М О Т И В И
към ПРИСЪДА № 4 от 06.03.2020 година
по НОХД № 162/2020 година на
Районен съд – Свиленград
С Обвинителен акт (ОА) по Бързо производство (БП) № 54/2020 година по
описа на ГПУ – Свиленград, преписка с вх.№ 243/2020 година по описа на Районна
прокуратура – Свиленград, Десислава Садова – Младши прокурор
при Районна прокуратура – Свиленград повдига обвинения:
на К.М.Я., роден на *** ***, Кот Д`Ивоар, баули, гражданин на Кот Д`Ивоар, живущ ***, регион Абиджан, Кот Д`Ивоар, със средно образование,
неженен, неосъждан, за това че
- на 28.02.2020 година на
ГКПП „Капитан Андреево” – шосе, област Хасково,
влязъл през границата на страната от Република Турция в Република България, без
разрешение на надлежните органи на властта - престъпление по чл. 279, ал. 1 от и
- на 28.02.2020 година на ГКПП
„Капитан Андреево” – шосе, област Хасково, съзнателно
ползвал неистински чуждестранен официален документ, удостоверяващ лични данни –
Португалско разрешение за пребиваване с № 072124 на името на К.М.Я., роден на ***
година, като от него за самото съставяне не може да се търси наказателна
отговорност - престъпление по чл. 316, вр.чл.
308, ал. 2, вр.ал. 1 от НК.
В съдебно заседание подсъдимият К.М.Я. и служебния му защитник – адвокат С.Ш., заявяват,
че признават изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на ОА, като
дават съгласието си в хода на съдебното следствие да не се събират
доказателства за тези факти. Молят за оправдаване по
отношение на престъплението с правна квалификация чл. 279, ал. 1 от НК, тъй
като подсъдимият преминал ГКПП „Капитан Андреево”
в работното му време. По отношение на престъплението с правна квалификация чл.
316, вр.чл. 308, ал. 2, вр.ал.
1 от НК пледират за определяне на наказание „Лишаване
от свобода” в минимален размер като се приложи разпоредбата на чл. 66 от НК,
тъй като съдействал за разкриване на обективната истина.
Участващият по делото Младши прокурор Десислава Садова
поддържа обвинението, така както е предявено с ОА. Изразява становище същото да
е безспорно доказано от обективна и субективна страна, при изцяло потвърдена
фактическата обстановка от събраните доказателства в хода на процеса, както и
установени съставомерните
– обективни и субективни признаци на вменените престъпления по възведените
правни квалификации, така също и тяхното извършване и авторството им в лицето
на подсъдимия. Поради това, Прокурорът пледира за признаването му за виновен и
осъждането му, като му бъдат наложени предвидените в чл. 279, ал. 1 от НК и чл.
316, вр.чл. 308, ал. 2, вр.
ал. 1 от НК наказания, които да се индивидуализират при условията на чл. 54 от НК, с редукцията, предвидена в чл. 58а от НК и при приложение на института на
условното осъждане по отношение на наказанието „Лишаване от свобода” и
наказание „Глоба” в средния, предвиден в НК размер.
Предлага вещественото доказателство да остане приложено по делото; разноските
за превод да останат за сметка на съответния орган и разноските за експертизата
да се възложат на подсъдимия.
Производството в съдебната
си фаза е протече по реда на диференцираната процедура на глава ХХVІІ от НПК – съкратено съдебно
следствие в хипотезата на чл. 371, т. 2 от НПК, при изрично изразено съгласие
от подсъдимия и неговия защитник в открито съдебно заседание, след разпоредено
от Съда предварително изслушване на страните на основание чл. 370, ал. 1 от НПК. Поради това разглеждането на делото, по посочения особен
процесуален ред се явява процесуално допустимо, с оглед наличие на
предпоставките по чл. 370 от НПК и изрично изразено съгласие от привлечения
подсъдим, като същото и Съдът е уважил, след изслушването на страните,
постановявайки нарочен съдебен акт за провеждане на съкратено съдебно следствие
във фактически състав на цялостно признание на фактите от обстоятелствената
част от ОА, без да събират доказателства тях. Т.е. на основание чл. 372, ал. 4, вр.чл. 371, т. 2
от НПК, Съдът, след като взе предвид, че самопризнанията
на подсъдимия К.М.Я. се подкрепят от
събраните в БП доказателства, с Определение обяви, че ще
ползва самопризнанията, без да събира доказателства за фактите, изложени в
обстоятелствената част на ОА.
Съдът, обвързан от процесуалната норма на чл. 373, ал. 3 от НПК, обсъждайки
направеното от подсъдимия индивидуално самопризнание
в хипотезата на чл. 372, ал. 4, вр.чл. 371, т. 2 от НПК - пълно признание
на всички факти от обстоятелствената
част на ОА, приема
за установено от фактическа страна,
следното, така както и се твърди в същия:
Видно от приложената Справка за съдимост с рег.№ 262 от 02.03.2020 година, издадена от Централното бюро за съдимост при
Министерството на правосъдието – София чрез Бюро за съдимост при Районен съд -
Свиленград, подсъдимият не е осъждан.
Видно от приложената
в кориците на БП Декларация за семейно и материално положение и имотно
състояние подсъдимият няма доходи и не притежава моторни превозни средства (МПС)
и недвижими имоти.
Подсъдимият К.М.Я. работи
като професионален футболист във футболен клуб „Елаза”
в град Истанбул, Република Турция. Жената, с която живее на семейни начала и от
която има син, живее в град Манила на остров Филипините, но иска семейството да
се премести в Португалия, тъй като тя е от смесен произход – филипинка и
португалка. Преди около 3 години, тя изпратища на подсъдимия
Португалско разрешение за пребиваване, тъй като му е необходимо, за да си
намери работа в Португалия. С това Разрешиние той пътува до момента.
На 25.02.2020 година подсъдимият си закупува билет
за пътуване с автобус от град Истанбул до град София, Република България, където иска да
разгледа столицата и после да се
върне отново в град Истанбул
и на 27.02.2020 година предприема пътуване за България.
Около 04.00 часа на 28.02.2020 година за
вход в страната от Република Турция на ГКПП „Капитан Андреево” – шосе,
област Хасково, пристига
автобус марка „Темса” с турски регистрационен № 34YК1853, в който като пътник пътува подсъдимият. Дежурният граничен
полицай – свидетелят В.М.М., започва да извършва паспортен
контрол на пътниците в автобуса. Подсъдимият представя за проверка
Паспорт
на Кот Д`Ивоар с № 17АР71803 на свое име и Португалско разрешение за пребиваване с № 072124 – също на свое име. Свидетелят М. извършва идентификация
на лицето от снимката и подсъдимия и установява,
че са едно
и също лице, но когато разглежда по внимателно представеното му Португалско разрешение за пребиваване установява, че документът
е с лоша изработка и не отговаря на
изискванията според спесимените за този вид документи. По тази причина
подсъдимият е спрян от пътуване за
вторична проверка. Дежурният
експерт извършва проверка
на представеното Португалско разрешение за пребиваване и установява,
че бланката на предоставения за изследване документ
е неистински документ.
Процесното Португалско разрешение за пребиваване е предадено от подсъдимия доброволно и приобщено към материалите
по БП с Протокол за доброволно
предаване от 28.02.2020 година.
Според заключението на назначената по БП Техническа експертиза, ползваното
от подсъдимия К.М.Я. Португалско разрешение за пребиваване е неистински
документ. Същият не съдържа изискуемите
от спесимена защитни печатни техники и видове защити.
Разпитан в хода на БП подсъдимият подробно описва механизма на извършване на деянията. Признава се за виновен. В съдебно заседание се
признава за виновен като заявява, че съжалява за стореното.
Събирането и проверката на доказателствените
средства се извърши по реда и при условията на чл. 371, т. 2, вр.чл. 373, ал. 3 от НПК. Изведената въз основа на тях
фактическа обстановка, която Съдът изложи, е безспорно и несъмнено
установена, за което се цениха направеното в съдебно
заседание самопризнание
от подсъдимия, подкрепено от приложените към БП и приобщени по надлежния
ред - чл. 283, вр.чл. 373 от НПК писмени
доказателства и доказателствени средства, както и гласните доказателства –
свидетелски показания. Писмените доказателствени източници, ценени от
Съда, включват: Протокол за доброволно
предаване, заключение
по Техническата експертиза, Декларация за семейно и материално положение и
имотно състояние, Докладна записка и Справка за съдимост. Кръгът на гласните
доказателства, обхваща показанията на свидетелите, разпитани в хода на БП,
а именно: В.М.М. и К.А.Г., всички те материализирани в съответни Протоколи
за разпит на свидетели. Същите Съдът кредитира изцяло с доверие, поради липсата
на противоречия в тях, систематиката им, корелацията и взаимното им допълване,
подкрепени и от данните, съдържими се в писмените доказателствени източници,
така и с оглед начина на формирането им. Описаната фактическа обстановка
относно времето, мястото, механизмът на изпълнителните деяния, както и тяхното
авторство са доказани пряко от направеното самопризнание на подсъдимия по чл. 371, т. 2 от НПК,
което се подкрепя от доказателствата, събрани на БП
и надлежно приобщени към делото по реда на чл. 283 от НПК, а именно:
показанията на свидетелите, Протокол за доброволно предаване, Справка за
съдимост, Докладна записка, както и от заключението на назначената и изготвена
Техническата експертиза.
Обясненията
на подсъдимия също се възприеха от Съда за достоверни, тъй като кореспондират и
се подкрепят от останалите доказателства и доказателствени средства от БП
- кредитирани, поради което липсват основания изложеното от тях в
качество на обвиняем да се счита обективно невярно.
Съдебният състав
възприема изцяло и заключението по извършената Техническа експертиза. Заключението
е извършено от вещо лице – специалист с необходимата квалификация и знания, липсват индиции за предубеденост,
а от формална страна изготвеното писмено Заключение обективира необходимите данни, ползвани за извършената оценка и
фактически констатации, поради което се
явява обосновано и аргументирано, в съответствие
и кореспондиращо с фактите
по делото и останалите доказателства, с оглед което не
възникват каквито и да е съмнения за
неговата правилност. Липсват
и обратни доказателства, опровергаващи констатациите и заключението на вещото лице, поради това Съдът намира
за обоснована,
аргументирана и правилна експертизата и ползва същата при формирането на фактическите и правните си изводи.
Възприетата по–горе
фактическа обстановка, е в синхрон със заключението на вещото лице, което е
прието без възражения от страните.
Доказателствата,
приобщени по делото, включително и гласните, са събрани по съответния ред,
условия и в съответната форма. Същите са безпротиворечиви,
логични, взаимно кореспондиращи и допълващи се, поради което Съдът
ги кредитира изцяло. Липсват противоречия, които да налагат, обсъждането им от Съда,
извън вече изложения аргумент за безпротиворечивостта
им. Поради изложеното и Съдът прие, че направеното от страна на подсъдимия
признание относно всички релевантни факти по обвинението, кореспондира и се
подкрепя от събраните безпротиворечиви доказателства,
като на основание императивната разпоредба на чл. 373, ал. 2 и ал. 3 от НПК,
ползва тези самопризнания за изграждането на фактически и правни изводи при
постановяване на Присъдата.
При така изяснената
фактическа обстановка и установените факти,
изведени в хипотезата на чл. 373, ал. 3 от НПК, Съдебният състав достигна до единствено възможния и несъмнен извод, че с
действията си подсъдимият К.М.Я. е осъществил състава на
престъплението чл. 279, ал. 1 от НК и на престъплението чл. 316, вр.чл.
308, ал. 2, вр.ал. 1 от НК.
Както вече бе
посочено съвкупната преценка на установените по делото факти, изведени въз
основа на анализа на събраните доказателства по делото, обосновава категорично
правно съждение, да е доказано извършването на всяко едно от престъпленията,
предмет на обвинението и тяхното авторство. С деянието си подсъдимият К.М.Я. е осъществил, както от обективна,
така и от субективна страна, престъпните
състави по чл. 279, ал. 1 от НК и по чл. 316, вр.чл. 308,
ал. 2, вр.ал. 1 от НК.
От обективна страна – на 28.02.2020 година
на ГКПП „Капитан Андреево” – шосе, област Хасково, К.М.Я. влязъл през границата на страната
от Република Турция в Република България, без разрешение
на надлежните органи на властта
и на същите дата и
място съзнателно се е ползвал от неистински чуждестранен официален документ, удостоверяващ лични данни – Португалско разрешение за пребиваване
с № 072124 на негово име, като от него за самото
съставяне не може да се
търси наказателна отговорност.
Използваният от подсъдимия
документ по дефиниция е официален такъв съгласно чл. 93, т. 5 от Допълнителната
разпоредба (ДР) на НК,
тъй като се издава от
съответните държавни органи, по съответен ред
и форма, в кръга на службата им. В случая,
представения като легитимация за пребиваване в
Португалия чуждестранен документ, не е бил издаден
от съответните чуждестранни длъжностни лица
от органите,
овластени за тяхното издаване по закон, поради
което и съгласно дефиницията на чл. 93, т. 6 от ДР на НК, е неистински
такъв. Същият безспорно е и удостоверителен, тъй като установавя правото му на
пребиваване в Португалия, което квалифицира
деянието като по-тежко наказуемо такова, респ. се
явява съставомерно по квалифицирания състав, предвиден в чл. 308, ал. 2 от НК. Не се установява индикция
за авторство или каквото и да
е участие на подсъдимия в изготвянето на процесното неистинско Разрешение за пребиваване, липсват и гласни доказателства за действия на лицето,
кореспондиращи с изпълнението
на състава на престъплението, дефинирано в чл. 308, ал. 2, вр.
ал. 1
от НК, следователно
от подсъдимия не следва да
се търси наказателна отговорност за съставянето на инкриминирания документ. Изпълнителното деяние на подсъдимия се изразява в
ползването на опорочения документ. Самото ползване се състои
в представяне
на документа за удостоверяване на включените в него факти, а именно
правото
му на пребиваване в Португалия.
От субективна страна и
двете инкриминирани деяния са извършени виновно, при пряк умисъл. Тъй като
подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на деянията, предвиждал е
техните последици и от волева страна е целял тяхното настъпване. Той в
съзнанието си е имал формирана представа, че се ползва от неистински документ,
с оглед начина на снабдяването си със същия – получил е Португалското
разрешение за пребиваване без да се явява пред португалските власти, като
последното е изключено да не е разбирал и съзнавал. Преминавайки държавната
граница на страната ни на път за влизане, идвайки от Република Турция,
подсъдимият е бил наясно и съзнавал, че ползва неистински документ и създава
невярна представа относно факта, че има право да пребивава в Португалия, но въпреки
това е употребил същия, представяйки го за паспортна проверка при граничния
контрол. Едновременно с това, той е знаел, че преминава държавната граница на
Република България и влиза в страната ни, имал е представата и за действащия
пропускателен режим, както и че не притежава изискуемото персонално Разрешение
за пребиваване в Португалия, респ. за влизане в страната,
издаден
от надлежния орган и без да го е получил лично и без да се е явил
пред съответния орган, което несъмнено е
разбирал, предвид известния нему начин на преминаване през
граничния-паспортен контрол, представяй Разрешение за пребиваване
на друга
чужда държава. От тук и аргумент за съзнавано от негова страна, че
преминаването си осъществява не по установения ред, следователно и
противозаконно, като от волева страна пряко е целял и искал това, за
реализиране крайната си цел. Прекият умисъл е обективиран, както в конкретните
действията на подсъдимия по преодоляване на действащия граничен режим, така и
тези във връзка със снабдяването с неистинско Разрешение за пребиваване, които
изключват незнанието от него страна. Поради това, Съдът прие, че е налице пряк
умисъл по смисъла на чл. 11, ал. 2 от НК, който правен извод се подкрепя изцяло
от събраните по делото доказателства.
Подсъдимият К.М.Я. е роден на *** ***,
Кот Д`Ивоар. Баули по
произход е и е гражданин
на Кот Д`Ивоар. Живее в град Комаси, ул.„25-та”, регион Абиджан, Кот Д`Ивоар. Със средно
образование е. Не е женен,
но има непълнолетно дете. Не е осъждан.
Работи като футболист във футболен отбор в град Истанбул.
При определяне вида и размера на
наказанията на всяко едно престъпленията, Съдът се съобрази с двата основни
принципа на наказателноправната ни система, а именно принципът на законоустановеност и принципът на индивидуализация на
наложеното наказание.
Съгласно първия принцип на
наказателноправната ни система за първото извършено от подсъдимия престъпление
в
специалния текст на чл. 279, ал. 1 от се предвижда наказание „Лишаване от свобода” за срок до 5 години и наказание „Глоба” в размер от 100 лв. до 300 лв., а за второто извършено от подсъдимия престъпление в специалния текст на чл. 316, вр.чл.
308, ал. 2, вр.ал. 1 от НК се предвижда
наказание „Лишаване от свобода” за срок до 8 години. Съставите на престъпленията нямат специален минимум, което позволява замяната
на наказанията „Лишаване от свобода” с друго наказание.
При индивидуализацията и конкретизацията на наказателната отговорност на подсъдимия, Съдът взе предвид като смекчаващи
вината обстоятелства чистото
съдебно минало, младата възраст, добросъвестното процесуално поведение на подсъдимия във фазата на БП и на съдебната фаза и факта, че с обясненията
си съдейства за разкриване на
обективната истина;
а като отегчаващи
вината обстоятелства се отчетоха грубото незачитане
на законите на страната ни и правилата за преминаване през държавната граница,
явяваща се в случая и външна граница на Европейския съюз (ЕС) и липсата на
морално-волеви задръжки.
Обществената опасност на дееца не е завишена предвид изложеното по–горе, за
разлика от обществената опасност на деянията, която е завишена предвид
зачестилите в последно време случаи на подобни нарушения на държавната граница
на Република България при използване на неистински документи, която е и външна
граница на ЕС и трябва много по–зорко и внимателно да се съблюдава за
сигурността й, включително и по медицински причини – данни за наличие на „коронавирус” в Република Турция. За да прецени, че е налице
завишената обществена опасност на деянията Съдът отчете завишеното обществено
недоволство и критика към подобни престъпления предвид граничния район, на
територията на който се намира Районен съд – Свиленград и непоносимостта на
обществото и гражданите на пограничния район към подобни деяния.
Делото протече по реда на
съкратеното съдебно следствие и следователно наказанията „Лишаване от свобода” следва да се определят по чл. 58а, ал. 1 от НК –
най-напред по общите правила и след това да се намалят с една трета. Така изброените
по-горе смекчаващи отговорността
обстоятелства обаче не са многобройни,
нито пък някое от тях
е изключително, нито най–лекото предвидено в закона наказание би се
оказало несъразмерно тежко, за да обоснове приложението на чл. 55, ал. 1, т. 2, б.„б” от НК.
С оглед на гореизложеното и съгласно
разпоредбата на чл. 373, ал. 2 от НПК, Съдът постанови Присъдата си при уравновесяване на смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства и при
незавишена обществена опасност на дееца и завишена такава на деянията като
призна подсъдимия за виновен и по двете обвинения и му наложи справедливи
наказания при условията на чл. 54, ал. 1 от НК, а именно „Лишаване от свобода”
за срок от 9 месеца и наказание „Глоба” в размер на 150 лв. за престъплението
по чл. 279, ал. 1 от НК и „Лишаване от свобода” за срок от 12 месеца за
престъплението по чл. 316, вр.чл.308, ал. 2, вр.ал. 1
от НК, като на основание чл. 58а, ал. 1 от НК намали наказанията „Лишаване от
свобода” с една трета.
На основание чл. 66, ал. 1 от НК наказанията „Лишаване от свобода” не
следва да се изтърпят ефективно, тъй като наложените наказания „Лишаване от
свобода” са до 3 години, подсъдимият не е осъждан и за поправянето му не е
наложително да се изтърпят наказанията ефективно. Изпълнението на наказанията е
отложено за срок от 3 години.
По отношение размера на наложеното на подсъдимия наказание „Глоба” - определен е малко над минималния, посочен в
чл. 279, ал. 1 от НК, тъй като Съдът отчита обстоятелството, че към настоящия
момент – датата на съдебното заседание пред първата инстанция няма доходи, както
и че не притежава МПС-та и недвижими имоти. Един подобен размер не би го
затруднил с оглед трудоспособната възраст, в която се намира и липсата на
доказателства в кориците на делото за наличие на здравословни или други
проблеми, както и предвид факта, че видно от Протокола му за личен обиск има в
себе си 200 евро и 500 долара и не е плащал адвокатско възнаграждение за
предоставените му правни услуги, тъй като му е назначен служебен защитник в
лицето на адвокат С.Ш.. От друга страна подсъдимият сочи, че работи като
професионален футболист, а в тази сфера е ноторно
известно че възнагражденията са доста високи; но дори и да не работи в сферата
на футбола Съдът счита, че подсъдимият лесно би могъл да си намери работа с оглед
заплащане на така наложеното наказание „Глоба”, тъй като към момента както в
България, така и в другите страни от ЕС, а и Република Турция, има множество
свободни работни места, т.е. има недостиг на работна ръка в областта на туризма
и селското стопанство (предвид факта, че започва активния летен сезон и
селскостопанската година е в разгара си), както и в много други области. Възможност
за ненагане на посоченото наказание не съществува при
приложението на чл. 54 от НК.
В случая, предвид съотношението на идеална
съвкупност между двете престъпления - осъществени с едно изпълнително деяние,
налице са основанията, предвидени в чл. 23
от НК, поради което Съдът определи на подсъдимия едно общо за изтърпяване
наказание, явяващо се най-тежкото измежду наложените му, а именно „Лишаване от свобода”
за срок от 8 месеца. Към последното, на основание чл. 23, ал. 3 от НК, присъедини
и наказанието „Глоба” в размер на 150 лв. Съдът счита, че така определеното
общо наказание „Лишаване от свобода” е достатъчно досежно
размера и по отношение на подсъдимия не следва да се прилага разпоредбата на
чл. 24 от НК, съобразявайки обществената опасност на личността му, времето през
което е извършено деянието, едновременно осъществяващо състав на две
престъпления и установените смекчаващи отговорността обстоятелства.
Относно начинът на
изтърпяване на наказанието „Лишаване от свобода” - тъй като подсъдимият е с чисто съдебно минало и
наложеното му общо за изтърпяване наказание – „Лишаване от свобода” по реда на
чл. 23 от НК, е в рамките на 3 години, с оглед установените смекчаващи
отговорността обстоятелства и личността му, решаващият Съдебен състав, счете,
че не е наложително той да изтърпи
ефективно така определеното му наказание, за да бъдат постигнати целите на
наказателната репресия и реализиране положителното, превъзпитателно и
превантивно въздействие върху личността на подсъдимия, предвид приоритета на
личната превенция. В контекста на изложеното, тъй като Съдът намери за
осъществен фактическия състав на чл. 66, ал. 1 от НК, поради това и на същото
правно основание, отложи изпълнението на наказанието за изпитателен срок от 3
години - минималния, установен от закона, съобразен с конкретния размер на
наложеното наказание „Лишаване от свобода”. Началото на изпитателния срок е датата
на влизане в сила на настоящата Присъда.
Индивидуализирани така по вид и размер,
наложените на подсъдимия наказания, в съвкупността си и при приложението на института на
условното осъждане, Съдът прецени за необходими, достатъчни и справедливи. Т.е. така индивидуализираните
наказания ще въздействат в достатъчна степен върху личността на подсъдимия като
предизвикат положителни промени в съзнанието и го мотивират към правомерно
поведение в бъдеще, без с тези по-малки по размер наказания да се намалява ефективността
на наказателната репресия, съответна на целите на индивидуалната превенция,
предвидени в чл. 36 от НК и преди всичко с
оглед поправянето и превъзпитанието на подсъдимия. В случая наказанията биха допринесли със своята
неизбежност, а не толкова със строгостта си, като с тях подсъдимият ще бъде
предупреден, че подобно поведение не може да бъде толерирано, а само наказвано,
едновременно с което ще даде възможност той да преосмисли напълно извършеното. Съдът
се надява с това да се повиши чувството му за отговорност, за да не допуска
занапред подобни престъпления на законовия ред. От друга страна определените при
горепосочените съображения наказания на
подсъдимия, Съдът намира за една
адекватна на извършените престъпления наказателната репресия и необходима
за постигане на предвидените в чл. 36 от НК цели и на генералната превенция, а именно - да се въздействува
възпитателно и предупредително
върху другите членове на обществото.
В този ред на мисли
Съдът намира за неоснователно изложеното от адвокат Ш. за оправдаване на
подсъдимия във връзка с престъплението по чл. 279, ал. 1 от НК, тъй като той е явил
на ГКПП „Капитан Андреево” в работното време на пункта, но не е притежавал
документ, даващ му право да влезе на територията на страната ни, тъй като с Паспорта
на родината си не може да стори това.
Относно вещественото
доказателство:
Вещественото доказателство, послужило за
извършване на престъпление, следва да остане приложено по делото, с оглед
документната подправка, което изключва допустимостта на притежаването му.
Относно разноските:
На основание чл.
189, ал. 2 от НПК разноските за преводач в размер на 110 лв. на БП остават за
сметка на съответния орган, а разноските за преводач в размер на 20 лв. в съдебната фаза остават за сметка на Съда,
т.е. остават за сметка на органите, които са ги направили и така както са били
сторени.
По
предявеното обвинение, подсъдимият беше признат за виновен, като при този изход
на наказателното дело и на основание чл. 189, ал. 3 от НПК, Съдът го осъди да
заплати направените по делото разноски, от които по Републиканския бюджет –
сумата 208.74 лв. – разноски от БП, вносими по сметка
на РДГП - Елхово, съответно и по Бюджета на съдебната власт – държавна такса -
5 лв. в случай на служебно издаване на Изпълнителен лист, вносими
по сметката на Районен съд – Свиленград.
Мотивиран от гореизложеното Съдът постанови Присъдата
си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
(Кремена Стамболиева)