Р
Е Ш Е
Н И Е
№…………………
гр. Карлово, 28.03.2016
година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Карловски районен съд трети граждански състав
на двадесет и шести
февруари две
хиляди и шестнадесета година
в публично
заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДАРИНА ПОПОВА
Секретар: А.Г.
като разгледа
докладваното от съдията
гражданско дело №
1049 по описа за 2015 година
и за да се произнесе, взе предвид:
ПРОИЗВОДСТВОТО е по иск с правно основание по член 124,
ал. 1 от ГПК във връзка член 232 от ЗЗД вр. с чл. 79,
ал.1 от ЗЗД и чл. 92 от ЗЗД, разглеждано по реда на член 422, ал. 1 от ГПК.
ИЩЕЦЪТ Д. „Н.п.Ц.Б.“,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, чрез пълномощника си твърди,
че на 02.06.2008г., между Д. „Н.п.Ц.Б.“, в качеството на възложител и „Ф.Б.“
ООД като изпълнител, бил сключен Договор № ***/03.06.2008 г. (нататък –
Договора), съгласно който Възложителят възлага на Изпълнителят приема да
извършва туристически дейности и услуги в бивак „Б.Р.“ и Лагер за оцеляване - Екоцентър „Д.“ (чл. 1, ал. 1 от Договора). Предоставеното
от възложителя на изпълнителя право се изразявало в следното: 1) За обект Бивак
„Б.Р.“ - извършване на туристически дейности и предлагане на туристически
услуги и ползване на прилежащата територия с изградената туристическа
инфраструктура, включващи, но не ограничени до: информационни, предоставяне на
туристическо оборудване под наем, продажба на сувенири; продажба на дърва за
огнищата и/или дървени въглища; продажба на напитки и други стоки,
разпространяване и/или изготвяне на специализирани рекламни материали за
обекта, предоставяне на допълнителни туристически услуги и 2) За обект Лагер за
оцеляване - Екоцентър „Д.“ - Извършване на
туристически дейности и предлагане на туристически услуги и ползване
прилежащата територия с изградената туристическа инфраструктура като
приоритетно предлагане в детски лагер Екоцентър „Д.“
на бивакуване на организирани групи от деца, а когато
няма такива, отдаване за бивакуване на посетители без
автомобили. Предаването на обектите, предмет на договора било удостоверено с
Приемно-предавателен протокол от 06.06.2008г. Договорът
бил сключен за период от 5 години, като съгласно чл. 3, ал. 1 от него, уреждащ
заплащането на цената на предоставените права, изпълнителят се задължавал да
внася в полза на възложителя следните суми: За ползване на бивак „Б.Р.“ такса
(наем) за предоставеното право да се ползва обекта в размер на 1000 (хиляда)
лева годишно, платими в срок до 30.09. на съответната година и за ползване на
лагер за оцеляване - Екоцентър „Д.“ такса (наем) за
предоставеното право да се ползва обекта в размер на 500 (петстотин) лева
годишно, платими в срок до 30.09. на съответната година. Изпълнителят не
заплатил дължимите суми за упражняване на предоставените му права през 2012г. в
срок до 30.09.2012г., като на 01.10.2012г. изпаднал в забава по отношение на
тези плащания. Неиздължените главници са били в следния размер: 1 000 (хиляда)
лева - неплатена цена за ползването на Бивак „Б.Р.“ и 500 (петстотин) лева -
неплатена цена за ползването на Лагер за оцеляване - Екоцентър
„Д.“. Съгласно чл. 15 от договора в случай, че изпълнителят не спазва уговорените
срокове за внасяне на дължимите суми, същият дължал на възложителя 0,05 % на
ден върху стойността на договора, но не повече от 10 % от общото
възнаграждение. Към момента на изготвяне на Заявлението по чл. 410 от ГПК -
23.07.2015г. изпълнителят дължал максимално определения в тази разпоредба
размер на обезщетенията за забавено плащане по всяка от главниците, а именно
100 лева - обезщетение за забавено плащане (неустойка) върху неплатената цена
за ползването на Бивак „Б.Р.“ (1026 дни по 0,05 % на ден = 51,30 %, според
договора не повече от 10 % от 1000 лева = 100 лева) и 50 лева - обезщетение за
забавено плащане (неустойка) върху неплатената цена за ползването на Лагер за
оцеляване - Екоцентър „Д.“ (по 0,05 % на ден = 51,30
%, според договора не повече от 10 % от 500 лева = 50 лева). Въпреки
проведените многобройни разговори с управителя на „Ф.Б.“ ООД - г-н Л.И.Б. и
поетите от него ангажименти за издължаване плащане не било извършено. От страна
на Дирекция „Н.П.Ц.Б.“ до дружеството изпълнител била изпратена Покана за
доброволно изпълнение с изх. № 92-00-60/06.06.2013г.,
с която на изпълнителя бил предоставен нов 7-дневен срок за доброволно плащане.
Същата била връчена на 10.06.2013г., съгласно известие за доставяне PS 5300
0080U9 0. В така предоставения срок, както и до настоящия момент задълженията
не били платени. След изтичането на срока на договора обектите били предадени
на Дирекция „Н.П.Ц.Б.“, за което бил съставен Приемно-предавателен протокол от
30.05.2013г. В резултат на неизпълнението от страна на Д. „Н.п.Ц.Б.“ пред
Карловския районен съд било депозирано Заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК, въз основа на което било образувано ч.г.д. №
740/2015г. по описа на съда. По делото била издадена Заповед за изпълнение,
срещу която от страна на дружеството - длъжник било подадено възражение в срок.
МОЛИ съда да
постанови решение, с което да признае за установено, че „Ф.Б.“ ООД дължи на Д. „Н.п.Ц.Б.“,
както следва: сумата 1000 (хиляда) лева, представляваща неплатена такса (наемна
цена) за ползването на Бивак „Б.Р.“ през 2012г., ведно със законната лихва
върху главницата за периода от подаване на заявление по чл. 410 ГПК –
24.07.2015г. до окончателното плащане; сумата 500 (петстотин) лева,
представляваща неплатена такса (наемна цена) за ползването на Лагер за
оцеляване - „Екоцентър „Д.“ през 2012г., ведно със
законната лихва върху главницата за периода от подаване на заявление по чл. 410 ГПК - 24.07.2015г. до окончателното плащане; сумата 100 (сто) лева,
представляваща неустойка върху неплатената цена за ползването на Бивак „Б.Р.“
за периода от датата следваща падежа на задължението - 01.10.2012г. до датата
на изготвяне на заявлението по чл. 410 ГПК- 23.07.2015г. (забава от 1026 дни по
0,05 % = 51,30 %, съгласно договора не повече от 10 % от 1000 лв. = 100 лева); сумата
50 (петдесет) лева, представляваща (неустойка) върху неплатената цена за
ползването на Лагер за оцеляване – „Екоцентър „Д.“ за
периода от датата следваща падежа на задължението - 01.10.2012г. до датата на
изготвяне на заявлението по чл. 410 ГПК- 23.07.2015г. (забава от 1026 дни по
0,05 % = 51,30 %, съгласно договора не повече от 10 % от 500 лв. = 50 лева), за
които суми е била издадена Заповед № 332 от 28.07.2015г. за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК по ЧГрД № 740/2015г. по описа на Районен съд Карлово.
Претендира за разноските по исковото производство.
ОТВЕТНИКЪТ „Ф.Б.“ ООД, ЕИК *** със
седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителите Л.И.Б. и С.Д.Б.,
оспорва иска. Твърди се, че съгласно чл. 3, ал. 1, т. 1 и 2 от Договора,
плащането за двата обекта, което било в общ размер на 1500 лева годишно се
осъществявало до 30.09. на съответната година. Месечната наемна цена се явявала
125 лева за двата обекта. Договорът бил със срок от 5 години, а именно от
01.06.2008 г. до 31.05.2013 г. Така въведената норма на поведение за двете
юридически лица определяла следният график на плащане за срока на договора: за
периода от 01.06.2008 г. до 31.12.2008 г. - седем месеца на сума от 825 лева,
платими до 30.09.2008 г.; за цялата 2009 г. - 1500 лева платими до 30.09.2009
г.; за цялата 2010 г. - 1500 лева платими до 30.09.2010 г.; за цялата 2011 г. -
1500 лева платими до 30.09.2011 г.; за цялата 2012 г. - 1500 лева платими до
30.09.2012 г.; за периода от 01.01.2013 г. до
31.05.2013 г. — пет месеца с дължима сума от 625 лева дължима до 30.09.2013 г. Съгласно
договора, дължимата сума на ищцовото учреждение за от 01.06.2008 г. до 31.12.2012 г. била в
размер на 6 825 лева, които следвало да
бъдат платени до 30.09.2012 г. Ответното дружество осъществило своевременно
плащания към 30.09.2012 г. по суми и дати: 1050 лева на 02.06.2008г.; 600 лева
на 02.06.2008г.; 450 лева на 26.06.2008г.; 1500 лева на 04.11.2009г.; 1500 лева
на 10.12.2010г.; 1100 лева на 24.04.2012г., или към дата 30.09.2012 г. в размер
на 6200 лева. Плащане следвало да бъде осъществено при издаване на фактура.
Ищецът бил издал само две фактури № 29/25.02.2009 г. и 43/29.03.2010 г., с
което не бил изпълнил задълженията си и бил накърнил счетоводното отчитане и
данъчното облагане на ответника.
МОЛИ съда за
постанови решение, с което да отхвърли иска като неоснователен. Претендира за
разноските по делото.
След преценка
на събраните по делото доказателства, в тяхната съвкупност и поотделно, като
съобрази доводите и становищата на страните и разпоредбите на закона, съдът
намира за установено от фактическа страна следното:
На
02.06.2008г. между страните е сключен Договор № ***/03.06.2008 г. (л.8, нататък
– Договора) съгласно който, ищецът в качеството на възложител възложил, а
ответникът, в качеството на изпълнител приел да извършва туристически дейности
и услуги в бивак „Б.Р.“ и Лагер за оцеляване - Екоцентър
„Д.“. Съгласно чл. 1, ал.1 предоставеното от възложителя на изпълнителя право
се изразява в следното: т.1.1) За обект Бивак „Б.Р.“ - извършване на
туристически дейности и предлагане на туристически услуги и ползване на
прилежащата територия с изградената туристическа инфраструктура, включващи, но
не ограничени до: информационни, предоставяне на туристическо оборудване под
наем, продажба на сувенири; продажба на дърва за огнищата и/или дървени
въглища; продажба на напитки и други стоки, разпространяване и/или изготвяне на
специализирани рекламни материали за обекта, предоставяне на допълнителни
туристически услуги; т.1.2) За обект Лагер за оцеляване - Екоцентър
„Д.“ - Извършване на туристически дейности и предлагане на туристически услуги
и ползване прилежащата територия с изградената туристическа инфраструктура като
приоритетно предлагане в детски лагер Екоцентър „Д.“
на бивакуване на организирани групи от деца, а когато
няма такива, отдаване за бивакуване на посетители без
автомобили. Съгласно чл. 5, Договорът е сключен за срок от пет години. Съгласно
чл. 3, ал.1, изпълнителят се е задължил да заплаща на възложителя следните
суми: За ползване на бивак „Б.Р.“ наем за предоставеното право да се ползва
обекта в размер на 1000 (хиляда) лева годишно, платими в срок до 30.09. на
съответната година и за ползване на лагер за оцеляване - Екоцентър
„Д.“ такса (наем) за предоставеното право да се ползва обекта в размер на 500
(петстотин) лева годишно, платими в срок до 30.09. на съответната година. Съгласно
чл. 15 в случай, че изпълнителят не спази уговорените срокове за внасяне на
дължимите суми, същият дължи на възложителя 0,05 % на ден върху стойността на
договора, но не повече от 10 % от общото възнаграждение. С приемно-предавателен
протокол от 06.06.2008г. (л.10), ищецът предал, а
ответникът приел двата обекта, предмет на договора. С приемно-предавателен
протокол от 30.05.2013г. (л.11) при изтичане срока на договора, двата обекта
били предадени от ответника на ищеца. С писмо изх. № 92-00-16 от 06.06.2013г. ищецът поканил ответника да заплати сумата от
1650 лева, както следва: сумата 1000 (хиляда) лева, представляваща неплатена
такса (наемна цена) за ползването на Бивак „Б.Р.“ през 2012г.; сумата 500 (петстотин)
лева, представляваща неплатена такса (наемна цена) за ползването на Лагер за
оцеляване - „Екоцентър „Д.“ през 2012г.; сумата 100 (сто)
лева, представляваща неустойка върху неплатената цена за ползването на Бивак „Б.Р.“
за периода от 01.10.2012г. до 22.05.2013г.; сумата 50 (петдесет) лева,
представляваща (неустойка) върху неплатената цена за ползването на Лагер за
оцеляване – „Екоцентър „Д.“ за периода от датата
следваща падежа на задължението - 01.10.2012г. до 06.06.2013г.
писмото било връчено чрез известие за доставяне (обратна разписка) на
10.06.2013г. По делото са представени платежни документи за заплатени от
ответника суми както следва: С преводно нареждане от 02.06.2008г. (л.40) - сумата
от 1050 лева, представляваща наем по договор. Към вносната бележка е представен
и мемориален ордер от същата дата за същата сума (л.41). С преводно нареждане
от 02.06.2008г. (л.42) - сумата от 600 лева, представляваща гаранция по
договор. Към вносната бележка е представен и мемориален ордер от същата дата за
същата сума (л.43). С преводно нареждане от 02.06.2008г. (л.44) - сумата от 450
лева, представляваща доплащане на наем по договор. Към вносната бележка е
представен и мемориален ордер от същата дата за същата сума (л.45). Представена
е по делото фактура № 29 от 25.02.2009г. (л.47) за заплатен наем за 2008г. в
общ размер на 1500 лева, като е са посочени датите на плащане 03.06.2008г. и 26.06.2008г. С преводно нареждане от 04.11.2009г. (л.46) -
сумата от 1500 лева, представляваща наем по договор. С преводно нареждане от
10.12.2010г. (л.48) - сумата от 1500 лева, представляваща наем по договор за
двата обекта, предмет на Договора. Към вносната бележка е представен и
мемориален ордер от същата дата за същата сума (л.49). Представена е по делото
фактура № 43 от 29.03.2010г. (л.50) за заплатен наем за 2010г. в общ размер на
1500 лева, като е посочена датата на получаване на превода – 05.11.2009г. С преводно нареждане от 24.04.2012г. (л.51) -
сумата от 1100 лева, представляваща наем. От представените три броя писма
(л.59-61) се установява, че във връзка със задължението на ответното дружество
да заплати наем за двата обекта за 2011г., ищецът се е отказал от претенцията
си за заплащане на сумата от 500 лева, представляваща наем на Лагер за
оцеляване – „Екоцентър „Д.“ за сезон 2011г. предвид
осъществяват ремонт и невъзможност за ползване на обекта поради независещи от
изпълнителя причини. Ответникът е бил поканен да заплати наем в размер на 1000
лева за обект Бивак „Б.Р.“, както и неустойка за забавено плащане, която към
датата на писмото - 02.02.2012г. е възлизала в размер на 63 лева. Представени са
по делото изчисления от електронен калкулатор за броя на дните просрочиие както са предявени от ищеца.
От показанията
на свидетеля Минков, служител в ищцовото дружество са
установява, че сезонът за експлоатация на двата обекта започва в края на месец
май и приключва в края на месец септември на съответната година. През
останалото време приходи не могат да се реализират, а обектите се поддържат от
изпълнителя през зимния сезон.
На 27.07.2015г.
ищецът е депозирал пред РС Карлово заявление за издаване заповед за изпълнение
по чл. 410 ГПК срещу ответника за претендираното
вземане ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на
заявлението до окончателното плащане. Образувано било ЧГрД
№ 740/2015г. по описа на РС Карлово, по което е издадена Заповед № 332 от
28.07.2015г. за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 от ГПК,
срещу която в срок е подадено възражение.
Други
доказателства от значение за изхода на процеса не са ангажирани.
Въз основа на
така установената и възприета фактическа обстановка, съдът изграждайки
вътрешното си убеждение, прави следните изводи от правна страна:
С договора за
наем наемодателят се задължава да предостави на наемателя една вещ за временно
ползване, а наемателят се задължава да плати уговорената цена. Доказано е по
делото наемното правоотношение на страните и изпълнение на задълженията на ищцовото дружество, в качеството на наемодател. Вещта,
предмет на договора е била предадена с протокол и този факт не е спорен и се
доказва с непротиворечивите писмени доказателства. За ответникът е възникнало
задължението да заплаща уговорените в договора суми за ползването на двата
обекта. Не се споделят възраженията на ответника, че неговото задължение следва
да бъде разбито по месеци и уговорките за заплащане на наем следва да се
изчисляват по календарни години, респективно – за периода от 01.01.2013г. до 31.05.2013г., когато договорът е изтекъл,
задължението да падежира на 30.09.2013г.
доказателствата за начина на плащане през предходните периоди и за предходните
години опровергават този довод. Отделно, никъде не се сочи, че договорът са
сключва за календарни години. Петгодишният срок е уговорен от датата на
сключването - 02.06.2008г. респективно – изтекъл е с изчитане на петте години
на 02.06.2013г., т.е. всеки едногодишен период започва на 02.06 от текущата
година, начиная от датата на сключване на договора и
приключва на 01.06. на следващата година. Плащането е уговорено в срок до
30.09. на текущата година. При това положение ответникът дължи на ищеца сумата
от общо 1500 лева, които е следвало да заплати през текущата 2012г. за периода
от 02.06.2012г. до изтичане на срока на договора. Плащането е следвало да се
извърши в срок до 30.09.2012г. Дължимата сума за целия период на договора
възлиза в размер на 7 500 лева (5 години х 1500 лева), от тази сума ищецът
е доказал плащане в общ размер на 5500 лева за заплатен наем (1050 лева + 450
лева + 1500 лева + 1500 лева). От представените писма от ищцовото
дружество в първото по делото заседание във връзка с оспорване твърденията в
отговора, ищецът е доказал, че не претендира сумата от 500 лева, представляваща
наем за единия от обектите за 2011г. При това положение платената от ответника
сума за наем възлиза на 6000 лева. Сумата от 600 лева по платежно нареждане от
02.06.2008г. представлява гаранция и не е предмет на настоящия спор. Сумата от
100 лева по платежно нареждане от 24.04.2012г. (общо за 1100 лева) е доказано в
първото по делото заседание с представената кореспонденция, че представлява
неустойка върху дължимата сума от 1000 лева за 2011г., което твърдение
ответникът не оспори по надлежния ред. При това положение задължението от 1500
лева, представляващо общ наем за двата обекта, който е следвало да бъде
заплатен в срок до 30.09.2012г. се явява доказано по размер. Ответникът не
ангажира доказателства за факта на плащане при негова доказателствена
тежест. Основателен и доказан по размер се явява и иска за претендираната
неустойка. Доказан е броят на дните на забавата, както и максималния възможен
размер на неустойката, съгласно чл. 15 от договора.
Въз основа на
изложеното съдът намира иска за основателен и доказан в пълните предявени
размери и го уважава.
ОТНОСНО
РАЗНОСКИТЕ ПО ДЕЛОТО:
Ищецът
претендира разноски за производството пред настоящата инстанция и такива му се
следват на основание чл. 78, ал.1 от ГПК. Ищецът е доказал разноски в общ
размер на 495 лева, от които 75 лева за заплатена държавна такса и 420 лева за
адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от
изложеното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание член 124, ал. 1 от ГПК във вр. с член 79, ал.1 от ЗЗД, че „Ф.Б.“ ООД, ЕИК
*** със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителите Л.И.Б.
и С.Д.Б. ДЪЛЖИ на Д. „Н.П.Ц.Б.“, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***
както следва:
сумата 1000 (хиляда) лева,
представляваща неплатена такса (наемна цена) за ползването на Бивак „Б.Р.“ през
2012г., ведно със законната лихва върху главницата за периода от подаване на
заявление по чл. 410 ГПК – 24.07.2015г. до окончателното плащане;
сумата 500 (петстотин) лева,
представляваща неплатена такса (наемна цена) за ползването на Лагер за
оцеляване - „Екоцентър „Д.“ през 2012г., ведно със
законната лихва върху главницата за периода от подаване на заявление по чл. 410 ГПК - 24.07.2015г. до окончателното плащане;
сумата 100 (сто) лева,
представляваща неустойка върху неплатената цена за ползването на Бивак „Б.Р.“
за периода от датата следваща падежа на задължението - 01.10.2012г. до датата
на изготвяне на заявлението по чл. 410 ГПК- 23.07.2015г. (забава от 1026 дни по
0,05 % = 51,30 %, съгласно договора не повече от 10 % от 1000 лв. = 100 лева);
сумата 50 (петдесет) лева,
представляваща (неустойка) върху неплатената цена за ползването на Лагер за
оцеляване – „Екоцентър „Д.“ за периода от датата
следваща падежа на задължението - 01.10.2012г. до датата на изготвяне на
заявлението по чл. 410 ГПК- 23.07.2015г. (забава от 1026 дни по 0,05 % = 51,30
%, съгласно договора не повече от 10 % от 500 лв. = 50 лева), за които суми е
била издадена Заповед № 332 от 28.07.2015г. за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 от ГПК по ЧГрД
№ 740/2015г. по описа на Районен съд Карлово.
ОСЪЖДА „Ф.Б.“
ООД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителите
Л.И.Б. и С.Д.Б. да заплати на Д. „Н.П.Ц.Б.“, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление *** направените по делото разноски в размер на 495 (четиристотин
деветдесет и пет) лева.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва от страните пред Окръжен съд Пловдив, в
двуседмичен срок от връчване на съобщението, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
О.М.