ОПРЕДЕЛЕНИЕ
РУСЕНСКИ РАЙОНЕН
СЪД, граждански
състав, в закрито заседание на единадесети юни две хиляди и двадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НАДЕЖДА АЛЕКСАНДРОВА
като
разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 2125/2020 год. по описа на РРС,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е отрицателен
установителен иск от Г.Й.М. против Г.В.М.. Ищецът моли да бъде признато за
установено по отношение на ответника, че не е имал непогасени задължения към
взискателя по изп. дела № 733 и 734 по описа на ЧСИ Васил Николов за 2018 год.
Съдът намира, че предявеният иск е недопустим и
производството по делото следва да бъде прекратено.
Ищецът се стреми към
пререшаване на влязлото в сила решение № 156/02.06.2020 год. по в.ч.гр.д. №
239/2020 год. по описа на РОС, с което е отхвърлена жалбата му против отказа на
ЧСИ николов, обективиран в Постановление от 21.04.2020 год. да приключи
производството по двете изпълнителни дела
на основание чл. 433, ал. 2 от ГПК, т.е. поради събиране на разноските по
изпълнението. Пътят за защита на длъжника в изпълнителното производство е този,
въз основа на който е образувано в.ч.гр.д. № 239/2020 год. по описа на РОС. В
случая ищецът няма правен интерес от предявяване на настоящия установителен
иск.
Нормата на чл. 299, ал. 1 от ГПК забранява пререшаването на спор, разрешен с влязло в сила решение, освен в
предвидените в закона случаи. С настоящия иск ищецът се домогва да получи
разрешение на спор, по който, както беше казано по- горе има произнасяне на съд
и влязло в сила съдебно решение.
Същевременно, не може да се
приеме и че е предявен иск по чл. 439 ГПК, чрез който длъжникът може да
установява само факти, възникнали след приключване на съдебното дирене в
производството, по което е издадено изпълнителното основание, от които факти
длъжникът черпи права, изключващи изпълняемото право (например погасяване на
правото на принудително изпълнение, поради изтекла давност, плащане, прихващане
и пр.). Нито прецизното тълкуване на фактическите твърдения в исковата молба,
нито петитумът на същата могат да насочат съда към извода, че ищецът претендира
установяването на юридически факти от категорията на горепосочените, което да
наложи извод за неговата допустимост.
За ищеца остава открит пътят за
удовлетворяване на претенцията по реда на неоснователното обогатяване, но след
заплащане на сумата по изпълнителния лист.
По изложените съображения съдът
намира молбата за недопустима, поради което и на основание чл. 130 от ГПК
ОПРЕДЕЛИ:
ВРЪЩА
искова молба,
подадена от Г.Й.М., ЕГН ********** против Г.В.М., ЕГН **********.
ПРЕКРАТЯВА
производството
по гр.д. № 2125/2020 по описа на РРС.
Определението подлежи на
обжалване с частна жалба пред Русенски окръжен съд в едноседмичен срок от
съобщението.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: