Решение по дело №293/2018 на Районен съд - Велики Преслав

Номер на акта: 75
Дата: 3 юли 2020 г. (в сила от 8 юни 2021 г.)
Съдия: Теодора Руменова Йорданова-Момова
Дело: 20183610100293
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 4 април 2018 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

03.07.2020 год.

 

Номер . . . . . . . . . . .                                Година 2020                    Град В.П.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Районен съд – В.П.                                                 трети състав

На 04 (четвърти) юни                                                                    Година 2020

В публично съдебно заседание, в следния състав:

Председател Теодора Йорданова-Момова

Секретар Марияна Василева,

Прокурор . . . . . . . . . .  . . .,

като разгледа докладваното от съдия Т. Йорданова-Момова

гражданско дело номер 293 по описа за 2018 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД вр. чл. 59, ал. 1 от Закон за здравното осигуряване и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

В исковата си молба до съда „М.Б.А.Л.-В.П.“ ЕООД гр. В.П., представлявано от И.П.Д.твърди, че на 17.02.2015 г. сключило с Н.з.к. ***, представлявана от К.С.П.договор за оказване на болнична помощ. По силата на същия, лечебното заведение се задължило да оказва болнична медицинска помощ в полза на здравноосигурените лица, а НЗОК – да заплаща същата. За извършената болнична помощ, ищецът ежедневно издавал отчети за приети и изписани пациенти по клинични пътеки, а на следващия месец получавал месечна справка за одобрена за заплащане медицинска дейност и справка за надмесечни стойности, която болнична дейност няма да бъде платена от ответника. През месеците май 2015 г., октомври и ноември 2016 г., „М.Б.А.Л.-В.П.“ ЕООД извършило лечебна дейност, като за всеки от тези месеци издало фактури, но ответникът отказал плащането на сума в общ размер 16476,00 лв. за тези месеци, тъй като надвишавали по стойност определения лимит за лечебното заведение. И до настоящия момент, НЗОК не изпълнила задълженията си да плати тези надвишения на ищеца и била в забава поради неплащане в срок.

Моли съда да постанови решение, по силата на което ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца следните суми: в размер на 16476,00 лв., представляваща общ размер на незаплатени стойности на извършена болнична медицинска помощ през месец май 2015 г. – в размер на 6436,00 лв., месец октомври 2016 г. – в размер на 5640,00 лв. и месец ноември 2016 г. – в размер на 4400,00 лв., по договор за оказване на болнична помощ по клинични пътеки № 270308/17.02.2015 г., ведно със законната лихва върху всяка от сумите, считано от датата на предявяване на иска; в размер на 3706,14 лв., представляваща общ размер на обезщетения за неизпълнени в срок главни парични задължения, както следва: в размер на 1803,06 лв. – върху задължение от 6436,00 лв., за периода от 01.07.2015 г., до 03.04.2018 г.; в размер на 1342,18 лв. – върху задължение от 5640,00 лв., за периода от 01.12.2016 г., до 03.04.2018 г.; и в размер на 560,90 лв. – върху задължение от 4400,00 лв., за периода от 01.01.2017 г., до 03.04.2018 г., като му бъдат присъдени направените деловодни разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК, ответникът, чрез пълномощника си – адвокат, подава отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове. Сочи, че сключеният между страните договор представлява обикновена сделка, създала облигационни отношения между равнопоставени субекти. Същият препращал към сключения между ответника и Българския лекарски съюз национален рамков договор. Именно съобразно клаузите на НРД, ищцовата страна не провела нормативно предвидената процедура по надлежно заявяване на недоговорена дейност, поради което не й се дължало плащане. Приложените към исковата молба спецификации не били представени в срок и не обуславяли насрещно плащане. Отделно, болничното заведение не изпълнило методиката за плащане на дейностите в болничната медицинска помощ. Моли, предявените искове да бъдат отхвърлени като неоснователни и му бъдат присъдени деловодните разноски.

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност се установи от фактическа страна следното: видно от приложения договор за оказване на болнична помощ по клинични пътеки № 270308/17.02.2015 г. е, че между Н.з.к. *** и „М.Б.З.А.Л.– В.П.“ ЕООД гр. В. Преслав бил сключен договор, по силата на който болничното заведение се задължило да оказва болнична медицинска помощ по клинични пътеки на здравноосигурени лица, а НЗОК – да заплаща същата. В чл. 1 от договора са описани подробно клиничните пътеки, подлежащи на плащане, а в чл. 19, ал. 1 от него – цените на всяка от пътеките. Според чл. 31, ал. 1 от договора, възложителят заплаща по реда, определен в Методика за заплащане и настоящия договор за извършена дейност в случаите, в които тя е отчетена в рамките на съответния отчетен период след завършването й. В чл. 35 е предвидено, че плащанията на изпълнителя се извършват от РЗОК до 30-то число на месеца, следващ отчетния. Към процесния договор били сключени допълнителни споразумения – от 15.05.2015 г. и от 26.05.2016 г. По делото са представени спецификации за болнична помощ по договора,, съставени от ищцовата страна.

Според заключението на изготвената съдебно-счетоводна експертиза, за периодите м. май 2015 г., м. октомври и м. ноември 2016 г. описаната в месечни справки болнична дейност по клинични пътеки е извършена от „М.Б.А.Л.-В.П.“ ЕООД по отношение на здравноосигурени пациенти. По документи, стойността на извършената болнична дейност по месечните справки над месечните стойности по клинични пътеки за ищеца за посочените месеци е, както следва: за м. май 2015 г. – 6436,00 лв., за м. октомври 2016 г. – 5640,00 лв. и за м. ноември 2016 г. – 4400,00 лв. вещото лице сочи, че размерът на законната лихва върху тези суми възлиза на: 1803,39 лв., 766,15 лв. и 559,78 лева.

По делото, в качеството на свидетел е разпитана Димка Тодорова. Същата, изпълняваща длъжността Началник сектор „Болнична помощ“ В РЗОК – Шумен, излага, че отчитането на извършената болнична помощ се извършва чрез електронна система. След изтичане на 7-дневен срок, РЗОК изпраща на болничните заведения известие за одобрена/отхвърлена дейност. При определяне на надлимитните дейности, свидетелката вземала предвид посоченото в Приложение № 2 към всеки договор.

Предвид така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Досежно претенцията с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД вр. чл. 59, ал. 1 от ЗЗО:

Установи се по делото, че между „М.Б.З.А.Л.– В.П.“ ЕООД гр. В. Преслав и Н.з.к. бил сключен договор на 17.02.2015 г. По силата на същия, лечебното заведение осъществявало болнична медицинска помощ по клинични пътеки на здравноосигурени лица. Сключването на такъв вид договор е на основание чл. 59, ал. 1 от ЗЗО и действащия към момента на сключването му Национален рамков договор за медицински дейности, сключен между НЗОК и БЛС за 2015 г. и 2016 г. Доказа се, а и не се спори между страните, че през месеците май 2015 г., октомври и ноември 2016 г., ищецът извършил лечебни дейности, които надхвърлят установените в договора медицински дейности, които следва да му бъдат платени, на обща стойност 16476,00 лв.  

Спорният въпрос между страните е следва ли да бъде заплатена на лечебното заведение осъществената от него болнична помощ, надхвърляща предвидените лимити или ответникът в съответствие със съдържанието на договора, е отказал правилно плащането на тези дейности за месеците май 2015 г., октомври и ноември 2016 година.

Правата на здравноосигурените лица, принципите, въз основа на които се осъществява задължителното здравно осигуряване, определяне обема на финансиране от бюджета на медицинските дейности и реда за заплащането им са уредени в Закона за здравното осигуряване. В нормата на чл. 4 от същия, се гарантира свободен достъп на здравноосигурените лица до медицинска помощ. В чл. 5 от ЗЗО са въведени принципите, въз основа на които се осъществява задължителното здравно осигуряване, включващо пакет от здравни дейности, гарантиран от бюджета на НЗОК и свободен избор от осигурените на изпълнители на медицинска помощ. В съответствие с тези принципи, по силата на чл. 35, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗЗО, здравноосигурените лица имат право да получават медицинска помощ в обхвата на пакета от здравни дейности, гарантиран от бюджета на НЗОК и да избират лекар от лечебно заведение за първична медицинска помощ, сключило договор с РЗОК. НЗОК е длъжна да заплаща на изпълнителя видовете медицинска помощ, подробно изброени в разпоредбата на чл. 45, ал. 1, като заплащането се извършва от съответната РЗОК. Тоест, анализът на цитираните текстове на ЗЗО показва, че здравноосигурените лица имат право да получат медицинска помощ от избраното от тях лечебно заведение, което от своя страна по силата на сключения с НЗОК договор е задължено да я оказва. Правото на здравноосигурените лица да получат медицинска помощ е безусловно, неотменимо и произтича от статута им на здравноосигурени и нуждата им от конкретна медицинска помощ. На това право съответства задължението на лечебното заведение, което не може да откаже медицинска помощ на здравноосигуреното лице на никакво основание. А щом като медицинска помощ се дължи на основание статуса на пациента, то за лечебното заведение възниква правото да получи заплащане на оказаната медицинска помощ от НЗОК, в чийто бюджет постъпват здравноосигурителните плащания. Това право е обусловено от вида и обема на оказаната медицинска помощ от изпълнителя и стойността на всяка от медицинските дейности, съгласно НРД, действащ за съответния период и индивидуалния договор с изпълнителя. С оглед гореизложеното, съдът приема, че клаузата на чл. 40, ал. 2 от договор за оказване болнична помощ по клинични пътеки № 270308/17.02.2015 г., е нищожна, предвид чл. 26, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД – поради противоречие със закона – чл. 4, чл. 5, т. т. 9 и 10 и чл. 35, ал. 1, т. т. 1 и 2 от ЗЗО. Същите противоречат на правото на здравноосигурените лица да получат медицинска помощ, да имат свободен достъп до такава помощ. Посочената клауза от договора е в противоречие със задължението на НЗОК да заплати оказването на медицинска помощ на здравноосигурените лица, съгласно чл. 45 и чл. 47 от ЗЗО и съответстващото на него право на лечебните заведения да получат заплащане за оказаната медицинска помощ въз основа на сключените индивидуални договори.

Клаузата, предвиждаща въвеждане на лимит за заплащане на медицинската помощ е нищожна и поради противоречие с добрите нрави и разпоредбите на Конституцията. Лишаването на лечебно заведение от възможността да оказва своевременно медицинска помощ на здравноосигурените лица, живущи на територията на няколко общини, до което се достига при незаплащане на извършена медицинска помощ, е в пряко противоречие с моралните норми, произтичащи от Хипократовата клетва, както и с неприкосновеното право на живот, прогласено в чл. 28 от Конституцията.

Предвид гореизложеното, съдът намира, че предявеният  иск с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД вр. чл. 59, ал. 1 от ЗЗО се явява изцяло основателен и доказан, и следва да бъде уважен.

            Относно искът с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД: установи се, че НЗОК не платила в срок дължимата престация по съществуващото правоотношение между страните. Предвид горното, същият следва да бъде осъден да заплати на ищеца обезщетение за неизпълнение на парично задължение върху дължимите суми, съобразно заключението на вещото лице. Ето защо, ответникът следва да бъде осъден да заплати на „М.Б.А.Л.-В.П.“ ЕООД сума в обща размер 3128,99 лв., а претенцията в останалата й част следва да бъде отхвърлена.

            По искането на ответника с правно основание чл. 78, ал. 5 от ГПК за присъждане на по-нисък размер, поради прекомерност, на разноските, представляващи заплатеното от ищеца възнаграждение за адвокат:

            Съгласно чл. 78, ал. 5 от ГПК, съдът може, по искане на насрещната страна, да присъди по-нисък размер на разноските, в частта им, представляваща заплатено възнаграждение за адвокат, ако то се явява прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото. В случая, при цена на исковете 16476,00 лв. и 3706,14 лв. и разпоредбите на чл. 7, ал. 2, т. 2 и т. 4 и чл. 2, ал. 5 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, минималният размер на възнаграждението се равнява на 1513,71 лева. В процесната хипотеза се установи, че минималният размер на платимото от ищеца възнаграждение възлиза на 1513,71 лв., а уговореният и платен на пълномощника му размер – 3500,00 лева. Съдът, след преценка на конкретната правна и фактическа сложност на настоящия имуществен спор, намира, че заплатеното от ищеца възнаграждение за един адвокат за представителство и защита в производството, изразяващо се в подаване на искова молба и явяване в едно съдебно заседание по дело с еднороден предмет с висящи пред съдилищата в област Шумен многобройни такива, е прекомерно съобразно сложността на делото и следва да се присъди в по-нисък размер.

            С оглед гореизложеното, като съобрази и конкретно установените усилия на защитата на ищеца, направени от пълномощника му за защита на материални права чрез извършване на процесуални действия, съдът приема, че платеният размер на адвокатското възнаграждение не съответства на действителната правна и фактическа сложност на делото. Същото се явява прекомерно по смисъла на чл. 78, ал. 5 от ГПК.

            Изложените съображения обуславят извода за основателност на искането на ответника по чл. 78, ал. 5 от ГПК. Ето защо, при решаването на въпросите за възлагане на разноските по делото, същите, представляващи платено от ищеца възнаграждение за един адвокат, следва да бъдат съобразявани до размер от 2000,00 лв.

При направеното искане от ищеца, съпроводено с представен списък на разноските по чл. 80 от ГПК, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените от него разноски, съразмерно с уважената част от исковете, в размер на 3106,88 лева.

Водим от горното, съдът

 

 

Р   Е   Ш   И   :

 

ОСЪЖДА Н.З.К. с ЕИК ......, с адрес ***, представлявана от К.С.П., със съдебен адресат – адв. С.С. *** ДА ЗАПЛАТИ на основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД вр. чл. 59, ал. п1 от ЗЗО, на „М.Б.З.А.Л.– В.П.“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище ***, адрес на управление ***, представлявано от И.П.Д., със съдебен адресат – адв. Ж.Д. ***, по банкова сметка ***, сумата 16476,00 лева (шестнадесет хиляди четиристотин седемдесет и шест лева), представляваща общ размер на незаплатени стойности на извършена болнична медицинска помощ през месец май 2015 г. – в размер на 6436,00 лв., месец октомври 2016 г. – в размер на 5640,00 лв. и месец ноември 2016 г. – в размер на 4400,00 лв., по договор за оказване на болнична помощ по клинични пътеки № 270308/17.02.2015 г., ведно със законната лихва сумата, считано от 03.04.2018 г. до окончателното й изплащане.

ОСЪЖДА Н.З.К. *** ДА ЗАПЛАТИ на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, на „М.Б.З.А.Л.– В.П.“ ЕООД гр. В.П., по банкова сметка ***, сумата 3128,99 лева (три хиляди сто двадесет и осем лева и 99 стотинки), представляваща общ размер на обезщетения за неизпълнени в срок главни парични задължения, както следва: в размер на 1803,06 лв. – върху задължение от 6436,00 лв., за периода от 01.07.2015 г., до 03.04.2018 г.; в размер на 766,15 лв. – върху задължение от 5640,00 лв., за периода от 01.12.2016 г., до 03.04.2018 г.; и в размер на 559,78 лв. – върху задължение от 4400,00 лв., за периода от 01.01.2017 г., до 03.04.2018 г., КАТО ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН иска, в останалата му част, до пълния предявен размер – 3130,11 лева.

ОСЪЖДА НЗОК гр. София да заплати на „М.Б.А.Л.-В.П.“ ЕООД гр. В. Преслав, направените деловодни разноски, съразмерно с уважената част от исковете в размер на 3106,88 лв. (три хиляди сто и шест лева и 88  стотинки).

Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Окръжен съд – Шумен.

 

 

                                                                                     Районен съдия: