МОТИВИ  КЪМ  РЕШЕНИЕ  ПО  АНД №79 /2011Г. ПО ОПИСА НА  РАЙОНЕН СЪД –  ГР. КУБРАТ

 

 

Производството е по реда на чл.375 и сл. от НПК.

Делото е изпратено за разглеждане на Районен съд гр. Кубрат съгласно Определение № 38/17.03.2011г. на І н.о. при ВКС по ч.н. дело № 1176/2011г.

Районна прокуратура гр. Исперих е внесла материалите по Досъдебно производство № 64/2010г. по описа на Районно управление “Полиция” гр.Исперих, образувано срещу Х.Х.И. *** за това, че   на 02.03.2010г. в с. Желязковец, обл. Разград, като извършител в съучастие с Г.Х. ***., е причинил лека телесна повреда, изразяваща се в причиняване на болка, без разстройство на здравето на С.Р.С. –длъжностно лице – горски стражар в Държавно лесничейство гр. Разград, при изпълнение на службата му, както и срещу Г.Х. *** за това, че на 02.03.2010г. в с. Желязковец, обл. Разград, като извършител в съучастие с Х.Х.И. ***., е причинил лека телесна повреда, изразяваща се в причиняване на болка, без разстройство на здравето на С.Р.С. –длъжностно лице – горски стражар в Държавно лесничейство гр. Разград, при изпълнение на службата му. Внесено е и постановление от  същата районна прокуратура, с което се прави предложение за освобождаване от наказателна отговорност на нарушителите Х.Х.И. и  Г.Х.Х. с налагане на административно наказание за извършените от всеки един от тях престъпления по чл.131, ал.1, т.1 във вр. с чл.130, ал.2 във вр. с чл.20, ал.2 от НК, предвид наличието на основанията на чл.78а от НК.

Представителят на Районна прокуратура гр.Кубрат поддържа внесеното Постановление, пледирайки, че обвиненията са доказани, както и че са налице материалноправните предпоставки за приложение на чл.78а от НК, моли съда да освободи Х.Х.И. и  Г.Х.Х.  от наказателна отговорност като им наложи административно наказание глоба ориентирано в минимален размер за първия и над мининума за втория нарушител.

Нарушителите  Х.Х.И. и  Г.Х.Х., както на досъдебното производство, така и в съдебно заседание не се признават  виновни по повдигнатите срещу тях обвинения.  В съдебно заседание първият се възползва от правото си да не дава обяснения, а вторият нарушител отрича да е нанасял каквито и да било удари на св. С.С.. Упълномощеният от тях защитник заявява, че събраните по досъдебното производство и в рамките на съдебното следствие доказателства не установяват по несъмнен и категоричен начин обвинението повдигнато срещу подзащитните му. Пледира за постановяване на решение, с което съдът да признае за невиновни нарушителите и ги оправдае по повдигнатите им обвинения, или алтернативно да произнесе осъдителен съдебен акт само по отношение на подс. Г.Х. като отмери глобата в минимален размер.

Съдът, след като прецени на основание чл.378, ал.2 от НПК събраните по Досъдебно производство № 64/2010г. по описа на  РУ “Полиция” гр.Исперих доказателства, както и тези събрани на съдебното следствие по настоящото съдебно производство, приема за установено следното:

Нарушителите Х.И. и Г.Х. не са осъждани и не са освобождавани от наказателна отговорност по реда на чл.78а от НК.

Свидетелят С. *** и с трудов договор № РД-10-49/29.05.2006г. /л.6 от ДП/ бил назначен на длъжност горски стражар в Държавно лесничейство гр. Разград. Съгласно длъжностната му характеристика /л.5 от ДП/, свидетелят заемащ посочената длъжност следвало да пази поверения му охранителен участък, да проверява всички документи за сеч, паша, риболов и другите ползвания от горите, да проверява превозните средства, които превозват дървен материал и други горски продукти и документи към тях, да съставя актове за констатирани нарушения, да задържа вещи – предмети на нарушението, както и вещи, послужили за неговото извършване и имал право да взема решения по въпросите на охраната, разкриването и залавянето на нарушители и бракониери в района, за който отговарял.

Подсъдимите Х.И. и Г.Х. ***, като първия – на ул. Иван Вазов № 16. И двамата познавали своя съселянин свидетелят С.Р.С. и знаели, че той работи като горски стражар в Държавно лесничейство гр. Разград.

 На 02.03.2011г. около 18.30 часа св. С. чул шум от моторен трион, идващ от гората в землището на с. Желязковец. Тръгнал към гората, тъй като тя била в неговия охранителен участък като преди това се обадил за съдействие на колегата си А.С. – помощник-лесничей в Държавно лесничейство гр. Разград. Последният уведомил колегите си свидетелите С.М.-началник-участък в Общинско предприятие “Разградлес” гр. Разград и П.Я.- технически ръководител обект в Общинско предприятие “Разградлес” гр. Разград и тримата тръгнали за село Желязковец.

Свидетелят С. застанал на кръстовище в края на селото и зачакал появата на нарушителите. Скоро чул шум от каруца, движеща се в съседна улица на мястото, където бил застанал и той тръгнал след нея. Видял, че конската каруца се управлява от подсъдимия Х.И., след което влиза в двора на св. Ф.Х.. Горският стражар отишъл до дома на свидетелката, като през това време подсъдимият И. бил разтоварил от каруцата около 1 куб. метра дърва – акация. Свидетелят С. влязъл в двора и установил, че разтоварените дърва били без контролна горска марка и уведомил подсъдимия И., че е извършил нарушение и затова ще му бъде съставен акт за установяване на административно нарушение. И. започнал да се държи грубо с горския служител, поради което С. решил да излезе на улицата докато изчака пристигането на колегите си, а подсъдимият Х.И. се прибрал в дома си.

Когато пристигнали  свидетелите С., М. и Я. заедно със св. С. влезли в двора на св. Х., където огледали дървата, докарани от подс. И. и поискали от свидетелката документи за тях. Х. обяснила и на тях, че е закупила процесните дърва от съседа си И. и няма съответните документи за тях. Тогава свидетелите отишли в дома на подс.И., а той се опитал да избяга с конската си каруца, но бил настигнат от служителите на общинското предприятие “Разградлес” и доведен до дома му. Същият бил уведомен, че и на него ще му бъде съставен акт за установяване на административно нарушение за това, че е продал незаконно добит дървен материал на св. Х., но И. продължил да отправя обидни думи и псувни по адрес на горските служители. Обадил се по телефона и уведомил сина си – подс. Г.Х., че служители на горското му съставят акт за нарушение. През това време се били насъбрали и съседи на подсъдимия. Свидетелят С. започнал да пише първоначално в служебния автомобил, а след това и отвън, под улична лампа, акт за установяване на административно нарушение на свидетелката Х.. Още с пристигането си подсъдимият Х. се отправил директно към своя съселянин – свидетеля С., който бил надвесен над капака на автомобила и пишел АУАН, при което му нанесъл удар с юмрук в областта на лявата страна на главата, а пострадалият паднал на земята. Опитвайки се да се изправи отново на крака, бащата на Х. – подс. И., който се намирал до горския стражар, му нанесъл втори удар – този път в областта на дясната страна на главата. Колегите на пострадалия се намесили, за да прекратят побоя, вдигнали го и го вкарали в лек автомобил. Подсъдимите продължили да обиждат и псуват съселянинът си С.С., поради което св. С. откарал с автомобила свидетеля С. *** и се обадил на телефон 112. Скоро след това на местопроизшествието пристигнали полицейски служители от РУ “Полиция” гр. Самуил, които установили, че подсъдимите били избягали. На следващия ден полицейските инспектори продължили извършването на съответните следствени действия по установяване на извършеното деяние, неговите автори и очевидци.

От изготвената съдебно-медицинска експертиза, приложена по ДП се установява, че в резултат на инцидента на св. С. са били причинени две кръвонасядания по главата: външностраничен ъгъл на ляво око и челнослепоочно вдясно. По своята медико-биологична характеристика описаните кръвонясадания обуславят болка. Те са причинени от твърд/и/ и тъп/и/ предмети и могат да бъдат получени по време и начин както се съобщава от свидетелите по делото – от юмруци. Локализацията на уврежданията показва, че ударите са били два – от лявата и дясната страна.  

По доказателствата:

Възприетата от съда фактическа обстановка се доказва по непротиворечив начин от събраните по делото и преценени по реда на чл.378 ал.2 от НПК, писмени доказателства: съдебно-медецинска експертиза,  длъжностна характеристика, трудов договор № РД-10-49/29.05.2006г.,  биографични справки, справки за съдимост и коресподира със събраните гласни доказателства: показания на свидетелите С., С., Я., М., Х., приобщените по реда на чл.281, ал.2, т.2, предл.2 от НПК показания на св. С..

 На първо място съдът кредитира изцяло показанията на свидетелите С. и С., както и частично показанията на свидетелите М. и Я.. Последните са възприели лично нанасянето на удар от страна на подс. Г.Х. върху пострадалия, но заявяват, че не са видяли друго лице да е нанесло удар на колегата им. Съдът приема, че при създалата се суматоха, викове и крясъци, било е вече сравнително тъмно, възможно е тези двама свидетели да не са видяли нанасянето на втори удар от страна на подс. И.. За наличието на такъв удар, нанесен от бащата на подсъдимия Г.Х., съдът приема за безспорни показанията на свидетелите С. и С., защото се подкрепят и от  обективните находки, закрепени в съдебномедицинското освидетелстване и заключението на вещото лице – д-р Д.В., която посочва, че описаните в СМЕ увреждания са получени от два удара с юмрук – от дясно и ляво, точно както са описани и от двамата свидетели.

Съдът кредитира и показанията на св. А., дотолкова, доколкото той възпроизвежда факти, които е възприел след приключване на инцидента и които не са относими към предмета на обвинението.

По отношение показанията на свидетеля О.М., който твърди, че е присъствал от самото начало на инцидента до пристигането на полицейските служители, съдът не дава вяра. На първо място този свидетел е в близки приятелски отношения с подсъдимия Г.Х., защото когато последният е извикан в полицията късно вечерта, за да даде обяснения по случая, именно този свидетел го е придружил. На второ място, единствено показанията на този свидетел остават изолирани и не се подкрепят от нито едно събрано в хода доказателство или доказателствено средство. И на трето място, показанията на този свидетел категорично се опровергават от заключението на съдебно-медицинската експертиза, изготвена от съдебен лекар, койо е без роднински връзки с постарадалия и е лице безпристрастно и незаинтересовано от съдебния спор.

Съдът не кредитира и обясненията на подсъдимия Г.Х., който заявява, че не е нанасял удар на пострадалия С.. Тези негови обяснения се опровергават по несъмнен начин от показанията на разпитаните свидетели С., Я., М. и С., както и от заключението на съдебно-медицинската експертиза.

От правна страна:

При така установеното от фактическа страна, съдът намира, че всеки от нарушителите Х.Х.И. и Г.Х.Х. са осъществили състава на престъпление по чл.131, ал.1, т.1 във вр. с чл.130, ал.2 във вр. с чл.20, ал.2 от НК.

От обективна страна елементите от състава на изпълнителното деяние са налице: в резултат на нанесения от всеки от подсъдимите  удар с юмрук в областта на главата – в ляво и дясно - на св. С., последният  получил две кръвонасядания по главата: външностраничен ъгъл на ляво око и челнослепоочно вдясно. Котстатираните увреждания са причинили болка на пострадалия, което обективира признака на лека телесна повреда по см. на чл.130, ал.2 от НК. Този вредоносен резултат е  в пряка причинно-следствена връзка с поведението на подсъдимите. Предвид изложеното по-горе от фактическа страна,  съдът приема, че подсъдимите са знаели, че свидетелят С. има качеството на длъжностно лице по см. на  чл.93, т.1 от НК и именно по повод изпълнение на служебните си задължения, вписани в длъжностната му характеристика е изискал от подс. И. личната му карта, за да състави АУАН.

Подсъдимите Г.Х. и Х.И. са осъществили деянията умишлено, с ясното съзнание за противоправността на извършеното, за опасността от уврежданията, които може да получи св.С.С. при нанесените му удари, но водени от желанието да се саморазправят с него и да демонстрират надмощието си, се съгласили с този резултат.

По наказанието:

Съдът намери, че са налице условията на чл.78а от НК: за престъплението се предвижда наказание лишаване от свобода до една година или пробация, и двамата подсъдими са пълнолетни, не са осъждани за престъпления от общ характер, не са освобождавани от наказателна отговорност по реда на Раздел ІV, глава VІІІ от НК,  с деянието не са причинени имуществени вреди.

Предвид горното съдът освободи подсъдимия Г.Х.Х. от наказателна отговорност за престъплението по чл.131, ал.1, т.1 във вр. с чл.130, ал.2 във вр. с чл.20, ал.2 от НК и на основание чл.78а ал.1 от НК, му наложи административно наказание глоба в полза на държавата в размер на 1 500.00 лева.

При индивидуализацията на наложеното наказание съдът отчита, че липсват отегчаващи вината обстоятелства. Като смекчаващи отговорността обстоятелства съдът отчете чистото съдебно минало, поради което наложи наказанието при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, близо до минимума предвиден в закона.

Предвид горното съдът освободи подсъдимия Х.Х.И. от наказателна отговорност за престъплението по чл.131, ал.1, т.1 във вр. с чл.130, ал.2 във вр. с чл.20, ал.2 от НК и на основание чл.78а ал.1 от НК, му наложи административно наказание глоба в полза на държавата в размер на 1 000.00 лева.

При индивидуализацията на наложеното наказание съдът отчита, че липсват отегчаващи вината обстоятелства. Като смекчаващи отговорността обстоятелства съдът отчете чистото съдебно минало, здравословно състояние, поради което наложи наказанието при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, на минимума предвиден в закона.

Ръководен от гореизложеното, съдът постанови решението си.

                                   Районен съдия: /П/ Ал. Великова