О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
гр.София, 07.09.2016г.
Софийски окръжен съд, гражданско отделение, в закрито заседание на седми септември две хиляди и шестнадесета година в състав:
Съдия: Евгения Генева
разгледа докладваното от съдията гр.д. № 889/2015г. и за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по чл.248, ал.1, предл. първо ГПК.
Образувано е по молба на ответника И.Г. чрез адв. Н. В.с вх.№ 5486/28.07.2016г. за допълване на определение№ 550/17.06.2016г.,с което делото е прекратено, а именно: да се присъдят на ответника съдебни разноски на осн.чл.78,ал.4 ГПК в размер на 147 600лв. ,произхождащи от адвокатско възнаграждение.Прилага платежни нареждания на У. Б. АД от 27.06.2016г. за 60 000лв., от 29.06.2016г. за 60 000лв. и от 08.07.2016г. за 27 600 лв.,изплатени на адвокатско дружество”К. и В.” и твърди,че на 17.06.2016г./т.е. десет дни преди датата на първия превод/ съдът е пропуснал да се произнесе по „така направеното искане”.
Ищецът КОНПИ е депозирал отговор вх.№ 5486/28.07.2016г., с който оспорва молбата като процесуално недопустима по следните съображения: молбата за прекратяване на делото било депозирана от друг адвокат/Я./ и в нея не се съдържало искане за присъждане на разноски, нито бил представен списък по чл.80 ГПК.Същото се отнасяло и до повторната молба на адв.Я. за прекратяване на делото с вх.№ 4379/16.06.2016г.Нямало данни ответникът Г. да е оттеглил пълномощията си относно адв.Я. и да е упълномощил адв.В.По същество молбата била неоснователна ,тъй като съгласно т.1 и т.11 от ТР № 6/06.11.2013г. на ОСГТК на ВКС по т.д.№6/2012г., ако съдебните разноски за адвокатско възнаграждение не са заплатени от страната и не са заявени валидно, не следва да бъдат присъждани.Наред с това ищецът прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение предвид реално осъществената правна защита/подготовка на отговор на искова молба/.
Съдът намира молбата процесуално допустима , но неоснователна.Съображенията за това са следните:
Ответникът И.Г. е депозирал молби, съдържащи волеизявления от процесуален характер/за изискване на допълнителни документи,липсващи в преписката;за продължаване на срок по чл.63,ал. ГПК/ лично от свое име, като е посочил адреса си: С., ул.”В.Т.” № 00, ет.00, където му е връчена призовка.В първата молба/вх.№ 2855/19.04.2016г./ твърди,че е получил препис от исковата молба с приложенията чрез адв. П.Я. На 18.04.2016г.Към молбата е приложен договор с адв. Я. за правна защита и съдействие № 635092 от 18.04.2016г. с упълномощаване за получаване на книжа по гр.д. № 889/2015г.на СОС при хонорар 50 лв.
На 26.05.2016г. е депозирана молба вх.№ 3756/26.05.2016г. от адв.Я. „ в качеството му на пълномощник”, с която се прави процесуално искане –за прекратяване на делото поради недопустимост на иска/преклудирано право на иск/.Не е приложено пълномощно за процесуално представителство, но се иска служебно произнасяне/ първият абзац гласи: „Съгласно правилата на гражданския процес съдът следи служебно във всяка фаза на процеса за наличието,респективно за липсата на процесуални предпоставки, обуславящи допустимостта на иска.”; вторият абзац гласи:”С оглед на това, молим да се произнесете по настоящата молба с определение в закрито заседание,преди развитието на другите процедури по делото”. В молбата няма искане за разноски; отв.Г. не е упълномощен да прави такова искане, а съдът не присъжда служебно съдебни разноски.На 16.06.2016г. е депозирана молба вх.№ 4379 в същия смисъл, отново от адв.П.Я.„като пълномощник”на Г., и в нея не се съдържа искане за присъждане на разноски.На 17.06.2016г. съдът е прекратил делото като процесуално недопустимо.Определението е изпратено на личния адрес на Г., но тъй като не е намерен, е връчено на пълномощника му адв.В.на 26.08.2016г./съобразно депозираното на 27.06.2016г. пълномощно с дата 16.06.2016г. за процесуално представителство,съдържащо упълномощаване за получаване на призовки и съобщения/ На 27.06.2016г. е депозиран отговор вх.№ 4630/27.06.2016г. с препоръчано писмо с обр. разписка с клеймо за изпращане на 24.06.2016г. от адв. Николай Великов/адв. Дружество К. и В./ в качеството му на пълномощник на И.Г..Искът се оспорва като недопустим и неоснователен, иска се прекратяване на делото и присъждане на разноски.Представен е договор за правна защита и съдействие, номериран и датиран от страните като № 308/16.06.2016г. и „проформа фактура” № 684/16.06.2016г.От договора е видно, че правната помощ е за изготвяне на отговор на искова молба и процесуално представителство по делото при хонорар 123 000лв./ 147 600лв. с ДДС/, с „изплатено възнаграждение „…….”/липсва текст цифром или/и словом за изплатена сума/и срокове за плащане : 120 000 лв. до подаване на отговора и 27 600 лв. до 15.07.2016г./Фактурата е „проформа фактура „ , на която е отбелязана сумата с ДДС.Приложено е пълномощно за процесуални действия до приключване на делото във всички инстанции с вписана дата 16.06.2016г.Към отговора не са приложени платежни документи за реално извършени плащания за адвокатски хонорар.
При тези данни съдът намира,че молбата за допълване на определението е депозирана от упълномощен надлежно адвокат и в срока за обжалване на съдебния акт-една седмица,считано от връчването, извършено на 26.08.2016г.Срокът по чл.248, ал.1 ГПК изтича на 02.09.2016г.Искането за присъждане на разноски е направено своевременно/с писмения отговор/.По същество искането е неоснователно, тъй като към момента на постановяване на съдебния акт реално не са били извършени плащания-установено по непротиворечив начин от договора за правна помощ и платежните нареждания.Разпоредбата на чл.278, ал.1 ГПК съдържа две хипотези, касаещи разноските: допълване на решението и изменение на решението.В първия случай се претендира произнасяне по валидно направено искане за присъждане на разноски-т.е. налице е опущение на съда; във втория случай съдът се е произнесъл по разноските,но на страните е дадена възможност да поискат корекция на постановеното.В молбата по настоящото производство от съда се иска буквално да допълни определението си, тъй като не се бил произнесъл относно бъдещи неосъществени събития/договорът е с достоверна дата 24.06.2016г.-датата на пощенското клеймо; първото плащане е извършено десет дни след постановяване на определението/.В хипотезата за допълване на съдебен акт в частта за разноските правната логика е сходна със залегналата в производството за допълване на решение, респ. определение ,уредена в чл.250, ал.1 ГПК и в съответната съдебна практика,изключваща произнасяне по ново искане.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТХВЪРЛЯ молба вх.№5486/28.07.2016г. на ответника И.Г. чрез адв. Н.В. за допълване на определение № 550/17.06.2016г. по гр.д. №889/2015г. в частта за разноските на осн.чл.248, ал.1,предл.първо ГПК като НЕОСНОВАТЕЛНА.
Определението може да бъде обжалвано пред Софийски апелативен съд в едноседмичен срок от съобщаването му.
Съдия: