Р Е Ш Е Н И Е
№ 25
гр.Варна 14.02.2020 г.
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯ
АПЕЛАТИВЕН СЪД, наказателно отделение, в открито заседание на тринадесети
февруари, през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЯНКО
ЯНКОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВКА ДЕНЕВА
ДЕСИСЛАВА САПУНДЖИЕВА
Секретар СОНЯ ДИЧЕВА
Прокурор СТАНИСЛАВ АНДОНОВ
След като разгледа докладваното
от съдия ДЕНЕВА
ВНОХД №409 по описа за 2019 г.
на АС-Варна
Производството
е образувано въз основа на подадена въззивна жалба от адв. И.С.А., в качеството
му на процесуален представител на Д.Р.А.. Насочена е срещу правилността на присъда
№ 15, постановена на 25.10.2019г. от състав на ОС – гр. Силистра по НОХД №188/2019
г., с която подс. Д.Р.А. е била призната за виновна в това, че през периода 01.06.2008г.-25.09.2012г.
при условията на продължавано престъпление, е избегнала установяването и
плащането на данъчни задължения в големи размери -5464.18лв, като не е подала
съответните данъчни декларации изискуеми по чл.49 ал.3 от ЗМДТ и Наредба №15 на
Община Кайнарджа за определяне размера на местните данъци, в нито един от
случаите на получени в периода 171 бр. дарения на обща стойност 109
283.59лв, с което е осъществила от обективна и субективна страна състава на
престъпление по чл. 255 ал. 1 т. 1 във
вр. с чл.26 ал.1 НК. На основание чл.
58а, ал.4 НК във вр. с чл.55, ал.1, т.1 от НК е наложено наказание лишаване от
свобода за срок от 6 месеца, изпълнението на което е отложено по реда на чл.66
от НК, с изпитателен срок от 3 години. Съставът на първата инстанция не е
наложил кумулативно предвиденото наказание глоба.
В тежест на подсъдимата са
били присъдени сторените разноски.
С твърдения за неправилност и
незаконосъобразност на постановения акт, както и допуснати съществени
процесуални нарушения, защитата обосновава своето иска за оправдаване на подс. Д.А..
„Твърде формално“ било прието, че е осъществен състава по чл.255, ал.1, т.1,
вр. чл.26 от НК. Липсвала и дължимата преценка дали е налице хипотезата по
чл.2, ал.2 от НК, или тази по чл.14.
В съдебните прения, представителят
на държавното обвинение намира постановената присъда за правилна и
законосъобразна, респективно възраженията
на защитата за неоснователни. Възстановяването на по-голямата част от
недекларираната сума обосновава приложението на чл.55 от НК.
Процесуалният представител на
подсъдимата не поддържа твърдението за приложимост на чл.2, ал.2 от НК, но за сметка
на това намира, че следва да бъде приложен чл.14 от НК. Налице е незнание на
фактите и обстоятелствата, принадлежащи към състава по чл.255 от НК, тъй като
подсъдимата е завършила само основно образование. С твърдения за липса на
мотиви относно субективната страна на престъплението, моли за оправдаване на
подсъдимата.
В последната си дума,
подсъдимата „иска да бъде невинна“.
Настоящата съдебна инстанция,
след като обсъди доводите на страните, събраните по делото доказателства, и с
оглед вмененото му задължение за обективно, всестранно и пълно изследване на
обстоятелствата в рамките на правомощията си по чл.314 НПК, прие за установено
следното:
Първоинстанционното съдебно
производство е протекло по реда на глава XXVII. Фактическият състав на диференцираната
процедура е запълнен, с оглед наличието на цялостно признание на фактите,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, съгласие за ползване на
доказателствената съвкупност, както и припокриване на самопризнанието с
установената по надлежния ред доказателствена маса. За настоящия състав
съществува задължение и ограничение да постанови решението си въз основа на
фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, които са
отразени и в мотивите към присъдата по следния начин:
В периода 2008г. - 2012г.,
подсъдимата е получила множество валутни преводи от различни физически лица от
РТурция и други страни. Сумите са изпращани доброволно, като помощи, предимно
чрез международната система за бързи разплащания „Western Union“ и са теглени
от нея от различни пунктове на финансови институции.
Western Union, MoneyGram,
EasyPay са международни системи за извършване на експресни парични преводи, при
която сумите се превеждат по банков път и се получават лично. Изпращаща посочва
имената на получателя, от коя държава е, размера и вида валута. Получателят при
получаване на сумата трябва да представи документ за самоличност и уникален
десет цифрен код /съобщен му от изпращача/.
През посоченият период А. е
получила от лица без родствена връзка общо 171 бр. валутни преводи в общ размер
на 109 283,59 лева, както следва:
През 2008г., считано от 31
март, е получила общо 36 броя валутни превода за 18640.07 лв., като от тях 31
броя за 8810.24 евро с левова равностойност 17231.33 лв. и 5 броя преводи за
1026.00 USD за 1408.74 лв. Като необлагаеми са приети 2бр. превода в евро на
обща стойност 55.32 или 108.20лв, наредени от майката на подсъдимата, поради
което не са включени в общият брой на получените преводи.
През 2009г. са получени общо
77 броя валутни превода с обща левова равностойност 59682.48 лв., като от тях
73 броя за 30031.50 евро с левова равностойност 58736.51 лв. и 4 броя преводи
за 650.00 USD с обща левова равностойност 945.98 лв.
През 2010г. са получени общо
38 броя валутни превода с обща левова равностойност 23455.64 лв., като от тях
36 броя за 10992.00 евро с обща левова равностойност 21498.48 лв. и 2 броя
преводи за 1340.00 USD с обща левова равностойност 1957.16 лв.
През 2011г. са получени общо
17 броя валутни превода с обща левова равностойност 6410.12лв., като от тях 15
броя за 2983.50 евро с обща левова равностойност 5835.22 лв. и 2 броя преводи
за 400.00 USD с обща левова равностойност 574.90 лв. Като необлагаем, не е
включен превод от 300 евро с левова равностойност 586.75 лева, изпратен от
РПолша, от самото лице, поради което не е включен в общият брой на получените
преводи.
През 2012 г. са получени общо
3 броя валутни превода за 560.00 евро с обща левова равностойност 1095.26 лв.
Последният валутен превод е
получен на 24.07.2012г.
В обвинителният акт са
представени всички преводи за периода от
01.01.2008г. до 31.12.2015г. Преводите след 24.07.2012г. са ирелевантни за
настоящия казус, така, че до тази дата общият размер на получените суми възлиза
на 109 483.59лв. Изложените
факти са констатирани и от заключението на назначената съдебно – икономическа
експертиза – л.20, том I, ДП.
Размерът на данъка за
територията на община Кайнарджа е определен в чл.35, ал.1 б.“б“ от Наредба №15,
съгласно която при дарение на имущество, както и в случаите по чл.44, ал.2 от
Закона за местните данъци и такси, данъкът се начислява върху оценката на
прехвърляното имущество в размер на 5 на сто - при дарение между лица извън
посочените в буква "а", следователно дължимият данък върху сумата от 109 483.59лв възлиза на 5474.18лв.
Подсъдимата не е подавала
данъчни декларации в местната община, в двумесечен срок, за всяка от получените
суми.
На 27.11.2018г., подс.А. е
подала декларация по чл.49 ал.3 ЗМДТ с вх.№**********/2018г. в Община Кайнарджа
и е декларирала дарения в периода 2008-2011г. за сумата 52151.77 евро, с левова
равностойност 102000лв. Начисленият данък е 5100лв, заплатен на 28.11.2018г. с
приходна квитанция №**********/28.11.2018г.
Признанието на фактите се
подкрепя безспорно от събраните по надлежния процесуален ред писмени и гласни
доказателства и доказателствени средства - обяснения на подсъдимата,
свидетелство за съдимост, ДСМПИС, заключение по съдебно – икономическа
експертиза, множество писмени документи.
Въз основа на доказателствата
и изводимите от тях факти, несъмнено се установяват обективните и субективни
признаци на състава по чл.255, ал.1, т.1, вр. чл.26 от НК, същите са отразени и
в обстоятелствената част на обвинителния акт и са признати изцяло от
подсъдимата.
С оглед задължението на
въззивната инстанция, предвидено в разпоредбата на чл. 314 от НПК за служебна
проверка на присъдата, настоящият състав на АС-Варна констатира, че правните
изводи на първоинстанционния съд съответстват изцяло на установените факти по
делото. Спор по правото не може да има - материалният закон е приложен
правилно.
По възраженията:
Правилността на постановената
присъда се атакува в няколко аспекта:
„Формален
бил изводът на съда, досежно авторството на деянието.“
Производството по делото се развива по реда
на глава XXVII – а от НПК. В съдебно
заседание от 25.10.2019г., адв. А., в качеството му на защитник на подсъдимата
е заявил, че от името на своята подзащитна прави искане за разглеждане на
делото по реда на „Съкратено съдебно следствие“. Това изявление е било
потвърдено лично и от Д.А., която сочи, че е „разбрала правата си…“. – л.20, гръб, НОХД №188/2019г.
На първо място следва да се посочи, че съгласно т.8.3
от Тълкувателно решение № 1/6.04. 2009 г. на ОСНК на ВКС, изявлението на подсъдимия/та
по чл.371, т.2 от НПК не може да бъде оттеглено след постановяването на
определението по чл.372, ал.4 НПК. В
настоящия случай подсъдимата е признала фактите и обстоятелствата, такива
каквито са отразени в обстоятелствената част на обвинителния акт. Както при
първото разглеждане на делото, така и в хода на настоящето производство/
по-конкретно изложените доводи в депозираната жалба/ се навеждат твърдения,
които са категорично несъвместими с направеното самопризнание и неговата
доказателствена относимост. Затова и по отношение настойчивото твърдение на
защитата, че авторството на деянието не е доказано следва да се обърне
внимание, че в обвинителния акт – стр.3 - 8,
се сочи изрично, че със своите действия подсъдимата е осъществила
състава на престъпление по чл.255, ал.1, т.1, вр. чл.26 от НК, защото през
периода от 01.06.2008г. – 25.09.2012г. в условията на продължавано престъпление
е избегнала установяването и плащането на данъчни задължения в големи размери,
а направеното признание на фактите включва цялата обстоятелствена част на
обвинението, включително и обективните и субективни елементи на състава.
На следващо място е уместно да се изтъкнат
съображенията на ВКС на РБ, залегнали в посоченото тълкувателно решение, и в
частност в негови т.8.1 и 8.2. В т.8.1
касационната инстанция е заела следното становище по отношение рамките
на възможната в хода на тази процедура защита: „Допустимата защита на подсъдимия/та остава ограничена в рамките на признатите фактически
положения по обвинителния акт. В тези предели могат да се установяват и
противопоставят правопроменящи и правопогасяващи обстоятелства, свързани с приложимия
материален закон, с предпоставките и съдържанието на наказателната
отговорност. В обсега на същите са излагане на съображения за необходимост от
приложение на относимите основни институти на наказателното право; очертаване
на аргументи за обективните и субективни признаци на престъпния състав и
обоснованата от тях правна квалификация, визирана в особените норми на
наказателния кодекс; релевиране на възражения за наказателна неотговорност и
погасителна давност; предлагане на доводи за индивидуализация на санкционните
последици. Всичко това обаче е възможно при условие, че е съвместимо с
фактологията по обвинителния акт и не внася съществени изменения в
нейните очертания“. В т.8.2 пък са очертани рамките
на въззивната проверка като е прието, че въззивният съд не разполага с процесуална възможност
да реши делото на основата на фактическа
обстановка, различна от очертаната в обвинителния акт и да приеме фактически
положения, несъвместими с признатите факти. От
изложеното следва, че възражения свързани с доказателствена недостатъчност и
необоснованост не могат да намерят място във въззивното производство при
процес, следващ правилата на процедурата по чл.371 т.2 НПК. А точно такива са
част от доводите на защитата в посочената жалба, поради което и те ще бъдат
оставени без разглеждане.
Допустимите пък за разглеждане, по приложението на
материалния закон – чл.2, ал.2 и чл.14 от НК и липсата на мотиви, са
неоснователни.
Макар в съдебно заседание доводите, свързани с приложението на чл.2, ал.2 от НК да не се поддържат, то служебната проверка изисква коментар в тази насока. Както правилно е отбелязал и първоинстанционния съд, преценката за по-благоприятна разпоредба, се прави при законодателна промяна, касаеща материалния закон. Извън обхвата на чл.2, ал.2 от НК, остават измененията на разпоредбите, запълващи конкретната бланкетна норма. Основополагащи и задължителни постулати, свързани с проблематиката се съдържат и в ППВС №1 /1983г. по н.д.№8/1982, в т.2 б.“в“: “…....когато бъдат изменени наказателните норми, приложим е чл.2 ал.2 НК, т.е. прилага се най-благоприятния закон. Това правило не се отнася до случаите на изменение на правилата, които запълват бланкетната диспозиция и уреждат движението по пътищата, експлоатацията или ремонта. За отговорността на дееца има значение само и единствено правилото, което е било в сила при извършване на деянието.“ Тоест, измененията и отмяната на разпоредбите, които допълват определен състав от Наказателния кодекс, нямат отношение при преценката за по-благоприятен закон.
Твърди се, че е налице грешка по см. на чл.14 от НК. Безспорно установено е, както в правната доктрина, така и в съдебната практика, че липсата на съответни представи, относно „фактическите обстоятелства“, които принадлежат към състава на престъплението или относно общественоопасния характер на извършеното, се явява обстоятелство изключващо умисъла относно това престъпление, а при наличието на допълнителни предпоставки и непредпазливостта. Изводите за грешната представа, която може да се дължи на липса на съответно възприятие, на неправилно възприятие, или на неправилна логическа обработка на възприетото се извличат от действията на подсъдимата. В конкретиката, не са налице доказателства, които да сочат на такава дезорганизираност. Изпращаните доброволно парични средства, А. е получавала чрез представянето на документ за самоличност и уникален десет цифрен код /съобщен от подателя/, т.е очевидно е била наясно с факта на придобитото от нея безвъзмездно имущество. Всяко лице достигнало определена възраст и имащо нормална психика съзнава, че когато получава имуществени блага, на тях кореспондира и насрещна престация, или казано по-просто, че и то „трябва да даде нещо в замяна“. На размисъл подлежи и въпроса, дали подсъдимата е заплащала своите данъци, дължими извън предмета на настоящето дело. Защото, ако това е така, извод за незнание, категорично не може да бъде направен!
И въпреки изложеното, отново следва да се напомни, че делото е протекло по реда на специфична процедура, в която обвиняемата се е съгласила с всички факти, изложени в обвинителния акт и се е съгласила да не се събират доказателства за тях. В прокурорския акт се сочи и субективната страна на деянието, а именно пряк умисъл, който изключва наличието на „грешката“ по см. на закона. Тоест подсъдимата е „потвърдила“, че извършено от нея съставлява данъчно престъпление, и че интелектуалният момент на деянието включва представи относно общественоопасния характер, последиците, и искането или допускането на същите. Както правилно и аргументирано е посочил и първостепенния съд, незнанието на закона не извинява незнаещия. Извинима е само фактическата грешка, не и юридическата такава. Всеки гражданин на РБългария има както права, така и кореспондиращи на тях задължения. Едно от тях се съдържа в чл.60, ал.1 от Конституцията на РБългария, а именно, че гражданите са длъжни да заплащат данъци и такси, установени със закон, съобразно своите доходи и имущество. Получаването на безвъзмездни средства, води и до задължението за тяхното деклариране. И тъй като подсъдимата е пълнолетно лице, с българско гражданство и основно образование, то логичен се явява и извода, че е способна да чете и пише, да се запознава и знае освен своите задължения и своите права.
Твърди се също, че разглежданият съдебен акт страда от липса на мотиви. Законодателят поставя изискване за формата и минимално изискуемото съдържание на мотивите към съдебните решения. Същите следва да позволяват на всяка от страните, имаща правен интерес, да проследи начина на формиране на вътрешното убеждение у правоприлагащия държавен орган. Подлежащите на анализ в образуваната въззивна проверка мотиви са детайлни, съдържат установените фактически и правни констатации, техните доказателствени източници, в тях е даден логичен и подробен отговор на възраженията на страните. Това обосновава извод за законосъобразно изградено вътрешно убеждение, поради което не е налице нарушение по чл.348, ал.1, т.2 от НПК.
Не се открива и явна несправедливост на наложеното наказание. Индивидуализирайки санкцията, която трябва да бъде наложена за извършеното престъпление, съставът на ОС – гр. Силистра е отчел: многобройността на отделните деяния и извършването им в значителен период от време, а от друга страна – чистото съдебно минало, оказаното съдействие в хода на досъдебното производство, както и доброволното деклариране на значителна част от получените доходи. Последният факт е обосновал извод за изключителност по см. на чл.55 от НК, поради което и наложеното наказание е определено именно въз основа на по-благоприятната норма/поради конкуренция с чл.58а/. Според настоящия състав, наложеното в размер на шест месеца наказание лишаване от свобода, отложено с изпитателен срок от три години е справедливо и ответно на извършеното. То ще съдейства за личната и генералната превенция, за „поправянето“ и бъдещото спазване на законовите норми и обществени порядки от страна на подсъдимата. Ще въздейства предупредително и върху останалите неустойчиви членове на обществото, с оглед често извършваните престъпления от този вид. Пред подсъдимата А. стои угрозата и от ефективно изтърпяване на наказанието, в случаите на извършване на друго престъпление в рамките на срока по чл.66 от НК, което само по себе е възпиращ фактор. Довод за справедливост се явява и липсата на кумулативно наложеното наказание „глоба“ от страна на първоинстанционния съд.
При извършената проверка се установи, че както в прокурорския акт, така
и в мотивите към присъдата неправилно е цитираната общата сума, която
подсъдимата е получила, както и дължимите въз основа на нея 5 %. Изписано е, че
общият размер на получените суми възлиза на 109 283.57, на места и
109 283.59/ виж. л. 4, 5, 6, 8, 25, 30, 31, 32, 33, 35 от НОХД №188/2019
г./, докато в изготвената съдебно – счетоводна експертиза/л.42, том I, ДП/ точната сума е в размер на
109 483.59лв., а дължимите върху тях 5 % се равняват на 5474, 18лв., а не на 5464, 18лв.
Липсата на съответен протест или жалба в тази насока води до невъзможност за
отстраняване на констатирания порок.
След анализ, не се констатираха
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да водят до
отмяна или изменение на съдебния акт, поради което същият като правилен и
законосъобразен следва да бъде потвърден.
По изложените съображения и на
основание чл.338 от НПК, Варненският апелативен съд
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА изцяло присъда
№15/25.10.2019г. по нохд №188/2019г. на Окръжен съд – гр. Силистра.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване
в петнадесетдневен срок от връчването на съобщението за изготвянето му по реда
на глава ХХІІІ от НПК пред ВКС на Р България.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :