Р Е Ш Е Н И Е № 247

гр. Сливен, 17.12.2021  год.

 

В   И М Е Т О  НА  Н А Р О Д А.

СЛИВЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД,     в публичното заседание на двадесет и девети ноември

през две хиляди двадесет и първа година в състав:

                                       Административен съдия: СЛАВ БАКАЛОВ

при секретаря                                        Ваня Костова                              и с участието на прокурора          Красимир Маринов                                                   като разгледа докладваното от                  съдията        административно  дело № 369       по описа за 2021 година, за да се произнесе съобрази:

 

Производството е административно и се движи по реда на чл. 203 и сл. от АПК вр. с вр. с чл.285, ал. 1 вр. чл.284, ал. 1 от Законa за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС).

Образувано е по искова молба на А.П.В. против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ при Министерство на правосъдието с правно основание чл. 203 и сл. от АПК във връзка с чл. 1 от ЗОДОВ. В исковата молба се твърди, че ищцата и. н. „Л. от с.” в З. гр. Сливен. Била в отпуск от 17.09.2021 г. като на 19.09.2021 г. около 17.00 ч. се прибрала в з.. Ръчния й багаж бил обстойно проверен, като проверката приключила в 18.00 ч. След това й казали, че следва да отиде в медицинския център на з., въпреки възраженията й, че нямала оплаквания и че е в. не получила отговор. В медицинския център ф. на з. г-жа М. й извършила подробен г. пр., като извършила нещо като о.. Тези действия не били отразени в амбулаторната книга, не й бил издаден медицински документ и не й било дадено никакво обяснение. След това била настанена в стая за 24-часова к.. На следващия ден попитала г-жа Ж. – И…., на какво основание и какво е наложило този преглед. Било й отговорено, че това е драматизация. Поискала документ за прегледа и била насочена към началника на з..

Заявява, че търпяла неимуществени вреди, изразяващи се в н. и.. Била поставена в у. състояние в резултат на незаконосъобразни действия на длъжностните лица от з. администрация при изпълнение на административна дейност. Няколко денонощия с. й бил н., при спомена за случилото се, се р. и това станало достояние на другите настанени в стаята. Обадила се по телефона на своя п. и й разказала за случилото се. Твърди, че гореизложеното обуславяло гражданска отговорност на ответната страна за причинени неимуществени вреди, в резултат на незаконосъобразните действия на длъжностните лица от з. администрация. Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ към Министерство на правосъдието да й заплатят сумата от 2000 лева, представляваща неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането 19.09.2021 г. до окончателното изплащане на задължението.

В съдебно заседание лично и чрез пълномощника си адв. К.К. ***, поддържа предявените искове. Заявява, че по делото е предоставен протокол за извършен о. и проверка, но на дрехи и багаж на ищцата на 19.09., но липсвал какъвто и да е документ или протокол за извършен преглед на и. й ч.. Тези действия не били документирани под никаква форма никъде, поради което считам, че това може да се квалифицира като незаконосъобразни действия от страна на длъжностните лица на з. администрация, а именно и. Ж. и съответно м. л. М.. Всичко това е довело до н. изживявания от страна на доверителката му. Претендира за направените по делото разноски.

Ответникът по иска ГД ”Изпълнение на наказанията” към Министерство на правосъдието, чрез представител по пълномощие – юрк. П. С. считат, че иска е неоснователен и недоказан. В конкретния случай бил спазен закона, като на о. е извършен о. на и. ч. от медицинско лице от същия п., съгласно изискванията на чл. 93, ал. 3 от ЗИНЗС, като повод за това бил сигнал за внасяне на неразрешени вещи чрез укриване в и. ч.. О. бил надлежно отразен в дневник по чл. 93, ал. 3 от ЗИНЗС. Моли съда да отхвърли изцяло иска и да присъдите юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура – Сливен, счита че искът е допустим, но е неоснователен и недоказан. Ищцата изпитвала спрямо случилото се от нейна гледна точка и като нейно възприятие разочарование. Не било установено наличието на причинно-следствена връзка между действията на администрацията и на отделни длъжностни лица при з. Сливен и съответните преживявания, състояния на ищцата по делото. Ищцата подала жалба до Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, на която получила отговор, чрез началника на з. гр. Сливен, в който подробно са обяснени основанията за извършеното действие. Налице било отразяване на извършената процедура в съответния дневник В този смисъл счита, че исковата молба е неоснователна и недоказана от събраните по делото доказателства, но ако съдът алтернативно преценял, че са налице пропуски при изготвянето на документацията, в лицето на необходими документи за извършеното действие и неговата квалификация, дали то е о., дали е някакво друго действие, за което не е бил съставен надлежен документ, счита, че исковата молба следва да бъде частично уважена, но в много по-нисък размер от поискания от ищцата.

Съдът, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

Видно от писмо изх.№ 107/18 г. от 08.11.2021 г. на Началника на З. Сливен, ищцата е п. в з. Сливен на 23.07.2018 г. за и. на п. от 02.02.2016 г. по нохд № 1334/2015 г. по описа на Софийски градски съд, с която е н. н. в размер на 4 г. 6 м.  Л. от с. за п. по чл. 343, ал.3, б „б" от НК, с начало на н.: 19.07.2018 г.. В. била в о. от 17.09.2021 г., като на 19.09.2021 г. към 17 ч се прибрала в з.. Видно от Протокол № 13076 от 19.09.2021 г. за п. и о., на ищцата на основание чл. 92 от ЗИНСЗ е извършен личен о. и проверка на багажа след ползване на домашен отпуск. Отразено е, че у ищцата не са открити н. вещи. Протоколът е подписан от извършилия о. и от о.. Екземпляр от протокола е връчен на о. лице на 19.09.21 г. в 19.00 ч. (л.19) На същата дата в 19.05 ч. била извършена проверка за наличие на ч. т. във в. на В. от страна на м. л. – ф. М., но ч. т. не били открити. Тази проверка е отразена в дневник по чл.93 ал.3 от ЗИНЗС (л.14-15)

Срещу извършения преглед от ф. на ищцата подала жалба вх.№Ж-971/15.10.2021 г. до ГДИН (л.17) Жалбата била разгледана и с писмо рег.№ 10792 от 21.10.2021 г. е указано на Началника на З. Сливен, да уведоми ищцата, че в конкретния случай се касае за о. на и. ч. след завръщане от д. о., извършен съгласно чл. 92, ал. 1, т. и чл. 93, ал. 3 от ЗИНЗС от м. л. от същия п., за което няма изискване да е АГ с.. Поради тази причина жалбата е оставена без уважение. Това писмо е съобщено на ищцата на 22.10.2021 г. видно от отбелязване на самия административен акт. (л.18)

С докладна записка вх.№ 890/19.08.2021 г. до Началника на З. Сливен е подаден сигнал от гл.и. О. Ж. за получени сведения от друга л. от с., че В., при връщане от д. о., у. в и. си ч. бижута и п. с неизвестно съдържание, за да ги внесе в з.. (л.21)

По делото е разпитан свидетелят А. И. А., който живеел на с. н. с ищцата. През месец септември след една нейна о., тя му се обадила п., като това станало на 20 септември сутринта, като била много р. и в., че са й направили буквално преглед на п. о., което досега никога не е било след нейна о.. Била изключително р. и по телефона си личало, че е п. преди това. След това разговарял с нея, още два пъти, но тази тема не била подхващана. Попитал я какво става, дали всичко е наред, тя му отговорила, че всичко й е наред засега, но пак продължавала да бъде р.. Казала, че чака някой да й даде някакъв протокол и да й дадат обяснения защо са направили това нещо, но така и не получила.

Горната фактическа обстановка е несъмнена. Същата е установена от събраните по делото писмени доказателства, показанията на свидетеля и изявленията на страните.

При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

В исковата молба е посочено, че предявеният иск е с правно основание чл.1 ал.1 от ЗОДОВ. По същество се претендират вреди причинени от незаконосъобразни действия на з. администрация спрямо лице л. от с., които са го поставили в у. с..

Съгласно чл. 284 ал.1 от ЗИНЗС  държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл. 3.

Императивната норма на чл. 3, ал. 1 ЗИНЗС забранява осъдените и задържаните под стража да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение. Ал. 2 на същия член предвижда, че за нарушение на ал. 1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието Л. от с. или задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност.

В този смисъл нормата на чл. 284, ал. 1 ЗИНЗС е специална спрямо разпоредбата на чл.1 ал.1 от ЗОДОВ, поради което следва да се приеме, че правното основание на предявения иск е чл. 284, ал. 1 ЗИНЗС.

Държавата дължи обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице. Тъй като имуществената отговорност по ЗИНЗС е обективна, вината не е елемент от фактическия състав на отговорността. Фактическият състав на иск с правно основание чл. 284, ал. 1 ЗИНЗС включва кумулативното наличие на следните елементи: 1. нарушение на чл. 3 ЗИНЗС; 2. неимуществена вреди; 3. причинна връзка между нарушението на чл. 3 ЗИНЗС и настъпилия вредоносен резултат; 4. размера на причинените вреди.

Наличието на нарушение на чл. 3, извършено от страна на органите по чл. 284, ал. 1 ЗИНЗС, не се презюмира от закона. То следва да бъде установено чрез пълно и главно доказване като тежестта за това се носи от ищеца по аргумент от чл. 154, ал. 1 ГПК, приложим във връзка с чл. 144 АПК.

При доказано нарушение на чл. 3 нормата на чл. 284, ал. 5 ЗИНЗС въвежда оборима презумпция за настъпване на неимуществени вреди и за причинната връзка между нарушението и вредоносния резултат. Презумпцията размества доказателствената тежест в процеса, поради което тя подлежи на оборване от ответника по пътя на обратното доказване, което също следва да е пълно.

Предвид горното, наличието на първия елемент на фактическия състав, посочен по-горе, обуславя основателността на предявения иск за обезщетение на неимуществени вреди.

От събраните в производството доказателства не беше установено, че действията от страна на н.-о. с. на мястото за Л. от с. – З. Сливен са в противоречие със закона, нито че са извършени по начин, който да у. ч. д. на ищцата или да породи у нея чувство на с., н. или м..

Разпоредбата на чл.92, ал.1, т.1 от ЗИНЗС задължава надзорно-охранителния състав да извърши о. на л. от с. при влизане и излизане от мястото за Л. от с.. В случая този о. е включвал проверка на багажа, личен о. и о. на и. ч. на л. от с.. Възраженията на ищцата са относно о. на и. ч.. Съгласно чл. 93, ал. 3 от ЗИНЗС о. на и. ч. се извършва от м. л.. По делото не се спори, че този о. е извършен от м. л., а възраженията са за начина по-който е извършен, липсата на предоставена информация за повода за извършването му и липсата на документация.

Начинът по който е извършен о., според описанието на ищцата, съответства на прегледа на т. к., който представлява част от действията по извършване на личен о. на л. от с. и се осъществява по специален ред, задължително от медицински специалист. Това е изрично уредено в чл. 48 от Наредба № 2 от 22.03.2010 г. за условията и реда за медицинско обслужване в местата за Л. от с. (обн. ДВ, бр. 31 от 23.03.2010 г.) и всъщност представлява визирания в чл. 93, ал. 3 ЗИНЗС о. на и. ч..

О. на и. ч. на ищцата е бил извършен с оглед специалната цел – да се предотврати нарушение, предвид информацията за внесени от ищцата вещи, които не са сред разрешените такива по утвърдения от Министъра на правосъдието със Заповед № ЛС-04-642/ 28.11.2018 г. списък на разрешените вещи и предмети, които осъдените и задържаните по реда на НПК лица, настанени в затворите, поправителните домове и затворническите общежития, могат да държат при себе си и да ползват, поради което те представлява неразрешени вещи, които лишените от свобода немогат да внасят и държат при себе си, съгласно нормата на чл. 97, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ЗИНЗС. Тази информация не е било възможно да бъде оставена без последствия от служителите на з.. Не съществува нормативно задължение на з. администрация, да уведомява о. лице за конкретната причина за извършване на о., доколкото същият е задължително предвиден при влизане и излизане от мястото за Л. от с..

От наличната документация, се създава впечатление за неизпълнение от страна на з. администрация, дали извършения о. на и. ч. на ищцата е документиран с протокол, подписан от посочените лица в  съответствие на изискванията на чл. 95, ал. 2 от ЗИНЗС.  За извършените на ищцата п. и личен о.и е съставен протокол от дата на който са проведени, който съдържа информация относно: датата, часа, лицето, извършило о., данни за о. лице и данните за резултатите от п. и о.. В този протокол е посочено, че е извършен личен о., като не е конкретизирано, дали той е включвал и на прегледа на т. к.. Протоколът е връчен на ищцата в 19.00 часа, а прегледа от медицинско лице е извършен 19.05 ч., освен това в Протокол № 13076 от 19.09.2021 г. за п. и о. липсва подпис на ф. М.. Според твърденията на ищцата е о. в медицинския център на з. след 18 часа, доколкото обаче липсват данни, дали прегледът извършен от ф. е извършен преди връчването на протокола или след това, следва да се направи извода, че о. на и. ч. извършен от м. дл. л. М. не е надлежно документиран съгласно изискванията на чл.95 ал.2 от ЗИНЗС. Отбелязването на извършения преглед на т. к., в дневника за действия по чл.93 ал.3 от ЗИНЗС, не е достатъчно да изпълни изискването на чл.95 ал.2 от ЗИНЗС, доколкото същото не е подписано от л. от с. и не му е връчен препис съгласно чл.236 ал.4 от НПК.

Независимо от липсата на надлежно оформена документация, неоснователни и недоказани са твърденията на ищцата, че о. на и. ч. е извършен при подлагане на н. отношение, пораждане на с., н. и м.. Тези твърдения не се доказаха и от показанията на разпитания свидетел, посочен от ищцата. О. на и. ч. на В. е извършено от м. л. от същия п. в съответствие с изискванията на чл. 93, ал. 2 и ал. 3 от ЗИНСЗ - в случая ф. М.. Липсват данни на този о. да са присъствали други лица. Съдът приема, че о. на и. ч. на ищцата не е извършен по начин, у. достойнството и, и не е нарушена императивната разпоредба на чл. 93, ал. 1 от ЗИНЗС. Действията, за които твърди, че са извършени от длъжностните лица от администрацията на з., не противоречат на тази разпоредба и не обуславят отговорност на ответника за неимуществени вреди на това основание. Обстоятелството, че извършения о. не е документиран в пълно съответствие с изискванията на чл.95 ал.2 от ЗИНЗС не е довело до у. човешкото достойнство на ищцата, напротив това би могло да доведе до ангажиране на дисциплинарната отговорност на съответния служител, но не и да подложи л. от с. на и., на ж., н. или у. отношение. Както би посочено по-горе действията на з. администрация намират основание в закона, поради което извършения преглед на в. к. на л. от с., представляващ о. на и. му ч., не представлява незаконосъобразно действие. Ищцата  като л. от с. е следвало да знае, че е възможно да бъде подложена на подобна процедура. Следователно, визираните фактически действия са осъществени законосъобразно и по начин, който не е у. за достойнството на л. от с. ищца, което ги дисквалифицира като нарушение по чл. 3 от ЗИНЗС. П. и о. служат като контролен механизъм срещу нарушения на законови забрани и за предотвратяване на б. от з. или нарушаване на дисциплината, т.е. касае се за присъща и неизбежна последица при и. на н. Л. от с.. Липсва неблагоприятното третиране надхвърлящо неизбежното ниво на страдание, свързано със законното Л. от с. на ищцата.

Липсва причинна връзка между нарушеното задължение за съставяне на протокол за о. на и. ч. н. преживявания, които ищцата твърди, че претърпяла от извършения преглед. Такава връзка не се може да се изведе от презумпцията на чл.284 ал.5 от ЗИНС, доколкото ищцата сочи, че се е почувствала у. от извършения преглед и непредставянето на информация. Наред с това във връзка с подадената от нея жалба до ГДИН  е надлежно информирана за основанието на извършения о..

По делото не се и установиха конкретни н. преживявания за ищцата, които да надхвърлят неблагоприятното третиране на лице л. от с., при осъществяване на правно регламентираната дейност на з. администрация. Несъмнено извършването на п., о., включително и такъв на и. ч. с преглед на в. к., води до негативни изживявания за потърпевшото лице, особено когато се извършва без негово съгласие. В същото време тези действия са продиктувани от целта за охрана сигурността на л. от с., както и гарантиране режима в местата за Л. от с.. Постигането на тези цели несъмнено е свързано с негативни изживявания за л. от с.. Техния интензитет е специфичен, с оглед индивидуалния характер на всяко лице. В конкретния случай, не се установи, че н. и. на ищцата, са с по-висока интензивност, от тази, която нормално би изпитала, при същите обстоятелства. В този смисъл не се установиха и конкретни неимуществени вреди.       

В този ред на правните съждения, основани на установените по делото факти, се налага изводът, че ищцата не доказа наличие на специално, преднамерено поведение на длъжностните лица, разпоредили и извършили о., които да имат за цел у. на човешкото и достойнство, нито пък са налице доказателства, установяващи пораждане на ., н. и м..

Въздействието на горепосочените обстоятелства, не сочи ищцата в конкретния случай, да е била подложена на нечовешко и унизително отношение по смисъла на чл. 3, ал. 1 ЗИНЗС, в каквато смисъл са нейните твърдения, за да се приеме, че за нея са настъпили неимуществени вреди. Неудобствата не надхвърлят обичайните, свързани с изпълнението на н. н. и в случая не водят до понасяне на с., т. и н. е. преживявания, надвишаващи неизбежното ниво, присъщо на н. "Л. от с.".

Данните по делото не сочат незаконосъобразно бездействие на длъжностни лица от з. администрация Сливен, обуславящо като пряка и непосредствена последица твърдените от ищцата п., у. отношение и чувство на м. през процесния период.

Липсва нехуманно и унижаващо достойнството на В. отношение по смисъла на чл. 3, ал. 1 ЗИНЗС от страна на ответника.

В този смисъл не са налице предпоставките за ангажиране отговорността на ответника. Предявеният иск е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.  Отхвърлянето на главния иск влече и отхвърляне на акцесорния иск за лихва.

При този изход на правния спор е неоснователно искането на ищцата за присъждане на разноски. Независимо от този резултат претенцията на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е неоснователна. "Разноски" (средства, заплатени за процесуални действия-възнаграждение за вещи лица и свидетели) по смисъла на  чл. 286, ал. 2 и 3 ЗИНЗС, не включват юрисконсултско възнаграждение. Цитираните норми са специални по отношение на общите правила на чл. 78 ГПК; чл. 143 АПК и чл. 10 ЗОДОВ, поради което ищецът в това исково производство не дължи заплащане на юрисконсултско възнаграждение, в случаите когато искът му е отхвърлен.

 Ръководен от изложените съображения,  и на основание чл.203 ал.1 от АПК съдът

 

Р   Е  Ш  И :

 

ОТХВЪРЛЯ иска, предявен от А.П.В., ЕГН **********, против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ при Министерство на правосъдието за присъждане на обезщетение за нанесени неимуществени вреди за сумата от 2000 лева, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането 19.09.2021 г. до окончателното изплащане на задължението, като неоснователен.

Решението подлежи на касационно обжалване в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните, чрез връчване на препис от същото, пред тричленен състав на Административен съд Сливен.

 

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: