РЕШЕНИЕ
№ 1369
гр. Варна , 02.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ в публично заседание на шести
юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Д. Г. Георгиева
Членове:Златина Ив. Кавърджикова
Иванка Д. Дрингова
при участието на секретаря Доника Здр. Христова
като разгледа докладваното от Д. Г. Георгиева Въззивно гражданско дело №
20213100501473 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
I Постъпила е въззивна жалба вх.рег.№ 272707/18.02.2021г от Д. СВ. СТ. срещу
решението на ВРС–XXVс-в № 260288/02.02.2021г по гр.д.№ 19676/2019г, с което е
определен режим на лични отношения на Г. ХР. ИВ., ЕГН ********** и ВЛ. Й. ИВ. ЕГН
**********, двамата с адрес ******, с детето Б. Д. И. ЕГН ******, на осн.чл.128 ал.1 СК,
както следва:
През първите шест месеца от влизане в сила на решението,
- когато бащата е на територията на Република България и е в състояние да
осъществява определения му режим на личен контакт с детето - първата четна седмица от
месеца в събота от 10ч до 13ч;
- когато бащата не е на територията на Република България и не е в състояние да
осъществява определения му режим на личен контакт с детето - първата и втората четна
седмица от месеца в събота от 10ч до 13ч
След изтичане на първите шест месеца от влизане в сила на решението,
- когато бащата е на територията на Република България и е в състояние да
1
осъществява определения му режим на личен контакт с детето : Първата четна седмица от
месеца в събота от 10ч до 17ч;
- когато бащата не е на територията на Република България и не е в състояние да
осъществява определения му режим на личен контакт с детето - всяка четна седмица от
месеца в събота от 10ч до 17ч;
След навършване на седемгодишна възраст от детето,
- когато бащата е на територията на Република България и е в състояние да
осъществява определения му режим на личен контакт с детето - първата четна седмица от
календарната година за времето от 18ч в петък до 17ч в събота с преспиване; и през лятото -
третата седмица от месец юли;
- когато бащата не е на територията на Република България и не е в състояние да
осъществява определения му режим на личен контакт с детето - всяка четна седмица от
календарната година за времето от 18ч в петък до 17ч в събота с преспиване и през лятото -
третата седмица от месец юли;
ОСЪДЕНА е Д. СВ. СТ. да заплати на Г. ХР. ИВ. и ВЛ. Й. ИВ. сумата от 326,50лв -
разноски за заплатена държавна такса и за вещо лице, както и 400лв в полза на Г. ХР. ИВ.-
разноски за заплатено адв.възнаграждение, на осн.чл.78 ал.1 ГПК; и в полза на ВЛ. Й. ИВ. -
400лв за заплатено адв.възнаграждение, на осн. чл.78 ал.1 ГПК.
Счита обжалваното решение за неправилно, необосновано и в разрез със събрания в
хода на процеса доказателствен материал, и в противоречие със съдебната практика.
С така постановеното се накърнявали родителските права над детето Б., които са й
предоставени с Решението на ВОС № 1042/30.08.2019 по в.гр.д.№ 889/2019г, съгласно което
определеният на бащата режим следва да бъде пропорционален на възможността на майката
пълноценно да осъществява родителските си права спрямо детето, включително през
свободните за двамата уикенди и празници. Определен е балансиран режим между
отношенията на детето с бащата и тези на детето с майката, за да бъдат запазени и
гарантирани интересите на детето в отношенията и с двамата родители.
Съдът е обсъдил, че обстоятелството, че бащата работи извън страната, не следва да
се отразява на положението на детето, в какъвто смисъл е и константната cъдебна практика.
Затова е бил определен и поетапен режим - до и след навършване на 5-годишна възраст на
детето.
Към настоящия момент детето вече е навършило 5 години и затова РЛО с бащата е
следният:
всяка нечетна седмица от годината от 10ч в събота до 18ч в неделя, с преспиване в
дома на бащата, като детето се взима и връща от дома на майката.
2
на РД на детето - всяка четна година от 1Оч до 18ч.;
на РД на бащата - от 16ч до 20ч
за Коледа :
всяка четна година от 10ч на 26.12. до 19ч на 27.12., с преспиване в дома на бащата;
всяка нечетна година от 10ч на 24.12. до 18ч на 25.12.;
за Нова година:
всяка четна година от 19ч на 31.12. до 17ч на 02.01.;
всяка нечетна година от 17ч на 01.01. до 17ч на 03.01.;
един месец през лятото, когато майката не ползва платен годишен отпуск.
Решението на ВОС е влязло в сила на 24.04.2020г, когато с Определение № 330 по
гр.д.№ 4557/2019г на ВКС-III ГО не е било допуснато до касационно обжалване.
С настоящата искова молба е заявена претенция по чл.128 ал.1 СК от СК за РЛО на
бабата и дядото по бащина линия с детето, като следва :
всяка първа четна седмица от месеца от 10ч в събота до 18ч. в неделя, с преспиване,
като детето се взима и връща от дома на майката;
всяка година на 07.01 в случай, че е неработен ден - от 12ч. до 18ч., а в случай, че е
работен ден - от 16ч. до 18ч., като детето се взима и връща от дома на майката.
Заявена е и претенция по чл.128 ал.З от СК, при отсъствие на бащата от страната, да
се упражнява изцяло определеният му режим.
На първо място. Видно е, че заявеният петитум е за определяне на самостоятелен
режим всяка първа четна седмица от месеца, а четните седмици от годината се различават от
четните в месеца, като последните са определени за отношения на майката с детето с
решението за родителски права. Така решението на ВРС не е съобразено по никакъв начин с
разпределянето на седмиците в месеца и годината, което ще доведе до абсолютно объркване
на страните.
На второ място. Нарушен е принципът за равнопостановеност на родителите и
законоустановената забрана за заместваща грижа при живи родители.
В случай, че бъде определян режим по седмици, то той трябва да бъде съобразен с
вече действащия режим и определеното с него разпределение в четни и нечетни седмици в
месеца и годината, което тук липсва. При това, практиката сочи, че се определят такива
присъдени на бащата – родител, неупражняващ родителските права. В този смисъл и
Решение № 111/02.05.2017г по в.гр.д.№ 78/2017г на ДОС.
3
Доколкото вторият ответник е заявил солидарност със своите родители – ищците по
делото, които пред социалните работници и експертите по делото многократно са заявявали,
че при всеки контакт на бащата с детето Б., той е споделял това време със своите родители (
„...винаги, когато го вземе го води при нас и играем, ходим в градината и му готвя
супички..."), предвид факта, че тримата обитават едно домакинство, независимо дали се
касае за споменаваната вила или жилището по постоянните им адреси, които са еднакви за
бащата и родителите му
Счита, че така постановеното от ВРС решение е в нарушения на материалния закон,
тъй като не се доказва по безспорен начин от ищците връзката с внука им да е била
препятствана от майката или такава да липсва изобщо.
В тази връзка се позовава на решение №725/25.02.2017г по гр.д.№ 11081/2016 на
ВРС, според което „..при констатирано възпрепятстване от страна на родителите за
осъществяване на контакт на детето с неговите баба и дядо е налице предвидената в закона
възможност за защита на правото им, гарантирано с възможността за прилагане на държавна
принуда".
Настоящият случай не е такъв, а се установява точно обратното - бащата, както по
данни от социалния доклад, така и от изразената от него позиция, а също и съдебните
експертизи, включително и събраните гласни доказателства – воденият от ищците свидетел,
се установява, че майката като родител не е възпрепятствала контакта на Б. с неговите баба и
дядо. При това установено е дори, че майката полага усилия за поддържане на контакта на
сина си с прародителите му по бащина линия, като винаги, когато бащата не е в страната,
осигурявала такъв контакт на детето с баба му и дядо му по своя инициатива, което е видно
от социалния доклад, ответниковия свидетел, разпечатките от кореспонденция със
съобщения.
Освен това, когато бащата е в страната, ищците не търсели какъвто и да било
допълнителен контакт с детето от майката, защото имат такъв.
Ето защо искът следвало да бъде отхвърлен, а решението - отменено.
Освен всичко изложеното съдът се е произнесъл и по непредявен иск, в която част
решението е недопустимо - в ИМ молба няма заявено искане за режим на детето с неговите
баба и дядо през лятната ваканция, а съдът е определил такъв. По този начин е постановил
недопустим акт и отново е нарушил принципа на равнопоставеност на родителите, като от
90 дни през лятото, на бащата са определени 30 дни от ВОС, а тук - още 10 дни за неговите
родители, които следва да се припокриват с тези на бащата, а не да ощетяват майката.
В мотивите си РС е приел, че детето контактувало с ищците и пребивавало в техния
дом както по време РЛО на баща му, така и за организираните от майката срещи между
бабата и дядото и детето. Въпреки това необосновано е постановен отделен режим при
наличието на такъв с детето и отново в нарушение принципа на равнопоставеност на
4
родителите - в седмиците на майката.
По делото е установено по убедителен начин за конкретни последователни
ежемесечни срещи на ищците с детето от 2017г до сега, по дати и места. Такива не са се
осъществявали, когато ищците са отсъствали от страната заедно с бащата, независимо от
причините за това или поради заболяване на някой от тях.
От показанията на разпитаните свидетели също се установявало, че контактът им бил
постоянен. Дали той е бил осъществен чрез бащата, когато е в България, или от майката - в
негово отсъствие, то детето е запазило спомен и има връзка със своите баба и дядо и затова
не е налице основното изискване за основателността на иска – да липсва връзка или да е
създадена пречка от някой от родителите.
Ищцовият свидетел е дал противоречиви показания, вкл. и противоречащи на
твърденията на самите ищци - че майката живяла на вилата 2 години, но свидетелката не я
познавала, а те от 8г били много близки съседи и приятели с дядото и бабата, а детето е
родено едва преди 5 години.
Изготвените по делото и приобщени експертизи установяват безспорно, че майката,
като доверено лице и основен упражняващ родителските права, е положила не малко усилия
за поддържане на връзката на детето с ищците, но, макар и съществуваща, връзката им била
с амбивалентен характер и било необходимо режимът да бъде съобразен не само с възрастта
на детето, но и с препоръките на майката, която го познава най-добре, а също и
задължително режимът да бъдел въведен плавно и постепенно. Констатирано от експертите
е и неправилна продукция на множество звукове от детето и нарушения на артикулацията
при говор. Очевидно усилията на майката и работата на детето с логопед и детски психолог
са успели да заличат неприятните изживявания и спомени, както и развитата впоследствие
логоневроза. Не са категорични, че не би настъпил рецидив в състоянието му.
Въпреки всичко изложено неясно оставало как съдът е извел извод за
необходимостта от самостоятелен режим на ищците с детето Б., който да е без присъствието
на майката, а тя е основното доверено лице на детето към момента.
Неясно защо съдът е приел, че недобрата комуникация между възрастните произлиза
от поведението на майката, за което липсвали каквито и да било доказателства. Напротив, тя
е била тази, която ги е канила на срещи за контакт с внука им Б..
Съдът неправилно е приел и че присъствието на ответниковата свидетелка Й. било
повлияло негативно на срещите на детето с баба му и дядо му, което самата свидетелка била
заявила. Последното е абсолютно невярно и това се установявало от протокола.
Съдът неправилно и необосновано е приел, че с поведението си майката била дала
повод за завеждане на иска от дядото и бабата по бащина линия, „...тъй като не са посочени
конкретни данни и обстоятелства, обосноваващи този извод, и който остава изолиран и не
5
кореспондира с останалите събрани по делото доказателства, включително и гласните, от
които се установява, че контактът на детето с неговите баба и дядо не е прекъсван по вина
на майката и не е налице отчуждаване или негативно отношение от детето към тях. От
показанията на свидетелките се установява, че ищците се виждали с внучето си Б.. „Не се
установиха по делото твърденията за целенасочени действия от страна на ответницата за
осуетяване на срещите на ищците с детето, отчуждаване или насаждане на негативно
отношение към тях. Не се установява и промяна в отношенията между детето и ищците..."
— в този см. Е и Решение от 12.07.2019r no в.гр.д. № 852/2019г на ВОС.
Доколкото основният иск е неоснователен, то следва да бъде отхвърлен и
обусловеният от него иск по чл.128 ал.З от СК. Това е така доколкото липсва основната
предпоставка за доказано възпрепятстване от страна на майката контактите на детето с
неговите баба и дядо по бащина линия и доколкото съдебната практика забранява
определянето на заместваща грижа от прародители при живи родители.
От доказателствата по делото се установи, че в отсъствието на бащата от страната,
майката е осигурявала ежемесечен контакт на ищците с внука им.
Съобразно цитираното от самия РС решение на ВКС № 18/ 25.02.2020г по гр.д.№
2541/2019г, „неправилно е предоставяне правото на прародителите да осъществяват изцяло
определения на бащата PJIO, както и че трудностите при осъществяване на контакти с
бащата, независимо от причините, не го освобождават от задължението му да се грижи за
своя син и това не може да бъде заменено чрез контакти на детето с неговите баба и дядо“. В
коментираното решение е отчетено, че детето не следва да се откъсва от обичайната си
среда за по- продължителен период от време, което да създава прекомерно неудобство за
него и майка му, чиято е основната отговорност, заедно с бащата на детето, да полагат
грижи за отглеждането и възпитанието му.
Очевидно постановеният от ВРС съдебен акт изцяло противоречи на цитираната
съдебна практика и е неправилно, като определя прародителите да виждат детето по-често,
когато бащата отсъства и постановява режим в седмиците на майката, което е абсолютно
незаконосъобразно и противоречи на съдебната практика, а и на морала.
Позовава се и на други постановени от ВКС решения: Решение № 672/18.2010 по
гр.д. № 914/2010г на IV ГО,постановено по чл.290 ГПК; Решение по гр.д. № 1948/2008г на
ВКС; Решение по гр.д. № 5358/2007г на ВКС; както и на въззивните съдилища : Решение №
111/02.05.2017г по в.гр.д. № 78/2017г на ДОС; Решение от 12.07.2019г.по в.гр.д. №
852/2019г по описа на ВОС. Във всички тях е посочено,че, когато са налице основанията за
това, а именно - доказана липса на контакт между детето и прародителите му поради
възпрепятстването му от страна на родителите, то режим се определя, но до 7 годишна
възраст на детето в отсъствието на бащата режимът следва да се осъществява в
присъствието на майката, не само предвид препоръките на експертите по конкретното дело
за поетапно въвеждане на режим, но и изграждане на общи правила в отношенията към
6
детето, изцяло съобразени с препоръките на майката и съобразени с изградения до момента
режим на детето, като се определи поетапно часови диапазон за срещи или един ден в
месеца в седмица на бащата и то САМО при условие и доколкото бащата не е в състояние
да изпълнява и не е осъществил определения му PJIO за съответния период.
Съгласно задължителната практика по чл.290 ГПК /така в Решение № 249/06.01.2020
по гр.д.№ 351/2019 на ВКС - IV ГО „.. че интересите на детето не изискват определяне на
по-разширен режим с бабата и дядото по бащина линия, който да припокрива определения
режим на лични контакти на детето с бащата. С разпоредбата на чл.128 СК е признато
отделно, самостоятелно право на бабата и дядото да искат от съда определяне на режим на
лични отношения с детето, като техният режим не може да замества този на бащата, нито да
го продължава. ".
Предвид всичко изложено моли за постановяване на решение, с което да бъде
отхвърлено претенцията на ищците по чл.128 ал.1 СК като недоказана по основание, тъй
като по делото е установено наличието на непрекъснати контакти на ищците с техния внук,
което сочи че майката не е възпрепятствала, а напротив, е стимулирала тези контакти, като
бащата е заявил споделен РЛО с родителите си.
В случай, че бъде определен такъв, то това да бъде в първата нечетна седмица от
режима на бащата от съответния месец на годината, за да не бъде нарушаван принципът за
равнопоставеност на родителите и времето и режимът на родителя,упражняващ
родителските права с детето, като до навършване на 7-годишна възраст детето Б. да
осъществява контакт със своите баба и дядо от 10ч до 12ч в присъствието на майката, а след
навършване на 7-годишна възраст - от 9ч до 12ч без присъствието на майката и без престой
през лятото.
Моли за отмяна на постановеното решение и в частта, касаеща претенцията по чл.128
ал.3 СК като бъде отхвърлена изцяло доколкото в отсъствието на бащата майката е
осигурявала и е насърчавала контакт на детето с неговите баба и дядо, а в съдебната
практика е прието, че не се определя режим, след като се установява постоянен контакт и
поради недопустимост на заместваща грижа от прародителите, която да освободи рождените
родители от задължението им за отглеждане и възпитание на техните деца, още по-малко в
разширен вариант заради отсъствието на бащата.
Моли за присъждане на сторените разноски за двете инстанции.
В срока по чл.263 ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор вх.№ 279532/22.03.2021г от
Г. ХР. ИВ. и ВЛ. Й. ИВ. , в който се оспорва въззивната жалба като неоснователна. Считат
постановеното решение за правилно и законосъобразно и затова молят за неговото
потвърждаване, като в по-голямата част в изложението се съдържа въпроизвеждане на
пасажи от постановеното от ВРС решение.
Претендират се сторените за въззивното производство разноски.
7
II Съдът е сезиран и с частна жалба вх.рег. № 282506/ 08.04.2021г. от Д. СВ. СТ.
срещу Определение № 263212/30.03.2021г, с което е отхвърлена молбата й за изменение на
решението в частта за разноските.
Счита постановеното определение за незаконосъобразно поради погрешни изводи.
На първо място. Доколкото производството има характера на спорна съдебна
администрация, разноски по делото не следва да бъдат присъждани съобразно заявеното от
всяка от страните искане. За разлика от исковото, в него не се разрешава със СПН за
съществуването или несъществуването на едно материално право, а се оказва съдействие за
начина на осъществяване на гарантирани от закона контакти между деца и техните близки.
Съдебното решение не е предпоставено от заявения от молителя начин на осъществяване на
контактите, изхожда от правилото за защита по най-добрия начин интересите на
малолетните деца, ползва него и близките му и затова всяка страна понася разноските, които
е направила, независимо от изхода на делото." - в т.см. Решение № 111/2.05.2017г по в.гр.д.
№ 78/2017г на ДОС, а също и предвид обстоятелството, че изцяло погрешно съдът е
възприел и обсъдил поведението на майката - вместо да приеме, че тя осигурява контакт на
детето с ищците ежемесечно, й е вменил вина за завеждането на иска, както и вина за
оспорването му, което е нейно конституционно установено право на защита на правата и
интересите на гражданите.
Не на последно място. Не е било съобразено и обстоятелството, че ищците не са
депозирали отделни искове, водили отделна защита или представлявани от различни
представители, а още по-малко следва да й бъдат възлагани разноските за СПЕ, поискана от
ищците.
Контролиращата страна ДИРЕКЦИЯ „СОЦИАЛНО ПОДПОМАГАНЕ“–
ВАРНА, редовно призована, не изпраща представител и не е изразила становище по
жалбите.
Предявен е иск от Г. ХР. ИВ. и ВЛ. Й. ИВ. за определяне на режим на личен
контакт с техния внук Б. Д. И..
В обстоятелствената част се излага, че ищците са баба и дядо на малолетното детето
Б. по бащина линия.
Твърдят, че техният син - отв.Д. ВЛ. ИВ. работи като вахтен офицер на кораб и
пътува, а ответницата работи и живее в гр.Варна, а нейните родители са в гр.Шумен.
С решение № 634/11.02.2019г по гр.д. № 4882/2018г на ВРС-XXVс- родителските
права по отношение на детето Б. са били предоставени на майката.
С решение № 841/05.07.2019г по в.гр.д.№ 889/2019г на ВОС първоинст.решение е
било частично изменено по отношение РЛО на бащата с детето, срещу което техният син
подал касационна жалба.
8
Определеният от съда РЛО на бащата можел да бъде осъществяван, когато бащата не
е на рейс. Бащата работел като офицер на кораб с минимум тримесечни контракти. Твърдят,
че през това време нямали никакъв контакт с внука си поради отношението на майката към
техни я син, което рефлектирало и върху тях.
Заявяват желание да вземат детето в определените на бащата дни съгласно съобразно
постановеното от ВОС решение в периодите през цялата година, когато бащата отсъствал
служебно от града и от страната, а също и да имат самостоятелно определен режим на личен
контакт, за да вземат детето, когато бащата е в страната.
Твърдят, че от м.януари 2020г не били виждали детето без присъствието на неговата
майка, освен за кратко, когато по привременните мерки, определени от ВРС детето било
вземано от баща си. Тези мерки включвали и преспиване и това им позволявало след
работно време само в тези дни да виждат детето, но те били вече отменени от м.юли 2019г.
Поради влошените отношения между майката и бащата /двамата си комуникирали
само чрез и-мейли за детето/, ищците били лишени от възможността да се срещат с внука си,
да го виждат ежемесечно как расте, да се грижат за него и да му се радват като баба и дядо,
да допринасят с техния житейски опит в изграждането и развитието на детето.
Считат, че е в интерес на детето да може да общува пълноценно както със своите
родители, така и с неговите баба и дядо и като такива те държали на това.
Твърдят, че детето ги познавало, чувствало се добре при тях, при общуването в дома
им било по–самостоятелно, по–инициативно в отсъствието на майката и затова било
необходимо връзката му с тях да се поддържа регулярно, с което майката не била съгласна.
Майката не била идвала с детето в дома им. Ищците се срещали с детето епизодично
след уговорки помежду им. Това ги притеснявало и им създавало проблеми, които искали да
бъдат решени от съда.
Считат, че личният контакт с внука им е преди всичко в негов интерес за неговото
пълноценно развитие. Затова със своето педагогическо образование и опит в тази област
ищцата-баба щяла да допринесе. Детето следвало да познава своите корени да не прекъсва
връзката със своите баба и дядо, както по майчина, така и по бащина линия. Това ищците,
въпреки своето желание и възможности, не можели да осъществяват.
Интересът на детето от тез контакти се обосновавал и с възможността, която давали
на детето за възпитаването му в дух на уважение към семейните ценности и традиции и за
необходимата приемственост между поколенията.
Излагат, че разполагали с добри битови условия в жилището си, с обособен кът и
играчки за детето и то го разпознавало като място, където е играло.
9
Ищцата била начална учителка в ОУ „******“ и всеки ден била свободна след 14ч.
Освен това ползвала и учителски отпуски, което й позволявало да се грижи за детето при
наличен режим на лични контакти.
Поради всичко изложено отправят искане да им бъде определен следния режим
на личен контакт с детето Б. :
- до навършване на петгодишна възраст – всяка първа четна седмица от месеца от
10.00 часа до 18.00 часа в събота и неделя без преспиване, като детето се взема и връща от
дома на майката, а след 6.01.2020г - с преспиване; в деня след рождения ден на детето –
07.01 всяка година след 06.01.2021г - в неработния ден от седмицата от 12ч до 18ч с вземане
и връщане от и в дома на майката, а в работни дни от 16 ч до 18ч с вземане и връщане от и в
дома на майката;
-когато бащата не се намира на територията на Р.България и временно не е в
състояние поради служебни отсъствия да упражнява определения му РЛО, този режим да се
осъществява от ищците.
В срока по чл.131 ГПК отв.Д. ВЛ. ИВ. /баща на детето Б./ не е депозирал отговор по
иска.
В срока по чл.131 ГПК отв.Д. СВ. СТ. /майка на детето Б./ е депозирала отговор по
иска със становище за неговата неоснователност.
Не оспорва, че детето Б. е родено от съвместното им съжителство с Д. Вл. И., както и
че производството за родителските права и издръжката е в касационна фаза по отношение на
режима на личен контакт на бащата с детето.
Възразява, че до момента родителите изпълнявали стриктно съдебните решения по
отношение на РЛО с детето, вкл. и по указанията за използване на технически средства за
аудио-визуална комуникация.
Твърди, че постоянният адрес на ищците съвпада с адреса на бащата на детето, от
което следва, че тримата обитават едно жилище и срещите на бащата с детето протичат на
този адрес в присъствието на неговите баба и дядо. По тази причина и редица други,
основният мотив за предявяването на иска, че ищците не се виждали със своя внук, оставал
неоснователен.
Не оспорва факта, че бащата Д.И. и ищецът по делото пътували поне веднъж
годишно за период от около 3-4 месеца със срочни контракти, и че ищцата била начален
преподавател с трудова заетост от 7.30ч до 13.10ч.
Оспорва, че ищците не били виждали детето от м.ян.2019г, като се позовава на
собственото им изявление в ИМ, че при всяко вземане на детето от бащата те също виждали
внука си. Това ставало с или без присъствието на майката.
10
Оспорва, че срещите им били спрели през м.юли 2019г, тъй като бащата бил заминал
на 26.09.2019г и до тази дата е изпълнявал стриктно режима си. Твърди се, че бащата
отсъствал от страната за периода 17.01.2019г до 08.06.2019г, след което бил отново в
страната, а дядото бил в страната от началото на м.април до началото на м.септември 2019г,
което в голямата си част съвпадало с ученическите ваканции. Това обосновавало логическия
извод, че ищците са имали постоянен и непрекъснат контакт с внука си всяка нечетна
седмица от годината, както и на рождения му ден, на този на бащата, за Коледните и
Новогодишните празници, така както било постановено в съдебното решение.
Възразява още, че извън съдебното определените регулярни срещи, такива срещи се
осъществявали винаги и при отправено искане от страна на ищците, освен ако
здравословното състояние на детето или ежедневните ангажименти на майката и детето не
го позволявали.
Привежда конкретен пример как на 30.04.2019г била поканила ищците да видят
внука си, но отговор от тях не последвал.
На 14.05.2019г отново ги потърсила и с детето отишли на уговорената среща.
На 20.05.2019г отново ги поканила на среща за 30.05.2019г, но в рамките на 10 дни
не получила отговор. Такъв дошъл едва в деня на срещата, когато вече майката не можела да
отреагира.
По нейно предложение била проведена среща на 5.06.2019г.
След това нямало никакъв интерес от страна на ищците, тъй като бащата в този
период бил в страната до 26.09.2019г, когато отново извън неговия режим и предвид
отпътуването му отв.С. с детето се срещнала с ищцата. След отпътуването на бащата
провела поредната среща с бабата и Б. ден преди рождения си ден 14.10.2019г.
На 1.11.2019г уведомила ищците, че не могат да се видят с внука им понеже бил с
варицела и ще могат да се видят, когато оздравее.
На 22.11.2019г отново отв.С. предложила среща, която не се провела заради
заболяване на ищцата. След оздравяването й била проведена среща на 3.12.2019г.
В следващите дни на 17.12.2019г потърсила ищцата, за да се види с детето преди
Коледните празници и я поканила на 22.12.2019г, но получила отказ.
На 31.12.2019г ищцата поискала среща, която била проведена на 5.01.2020г.
Като цяло твърденията са, че ищците не са били лишени в нито един момент от
контакт с техния внук, а дори напротив. Във всички случаи, обаче, инициатор на срещите
била майката, противно на твърдяното в ИМ.
Било очевидно, че ищците съвсем не търсели регулярно детето и майката или поне
11
информация за това как расте, а се опитвали да наложат собствения си ритъм и желание за
срещи в подходящо и удобно време, често без да се съобразяват с трудовите и ежедневните
ангажименти на детето и майката.
Счита още, че ищците претендирали присъждането на грижи без реално да са
направили постъпки пред майката и детето да се грижат за тях и да ги подпомагат, да ги
опознаят предвид липсата на всякакъв интерес към тях в продължение на години. За пример
сочи, че те дори не отишли на изписването на детето от родилния дом на 11.01.2016г. През
м.август същата година ответницата се разделила с бащата на детето до м.март 2017г, в
който период ищцата един-единствен път отишла да види детето.
Не били направени никакви опити от страна на ищците за сближаване с родителите
на майката или поне да разберат какво е състоянието на детето и как същото расте. Не
проявявали никакъв интерес към своя внук в периодите на раздяла или съвместното
съжителство на родителите, независимо дали бащата бил в страната или не. Дори след
окончателната раздяла на родителите на 1.02.2018г до 10.04.2019г, след като били отменени
привременните мерки, когато за първи път я потърсили, за да поискат среща с Б., не били
правени никакви опити от тяхна страна за срещи, игра, опознаване и пр.
Ищците отричали и игнорирали препоръките за възпитанието на детето, дадени от
нея, вместо да я подкрепят изцяло в подхода й, не зачитали медицинските препоръки, които
тя давала при предаване на детето, не се съобразявали с наложените с възпитателна цел
ограничения на детето и пр.
Твърди, че незаконосъобразно и противно на всякаква правна и житейска логика се
търсило нарушаване правата й на родител, който упражнява родителските права, като се
искало от съда те да бъдат отсъдени в съотношение 3:1 в полза на бабата и дядото спрямо
майката.
Счита, че ако искането им бъде уважено, в случаите на отсъствие на бащата, то
детето следвало да бъде три от четирите седмици в месеца при баба си и дядо си и лишено
от майчина грижа, която единствено най-силно познавало и търсело. Счита това за
немислим изход и нереална претенция.
Счита, че съдът следва да съобрази наличните по делото за родителски права данни за
психо-психиатричните отражения върху детето поведението на бащата, че заеква вследствие
преживения стрес, както и намесата на специалист-логопед с проведено продължително
лечение за преодоляване на последиците от преживяното. Съобразно мнението на педиатъра
на детето – д-р В.Мачева възрастта на детето, както и обичайният му ритъм на живот,
нравствените ценности за добро и зло, приятели, дом, любими занимания и игри, при
евентуално рязко отсъствие, неминуемо щели да доведат до емоционален и психически
стрес. От раждането детето било гледано и възпитавано основно от майката и всяка промяна
криела риск за психическото и физическото му здраве. Отключената логоневроза била
12
лекувана продължително с добър ефект, но предвид възрастта на детето, честото му
отделяне от домашната среда, водело до повтаряща се психотравма.
Поради изложеното отправя искане за отхвърляне на предявения иск с правно
осн.чл.128 ал.1 и ал.3 СК.
В условията на евентуалност изразява становище за частично уважаване искането на
основание чл.128 ал.3 СК – в случаите, когато бащата не е в състояние да осъществява
определения му с решението на ВОС №841/05.07.2019г по в.гр.д.№ 889/2019г Режим на
лични отношения, ищците да осъществяват следния контакт :
до навършване на седемгодишна възраст – да вземат детето всяка първа от бащата
нечетна в годината седмица или веднъж месечно в тази първа нечетна събота от месеца от
10:00 ч. до 12:00 ч. без приспиване и в присъствието на майката, като детето и майката се
вземат и връщат от и в дома на майката.
Така предявените искове намират правното си основание в разпоредбата на
чл.128 ал.1 и ал.3 СК.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището
на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
Не е спорно между страните, а и от представеното у-е за раждане е видно, че родители
на Б. Д. И., род.******г, сега на, са Д. СВ. СТ. и Д. ВЛ. ИВ..
Не е спорен и фактът, че ищците са родители на бащата, което се установява и от
представеното у-е за раждане.
Няма спор и досежно факта, че бащата работи на длъжност „вахтен помощник-
капитан“, видно от издаденото у-е от „******“.
Не е спорно и че ищцата Г. Хр.И. работи като „старши учител в начален етап“ в
ОУ„******“, а ищецът В.Й. заема длъжността „електромеханик„ на корабите на компанията
***.
С решението на ВРС-35с-в № 634/11.02.2019г по гр.д.№ 4882/2018 е предоставено
упражняването на родителските права по отношение на детето Б. Д. И., ЕГН ******, на
майката Д. СВ. СТ. ЕГН ********** с адрес ******, и е определено местоживеенето на
детето при майката, на осн.чл.127 ал.2 СК. В тази част решението не е било обжалвано и
е влязло в законна сила.
Със същото решение е определен режим на лични отношения на бащата с детето, в
която част с решение на ВОС № 841/5.07.2019 по в.гр.д.№ 889/2019г, след постановена
отмяна решението на ВРС-35с-в № 634/11.02.2019г по гр.д.№ 4882/2018 по отношение
частта, с която е определен режим на лични отношения на бащата Д. ВЛ. ИВ. с детето Б. Д.
И. за времето, когато се намира на територията на Република България и вместо него Е
ОПРЕДЕЛЕН следният режим
до навършване на петгодишна възраст –
всяка нечетна седмица от годината от 10ч до 18ч в събота и неделя, без преспиване,
13
като детето се взема и връща от дома на майката;
на рождения ден на детето - всяка четна година от 10ч до 18ч;
на рождения ден на бащата - от 16ч до 20ч;
за Коледните празници: всяка четна година - на 26.12. от 10ч до 19ч на 27.12., с
преспиване; всяка нечетна година - от 10ч на 24.12. до 18ч на 25.12.;
за Новогодишните празници: всяка четна година - от 19ч на 31.12. до 17ч на 2.01.;
всяка нечетна година - от 17ч на 1.01. до 17ч на 3.01.;
след навършване на петгодишна възраст - всяка нечетна седмица от годината от
10ч в събота до 18ч в неделя с преспиване, като детето се взема и връща от дома на
майката;
на рождения ден на детето - всяка четна година от 10ч до 18ч;
на рождения ден на бащата - от 16ч до 20ч;
за Коледните празници : всяка четна година - на 26.12. от 10ч до 19ч на 27.12., с
преспиване; всяка нечетна година - от 10ч на 24.12. до 18ч на 25.12.;
за Новогодишните празници : всяка четна година - от 19ч на 31.12. до 17ч на 2.01.;
всяка нечетна година - от 17ч на 1.01. до 17ч на 3.01.;
и един месец през лятото, когато майката не е в платен годишен отпуск.
Решението на ВРС е потвърдено в частта, с която е определен РЛО на бащата с
детето, когато същият не се намира на територията на Република България и той е
следният: всяка събота чрез „Скайп“, „Вайбър“, „Месинджър“ или друго средство за
мобилна аудиовизуална комуникация или телефонен разговор като конкретното време да
става по договорка между родителите и да бъде съобразено с режима на спане на детето,
както и със служебните ангажименти на родителите.
Така постановеното от ВОС решение не е допуснато до касационно обжалване с
Определение на ВКС-III ГО от 24.03.2020 по гр.д.№ 4557/2019г, с което същото е влязло в
законна сила.
По делото е изготвен и социален доклад от Дирекция „Социално подпомагане“-
Варна, в който становището е, че към настоящия момент детето се отглежда от своята
майка. Режимът на личен контакт на бащата и детето се изпълнява без проблем за времето, в
което бащата е в страната. Когато бащата е с детето, той осигурява възможност за контакт
между неговите родители и детето, водейки го в техния дом. Поради естеството на работата
на бащата той отсъства продължително и оттам се ограничава контактът на детето с
неговите прародители по бащина линия. Редките и кратки по времетраене срещи, които
майката организира между Б. и неговите баба и дядо по бащина линия не осигуряват
възможност за нормален контакт и утвърждаване на емоционалната връзка между тях.
Установена е недобра комуникация между възрастните в лицето на майката от една страна и
бащата и неговите родители от друга, което ограничава правото на контакт на детето с
близките от разширения семеен кръг по бащина линия.
Изразено е положително становище по отношение на предявения иск като е посочено,
че е необходимо режимът да бъде съобразен с възрастта на детето, което изисква плавно и
постепенно да бъде разширяван.
14
По делото са събрани гласни доказателства, чрез разпита на свидетели в о.с.з. на
15.07.2020г /л.146 и сл.- I/
Свид.Д. И. З. излага, че познава ищците от преди Д. да бъде семеен, като осем години
били съседи, деляла ги една ограда. Познава и техния внук. Контактувала е с него, когато
бащата го водел на вилата. Дядото направил на детето батут и скачали на него. С баба си
детето се разхождало в градината и късало краставички и тиквички. Имали много добър
контакт, много добра комуникация. Имало купени пързалка и люлка за детето. Срещите на
ищците с детето извън тези се провеждали в сладкарница в МОЛ-а, на закрито. Тогава
Божко се държал съвсем различно, като срещите били в присъствието на майка му. От тях
знаела, че на тези срещи присъствали винаги някакви приятели, странични хора. Бабата
запознала детето с внучките на свидетелката, когато то било на гости у тях.
Свид.К. А. Й. познава Д. и Д. от 2016г., когато си купили апартамент, съседен на
нейния. Познава и Г.И., която е баба на Б.. Присъствала на срещу между майката, Б. и нея с
идеята Б. да се чувства малко по-добре, да е по–спокоен, защото бил свикнал с тях. Живеели
врата до врата и Б. си играел много с нейния син. На първата среща се наложило да
подготвят детето, да му поговорят, че това са неговите баба и дядо. Това било миналата
година, когато те не били го виждали дълго време и за детето било по-непозната атмосфера.
Той просто не ги познавал. Бабата и дядо му говорили, опитвали се да го закачат. Те се
опитвали да поддържат диалог с детето, но на детето не му било добре в тази среда,
обръщало се и се гушкало в майка си. Казвало й „Хайде да си ходим. До кога ще стоим
тук?“. Просто не се чувствало комфортно, въпреки че и двете страни участвали детето по
някакъв начин да получи контакт. Почти всеки месец имало срещи между тях. Няколко
срещи не се състояли, защото детето било болно от варицела, а след това бабата била болна.
За срещите знаела от Д., като казва, че не е присъствала на всички срещи. Д. вече ходела
сама по срещите, детето отказало да получи подаръци, шоколад, шоколадови яйца, което
издавало непознаване на отсрещната страна. Просто не искало контакт, което не зависело
от майката. Определено детето не се чувствало добре. Правели се усилия, детето ходело на
детски психолог, който се занимавал точно със случаи на деца на моряци и идеята била да се
създаде усещане, че тате е там, той съществува, обича го, че си има всичко като едно
нормално дете. Детето било обрано и не можело да се отпусне. Гушкало се в майка си, някой
път ставало раздразнително, дърпало я да си ходят, не искало. Баба му правела опити, била
педагог. Имало писъци, реване през нощта, когато родителите се разделили. По време на
заспиване било все още трудно. Не можел да се успокои на друго място, освен при майката.
Д. оставала детето да спи самостоятелно при нейните родители, които го познавали доста
добре. Знае, че Г.И. пътувала до Албания и до Англия. Била на екскурзия, била и при сина
си по Нова година и тогава се отложили малко срещите. Когато бабата и дядото носели
подаръци, Б. не искал да ги вземе и искал да си ходи. На една от срещите детето стояло
вкопчено и не пускало майка си. Било я гушнало и стояло с наведена глава. Те го обикаляли,
щипели, сменяли му шапката, бутали му блузката, но той се завъртал и се гушкал в майка
си. И след двадесетия път свидетелката казала ; „ Оставете детето! Така няма да стане. Като
не иска, недейте да …“ детето почвало да агресира и да се чувства зле. Г-жата била педагог
и трябвало да има усещане кога трябва да спре и тогава свидетелката се намесила и
казала:“Пощадете детето!“.
По делото е прието заключението на в.лице-клиничен психолог Р. Г. по допусната
съдебно-психологическа експертиза, от което се установява, че детето Б. има спомени от
пребиваването при баба си и дядо си по бащина линия и въпреки че ги посещава рядко има
изградена доверителна връзка с тях. Не го дели от другите баба и дядо по майчина линия.
Ищците разполагат с достатъчен родителски капацитет, който им позволява да полагат
грижи за внука си, както и да вземат самостоятелни решения за него. Диагноза логоневроза
15
не се констатира при детето. Речта му е плавна и равномерна. Предвид календарната възраст
на детето същото се откъсва с лекота от довереното лице /майката/ то е изработило и
автоматизирало поведение на контакт, на учтивост на отстояване на лични интереси и
потребности. Наученото от родителите се ползва като вътрешно присъщо. Пребиваването на
детето в дома на ищците не би създало условия за формиране на психотравмени
преживявания или психотравма. Ищците имат възможност да разпознават сигнали, подадени
от детето, които са тревожни и обезпокояващи, и биха взели своевременни мерки за тяхното
отстраняване вкл. биха уведомили и неговата майка.
Съгласно заключението на повторната СПЕ, изготвена от Ц. С. и С. И.–И. между
детето и неговите баба и дядо по бащина линия има изградена и съхранена емоционална
връзка с амбивалентен характер / психичен дискомфорт, дължащ се на факта, че детето
преживява противоречиви чувства към тях/. В отношенията с тях се наблюдава динамика - в
началото на срещата се показва емоционална дистанцираност - защитен механизъм
/общуване с гръб, отказ от споделяне за общи дейности, студен вербален изказ/. В процеса
на диалог в тяхно присъствие постепенно се активизира позитивно отношение –
възстановява очен контакт, поддържа спокоен разговор „очи в очи“, подава ръка на
тръгване, припознава баба си Галя като близък човек, на когото може да сподели ситуации, в
които не се чувства добре. Изразено е предположение, че вероятно влошените отношения
между родителите на детето от една страна, и майката и прародителите на детето от друга
страна, независимо от причините за това, се отразяват стресово върху психиката на детето.
То преживява проблемните отношения между тях и е допустимо, за да излезе от вероятен
вътрешен конфликт на лоялност да заема една или друга позиция в зависимост от
поведението на възрастните. Детето няма житейски опит и реагира с различни защитни
стратегии, чрез които несъзнавано избягва или редуцира преживяване на напрежение/стрес и
несъзнавано блокира автентичната емоционална нужда от обич и близост с прародителите
по бащина линия. За преодоляване на възможен негативен резултат от проблемните
отношения между възрастните върху детската психика страните следва да положат
необходимите усилия за поддържане на нормални и сдържани контакти помежду си без да
намесват детето. Ищците разполагат с добър капацитет да полагат грижи за детето и да
вземат самостоятелно решения за него. И двамата казват и показват положително отношение
към него, обичат го, разпознават индивидуалните му характеристики. Посочват опит и
готовност да се грижат за неговите нужди и развитие. Експертите са изложили препоръки с
оглед установената ситуативна тревожност у детето прародителите на детето по бащина
линия и майката да договорят общи правила, съобразно индивидуалната специфика на
детето и препоръките на майката относно храненето, излагането на слънце, спането и други
дейности при евентуално нейно отсъствие. При логопедичното обследване не се отчитат
индикации за логоневроза. Наблюдават се нарушения на артикулацията при говор. Детето
има неправилна продукция на множество звукове. Предвид обстоятелството, че детето
познава своите баба и дядо по бащина линия, осъществявало е контакти с тях, не би
следвало да има основание за рецидив на състоянието му. Няма данни отделянето от
майката за извършване на контакт и срещи с бабата и дядото по бащина линия и
пребиваването в техния дом да предпоставя психотравма на детето или своеобразни
травматични изживявания.
Горната фактическа установеност обуславя следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл.128 ал.1 СК, дядото и бабата могат да поискат
определяне на мерки за лични отношения с техния внук, ако това е в интерес на детето. Това
право има и детето.
От анализа на правната норма следва, че страни по материалното правоотношение са
16
дядото и бабата /ищци/ и детето Б. - техен внук като ответник. Това е така, защото детето се
явява самостоятелен носител на материалното субективно право на лични отношения с
лицата от разширения роднински кръг. Това му право произтича от признаването на детето
като самостоятелен правен субект, носител на права, а не като обект на правото. И е
закрепено изрично, както с Конвенцията за правата на детето, ратифицирана от България от
1991г, така и във вътрешното ни законодателство - приетите в съответствие с Конвенцията
нормативни актове - Закон за закрила на детето от 2003г и новият СК от 2009г, а дори още с
предходните кодификации – СК от 1968 и от 1985г.
При положение, че правото на лични контакти на детето с неговите баба и дядо е
самостоятелно и подлежи на защита отделно от родителя, който не упражнява родителските
права, участието на родителите в производството по чл.128 СК е в качеството им на
процесуални представители на малолетното дете или на одобряващи действията на
непълнолетното, което представителство произтича от закона.
В настоящия случай, бащата Д. Вл.И. е участвал в първоинстанционното
производство и е изразил становище за основателност на молбата, подадена от неговите
родители. В тази връзка въззивният съд е преценил, че същият няма качеството на
необходим задължителен другар, за разлика от приетото в решението на ВКС №
82/22.04.2014г, постановено по чл.290 ГПК /преди изменението на ал.3 от 2017, с което
отпада характера им на задължителна съдебна практика/. В посоченото решение съдът се е
позовал на указанията, дадени в ТР на ОСГТК на ВКС № 1/9.12.2013г тълк.д.№ 1/2013г, т.6,
относно необходимите задължителни другари. Посоченото ТР в случая не намира
приложение поради следното: другарството, обикновено или необходимо, се отнася до
правните субекти, които са носители на материални права. За обикновеното другарство са
характерни т.нар. общи факти, които следва да бъдат установени еднакво спрямо всички
другари; еднаквите фактически констатации ще наложат еднакви правни изводи, така че
доколкото зависи от общите факти, решението следва да бъде еднакво спрямо всички
другари. Необходимо другарство е налице, когато по своя предмет делата на другарите са
тъждествени, т.е. трябва да е отнасят до едно и също правоотношение, в което всички
другари са участници или имат спрямо него едно и също правно положение /така според
правната доктрина-„БГПП“, проф.Ж.Сталев, Дял Втори „Отклоне ния от типичното развитие
на съдебния исков процес“ гл.15 “Отклонения във връзка със страните“, Другарство/
Настоящият случай не е такъв.
Участието на родителите в процеса не е в защита на техни лични права, а тези на
детето, т.е. като процесуални представители по силата на закона, чиито правомощия
произтичат от нормата на чл.123 СК. Съгласно същата родителските права и задължения се
упражняват в интерес на детето от двамата родители заедно и поотделно. Когато родителят е
действал сам, той е длъжен да уведоми другия родител. В случай на разногласие, спорът им
се разрешава от съда, съобразно ал.2.
17
Между родителите на Б. всички спорни въпроси са били разрешени с влязлото в сила
решение по чл.127 СК, което включва и упражняването на родителските права,
предоставени на майката. Това от своя страна означава, че на нея е възложено и
представителството на детето, вкл. и пред съд, освен когато законът изрично изисква
съвместно такова от двамата родители /като напр.при снабдяването със задграничен
паспорт/. Ето защо не се налага другият родител да участва в съд.производството. Още
повече, че при съществуващ конфликт между двамата родители, то и тяхната процесуална
позиция би била диаметрално противоположна, каквато е и в настоящия случай.
Другояче би стоял въпросът, ако между родителите не съществува спор или дори да
има такъв, то той не е бил разрешен с влязло в сила решение. В този случай и двамата биха
имали качеството на законни представители и биха участвали съвместно, щом като съдът не
е постановил нещо различно.
На следващо място. Няма пречка родителят, комуто е предоставен РЛО и чиито
преки възходящи роднини по права линия /родители/ обикновено претендират за определяне
на режим на контакт с техния внук, да участва в процеса в друго процесуално качество.
Това произтича и от характера на производството като спорна съдебна администрация, в
което съдът разполага с повече правомощия служебно да събира необходимата по делото
информация. Така за неучастващия родител няма пречка при желание да се яви, за да бъде
изслушан или да изрази становище.
Поради горните съображения бащата Д. Вл.И. няма и качеството на обикновен или
необходим другар, за да му бъде предоставена възможност да заяви дали се присъединява
към жалбата на майката, респ. да бъде конституиран служебно, при очевидно различното
становище на двамата родители по отправеното от неговите родители искане по чл.128 СК.
И не на последно място. В производството участва Дирекция“ Социално
подпомагане“-Варна в качеството й на специален орган, натоварен с правомощията по
силата на ЗЗДт да следи за охраняване висшия интерес на детето, в случай, че законният
представител на детето действа в негова вреда /чл.6 т.2 вр.чл.15 ал.6 и ал.7; чл.8а ал.1
вр.чл.8 ал.6 вр. и чл.10 ал.1 ЗЗДт/.
Що се отнася до понятието интерес на детето. За него разяснения са дадени още с
ППВС № 1/12.11.1974, т.3. Това са всестранните интереси на децата по тяхното отглеждане
и възпитание - формиране на трудови навици и дисциплина, подготовка за
общественополезен труд и изобщо изграждането на детето като съзнателен гражданин.
Понятието за „най-добрите интереси на детето“ е било заложено още в Декларацията за
правата на детето от 1959г–т.2. С Конвенцията за правата на детето, ратифицирана от
РБългария през 1991г, с което става задължителна част от вътрешното законодателство, в
чл.4 е въведен като основен принцип „висшият интерес на детето“, за който държавните
органи имат задължението да следят. В Общия коментар № 14 към КПД, в Раздел I-ви, т.1, е
18
посочено, че „чл.3 §1 от КПД дава на детето правото неговите най-добри интереси да бъдат
оценявани и вземани под внимание като първостепенно съображение във всички действия и
актове, които се отнасят до него – както в публичната, така и в частната сфера. А т.5 гласи,
че „пълното прилагане на понятието за най-добрите интереси на детето изисква
разработване на основаващ се на правата подход, в който участват всички действащи лица,
за да се гарантира холистичната физическа, психологическа, морална и духовна цялост на
детето и да се насърчава неговото човешко достойнство“. Така и в ЗЗДт , §1 т.5 от ЗЗДт е
дадена легална дефиниция за „най-добър интерес на детето“ като преценка на :
а) желанията и чувствата на детето;
б) физическите, психическите и емоционалните потребности на детето;
в) възрастта, пола, миналото и други характеристики на детето;
г) опасността или вредата, която е причинена на детето или има вероятност да му бъде
причинена;
д) способността на родителите да се грижат за детето;
е) последиците, които ще настъпят за детето при промяна на обстоя телствата;
ж) други обстоятелства, имащи отношение към детето.
Въз основа на всичко изложено следва, че режимът за лични контакти между
малолетното дете и неговите баба и дядо, следва да бъде определян от съда след
съвкупната преценка на всички обстоятелства от значение за конкретния интерес на
детето.
По делото няма спор, че ищците са прародители на детето Б. по бащина линия, както
и че след раздялата на родителите с влязло в сила решене упражняването на родителските
права по отношение на детето е предоставено на майката. На бащата е определен режим на
лични отношения, описан подробно по-горе, като са били разграничени два основни етапа,
съобразени с възрастовото развитите на детето Б. - до навършване на 5г.възраст и след
навършване на 5 години, при отчитане обективната възможност на бащата реално да
осъществява РЛО предвид изпълняваните от него трудови функции като помощник капитан
на кораб, предполагащи отсъствието му от страната за продължително време.
Съвкупният анализ на събраните по делото доказателства, подробно описани по-горе,
налага извода, че ищците са имали възможност да се виждат с внука си, когато бащата е
осъществявал определения му РЛО. Това те са заявявали пред социалните работници и това
е посочено в доклада на Д“СП“ – РЛО на бащата и детето се изпълнява без проблем за
времето, в което бащата е в страната. Когато бащата е с детето, той осигурява възможност за
контакт между неговите родители и детето, водейки го в техния дом. Това е мислимо и с
оглед факта, че и тримата обитават едно домакинство - било то в жилището, намиращо се на
посочените от ищците от техния син постоянни адреси, било то - на вилата. Това се
19
подкрепя и от становището на експертите-психолози, че между ищците и внука им има
изградена и съхранена емоционална и доверителна връзка, за което, очевидно, майката не
създава пречка
При това, от данните по делото се установява, че майката Д.С. е полагала усилия за
поддържане на контакта на детето Б. с дядо му В. и баба му Г., като дори в отсъствието на
бащата е осигурявала такъв контакт, за което често е била инициатор и организатор. По
думите на свид.Й., присъствала на повечето срещи, такива имало почти всеки месец.
Няколко срещи не се състояли, защото детето било болно от варицела, а след това бабата
била болна, а също и поради пътуванията на ищцата до Албания и до Англия на екскурзия
при сина си по Нова година, което се потвърждава и от провежданата между ищцата и
майката Д. кореспонденция по „Вайбър“, както и от показанията на свид.Й.. И в доклада на
Д“СП“ е било отчетено наличието на срещи, като е посочено, че били редки и краткотрайни
по време поради недобрата комуникация между възрастните в лицето на майката от една
страна и бащата и неговите родители от друга, което ограничавало правото на контакт на
детето с близките от разширения семеен кръг по бащина линия. Следва да се посочи, че
недобрата комуникация не е само в посока от майката към ищците, а по-скоро обратното, за
което съдът придоби и преки впечатления от поведението на ищцата в с.з.
Всичко това налага извод, че майката Д.С. не е създавала пречки за осъществяването
на контакти между ищците И.и и техния внук Б.. Не се установява по делото /което е в
тежест на ищците/ Д.С. да е предприемала целенасочени действия за осуетяване на срещите
на ищците с детето, нито за отчуждаването му или за внушаване на негативно отношение у
детето към дядо му и баба му.
Що се касае до отношенията между ищците и внука им.
Изложеното от свид.Й., чиито показания са събрани в с.з. през м.юли 2020г и тя
говори за време преди една година, т.е. за 2019, когато Б. е бил на 3г, и след като данните
сочат на фактическа раздяла между родителите през 2018г, когато детето е било под 3-
годишен, може да се мисли, че описаното от нея поведение на детето е било обяснимо за по-
ниската му възраст към него момент, в която е по-силно привързано към майка си, не е
познавало достатъчно дядо си и баба си и не е имало изградена все още емоционална връзка
с тях. Не така стоят нещата понастоящем и това е констатирано и от двете психологически
експертизи. И в двете заключения е направен изводът, че между детето и неговите баба и
дядо по бащина линия има изградена емоционална и доверителна връзка, като във второто е
направен по-обстоен анализ и е посочено, че връзката е с амбивалентен характер /психичен
дискомфорт, дължащ се на факта, че детето преживява противоречиви чувства към тях/. В
отношенията на детето с ищците се наблюдава динамика - в началото показва емоционална
дистанцираност като защитен механизъм, но в процеса на диалог в тяхно присъствие
постепенно се активизира позитивно отношение. Затова е изказано предположение, че
вероятно влошените отношения между родителите на детето от една страна, и майката и
прародителите на детето от друга страна, независимо от причините за това, се отразяват
20
стресово върху психиката на детето. То преживява проблемните отношения между тях и е
допустимо, за да излезе от вероятен вътрешен конфликт на лоялност да заема една или друга
позиция в зависимост от поведението на възрастните.
Посочено е от в.лице Р.Г., че предвид календарната възраст на детето Б., то вече се
откъсва с лекота от довереното лице /майката/ и е изработило и автоматизирало поведение
на контакт, на учтивост на отстояване на лични интереси и потребности. Така наученото от
родителите се ползва като вътрешно присъщо. Същевременно, не се установява детето да
страда от „логоневроза“, а има само нарушения на артикулацията при говор, т.е. неправилна
продукция на множество звукове. Липсват и данни, обосноваващи извод, че отделянето от
майката за срещи с бабата и дядото и пребиваването в техния дом да е обусловило
психотравмени преживявания или психотравма.
Предвид, че детето Б. вече е на 5г и 6м, и че препоръчаният от психолозите период на
поетапно привикване е преодолян в по-голяма степен, щом като се установява, че между
ищците и внука им вече има създадена емоционална връзка, то съдът намира, че в интерес
на детето е тези отношения да бъдат съхранени и да продължават да се развиват.
По делото се изясни, че майката не препятства, а напротив подпомага
осъществяването на тези контакти и такива ищците имат регулярно, особено когато техният
син е в България, т.е не е на работа на кораб. Определеният на бащата с влязлото в сила
съдебно решение режим на лични контакти е съобразен със служебните му отсъствия, за
които не се спори, че са за не повече от 3-4 месеца. Същият за времето след навършване на
петгодишна възраст на Б. е следният:
всяка нечетна седмица от годината от 10ч в събота до 18ч в неделя с преспиване,
като детето се взема и връща от дома на майката;
на рождения ден на детето - всяка четна година от 10ч до 18ч;
на рождения ден на бащата - от 16ч до 20ч;
за Коледните празници :
-всяка четна година-на 26.12. от 10ч до 19ч на 27.12., с преспиване;
-всяка нечетна година-от 10ч на 24.12. до 18ч на 25.12., с преспиване;
за Новогодишните празници :
-всяка четна година-от 19ч на 31.12. до 17ч на 2.01., с преспиване;
-всяка нечетна година - от 17ч на 1.01. до 17ч на 3.01., с преспиване;
и един месец през лятото, когато майката не е в платен годишен отпуск.
Така определеният режим очевидно е и по-разширен от обичайния. В този обем
ищците разполагат с възможността да общуват с внука си, както са го правили и досега, още
21
повече, като се има предвид живеенето им в общо домакинство с бащата Д. и подпомагането
на последния в грижите за детето, както и самата ищца е заявила пред социалните
работници.
Ето защо съдът счита, че няма основание да бъде определяно на ищците
допълнително време за контакти, докато синът им Д.И. не е на рейс, т.е. е в България,
и би следвало самият той да изпълнява възложеното му от съда задължение към своя син Б.,
на което кореспондира правото на детето да има лични отношения с всеки от родителите си,
съгл.нормата на чл.124 ал.2 СК, освен ако съд е постановил друго. Това означава, че титуляр
на правото на лични отношения е самото дете, на което кореспондира задължението на
родителя да осъществява срещите си с него регулярно и в рамките на установения режим.
В допълнение намира за уместно да се посочи, че определеният от РС режим на
контакти на бабата и дядото по начин, различаващ се от начина, по който е определен този
на бащата и несъобразен с него, като напр. броенето на четни и нечетни седмици в рамките
на годината, респ. в рамките на всеки месец, създава неяснота и объркване. Освен това, би
могъл да доведе и до нарушаването на баланса между времето, предоставено на бащата, и
това на майката. На нея е предоставено упражняването на родителските права. А това
предполага и ежедневни грижи по отглеждането и възпитанието на детето, от чието реално
осъществяване би могла да бъде възпрепятствана. Да се мисли противното би довело до
резултат, противоречащ на смисъла и целта на закона. А той е, че е недопустимо да се
предоставят на прародителите повече права отколкото на рождения родител поради
забраната за заместваща грижа при живи родители, освен ако случаят не попада сред
визираните от закона изключения. Настоящият случай, обаче, не е такъв.
И не на последно място. Състоянието на неяснота и неопределеност в отношенията
може за бъде предпоставка както за злоупотреба с права от всяка една от страните, така и за
възникването на нови конфликтни ситуации кога и как точно да бъдат изпълнявани
съответните контакти, което би било изключително във вреда интересите на детето.
Що се отнася до периодите от време, когато бащата отсъства от страна поради
служебна ангажираност.
Действително, данните по делото сочат, че ищците притежават нужния капацитет да
се полагат адекватни грижи за детето и да вземат самостоятелни решения във връзка с
обгрижването и възпитанието му, особено що се отнася до ищцата, която все още работи
като начален учител и предвид, че съпругът й също отсъства често поради служебните му
ангажименти като ел.техник на кораб. Позоваването на ищцата на големия й педагогически
опит и умения би следвало да бъде само в подкрепа на майката, при отчитане факта, че тя е
майката е рожденият родител на детето Б.. Затова намира за уместно да обърне внимание на
ищците Г. Хр.И. и В. Й.И. отправените и от в.лица–психолози препоръки, с оглед
установената ситуативна тревожност у детето, че следва да договарят с майката Д.С. общи
правила, съобразно индивидуалната специфика на детето и препоръките на майката относно
22
храненето, излагането на слънце, спането и други дейности при нейно отсъствие, както и да
зачитат медицинските й препоръки и да се съобразяват с наложените от нея с възпитателна
цел ограничения на детето и пр.
И макар по делото да се установи, че отв.Д.С. не е създавала пречки за контактите на
ищците с внука им и за времето на отсъствията на бащата поради естеството на работата му,
съдът намира за уместно да бъде регламентиран режим поради съществуващото все още
състояние на конфликтност в отношенията както между двамата родители, така и на ищците
към ответницата.
В преценката си съдът се ръководи изцяло от интересите на детето и не е обвързан от
заявения от ищците петитум.
Тъй като професионалните ангажименти на бащата могат да не съвпадат с
календарните месеци, а също и да са с относително определена времева продължителност,
съдът намира за уместно за времето на неговите служебни отсъствия, ищците да се ползват
от определения му режим, като се запази броенето на седмиците от началото на годината и
отпадане възможността за един месец през лятото, а същият да бъде в рамките на една
седмица след навършване на детето на 7г възраст.
Така режимът на лични отношения на ищците И.и с техния внук Б., роден на
******г, се определя САМО за времето, когато бащата Д. ВЛ. ИВ. ОТСЪСТВА от
страната, както следва:
I До навършване на 7-годишна възраст на детето
през всяка нечетна седмица от годината - в събота и в неделя от 10ч до 19ч, без
преспиване, като детето се взема и връща от дома на майката;
за рождения ден на детето - всяка четна година от 10ч до 19ч;
за Коледните празници :
-всяка четна година - на 26.12. от 10ч до 19ч;
-всяка нечетна година - на 24.12. от 10ч до 19ч;
за Новогодишните празници :
-всяка четна година – на 2.01 – от 10ч до 19ч;
-всяка нечетна година – на 3.01. – от 10ч до 19ч;
II След навършване на 7-годишна възраст на детето
през всяка нечетна седмица от годината от 10ч в събота до 18ч в неделя, с
преспиване в дома на ищците, като детето се взема и връща от дома на майката;
през лятото – в една от нечетните седмици от годината – от 10ч в понеделник до
23
19ч в неделя, с преспиване в дома на ищците, когато майката не ползва платен годишен
отпуск;
за рождения ден на детето - всяка четна година от 10ч до 19ч;
за Коледните празници :
-всяка четна година - на 26.12. от 10ч до 19ч;
-всяка нечетна година - на 24.12. от 10ч до 19ч;
за Новогодишните празници :
-всяка четна година – на 2.01 – от 10ч до 19ч;
-всяка нечетна година – на 3.01. – от 10ч до 19ч;
По частната жалба срещу определението на ВРС по чл.248 ГПК относно
разноските по делото
Такива не следва да бъдат присъждани в настоящото производство с оглед неговия
характер на спорна съдебна администрация, в която със СПН не се признава или отрича
съществуването на материални права, а само се оказва съдействие за начина на тяхното
упражняване, признати и гарантирани от закона. Съдебното решение следва да изхожда от
правилото за защита по най-добрия начин интересите на малолетното или непълнолетното
дете и затова ползва двамата родители. Следователно, липсва типичната за исковото
производство квалификация на страните като ищец и ответник.
Ето защо разпоредбата на чл.78 ГПК досежно разноските не следва да намери
приложение в производствата по чл.127 СК /така в Опр. на ВКС, ГК, I ГО № 385/25.08.2015
по гр.д.№ 3423/2015/.
По аналогичен начин следва да бъде дадено разрешение и в случаите на чл.128 СК.
При това положение разноските следва да останат в тежест на всяка от страните
както са били направени.
Воден от горното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОТМЕНЯ ИЗЦЯЛО решението на ВРС–XXVс-в № 260288/ 02.02.2021г по гр.д.№
19676/2019г, с което Е ОПРЕДЕЛЕН режим на лични отношения на Г. ХР. ИВ., ЕГН
********** и ВЛ. Й. ИВ. ЕГН **********, двамата с адрес ******, с детето Б. Д. И. ЕГН
******, на осн.чл.128 ал.1 СК, и Е ОСЪДЕНА Д. СВ. СТ. да заплати на Г. ХР. ИВ. и ВЛ. Й.
ИВ. сумата от 326,50лв - разноски за заплатена държавна такса и за вещо лице, както и
24
400лв в полза на Г. ХР. ИВ. - разноски за заплатено адв.възнаграждение, на осн.чл.78 ал.1
ГПК; и в полза на ВЛ. Й. ИВ. - 400лв за заплатено адв. възнаграждение, на осн. чл.78 ал.1
ГПК,
като вместо него ПОСТАНОВЯВА
ОТХВЪРЛЯ искането на Г. ХР. ИВ. ЕГН ********** и ВЛ. Й. ИВ. ЕГН
**********, двамата с адрес ******, предявен срещу Д. СВ. СТ. в качеството й на законен
представител на малолетното дете Б., за определяне режим на лични отношения на ищците с
техния внук Б. Д. И. ЕГН ******, отделен от режима на лични отношения, определен на
бащата Д. Вл.И. с неговия син Б., на осн.чл.128 ал.1 СК.
ОПРЕДЕЛЯ, на осн.чл.128 ал.3 СК, РЕЖИМ НА ЛИЧНИ ОТНОШЕНИЯ на Г.
ХР. ИВ. и ВЛ. Й. ИВ. с техния внук Б. Д. И., род.******г, САМО за времето, когато
бащата Д. ВЛ. ИВ. отсъства от страната поради служебна ангажираност, както следва:
I До навършване на 7-годишна възраст на детето Б.
през всяка нечетна седмица от годината - в събота и в неделя от 10ч до 19ч за
всеки от дните, без преспиване, като детето се взема и връща от дома на майката;
за рождения ден на детето - всяка четна година от 10ч до 19ч;
за Коледните празници :
-всяка четна година - на 26.12. от 10ч до 19ч;
-всяка нечетна година - на 24.12. от 10ч до 19ч;
за Новогодишните празници :
-всяка четна година – на 2.01 – от 10ч до 19ч;
-всяка нечетна година – на 3.01. – от 10ч до 19ч;
II След навършване на 7-годишна възраст на детето Б.
през всяка нечетна седмица от годината - от 10ч в събота до 18ч в неделя, с
преспиване в дома на ищците, като детето се взема и връща от дома на майката;
през лятото – в една от нечетните седмици от годината – от 10ч в понеделник до
19ч в неделя, с преспиване в дома на ищците, когато майката не ползва платен годишен
отпуск;
за рождения ден на детето - всяка четна година от 10ч до 19ч;
за Коледните празници :
-всяка четна година - на 26.12. от 10ч до 19ч;
-всяка нечетна година - на 24.12. от 10ч до 19ч;
25
за Новогодишните празници :
-всяка четна година – на 2.01 – от 10ч до 19ч;
-всяка нечетна година – на 3.01. – от 10ч до 19ч;
ОТПРАВЯ ПРЕПОРЪКА към ищците Г. Хр.И. и В. Й.И. , че следва да договарят
с майката Д.С. общи правила за грижите и възпитанието на детето Б., съобразно
индивидуалната специфика на детето и препоръките й относно хранене, излагане на слънце,
спане и други дейности, осъществявани в нейно отсъствие, както и да зачитат медицинските
й препоръки и да се съобразяват с наложените от нея с възпитателна цел ограничения на
детето и др.под.
ОТМЕНЯ Определение ВРС-XXVс-в № 263212/30.03.2021г по гр.д.№ 19676/2019г,
с което е отхвърлена молбата на Д. СВ. СТ. за изменение на решението № 260288/
02.02.2021г по гр.д.№ 19676/2019г, имащо характера на определение, в частта за разноските,
на осн.чл.248 ГПК.
Разноските, сторени за двете инстанции, не се присъждат и същите остават в
тежест на всяка от страните така, както са направени.
Решението може да се обжалва пред ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД с
касационна жалба в едномесечен срок от уведомяването на страните по арг. от чл.280 ал.3
т.2 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
26