№ 362
гр. Плевен, 12.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, І ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:СТЕФАН АС. ДАНЧЕВ
Членове:ТАТЯНА Г. БЕТОВА
СВЕТЛА Й. ДИМИТРОВА-
КОВАЧЕВА
при участието на секретаря Й.С.К.
като разгледа докладваното от ТАТЯНА Г. БЕТОВА Въззивно гражданско
дело № 20214400500671 по описа за 2021 година
Производство по чл.258 и сл. от ГПК.
С решение № 416 от 21.05.2021година., постановено по гр.д. №
4680/202020г. Плевенският районен съд е признал за установено на основание
чл.422, ал.1 от ГПК вр.чл.415 от ГПК, вр.чл.79 ЗЗД по отношение на Ц.Т.Ц. и
С.П.Ц., че дължат солидарно на кредитора „ТОПЛОФИКАЦИЯ- ПЛЕВЕН”
ЕАД гр.Плевен сумата 608,27 лева, представляваща стойността на
консумирана и незаплатена топлоенергия за периода от 01.01.2018г. до
30.04.2020г., в едно със законната лихва от 29.06.2020г. за която сума е
издадена заповед за изпълнение № 1336/29.06.2020г. по ч.гр.д.№2625/2020г.
по описа на РС-Плевен, а за разликата до предявения размер от 1090,55лв.
иска е отхвърлен като неоснователен и недоказан. Плевенският районен съд е
признал за установено на основание чл.422, ал.1 от ГПК вр.чл.415 от ГПК,
вр.чл.79 ЗЗД по отношение на Ц.Т.Ц. и С.П.Ц., че дължат солидарно на
кредитора „ТОПЛОФИКАЦИЯ- ПЛЕВЕН” ЕАД гр.Плевен и сумата 63,72
лева, представляваща лихва за забава върху 608,27 лв. за периода 02.03.2018г.
– 18.06.2020г., а за разликата до предявения размер от 91,92 лв. иска е
1
отхвърлен като неоснователен и недоказан.
Срещу така постановеното решение, в отхвърлителната му част е
подадена въззивна жалба от ищеца „ТОПЛОФИКАЦИЯ- ПЛЕВЕН” ЕАД
гр.Плевен, представлявано от Й.В.В., чрез пълномощника му юрисконсулт
Ц.В.В. жалбата се правят оплаквания, че постановеното решение, в
обжалваната му част е допустимо, но неправилно и необосновано.
Жалбоподателят счита, че районният съд е постановил решението си при
неправилна преценка на фактическите данни, установени по делото, поради
което моли то да бъде отменено в отхвърлителната му част и да бъде
постановено друго по същество, с което да се уважи предявения иск изцяло.
Съображенията са изложени подробно в жалбата.
Въззиваемата страна, чрез пълномощникът си адвокат А.Г., е
взела становище, че жалбата е неоснователна, тъй като решението на
районният съд в отхвърлителната му част е правилно, обосновано и
законосъобразно.Моли то да бъде потвърдено като същевременно е подадена
насрещна въззивна жалба срещу частта от решението, с която е иска е уважен.
Жалбоподателите са развили доводи, че не дължат исковата сума, тъй като
успешно са оспорили начина на дялово разпределение на ТЕ в сградата като
извършено в нарушение на Наредба № 16-334 от 06.04.2007г. за
топлоснабдяването. Молят след отмяна на решението в атакуваната от тях
част, исковата претенция да бъде отхвърлена изцяло, като недоказана и
поради това – неоснователна.
Въззивният съд, като обсъди оплакванията изложени в жалбите,
взе предвид направените от страните доводи, прецени събраните пред първата
инстанция доказателства, съобрази изискванията на закона, намира за
установено следното:
Жалбите са процесуално допустими, но основателна е само
жалбата на “ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЛЕВЕН” ЕАД.Първоинстанционният съд е
бил сезиран с положителен установителен иск по чл.422 ГПК за признаване за
установено по отношение на Ц.Т.Ц. и С.П.Ц., че дължат солидарно на
кредитора „ТОПЛОФИКАЦИЯ- ПЛЕВЕН” ЕАД гр.Плевен сумата
1090,55лв., представляваща стойността на консумирана и незаплатена
топлоенергия за периода от 01.01.2018г. до 30.04.2020г., ведно със законната
лихва от 29.06.2020г. до изплащане на вземането, за която сума е издадена
2
заповед за изпълнение № 1336/29.06.2020г. по ч.гр.д.№2625/2020г. по описа
на РС-Плевен, както и заплащане на направени деловодни разноски за ДТ и
юрисконсултско възнаграждение в заповедното и исковото производства.
Вземането произтича от обстоятелствата, че като
собственик/ползвател/ на топлоснабден имот, находящ се в гр.Плевен,
ответникът/ците е клиент/и на топлинна енергия /ТЕ/ за битови нужди по
смисъла на чл.153. (1) (Изм. - ДВ, бр. 54 от 2012г„ в сила от 17.07.2012 г.) от
ЗЕ - Всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда -
етажна собственост, присъединени към абонатни станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия. Затова за него
важат разпоредбите на действащото за посочения период законодателство в
областта на енергетиката.Твърдението е, че ответниците са използвали
доставяната от дружеството топлинна енергия през исковия период и не са
погасили задължението си да заплати цената . Сградата, в която се намира
жилището има сключен договор за извършване на услугата дялово
разпределение на топлинна енергия с фирма “Техем Сървисис” ЕООД и по
нейни отчети ищцовото дружество е начислило дължимите от ответника
суми, като разпределението е извършено в съответствие с изискванията на
Наредба № 16-334 от 06.04.2007г. за топлоснабдяването. Твърди се, че сумите
за ТЕ за процесния период са начислявани от “Топлофикация - Плевен” ЕАД
по изготвяни отчети от фирмата, извършваща дяловото разпределение на
топлинна енергия в сградата на база реален отчет на уредите за дялово
разпределение в съответствие с разпоредбата на чл.61, ал.1 от Наредбата.
Претендираните суми за процесния период са: сума за отопление с ИРУ-
48,95 лева, сума за отопление без ИРУ-301,58 лв., енергия, отдадена от
сградна инсталация - 608,27 лв., сума за битово горещо водоснабдяване - 0 лв,
услуга дялово разпределение - 129,36лв. и корекции-2,39 лв. Ответниците
имат монтирани 7 ИРУ, 0 водомер, 1 броя щранг-лира, а сумата за сградна
инсталация е определена при отопляем обем 220,79 куб.м
Ответниците са взели становище в отговора на исковата молба, че
иска е неоснователен. Признават, че е собственици на отопляемия обект,
който притежават в режим на СИО и задълженията им за доставени услуги в
имота са солидарни, но считат, че няма доказателства за реален отчет на
монтираните уредите, а от там и на законосъобразно дялово
3
разпределение.Оспорват размер на вземането на ищеца, съобразно издавани
фактури, оспорват разпределението на количеството на доставената ТЕ.
Искът по чл.422 от ГПК е допустим, като предявен в 1-месечния
срок от съобщението до кредитора за постъпилото възражение на длъжника.
Безспорно е, а се установява и от приложеното ч.гр.д.№ 2625/2020год. по
описа на Плевенски РС, че ищецът е подал заявление на 29.06.2020г. по реда
на чл.410 ГПК срещу ответника за исковите суми. Заявлението е уважено и е
издадена Заповед за изпълнение № 1336/29.06.2020г. за претендираните
вземания.Спорно е дължат ли ответниците исковите суми за топлоенергия, за
посочения в исковата молба период.
За да уважи предявения иск в посочените по-горе размери,
Плевенски РС е приел за частично основателни възраженията на ответниците,
че ищеца не е доказал извършване съобразно нормативната уредба на
разпределение на доставената топлоенергия до абонатната станция, към която
е присъединен процесния топлоснабден имот. Позовавйки се на
съдебнотехническите експертизи, съдът е приел, че има неточности при
разпределянето на топлинната енергия в абонатната станция за щранг-лирите,
при определяне на тяхната максимална мощност, както и липсва извършено
обследване при наличие на месеци, в които количеството топлоенергия за
сградна инсталация надвишава количеството топлоенергия за отопление на
имотите. Пак въз основа на заключението на ексепртите е приел, че
разпределянето на количеството топлоенергия за сградна инсталация,
доколкото се извършва на основа на отопляемия обем на имотите е
извършено правилно между клиентите на топлинна енергия в абонатната
станция, след като не се оспорват показанията на топломера.
От събраните по делото доказателства се установява, че до
имота на ответника е доставяна топлоенергия, отделяна от монтирани в имота
отоплителни тела, със съответните уреди за дялово разпределение. Има и
щранглира, която е отделяла топлина в имота на ответниците. Доставената
до етажната собственост топлинна енергия се отчита от общ отоплителен
уред-топломер, монтиран в абонатната станция, към която е присъединен
конкретния топлоснабден имот. При извършено разпределение на доставената
топблинна енергия между абонатите в абонатната станция е приложена
Наредба № 16-344/06.04.2007г. и методиката към нея. Поради това и въз
4
основа на приетите от РС съдебно-технически експертизи, въззивният съд
приема, че ищецът е доставил на ответника твърдяното количество и
съответно качество топлинна енергия, за което дължи запащане на нейната
стойност, както за топлоенергия за сградна инсталация, така и за
топлоенергия отдадена от шранг лира и отоплителни тела, поради което
претенцията, като основателна е следвало да бъде уважена изцяло за сумата
1090,55лв.
С оглед възраженията на ответниците, възложените на експертите
задачи и приетите от РС експертни заключения, за отопление на баните във
всички апартаменти от сградата се използват щранг-лири, изработени от два
броя гладки тръби с Ду 50 всяка, с дължина 2,50м., с мощност на щранг-
лирата 492 вата. В табличен вид единичната експертиза е посочила
максималната ТЕ, която щранг –лирата може да отдаде, коригирана според
климатичните условия за месеца.Мощността на щранг-лирата е определена по
каталожни данни на фирмата за дялово разпределение, като мощностите на
всички отоплителни тела са изчислени при определени лабораторни
условия.Справочника, заедно със софтуера на фирмата и предлаганите на
българския пазар топлоразпределители са приети и одобрени от
министерството на енергетиката при издаването на лиценза на фирмата.
Заключението е, че направеното разпределение на ТЕ от фирмата за дялово
разпределение за целия период е извършено съгласно изискванията на
Наредба № 16-334.Колкото до установеното от допълнителната задача
поставена на тройна СТЕ/каква е реалната инсталирана мощност на ЩЛ в
апартамента на ответниците – аб.№ 30118 и различава ли се тя от посоченото
от „Техем Сървисис“ЕООД/, установяваща, че реалната мощност на тяхната
ЩЛ е 489вата, то тази констатация е неубедителна, тъй като изчисленията на
мощността са направени при параметри които не са уточнени.Въз основа на
това изчисление на инсталираната мощност е направен и извода, че има
месеци, в които отчетената като отдадена от ЩЛ ТЕ превишава максимално
възможно отдадената за този уред ТЕ, който извод също не следва да се взема
предвид.
Видно от тройната СТЕ щранг лирата е отоплително тяло,
представляващо две тръби, които преминават през всички апартаменти по
вертикала, намиращи се в бани, тоалетни, коридори.Това са тръби с по-голям
5
диаметър от тръбите захранващи отоплителните тела в останалите
помещения.Те работят 24 ч. в денонощието през целия отоплителен сезон и
потока на ТЕ не може да бъде регулиран. По силата на Наредба 16-
334/06.04.2007г. за топласнабдяването ЩЛ се описват като отделно
отоплително тяло, на което се начисляват дялови топлинни единици, които се
изчисляват като мощността на ЩЛ се умножи по максималния специфичен
разход за сградата. Всички обекти в сградата с предвидено отопление по
проект са включени в режима на определяне и разпределяне на сградната
мощност. В сградата има отделни клиенти на топлофикационното дружество
и всички имат открити партиди във ФДР, като поради естеството на
отоплителното тяло, мощността на всички ЩЛ в сградата е еднаква. В
„Топлофикация-Плевен“ ЕАД няма представено решение от етажната
собственост за промени в проектната мощност на отделни жилища, нито се
твърди заитересованите от това ответници, да са сезирали било доставчика на
ТЕ, било фирмата за дялово разпределение, че мощността на тяхната ЩЛ е
различна от проектната. Такава искане би било основание за замерване и
евентуално за промяна в изходните данни, имащи значение за определянето
на количеството отдадена топлинна енергия-мощността на уреда в техния
имот.Вместо това те се задоволяват да твърдят, че мощността на уреда е
различна от проектната такава от 492 вата и поради това няма да заплащат
никаква топлоенергия отдадена от ЩЛ. Следва да се има предвид, че
настоящия случай не е специално изключение, а се касае за дело от масов тип
и това е така за всички потребители на топлоенергия в сгради етажна
собственост. Но само част от тях решават да не плащат сметките си под
предтекста, че отчитането на топлоенергията не е така лесно както това на
електричеството и водата.
В същия порядък са и оспорванията на отчитането на отдадената
от сградната инсталация топлинна енергия, за което се установи от
заключението на техническата експертиза, че е извършено в съответствие с
нормативните изисквания и че вярно удостоверява размера на задължението
на ответниците, поради което тези оспорвания са неоснователни. С оглед на
обстоятелството, че се касае за сграда-етажна собственост и обща сградна
инсталация, заплащането на отдадената от сградната инсталация топлинна
енергия не е резултат от реалното ползване на топлинна енергия от
ползвателите в сградата, а следва от факта, че инсталацията е обща част по
6
предназначение и всеки отделен ползвател трябва да поеме съобразно дела си
частта от разходите, свързани с експлоатацията на тази обща част. Както бе
отбелязано става дума за масов тип дела по спорове за доставка на
комунално-битови услуги, при които се касае за типизирани правоотношения,
които са нормативно регулирани почти изцяло и общите условия на
доставчиците минават през контрол на две институции- Комисията за
енергийно и водно регулиране и Комисията за защита на потребителите, а
настоящия случай не бележи някаква специфика. Видно от приложените в
делото фактури и препис-извлечение от сметката на потребител № 30118, на
адрес гр.Плевен, ж.к.“********, за исковия период е начислена, но не е
заплатена обща сума в размер на 1090.55лв., която е сума за отопление с ИРУ-
48,95 лева, сума за отопление без ИРУ-301,58 лв., енергия, отдадена от
сградна инсталация - 608,27 лв., сума за битово горещо водоснабдяване - 0 лв,
услуга дялово разпределение - 129,36лв. и корекции-2,39 лв. Видно от
заключението на назначената от Плевенски ОС съдебно-техническа
експертиза, която като компетентна и обективна се възприема от съда, до
имота на ответника е доставена топлинна енергия, като разпределението и
между отделните абонати обслужвани от една абонатна станция е извършвано
от „Техем Сървисиз“ ЕООД, съгласно действащата нормативните изисквания,
в т.ч. и Наредба за топлоснабдяването № 16- 334 от 06.04.2007 год.
Поради изложеното, съдът намира, че установителният иск по
чл.422 вр. чл.415 от ГПК е изцяло основателен и следва да бъде уважен.
Искът с правно основание чл.422, ал.1 вр.чл.415 ГПК, вр.чл.86 ЗЗД също се
явява основателен. Върху главницата от 1090.55лв. за процесния период, се
дължи и обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва на
основание чл. 86, ал.1 от ЗЗД. Заплащането на начислените суми за ТЕ е
следвало да се извърши до 30 дни след изтичането на месеца, за които те се
отнасят. На основание чл. 84, ал.1, пр.1 от ЗЗД, за изпадането на потребителя
в забава след изтичането на уговорения 30-дневен срок, не е необходима
покана, поради това с изтичането на определения в договора срок,
потребителят е изпаднал в забава без покана и дължи обезщетение за забава.
Размерът на иска се установява от приетата от Плевенски РС съдебно-
икономическа експертиза, съгласно която лихвата за забава върху
непогасената главница в размер от 1090,55лв. /за периода от 01.01.2018г. до
30.04.2020г./, считано от изпадане на ответниците в забава до подаване на
7
заявлението за издаване на заповед за изпълнение - 29.06.2020г. е в размер на
121,58 лв. , като иска следва да бъде уважен в размер на поисканото – 91.92лв.
В този смисъл следва да бъде отменено решението на Плевенски
РС в отхвърлителната му част и бъде постановено друго по същество в
посочения смисъл.Следва да бъде осъден ответника в първоинстанционното
производство да заплати направените от ищеца деловодни разноски за ДТ
25лв. и юрисконсултско възнаграждение-50лв. в заповедното производство,
както и направените такива в исковото производство пред Плевенски РС в
размер на 75лв. за ДТ, 100лв. за вещо лице и 100лв. за юрисконсултско
възнаграждение. Следва да бъдат присъдени разноски и за настоящата
инстанция, в полза на възивника в размер на 125лв., от които 25 лв. внесена
държавна такса и 100 лв. юрисконсултско възнаграждение. съобразно списъка
с разноските.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 416 на Плевенския районен съд, постановено на
21.05.2021г., изменено с определение № 1703/29.06.2021г. в частта за
разноските, постановено по гр.д. № 4680/2020г. по описа на съда, в
отхвърлителната му част и в частта за разноските, като вместо него
постановява:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422, ал.1,
вр.чл.415 от ГПК, вр.чл.79 и 86 ЗЗД по отношение на ответниците Ц.Т.Ц.,
ЕГН ********** и С.П.Ц., ЕГН **********, двамата от гр. Плевен,
ж.к.***********, че ДЪЛЖАТ СОЛИДАРНО на ищеца „ТОПЛОФИКАЦИЯ-
ПЛЕВЕН” ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление гр.
Плевен, *******, представлявано от Й.В.В., сумата 482.28лв.,
представляваща разликата между признатото от Плевенски РС вземане и
действителното такова в размер на 1090.55лв.- стойността на незаплатена
топлинна енергия за периода от 01.01.2018 год. до 30.04.2020 год. и сумата
28.20лв. представляващи разликата между признатото от Плевенски РС
8
вземане за лихва за забава и действителното такова в размер на 28.20лв. -
лихва за забава върху главницата от 1090.55лв., за периода от 02.03.2018 год.
до 18.06.2020год., ведно със законната лихва върху главницата от 1090.55лв.,
считано от 29.06.2020год. до изплащане на вземането, за които суми е
издадена заповед за изпълнение № 1336/29.06.2020г. по ч.гр.д.№2625/2020г.
по описа на РС-Плевен.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 от ГПК Ц.Т.Ц., ЕГН
********** и С.П.Ц., ЕГН **********, двамата от гр. Плевен,
ж.к.***********, да заплати на „ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЛЕВЕН“ ЕАД, ЕИК
*******, със седалище и адрес на управление: гр.Плевен, ул. ********,
разноски по делото в размер на 75лв. за заповедното производство, както и
такива за исковото производство пред Плевенски РС в размер на 275лв. и
разноски за въззивната инстанция в размер на 125лв.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване,
на основание чл.280, ал.3, 1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9