предявен в условията на евентуалност –
ако бъде уважен искът по чл. 26, ал. 2 във връзка с чл. 17 от ЗЗД, че договорът
за продажба е привиден. Отправя се молба ако съдът прецени, че указанията
не са изпълнени в цялост, да бъдат предоставено допълнителни указания и
срок за изпълнение.
С молба с вх. № 2329/12.02.2025 г. указанията са изпълнени частично. С
определение № 1465 от 30.12.2024 г. по в.гр.д. № 1233/2024 г. ОС Благоевград
е указал на ищцата, че ако предявява иска по чл. 26, ал. 2 вр. чл. 17 ЗЗД в
условията на евентуалност, следва ясно да посочи кой е главният иск и кое е
условието, при което желае съдът да разгледа евентуалния иск –
уважаването или отхвърлянето на главния иск. Към настоящия момент и
след подаването на молба с вх. № 2329/12.02.2025 г. е налице неяснота
относно това кое е процесуалното условие, при настъпване на което ищцата
желае евентуалния иск по чл. 26, ал. 2 вр. чл. 17 ЗЗД да бъде разгледан. Затова
следва да бъдат дадени указания на ищеца да отстрани тази нередовност.
Ако ищецът не е посочил условието за разглеждане на евентуалния иск,
съдът все пак трябва да разгледа делото. Съдебната практика приема, че в този
случай съдът е длъжен да разгледа обективно съединените искове в тази
поредност, която следва от правното им естество (решение № 318 от
18.05.2004 г. по гр. д. № 598/2003 г., II г. о. на ВКС, виж и решение № 97 от
08.02.2013 г. по т. д. № 196/2011 г., Т. К., І т. о. на ВКС). Затова към настоящия
момент няма процесуална пречка да се даде ход на въззивното дело, поради
което за процесуална икономия делото следва да бъде насрочено за открито
съдебно заседание.
Въззивното производство е образувано по въззивна жалба с вх. №
2
15463/02.07.2024 г., както и по въззивна жалба с вх. № 20214/09.09.2024 г.
Двете жалби имат идентично съдържание, поради което следва да бъдат
разгледани съвместно – като една жалба, която е била подадена два пъти.
Жалбоподателката счита, че решението е необосновано и
незаконосъобразно. Намира, че първоинстанционният съдебен състав не е
анализирал гласните и писмените доказателства по делото. Счита, че от тях и
от заключението на вещото лице, се установява, че предявените от нея искове
са основателни.
Ищцата намира за установена родствената връзка между нея и ответника
Р. С. С., който е неин брат, както и че двамата имат общ наследодател – техния
баща. Същевременно намира за установена и връзката между двамата
ответници, които са бивши съпрузи. Сочи, че тя и брат й са наследници по
закон от първи ред на техния баща. Счита, че по делото е установено, че той
приживе е бил едноличен собственик на недвижим имот, представляващ
самостоятелен обект в сграда с идентификатор 04279.626.42.7.3. Поддържа, че
е установено, че на 01.10.2019 г. наследодателят им се е разпоредил с имота,
като е сключил договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт
№ 143, том I, регистрационен номер 2117, дело № 131 от 2019 г. Счита, че от
нотариалния акт е видно, че е договорена продажна цена в размер на 6000 лв.,
която се изплаща разсрочено, на вноски, по преценка на купувачите, до дата
01.10.2024 г. Според жалбоподателката договореното свободно плащане и по
преценка на купувачите в петгодишен срок от сключването на договора е
самостоятелен факт, който установява прикритата воля на страните. Сочи, че
според удостоверението за наследници наследодателят им е починал на
14.04.2022 г. Намира, че ответниците не са ангажирали писмени доказателства
за извършено плащане на продажната цена. Счита, че следва да се направи
категоричен извод за липсата на воля за извършване на възмездно
разпореждане с процесния недвижим имот.
Жалбоподателката посочва, че ако липсваше това разпореждане с имота
от страна на нейния баща, въз основа на наследственото право тя би получила
½ идеална част от правото на собственост върху недвижимия имот.
Тя сочи, че данъчната оценка на имота към датата на разпореждането
/01.10.2019 г./ е 33 841,70 лв., като поддържа, че тази сума надвишава близо 12
пъти договорената продажна цена между страните. Жалбоподателката
посочва, че според заключението на вещото лице, действителната цена на
недвижимия имот към датата на сключване на разпоредителната сделка e
около 71 470 лв., като тя надвишава 12 пъти договорената продажна цена.
Намира за установено, че договорът за продажба е нищожен и привиден,
както и че той прикрива действителната воля на страните. Счита, че
възмездната разпоредителна сделка е симулативна и че същата прикрива
дарение на имот между общия наследодател и ответника Р. С.. Поддържа, че
договореният начин на плащане и договорената продажна цена водят до извод
за наличието на симулативна договорка между страните. Жалбоподателката
счита, че представлява симулативна договорка уговореното право на ползване
в полза на прехвърлителя. Сочи, че прехвърлителят е договорил да ползва не
една от трите самостоятелни стаи, а само кухнята, която е сервизно
помещение, което само по себе си не може да задоволява жилищните му
нужди.
Жалбоподателката навежда, че се установява, че наследодателят не е имал
3
воля да се разпорежда с имота чрез възмездна сделка, а че е имал воля да се
разпореди с него безвъзмездно. Счита, че този извод се потвърждава и от
направеното признание на иска от страна на ответника Р. С.. Поддържа, че
направеното признание на иска кореспондира с фактите, изнесени от
свидетелите Н. Л. С. и В. Ж. К., като навежда аргументи за тяхното
кредитиране. Посочва, че според свид. В. К. наследодателят ползвал за
живеене предимно жилищния си имот в село Стоб. Счита, че с правото на
ползване върху кухнята не е била задоволена жилищната му нужда. Сочи, че
свид. Н. Л. С. в била съпруга на наследодателя и счита, че показанията й
потвърждават волята му да направи дарение.
Навежда доводи, поради които счита, че първоинстанционният съд
неправилно e кредитирал обстоятелствата, изложени от свидетелите на
ответницата. Сочи, че от представеното по делото бракоразводно решение се
установява, че бракът между ответниците е прекратен поради развод по
взаимно съгласие, като процесният имот, представляващ семейно жилище е
предоставен за ползване на Р. С..
Жалбоподателката навежда, че Д. А. С. не ползва процесния имот. Счита,
че представения от ответницата договор за потребителски кредит, по който
нейният бивш съпруг е поръчител, е неотносим спрямо предмета на делото.
Поддържа, че ответниците не са представили доказателства за това да са
правили подобрения на процесния имот. Счита, че от размера на усвоената
сума следва извод, че средствата по кредита не са били вложени за
заплащането на имота.
Жалбоподателката поддържа, че разпоредителката сделка заобикаля
закона с цел да се постигне конкретен резултат – лишаването й от права като
наследник по закон на прехвърлителя. Сочи, че в решение № 1444 от
04.11.1999 г. по гр. д. № 753/99 г., V г. о. на ВКС се посочва, че
нееквивалентността на престациите е пример за нарушение на добрите нрави,
водещо до нищожност. Изразява становище, че съдебната практика е
възприела като критерий изключително голямата разлика в престациите, като
се позовава на решение № 615 от 15.10.2010 г. по гр. д. № 1208/2009 г., Г. К.,
ІІІ г. о. на ВКС, решение № 119 от 22.03.2012 г. по гр. д. № 485/2011 г., Г. К., І г.
о. на ВКС, решение № 452 от 25.06.2010 г. по гр. д. № 4277/2008 г., Г. К., І г. о.
на ВКС. Жалбоподателката поддържа, че по делото се установява, че липсва
насрещна престация. Счита, че продажната цена не е била заплатена дори
частично и че е налице нарушение на добрите нрави, водещо до нищожност на
сделката.
Жалбоподателката навежда, че в случая договорът за покупко-продажба е
привидна и нищожна сделка и че следва да има обвързваща сила прикритото
съглашение, което тя счита, че е дарение в полза на ответника Р. С.. Намира за
установено, че приживе наследодателят не е имал воля и желание да се
разпорежда възмездно или безвъзмездно със своя недвижим имот в полза на
Д. С.. Навежда, че симулация се разкрива от показанията на Н. С. и В. К..
Според жалбоподателката следва на осн. чл. 30 ЗН да бъде намалено
дарението, извършено от наследодателя в полза на нейния брат и да й бъде
възстановена нейната запазена част в размер на 1/3 идеални части от
процесния имот.
Моли съдът да отмени обжалваното решение и да се произнесе с
решение, с което да се прогласи нищожността на договора за покупко-
продажба на осн. чл. 26, ал. 1, предл. 2 и предл. 3 ЗЗД, чл. 26, ал. 2, изр. 1 пред.
4
5 ЗЗД, както и на осн. чл. 30 ЗН да се намали дарението, извършено в полза на
ответника и да й бъде възстановена нейната запазена част в размер на 1/3
идеални части от недвижимия имот.
Постъпил е отговор на въззивна жалба, подаден от Д. А. С., чрез адв. Р. Б.,
в който се изразява становище за неоснователност на жалбата и за правилност
на съдебното решение. Въззиваемата сочи, че с другия ответник са бивши
съпрузи, като с решение № 53 от 29.01.2024 г. по гр. д. № 2031/2023 г. на РС -
Благоевград бракът между тях е бил прекратен развод по взаимно съгласие.
Позовава се на показанията на свид. В. К. и на Н. Н.. Счита, че от гласните
доказателства се установява, че желанието на С. С. не е било да получи
печалба от продажбата на апартамента, а да спомогне младото семейство със
собствено жилище, поради което го е прехвърлил на цената, която е била
договорена от страните. Изразява становище, че еквивалентността на
престациите е въпрос на свободно договаряне между страните, както и че
значителната и явната нееквивалентност на насрещните престации, която води
до нищожност поради противоречие с добрите нрави, е налице, когато
насрещната престация практически липсва, като въззиваемата навежда, че по
настоящето дело се установява, че това не е така.
Счита, че по делото не се установява сделката да е симулативна, тъй като
от ищцата не е било представено доказателство, имащо характер на обратен
документ, което да направи допустими свидетелските показания, че
съгласието е привидно. Поддържа, че свидетелските показания са
недопустими, тъй като по делото не е представен обратен документ, изхождащ
от страните по сделката, нито документ, който да послужи като начало на
писмено доказателство. Моли да се потвърди обжалваното решение.
Претендира разноски.
Констатира се, че на Р. С. не е бил връчен препис от въззивната жалба,
поради което за процесуална икономия това следва да бъде направено от
въззивния съд.
Страните не са направили доказателствени искания. С оглед на
преценката по чл. 195, ал. 1 ГПК въззивният съд констатира следното:
Съдебната практика възприема, че нееквивалентността на престациите
може да обоснове нищожност на договора поради противоречие с добрите
нрави. Затова в предмета на доказване в настоящото производство е
пазарната цена на правото на собственост върху процесния имот, което е
било прехвърлено с договора за покупко-продажба на 01.10.2019 г.
В хода на първоинстанционното производство е било изготвено
заключение по съдебно-техническа експертиза (л.111 от гр.д. № 2477/2023 г.
на РС Благоевград), според което пазарната стойност на процесния имот към
момента на експертизата е в размер на 128 783 лв., а към датата на
разпоредителната сделка е била 71 470 лв. Заключението посочва пазарната
стойност на целия имот, т.е. на пълното вещно право на собственост в
пълен обем върху него (виж. Боянов, Г. Вещно право. С: Авалон, 2014, стр.20).
Пазарната цена на правото на собственост е различна в зависимост от
това дали то се продава изцяло и необременено от вещни и други тежести.
Когато върху имота са налице такива тежести (право на строеж, право на
ползване, сервитут, ипотека, възбрана и др.) пазарната цена на правото на
5
собственост е по-ниска. Наличието на ограничено вещно право върху
продавания имот във всички случаи следва да се вземе предвид при
установяването на действителната стойност на имота, вкл. когато то се запазва
от продавача (виж решение № 26 от 30.01.2012 г. по гр. д. № 151/2011 г., Г. К.,
ІV г. о. на ВКС).
Видно от нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 143
от 01.10.2019 г., том I, рег. № 2117, дело № 131 от 2019 г. при сключването на
договора продавачът е запазил за себе си правото на ползване върху една от
стаите в имота (т. 2 от договора, л.10 от гр.д. № 2477/2023 г. на РС
Благоевград). В случая с договора за покупко-продажба е било прехвърлено
право на собственост, което обаче е било обременено с вещна тежест – вещно
право на ползване.
Следователно в предмета на доказване по настоящото дело е пазарната
цена на правото на собственост върху имота, което е било прехвърлено с
процесния договор, т.е. пазарната му цена с оглед на наличието на право
на ползване върху кухнята. Към настоящия момент от доказателствата по
делото не са налице данни за това обстоятелство, поради което на осн. чл. 195,
ал. 1 ГПК въззивният съд следва служебно да назначи експертиза (т. 10 от
Тълкувателно решение № 1 от 04.01.2001 г. по гр. д. № 1/2000 г., ОСГК на
ВКС и т. 3 от Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013
г., ОСГТК на ВКС). По тези съображения следва да се назначи съдебно-
оценителна експертиза, с която да се изясни обстоятелството относно
пазарната цена на правото на собственост, което е било прехвърлено с
нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № *** г.
Предвид изложеното на основание чл. 267, ал. 1, изр. 1 от ГПК делото
следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание, за
което следва да се призоват страните, като им се връчат и преписи от
настоящото определение, а на въззивника следва да се връчи и препис от
отговора на въззивната жалба. На ответниците следва да се връчи препис от
молбата, с която се отстраняват нередовности на исковата молба.
Водим от горното, Окръжен съд Благоевград
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА открито съдебно заседание по в. гр. д. № 1233/2024 г. на
Окръжен съд Благоевград на 08.05.2025 г. от 10:00 ч.
ДА СЕ ПРИЗОВАТ страните: въззивника А. С. С. – чрез адв. А. Б.;
въззиваемите Д. А. С. – чрез адв. Р. Б., както и Р. С. С. – лично.
ДА СЕ ВРЪЧИ на Р. С. С. препис от настоящото определение, препис от
въззивната жалба, както и препис от молба с вх. № 2329/12.02.2025 г.
ДА СЕ ВРЪЧИ на Д. А. С. препис от настоящото определение и препис
от молба с вх. № 2329/12.02.2025 г.
ДА СЕ ВРЪЧИ на А. С. С. препис от настоящото определение и препис
от отговор на въззивна жалба, подаден от Д. А. С..
УКАЗВА на А. С. С., че относно предявения от нея евентуален иск по чл.
26, ал. 2 вр. чл. 17 ЗЗД не е посочила условието, при което желае той да бъде
разгледан от съда.
6
УКАЗВА на А. С. С., че в срок до първото открито съдебно заседание
следва да посочи: кой е главния иск, спрямо който искът по чл. 26, ал. 2 вр. чл.
17 ЗЗД е евентуален; кое е условието, при което желае съдът да разгледа
евентуалния иск по чл. 26, ал. 2 вр. чл. 17 ЗЗД – уважаването или отхвърлянето
на кой главен иск/кои главни искове. При неизпълнение на указанието съдът
ще съобрази съдебната практика, че обективно съединените искове следва да
се разгледат в тази поредност, която следва от правното им естество, като
приеме, че искът по чл. 26, ал. 2 вр. чл. 17 ЗЗД следва да се разгледа само ако
бъдат отхвърлени другите искове по чл. 26 ЗЗД.
НАЗНАЧАВА съдебно-оценителна експертиза със задача: вещото лице
след запознаване с материалите по делото и след като направи необходимите
справки и проучвания, както и оглед на място, да отговори на следните
въпроси:
Каква е била пазарната цена на правото на собственост върху процесния
недвижим имот /самостоятелен обект в сграда с идентификатор
04279.626.42.7.3/ към 01.10.2019 г. с оглед на наличието на вещна тежест
върху имота, представляваща пожизнено вещно право на ползване върху една
от стаите в него – кухнята, притежавано от С. А. С., ЕГН **********, ако той
би живял в рамките на средностатистическата продължителност на живота?
Ако е възможно, да се посочи каква би била данъчната оценка на имота
към 01.10.2019 г. при съобразяване на наличието на вещно право на ползване
върху една от стаите.
Към 01.10.2019 г. каква е била пазарната цена на вещното право на
ползване, притежавано от С. А. С. върху кухнята с оглед на
средностатистическата продължителност на живота? Какъв е бил размера на
средния месечен пазарен наем за ползването на обекти от вида на това
помещение? На колко се равнява общата сума от наемите, които биха били
събрани за него?
ОПРЕДЕЛЯ депозит за възнаграждението и разноските, свързани с
изготвяне на експертизата в размер на 800 лева.
УКАЗВА на ищеца А. С. С., че в едноседмичен срок, считано от
получаването на препис от настоящото определение, следва да внесе
определения депозит по сметка на Окръжен съд Благоевград, като в същия
срок следва и да представи доказателства за внА.нето му.
ОПРЕДЕЛЯ за вещо лице И. Я. М., специалист от списъка на експертите
за района на Окръжен съд Благоевград, което да се призове след внА.не на
определения депозит.
УКАЗВА на вещото лице, че заключението следва да бъде изготвено и
депозирано по делото минимум една седмица преди съдебното заседание с
копия за всички страни.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
7
Членове:
1._______________________
2._______________________
8