№ 263
гр. ЛЕВСКИ, 30.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛЕВСКИ в публично заседание на седми октомври
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Десислава К. Николаева
при участието на секретаря ИЛИЯНА П. ИЛИЕВА-ИВАНОВА
като разгледа докладваното от Десислава К. Николаева Гражданско дело №
20254410100340 по описа за 2025 година
на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството по делото е образувано по искова молба от „Йеттел
България“ ЕАД, гр.София срещу П. Н. Ч. от гр.Левски, с която е предявен иск
с правно основание чл.422 ГПК.
Ищецът твърди, че между страните е сключен Договор за мобилни
услуги №********* от 04.04.2022г. Към периода на издаване на процесиите
фактури спрямо ползвания от П. Н. Ч. мобилен номер ********** се прилагат
условията, договорени в Договор за мобилни услуги №********* от
04.04.2022г.
Ответникът не е изпълнил свои парични задължения, начислени му в 3
бр. фактури, издадени в периода м. декември 2022г. - м. март 2023г., а именно
фактура №**********/05.12.2022г., фактура №**********/05.01.2023г. и
фактура №**********/05.03.2023г., в които са начислени парични задължения
в общ размер на 391,90 лв., от които: 87,63 лв. - незаплатени задължения за
абонаментни такси и предоставени услуги, начислени за периода
05/11/2022-04/01/2023г.; неустойка в размер на 304,27 лв., начислена
еднократно поради предсрочно прекратяване на договора за мобилни услуги
по вина на потребителя.
Твърди, че размерът и основанието за възникване на задължението за
неустойки при предсрочно прекратяване на договора за мобилни услуги за
1
мобилен номер ********** (преди 04.04.2024г.), по вина или инициатива на
потребителя, са уредени в т.9 от Договор за мобилни услуги №********* от
04.04.2022г. Съгласно посочената клауза, в случай на предсрочно
прекратяване на договора за мобилни услуги по вина или по инициатива на
потребителя, последният дължи неустойка в размер на сумата от всички
стандартни за абонаментния план месечни такси от прекратяването на
договора до края на първоначално предвидения срок на действието му, като
така определената неустойка не може да надвишава сумата от три стандартни
месечни абонаментни такси за номера без вкл. ДДС. В допълнение абонатът
дължи и: 1) част от стойността на ползваните отстъпки от месечните
абонаментни такси, съответстваща на оставащия срок до края на договора (в
случай че такива отстъпки са уговорени от страните); 2) част от стойността на
отстъпките за предоставени на потребителя устройства, съответстваща на
оставащия срок до края на договора за мобилни услуги (в случай че такива
устройства са били предоставени на лизинг или срещу заплащане в брой).
Претендираната с исковата молба неустойката в размер на 304,27 лв.
включва сбор от три стандартни месечни абонаментни такси за номера без
вкл. ДДС (по 37,49 лв. всяка), а именно: 112,47 лв., ведно с добавена част от
стойността на ползваните отстъпки от месечния абонаментен план,
съответстваща на оставащия срок до края на договора в размер на 72,67 лв. и
добавена разликата в размер на 119,13 лв. между стандартната цена на
мобилно устройство SAMSUNG Galaxy A03s 32GB White без отстъпка
съгласно актуалната към 04.04.2022г. ценова листа на оператора и
преференциалната му цена при сключването на договора, заплатена в брой,
съответстваща на оставащия период до края на първоначално предвидения
срок на договора за мобилни услуги.
Твърди изискуемостта на вземанията на „Йеттел България“ ЕАД по всяка
от фактурите да е настъпвала петнадесет дни след издаването й. Поради
неизпълнение на паричните задължения на ответника от страна на „Йеттел
България“ ЕАД било депозирано заявление по чл.410 от ГПК до Районен съд -
Левски, въз основа на което било образувано частно гражданско дело
№30/2025 г. и издадена заповед за изпълнение на парично задължение.
Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по
отношение на ответника П. Н. Ч., наличието на вземане по издадената заповед
за изпълнение в общ размер на 391,90 лв., представляващи общ сбор на
дължимите суми по сключения между страните Договор за мобилни услуги
№********* от 04.04.2022г., за които суми са издадени фактура
2
№**********/05.12.2022г., фактура №**********/05.01.2023г. и фактура
№**********/05.03.2023г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до
окончателното изплащане на вземането. Претендират се разноски в исковото и
заповедното производство.
Препис от исковата молба е връчен на ответника, чрез назначения му
особен представител адв.Ю. Д. - ПлАК, който в законоустановения срок по
чл.131 ГПК е депозирал писмен отговор.
Навежда довод за недоказаност на договорно отношение между
страните. Сочи, че към исковата молба не е представен договор между
страните, а единствено „резюме на договор“, в което се съдържат общи
условия, но не и конкретни права и задължения на страните, липсва
индивидуализация на мобилния оператор, предоставил услугата, вида на
предоставяните услуги. Липсват доказателства за заплатени от ответника
суми за абонаментни такси, неустойка. Оспорва размера на претендираната
сума за незаплатени две месечни вноски за абонаментни такси, като същите
следва да бъдат изчислявани на база 34,99 лв. на месец, или за периода
05.11.2022г. - 04.01.2023г. /две месечни вноски/ следва да е дължима сума в
общ размер на 69,98 лв. Счита, че на същата база следва да бъдат изчислявани
и акцесорните задължения - неустойка.
Оспорва размера на претендираната неустойка. Сочи, че начислената
неустойка е повече от пет пъти по-голяма от размера на главницата. Твърди,
че не е спазена клаузата на договора, съгласно която потребителят дължи
неустойка в размер на не повече от три месечни вноски, като при месечен
абонамент в размер на 34,99 лв. неустойката не може да надвишава 104,97 лв.
Излага аргументи, че клаузата за неустойка противоречи на добрите нрави по
чл.9 ЗЗД. Твърди, че неустойката е в размер над 500% по-висок от основното
задължение. Навежда довод, че противоречието на неустойката с принципа на
добрите нрави води до нищожност на договора на основание чл.26, ал.1 ЗЗД,
при условията на евентуалност - нищожност на уговорката за неустойка, като
излизаща извън характерните за нея обезпечителна и обезщетителна функции.
Моли иска да бъде отхвърлен като неоснователен, при условията на
евентуалност да бъде отхвърлен за сумата над 174,97 лв.
В проведеното по делото открито съдебно заседание, ищецът, редовно
призован, не се представлява. Представено е писмено становище, чрез
пълномощника адв.З. Ц. - САК, в което излага подробни доводи за
основателност на исковата претенция.
Ответникът се представлява от особения представител – адв.Ю.Д.,
3
който моли предявените искове да бъдат отхвърлени, като поддържа
изложените в отговора на исковата молба доводи. Моли исковата претенция
да бъде частично уважена до сумата от 174 лева, в какъвто размер твърди да
са неизплатените абонаментни месечни вноски, като бъде отхвърлена за
разликата над тази сума.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по
делото доказателства, по отделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено следното:
Предявен е положителен установителен иск с правно основание чл.422
ГПК, вр. чл.79 ЗЗД, вр. чл.92 ЗЗД.
Установява се от приложеното ч.гр.д. №30/2025г. по описа на Районен
съд - Левски, че въз основа на заявление по чл.410 от ГПК, е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение №6/09.01.2025г., по силата на
която е разпоредено ответникът П. Н. Ч. да заплати на „Йеттел България“
ЕАД сумата, предмет на настоящото исково производство - 391,90 лева,
представляваща главница, включваща: 1) неплатени задължения за
абонаментни такси и предоставени услуги, начислени за периода от
05.11.2022г. до 04.01.2023г. в размер на 87,63 лв. и 2) неустойка, начислена
еднократно поради предсрочно прекратяване на договора за мобилни услуги
по вина на потребителя в размер на 304.27 лв., ведно със законната лихва от
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до
окончателното изплащане на вземането.
Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при условията на
чл.47, ал.5 от ГПК. На основание чл.415, ал.1, т.2 от ГПК за ищеца е налице
правен интерес от предявяване на установителен иск по чл.422 от ГПК, искът
е предявен в законоустановения едномесечен срок, поради което е
процесуално допустим.
Разгледан по същество, искът е частично основателен, поради следните
съображения:
Установява се от представените по ч.гр.д.№30/2025г. на РС Левски
Договор за мобилни услуги №********* от 04.04.2022г., резюме на договор
от същата дата, както и Общи условия на Йеттел България ЕАД за
взаимоотношения с потребителите на електронни съобщителни услуги, че
между страните са възникнали облигационни правоотношения по
предоставяне на мобилни услуги - при общи условия на мобилния оператор,
по силата на които мобилният оператор се е задължил да предоставя
описаните в договора услуги за мобилен номер ++359********* с абонаментен
план „Тотал+“, срещу задължение на ответника да заплаща месечна
4
абонаментна такса в размер на 34,99 лв. на месец за 24 месеца и 44,99 лв. на
месец след изтичане на първоначалния срок на договора.
Установява се, че договорът е подписан от ответника П. Ненчов Ч.,
чийто подпис и саморъчно изписани имена не са оспорени.
Установява се от т.5 от Договора за мобилни услуги, че на потребителя
е предоставена СИМ карта №89359050000528491429, която му дава достъп
до мрежата на мобилния оператор. По този начин ищецът е изпълнил
задължението си по договора, като посредством предоставената СИМ карта е
осигурил достъп до мобилната си мрежа и предлаганите далекосъобщителни
услуги, предвид на което се явява изправна страна по договорите.
Установява се, че съгласно т.5 от договора за мобилни услуги, на
ответника е бил предоставен мобилен апарат Samsung Galaxy A03s 32GB
White, IMEI: *** на промоционална цена в размер на 209,99 лв., при
стандартна цена на устройството без абонамент в размер на 449,90 лв., или
предоставена отстъпка от стандартната цена в размер на 239,91 лв.
Съгласно чл.26 и чл.27 от Общите условия на мобилния оператор за
взаимоотношения с потребителите на електронни съобщителни услуги, при
ползването на услуги чрез индивидуален договор заплащането на ползваните
услуги се извършва въз основа на фактура, която се издава ежемесечно - в
срока указан на фактурата, но не по-късно от 18 дни от датата на издаването
й.
По делото са представени 3 бр. фактури, издадени в периода м. декември
2022г. - м. март 2023г., а именно фактура №**********/05.12.2022г., фактура
№**********/05.01.2023г. и фактура №**********/05.03.2023г., в които са
начислени парични задължения в общ размер на 391,90 лв., от които: 87,63 лв.
- незаплатени задължения за абонаментни такси и предоставени услуги,
начислени за периода 05/11/2022-04/01/2023г. и неустойка в размер на 304,27
лв., начислена еднократно поради предсрочно прекратяване на договора за
мобилни услуги по вина на потребителя.
От представените фактури и приложения към тях относно потреблението
за съответния период, се установява, че начислените абонаментни такси
касаят потребление за периода 05.11.2022г. – 04.01.2023г.
По делото е представено писмо от Йеттел България ЕАД до ответника от
05.02.2023г. и удостоверение за доставянето му от Български пощи ЕАД, с
което ответникът е уведомен за размера на неизпълнените му задължения към
мобилния оператор, предоставен е десетдневен срок за заплащане на
задълженията, както и на потребителя е указано, че при неизпълнение на
задължението договорът ще бъде прекратен и ще бъде начислена неустойка в
5
размер на 304,27 лв.
Видно от клаузите на Договор за мобилни услуги №********* от
04.04.2022г. в случай на предсрочно прекратяване на договора по вина или по
инициатива на потребителя или при нарушаване на задълженията на
потребителя по договора, същият дължи: а) неустойка при предсрочно
прекратяване за периода от прекратяването до изтичане на уговорения срок в
размер на всички най-високи според условията на плана месечни
абонаментни такси, но за не повече от три месеца. В случай, че са били
налице отстъпки и/или различна стойност на месечни абонаменти,
потребителят дължи и възстановяване на част от разликата между най-
ниския и най-високия месечен абонамент за плана, съответстваща на
оставащия срок на договора и б) в случаите, в които е предоставено
устройство за ползване на услуги, потребителят дължи и такава част от
разликата между стандартната цена на устройството, съгласно ценова листа,
действаща към момента на сключване на договора и заплатената от него при
предоставяне на устройството, каквато съответства на оставащия срок на
договора.
От заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-счетоводна
експертиза, което съдът кредитира като обосновано и пълно, се установява, че
по процесните фактури няма извършени плащания от потребителя на
далекосъобщителни услуги П. Ненчов Ч..
С оглед на така установеното от фактическа страна, съдът намира от
правна страна следното:
Установено по делото е, че страните са били обвързани от договорни
правоотношения по предоставяне на далекосъобщителни услуги, по които
дружеството ищец – мобилен оператор, е изправна страна по договора.
Предвид на това за ответника – потребител е възникнало задължението за
заплащане на дължимите абонаментни месечни такси за процесния период –
05.11.2022г. – 04.01.2023г. Установено е, че падежът на задълженията е
настъпил, както и че ответникът не е погасил задължението си за заплащане
на месечните абонаментни такси по договора.
От ищеца е претендирана сумата в размер на 87,63 лв. за неизплатени
задължения за абонаментни такси и предоставени услуги за периода
05.11.2022г. – 04.01.2023г., т.е. за два месеца. Съгласно уговореното с
договора, месечната абонаментна такса е в размер на 34,99 лв., следователно
задължението за исковия период от два месеца е в общ размер на 69,98 лв. От
представените фактури и приложения към тях – Общо потребление за
съответния мобилен номер, не се установяват други ползвани от потребителя
6
услуги, за които да са начислени допълнителни такси, не се установява по
какъв начин са сформирани сумите за месечни такси, посочени във
фактурите, които са в размери, различни от установения в договора размер на
месечна абонаментна такса. Предвид изложеното недоказано по делото е
дължимостта на разликата над сумата от 69,98 лв., представляваща
стойността на дължимите се месечни абонаментни такси за исковия период,
до пълния претендиран с исковата молба размер от 87,63 лв. Вземането в
частта му относно неплатени задължения за абонаментни такси и
предоставени услуги следва да бъде прието за установено за сумата в размер
на 69,98 лв., а за останалата претендирана част иска да бъде отхвърлен като
неоснователен.
Безспорно е установено по делото, че ответникът е неизправна страна
по договора, като не е изпълнил насрещното си задължение за заплащане на
уговорените месечни абонаментни такси и предоставени услуги. На
основание това за дружеството ищец е възникнало правото за прекратяване
на договора поради виновно неизпълнение на задълженията на потребителя,
за което е бил уведомен писмено с уведомително писмо. За ищеца е
възникнало и правото да претендира уговорените в договора за мобилни
услуги неустойки при неизпълнение задълженията на потребителя и
предсрочно прекратяване на договора по негова вина.
Съдът намира, че е налице валидна неустоечна клауза в частта, с която е
предвидена неустойка в размер на всички най-високи според условията на
плана месечни абонаментни такси, но за не повече от три месеца. Съобразно
начина, по който е уговорена - общият размер на дължимата неустойка да не
надвишава размера на три абонаментни такси макар и в най-високия според
условията на плана размер, неустоечната клауза не представлява
неравноправна такива по смисъла на чл.143 от ЗЗП, както и не надхвърля
обезпечителната, обезщетителната и санкционната си функция за виновното
неизпълнение на задълженията на потребителя, поради което не се явява
нищожна.
Съобразно условията на договора най-високия предвиден в него
месечен абонамент е в размер на 44,98 лв. – дължим след изтичане на 24
месеца от първоначалния срок на договора. Дължимата неустойка е в размер
на 134,97 лв.
Съдът намира за нищожни клаузите за неустойка, в които е предвидено
в случай, че са били налице отстъпки и/или различна стойност на месечни
абонаменти, потребителят да дължи като неустойка и възстановяване на част
7
от разликата между най-ниския и най-високия месечен абонамент за плана,
съответстваща на оставащия срок на договора, както и в случаите, в които е
предоставено устройство за ползване на услуги, потребителят да дължи като
неустойка и такава част от разликата между стандартната цена на
устройството, съгласно ценова листа, действаща към момента на сключване
на договора и заплатената от него при предоставяне на устройството, каквато
съответства на оставащия срок на договора.
По отношение на посочените клаузи са основателни възраженията на
особения представител за противоречието им с добрите нрави.
Съдът намира за противоречащ на принципа за спазване на добрите
нрави в отношенията между страните на уговорка, съгласно която търговецът
има право да търси като неустойка, предоставена търговска отстъпка с
договора. Същата е предоставена към момента на закупуване на вещта и тя
формира крайната покупна цена. Цената на вещта е съществен елемент от
договора за продажба и е изрично договорена от страните още към момента
на сключване на договора. Предвид това, търсенето на заплащане на
предоставена отстъпка от цената на услугата или вещта, под формата на
неустойка, цели последващо увеличаване на продажната цена на
услугата/вещта. Така уговорена неустойката излиза извън обезщетителната
си функция за неизпълнение на задължение на потребителя. От друга страна
по този начин се постига и заобикаляне на първоначално обявената и
договорена с потребителя цена на веща, което е в противовес с чл.143, ал.2,
т.13 ЗЗП. Поради това претенцията за неустойка в тази й част е
неоснователна, като основаваща се на нищожни клаузи.
Предявеният установителен иск в частта му относно претендирана
неустойка следва да бъде уважен за сумата в размер на 134,97 лв. и да бъде
отхвърлен за разликата над тази сума до пълния претендиран размер от
304,27 лв.
Предвид изхода на правния спор и на основание чл.78, ал.1 от ГПК
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените от
последния разноски – съразмерно на уважената част от иска, както следва:
разноски в исковото производство за заплатена държавна такса, депозит за
особен представител, възнаграждение на вещото лице и адвокатско
възнаграждение – в общ размер на 577,88 лв. съразмерно на уважената част
от иска; разноски в заповедното производство за заплатена държавна такса и
адвокатско възнаграждение в размер на 264,10 лв. съразмерно на частта от
вземането, призната за установена.
Мотивиран от горното, съдът
8
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че П.
Н. Ч., ЕГН:**********, с адрес: ***, дължи на „Йеттел България“ ЕАД,
ЕИК:***, със седалище и адрес на управление: ***, сумата в общ размер на
204,95 лева, включваща неплатени задължения за абонаментни такси и
предоставени услуги в размер на 69,98 лв. и неустойка поради предсрочно
прекратяване на договора за мобилни услуги по вина на потребителя в размер
на 134,97 лв., ведно със законната лихва върху главницата от 204,95 лв.,
считано от датата на подаване на заявление за издаване на заповед за
изпълнение - 07.01.2025г. до окончателното изплащане на вземането, за което
вземане е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410
от ГПК по ч.гр.д. №30/2025г. по описа на Районен съд – Левски, като
ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над общия уважен размер от 204,95 лв. до
претендирания такъв от общо 391,90 лв., като го отхвърля в частта му за
неплатени задължения за абонаментни такси и предоставени услуги за
разликата над сумата от 69,98 лв. до претендираната сума от 87,63 лв. и в
частта му за неустойка за разликата над сумата от 134,97 лв. до
претендираната сума от 304,27 лв., като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК П. Н. Ч., ЕГН:**********, с
адрес: ***, да заплати на „Йеттел България“ ЕАД, ЕИК:***, със седалище и
адрес на управление: ***, разноски в исковото производство в общ размер на
577,88 лв. съразмерно на уважената част от иска и разноски в заповедното
производство в общ размер на 264,10 лв. съразмерно на частта от вземането,
призната за установена.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от
връчването му на страните пред Плевенски окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Левски: _______________________
9