Р Е Ш Е Н И Е № 82
Гр. Тополовград, 10.03.2020 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ТОПОЛОВГРАДСКИЯТ районен съд в публично заседание на петнадесети октомври през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН ХРИСТОВ
СЕКРЕТАР: К.П.
Като разгледа докладваното от
съдията АНД № 69 по описа за
Жалбоподателят А.Г. *** твърди, че издаденото против него наказателно постановление № 19-0358-000220/21.05.2019 г. на Началник РУ- Тополовград към ОД на МВР Хасково, с което му е наложено наказание глоба в размер на 300 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 8 месеца. за извършено от него нарушение по чл. 53 от ЗАНН и чл.175, ал.1, пр.1 от ЗДвП е незаконосъобразно, тъй като е издадено при нарушение и противоречие на процесуалния и материалния закон. Поради това моли съда да отмени НП на Началника на РУ - Тополовград като незаконосъобразно, противоречащо на материалния и процесуалния закон.
Жалбоподателят – редовно призован, явява се лично в съдебно заседание като поддържа жалбата изцяло.
Наказващият орган ОД на МВР Хасково - редовно призовани, не изпращат представител в с.з. и не вземат становище по жалбата.
От
събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
На 17.04.2019
г., служителите на РУ – Тополовград С. и Ч., по време на изпълнение на
служебните си задължения в с.Д., общ.Тополовград спрели за проверка мотоциклет,
управляван от А.Г. ***. Представили са се на лицето и са му поискали документи
за проверка. При проверката се установява, че мотоциклетът бил без
регистрационен номер, като водача не е представил СУМПС, нито документи за
самоличност и не е използвал защитна каска при движение. На К. е било устно
разпоредено да се яви в сградата на РУ – Тополовград за да представи
необходимите документи. Последния не се е явил и не е представил никакви
документи, след което и след извършена проверка в АИС БДС на А.Г.К. са били
съставени 3 бр. АУАН серия АА, с бл.№ 168057/19.04.2019 г. по чл.140, ал.1 от ЗДвП и АУАН серия АА № 168058 по чл.150 и чл.137е от ЗДвП и АУАН № 127036/19.04.2019
г. по чл.6 от ЗБЛД. Акта е бил съставен от св.П. в присъствието на свидетелите С.
и Ч. и е бил подписан от актосъставителя, свидетелите и нарушителя. Екземпляр
от акта е бил връчен срещу подпис на нарушителя А.К.. Същия е подписал акта без
да направи възражения. След това въз основа на съставения АУАН е било издадено
НП № 19-0358-000220/21.05.2019 г. на Началник РУ към ОД на МВР Хасково, РУ
Тополовград, с което за описаното в акта нарушение на жалбоподателя на
основание чл. 53 от ЗАНН и чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП е била наложена глоба в
размер на 300 лв. и „лишаване право да управлява МПС” за срок от 8 месеца, за
извършено нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП. НП е било връчено на жалбоподателя
на 20.06.2019 г.
По
делото са разпитани актосъставителя П. присъствал при съставянето на акта и
свидетелите С. и Ч., присъствали при установяване на нарушението и при
съставяне на акта. И тримата посочват нарушението за което е бил съставен акта,
като описват обстоятелствата при които е извършено, както и обстоятелствата при
които е предявен и връчен самия акт на нарушителя.
Така установената фактическа обстановка се доказва от
приложените към делото писмени доказателства, които съдът кредитира, тъй като
са издадени в съответната форма и ред, и от показанията на актосъставителя и
свидетелите, на които съдът дава вяра,
тъй като са обективни и непротиворечиви и в пълно съответствие с приложените
към делото писмени доказателства.
С оглед
на изложеното и като прецени събраните по делото доказателства, съдът достигна
до следните правни изводи:
Производството
е образувано на основание чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Жалбата е допустима, тъй като е подадена от лице, имащо
правен интерес, в законно установения срок и са спазени всички изисквания за
нейното редовно разглеждане.
При така установената
фактическа обстановка съдът приема, че жалбоподателят е извършил визираното в
наказателното постановление нарушение установено по безспорен начин, тъй като
същият на процесната дата е управлявал мотоциклет без съответното СУМПС, марка
„ЧЗ”, червен на цвят, като мотоциклета е бил без поставена табела с
регистрационен номер, както и не е бил регистриран по надлежния ред в Република
България.
Съдът
счита с оглед събраните по делото доказателства, че вмененото на жалбоподателя
административно нарушение е извършено от него, както от обективна, така и от
субективна страна и съвсем законосъбразно е ангажирана неговата
административнонаказателна отговорност. Извършването на нарушението е доказано по
безспорен и категоричен начин от събраните по делото писмени и гласни доказателства. Установено е, че
жалбоподателя К. не притежава СУМПС, както и никакви документи относно
регистрацията и собствеността на управляваното МПС. По никакъв начин в хода на
съдебното следствие не се доказа по несъмнен и категоричен начин, че процесното
МПС е регистрирано и се води на отчет в КАТ.
Неоснователно
е възражението на жалбоподателя, че не е спазен срока за издаване на
наказателното постановление. Трайна съдебна практика е, че срокът за издаване
на наказателното постановление по реда, установен в чл.52, ал.1 от ЗАНН е
инструктивен и неспазването му не води до нарушение на правото на защита на
засегнатото лице. Това е така, защото издаването на НП в крайна сметка е ограничено
с друг, давностен по своя характер срок, като съгласно нормата на чл.34, ал.3
от ЗАНН, образуваното административнонаказателно производство се прекратява,
ако не е издадено наказателно постановление в шестмесечен срок от съставянето
на акта. В случая АУАН е съставен на 19.04.2019г., а наказателното
постановление е издадено на 21.05.2019г., тоест преди изтичане на установения
давностен срок, поради което не е налице твърдяното процесуално нарушение.
Също
така съдът намира, че не са нарушени процесуалните правила при издаването на
АУАН и НП, както се твърди в жалбата.
Жалбоподателя К. е бил спрян за проверка на 17.04.2019 г. и към момента
на проверката не е притежавал у себе си никакви документи поради което е бил
устно призован да се яви на 18.04.2019 г. в сградата на РУ – гр.Тополовград за
да донесе всички необходими документи за изясняване на случая. На посочената
дата К. не се е явил пред съответния орган, след като е бил редовно призован на
основание чл.64, ал.2 от ЗМВР. Явил се е на 19.04.2019 г., т.е. след посочената
дата и съответно е дал писмено собственоръчно обяснение. Изготвена е докладна
записка, приложена към делото до Началника на РУ – Тополовград в която се
посочват фактическите обстоятелства, проверени и установени от полицейските
служители П. и С. във връзка със случая. На 19.04.2019 г., когато де-факто
призованият се е явил в полицията, са му били съставени 3 бр. АУАН посочени
по-горе. Актовете са подписани от актосъставителя, свидетелите и нарушителя и
съответно предявен и връчен с разписка. Видно от самия АУАН, той е подписан без
възражения от нарушителя и връчен срещу подпис в приложената към него разписка.
За това неоснователно е твърдението на жалбоподателя, че не става ясно къде и
съставен акта и кое е наложило съставянето на акта в по-късен момент. Относно
неяснотата на жалбоподателя дали актосъставителя е присъствал на проверката,
това е видно още от приложената и приета по делото докладна записка, а и
доизяснено при разпита на актосъставителя П. още в първото съдебно заседание.
При съставянето на АУАН не са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, които да водят до опорочаване на
административнонаказателното производство по налагане на наказание на
жалбоподателя, нито са ограничени правата му. АУАН е издаден при спазване на
императивните изисквания на чл. 42 и чл. 43 от ЗАНН и не създава неяснота
относно нарушението, която да ограничава право на защита на жалбоподателя, като
съдържа подробно описание на обстоятелствата на нарушението, от значение за
съставомерността му и за параметрите на вмененото нарушение, нито е ограничено
правото му по чл. 44 от ЗАНН в тридневен срок от съставяне на акта да направи и
писмени възражения по него. Още към момента на връчване на АУАН жалбоподателят е
имал възможност да направи своите възражения и се е възползвал от това си
право, като е отразил, че няма възражения чрез категоричното „не“.
По въпроса относно индивидуализацията на процесното МПС. Дава се вяра на показанията на свидетелите присъствали
при установяване на нарушението и при съставянето на акта С. и Ч.. От тях се
установяват мястото на извършване на нарушението, както и че към момента,
когато жалбоподателят е бил спрян за проверка, той е управлявал мотоциклет.
Свидетелите изясняват още, че мотоциклетът е нямал поставени регистрационни
табели, а след извършената по служебен път дистанционна справка установили и че
превозното средство не било регистрирано. Съдът дава вяра на показанията на
свидетелите С. и Ч., като същите са подробни, последователни и вътрешно
непротиворечиви, в тях свидетелите изясняват обстоятелствата, които
непосредствено са възприели като очевидци в хода на извършената проверка.
Административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана за
нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП. От обективна
страна по
делото по категоричен начин се доказа, че на посочените в наказателното
постановление време и място – на 17.04.2019
г. около 10:05 часа в с.Д., общ.Тополовград, на ул.”Б.” жалбоподателят К. е управлявал мотоциклет,
марка „ЧЗ“. Следователно
той е бил водач на МПС по смисъла на § 6, т. 25 от допълнителните разпоредби на
ЗДвП и е годен субект на вмененото му във вина административно нарушение, тъй
като съгласно чл. 175, ал. 3, предл. 1 от ЗДвП отговорността за
извършеното нарушение се носи от водача на превозното средство. Доказа се по
делото на следващо място, че управляваният от К. мотоциклет не
е бил надлежно регистриран. С разпоредбата на § 2, т. 4 от допълнителните
разпоредби на Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране
от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и
възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета,
теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни
превозни средства е дадена легална дефиниция на понятието регистрация, което
представлява административно разрешение за превозното
средство да участва в пътното движение, включващо идентификацията на превозното
средство и издаването на табели с регистрационен номер. Към датата на
извършване на нарушението – 17.04.2019 г.,
процесният мотоциклет „ЧЗ“ не е разполагал с такова
административно разрешение, поради което правилен е изводът на АНО, че МПС не е
било надлежно регистрирано, видно от приложените доказателства по
делото.
Нарушителят
е привлечен към административнонаказателна отговорност по чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП – санкционна норма,
предвиждаща административно наказание за водач, който управлява
моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред. Деянието е
квалифицирано като нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП, с който е въведено
изискване за движение по пътищата, отворени за обществено ползване, само на моторни превозни средства, които са
регистрирани и са с табели с регистрационен номер,
поставени на определените за това места.
Разпоредбата
на чл. 175 ал.3 пр.1 от ЗДвП действаща към момента на извършване на нарушението
гласи: наказва се с лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 до 12
месеца и глоба от 200 до 500 лв., водач, който управлява МПС, което не е
регистрирано по надлежния ред или
е регистрирано, но е без табели с регистрационен номер. Правната норма е
императивна, т.е. не допуска отклонение от предписаното правило.
Осъществяването
на административно наказателна отговорност, засяга в твърде съществена степен
правата и законно установените интереси на съответния правен субект, поради
което правоотношенията се уреждат с императивни правни норми, неспазването на
които, включително в процесния случай следва да се квалифицира, като съществено
нарушение на закона.
В случая жалбоподателят не е съобразил правилата на ЗДвП, като при
управление на собствения си мотоциклет не е изпълнил задължението си да носи в
себе си изискуемите документи, а именно свидетелство за регистрация на МПС и
без поставена табела с регистрационен номер на определеното за това място.
Нарушителят е съзнавал общественоопасния характер на деянието си,
предвиждал е, че неизпълнението на задълженията му може да доведе до настъпване
на общественоопасни последици за ефективността на контрола на органите, които
не могат да го упражнят в пълен обем при липса на изискуемите документи. Затова
съдът намира, че деянието му е извършено при пряк умисъл, тъй като е съзнавал
общественоопасния характер на деянието си, предвиждал е общественоопасните
последици и е целял тяхното настъпване.
Административно
наказващият орган правилно е квалифицирал нарушението.Нарушението за което е
бил санкциониран е осъществено, както от обективна, така и от субективна страна
и правилно е приложена съответната административно-наказателни разпоредби на
Закона за движение по пътищата, като е съобразена разпоредбата на чл.53 ал.2 от ЗАНН и като е взето предвид, че осъществяването на нарушението и самоличността
на лицето, са били установени по безспорен начин. Съдът не констатира наличието на
съществени процесуални нарушения в процедурата по издаването на АУАН и НП,
които да опорочават самото НП и да повлекат неговата отмяна. При
индивидуализацията на наказанието административно-наказващия орган е съобразил
тежестта на извършеното нарушение и неговата обществена опасност и е определил
размера на наказанието в минимално предвидения размер съобразно изискванията на
Закона за движение по пътищата, в съответствие с чл.27 ал.2 от ЗАНН и т.1 от
ППВС №10/28.09.1973г. Що се отнася до наложеното наказание „лишаване от право
да управлява МПС“ за срок от 8 месеца, в тази част наказателното постановление
следва да бъде отменено, тъй като по безспорен начин се доказа, че жалбоподателят
е неправоспособен водач. Съгласно Постановление №1 от
17.01.1983г. по н.д. №8/82г., на Пленума на Върховния съд „…деец,
който няма правоспособност да управлява моторно превозно средство, не може да
бъде лишен от такова право. …… Наказанието лишаване от право да се управлява
моторно превозно средство се налага на правоспособните водачи, на притежаващите
свидетелство за управление, макар и не от същата категория и на водачи, които
временно са били лишени от това право, защото последните поначало не са го
загубили, а временно им е било забранено да го упражняват.“ В
случая жалбоподателят е извършил нарушение, свързано с правилата на движение по
ЗДвП. За тази дейност по управление на МПС обаче се изисква специално
придобиване на правоспособност, за да бъде упражнявана. Затова въпреки задължителните
разпоредби на чл. 175, ал.3 ЗДвП е недопустимо жалбоподателят да бъде лишен от
правото по чл.16 ЗАНН.
Водим
от гореизложеното и на основание чл.63 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ НП № 19-0358-000220 от
21.05.2019 год. на Началник РУ към ОДМВР – Хасково, РУ - Тополовград в частта, с което на А.Г. *** с ЕГН ********** е наложено
наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от осем месеца на
основание чл. 53 от ЗАНН и чл.175, ал.3,
пр.1 от ЗДвП за извършено нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП.
ПОТВЪРЖДАВА НП № 19-0358-000220 от
21.05.2019 год. на Началник РУ към ОДМВР – Хасково, РУ - Тополовград в частта, с което на А.Г. *** с ЕГН ********** е наложена
„глоба“ в размер на 300,00 лева на основание
чл. 53 от ЗАНН и чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП за извършено нарушение по
чл.140, ал.1 от ЗДвП.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – гр.ЯМБОЛ в 14-дневен
срок от съобщението на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: