№ 554
гр. Бургас, 23.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на десети ноември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Мариана Г. Карастанчева
Членове:Пламена К. Георгиева Върбанова
Кристиян Ант. Попов
при участието на секретаря Ани Р. Цветанова
като разгледа докладваното от Мариана Г. Карастанчева Въззивно
гражданско дело № 20212100501247 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК и е образувано по
повод въззивната жалба на процесуалния представител на Н.Е.К. -ищец
по гр.д. № 882 /2020 год. по описа на Айтоския районен съд против
решение № 260069/20.05.2021 год. в частта ,с която е отхвърлена исковата
претенция за осъждане на ответника П.Г. да заплати на Н.К. сумата над
1422,60 лв. без ДДС до претендирания размер от 3159,90 лв. със ДДС –
представляваща обезщетение за имуществени вреди ,причинени на лек
автомобил „Мерцедес модел Ц220 ЦДИ“,с рег. № А 18 41 МТ,собственост на
ищеца,вследствие възникнал на 18.10.2019 г. взрив на газова бутилка в
жилището ,стопанисвано от ответника П.Г. ,ведно със законната лихва върху
присъдената сума от датата на подаване на исковата молба до окончателното
изплащане на главницата,както и в частта ,с която са присъдени разноски за
ищеца само в размер на 234,30 лв. , а на ответника са присъдени разноски в
размер на 772,64 лв.
Въззивникът изразява недоволство от решението , като
счита същото за незаконосъобразно ,неправилно и необосновано ,при
нарушаване на процесуалния закон .
1
Сочи се на първо място ,че фактическата обстановка по делото
е безспорно установено ,а именно :че на 18.10.2019 г. около 20 часа вечерта
избухнал силен гръм ,като гръмва газовата бутилка в апартамента на
ответника и за взрива било образувано досъдебно производство по описа на
РУ/МВР Айтос ;че вследствие на взрива по лекия адвотомобил на ищеца
,който се намирал в дворното място към жилищнага сграда /в която живееят
страните по делото / са нанесени множество щети ,включително поврдено
предно панорамно стъкло ,което ищецът сменил с китайско известно време
след инцидента ,тъй като било невъзможно да управлява автомобила ,но
останалите повреди били оставени така ,както са получени от падналите
стъкла от стъклопакета на ответника;че била извършена оценъчна експертиза
за вредите по автомобила по ДП,с която ищецът не се съгласил и дал
автомобила в сервиз на Мерцедес,където на 14.05.2020 г. получил оферта за
щетите и цената на ремонта в размер на 7620 лв. с вкл.ДДС;че по ДП е било
установено ,че най-вероятната причина за възникването на пожара е
техническа неизправност в редуктор-вентила от бутилката към газовия
котлон ,ползван от ответника и че ответникът признава ,че сам е монтирал
газовата бутилка на котлона след нейното закупуване ,тъй като имал опит с
монтажа на газови бутилки..
При наличието на признание от страна на ответника ,че взривът
е станал в неговия дом и по начина ,описан в исковата молба с негова вещ
,под негов надзор ,безспорна е причината за имуществените вреди за ищеца –
взрива в дома на ответника ,при което основният спор между страните е
относно оценката на щетите по автомобила ,причинени вследствие взрива на
бутилката .
Съдът е допуснал извършването на съдебна автотехническа
експертиза за оценка на щетите ,като вещото лице по тази експертиза е дало
два варианта за оценка-единият по протокола за оглед от досъдебното
производство и по този вариант щетите са в размер на 1422,60 лв. ,а вторият
вариант е от лично направения от в.л. оглед на автомобила на 09.02.2021 г.
и по този вариант щетите са в размер на 3791,88 лв..Подробно се прави
анализ на заключението на вещото лице във въззивната жалба ,като се
подчертава ,че описа на нанесените щети ,стойността им ,маханизмът на
получаване кореспондират с щетите ,описани в офертата на Мерцедес Бенц,в
2
който сервиз е направен оглед на пострадалия автомобил след взрива .Затова
и според вззивната страна след като се направи подробен анализ на всички
събрани по делото писмеи и гласни доказателства /включая показанията на
разпитаните по делото свидетели ,следва да се направи извод ,че
причинените на автомобила на ищеца щети вследствие взрива в атарпамента
на ответника са в размер ,определен по втория вариант от заключението на
вещото лице и в този размер от 3791,88 с ДДС следва да бъде уважена
претенцията за обезвреда на тези щети.Подчертава се ,че протоколът за оглед
на автомобила е бил съставен вечерта след взрива ,в тъмната част от
денонощието ,при лоша видимост и никой повече в ДП не е направил оглед -
на следващия ден при дневна светлина .Затова той не би могъл да послужи
като пълно описание на действително претърпените щети по автомобила.А
съдът е постановил решението си само въз основа на протокола за оглед от
досъдебното производство и приложения към него албум/негоден като
такъв/,като се е позовал на разпоредбата на чл. 179 ал. 1 ГПК.В процеса обаче
при условията на пълно и главно доказване ищецът е доказал ,че този
протокол не отразява действителните щети по автомобила –чрез
автотехническата експертиза ,показанията на свидетелите .В граждански
процес е възможно и допустимо да бъде оспорено съдържанието на
официални документи и точно това е станало в настоящото производство
.Приемайки протокола за оглед от ДП,след като същият успешно е бил
оборен от страна на ищеца ,съдът е постановил необосновано решение и в
нарушение на материалния закон –неприемайки експертизата от настоящото
дело ,която дава заключение и въз основа на личен огред на автомобила
.Освен това решението е произнесено и в нарушение на чл. 300 ГПК –в случая
липсва наказателна присъда и нищо друго по досъдебното производство не
е задължително за страните /цитира се и съдебна практика/.Обсъждат се и
допуснати процесуални нарушения на съда при игнориране на показанията на
свид. П.,както и на заключението на вещото лице .
Оспорва се заключението ,че не се дължи ДДС на ищеца върху
присъдената сума,като се излагат съображения за това .
Моли се за отмяна на решението в атакуваната част и уважаване на
исковата претенция до сочения размер ,като на ищеца се присъдят разноски
съобразно уважената част от иска.В защита на позицията си въззивникът
прилага и съдебна практика.
3
Въззивната жалба е допустима,подадена от процесуално
легитимирано лице против подлежащ на обжалване акт .
Въззимаемият –ищец по делото,чрез адвокатския си представител
, в писмения си отговор по чл. 263 от ГПК оспорва въззивната жалба и счита
,че при постановяване на атакуваното решение не са допуснати визираните
нарушения.Счита ,че за да докаже наличието на конкретни щети и
прибинно-следственатата връзка с инцидента ,ищецът се е позовал на оферта
на „частен сервиз ,изготвена много време след взрива ,която е била оспорена
от ответната страна .Освен това – в тази оферта са констатирани вреди ,без да
е установено от какво са причинени и кога .Тя не установява причинно –
следствената връзка между констатираните вреди и инцидента и определя
стойности към момента на прегледа в сервиза ,а не към момента на
инцидента.Докато оценката на щетите ,извършена в досъдебното
производство ,макар и направена по-късно , определя стойността на щетите
към момента на настъпването на увруждането и на базата на протокола към
момента на инцидента .Ищецът се е опитал да докаже причинно-следствената
връзка между инцидента и щетите с показанията на един свидетел ,който не е
бил очевидец,не се е возил на процесния автомобил преди инцидента ,не е
правоспособен водач,не притежава специални знания.Затова неговите
показания не са достатъчни за категоричен извод за връзката между
описаните вреди и инцидента и искът е останал недоказан по
размер.Поддържа са изложеното в писмения отговор на исковата молба
.Подчертава се ,че пазарната цена на автомобила била важна ,за да се прецени
икономическата рентабилност и целесъобразност от ремонта и да се избегне
неоснователно обогатяване ,ако ремонтът надхвърли стойността на
автомобила.Сочи се ,че не са събрани достатъчно убедителни доказателства
,опровергаващи съдържанието на протокола за оглед в досъдебното
производство .
Моли се за потвърждаване на решението и присъждане на разноски
.И двете страни не сочат нови доказателства и обстоятелства по делото .
След преценка на събраните по делото доказателства и като обсъди
съображенията на страните ,Бургаският окръжен съд прие за установено
следното :
Предявени са били искове с правно основание чл. 50 и чл. 86 ЗЗД-
4
за заплащане на обезщетение за причинени на ищеца имуществени вреди в
размер на исковата сума на собствения му лек автомобил Мерцедес Ц 220
ЦДИ с рег. № А 18 41 МТ ,като безспорно е била установена фактическата
обстановка по делото ,а именно :Ищецът живее в гр. *** ,на ул. *** № *, на *-
*** етаж ,а ответникът П.Г. живее на същия адрес ,в същата жилищна
кооперация – на *-*** етаж.Няма спор ,че към жилищната сграда ,в която
живеят страните , има дворно място и гаражни помещения и ищецът
паркирал в дворното място на сградата /общо за всички собственици /
собствения си лек автомобил Мерцедес Ц 220 ЦДИ с рег. № А 18 41 МТ.Няма
спор ,че на 18.10.2019 г. вечерта ,около 20 часа , ищецът и майка му /свид. А.
– с която живеят заедно / били в дома си и чули силен гръм ,целият етаж се
разтърсил и те излезли на терасата.видяли ,че върху автомобила на ищеца са
нападали стъкла от стъклопакета и рамката на комарника от третия етаж
,където живее ответникът , а рамката на избития прозорец висяла във въздуха
извън стената на сградата .Установили ,че гръмнала газовата бутилка в дома
на ответника и взривната вълна е избира прозореца на хола му.Извикали
пожарна и Спешна помощ ,която отвела ответника в болницата ,тъй като бил
с тежки обгаряния ,дошли и органите на МВР ,а по-късно и близките на
ответника /който живеел сам/.
За взрива било образувано досъдебно производство рег.№ 237-
284/2019 г. по описа на РУ на МВР-Айтос по чл.331 ал. 1 вр.чл. 330 ал. 1 НК
.По него от пожаротехническата експертиа се установило ,че ответникът е
ползвал котлон с газова бутилка ,за да си приготви чай и огнището на пожара
е в горната част на бутилката за пропан-бутан и редуктор-вентила на газовия
котлон,като най-вероятната причина за възникването на пожара е техническа
неизправност в редуктор-вентила от бутилката към газовия котлон.От
обясненията на самия ответник Г. /разпитан и като свидетел в досъдебното
производство /става ясно ,че той сам е монтирал газовата бутилка на котлона
след нейното закупуване ,тъй като имал опит с монтажа и демонтажа на
газови бутилки .
Няма спор също ,че по лекия автомобил на ищеца били нанесени
множество щети ,включително повредено предното панорамно стъкло ,което
той сменил с китайско известно време след инцидента ,тъй като не било
възможно да управлява автомобила с напукано предно стъкло .Останалите
повреди по автомобила според ищцовата страна са останали така ,както са
5
получени от падналите стъкла от стъклопакета на ответника .
Спорът между страните е единствено относно вида ,обема и стойността
на щетите по лекия автомобил на ищеца .
Според ищцовата страна щетите възлизат на стойност от 7 620 лв. с ДДС
–както са оценени в представената с исковата молба оферта от 14.05.2020 г.
,изготвена от „Силвър Стар Ритейл“ ЕАД ,оторизиран дилър и сервиз на
Мерцедес-Бенц,като щетите са подробно описани в исковата молба .
Офертата от оторизиралия сервиз е била оспорена от ответната страна
,която е поддържала становище ,че всички щети извън описаните в протокола
за оглед на местопроизшествие по образуваното във връзка с инцидента
досъдебно производство на РУ-Айтос /вх. № 1001/2019 г. на РП-Айтос / са с
неясен произход и не подлежат на обезщетение от ответника .Въпросният
протокол за оглед на местопроизшествие е съставен в деня на
произшествието ,във времето от 20,16 часа до 22,05 часа,непосредствено
след взрива на жилището на третия етаж около 19 часа .В него е описана
цялостната картина от местопроизшествието,а като щети по паркирания на
място лек автомобил са описани повърхностни одрасквания по обята в
областта на преден капак, калник,предна дясна врата ,задна лява врата на
купето ,по тавана и вратата на багажника и по предния капак. Към
протокола е приложен албум ,неразделна част от него .
По делото е било изслушано и заключение на вещо лице ,което е
извърило самостоятелен оглед на автомобила и е консатирало увреждания на
обща стойност от 3 110,11 лева ,кореспондиращи както с описаните по
протокола за оглед на местопроизшествието ,така и в описаните по
представената от ищеца оферта .вещото лице е посочила ,че описаните в
офертата части за подмяна и операции по боядисването на елементите на
автомобила ,отговарят на щетите ,описани в протокола за оглед ,както и на
констатираните по време на допълнителния оглед,извършен от него при
изготвяне на експертизата,като вофертата е намерила място и подмяната на
допълнителни елементи ,свързани със запозването на външния вид на лекия
автомобил ,тъй като при демонтажните операции те самите се повреждат
,както и крепящите ги елементи ..
Вещото лице е посочило относно механизма на получаване на
щетите по лекия автомобил ,че констатираното нарушаване на
6
повърхностите на елементите на каросерията на лекия автомобил и стъклата
са с различна дълбочина и направление и разположението им не се
подчинавя на някаква закономерност ,т.е. имат хоризонтален,вертикален и
вълнообразен характер ,което показва ,че те са получени при контакт от
външни предмети с остри ръбове.Височината на драскотините по
вертикалните елементи на купето не са еднакви и не са получени от
съприкосновение с предмети на еднакво ниво .Счупването на десния преден
мигач ,декоративната решетка на предния капак отговарят да са получени
при удар от предмети с по-голяма маса .Прекъснването на нагревните
реотани на задното стъкло също отговаря да е получен от удар.С други думи
– най –вероятно щетите по автомобила ,описани от вещото лице и от ищеца в
исковата молба ,да са получени действително по твърдяния от него начин –
падналите вследствие взрива стъкла върху автомобила .
При тази фактическа обстановка първоинстанционният съд е приел
,че относно стойността на щетите по автомобила на ответника следва да
възприеме сумата от 1 422,60 лв. без ДДС ,изчислена от вещото лице
Стефанов въз основа на щетите ,описани в протокола за оглед на
местопроизшествието от 18.10.2019 г. ,като не е възприел тезата на ищеца ,че
протоколът не отразява всички щети по лекия автомобил в резултат на
инцидента .Протоколът като издаден от служител на МВР в кръга на
правомощията му в установената форма и ред ,представлявал официален
свидетелстващ документ и като такъв съгл.чл. 179 ал. 1 ГПК се ползвал с
обвързваща доказателствена сила относно удостоверените в него
,непосредствено възприети от длъжностното лице факти ,относими за
механизма на произшествието .
Настоящият съдебен състав счита този извод за неправилен и
несъобразен с представените по делото доказателства,както и със
установената съдебна практика : Установена и непротиворечива е съдебната
практика, че съгласно чл. 222 ГПК (отм.), сега чл. 300 ГПК, влязлата в сила
присъда на наказателния съд, е задължителна затова дали е извършено деянието,
неговата противоправност и виновността на дееца, като всички останали факти,
които имат отношение към гражданските последици от деянието, включително
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия, подлежат на
доказване от страната, която ги твърди. Не съставлява доказателство,
установяващо механизма на настъпилите вреди върху процесния автомобил и
7
пълния обем на вредите констативния протокол от местопроизшествието . Това е
официален документ по см. на чл. 179 ал.1 ГПК, но не е окончателен, а е
постановен в отделна фаза на досъдебното производство, същият съставлява общ
оглед на местопроизшествието от съответния орган за наличието или не на
предпоставките за наказателно преследване на определено лице и не е
доказателство за механизма на настъпване на същото и за поведението на
участниците в него и няма задължителна сила за гражданския съд, разглеждащ
гражданските последици от деянието (чл. 300 ГПК). Само влязлата в сила присъда
на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда
гражданските последици от деянието и относно това извършено ли е, неговата
противоправност и виновността на дееца. Останалите факти, които имат значение
за гражданските последици от деянието, подлежат на доказване от страната, която
ги излага, с допустимите затова доказателства.Така в цитираното от въззивната страна
решение № 76/10.07.2012 г. на ВКС по т.д. № 490/2011г. на първо т.о. ТК се сочи :
„Доказването, като съществена част от исковия процес дефинитивно се определя като
съвкупност от процесуални действия, които чрез изрично регламентираните доказателствени
средства установяват твърдяните факти, релевантни за разрешаване на спора- т.е създават
установеност за съответствието между поддържаното и действителното фактическо
положение. Доказателствените средства са изрично посочени от процесуалния закон
източници, обективиращи релевантните за спора факти, а въздействието, което може да бъде
квалифицирано като установяващо съществуването на факта, определя доказателствената
им сила. В тази връзка чл.178 ГПК изрично регламентира ред, по който се извършва
преценка за доказателствената сила на документите, във връзка с материализираното с тях
изявление. По принцип материалната доказателствена сила е присъща на свидетелстващите
документи, а когато те са и официални, т.е. такива издадени от длъжностно лице в кръга на
службата му по установените форми/ чл.179, ал. ГПК/, с тях валидно се осъществява
доказване на обективираните с тях факти, което съдът е длъжен да зачете при формиране на
решението му по спора.Този извод произтича от определената от закона доказателствена
сила на официалните свидетелстващи документи, които ако са автентични, доказват че
материализираните в тях изявления са били направени. Следователно, след като не е
проведено производство по оспорване на представения пред съда документ и не е
осъществено доказване, опровергаващо неговата доказателствена сила, то официалния
свидетелстващ документ обвързва решаващият съдебен състав с установеност за това, че
фактите, предмет на удостоверителното изявление на органа, издал документа в рамките на
своята удостоверителна компетентност са се осъществили така както е указано в него“.
По поставения процесуалноправен въпрос относно доказателствената
сила на протокола за оглед са постановени по реда на чл. 290 ГПК решения на
ВКС, цитирани от въззивника ,както и решение № 388 от 17. 10. 2011 г. по гр. д.
8
№ 1975/2010 г. на ВКС, IV г. о., решение № 94 от 28. 03. 2014 г. по гр. д. №
2623/2013 г. на ВКС, IV г. о., решение № 55 от 3. 04. 2014 г. по т. д. № 1245/2013
г. на ВКС, I т. о., решение № 63 от 17. 07. 2015 г. по т. д. № 674/2014 г. на ВКС, II
т. о., решение № 111 от 3. 11. 2015 г. по т. д. № 1544/2014 г. на ВКС, II т. о. и др.
Съгласно тази практика въззивният съд е длъжен да мотивира решението си
съответно на изискванията на чл. 235, ал. 2 ГПК и чл. 236, ал. 2 ГПК, като изложи
самостоятелни фактически и правни изводи по съществото на спора и се
произнесе по защитните доводи и възражения на страните в пределите, очертани с
въззивната жалба и с отговора по чл. 263, ал. 1 ГПК. Преценката на всички
правнорелевантни факти, от които произтича спорното право, както и
обсъждането на всички събрани по надлежния процесуален ред доказателства във
връзка с тези факти, съдът следва да отрази в мотивите си.
В константната практика на ВКС последователно е застъпвано
становището, че въпреки характера си на официални документи по смисъла на чл.
179, ал. 1 ГПК, актовете на органите на досъдебното производство не съставляват
доказателства за механизма на пътно-транспортното произшествие и за
поведението на участниците в него. В постановените по чл. 290 ГПК решение №
43 от 16. 04. 2009 г. по т. д. № 648/2008 г. на ВКС, II т. о. и решение № 43 от 15.
03. 2011 г. по т. д. № 414/2010 г. на ВКС, ТК, II т. о., в които се възприема горното
разрешение, е прието, че в гражданския процес, в който се разглежда иск за
обезщетяване на вреди от ПТП, актовете на органите на досъдебното
производство не се ползват с присъщата на присъдата обвързваща сила по чл. 300
ГПК и не могат да послужат като източник на доказателствени и правни изводи
относно авторството на деянието, неговата противоправност и вината на дееца.
Предпоставките за носене на деликтна отговорност трябва да бъдат доказани пред
гражданския съд с доказателства и доказателствени средства, събрани в хода на
делото по иска на увреденото лице съобразно принципите за непосредственост и
равенство на страните. Съществуването на трайна практика на касационната
инстанция по поставения въпрос, която не се нуждае от промяна или
осъвременяване, води до извода за неправилност на изводите на
първоинстанционния съд ,който е базирал решението си за стойността на щетите
единствено на документ от досъдебното производство ,при това оспорен от
ищеца . Ето защо, независимо от годността на този акт като доказателство в
гражданския процес, същият няма отношение към релевантното настъпване на
уврежданията на автомобила на ищеца вследствие причинения от газовата
бутилка на ответника взрив ..
9
В настоящия случай досъдебното производство е било приключено с
мнение за прекратяване от 07.08.2020 г. и с постановление за спиране на
наказателното производство от 08.09.2020 г. РП-Айтос е спряла накаателното
производство, а протоколът за оглед на местопроизшествието в частта
относно описаните в него щети по автомобила е бил оспорен от ищцовата
страна е настоящата инстанция счита ,че ищецът е успял да докаже при
условията на пълно и главно доказване ,че този протокол не отразява
действителните щети по автомобила :
На първо място ,както стана дума по-горе ,това става чрез
автотехническата експертиза на в.л.Стефанов ,което е констатирало
уврежданията върху автомобила при личен оглед и констатацията ,че тези
увреждания са причинени именно по сочения от ищцовата страна
механизъм-от попадналите върху автомобила парчета стъкла и стъклопакети
,счупени вследствие на взрива от газовата бутилка .От друга страна ,в
отговора си на задача 1 /стр.4/вещото лице посочва необходимостта от смяна
на определени части на лекия автомобил /като изрично се сочи ,че всички
части ,които трябва да се сменят ,са оригинални ,с изкл.на предното
панорамно стъкло/.Необходимостта от смяната на определени части на
автомобила,увредени вследствие удара с остър предмет ,не може да бъде
преценена от длъжностното лице ,изготвило протокола за оглед на
местопроизшествието /при това приложения към него фотоалбум е абсолютно
негоден ,доколкото снимките са твърде неясни /.
Следва да се подчертае също ,че още след взрива автомобилът е
откаран от ищеца в сервиза на Мерцедец-Бенц,където повредите са описани и
оценени,докато оценката в досъдебното производство /базираща се на описа в
протокола за оглед /е направена 8 месеца след взрива и след оценката на
оторизирания сервиз .Затова становището на районния съд ,че липсват
доказателства,че констатираните от сервиза увреждания са в резултат на
взрива от 18.10.2019 г.,е необоснован .Това е така ,защото на първо място
вещото лице е констатирало същите увреждания по време на огледа с тези
,описани в офертата от сервиза на Мерцедес.Освен това щетите са били
подробно описани и разпитаните по делото свид. П. и А. /последната
свидетел на инцидента /.Показанията на тези свидетели кореспондират със
заключението на вещото лице по автотехническата експертиза и от тях става
10
ясно също ,че изготвеният протокол за оглед от служител на МВР е
повърхностен /свид. А. сочи,че оглед бил извършен на лунна светлина ,като
са накарали съседите да светнат лампите на етажа ,а до ден днешен никой не
е отишъл да прави допълнителен оглед/.
Възприемайки оценката на щетите ,извършена само въз основа на
протокола за оглед от досъдебното производство ,съдът е постановил
неправилно решение ,което следва да бъде отменено в отхвърлителната част
.Тъй като вещото лице по назначената експертиза е дало оценка на щетите
върху автомобила вследствие взрива ,базирайки се както на протокола за
оглед ,така и на констатациите на вещото лице от личния му оглед ,ищецът
поддържа претенцията си в размер на посочената от вещото лице сума за
стойността на щетите – а именно сумата от 3159,90 лв. без ДДС ,в какъвто
размер следва да бъде уважена тази претенция ,като решението в частта ,с
която е отхвърлена претенцията над сумата от 1422,60 лв. до размер от
3159,90 лв., следва да бъде отменено и вместо него – претенцията уважена в
тази част ,като заедно с това бъде уважен и иска за присъждане на законната
лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба до
окончателното й изплащане .
Що се касае до начисляването на ДДС върху сумата за
обезщетението ,то в тази връзка настоящият съдебен състав споделя
мотивите на районния съд по следните съображения :
Съгласно чл. 2, т. 1 от ЗДДС с данък върху добавената стойност се облага всяка
възмездна облагаема доставка на стока или услуга. Предвид цитираната разпоредба наличието на
доставка на стока или услуга е необходимо условие за да се приложи механизмът на данък върху
добавената стойност, респективно закона, който го урежда – ЗДДС.
Облагаема доставка по смисъла на чл. 12 от закона е всяка доставка на стока или
услуга по смисъла на чл. 6 и 9, когато е извършена от данъчно задължено лице и е с място на
изпълнение на територията на страната. Според легалното определение на чл. 6 от ЗДДС, доставка
е прехвърлянето на правото на собственост върху стока или други вещни права върху стока.
Съгласно чл. 5 от ЗДДС “стока“ е всяка движима и недвижима вещ, с изключение на парите в
обръщение, а според чл. 8 от същия “услуга“ означава всичко, което има стойност и е различно от
стока и пари в обръщение. От съдържанието на тези понятия за целите на облагането по ЗДДС се
налага извода, че за да е налице облагаема доставка, за която се дължи данък от регистрираното
лице, следва това лице да е доставчик на стоката или услугата.
В конкретният случай запитването е относно дължимостта на ДДС върху суми,
представляващи обезщетение за нанесени вреди, липси или други повреди върху
имуществото на възложителя, от страна на подизпълнители, както и дължимост на ДДС
11
върху начислена законна лихва за забава върху тях.
Данъчното третиране на лихвите и неустойките в ЗДДС е регламентирано в разпоредбите на
чл. 26, ал. 2 от закона и чл. 84 от Правилника за прилагане на закона за данъка върху
добавената стойност (ППЗДДС).
Данъчната основа, съгласно чл. 26, ал. 2 от ЗДДС, се определя на база всичко, което
включва възнаграждението, получено от или дължимо на доставчика във връзка с
доставката, от получателя или от друго лице, определено в левове и стотинки, без данъка по
този закон.
В изречение второ на посочената разпоредба, изменено в сила от 01.01.2013г.изрично е
предвидено, че всякакви плащания на неустойки и лихви с обезщетителен характер, не се смятат за
възнаграждение по доставка.
Следователно, след промяната на чл.26, ал.2, изр.второ от ЗДДС, в сила от 01.01.2013г.
плащанията за неустойки, независимо от техния характер /обезщетителен или санкционен/,
не са елемент от данъчната основа на доставка, съответно върху стойността им не се
начислява данък върху добавената стойност.
Според чл. 92 отЗакона за задълженията и договорите ЗЗД), неустойката обезпечава
изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без
да е нужно те да се доказват. Кредиторът може да иска обезщетение и за по-големи вреди.
В тази връзка неустойките дължими от доставчика на получателя по доставката във
връзка с неизпълнение, частично изпълнение или изпълнени действия различни от договорените
между страните нямат характер на плащане по доставката.
С оглед гореизложеното, ако посочените в запитването плащания за обезщетения са
договорени като неустойка по смисъла на чл.92 от ЗЗД, както и в случаите когато не са
свързани с извършени облагаеми доставки по смисъла на чл.12 от ЗДДС, то тогава върху
тези суми не следва да се начислява ДДС.
Плащанията за лихви, които имат обезпечителен характер, не се смятат за
възнаграждение по доставка,съгласно чл.26, ал.2, изр. второ от ЗДДС.
Съгласно чл. 86 от ЗЗДпри неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи
обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. За действително претърпени
вреди в по-висок размер кредиторът може да иска обезщетение съобразно общите правила.
Предвид изложеното, при начисляване на законната лихва, върху
дължимо/неизпълненопарично задължение в случай, че същата има обезщетителен характер, по
смисъла на чл. 86 от ЗЗД,върху стойността и не се начислява ДДС, т.к. лихвите с обезщетителен
характер не са елемент от данъчната основа доставките.
На основание чл. 84 от ППЗДДС за документиране на неустойките и лихвите с
обезщетителен характер не се издава данъчен документ, а същите се документират с
издаване на документ, удостоверяващ плащането им.
‘ Затова и в случая ,доколкото присъденото обезщетение за имуществени вреди
не представлява облагаема доставка по смисъла на чл. 2 от ЗДДС,не са налице основанията
за начисляване на ДДС .
12
При този резултат на осн.чл. 78 ал. 1 ГПК в тежест на въззиваемия
ответник следва да бъдат присъдени направените от въззивника разноски по
делото ,които са единствено за заплатена държавта такса за въззивно обжалване в
размер на 35 лв.Други разноски не се претендират от настоящата
инстанция.Следва да се присъди обаче допълнително сумата от 491 лв. –или
общо 725 лв. –разноски на ищеца ,направени в първоинстанционното
производство .
Мотивиран от горното Бургаския районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 260069/26.05.2021 г. постановено по гр.д.
№ 882/2020 г. по описа на Айтоския районен съд В ЧАСТТА ,с която е
отхвърлен иска на Н.Е.К. ,ЕГН ********** от гр. *** ул. *** № *, ет.*
,съдебен адрес – гр.Бургас ,ул.“Ген Гурко“ № 9 ,ет.5 ,чрез адв. Антоанета
Димитрова ,против П.И.Г.А. ,ЕГН ********** от гр.*** ул.*** № *, ет.* за
осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата над уважения размер от
1422,60 лв. до претендирания от 3159,90 лв. –обезщетение за имуществени
вреди ,причинени на лек автомобил „Мерцедес модел Ц220 ЦДИ“,с рег. № А
18 41 МТ,собственост на ищеца,вследствие възникнал на 18.10.2019 г. взрив
на газова бутилка в жилището ,стопанисвано от ответника П.Г. ,ведно със
законната лихва върху присъдената сума от датата на подаване на исковата
молба до окончателното изплащане на главницата,както и в частта относно
присъдените в полза на ищеца разноски по делото над размера от 234,30 лв.
до претендирания от 725 лв.-съобразно уважената част от исковете и вместо
него ПОСТАНОВИ :
ОСЪЖДА П.И.Г.А. ,ЕГН ********** от гр.*** ул.*** № *, ет.*
ДА ЗАПЛАТИ допълнително на Н.Е.К. ,ЕГН ********** от гр. *** ул. ***
№ *, ет.* ,съдебен адрес – гр.Бургас ,ул.“Ген Гурко“ № 9 ,ет.5 ,чрез адв.
Антоанета Димитрова сумата 1738 лв. – или общо с присъдената сума -сумата
от 3159,90/три хилади сто петдесет и девет лв. и 90 ст./ обезщетение за
имуществени вреди ,причинени на лек автомобил „Мерцедес модел Ц220
ЦДИ“,с рег. № А 18 41 МТ,собственост на ищеца,вследствие възникнал на
18.10.2019 г. взрив на газова бутилка в жилището ,стопанисвано от ответника
13
П.Г. ,ведно със законната лихва върху присъдената сума от датата на подаване
на исковата молба -25.11.2020 г.до окончателното изплащане на
главницата,както и да заплати допълнително сумата 491 лв.,или – общо
725/седемстотин двадесет и пет /лева –направени разноски по делото пред
първоинстанционния съд .
ОСЪЖДА П.И.Г.А. ,ЕГН ********** от гр.*** ул.*** № *, ет.*
ДА ЗАПЛАТИ на Н.Е.К. ,ЕГН ********** от гр. *** ул. *** № *, ет.*
,съдебен адрес – гр.Бургас ,ул.“Ген Гурко“ № 9 ,ет.5 ,чрез адв. Антоанета
Димитрова сумата 35 лв. – разноски по делото пред настоящата инстанция.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
14