№ 138
гр. Добрич, 04.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, XVI СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Данчо Й. Д.
при участието на секретаря Илияна Ст. Г.
като разгледа докладваното от Данчо Й. Д. Административно наказателно
дело № 20213230201035 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе следното предвид:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба от Н. К. Г., ЕГН **********, с постоянен и
настоящ адрес: гр. Добрич, ж.к. „******, чрез адвокат С. Г. С. от Адвокатска
колегия - Добрич, с адрес на кантората: гр. Добрич, бул. „25-ти септември“ №
52, ет. 2, офис № 14, срещу наказателно постановление № 21-0851-001461 от
25.08.2021 г., издадено от Д.Х.Д. – началник група в сектор „Пътна полиция”
към ОДМВР - Добрич, в частта, с която на Н. К. Г., ЕГН **********, с
постоянен и настоящ адрес: гр. Добрич, ж.к. „******, за нарушение по чл.
123, ал. 1, т. 3, б. „в“ от ЗДвП, на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП са
наложени административно наказание ГЛОБА в размер на 50 /петдесет/ лв. и
ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО ДА УПРАВЛЯВА МОТОРНО ПРЕВОЗНО
СРЕДСТВО за срок от 1 /един/ месец.
С оглед липсата на жалба относно нарушението по чл. 40, ал. 1 от
ЗДвП, за което на основание чл. 183, ал. 2, т. 11 от ЗДвП е наложено
административно наказание глоба в размер на 20 лв., наказателното
постановление в тази му част е влязло в сила и не подлежи на разглеждане от
съда.
С жалбата се иска отмяна на наказателното постановление в обжалвана
1
му част, като неправилно и незаконосъобразно.
В съдебно заседание пълномощникът на жалбоподателя поддържа
жалбата.
Въззиваемата страна в съдебно заседание не се представлява, в писмено
становище се иска съдът да остави жалбата без последствие и да потвърди
наложените наказания.
Добричкият районен съд, като разгледа жалбата и събраните
доказателства намира за установено следното:
Жалбата е допустима, като подадена в законоустановения 7-дневен срок
и от лице, което има правен интерес.
Независимо от основанията, посочени от жалбоподателя, съдът
подложи на цялостна проверка атакувания административнонаказателен акт,
какъвто е обхватът на въззивната проверка, при което констатира следното:
В процесния случай административнонаказателното производство е
започнало с акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ №
1461/07.08.2021 г. /бланков № 272751, серия АА/, съставен в
законоустановените срокове от компетентното длъжностно лице, съобразно
разпоредбата на чл. 189, ал. 1 от ЗДвП и Заповед № 8121з-515/14.05.2018 г.
на Министъра на вътрешните работи относно определяне на длъжностни лица
от МВР да съставят актове за установяване на административни нарушения,
да издават наказателни постановления и да осъществяват контролна дейност
по Закона за движението по пътищата, която заповед е служебно известна на
съдебния състав. Съгласно т. 1.1.2 от заповедта, на полицейските органи от
секторите „Пътна полиция” (СПП) в областните дирекции на Министерството
на вътрешните работи (ОДМВР) е възложено да издават фишове и да съставят
актове за установяване на административни нарушения по Закона за
движението по пътищата. Няма спор в настоящия случай, че
актосъставителят Г. ЛЮБ. Д. е именно инспектор в сектор „Пътна полиция”
при ОДМВР - Добрич.
АУАН е съставен в присъствие на нарушителя, документирано с
подписа му и в присъствие на един свидетел, за който изрично е вписано, че е
свидетел при съставяне на акта, надлежно е връчен на нарушителя и съдържа
необходимите реквизити по чл. 42 от ЗАНН. При съставянето на акта,
нарушителят е изписал, че няма възражения. В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН
2
жалбоподателят не е депозирал писмени възражения по акта.
Обстоятелството, че актът е съставен в присъствието само на един
свидетел не е съществен порок, тъй като съгласно чл. 43, ал. 1 от ЗАНН е
необходимо актът да бъде подписан поне от един от свидетелите, посочени в
него, което е достатъчно за неговата валидност. Критерият за същественост
или не на процесуалното нарушение е обстоятелството дали нарушението е от
категорията на тези, допускането на които е ограничило правата на някоя от
страните в процеса. В случая липсата на втори свидетел в акта не води до тази
хипотеза. В действителност в АУАН не е посочен ЕГН на свидетеля М.Г. Г.,
съобразно разпоредбата на чл. 42, т. 7 от ЗАНН в редакцията, действала към
датата на съставяне на АУАН, но това не е съществено процесуално
нарушение, тъй като е посочен адрес по местоработата му и установяването
на самоличността му от наказващия орган и съда е гарантирано. В случая е
приложима разпоредбата на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН, съгласно която
наказателното постановление се издава и когато е допусната нередовност в
акта, щом е установено по безспорен начин извършването на нарушението,
самоличността на нарушителя и неговата вина. Постановление № 5/1968 г. на
Пленума на ВС е категорично, че въпросът, дали наказателното
постановление е законосъобразно издадено, трябва да се решава не с оглед на
това, дали са допуснати въобще нарушения при съставянето на акта, а преди
всичко с оглед на това, доколко те са пречка чрез надлежна проверка да се
установи, че деянието е извършено и деецът е известен.
За пълнота на изложението съдът намира за нужно да отбележи и
следното:
Съгласно чл. 2, ал. 1, т. 2 и чл. 4 от Наредба № Із-41 от 12.01.2009 г. за
документите и реда за съставянето им при пътнотранспортни произшествия и
реда за информиране между Министерството на вътрешните работи,
Комисията за финансов надзор и Гаранционния фонд, при ПТП с материални
щети /какъвто е настоящия случай/ се съставя протокол образец № 2. При
наличието на официален документ - Протокол за ПТП, съставен на основание
чл. 125а от ЗДвП и съответните текстове от цитираната Наредба, въззивната
инстанция не споделя доводите на жалбоподателя за допуснати съществени
процесуални нарушения поради съставянето на АУАН в присъствие само на
един свидетел, предвид факта, че АУАН е съставен в хипотезата на чл. 40, ал.
3
4 от ЗАНН - въз основа на съставен Протокол за ПТП. Последният е
официален свидетелстващ документ и като такъв е годно основание за
съставяне на акт за установяване на административно нарушение, като в този
случай самият закон - ЗАНН регламентира, че актът може да се състави и в
отсъствие на свидетели. Ето защо съставеният в присъствието само на един
свидетел - неочевидец на нарушението акт, не прави същия
незаконосъобразен на това основание /В тази връзка виж Решение №
155/23.06.2020 г. по к.а.н.д. № 171/2020 г. на АдмС - Добрич, постановено по
идентичен случай/.
Следва да се отбележи, че преди да състави АУАН актосъставителят е
изяснил фактическата обстановка на извършеното пътнотранспортно
произшествие, извършвайки проверка по писмената молба от свидетеля СТ.
Й. ИВ. и снемайки писмени обяснения /под формата на декларация/ от
жалбоподателя по настоящото дело - Н. К. Г., преглеждайки видеофайловете,
съдържащи се в оптичния носител, предоставен от свидетеля И., изготвяйки
съответните снимки на процесните два автомобила, както и съпоставяйки
причинените по тях щети. Също така свидетелят Г. ЛЮБ. Д. е изготвил и
Протокол за ПТП № 1695834 от 07.08.2021 г. /л. 31 от делото/, в който
протокол е описал обстоятелствата, нарушението, причините, условията за
ПТП, както и щетите на МПС.
Въз основа на съставения АУАН е било издадено и обжалваното
наказателно постановление /НП/. Същото е издадено в рамките на давностния
срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН, както и в инструктивния срок по чл. 52, ал. 1 от
ЗАНН от компетентния административнонаказващ орган, съобразно
разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП и Заповед № 8121з-515/14.05.2018 г.
на Министъра на вътрешните работи относно определяне на длъжностни лица
от МВР да издават фишове за налагане на глоби, да съставят актове за
установяване на административни нарушения, да издават наказателни
постановления и да осъществяват контролна дейност по Закона за
движението по пътищата, която заповед е служебно известна на съдебния
състав, съдържа необходимите реквизити по чл. 57 от ЗАНН и е надлежно
връчено на нарушителя.
В действителност, в АУАН и в НП нарушението по т. 2, изразяващо се в
неизпълнение на задължението на жалбоподателя като водач на пътно
4
превозно средство и участник в пътнотранспортно произшествие, без да
създава опасност за движението по пътя, да спре, за да установи какви са
последиците от произшествието, е квалифицирано по чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „в“
от ЗДвП, вместо по чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.
Съдът намира, че това процесуално нарушение не е съществено, като в
случая очевидно се касае за техническа грешка в изписването на съответната
законна разпоредба, за която се твърди, че е нарушена /изписан чл. 123, ал. 1,
т. 3, б. „в“ от ЗДвП, вместо чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП/, която техническа
грешка следва да се преценява в контекста на всички събрани по делото
писмени и гласни доказателства. Това е така, защото, за да е налице
съществено процесуално нарушение е необходимо да е засегнато
пълноценното реализиране на правото на защита на наказаното лице срещу
наказателното постановление. Основанията за това становище са следните:
В настоящия случай е налице идентичност в словесното описание на
нарушението в АУАН и в обстоятелствената част на наказателното
постановление. В тези описания ясно е посочено и се налага един-единствен
извод, че нарушението се състои в неизпълнение на задължението на
жалбоподателя като водач на пътно превозно средство и участник в
пътнотранспортно произшествие, без да създава опасност за движението по
пътя, да спре, за да установи какви са последиците от произшествието,
поради което правото на защита на адресата на АУАН и на наказателното
постановление не е нарушено. С оглед процесното описание на нарушението
и предвид правилното посочване на административнонаказателната
разпоредба – чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП, следва да се приеме, че наказващият
орган е приложил правилно материалния закон и липсват съществени
процесуални нарушения при издаване на НП. Посочването в АУАН и в НП на
материалноправната норма на чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „в“ от ЗДвП, вместо
нормата на чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, доколкото санкционната норма на чл.
175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП съдържа и състав на нарушение, не обосновават
опорочаване на наказателното постановление в степен, влечаща отмяната му.
Подавайки жалбата и организирайки защитата си, адресатът на НП е бил
наясно за какво нарушение е ангажирана отговорността му. Касае се за
неточност, която не влияе върху законосъобразността на НП и не засяга
правото на защита на нарушителя, което е осъществено в пълен обем. В тази
насока е и константната съдебна практика.
5
Също така, преди да се произнесе по преписката, наказващият орган е
проверил акта с оглед неговата законосъобразност и обоснованост, като
поради липса на спорни обстоятелства не е било проведено и разследване.
Предвид изложеното съдът намира, че наказателното постановление е
законосъобразно в процесуален аспект.
АУАН е редовно съставен, предвид което се ползва, съгласно чл. 189,
ал. 2 от ЗДвП с доказателствена сила за отразеното в него до доказване на
противното.
Жалбоподателят е санкциониран за това, че на 03.08.2021 г., около
21:02 часа, в гр. Добрич, на паркинг на магазин „АВС“ в ж.к. „Дружба І“, като
водач на лек автомобил „******“ с рег. № ******, предприема извършване на
маневра движение на заден ход, за да излезе от реда на паркираните моторни
превозни средства, без да се убеди, че пътят зад управляваното моторно
превозно средство е свободен и блъска паркирания лек автомобил „******“ с
рег. № ******, като допуска пътнотранспортно произшествие с материални
щети, след което напуска местопроизшествието без да уведоми органите на
МВР – нарушение по чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „в“ от ЗДвП.
Както вече бе посочено, така описаното словесно нарушение е било
квалифицирано по чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „в“ от ЗДвП, вместо по чл. 123, ал. 1,
т. 1 от ЗДвП, което процесуално нарушение не е съществено, по изложените
вече по-горе съображения.
Съгласно разпоредбата на чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, водачът на пътно
превозно средство, който е участник в пътнотранспортно произшествие, е
длъжен без да създава опасност за движението по пътя, да спре, за да
установи какви са последиците от произшествието.
Водач, който наруши задълженията си като участник в
пътнотранспортно произшествие, се наказва с лишаване от право да
управлява моторно превозно средство за срок от 1 до 6 месеца и с глоба от 50
до 200 лв. /чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП/.
В хода на съдебното производство не се установи различна фактическа
обстановка от описаната в акта, съставен на Н. К. Г. и издаденото въз основа
на него наказателно постановление. Разпитани като свидетели в съдебно
заседание актосъставителят Г. ЛЮБ. Д. и свидетелят М.Г. Г. потвърждават
констатациите в акта.
6
Съдът кредитира изцяло показанията на свидетелите Г. ЛЮБ. Д. и М.Г.
Г., които са еднопосочни, логично подредени и безпротиворечиви, като
липсва индиция за тяхната заинтересованост. Съдът кредитира и показанията
на собственика на лекия автомобил „******“ с рег. ****** - свидетелят СТ.
Й. ИВ., чийто показания са логично подредени и безпротиворечиви, както и в
унисон с показанията на свидетелите Г. ЛЮБ. Д. и М.Г. Г.. Няма основание да
не се дава вяра на тези свидетели, нито да се счита, че техните показания не
са достатъчни за несъмнено установяване на обективната истина.
Жалбоподателят оспорва така вмененото му нарушение. Както с
жалбата, така и в съдебно заседание се навеждат доводи, че деянието е
несъставомерно от субективна страна, тъй като Г. не била разбрала за
настъпилото пътнотранспортно произшествие, като ангажира гласни
доказателства, посредством показанията на свидетеля Г.К.Г..
От теорията е известно, че експертизата не съставлява средство за
установяване на доказателства, а само способ за изясняване на някои
обстоятелства по делото, за които са нужни специални знания. В случая
показанията на разпитаните по делото свидетели, както и твърденията на
жалбоподателя, доколкото са били необходими специални научни знания от
областта на техниката, са проверени посредством назначената и изготвена в
хода на съдебното следствие Автотехническа експертиза /АТЕ/. Видно от
заключението на вещото лице по изготвената, неоспорена и приета от съда
АТЕ, по лекия автомобил „****** ******“ с рег. № ****** са нанесени
следните повреди: счупено стъкло на ляв фар за мъгла и повреди по лаковото
покритие в лявата част на предната броня непосредствено под левия фар за
мъгла, като на лекия автомобил „******“ с рег. № ****** са били нанесени
повреди по лаковото покритие на облицовката на задната броня в ляво.
Видно от заявеното от вещото лице при проведения му в съдебно
заседание разпит е налице съприкосновение между двата автомобила, но
предвид повредите по двата автомобила, стабилността на лекия автомобил
„******“ с рег. № ****** в момента на настъпване на пътнотранспортното
произшествие не е била нарушена.
Както е известно от теорията, формата на вината се извежда от фактите,
касаещи поведението на нарушителя. В настоящия случай, анализирайки
поведението на Н.Г. и отчитайки обстоятелството, че при съставяне на АУАН
7
същата не е оспорила факта на причиняване на пътнотранспортното
произшествие, както и неговото напускане, съдът намира, че същата е
възприела съприкосновението между двата автомобила. В тази насока са и
кредитираните показания на свидетеля Г. ЛЮБ. Д., който в съдебно заседание
заявява: „На датата, в която писах акта, тя отново потвърди, че е
управлявала автомобила. Каза за напускането на ПТП, че е тръгнала от
паркинга назад и удря колата, която е зад нея. Усетила е, че е ударила
автомобила“ /цитат/.
От друга страна, обстоятелството, че Г. е възприела съприкосновението
между двата автомобила се потвърждава и от попълнената от самата нея на
07.08.2021 г. декларация /л. 10 от делото/, в която е описала обстоятелствата
по извършване на пътнотранспортното произшествие, причините за неговото
настъпване, както и действията си като водач на управляваното от нея
моторно превозно средство.
С оглед изложеното съдът намира твърденията на жалбоподателя за
недостоверни и като израз на защитната му позиция, тъй като същите се
оборват по категоричен начин от останалите, събрани по делото гласни и
писмени доказателства.
Не следва да бъдат кредитирани и показанията на свидетеля Г.К.Г., тъй
като от една страна показанията му се оборват от останалите, събрани по
делото гласни и писмени доказателства, като от друга страна е налице
индиция за неговата заинтересованост, предвид факта, че същият е брат на
жалбоподателя Н. К. Г..
Иначе казано – видно от събраните гласни доказателства, Н. К. Г. е
извършила нарушение по чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, тъй като е следвало без
да създава опасност за движението по пътя, да спре, за да установи какви са
последиците от произшествието, а не да напуска местопроизшествието и да
бъде издирвана от водача на паркирания автомобил и полицейските
служители.
С това си поведение, Г. е нарушила задълженията си като участник в
пътнотранспортно произшествие, тъй като е продължила движението си, като
единствено своевременните действия на полицейските служители са довели
до издирването й и предприемане на съответните действия по
санкционирането й, поради което правилно нарушението е подведено под
8
санкционната разпоредба на чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП.
С оглед изложеното, възивната инстанция намира така описаното
нарушение по чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП за доказано, поради което
законосъобразно, на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП,
административнонаказващият орган е санкционирал жалбоподателя.
По отношение на наложените наказания: Предвидените кумулативно
административни наказания по чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП са лишаване от
право да управлява моторно превозно средство за срок от 1 до 6 месеца и
глоба от 50 до 200 лв. Наложените от административнонаказващият орган
наказания са в минималния, предвиден в закона размер, а именно - глоба в
размер на 50 лв. и лишаване от право да управлява моторно превозно
средство за срок от 1 месец, поради което не подлежат на преразглеждане от
съда.
Съдът намира, че конкретното нарушение не би могло да бъде
квалифицирано по чл. 28 от ЗАНН с оглед значимостта на охраняваните с
нарушената материално правна норма обществени отношения. Обект на
защита са обществените отношения по опазването живота и здравето на
всички участници в движението по пътищата – водачи, пътници и пешеходци.
В този ред на мисли, следва да се отбележи, че управлението на моторно
превозно средство е правно регламентирана дейност с безспорно голям риск
за водача, пътуващите с него и всички останали участници в движението.
Няма спор в настоящия случай, че жалбоподателят е преминал през
съответното обучение, обуславящо отлично познаване на нормативната
уредба, регламентираща извършваната от него дейност, поради което не може
да става и дума за маловажен случай на административно нарушение.
В ЗАНН не е уредена отговорността за разноски на страните и съгласно
чл. 84 от ЗАНН, доколкото в този закон няма особени правила, за
призоваване и връчване на призовки и съобщения, извършване на опис и
изземване на вещи, определяне на разноски на свидетели и вещи лица,
изчисляване на срокове, както и за производството пред съда по разглеждане
на жалби пред административния съд и предложения за възобновяване се
прилагат разпоредбите на НПК.
Предвид изхода на делото – потвърждаване на наказателното
постановление и на основание чл. 84 от ЗАНН във вр. с чл. 189, ал. 3 от НПК,
9
Н. К. Г. следва да заплати по сметка на Районен съд Добрич разноските по
делото в размер на 591,24 лева /петстотин деветдесет и един лева и двадесет и
четири стотинки/, от които 370 /триста и седемдесет/ лева, представляващи
възнаграждение на вещо лице по изготвената АТЕ в съдебно заседание и
221,24 лева /двеста двадесет и един лев и двадесет и четири стотинки/,
представляващи разноски по изготвената в съдебно заседание
видеотехническа експертиза.
Приложеното по делото веществено доказателство – 1 бр. СD-R-диск,
„Verbatim”, 700 МВ, без надписи, предоставен от СТ. Й. ИВ., съдържащ
видеофайлове от охранителна камера, следва да остане по делото, в срока на
съхранение на същото, след което да се унищожи.
Въззиваемата страна не претендира направени по делото разноски.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 9 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 21-0851-001461 от
25.08.2021 г., издадено от Д.Х.Д. – началник група в сектор „Пътна полиция”
към ОДМВР - Добрич, в частта, с която на Н. К. Г., ЕГН **********, с
постоянен и настоящ адрес: гр. Добрич, ж.к. „******, за нарушение по чл.
123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП /неправилно квалифицирано по чл. 123, ал. 1, т. 3, б.
„в“ от ЗДвП/, на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП са наложени
административни наказания ГЛОБА в размер на 50 /петдесет/ лв. и
ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО ДА УПРАВЛЯВА МОТОРНО ПРЕВОЗНО
СРЕДСТВО за срок от 1 /един/ месец.
Наказателното постановление в останалата му част, като необжалвано е
влязло в сила.
ОСЪЖДА Н. К. Г., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: гр.
Добрич, ж.к. „******, да заплати по сметка на Районен съд Добрич сторените
по делото разноски в размер на 591,24 лева /петстотин деветдесет и един лева
и двадесет и четири стотинки/.
Приложеното по делото веществено доказателство – 1 бр. СD-R-диск,
„Verbatim”, 700 МВ, без надписи, предоставен от СТ. Й. ИВ., съдържащ
видеофайлове от охранителна камера, да остане по делото, в срока на
10
съхранение на същото, след което да се унищожи.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване по реда на глава
дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс пред Административен
съд Добрич в 14 - дневен срок от уведомяването на страните.
Съдия при Районен съд – Добрич: _______________________
11