РЕШЕНИЕ
№ 2386
гр. Варна, 30.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 31 СЪСТАВ, в публично заседание на шести
юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Любомир Нинов
при участието на секретаря Дияна Димитрова
като разгледа докладваното от Любомир Нинов Гражданско дело №
20223110111298 по описа за 2022 година
Ищцата Д.А. сочи, че е подала срещу ответника „Бляк сий инвестмънт
тръст“ ЕАД заявление по реда на чл.410 от ГПК, въз основа на което бе
образувано ч.гр.дело №4981/2022г., по описа на РС - Варна, но срещу
издадената по делото в нейна полза заповед е постъпило в срок възражение от
длъжни, поради което предявява настоящия установителен иск.
А. твърди, че А. С. А. е бил собственик на самостоятелен обект с
идентификатор 53045.***, с площ от 61.56кв.м., находящ се в Общ.Несебър,
гр.Обзор, бл.„С" , ет.2, ап.202. На 14.08.2017г. А. превежда по банков път към
ответника сумата в размер 171.47лв., без да е налице правно основание за
направения превод. Между А. А и ответника няма сключен договор за
поддръжка или каквото и да е друго облигационно правоотношение във
връзка с горепосочения имот. По този начин се осъществява хипотезата на
чл.55, aл.1, предл.1 и дружеството е получило от А. сумата от 171.47лв. без
изначално основание. Анд.А. умира на 04.05.2021г., като ищцата е негов
законен наследник с 1/3ид.ч. от имуществото му, възлизащо на 57.16лв. от
платената сума. Счита, че ответното дружество се е обогатило с платената
сума неоснователно, изпълнявайки хипотезата на чл.55, ал.1 от ЗЗД
cледователно и дължи връщане на 1/3 от нея. Моли се да се приеме за
установено в отношенията между страните, че ответното дружество се е
обогатило неоснователно за сметка на ответницата със сумата от 57.16лв. и да
се осъди да и заплати сторените по заповедното и исковото производства
1
разноски.
Ответното дружество в срока по чл.131 от ГПК е подало отговор в
който сочи, че искът е допустим, но неоснователен и моли да бъде отхвърлен,
като му се присъдят разноските по делото. Твърди, че не е налице
неоснователно обогатяване. А. Сл.А. не му е превел сумата 171,47лв. на на
14.08.2017г., поради което на ищцата не се дължи връщане на 1/3 от подобна
сума. От представената операционна бележка е видно, че Анд. А. е превел
сумата от 87,67евро на ответника на 14.08.2017г., на посоченото в самия
превод правно основание, а именно: "цена за поддръжка, за ап.С202"
Извършената транзакция не е без основание и не е случайна, а напротив - в
изпълнение на задължение за заплащане на „цена за поддръжка, за ап.С 202",
като изпълнението е продължило и след това на следващия ден 15.08.2017г.,
доказателства, за което представям. Затова и ищцата е посочила в исковата
молба собствеността върху самостоятелния обект за който се отнася, а
именно 53045.*** с площ 61,56кв.м., ап.С 202, с прилежащи 12,88кв.м. ид.ч.
от общите части на сградата съгласно н.а., заедно с изба №11 с площ от
4,05кв.м. и 0,25кв.м. ид.ч. от общите части на сградата или общо 78,74 кв.м,
така както е посочено и в проформи фактури, изпратени на dessiole@yahoo.de
на 20.10.2015г., 5.11.2016г., с единична цена за поддръжката 11,94евро без
ДДС на кв.м. Единичната цена и площта върху която се изчислява, заедно със
снимка на описанието по договора за поддръжка е приложено от самата ищца
в имейл от 29 март 2017г., което изключва случайния характер на
транзакцията, а напротив потвърждава посоченото в нея основание. За
посочения обект са поръчвани и допълнителни услуги, доказателства за което
представям. Налице е договор между Анд. А. и ответника за поддръжката на
посочения в самата операционна бележка имот, като облигационното
отношение между страните не се оспорвано, а изпълнявано от Анд.А..
Подобна облигация има и самата ищца за апартамент С 108, доказателства за
което представя. Ответникът е приел да извърши и е извършил следните
услуги: организация на вътрешния ред в сградата на Комплекса и по
отношение на общите части и оборудването в Комплекса; оказване на
всякакъв вид съдействие на собствениците с оглед тяхното спокойно и
необезпокоявано пребиваване и упражняване и защита на техните
собственически права в помещенията и Комплекса като цяло, в рамките на
настоящия договор; техническа поддръжка и почистване на общите части в
сградата, съоръженията, паркинга, тревните площи, алеите и настилките в
Комплекса; всички услуги, предвидени във фитнес центъра и плувния басейн
към Комплекса, както и безплатно ползване на залата, сауната и джакузи в
работно време; външно и вътрешно оформление на растителността в сградата
и в Комплекса (алеи, тревни площи); организация на външната охрана на
2
Комплекса (пазачи, пропускателен режим и контрол на достъпа); организация
на санитарно-хигиеничните и екологични мерки в Комплекса и в общите
части на сградата на Комплекса (дезинфекция, обезпаразитяване,
дезинсекция, почистване); заплащане на консумативите за електричество,
климатизация и водоснабдяване за общите части; подготовка на сградата и
Комплекса за зимния сезон. Анд. А. е заплащал възнаграждение за поддръжка
с ответника преди 2017г. и след това. Евентуално, заплатеното е по гестия,
която за 2017г. е одобрена от Анд. А., а и от самата ищца, поради което в
случая е приложим чл.62 от ЗЗД. Характерът на услугите предоставяни от
ответника във връзка с поддръжката на комплекса обуславя тяхната
неделимост, т.е. предоставянето на поддръжката на общите части, не може да
се осъществява само за някои от обектите и винаги от тях се ползват всички,
в т.ч. и праводателя на ищцата. За обекта на А. са поръчвани и заплащани
допълнителни услуги. Ищцата не е оспорвала извънсъдебно наличието на
облигационна връзка и многократно е извършвало плащания, изисквало и
получавало фактурите във връзка с дължимите суми и е ползвало услугите да
оспорва наличието на основание за преводите. Ищцата се е присъединила към
претенция, която ответникът оспорва и в която се изисква изпълнение на
договорите и са цитирани разпоредби от тях.
Съдът приема, че предявените искове намират правното си основание в
чл.422 от ГПК.
По делото е присъединено гр.д.№4981/2022г. на ВРС в рамките на което
по реда на чл.410 от ГПК по заявление на ищцата ответникът е осъден да и
заплати сумите от 57.16лв. главница представляваща припадаща се по
наследство на заявителката част от сума цялата в размер на 171.47лв.
преведена на 14.08.2017г. на ответника от наследодателя на А. без правно
основание, заедно със законната лихва от датата на сезиране на съда-
18.04.2022г. до окончателното изплащане на сумата и 425лв. сторени по
делото разноски.
Ищцата се легитимира, като наследник на А. С. А. с представено
удостоверение за наследници, от което се установява, че той е починал на
4.05.2021г., като в качеството си на негова дъщеря го наследява заедно със
съпругата му Г. А. и сестра си Р. А..
Ответника от своя страна е представил копие от нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот от който се установява безспорният
между страните факт, че наследодателя на ищцата е закупил на 6.11.2014г.
ап.С 202 с идентификатор 53045.*** находящ се на ет.2 в сграда №3 с площ
от 61.56кв.м. с адм.адрес гр.Обзор, м.Южен плаж, бл.С, заедно с изба и
прилежащи части от общите части и от правото на строеж.
3
По отношение обема на наследствените права на ищцата съдът намира,
че те следва да се определят при вземане предвид момента и начина на
придобиване на имота – покупко-продажба от 6.11.2014г., което води до
извода за приложимост на презумпцията за възникване на СИО при което
положение след смъртта на ищцата за нея е възникнало наследствено право в
размер на 1/6ид.ч. от правата и задълженията на починалия, а не както тя
претендира 1/3.
Относно това платени ли са средства от наследодателя в полза на
ответника и имало ли е основание да се извърши това плащане съставът
намира следното:
Ищцата е представила операционна бележка от която се установява, че
А. С. А. на 14.08.2017г. е заплатил на ответника сумата от 87.67евро, като в
бележката изрично е записано ап.С202, цена за поддръжка. При това
положение съдът приема, за доказано, че наследодателя на ищцата е превел в
полза на ответника сумата от 87.67евро.
По отношение на въпроса дали наследодателят е изпълнил свое
договорно задължение с плащането, следва да се вземе предвид следното:
Ответната страна е представила хронологична извадка от счетоводните
си статии за 2016г. и 2017г., като счетоводните записвания не са оспорени от
ищцовата страна поради което съдът намира, че същите са редовно водени и
доказват извършени от наследодателя на ищцата плащания към ответника за
посочените две години, а освен това са представени и издадени в същия
период, едностранно фактури за извършени плащания за „управление“. От
друга страна ищцата не твърди, че между наследодателя и, и ответника за
посочените 2016г. и 2017г. е имало други договорни отношения. Съставът
вземайки предвид факта, че договорите за управление и поддържа са
неформални и са трайно установена практика в съвременността, намира, че
представената счетоводна документация от ответника заедно с представения
от ищцата платежен документ доказват наличието на договорно отношение
между ответното търговско дружество и починалият А. Сл.А. за управление и
поддръжка на общите части и сградата в която е разположен собственият му
ап.С202, като именно в изпълнение на задължение за плащане по този
неформален договор наследодателят на ищцата е платил на ответника сумата
от 87.67евро и поради това искът се явява недоказан по основание и следва да
бъде отхвърлен.
Следва да се има предвид, че ищецът е претендирал дължимостта на
сумата от 57.16лв., като едва с молба след изготвяне на проекта на доклад и
преди провеждане на първото редовно по делото съдебно заседание е
направил изявление, че всъщност претендира или 29.23евро или левовата им
4
равностойност от 57.16лв., като по този начин е пренебрегнал факта, че искът
е по чл.422 от ГПК във връзка с постъпило възражение срещу издадена
заповед за изпълнение за сумата от 57.16лв. и се явява недопустимо.
Предвид извода за неоснователност на иска и направеното искане съдът
намира, че в полза на ответника следва да се присъдят и разноските сторени
по исковото производства съответно в размери от 480лв.
Ето защо, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от Д. А. А. ЕГН********** действаща чрез
адв.С.У. с адрес на кантора гр.София, *** срещу „Бляк Сий инвестмънт
тръст“ ЕАД, ЕИК103874408 със седалище и адрес на управление гр.Варна,
бул.“Княз Борис І“ №82, ет.2, ап.3 иск за приемане за установено в
отношенията между страните, че ответното дружество дължи на ищцата
сумата от 57.16лв. като припадаща и се 1/3 част по наследство от платени
общо 171.47лв. от наследодателя и А. С. А.ов в полза на търговското
дружество на 14.08.2017г. и първоначално присъдени от съда в рамките на
заповедното гр.д.№4981/2022г. на ВРС, на осн. чл.422 от ГПК.
ОСЪЖДА Д. А. А. ЕГН********** действаща чрез адв.С.У. с адрес на
кантора гр.София, ***да заплати на „Бляк Сий инвестмънт тръст“ ЕАД,
ЕИК103874408 със седалище и адрес на управление гр.Варна, бул.“Княз
Борис І“ №82, ет.2, ап.3 сумата от 480лв. сторени по исковото производство
разноски, на осн. чл.78, ал.3 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Варна в
двуседмичен срок от връчването на препис от акта на страните
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5