№ 40
гр. С., 03.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, V ПЪРВОИНСТАНЦИОНЕН
ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми март през две
хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Георги Д. Чолаков
при участието на секретаря Юлиана Д. Божилова
като разгледа докладваното от Георги Д. Чолаков Търговско дело №
20221800900135 по описа за 2022 година
В. К. М. от гр. Б., бул. „Б.“ № *, вх.*, ет.*, ап.*, с ЕГН **********, е предявила срещу
„ЗД Б.И.” АД, ЕИК ********* обективно съединени искове с правно основание чл.432, ал.1
и чл.429, ал.3 от КЗ – за заплащане на обезщетение в размер на 30 000 лева за причинени й
неимуществени вреди – физически болки и страдания вследствие нанесени й телесни
увреждания – навяхване и разтягане на лява раменна става с хематом и оток на същата,
контузия на лява гръдна половина в областта на V-то, VI-то и VII-мо междуребрие по задна
аксиларна линия с множество кръвонасядания по същата и силна палпаторна болка,
контузия на назалната област с оток на носната пирамида и носните конхи, травма на
главата и разкъсно-контузна рана в областта на лява вежда, причинени в резултат на ПТП,
настъпило на 05.09.2021 година около 22.45 часа на третокласен път № 161, на моста над
река Бебреш, в посока от с. Л., Софийска област към гр. Б., по вина на М.Г.Н. с ЕГН
********** – водач на лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „Ц 220“, с ДК № СВ 9693
НК, със застрахователна полица № BG/02/121000495314 за застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите, сключена с ответника, валидна от 11.02.2021 год. до
10.02.2022 год., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 16.03.2022 год. до
окончателното й заплащане.
Претендират се и направените по делото разноски и присъждане осн. чл.38, ал.2 от
ЗА на адвокатски хонорар за безплатна адвокатска помощ за процесуално представителство
по делото на осн. чл.38, ал.1, т.2 от ЗА.
С исковата молба се твърди, че на 05.09.2021 година около 22.45 часа на третокласен
път № 161, в посока от с. Л., Софийска област към гр. Б., М.Г.Н. управлявал лек автомобил
марка „Мерцедес“, модел „Ц 220“, с ДК № СВ 9693 НК. Заедно с него в автомобила
1
пътували и други лица, едно от които ищцата В. К. М., която седяла на задната седалка зад
седалката на водача на автомобила. Движейки се по пътя в близост до моста над река
Бебреш, който към този момент бил в ремонт и на практика липсвал, водачът на автомобила
поради занижено внимание и движение със скорост, несъобразена с пътните условия и
собствените си възможности, както и с особеностите на пътя, приближавайки моста, не
могъл да спре, вследствие на което паднал в коритото на река Бебреш между две от
колоните на моста, след което лекият автомобил се преобърнал по таван и се установил в
покой. За настъпилото ПТП бил съставен констативен протокол за ПТП с бланков №
1778777/06.09.2021 год., а по отношение на виновния водач бил съставен АУАН № GA
434234/05.09.2021 год.
След настъпване на ПТП на ищцата била оказана спешна медицинска помощ в МБАЛ
„Света Анна“ С. АД – гр. С., където била откарана с линейка. Постъпила в болницата с
оплаквания от непоносима болка в левия си горен крайник и в областта на лявото си рамо,
остри болки в гръдния кош, главата и областта на носа, който кървял обилно. С цел
установяване на налични травматични увреждания били извършени редица прегледи и
параклинични изследвания, както и рентгенографии на гръден кош, рамо и носни кости.
Приложено й било медикаментозно лечение, след което била освободена от лечебното
заведение.
Твърди се, че тъй като болките се усилвали, на 07.09.2021 год. ищцата се
консултирала с ортопед-травматолог, като било установено навяхване и разтягане на лява
акромиоклавикуларната /раменна/ става, която била с хематом, оток и силно деформирана,
със симптоми на Пагона пол. Движенията в левия й горен крайник били болезнени и силно
ограничени. Констатирани били и контузия на назална област, контузия на гръден кош с
отслабено дишане, както и разкъсно-контузна рана на лявата вежда. Левият й горен крайник
бил имобилизиран с ортезно средство, поставени й били шини и гипсови превръзки. Дадени
й били препоръки за продължаване на медикаментозното лечение – прием на обезболяващи
и противовъзпалителни медикаменти, спазване на режим на покой, а с оглед травмата на
назална област й било препоръчано да се консултира със специалист УНГ.
На 09.09.2021 год. по повод оплакванията на ищцата от затруднено дишане през носа
бил извършен преглед от специалист – УНГ, при който се установил оток на носната
пирамида, а след извършена риноскопия – че носните конхи са оточни със затруднено
дишане, а носовите проходи – стеснени двустранно. Предписано й било медикаментозно
лечение.
Твърди се, че от извършените изследвания и прегледи било установено, че вследствие
на процесното ПТП ищцата е получила следните травматични увреждания :
- навяхване и разтягане на лява раменна става с хематом и оток на същата;
- контузия на лява гръдна половина в областта на V-то, VI-то и VII-мо междуребрие
по задна аксиларна линия с множество кръвонасядания по същата и силна палпаторна болка;
- контузия на назалната област с оток на носната пирамида и носните конхи;
2
- травма на главата;
- разкъсно-контузна рана в областта на лява вежда.
Твърди се, че поради незатихващите болки в областта на главата на 27.10.2021 год.
ищцата осъществила консултация със специалист по нервни болести, като след извършен
преглед и компютърна томография на главен мозък било констатирано наличие на хронично
посттравматично главоболие вследствие травмата на главата, която ищцата получила при
процесното ПТП, както и дискоординационен синдром – лека дисметрия при НПП за лява
ръка, както и залитане назад и наляво при провеждане на тест на Ромберг. Отново й било
приложено медикаментозно лечение.
Твърди се, че ищцата продължава да търпи силни по интензитет физически болки и
страдания вследствие на получените при ПТП травми. Движенията в левия й горен крайник
са били невъзможни в продължение на повече от 30 дни, а болките – силни, поради което се
нуждаела от постоянната подкрепа и съдействие на своите близки за осъществяването на
обичайните си и ежедневни дейности. Ищцата изпитвала болка и чувство за скованост в
областта на гръдния си кош, придружени със задух, силни до непоносими болки в главата и
назалната област, дезориентация и позиви за повръщане. Чувствала постоянна умора,
отпадналост и липса на енергия. Поради травмата на носа дишането й е било допълнително
затруднено, а поради нараняването на носа и разкъсно-контузната рана на лицето чувствала
изтръпнало и болезнено цялото си лице и се срамувала от начина, по който изглежда.
Твърди се, че за лекия автомобил марка „Мерцедес“, модел „Ц 220“, с ДК № СВ 9693
НК, управляван при ПТП от деликвента М.Г.Н., била сключена с ответника застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите, със застрахователна полица №
BG/02/121000495314, валидна от 11.02.2021 год. до 10.02.2022 год., т.е. към датата на ПТП,
05.09.2021 год.
Твърди се, че ищцата депозирала писмена застрахователна претенция по чл.380, ал.1
от КЗ до „ЗД Б.И.” АД, изпратена по пощата и получена от застрахователя на 15.12.2021
год., но до изтичане на срока по чл.496, ал.1 от КЗ ответникът не е заплатил или определил
по заведената щета № НЩ-8463/20.12.2021 год. застрахователно обезщетение.
Преписи от и.м. и приложенията към нея са връчени на ответника с указанията по
чл.367-370 от ГПК, като в срока по чл.367, ал.1 от ГПК същият е подал писмен отговор, с
който е оспорил исковете по основание и размер, взел е становище по обстоятелствата, на
които се основават и е направил възражения срещу тях.
С отговора се оспорват твърденията по и.м., че е налице деликт, причинен от водача
на лекия автомобил марка „Мерцедес“ М.Г.Н.. Твърди се, че събитието е случайно за водача
този автомобил, като за него не е била налице обективна възможност да предвиди и
предотврати настъпването на вредите.
Сочи се, че представеният с и.м. констативен протокол за ПТП не се ползва материална
доказателствена сила в частта „Обстоятелства и причини за ПТП”, доколкото няма данни
длъжностното лице да е възприело лично настъпването на инцидента. Без да е установен
3
механизма на ПТП не може да бъде направен извод че участникът в него е действал
противоправно, а без установено противоправно поведение не подлежи на приложение
презумпцията за вина по чл.45, ал. 2 ЗЗД.
С отговора се сочи, че исковата претенция е прекомерна и не отговаря на
икономическата конюнктура и вредата – сумата, която се претендира като обезщетение за
неимуществени вреди от ищцата, е прекомерно завишена, като не отговоря установеното от
съдебната практика като справедлив размер на обезщетението за подобен род вреди. С оглед
липсата на данни за настъпили усложнения ответникът счита, че адекватната сума за
обезщетение е около 5 000 лева, ако искът се докаже по основание и без да се отчита
съпричиняване на вредата.
Прави се евентуално възражение за съпричиняване от страна на ищцата като пътник
в МПС, със степен на приноса й в размер на 50 % . Твърди се, че същата е пътувала без
поставен предпазен колан в противоречие с императивните изисквания на ЗДвП. Твърди се,
че е налице обективна причинно-следствена връзка между поведението на пострадалата от
една страна и настъпилите вреди, като същите произтичат по вид и степен и от собственото
й противоправно поведение, както и че при правилно поставен предпазен колан вредите или
не биха били настъпили или са щели да бъдат в значително по-лека степен.
Ответникът също претендира направените по делото разноски.
Софийски окръжен съд, като прецени събраните по делото доказателства и ги обсъди
във връзка с доводите на страните, приема за установено следното :
Видно от представения с исковата молба констативен протокол за ПТП №
1778777/06.09.2021 год., съставен от дежурен при РУ Б., в същия е отразено настъпило ПТП
на 05.09.2021 година около 22.45 часа на третокласен път № 161, на моста над река Бебреш,
с един участник – лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „Ц 220“, с ДК № СВ 9693 НК, с
водач М.Г.Н.. Отразено е, че същият се е движил с несъобразена скорост и на моста на река
Бебреш, който бил в ремонт, се е преобърнал по таван между две от колоните на моста. В
констативния протокол не е отразено при ПТП да са пострадали водачът или пътник в
автомобила.
За така причиненото ПТП по отношение на виновния водач М.Г.Н. бил съставен
АУАН сер. GA № 434234/06.09.2021 год. и наложено административно наказание глоба с
НП № 21-0246-001396/17.12.2021 год. на ОДМВР – С., РУ – Б. за извършено нарушение на
чл.20, ал.2 от ЗДвП.
От показанията на свидетеля Х.П.Ч. се установява, че на 05.09.2021 год. пътували с
лекия автомобил „Мерцедес“ на М.Н. от с. Л. към гр. Б., като свидетелят седял вдясно до
шофьора, а ищцата В. М. – на задната седалка зад шофьора; всички били с поставени
предпазни колани. Когато наближили моста над река Бебреш, било тъмно, карали на фарове,
нямало поставени знаци и не разбрали, че мостът се ремонтира и били останали само
колоните му – имало насип, но когато минали през него, липсвало платното на моста и
4
пропаднали по таван долу в дерето на реката. След като излезли от автомобила, установили,
че В. е пострадала, тъй като имало кръв по лицето и се оплаквала от болки в рамото и в
главата. Дошла полиция, а после и линейка и я откарали в болница в С..
От показанията на свидетелката Л.М.Ц., майка на ищцата, се установява, че на
05.09.2021 год. били на вила на село, когато дъщеря й с нейни приятели решили да отидат с
кола до гр. Б. за да напазаруват. По-късно вечерта й се обадила дъщеря й В. М., била
развълнувана и й казала, че катастрофирали, като паднали от мост. Свидетелката веднага
отишла с кола на мястото на ПТП и видяла дъщеря си с кръв по лицето и с разцепена вежда,
носът й видимо бил изкривен. Колата им била паднала под моста, обърната по таван. На
мястото пристигнали полиция и две линейки, като след преглед на В. й съобщили, че
състоянието й налага да я откарат до гр. С. в Окръжна болница. След прегледи в гр. С. я
насочили за домашно лечение, но в къщи дъщеря й имала постоянни оплаквания от болки в
главата и й се гадело. Посетили ортопед-травматолог в гр. Б., като й сложили шина на
ръката, а впоследствие и текстилна шина през врата, която носила почти цял месец. През
цялото време имала болки в лявата част на главата и рамото, почти не можела да се
обслужва сама и майка й помагала.
От заключението по назначената АТЕ, изготвено след запознаване с материалите по
делото, вкл. обсъдените горе констативен протокол за ПТП и показанията на свидетеля
Чунов, се установява следния механизъм на настъпване на ПТП :
На 05.09.2021 год. около 22.45 часа – тъмната част на денонощието, при прав,
равнинен участък, сухо асфалтово покритие, нормална видимост, по третокласен път от
републиканската пътна мрежа № 161, в посока от с. Л., към гр. Б., на къси светлини се е
движил лек автомобил „Мерцедес 220 Ц” с ДК № СВ 96 93 НК, управляван от М.Г.Н.. В
автомобила на предна дясна седалка е пътувал Х.П.Ч., а на задната лява седалка е пътувала
ищцата В. К. М..
В участъка на ПТП пътят е преминавал по мост, изграден над река Бебреш, пресичащ
траекторията на третокласния път перпендикулярно. Когато автомобилът е навлязъл в
участъка на моста, който се е ремонтирал и на който е липсвало асфалтовото покритие, е
преминал през насип непосредствено преди края на платното за движение, при което е
преминал през този насип и е паднал в рака Бебреш по таван.
Доколкото от данните по делото не може да се определи скоростта на движение на
автомобила към момента на ПТП, вещото лице изчислява опасната му зона за спиране по
формула, в която тази скорост е нормативно допустимата максимална скорост на движение
в участъка – 90 км/ч. Опасната зона за спиране в случая е 79.5 метра, докато при движение
на къси светлини максималната зона на видимост пред автомобила е била около 70 метра,
т.е. от техническа гледна точка причината за възникване на ПТП следва да се търси в
субективните действия на водача М.Г.Н., който в зоната на ПТП се е движил със скорост,
която не му е позволявала да спре автомобила в зоната на видимост – осветеното от
фаровете на автомобила пространство.
5
От заключението по назначената СМЕ, изготвено след запознаване с медицинската
документация, представена по делото, се установява, че в резултат на пътнотранспортното
произшествие на пострадалата В. К. М. са били причинени следните травматични
увреждания : контузия на главата с разкъсно-контузна рана на клепач на лявото око,
травматичен оток на носа, кръвонасядане на лявата гръдна половина по задна аксиларна
линия в зоната на V-то, VI-то и VII-мо междуребрие, оток и хематом в областта на лявата
раменна става. По повод травматичните увреждания на пострадалата е била поставена
имобилизация с ортезно средство, приложена е й била медикаментозна терапия с
обезболяващи, криотерапия и покой за срок от около 20 дни.
В кориците на делото няма медицинска документация, сочеща наличието на
усложнения на травмата, поради което експертизата приема, че пострадалата понастоящем е
възстановена от причинените й травматични увреждания.
От извършената от съда справка за данните по чл.574, ал.12 от КЗ от
Информационния център на Гаранционен фонд се установява, че за лекия автомобил с ДК №
СВ 9693 НК, управляван при ПТП от деликвента М.Г.Н., е била сключена със „ЗД Б.И.” АД
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите със застрахователна полица №
BG/02/121000495314, валидна от 11.02.2021 год. до 10.02.2022 год., т.е. към датата на ПТП,
05.09.2021 год.
С и.м. е представена писмена застрахователна претенция по чл.380, ал.1 от КЗ на В.
К. М. до „ЗД Б.И.” АД, изпратена по пощата и получена от застрахователя на 15.12.2021
год., по която била образувана преписка по щета № НЩ-8463/20.12.2021 год. и по която с
писмо изх. № НЩ-8463/20.12.2021 год. ответникът изискал представяне на допълнителни
документи, удостоверяващи събитието. По делото не е удостоверено такива да са били
представени или застрахователят да се произнесъл до изтичане на срока по чл.496, ал.1 от
КЗ – до 15.03.2022 год. включително.
При така установената фактическа обстановка съдът стигна до следните правни
изводи :
Съгласно разпоредбата на чл.432, ал.1 от КЗ увреденото лице, спрямо което
застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по
застраховка „Гражданска отговорност“ при спазване на изискванията на чл.380, а именно –
лицето, което желае да получи застрахователно обезщетение, е длъжно да отправи към
застрахователя писмена застрахователна претенция, като с предявяването на претенцията
следва да предостави пълни и точни данни за банковата сметка, по която да се извършат
плащанията от страна на застрахователя. Когато с претенцията са представени всички
доказателства по чл.106 от КЗ, застрахователят е длъжен да се произнесе в срок до 15
работни дни – чл.108, ал.1 от КЗ. При непредставяне на всички доказателства се прилага
срокът по чл.496, ал.1 от КЗ – срокът за окончателно произнасяне по претенция по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите не може да е по-
6
дълъг от три месеца от нейното предявяване по реда на чл.380, ал.1 от КЗ, като
застрахователят следва окончателно да се произнесе, като или определи и изплати размера
на обезщетението, или даде мотивиран отговор по предявените претенции, когато : а)
отказва плащане, или б) основанието на претенцията не е било напълно установено, или в)
размерът на вредите не е бил напълно установен.
Съгласно разпоредбата на чл.429, ал.2, т.2 от КЗ в застрахователното обезщетение,
платимо по договор за застраховка „Гражданска отговорност“, се включват лихви за забава,
когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице при условията на
чл.429, ал.3, а именно –
„Лихвите за забава на застрахования по ал.2, т.2, за които той отговаря пред
увреденото лице, се плащат от застрахователя само в рамките на застрахователната сума
(лимита на отговорност). В този случай от застрахователя се плащат само лихвите за забава,
дължими от застрахования, считано от датата на уведомяването от застрахования за
настъпването на застрахователното събитие по реда на чл.430, ал.1, т.2 или от датата на
уведомяване или на предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице, която от
датите е най-ранна.“.
Актуалната практика на ВКС /решение № 128/04.02.2020 год. по т.д. № 2466/2018
год., решение № 60112/01.12.2021 год. по т.д. № 1221/2020 год. и решение № 72/29.06.2022
год. по т.д. № 1191/2021 год./ изоставя възприетото в предходни решения на съда /решение
№ 93/27.11.2020 год. по т.д. № 2013/2019 год./ становище, че застрахователят дължи
законната лихва за забава върху дължимото застрахователно обезщетение след изтичане на
срока по чл.496, ал.1 от КЗ, като се обединява около становището, че застрахователят следва
да покрие спрямо увреденото лице отговорността на делинквента за дължимата лихва за
забава от датата на уведомяването си от застрахования за настъпването на
застрахователното събитие или от датата на уведомяване или на предявяване на
застрахователната претенция от увреденото лице, която от двете дати е най-ранна. След
изтичане на срока по чл.496, ал.1 от КЗ и при липсата на произнасяне и плащане на
обезщетение от застрахователя същият дължи законната лихва върху обезщетението за
неимуществени вреди за собствената си забава.
В настоящия случай допустимостта на предявените искове съгл. разпоредбата на
чл.498, ал.3 от КЗ бе установена с представената с и.м. писмена застрахователна претенция
по чл.380, ал.1 от КЗ на В. К. М., изпратена по пощата и получена от застрахователя на
15.12.2021 год., по която до изтичане на срока по чл.496, ал.1 от КЗ няма данни ответникът
да е определил или заплатил застрахователно обезщетение или изрично да е отказа
изплащане на такова.
По основателността на предявените искове съдът намира следното :
С разпоредбата на чл.432, ал.1 от КЗ е уредено правото на пряк иск в полза на
пострадалото лице срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност” на
прекия причинител, като отговорността на застрахователя е обусловена от и е еднаква по
обем с отговорността на деликвента. За да се ангажира отговорността на застрахователя по
7
горния ред е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно
застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка „Гражданска
отговорност”, както и да са налице всички кумулативни предпоставки от фактическия
състав на чл.45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител –
застрахован спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди.
В настоящия случай от събраните гласни и писмени доказателства и от заключението
по назначената АТЕ бе установено по несъмнен начин, че единствената причина за
настъпването на ПТП, при което на ищцата са били причинени телесни увреждания, са били
субективните действия на водача на лекия автомобил марка „Мерцедес“, модел „Ц 220“, с
ДК № СВ 9693 НК – М.Г.Н., който в зоната на ПТП се е движил със скорост, която не му е
позволявала да спре автомобила в зоната на видимост – осветеното от фаровете на
автомобила пространство, като е пропаднал в коритото на река Бебреш. Установено бе и че
при ПТП на ищцата са били причинени сочените в и.м. увреждания, а именно – навяхване и
разтягане на лява раменна става с хематом и оток на същата, контузия на лява гръдна
половина в областта на V-то, VI-то и VII-мо междуребрие по задна аксиларна линия с
множество кръвонасядания по същата и силна палпаторна болка, контузия на назалната
област с оток на носната пирамида и носните конхи, травма на главата и разкъсно-контузна
рана в областта на лява вежда.
По делото бе установено и че горните причинени на ищеца травматични увреждания
са в причинна връзка с противоправните действия на деликвента, причинил ПТП. Вината на
деликвента съгл. чл.45, ал.2 от ЗЗД се предполага до доказване на противното, а горната
презумпция в настоящото производство не само не бе опровергана, но и от събраните
доказателства вината бе установена по несъмнен начин – с установяването на факта на
нарушаване на правилата за движение по пътищата от този водач, регламентирани в чл.20,
ал.2 от ЗДвП, за което му е било наложено административно наказание с НП № 21-0246-
001396/17.12.2021 год. на ОДМВР – С., РУ – Б..
Установена бе и причинната връзка между горните нанесени на ищцата телесни
увреждания и търпените от нея физически болки и страдания.
По делото бе установен и последният елемент от фактическия състав за ангажиране
на отговорността на застрахователя по предявения пряк иск по чл.432, ал.1 от КЗ –
обстоятелството, че за лекия автомобил с ДК № СВ 9693 НК, управляван при ПТП от
деликвента М.Г.Н., е била сключена със „ЗД Б.И.” АД застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите със застрахователна полица № BG/02/121000495314,
валидна от 11.02.2021 год. до 10.02.2022 год., т.е. към датата на ПТП, 05.09.2021 год.
Доказан по основание, предявеният иск по чл.432, ал.1 от КЗ е доказан отчасти по
размер.
Съгласно разпоредбата на чл.52 от ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се
определя от съда по справедливост. При определяне на обезщетението се съобразяват
характера и тежестта на вредите, тяхното проявление във времето и цялостното
8
неблагоприятното отражение на увреждащото деяние в патримониума на увреденото лице.
В настоящия случай неимуществените вреди са във формата на физически болки и
страдания, търпени от ищцата като пряка и непосредствена последица от получените при
ПТП травматични увреждания. В случая следва да се отбележи, че търпените от ищцата,
млада жена на 19 години към момента на инцидента, физически болки и страдания не са
били с по-голям интензитет от обичайния при такъв вид увреждания, нито са търпени
продължително време – видно от заключението на СМЕ и показанията на свидетелката
Лидия Цанова, на ищцата е била поставена имобилизация с ортезно средство във връзка с
травмата на лява раменна става, приложена е била медикаментозна терапия с
обезболяващи, криотерапия и предписание за покой за срок от около 20 дни. Нито една от
получените от ищцата травми не е била животозастрашаваща, не е наложила оперативно
лечение или престой в болнично заведение, а по делото не се установи, че и понастоящем
пострадалата не е напълно възстановена от причинените й травматични увреждания.
В обобщение съдът приема, че така установените и претендирани неблагоприятни
проявления от причинените на ищцата увреждания – физически болки и страдания, налагат
определяне на обичайния определян в практиката на съдилищата размер на обезщетението
за сходни претърпени неимуществени вреди, което следва да допринесе за репатриране на
неблагоприятните последици от увреждащото събитие в патримониума на ищцата, а именно
– обезщетение в размер на 15 000 лева. Предявеният иск следва да се отхвърли като
неоснователен в частта му за разликата до пълния му предявен размер от 30 000 лева.
Съдът намира за неоснователно възражението на ответника по чл.51, ал.2 от ЗЗД,
направено с отговора на и.м. – за съпричиняване на вредоносния резултат от ищцата, която
със своите действия да е допринесла за настъпване на вредоносния резултат – от събраните
гласни доказателства чрез разпита на свидетеля Християн Чунов бе установено, че ищцата
по време на ПТП е пътувала на задна лява седалка в автомобила с поставен предпазен
колан.
Върху сумата от 15 000 лева съдът на осн. чл.409 от КЗ съдът следва да присъди и
законната лихва за забава върху дължимото застрахователно обезщетение, считано от
16.03.2022 год., до окончателното й заплащане – съобразно заявения петитум. Независимо
от горното следва да се отбележи, че в случая с оглед разпоредбата на чл.429, ал.3 от КЗ
лихва е дължима от по-ранна дата – от датата, на която застрахователна претенция по
чл.380, ал.1 от КЗ на ищцата е била получена от „ЗД Б.И.” АД, 15.12.2021 год.
По отношение на държавните такси и разноски :
Тъй като с определение от 01.08.2022 год. ищцата е била освободена от заплащане на
ДТ по настоящото производство, то с оглед изхода на делото и на осн. чл.78, ал.6 от ГПК
ответникът следва да се осъди да заплати по сметка на съда дължимата държавна такса
върху уважения размер на иска по чл.432, ал.1 от КЗ в размер на 600 лева.
В хода на производството по делото ищцата е направила разноски в общ размер на
9
550 – внесени депозити за в.л. по назначените АТЕ и СМЕ, поради което и на осн. чл.78,
ал.1 от ГПК ответникът следва да се осъди да й заплати сумата от 275 лева – разноски
съобразно уважената част на исковете.
Тъй като, видно от представения по делото договор за правна помощ №
024488/07.03.2023 год., сключен между ищцата и адвокат И. Н. Ж. от САК, с ЕГН
**********, със служебен адрес гр. Б., ул. „Севаст Огнян“ № 4, ет. 1, офис 5, същият е за
оказване на осн. чл.38, ал.1, т.2 от ЗА на безплатна адвокатска помощ за процесуално
представителство по делото, то на осн. чл.38, ал.2 от ЗА съдът следва да определи размер на
адвокатското възнаграждение съобр. правилата на чл.36, ал.2 от ЗА и чл.7, ал.2, т.3 от
Наредба № 1/09.07.2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения – в
размер на 1 750 лева /минималният размер по чл.7, ал.2, т.3 при интерес от 15 000 лева –
уваженият размер на иска/, като осъди ответника да заплати тази сума на адвоката. Върху
горната сума не следва да се присъжда заплащане и на ДДС, доколкото не е удостоверено,
че адвокатът е регистриран по ЗДДС. Определянето на горния размер на адвокатското
възнаграждение бе съобразен с ниската фактическа и правна сложност на делото, броя на
проведените заседания /две/ и извършените процесуални действия с участието на страните
/разпит на двама свидетели и изслушани заключения по две експертизи/.
С оглед изхода на делото и на осн. чл.78, ал.3 от ГПК съдът следва да осъди ищцата
да заплати на ответника „ЗД Б.И.” АД направените по делото разноски съразмерно с
отхвърлената част на исковете – 1 000 лева от общо направени разноски в размер на 2 000
лева – заплатено адвокатско възнаграждение за процесуално представителство в размер на 2
000 лева с ДДС.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на осн. чл.432, ал.1 и чл.429, ал.3 от КЗ „ЗД Б.И.” АД, ЕИК ********* да
заплати на В. К. М. от гр. Б., бул. „Б.“ № *, вх.*, ет.*, ап.*, с ЕГН **********, сумата от
15 000 лева /петнадесет хиляди лв./, съставляваща обезщетение за причинени й
неимуществени вреди – физически болки и страдания вследствие нанесени й телесни
увреждания – навяхване и разтягане на лява раменна става с хематом и оток на същата,
контузия на лява гръдна половина в областта на V-то, VI-то и VII-мо междуребрие по задна
аксиларна линия с множество кръвонасядания по същата и силна палпаторна болка,
контузия на назалната област с оток на носната пирамида и носните конхи, травма на
главата и разкъсно-контузна рана в областта на лява вежда, причинени в резултат на ПТП,
настъпило на 05.09.2021 година около 22.45 часа на третокласен път № 161, на моста над
река Бебреш, в посока от с. Л., Софийска област към гр. Б., по вина на М.Г.Н. с ЕГН
********** – водач на лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „Ц 220“, с ДК № СВ 9693
НК, със застрахователна полица № BG/02/121000495314 за застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите, сключена с ответника, валидна от 11.02.2021 год. до
10
10.02.2022 год., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 16.03.2022 год. до
окончателното й заплащане, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск по чл.432, ал.1 от КЗ за
разликата до пълния му предявен размер от 30 000 лева /тридесет хиляди лв./.
ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.6 от ГПК „ЗД Б.И.” АД, ЕИК ********* да заплати по
сметка на Софийски окръжен съд сумата от 600 лева /шестстотин лв./, съставляваща
дължима за производството по делото държавна такса.
ОСЪЖДА на осн. чл.38, ал.2 от ЗА „ЗД Б.И.” АД, ЕИК ********* да заплати на
адвокат И. Н. Ж. от САК, с ЕГН **********, със служебен адрес гр. Б., ул. „Севаст Огнян“
№ 4, ет. 1, офис 5, сумата от 1 750 лева /хиляда седемстотин и петдесет лв./, съставляваща
определено от съда по реда на чл.38, ал.2 от ЗА адвокатско възнаграждение за осъществено
безплатно процесуално представителство по делото.
ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.1 от ГПК „ЗД Б.И.” АД, ЕИК ********* да заплати на В.
К. М. от гр. Б., бул. „Б.“ № *, вх.*, ет.*, ап.*, с ЕГН **********, сумата от 275 лева /двеста
седемдесет и пет лв./, съставляваща направени по делото разноски съразмерно с уважената
част от исковете.
ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.3 от ГПК В. К. М. от гр. Б., бул. „Б.“ № *, вх.*, ет.*, ап.*,
с ЕГН **********, да заплати на „ЗД Б.И.” АД, ЕИК ********* сумата от 1 000 лева
/хиляда лв./, съставляваща разноски съразмерно с отхвърлената част от исковете.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски окръжен съд: _______________________
11